На Константин Кирил се пада мисията да замени тленността на
устната традиция при славяните с букви, запечатващи истината и така
да се пребори с един анахронизъм, наложен векове преди него на европейския
континент, обричащ го на застой и консерватизъм – догматът на
триезичието.
В дългия и мъченически път на своята апостолска мисия Константин
Кирил трябва да опровергае написаното от испанския епископ Исидор
Севилски (570–636) в неговите Етимологии (книга IX) „три са свещените
езици – еврейски, гръцки и латински, които най-много блестят по цялата
земя. На тези три езика Пилат е заповядал да бъде надписът на Господния
кръст“. Т. е. да се пребори с наложеното становище, че християнската
книжнина и богослужение може да се извършва само на тези три езика.
Сирийци, копти, етиопци, арменци, грузинци са създали писменост на своя
собствен език преди VI в., когато написаното от Исидор Севилски е
неприкосновен постулат.
