Неемия ГЛАВА 1 1 Думите на Неемия, сина на Ахалия. И стана в месец Кислев, в двадесетата година, когато бях в двореца Суса, 2 че дойде Ананий, един от братята ми, той и някои мъже от Юда; и аз ги попитах за оцелелите юдеи, които бяха останали от плен, и за Йерусалим. 3 И ми казаха: Останалите от пленниците там, в областта, са в голяма скръб и укор; стената на Йерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън. 4 И когато чух тези думи, седнах и плаках, и жалеех няколко дни, и постих, и се молех пред небесния Бог, 5 И каза: Моля Те, Господи Боже небесен, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта си към ония, които Те обичат и пазят Твоите заповеди, 6 Нека бъде ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на слугата Си, която сега отправям пред Тебе денем и нощем за слугите Си израилтяни, и да изповядаш греховете на израилтяните, с които съгрешихме против Тебе; и аз, и бащиният ми дом съгрешихме. 7 Много развратно постъпихме против Тебе и не опазихме заповедите, нито повеленията, нито съдбите, които Ти заповяда на Твоя раб Моисей. 8 Спомни си, моля Те, словото, което си заповядал на слугата Си Моисея, казвайки: Ако престъпите, ще ви разпръсна между народите; 9 Но ако се обърнете към Мене и пазите заповедите Ми и ги изпълнявате, дори и да има от вас изгонени до края на небето, пак ще ги събера и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там името Си. 10 А сега, това са Твоите слуги и Твоят народ, които си изкупил с голямата Си сила и с мощната Си ръка. 11 Моля Ти се, Господи, нека бъде ухото Ти внимателно към молитвата на Твоя слуга и към молитвата на Твоите слуги, които желаят да се боят от Твоето име; и моля Ти се, дай благоуспех на Твоя слуга днес и дай му милост пред този човек, защото аз бях виночерпец на царя. ГЛАВА 2 1 И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, вино имаше пред него; и аз взех виното и го дадох на царя; а преди не бях бил тъжен в негово присъствие. 2 Затова царят ми каза: Защо е лицето ти тъжно, като не си болен? Това е само скръб в сърцето. Тогава аз много се уплаших. 3 И каза на царя: Да живее царят довека! Защо да не е тъжно лицето ми, когато градът, мястото на гробовете на бащите ми, е пуст и портите му са изгорени от огън? 4 Тогава царят ми каза: „За какво молиш?“ Затова се помолих на небесния Бог. 5 И казах на царя: Ако е угодно на царя и ако твоят слуга е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юдея, в града на гробниците на бащите ми, за да го съградя.
6 И царят ми каза (и царицата седеше до него): Колко време ще продължи пътуването ти и кога ще се върнеш? И царят благоволи да ме изпрати; и аз му определих време. 7 При това казах на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до управителите отвъд реката, за да ме преведат, докато стигна в Юдея; 8 И писмо до Асаф, пазач на царската гора, да ми даде дървен материал за направата на греди за портите на двореца, които принадлежат на къщата, и за градската стена, и за къщата, в която ще вляза. И царят ми даде, според благата ръка на моя Бог, която беше над мене. 9 Тогава отидох при управителите отвъд реката и им предадох царските писма. Царят беше изпратил с мен военачалници и конници. 10 Когато Санавалат, оронецът, и Товия, слугата, амонецът, чуха това, много се наскърбиха, че е дошъл човек да се погрижи за благополучието на израилтяните. 11 И така, дойдох в Йерусалим и останах там три дни. 12 И станах през нощта, аз и няколко души с мен, и не казах на никого какво ми беше вложил Бог моят в сърцето да направя в Йерусалим; и нямаше друг звяр с мен, освен звяра, на който яздех. 13 И излязох през нощта през портата на долината, дори пред кладенеца на дракона, и до бунищния порт, и видях стените на Йерусалим, които бяха съборени, а портите му бяха погълнати от огън. 14 След това отидох до портата на извора и до царския водоем, но нямаше място да мине звярът, който беше под мен. 15 Тогава аз се качих през нощта до потока и огледах стената, после се върнах и влязох през портата на долината, и така се върнах. 16 И управниците не знаеха къде отидох или какво правя; нито пък бях го казал още на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на управниците, нито на останалите, които вършеха работата. 17 Тогава им казах: Виждате бедствието, в което се намираме, как Йерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате и нека съградим стената на Йерусалим, за да не бъдем вече за позор. 18 Тогава им разказах за ръката на моя Бог, която беше блага към мен, както и за думите на царя, които ми беше говорил. И те казаха: Нека станем и да градим. Така те укрепиха ръцете си за това добро дело. 19 Но когато Санавалат Хоронит, Товия, слугата Амонец, и Гешем Арабиецът чуха това, присмяха ни се, презряха ни и казаха: Какво е това, което правите? Нима ще се разбунтувате против царя? 20 Тогава аз им отговорих и им казах: Небесният Бог ще ни даде успех; затова ние, Неговите слуги, ще станем и ще градим; а вие нямате дял, нито право, нито памет в Йерусалим. ГЛАВА 3 1 Тогава първосвещеникът Елиасив стана с братята си свещениците и построиха Овчата порта; осветиха я и поставиха вратите ѝ; осветиха я дори до кулата Меа, до кулата Ананеил.