МЕДИТАТИВНО И БУРЛЕСКНО Доминик Пайни Идеята за изложба, посветена на съвременното белгийско изкуство, бе на Ален Флешер, директор на „Националния център за съвременни изкуства Френоа”. Като човек, свикнал да борави с указатели и азбучни индекси (или азбучни девиации), той бързо намери правилното заглавие „АВС. Белгийско съвременно изкуство (Art Belge Contemporain)…”, като абревиатурата далеч не изключва всички останали думи, започващи със същите букви, списъкът от които (нека си припомним колко много обичаше Превер подобни списъци) би могъл най-пълно да опише онзи излязъл от времевите рамки толкова особен характер на Белгия и на нейното изкуство. В момента Белгия преживява една сурова епоха, едно голямо изпитание. Когато взехме решението да посветим този брой на “artpress2” на съвременното белгийско изкуство по повод организираната от „Националното студио за съвременни изкуства Френоа” и фондация „Култура и развитие” (София, България) изложба, изобщо не си представяхме, че подобна всеобхватна политическа криза ще засегне най-важните структури на страната, поставяйки под съмнение приетия през 1963 г. сложен лингвистичен модел. Но дали напрежението, останало неовладяно, независимо от направените компромиси, би могло да продължи и дори да направи още по-значим и бурен творческия кипеж в Белгия, който наблюдаваме през последните 40 години? Аз самият съм почти убеден в това: противопоставянето между Фландрия и Валония, усложнено още повече от нееднозначното поведение на Брюксел, отвориха място за разяждащо съперничество и интересни отношения; а разделянето на страната на федерации позволи възникването на невиждана дотогава лингвистична амалгама, която започна да разкъсва вътрешните граници и накрая доведе до криза една нация, възникнала толкова парадоксално на основата на разединението. Това, че Белгия е толкова близка, ни заслепява: така Франция почти не познава богатството, разнообразието и настоящия творчески кипеж на един от своите най-близки съседи. Въпреки това, що се отнася до Северния регион на Франция, организирането на изложбата представлява своеобразно побратимяване, културен увод, който за