бр.8, 13.-19.6.2012 год. 2
по време на криза
МУЗЕЙНОТО ДЕЛО – ДЕЛА И БЕЗДЕЛИЯ Тази година традиционната Нощ на музеите се превърна в нощ на мълчалив протест на музейните работници срещу принизяването на професията, лошите условия и мизерното заплащане. За първи път гилдията, макар и плахо, показа, че има съзнание за състоянието на музеите и може да се обедини срещу една политика, която не зачита мнението на специалистите и спекулира с обещания. Гръмките фрази и показното рязане на ленти не промени дългогодишното състояние на запуснатост, липсата на пари за откупки, изложбена дейност и образование. Масово построените в средата на 70-те години музеи буквално и преносно се разпадат, превърнати в монументи на една провалила се амбиция. Видът и политиките им не отговарят на изискванията и динамиката на днешния ден и те постепенно отпадат от картата на публичния интерес. Създаването на нови музеи - паметници на властта, изглежда цинично на фона на състоянието на вече съществуващите. А когато новооткритите са неработещи, не отговарят на никакви стандарти и на практика дори не са музеи по статут, ситуацията изглежда още по-трагична. В този брой на „Култура по време на криза“ се опитваме да погледнем още веднъж реалната ситуация, да видим кои са найкритичните й точки, какво ги е породило и къде се крие надеждата за музеите. Ще има ли ден след нощта? МАРИЯ ВАСИЛЕВА, съставител на броя
Д
И
С
К
У
С
И
Я
Протест на музейните работници, 18.05.2012
Изглежда и кряка като патка – музей ли е? Мрачен разговор за музеите, държавата, гилдията и образованието в България Участват: Яра Бубнова, изкуствовед, Татяна Димитрова, изкуствовед, Кирил Кузманов, художник, Владия Михайлова, куратор, Иван Мудов, художник, Диана Попова, изкуствовед Модератор Мария Василева
С поредицата „Култура по време на криза” ЛВ се стреми да създаде място за задълбочен дебат по проблемите в съвременното българско културно пространство тук и сега. Може ли от област, твърде уязвима от финансови, обществени и други кризи, културата да се превърне в източник на смисли и възможни изходи? Да бъде реабилитирана като фактор при обсъждането на важните за обществото проблеми? Във всяко издание на приложението ще бъде избирана конкретна тема върху десет основни полета на културната ситуация днес – културна периодика и журналистика, театър и сценични изкуства, българско кино, нови медии, рецепция на българската култура в чужбина и др. Десет дебата с участието на специалисти, автори, представители на гражданския сектор и държавни институции. Чрез интервюта с чуждестранни специалисти и преводни текстове ще търсим и чуждия опит в съответните области – както „западния”, така и на източноевропейски страни, намиращи се в типологически сходна с българската ситуация.
Мария Василева: След лансираната в началото на 2010 година Концепция за водещи столични музеи се породиха много дискусии, появиха се и публикации. Отново дойде време да погледнем към общата картина и да видим какво се случи през изминалия период, промени ли се нещо или не. Фактите са няколко. От една страна, имаме два новосъздадени и неработещи музея – този на социалистическото изкуство и този на съвременното изкуство. Дори не можем да кажем, че са музеи, защото нямат статут, по-скоро са изложбени зали. От друга страна, имаме десетки рушащи се художествени галерии (които всъщност са музеи) из цялата страна, също неработещи по много показатели. Ако трябва да им направим портрет, това са студени сгради с течащи покриви, с необновявани от години колекции, с липса на средства за художествена дейност, отсъствие на образователни програми и с демотивирани служители. Какво можете да добавите или извадите от тази обща картина? Татяна Димитрова: Не бях в България, когато Концепцията се прие, но в архива на Министерството на културата намерих нейно описание. От него става ясно, че промени в „реализацията” са настъпили. Например музеят, който сега се нарича на социалистическото изкуство, е трябвало да бъде на тоталитарното изкуство. Другото, което стана, е Софийският арсенал – музей за съвременно изкуство (САМСИ). И в двата случая използването на думата музей по отношение на тези пространства е неподходящо, подвеждащо и много несъстоятелно. При все това и с всичките резерви относно и двете помещения, иска ми се да мисля положително за появата им в София. Безсмислено е да продължаваме да говорим
за МУЗЕИ, твърде очевидно музеи те не са. Предлагам да ги мислим като арт център (за САМСИ) или като филиал на Националната художествена галерия, посветен на изкуството от 1944 до 1989 г. (за социалистическия музей) – може би тогава те ще изглеждат не чак толкова зле. Разбира се, тук вече много ще зависи от това какво се случва там. Иска ми се да гледам позитивно на тези нови арт пространства в София (нищо, че те очевидно не са музеи). Важното е какви програми ще бъдат осъществени в тези пространства, важно е какви хора ще работят там. За САМСИ мога да кажа, че видях там две много прилични, съдържателни изложби („Ре-продукция“ и „Защо Дюшан?“), предполагам, имало е и други интересни събития. Това не е ли добре, че все пак има това пространство и възможност нещо смислено да става там? Мария Василева: Интересно е дали Яра споделя този оптимизъм, конкретно спрямо тези два музея и по-глобално спрямо цялата ситуация. Тя е засегната и професионално заради т.нар. проект „Български Лувър“, в който Галерията за чуждестранно изкуство е въвлечена (поне доколкото ни е известно). Яра Бубнова: Не съвсем и бих обяснила защо. Да се назовават тези зали „музеи“ е по-скоро игра на думи. Появи се САМСИ и прикри нещо, което бе признато за липса. Но прикритието с несъответстващ материал стои като кръпка. Проблемът с тоталитарното изкуство е още по-болезнен и показателен, отколкото ситуацията със САМСИ. Отказът от историческо изследване в „музея на социалистическото изкуство” за това каква е ролята му в съвременното общество там е найвидима. Проблем е и неяснотата с обявената музейна реформа – в началото й за реализиране бяха посочени 5 музея. Не бях способна да открия нито анализ, нито концепция или критично отношение, нито историческа релевантност или изкуствоведска отговорност в подбора на предвидените експозиции. За съжаление случилото се дотук са две сгради с табели – за останалото нищо не се на стр. ii