Йеремия ГЛАВА 1 1 Думите на Йеремия, син на Хелкия, от свещениците, които бяха в Анатот, в земята Вениаминова: 2 Към когото дойде словото Господне в дните на Йосия, Амоновия син, цар Юдов, в тринадесетата година от царуването му. 3 Това стана и в дните на Йоаким, син на Йосия, юдейския цар, до края на единадесетата година на Седекия, син на Йосия, юдейския цар, до отвеждането на ерусалимски пленници в петия месец. 4 Тогава словото Господне дойде към мен и каза: 5 Преди да те оформя в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих и те поставих пророк на народите. 6 Тогава рекох: Ах, Господи Иеова! Ето, не мога да говоря, защото съм дете. 7 Но Господ ми каза: Не казвай: Дете съм; защото ще отидеш при всички, при които ще те изпратя, и всичко, което ти заповядам, ще кажеш. 8 Не бой се от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавя, казва Господ. 9 Тогава Господ простря ръката Си и докосна устата ми. И Господ ми каза: Ето, сложих думите Си в устата ти. 10 Ето, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш, да събаряш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да насаждаш. 11 И словото Господне дойде към мен и каза: Еремия, какво виждаш? А аз казах: Виждам бадемово дърво. 12 Тогава Господ ми каза: Добре видя, защото ще побързам да изпълня словото Си. 13 И словото Господне дойде към мен втори път и каза: Какво виждаш? И аз казах: Виждам врящ котел, чиято лице е обърнато към север. 14 Тогава Господ ми каза: От север ще се разрази зло върху всички жители на земята. 15 Защото, ето, ще повикам всичките племена на северните царства, казва Господ; и те ще дойдат и ще поставят всеки престол си при входа на портите на Йерусалим и срещу всичките му стени наоколо, и срещу всичките градове на Юда. 16 И ще произнеса съдбите Си против тях относно цялото им нечестие, защото Ме изоставиха и кадиха на други богове, и се поклониха на делата на собствените си ръце. 17 Ти, прочее, препаши кръста си, стани и им говори всичко, което ти заповядвам; не се страхувай от тях, да не те посрамя пред тях. 18 Защото, ето, Аз те направих днес укрепен град, железен стълб и медни стени против цялата земя, против царете на Юда, против князете ѝ, против свещениците ѝ и против народа на земята. 19 И ще се бият против тебе, но няма да те надвият; защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавя. ГЛАВА 2 1 И словото Господне дойде към мен и каза:
2 Иди и викай в ушите на Йерусалим, казвайки: Така казва Господ: Спомням си за теб, за добротата на младостта ти, за любовта на годежите ти, когато Ме следваше в пустинята, в земя, която не беше засята. 3 Израил беше светост на ГОСПОДА и първи плодове от Неговия добитък; всички, които го поглъщат, ще съгрешат; зло ще ги сполети, казва ГОСПОД. 4 Чуйте словото Господне, доме Яковов и всички семейства на дома Израилев: 5 Така казва Господ: Какво беззаконие намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, ходиха след суета и станаха суетни? 6 И не казаха: Где е Господ, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни преведе през пустинята, през земя на безплодие и ями, през земя на суша и на сянката на смъртта, през земя, през която никой човек не е минавал, и където никой човек не е живял? 7 И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ; но когато влязохте, осквернихте земята Ми и направихте наследството Ми мерзост. 8 Свещениците не казаха: „Къде е Господ?“ И законоучителите не ме познаваха; пастирите също престъпваха против мен, а пророците пророкуваха във Ваал и ходеха след неща, които не са от полза. 9 Затова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и с чадата на вашите деца ще се съдя. 10 Защото минете през островите Хитим и вижте; и пратете в Кидар, и разгледайте внимателно и вижте дали има такова нещо. 11 Някой народ ли е променил боговете си, които все още не са богове? А Моят народ е променил славата си с нещо, което не е полезно. 12 Учудете се, небеса, на това и се ужасете много, бъдете много опустошени, казва Господ. 13 Защото Моят народ извърши две злини: изостави Мене, извора на живите води, и си изкопа щерни, счупени щерни, които не могат да държат вода. 14 Израил слуга ли е? домашен роб ли е? защо е разглезен? 15 Младите лъвове ревяха върху него и виеха, и направиха земята му пуста; градовете му са изгорени, без жители. 16 И синовете на Ноф и Тахапанес строшиха темето на главата ти. 17 Не си ли сам причинил това, като си изоставил Господа, твоя Бог, когато Той те е водил по пътя? 18 И сега, какво имаш да правиш по пътя на Египет, за да пиеш водите на Сихор? Или какво имаш да правиш по пътя на Асирия, за да пиеш водите на реката? 19 Твоето собствено нечестие ще те накаже и твоите отстъпничества ще те изобличат. Затова знай и виж, че е зло и горчиво, че си изоставил Господа, твоя Бог, и че страхът Ми не е в теб, казва Господ, Бог на Силите. 20 Защото отдавна счупих ярема ти и разкъсах връзките ти; и ти каза: Няма да престъпя, когато по всеки висок хълм и под всяко зелено дърво ти се скиташе и блудстваше. 21 Но Аз те бях насадил като благородна лоза, изцяло чисто семе; как тогава се превърна за Мен ти в изродено растение на чужда лоза?