Welcome to Bee-lin!
ПЧЕЛАРСТВО В ЕВРОПА
Берлин често е наричан една от столиците на градското пчеларство в Европа. И това
далеч не е само ефектно маркетингово клише.
Статистиката е наистина впечатляваща –в град с 3,8 милиона души население са
регистрирани повече от 1200 пчелари,
които се грижат за близо 8500 кошера. Тази
необичайно гъста концентрация на кошери
за голям град превръща Берлин в третата
европейска столица по брой кошери на
глава от населението (след Лондон и Виена).
Макар и често скрити от погледите на
хората, те са буквално навсякъде – в задни
дворове, паркове, комунални градини,
върху покривите на офис сгради, културни
институции и жилищни блокове, дори и на
върха на Берлинската катедрала, в самия
център на града. Пчеларството тук не е
екзотично хоби, а значима част от градския
живот през последните две десетилетия. Курсовете за начинаещи често са пълни
предварително.
необезпокоявани от крадци и вандали. Майр започва да продава меда си с търговската марка “Stadtbienenhonig“ (от немски – “градски пчелен мед“) в бара си Mysliwska в квартала Кройцберг, както и в кафенето на Принцесиненгертен –общностна градска градина, поддържана от доброволци.
През 2012 г. Майр издава книгата Die Stadtbienen: Eine Großstadt-Imkerin erzählt (от немски – “Градските пчели: Разказът на една столична пчеларка“), която се превръща в манифест на градското пчеларство, а самата тя – в най-известния му посланик.
През 2018 г. Майр затваря бара и заедно с
приятеля си заминава за Италия. На следващата година двамата се преместват в Рим. Тя казва, че градът ѝ напомня за
Берлин през 90-те години – както с оживената си арт сцена, така и с наплива от чужденци.
частна градина, недалеч от Катакомбите на
Каликст, с изглед към кипарисите по Виа
Апия, където през пролетта цъфтят
огромен брой розмаринови храсти.
Миналата година успях да добия пет
килограма розмаринов мед, който е
просто чудесен. Този мед е известен от
поне 2000 години и се споменава в
множество антични текстове.“
От май до септември Майр изважда мед
веднъж месечно, а всяка нова реколта има различен вкус. Миналата година тя добива
общо 200 килограма мед, от които днес са
останали едва няколко буркана. Майр
наглежда пчелина си всяка седмица, а през зимата посещенията ѝ се разреждат до
веднъж месечно. Казва, че взема само част
меда и винаги оставя
да се
посвети на това, което възприема като мисия на живота си. 55-годишният Стив Рогенстайн е активист и основател на The Ambeessadors – организация, чиято цел е да обедини разпокъсаната пчеларска
общност и да подкрепя устойчивото
пчеларство и опазването на природата.
Роден в Ню Йорк, Рогенстайн се запалва по пчелите още през 1994 г.“Цял живот съм имал кучета за домашни любимци, но един ден, в началото на 90-те, съседът ни се сдоби с няколко кошера в задния си двор.
Пчелите ме омагьосаха!“, спомня си
Рогенстайн.
Няколко години по-късно той се записва на двудневен теоретичен курс, който е достатъчен за повторното пробуждане на интереса му. Започва да купува книги, да пътува и да посещава срещи на пчеларски асоциации. Изкарва десетмесечна стажантска програма по пчеларство, в
която десет доброволци се грижат за четиридесет кошера на покрива на
Бруклин Нейви Ярд – исторически
индустриален комплекс и бивша
военноморска база. Впоследствие Рогенстайн взема участие в Bee Informed Partnership – най-продължителната
изследователска инициатива за
наблюдение и подобряване на
благосъстоянието на медоносните пчели в САЩ, провеждана от Университета на
Мериленд.
През 2014 г. Рогенстайн се
серия лекции в училища и общностни
центрове, разказвайки за удивителния свят на пчелите.
Докато живее в Барселона, Рогенстайн и
съмишлениците му се опитват да отменят
закона, който забранява градското
пчеларство. Днес обаче той твърди, че
вече не би лобирал в негова полза.
Според него нарастващата популярност
на това занимание в мегаполиси като Ню
Йорк, Берлин и Лондон води до
пренасищане с медоносни пчели, които
често се отглеждат неправилно,
конкурират се ожесточено за ограничени
хранителни ресурси и разпространяват болести.
“Хората често казват: “Искам да спася
пчелите, затова ще ги отглеждам в задния си двор.“ Истината е, че много от тях нямат необходимите знания и умения, за да се
грижат правилно за тях, и така причиняват повече вреди, отколкото ползи“, убеден е Рогенстайн.
Стив Рогенстайн, подобно на Ерика Майр, е привърженик на естественото
пчеларство. Една от първите му задачи, когато се премества в Берлин, е да се свърже с Melifera – неправителственото сдружение за развитие на природосъобразното пчеларство в града. Година по-късно, през август 2019 г., той организира конференция, наречена “Learning from the Bees“, с главен лектор Том Сийли, професор по биология от Университета “Корнел”. Събитието е посветено на т.нар. Zeidlerei –традиционен австрийски и немски начин за отглеждане на пчели в кухи дървесни дънери, вместо в модерни рамкови кошери. Конференцията събира около 250 участници от цял свят, а още 40 души се включват в уъркшоп за изработване на кошери от дървесни дънери.
Друг проект, в който Рогенстайн участва, е Honey Bee Watch – глобална коалиция от изследователи, учени, пчелари и различни неправителствени организации, свързани с дивите пчели. Тези видове са сравнително по-малко проучени в сравнение с обикновената медоносна пчела. Целта на Honey Bee Watch е да разбере как дивите пчели оцеляват без
Днес Ерика Майр се грижи за десет кошера в околностите на
Wazem Khan
човешка намеса. Берлин е дом на повече
от 300 вида диви пчели — удивителна
цифра, при положение че в цяла Германия
има малко над 560 вида, а в целия
Европейски съюз – около 2000. С други
думи, повече от половината от известните
диви пчели в Германия могат да бъдат
намерени в границите на един-единствен
град.
Това биоразнообразие се дължи отчасти
на уникалната градска структура на
Берлин. Почти 44% от територията му е
заета от зелени и сини пространства (паркове, гори, езера, реки, железопътни насипи и необработваеми земи) – резултат
от комбинацията между география, градско
планиране и стратегиите за следвоенното
край на града. Това не са просто
декоративни пространства, а
пълноценни екосистеми, в които живеят стотици животински видове, сред които и множество пчели.
Последиците от Втората световна война също оказват значителна роля. Разрушените от бомбардировките
квартали са разчистени, а много от тях остават незастроени. Някои са
превърнати в паркове, други – в общински градини.
С течение на времето тези земи, забравени от урбанистите, дават богата
“В един от парковете в моя квартал
Нойкьолн тревните площи са оградени и
растителността е оставена да избуява.
През пролетта и лятото обичам да
прекарвам часове там, наблюдавайки и
броейки различните видове пчели.
Забелязвам, че градът проявява все
по-голяма осведоменост и загриженост за
пчелите, и мисля, че това е чудесно“, казва
Рогенстайн.
Бъдещето
Въпреки цялото това изобилие от зелени
площи, половината видове диви пчели в
Берлин се считат за застрашени от
изчезване, което отразява по-широките европейски тенденции, свързани със загубата
“Всичко, до което се докоснем, става черно и мазно. Отговорни сме за разпространението на болести заради глобализацията до монокултурите, които лишават пчелите от разнообразна и здравословна “диета“. Всичко, което хората искат, е удобство, а то често е за сметка на природата“, казва Рогенстайн. Той добавя, че все повече харесва идеята за пчеларски колективи,
Горе: Гери
UWU Channel Radiance, 7/1 Channel HD Video and Sound, 2020 г.
Geography is Destiny, Digital Film, 2026 г.
Marsh Song, Video, Stereo and Colour, 2026 г.
Spray and Pray, Animation, 2026 г.
Проектът ”Федерация на минорните
практики” с участието на Венета
Андрова, Гери Георгиева, Мария
Налбантова и Райна Тенева ще представи
България на предстоящото 61-во Биенале
на изкуствата във Венеция (9 май – 22
ноември). И както уточняват, минорното
не означава маловажно или
второстепенно.
Българският павилион отново ще бъде позициониран в зала ”Тициан“ (Sala Tiziano). Локацията е позната на някои от посетителите: там беше представено и предишното ни участие, инсталацията “Съседите” на Красимира Буцева, Джулиан
Кой кой е в парламента на федерацията
Четири видеа, част от тях вече представени самостоятелно и на международно ниво в различни галерии, ще са в основата на предстоящото участие, курирано от Мартина Йорданова.
Spray and Pray на Венета Андрова изследва инфраструктурите на дезинформацията чрез т. нар. уебсайтове гъби, свързани с разпространението на невярна информация в поредица
UWU Channel Radiance
съществуващите понятия за идентичност, удоволствие и истина.
Интересът на Мария Налбантова към
Драгоманското блато беше вече тема на
изложбите ѝ “Райско блато” в
Националната галерия и “Заблатяване” в
Little Bird Place. Той продължава и тук, във видео формат. Филмът ѝ предстои да бъде
заснет през март в района на блатото.
“Географията е съдба“ на Райна Тенева се фокусира върху контрастите в родния ѝ
Казанлък, където розоберът съжителства с
производството на оръжие.
“В разговорите ни започна да се очертава
обща чувствителност към това, което
нарекохме минорни практики, жестове,
позиции и форми на съществуване, които
обикновено остават в периферията. В един
момент осъзнахме, че видеата не просто
могат да съществуват паралелно, а че
между тях вече протича диалог”, казва кураторката Мартина Йорданова.
Защо така минорно
“Използваме понятието “минорни
практики“, защото вярваме, че именно там
често се ражда въображението за
промяна. Минорното обозначава онези
жестове, стратегии и форми на
съществуване, които не доминират
публичния разказ, но създават
алтернативни начини на мислене и
действие.”
За Йорданова ключов момент в
подготовката е разбирането, че видео
работите имат потенциала да не са просто
прожекции в общо пространство, а да
бъдат активни елементи в широка среда, като различните художествени сегменти да се допълват. Един от
си. Йорданова
координира всеки аспект от
организацията, включително
управлението на продукцията, изграждането на игровата зона, комуникацията между отделните екипи, регулярните срещи и работата с
комисарката Десислава Димова.
“Един ден може да започне със среща на терен, да продължи с обсъждане на
игрови сценарии, архитектурни чертежи и бюджетни таблици и да завърши с
разговори за международното позициониране на павилиона”, казва тя.
Продукционната координаторка Наталия Тодорова организира логистиката и производствените процеси и следи бюджетните параметри, така че
концепцията да бъде реализирана в
пълния ѝ обем.
Експозиционната дизайнерка Катерина Габбро работи върху детайлните планове
на отделните зони в павилиона, върху пространственото разпределение и
интеграцията на игровата среда, както и върху събирането на оферти и
комуникацията с изпълнители.
Тече усилена работа по изграждането на игровата, интерактивната част от
павилиона, зад която стои Златка Узунова от Лабораторията за разширена и
виртуална реалност към София Тех Парк. Никол Дечева работи по визуалната идентичност на павилиона.
“Федерация на минорните практики“ се оформи като модел на съвместност, който отразява и самия
Българският
“постсуверенно”?
Мартина Йорданова: Не го мислим като
буквално премахване на държавата или на
политическите структури, а като опит да си
представим форма на съществуване отвъд
класическата идея за суверенитет като
контрол, граница и йерархия.
Суверенитетът в модерния си вариант е
свързан с територия, централизация на
властта и ясно очертани вътре и вън.
Постсуверенното въображение, което
предлагаме, се опитва да разхлаби именно
тази логика.
Това е реакция към настоящия
политически климат, в който наблюдаваме
връщане към националистически и
изолационистки реторики, към затваряне и
укрепване на граници, както символични, така и реални. Но проектът ни не е
директен коментар, а по-скоро спекулативно предложение. Интересува ни какво би се случило, ако вместо да мислим
през призми на защита и
противопоставяне, мислим през грижа, взаимозависимост и споделена уязвимост.
Федерацията на минорните практики не
предлага един център, който управлява
периферията, а структура от
взаимосвързани, но автономни сегменти.
Постсуверенното тук е поканата да мислим
отвъд бинарностите на национално и
глобално, център и периферия, мнозинство и малцинство. А да избереш да работиш с
минорното, означава да откажеш
на абсолютната свързаност. Все пак може би това е неспособността ни
и течности, които циркулират в споделен живот. За да разберем източника на определена болка, можем да се опитаме да
погледнем в хилядите гънки и пукнатини на това тяло. Там се намират многобройни разкази на хора, птици, растения, гъби и
микроорганизми, както и сложните мрежи на взаимосвързаност помежду им.
За мен своеобразно огледало на тези преплетени процеси е Драгоманското
блато. Там ясно личат следите от
издълбаните в средата на миналия век
канали, чрез които водата е била
изпомпвана, за да бъде пресушена
влажната зона и да бъде превърната в
обработваема земя. Това е видим
отпечатък от политическо решение, променило средата. Но днес на същото място се разгръща и друг процес по възстановяване
Изглед от павилиона. Студио Габбро. 3D модел: Бианка Колева
за затъване и блатна безизходица.
Всичко това съществува едновременно
като песен от различни мелодии.
Венета Андрова: Политическите
решения имат социални последици;
социалните неравенства влияят върху
екологичните политики; екологичните
кризи, от своя страна, променят
политическите реалности. Всяка
йерархия е условна и зависи от
конкретния художествен фокус.
В случая на моя филм за т.нар. сайтове
гъби, фокусът е преди всичко върху
политическите и социалните измерения
на дезинформацията. Проектът изследва
как автоматизирани медийни мрежи,
алгоритми и човешки труд изграждат цели информационни екосистеми, които
влияят върху обществените нагласи и демократичната среда. Екологичната
тема не е централна, но самата идея за “екосистема“ на информацията неизбежно носи метафорично
Всяко произведение се създава в
конкретен исторически контекст и неизбежно носи следи от него –
независимо дали го
въвлечени в политически конфликти или
подложени на външен натиск, това
неизбежно се отразява върху
атмосферата и доверието в тяхната
автономия. Подобно напрежение не
произтича от самия дебат, а от
усещането, че определени въпроси се
избягват или отлагат. Изкуството и
културните практики не могат да бъдат
изолирани от обществените процеси.
Какво да очакваме от игровия аспект
на проекта?
Райна Тенева: Играта представлява
абстрактно пътешествие из територии,
населени с елементи, жестове и въпроси
от работите на всички художнички. В
същото време тя е замислена като място
за активен обмен между произведенията и зрителите, без значение дали те играят преди или след
огромния приток на публика, която имаме привилегията да посрещнем във Венеция.
Венета Андрова: Тази част от проекта
може да бъде мислена като пространство за упражняване на политическо въображение. Тя създава ситуация, в която посетителят не е просто наблюдател, а участник. В този смисъл тя функционира като своеобразна репетиция на бъдещето – безопасно поле, в което могат да бъдат изпробвани различни реакции, нагласи и възможни политически форми, без те да бъдат окончателно фиксирани.
Като експериментална форма играта разширява границите на филмовото преживяване. Тя въвежда времевост, процесуалност и колективност – всеки участник оставя следа и влияе върху средата, в
и у
нас – често движени по-скоро от лична етика и отношение към света, отколкото от пазарна
необходимост.
Три такива проекта очертават различни
възможни посоки: от рециклирана пластмаса, през 3D принтирана глина, до експерименти с мицела като жив материал.
От пластмаса в нов продукт – стартъпът
на Даниела и Владислав Костови
Даниела и Владислав са брат и сестра, родени
в Силистра. Събрали опит по света и у нас, те
се завръщат в родния си град, за да развиват своя екологичен стартъп Vavakada RE. Целта
му е да рециклира пластмасата, като я
превръща в полезни вещи.
Идеята идва от Владислав, който има опит в
програмирането. Даниела, от своя страна, преминава през няколко университета по
архитектура в чужбина, а впоследствие завършва икономика в България с дисертация, посветена на концепцията за нулев отпадък.
”В Германия се запалих по депозитната система и рециклирането. Направи ми
впечатление как хората там оползотворяват отпадъка и започнах да проучвам как стоят
нещата у нас”, казва Даниела. Исках да
продължа и с магистратура, но брат ми каза: ”За какво ти е тази суха теория, дай да го
правим на практика” – и така започна всичко.”
Даниела и Владислав сглобяват оборудването си с помощта на местни майстори и
продукти. Произвеждат стенни лампи, но и маси, табуретки
бар столове във формат flat-pack – мебели от плоскости за сглобяване. Пазарът им е основно в Дания, Холандия и Швейцария, докато в България
търсенето остава ограничено, защото
според тях процесът по рециклиране е
трудоемък, а цената – висока.
Последната им инициатива е експеримент с рециклиране на капсули за кафе – един от най-масовите източници на твърда
пластмаса, за който все още липсват достатъчно ефективни решения за
преизползване.
Как Явор Фролошки “отглежда”
Освен връщането на отпадъка в нов цикъл съществуват и други подходи за създаване на екологични продукти. Един
от най-популярните такива
гъбите, която може да свързва
GrownSpot.
задължително преминава през калъп – в началото той ги изработва ръчно, а по-късно оптимизира процеса чрез 3D принтиране. Готовата смес се поставя в
него, дава му се време да се развие, след което
контролирана
интерес към работата ни има, но често е съпроводен с резерви. Ние не продаваме просто лампа, а продукт с идея и отношение към околната среда“, казва той. Мицелът
позволява производство с минимален ресурс. Материалът е на база
индустриален коноп – култура, която абсорбира повече въглероден диоксид, отколкото отделя, а самият продукт е 100% биоразградим.
”Мицелът има голям потенциал и при
опаковките – сектор, който е сред основните замърсители. С натиска на
Зелената сделка се очаква приложението му
там да се разшири“, споделя Явор.
”Материалът работи, но трябва време и инфраструктура, за да стане по-познат, приеман и достъпен.“
Глината среща технологиите – за
“дигиталния занаят” на Даниела Солуева
Суровината, с която Даниела Солуева работи в своите технологични
експерименти, не е нито отпадък, нито жива материя, а добре познатата и използвана от хилядолетия глина.
Даниела завършва архитектура в Техническия университет в Щутгарт, известен с иновациите си в
материалознанието. В неговите
лаборатории се разработват и тестват едни
от най-иновативните материали и
биокомпозити. Там тя работи едновременно с дигитални технологии и материали с
природна основа – като мицел и биолатекс
от суров каучук. След завръщането си в
България постепенно насочва вниманието
си към глината като материал, който е както
достъпен, така и познат през традицията – с
използването му тя среща естествената
локална суровина с бъдещето и
технологиите.
Даниела разработва серия лампи от 3D
принтирана глина. ”Опитите ми са напълно
контраинтуитивни на това как обикновено
се оформя глината. Тя се фомира чрез
компресия, а в работата си аз я карам да
провисва и да се държи като еластичен материал.“ Структурата наподобява на
плетиво – редуването на тънки нишки от глина създава визия близка до текстил, която има и конструктивни свойства. Серията ѝ се вписва в разбирането,
Според нея 3D принтирането позволява бързо изпробване на различни форми и улеснява експеримента и тестването на границите. Даниела определя работата си като ”дигитален занаят“. ”Аз не съм
керамик и мисля повече като архитект.
Тази работа изисква добро разбиране и на дигиталния процес.”
Нишата на подобни продукти в България остава ограничена и според нея потенциалът е по-скоро в глобалния
пазар. Продуктите от 3D принтирана глина изискват минимално количество енергия и ресурси. ”Това са решения, които са едновременно достъпни, персонализирани
съвременни форми на светлинно и дигитално изкуство, като постави публиката в центъра на преживяването – като активен участник в творческия
процес. Фестивалната картография обхваща общо 9 локации и 16
инсталации, създадени от над 20 артисти от цял свят. Основният акцент на събитието е международният конкурс за 3D мапинг, който ще преобрази фасадата на спортна зала “Орловец“. В него творчески колективи от Белгия, Чехия, Румъния, Иран, Франция и
Украйна ще представят своите авторски визуални проекти, а най-впечатляващите сред тях ще бъдат наградени от
международно жури. В програмата ще видим още студиа от България, Полша и Германия, които ще творят върху фасадата на Общината, светлинен театър от Fireter на площад “Възраждане“, интерактивна инсталация с LED екрани на паметника “Костница“, църквата “Успение Богородично“ като светлинно-музикална инсталация, Домът на културата “Емануил Манолов“ като своеобразен музей на дигиталното и светлинното изкуство, часовниковата кула, превърната в любима игра от детството и двора на Априловската гимназия
режисьора Тудор Петремарин тръгва
публика ще има препремиерна прожекция на 17 март от 14 ч. в Cinema City.
Сюжетът се завърта около четирима съученици, обединени от
дързък и рискован план – да откраднат и продават онлайн темите за матурите, вярвайки, че това е единственият начин да сбъднат мечтите си. В центъра на събитията е отличничката Софи (Карина Жиану), чиято цел е да спаси
приета. Към нея се присъединява
издание на Форум Права “СИЛНА” поставя правата на жените в
центъра на един по-широк и все
по-неотложен разговор – за социалната
справедливост, гражданското участие и
настъплението на антидемократичните и
антиджендър движения в глобален мащаб.
Събитието ще се проведе на 14 март в
Театрална зала “Гурко“ и ще събере
правозащитници, активисти и съмишленици
от различни общности и професионални
полета.
Организатор на форума е “ЛГБТИ
организация Действие“, която вече пета
поредна година утвърждава Форум Права като едно от най-значимите пространства за разговор за правата на човека в България.
Тазгодишното издание ясно заявява своя
фокус: правата на жените не могат да бъдат
разглеждани изолирано от демокрацията, социалните неравенства и политическите
процеси, които ги оформят.
Идеята за Форум Права възниква през 2019 г., за да покаже, че правата на човека
засягат всеки аспект от живота ни – като
граждани на една държава и на един все по-взаимосвързан свят. През годините тревожните тенденции, свързани с ерозията
на демократичните институции,
ограничаването на свободата на словото и
атаките срещу гражданския сектор, стават
все по-осезаеми. В този контекст правата на
жените се оказват едно от първите полета на
политическо противопоставяне и
ограничаване.
Програмата на Форум Права “СИЛНА“
включва панели, посветени на менструалната бедност като структурен
проблем, опита на жените ромки, правата на жените, лишени от свобода,
историята, връзката между културния сектор и преживяванията на хора, пострадали от домашно насилие, както и състоянието на демокрацията, гражданското участие и разпространението на анти-джендър идеологията. Част от програмата ще представи и добри практики от ЛГБТИК+ и правозащитните движения в Балтийските държави.
Сред говорителите е Биляна Петрова,
равенството и включването. Фокус върху менструалното здраве и социалната справедливост ще постави Кармен Булак от Асоциация “Пе Стоп“, като обърне внимание на мащаба на менструалната бедност в Европа и последиците ѝ за образованието, труда и социалния живот. Криминологът Даниела Самири от Roma Foundation for Europe ще разгледа идентичността като източник на перспектива и стратегическо мислене, а Анастасия Лайзане, латвийска активистка и организатор на Рига Прайд, ще сподели опита на Балтийските държави в изграждането на гражданска солидарност –от “Пеещата революция“ до днес. Водещ на форума тази година ще бъде Олга Минева – организационен психолог, основател на Фондация EMPROVE. СИЛНИ
защита на правата на човека
български университет, ще говори за антиджендър идеологията и зоните на безправие
не просто ефект, а зрителят има пространство за собствени
прочити и отговори. Разговаряме с Иван Костолов
малко след като посещава изложбата “Градината на
пчелите“ на неговия приятел фотограф, пчелар и
партньор в авангардните им съвместните им
музикални изпълнения Красимир Костов. И месец
преди Костолов да открие нова самостоятелна изложба в Берлин. Той ни разказва повече за мястото на природата и ренесансовите техники в изкуството, за дигиталното пренасищане, българския си
disco, 60x80cm, oil on canvas,2015
си учителка. От този период имам и натюрморти и пейзажи – това беше естественият начин да наблюдавам и разбера света около себе си. Не помня конкретен момент на “решение“, по-скоро постепенно осъзнах, че рисуването е моят език — средство да мисля и да се изразявам. По-късното ми
образование и развитие като художник само
затвърдиха това усещане – преминаването през сценографията, обучението в Германия и
изследването на живописната традиция спомогнаха за оформянето на визуален език, в който класическата техника и въображаемите образи съжителстват.
Що се отнася
Работейки днес, ние неизбежно мислим и през този “компютърен цвят“, който вече е
част от визуалната култура.
Проблемът е в пренасищането. Когато човек
постоянно е изложен на изкуствена светлина
и дигитални изображения, възприятието му
се измества – цветовете стават
по-агресивни, по-контрастни, понякога дори
изкривени. Това влияе не само на художника,
а на човека като цяло – върху вниманието, върху чувствителността към нюансите, върху способността да наблюдава реалната среда.
Моят начин да работя с това напрежение не
е да го отхвърля, а да го превеждам обратно
през живописта. Използвам класически
техники и материалност на боята – защото
живописната мазка, направена ръчно, има
плътност, време и съпротива, които екранът
няма. Работя и с мащаб – голямата цветна
маса въздейства физически върху зрителя –
и с органичното усещане за пигмента.
В този смисъл живописта се превръща в
място, където дигиталният опит се
преработва – не се копира, а се трансформира. Интересно ми е именно
напрежението между класическите средства и съвременния цветови опит – между
природното възприятие и изкуствено създадения визуален свят.
Имате дисертационен труд за техниките на живописта на старите майстори. На
от боите си сам от пигменти и използвам предимно яйчна темпера. Някои от пигментите добивам сам например умбри, червена земя от Шабленското езеро, бяла земя от
нос Чиракман край Каварна, костилкова черна и други. Тази връзка с пигментите
създава съвсем различно отношение към цвета – той има произход, география, памет.
Изкуството, създадено без технологии, не е по-стойностно само по себе си – но то
съдържа нещо, което алгоритъмът трудно може да възпроизведе: телесността на материалите, случайността на жеста, времето на изработване и личното взаимодействие с веществата.
Изкуственият интелект може да генерира изображение, но не може да преживее
съпротивата на пигмента или миризмата на яйчната темпера. Точно в това
пространство – между историческата техника и съвременния контекст – се
опитвам да работя: не като
възпроизвеждам миналото, а като го превеждам в настоящето чрез
материалите.
В сериите Ви виждаме огромни
пчелни пити или марули, съпоставени с малки човешки фигури, които
изглеждат защитени, а понякога изолирани от скафандри. Това ли е новата ни нормалност – да
grisaille, egg tempera, canvas, 135x190cm, 2017
могат да изглеждат защитени от
технологично облекло, но
същевременно и изолирани. Това
напрежение ме интересува: близостта до
природата и едновременно дистанцията
от нея.
Дали това е новата нормалност – да
наблюдаваме света през филтри и
защитни слоеве – е въпрос, който не се
опитвам да реша с картината. По-скоро го поставям. Живописта за мен не е
средство за заключения, а поле за
възможни прочити. Така че да – може да се види като
за
създам образна ситуация, която да провокира мислене, въображение и съпричастност. Когато в композицията има
празнини или недоизказаност, зрителят започва да изгражда собствен разказ, а
това превръща срещата с произведението в лично преживяване. Тази свобода е съществена част от живописта – тя не е
илюстрация на теза, а поле за съвместно създаване на смисъл. Всеки човек влиза в картината със своята памет, опит и чувствителност, и затова разказът
Долу: w.T., 46x55cm, oil on canvas, 2022
Дясно: w.T., 140x200 cm, oil on canvas, 2024
На съседната страница: w.T., 140x200 cm oil on canvas, 2024 и
fly, 150x220cm, oil on canvas, 2015
В този смисъл вярвам, че докато има
нужда от въображение и съмнение, ще
има и способност за собствени отговори.
Живописта може да бъде място, където тази способност се поддържа жива.
Учили сте при имена като Херман Нич, където провокацията е метод.
Докъде трябва да се простира тя според Вас и кога престава да бъде инструмент и се превръща в самоцел?
Обучението ми при
Тогава губи съдържателност и престава да работи като художествен език.
В моята практика по-скоро ме интересува “тихата, вътрешна провокация“ – тази, която се случва чрез образа, мащаба или контекста, а не чрез директен шок. Това е по-устойчиво поле за диалог със зрителя.
Какво
Имате музикален проект
KopfderHund Band заедно с
фотографа и пчелар Красимир
Костов. Какво Ви дава музиката,
което изобразителното изкуство не успява?
Идеята да превеждам визуалния език в
звук и обратно не е уникална — много
художници преди мен са търсили
подобни връзки между картина и музика.
Василий Кандински, например, е едно от
ключовите имена в този диалог – той
че цветът и формата
музика, а се опитваме да създадем
акустичен еквивалент на визуалните идеи, които развиваме с Красимир. Стилът, който
определяме като “меланхоличен траш“, е
опит звуково да уловим цветове, форми и емоции, подобно на това как художници
като Кандински са се стремели цветовият език да резонира като музика.
Музиката ми дава нещо, което живописта сама по себе си не може – тя е динамична, текуща във времето, и ме кара да мисля за образа като за звук,
ИЗДАТЕЛ
Камелия Величкова
ВОДЕЩ РЕДАКТОР
Светослав Тодоров
РЕДАКТОРИ
Мая Стефанова
Емине Садкъ
Зекие Емин
РЕДАКТОР И КОРЕКТОР
Иван Димитров
ФОТОГРАФ Боряна Пандова
РЕКЛАМА
Камелия Величкова I office@vijsofia.bg
Мила Михайлова I milaxmmila@gmail.com
Емине Садкъ I vijsofiaweb@gmail.com
ДИЗАЙН
ВИЖ! Studio I studio.vijmag.bg
Александра Недева
Андреа Попйорданова
Ася Мункова
Биляна Брайкова
Благовест Йорданов
Боря Шапшалова
Велислава Желева
Вероника Аристархова
Владимир Драгоев
Гергана Георгиева
Гергана Рабаджийска
Деметра Георгиева
Даниел Томов
Деница Димитрова
Десислава Станчева
Димо Господинов
Ева Домарадска
Еви Карагеоргу
АВТОРИ В БРОЯ Йордан Тодоров
Зекие Емин
Мая Стефанова
Светослав Тодоров
ФОТОГРАФИ
Беатрис Кранц I стр. 22
Даниела Костова I стр. 21
Зекие Емин I стр. 23
Красимир Костов I стр. 2 – 7
Константин Вълков I стр. 20
Мария Налбантова I стр. 14, 15
Яна Лозева I стр. 25
Chase Emmons I стр. 11
Sara Petrillo I стр. 10
Wazem Khan I стр. 12, 13
ХУДОЖНИЦИ Иван Костолов I стр. 30 – 35
КОРИЦА Иван Костолов
astronaut, egg trempera canvas, 2022 www.kostolov.com I @ivankostolov
Екатерина Ангелова
Елица Иванова
Жени Дечева
Златина Димитрова
Златомира Тодорова
Ива Мечкунова
Ина Добрева
Йордан Жечев
Калоян Колев
Любомир Бабуров
Любомир Попйорданов
Мария Байчева
Марина Матеева
Мария Змийчарова
Мария Вълкова
Мина Карабахчиева
Михаил Иванов Николай Иванов
Петър Стоянов Рая Раева
Светина Уейгант Светла Дамянова Светлозара Христова
Теодор Ушев Христо Христозов Цветан Цонев Ценко Христов Явор Димитров
Ashira Morris
Vangel Imreorov
iniakick
Mira Mars
