Децата на Изгрева Един ден, когато слънцето се събуждало и се протя
гало, първите лъчи от изгрева му достигнали прозорците на ромско училище. Слънцето мислело, че изгревът му ще озари стаята, но се учудило. Стаята вече светела. Пуснало още няколко лъчи да разучат какво се случва. Лъчите заиграли пъргаво по чиновете, по стените, по лицата на децата. Слънцето, което имало пряка връзка с лъчите си, се издуло и се провикнало през тях като през стотици картонени тръби: – Какво става там долу? Гласът му оттекнал в гръмовно ехо. 53