Езекиил ГЛАВА 1 1 И стана така в тридесетата година, в четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при река Ховар, че се отвориха небесата и аз видях видения от Бога. 2 На петия ден от месеца, който беше петата година от пленяването на цар Йоахин, 3 Словото Господне дойде изрично към свещеника Езекиил, сина на Вузи, в халдейската земя, при река Ховар; и ръката Господня беше там върху него. 4 И погледнах, и ето, вихрушка идваше от север, голям облак и огън, който се разгръщаше, и блясък около него, и отсред него като цвят на кехлибар, отсред огъня. 5 И от средата му излизаше подобие на четири живи същества. И ето как изглеждаха: имаха подобие на човек. 6 И всяко имаше четири лица и всяко имаше четири крила. 7 И краката им бяха прави крака, а стъпалото на краката им беше като стъпалото на телешки крак; и блестяха като цвят на полиран мед. 8 И имаха човешки ръце под крилата си, от четирите си страни; и четирите имаха лицата си и крилата си. 9 Крилата им бяха съединени едно с друго; не се обръщаха, когато вървяха; всяко вървеше право напред. 10 А що се отнася до подобието на лицата им, и четиримата имаха човешко лице и лице на лъв от дясната страна; и четиримата имаха лице на вол от лявата страна; и четиримата имаха лице на орел. 11 Такива бяха лицата им, а крилата им бяха разперени нагоре; по две крила на всяко бяха съединени едно с друго, а две покриваха телата им. 12 И те вървяха всеки право напред; накъдето духът искаше да отиде, там вървяха; и не се обръщаха, когато вървяха. 13 А що се отнася до подобието на живите същества, видът им беше като горящи огнени въглени и като вид на лампи; огънят се изкачваше и слизаше между живите същества; и огънят беше ярък, и от огъня излизаха светкавици. 14 И живите същества се затичаха и се върнаха като светкавица. 15 И като гледах живите същества, ето, едно колело на земята при живите същества, с четирите му лица. 16 Видът на колелата и направата им бяха като цвят на хризолит; и четирите имаха еднакво подобие; и видът им и направата им бяха като колело в средата на колело. 17 Когато вървяха, вървяха на четирите си страни; и не се обръщаха, когато вървяха. 18 А що се отнася до пръстените им, те бяха толкова високи, че бяха страшни; и пръстените им бяха пълни с очи около тях четирите. 19 И когато живите същества вървяха, и колелата вървяха покрай тях; и когато живите същества се издигаха от земята, и колелата се издигаха.
20 Накъдето и да искаше духът да отиде, там отиваха и те; и колелата се повдигаха срещу тях, защото духът на живото същество беше в колелата. 21 Когато те вървяха, вървяха и те; и когато те спираха, спираха и те; и когато те се повдигаха от земята, и колелата се повдигаха срещу тях; защото духът на живото същество беше в колелата. 22 А подобието на небесния свод върху главите на живите същества беше като цвета на страшен кристал, прострян над главите им отгоре. 23 И под свода крилата им бяха изправени, едното към другото; всяко имаше по две, които покриваха телата им от едната страна, и всяко имаше по две, които покриваха телата им от другата страна. 24 И когато отиваха, чувах шума на крилете им, като шум на големи води, като глас на Всемогъщия, глас на реч, като шум на войска; когато се спираха, спускаха крилете си. 25 И се чу глас от небесния свод, който беше над главите им, когато те се спряха и бяха спуснали крилата си. 26 А над свода, който беше над главите им, имаше подобие на престол, на вид като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на човек, стоящ отгоре на него. 27 И видях нещо като цвят на кехлибар, като гледка на огън около него, от вида на слабините му нагоре и от вида на слабините му надолу, видях нещо като гледка на огън, и имаше блясък около него. 28 Като вида на дъгата, която е в облака в дъждовен ден, такъв беше видът на сиянието наоколо. Това беше видът на подобие на славата Господня. И когато го видях, паднах на лицето си и чух глас на някой, който говореше. ГЛАВА 2 1 И ми каза: Сине човешки, изправи се на нозете си, и Аз ще ти говоря. 2 И духът влезе в мен, когато ми говореше, и ме постави на нозете ми, така че чух Онзи, Който ми говореше. 3 И ми каза: Сине човешки, Аз те изпращам при израилтяните, при бунтовен народ, който се е разбунтувал против Мене; те и бащите им са престъпвали против Мене дори до днес. 4 Защото те са безсърдечни и коравосърдечни деца. Аз те изпращам при тях; и ти ще им кажеш: Така казва Господ Иеова. 5 И те, независимо дали ще послушат, или ще се въздържат (защото са бунтовен дом), пак ще познаят, че е имало пророк между тях. 6 И ти, сине човешки, не се бой от тях, нито се уплаши от думите им, ако и да има тръни и бодили с теб, и ако живееш между скорпиони; не се уплаши от думите им, нито се ужаси от погледа им, ако и да са бунтовен дом. 7 И ще им говориш думите ми, независимо дали ще слушат, или ще се въздържат, защото са твърде непокорни. 8 Но ти, сине човешки, чуй какво ти казвам: Не бъди непокорен като онзи непокорен дом; отвори устата си и яж това, което ти давам.