Най-сърдечно честитя големия успех на Николай Увалиев - второто издание на книгата "Вековете на Атанас Буров", която след бърз прочит, чета отново подробно, като учебник. С това отбелязвам привързаността си към историята. С Увалиев сме приятели от детскоюношеските години чрез спорта. Играехме с найголямата и най-малката топки - баскетбол и тенис на маса. Сега сме ветерани -той е плувец,тенисист на маса. Големият ми интерес към книгата, а и този на сестра ми Роза Абаджиева - художник, идва и от следния факт. От ранна възраст сме запознати с жизнения път на дядо ни по майчина линия Петър Капитанов-роден в средата на 19 век в с.Арбанаси. Той чиракува в богатото семейство Поптодорови (роднините на Н. Увалиев), а по късно при Бурови, които го приемат за съдружник в Събирателно д-во"Д.А.Буров и Сие", а накрая го пенсионират. Междувременно дядо ни купува къщата на загиналия за свободата на България от турско робство Сидер Грънчаров - Сидер войвода. По късно участва в сръбско-българската война. Освен на бойното поле, той проявява патриотизъм и с решението си да съхрани къщата на Грънчарови, която реставрира след земетресението през 1913 г. Идеята е продължена от неговата дъщеря - нашата майка. За жалост, местната администрация, въпреки решението на министерския съвет от 1982 г. за създаване на музей "Сидер Войвода", прояви патриотарсвото си - ликвидира къщите на най-заслужилите родове на нашия град - Грънчарови и Бурови, както и някои други забележителности. Така бъдещите поколения бяха лишени от историческа , родова памет -отбелязано и от автора на "Вековете на Ат. Буров". Спортното име на Николай Увалиев беше "Овето". Той играеше баскетбол елегантно, стреляше точно, заслоняваше умно - "Плеймейкър" на отбора. Аналогично тези качества се отразяват в неговата журналистическа и писателска дейност. Пожелаваме му да "доизпипа" третото издание на"Вековете на Ат.Буров", а в близко бъдеще - да ни зарадва с книга за майстора на "Бароковото" слово (също негов родственик) - Петър Увалиев,когото в миналото слушахме с голям интерес и се възхищение по ВВС - неговите 5 минутни есета.
Не с се съмняваме в предстоящите успехи на Николай Увалиев,защото той е"изпраксан" журналист, както казваше бъдещият му литературен герой. Петър Абаджиев, 20 юни 2009