Issuu

Скъпи осмокласници!

Отново сте на пътя към овладяване на книжовния българ ски език, към повишаване на езиковата си култура и активи зиране на придобитите езикови умения и навици в речевата ви практика. Вашите помощници на този път са учителят ви по български език и този учебник. Учебното помагало е създадено, за да имате възможност да усъвършенствате своя усет към правилна, ясна и точна реч. Стила на учебника, който ви е познат от 5. клас, запазихме съз нателно, за да ви улесним работата с учебния материал. Съдържанието на учебника е подчинено на основните цели и задачи на обучението: усвояване на правописните и право говорните норми на съвременния български книжовен език, разширяване на речниковия ви запас, активизиране на грама тическите категории с цел да се преодолеят диалектните от клонения в речевата ви практика. Учебният материал е разпределен по теми, с които са съо бразени подбраните упражнения и творчески задания. Прак тическата насоченост на учебните текстове, граматически ко ментари, тренировъчни и творчески задачи ще способстват за постигане на учебните цели. Няколко рубрики ще ви помогнат бързо да се ориентирате в съдържанието на всяка тема. Рубриката ЗАПОМНИ! съдър жа важна информация по темата, която трябва да се запомни. Рубриката ПРИПОМНИ СИ! ви насочва към знанията, придо бити в предходните класове, които ще ви бъдат необходими за разбиране на новата информация по темата. Рубриката ВНИ МАВАЙ! ще ви помогне да избегнете грешките, обусловени не от правилата, а от изключенията от правилата. Рубриката РЕЧНИК съдържа лексикалното значение на лингвистич ни термини, използвани в урока и необходими за усвояване на учебния материал по темата. Допълнителните материали, представени в учебника, ще ви запознаят отблизо с България, една от членките в Ев ропейския съюз, с основните исторически личности и периоди от българската история, с българската култура, с традиции и обичаи на българския народ. Успех в изучаването на българския език! Вероника Терзи

И ЗВЪННА ЗВЪНЧЕТО ПАК ЗА ПЪРВИ ЧАС Сред мъглите сиви натежават вред ябълки хрупливи, круши като мед. Знае да дарява щедро есента всеки труд – и става по-богат света. Щъркели в небето губят се над нас. И звъни звънчето пак за първи час. Весели, честити там ще прелетим, скъпия учител с цвете ще дарим. Максим Рилски

ТЕКСТ. СТИЛ ЕЗИКОВО ОБЩУВАНЕ И ТЕКСТ Човешката дейност е невъзможна без езиковото общуване. В конкретното общуване се създава текстът. Чрез текста хората пре дават и приемат информация – мисли, чувства, желания и т.н. Когато разговаряме с някого, ние създаваме текст; новините, кои то слушаме и гледаме по радиото и телевизията, са текст; романът, повестта, които четем, са текст; даже народните песни, които слуша ме, също са текст. Създаването на текста зависи от речевата ситуация: разговаряме с някого, питаме или отговаряме, обясняваме нещо – всичко това са речеви ситуации или ситуации на общуване. От конкретната ситуация зависи подборът на думите и изрече нията във всеки текст. ЗАПОМНИ! • Текстът е речево произведение (устно и писмено), което се създава в определена ситуация на общуването. Той съдържа информация за темата на общуването, която се определя от целта на общуването. Информацията включва факти, които се предават или се оценяват от участниците в общуването. • Текстът зависи от речевата ситуация, темата на общуване, от участниците в общуването (говорещ / пишещ и слушащ / четящ), от целта на общуването: 1. Речевата ситуация. От речевата ситуация зависи какъв текст ще бъде създаден, какви думи ще са употребени в него и как те са свързани помежду си. 2. Темата. Текстът зависи от това, за което говорим или пи шем, тоест темата е съставна част на речевата ситуация. 3. Целта. Текстът се създава винаги с определена цел: 99 да разясним нещо на слушателя / читателя; 9 9 да подтикнем слушателя / читателя към някакво действие; 99 да изразим чувствата си, отношението си към някого /нещо устно /писмено. 4. Участниците в общуването. От участниците зависи: 99 преценка на казаното/написаното/прочетеното; 99 равнището на езиковата култура; 99 избор на темата и целта на текста. 5

ПРИЗНАЦИ НА ТЕКСТА

1. Свързаност и завършеност. Свързаността и завършеността се осигуряват от лексикални, морфологични и синтактични средства. От морфологичните езикови средства особено значение има гла голното време. Обикновено текстът се разгръща в едно основно време. Изреченията в текста са свързани смислово, граматически и ин тонационно (при устно общуване). 2. Тематичното единство на текста. Думите и словосъчетанията в един текст най-често се групират тематично около една или ня колко думи, които пряко насочват към темата/идеята на текста. 3. Стиловото единство на текста. От това единство се обуславя: 99 изборът на думите и начинът на тяхното съчетаване; 99 изборът на синтактичните конструкции и начинът на тяхното подреждане.

СТРУКТУРНИ ЧАСТИ НА ТЕКСТА Основен признак на текста е смисловото единство на текста. Смисловото единство на текста зависи от единството между темата и идеята на текста. Текстът се разделя на отделни смислови части, във всяка от тях се разработва част от темата – подтема или микротема. Смисловите части, основните структурни елементи на текста, най-често се оформят графически чрез абзаци. Всеки абзац съдържа изреченията, които изграждат една смис лова част и са тясно свързани помежду си по съдържание.

НАЧИНИ ЗА СВЪРЗВАНЕ НА ИЗРЕЧЕНИЯТА В ТЕКСТА ПРИПОМНИ СИ! Изреченията в текста могат да се свързват верижно или паралелно.

Упражнение 1 Обясни в кой от следните текстове има верижно свързване на изреченията и в кой – паралелно.

А. Нощта напредна и унесе в дълбоки сънища всичко наоколо. Тъпото клопотарче на магарето вече не биеше. Бялото мъниче, сви то на кълбо, спокойно бе заспало край догорелия огън, над който ед ва-едва избухваха и гаснеха немощни пламъчета. Марица тихо подплиснуваше тъмните си води между сънливите брегове и разправяше невнятни приказки на нощта. Косачите един след друг заспаха. Огънят почна да загасва. Елин Пелин

Б. Той спря до малкото мостче, пи вода, стоя дълго и като нико га, не се върна обратно дома, а прегази реката и се упъти към близ ката наша нива, дето се люлееше току-що вретенила ръж, в чиито вълни се обаждаше пъдпъдък и над която играеха малки пеперуди. Белчо спря край нея, погледна я като нещо познато, близко и откъс на няколко стръка трева от синура. Елин Пелин

ПРИПОМНИ СИ! Езиковите средства, с помощта на които се осъществява връз ката между изреченията в текста: 99 повторение на думи и словосъчетания; 99 чрез замяна с лични местоимения; 99 с разширяване на връзката – показателни местоимения плюс повторение на думата; 99 със синоними, лексикални и контекстови. • При верижното свързване, когато темата е назована в пред ходно изречение или се подразбира от ситуацията на общува не, думата, която се назовава, може да се изпусне. Ремата ни кога не се изпуска, тъй като тя носи информацията. Например: У чениците изнесоха концерт. Участваха и в спортни състезания. 1) Единството на текста се осигурява от морфологичните ези кови средства: глаголите изнесоха, участваха имат обща морфологическа характеристика (и двата глагола са от 3 л. мн.ч., мин.св.време, изявително наклонение, деяте лен залог); 2) Общата морфологическа характеристика на сказуемите поз волиха да използват общ подлог за двете изречения. •

•

ПРИПОМНИ СИ! Темата в изречението е тази част от неговия състав, чрез която се назовава предметът на общуване, т.е. това, за което ще се говори. Темата е изходният пункт на общуването. Тя може и да не се назове, ако я подсказва ситуацията. Ремата в изречението е онази част от неговия състав, която предава нова информация за предмета, обусловена от целта на общуването.

Упражнение 2 Анализирай връзките между изреченията.

От изученото по-рано знаете, че някои тела са прозрачни за свет лината. Затова например стъклото на прозореца не ни пречи да гледаме навън през деня, а в бистрото планинско поточе виждаме ясно камъчетата на дъното. Стъклото, водата, въздухът и др., през 7

които преминава светлина, се наричат прозрачни среди. Средите, през които светлина не може да премине, са непрозрачни. Такива са например картонът, дървото, металните пластинки и др.

Отговори на въпросите: 1. Към кой функционален стил се отнася текстът? 2. Какви видове изречения по състав преобладават в текста? 3. Как ще се промени този текст, ако го преразкажеш на учени ците от 1. клас?

ФУНКЦИОНАЛНИ СТИЛОВЕ

Текстовете, които се употребяват в една сфера на общуване – на пример в административната, – имат общи черти. Но те се различа ват от текстовете, които се използват в друга сфера на общуване – например от всекидневните разговори. ПРИПОМНИ СИ! Най-разпространена е класификацията на текстовете според функциите им в общуването – затова тези стилове се наричат функционални: 99 разговорен стил; 99 научен стил; 99 официално-делови стил; 99 публицистичен стил; 99 художествен стил.

ОСОБЕНОСТИ НА ОФИЦИАЛНО-ДЕЛОВИЯ СТИЛ Текстовете, написани в официално-делови стил, служат за уреж дане на отношенията между хората и учрежденията, между населе нието и държавата. • • •

ЗАПОМНИ! Стилът на различни документи (служебни, съдебни и под.), на различни указания и съобщения се нарича официално-делови. Официално-деловият стил изисква точно съобщаване на факти, без да изразяваме свое отношение. Към този стил отнасяме различни текстове: съобщение (обява, покана, телеграма и под.), молба, автобиография, отчет, протокол и др. ЗАПОМНИ!

1. Къде се използва?

1. В делови служебни документи, в ин струкции, в съдебни документи.

2. С каква цел? 3. Какви особености има? 4. Какви езикови средства се из ползват?

2. Да се съобщят сведения, които имат практическо значение, да се дадат точ ни указания, пълна информация. 3. Официалност, точност, яснота, липса на емоционалност, не се изразява лично отношение. 4. Думи и изрази, които се употребяват в официална обстановка; повторение на едни и същи думи, специфични терми ни; съобщителни изречения.

ВНИМАВАЙ! Текстовете от официално-делови стил имат прилика с научните (научен стил), но за тях е характерно нещо, което липсва при на учните текстове: текстовете са много клиширани, понякога до та кава степен, че за определен тип текст може да се създаде дори бланка, в която се попълват само празните места.

Упражнение 1 Докажи, че текстовете са от официално-деловия стил. А.

Уважаеми пътници! Б. По технически причини ще се промени разписанието на влаковете от София за Варна. За справки се обърнете към бюро „Информация“. Билетите за днес, 12 април, могат да бъдат за верени на касите на гарата. От ръководството • •

До всички гости на нашия град! Скъпи приятели! Каним ви на празниците на младежкия театър на 15 май от 10 часа пред Народния театър „Иван Вазов“. Очакват ви приятни изненади! От кметството

ЗАПОМНИ СИ! Съобщение е текст, чрез който се информира за някакво съ битие. Съобщението се оформя в зависимост от това дали е лично (до един човек), или е колективно (до група хора).

Упражнение 2 Напиши съобщение за някое училищно мероприятие, като използваш дадения план.

1. Какво ще се състои? 2. Кога (ден, дата, час) ще се състои? 3. Къде ще се провежда?

4. Кой урежда провеждането? 5. С каква цел? 6. При какъв дневен ред? 7. За кого се отнася? 8. Кои да присъстват? 9. Как да се подготвят? 10. Дата и подпис.

Упражнение 3 Открий грешките, които са допуснати в обявата. Редактирай обявата според изискванията на официално-деловия стил. Загуби ми се кучето! Помогнете ми да го намеря! То е цялото бяло, само на ушите има две черни петна. Малко е, с къси крачета и дълга мека козина. Аз много обичам кучето си. Ако го намерите, позвънете на тел. 29-17-34. ЗАПОМНИ! Автобиография – описание на собствения живот – това е доку мент, който съдържа основни факти от живота, служебната и об ществената дейност на дадено лице.

Упражнение 4 Напиши автобиографията си.

РАЗГОВОРНИЯТ СТИЛ Разговорният стил (книжовно-разговорната реч) заема особено място в системата на функционалните стилове. Ако изхождаме от признаците разговорност-неразговорност, книжовност-некнижовност, за разговорния стил може да се каже, че текстовете му са книжовни и разговорни. ЗАПОМНИ! Разговорният стил (книжовно-разговорната реч) следва нор мите на книжовния език, но този стил има известна свобода, коя то е породена от отношението между участниците. ВНИМАВАЙ! За да използваш успешно разговорната реч, е нужно да владееш книжовния език.

ОСОБЕНОСТИ НА РАЗГОВОРНИЯ СТИЛ 1. Речевата сфера на разговорния стил обхваща ситуации на общу ването в неофициална обстановка: у дома, на гости при близки хора, в магазина, в училище по време на междучасието и под. 10

2. Общуването по-често е устно, пряко. 3. За разговорния стил е характерна по-често диалогичната форма. От значение е и несловесният език (жестове, пози, мимика). 4. Езиковите особености на текстовете в разговорния стил зависят от комуникативната ситуация: 99 често се употребяват прости, кратки и непълни изречения, емоционално оцветени, вметнати изрази, раздвижен словоред, разговорни съюзи и т.н.; 99 често се използват фразеологизми, понякога – диалектни и даже жаргонни думи; 99 много важно значение имат интонацията, силата на гласа и ритъмът; 99 жанровете трудно се определят, най-често това са кратки диа лози, свидетелски и несвидетелски разкази и др.

Упражнение 1 Редактирай текста. Кинокамерата е оптикомеханичен апарат за фотографиране на движещите се обекти. Ако знаете само колко е страхотно да се снима. При снимане се постига ефект, благодарение на който движещитесе обекти изглеждат живи и динамични. Ефекта се постига чрез после дователни бързоредуващи се фотоснимки (обикновено по 24 в сек.) върху движеща се зад обектива филмова лента. Отговори на въпросите: 1. Защо отговорът на ученика се нуждае от редактиране? 2. Има ли правописни грешки?

Упражнение 2 Виж раздела „Диалози“. Отговори на въпросите: 1. В текстовете на диалозите има ли елементи от разговорния стил? 2. Защо такива елементи се използват в диалозите?

Упражнение 3 Сравни изреченията. 1. Аз не съм разбрал как действа този апарат. 2. Просто, просто не съм го разбрал как действува тоа апарат. Отговори на въпросите: 1. Кое е общото между изреченията? 2. Кое е различното между изреченията? 11

ИНТЕРАКТИВНА ДИАЛЕКТНА КАРТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Упражнение 5 В класа преведете откъс от научната статия на професор Иван Стоянов, роден в болградско, за българското малцинство в Украйна.

В Україні живуть і працюють болгари – нащадки переселенців, які покинули свою батьківщину півтора-два століття тому, рятуючи сь від османського іга. Зараз вони утворюють більш-менш компакт ні масиви населених пунктів на півдні нашої держави. В Одеській області - це Болградський, Ізмаїльський, Арцизький райони. Найбі льше болгар проживає у Приазовському та Приморському районах Запорізької області. Болгари також проживають в Одесі, Києві, Хар кові, Миколаєві, Кіровоградській області та в Криму. Це найчислен ніша болгарська етнічна група за межами Республіки Болгарія. (според: Українсько-болгарські культурні взаємини ХХ ст. Київ. Наукова думка, 1988 р.)

Упражнение 5 Въз основа на текста направете дискусия като отговаряте на въпросите:

1. Съгласни ли сте с твърдението, че най-много българи живеят в Одеска област? 2. Колко българско население живее във вашето село? 3. Дали има други села в района, където живеят българи? 4. В кои други страни, освен Украйна, още има българска диас пора? 5. В коя държава има най-голяма българска етническа група зад пределите на България? 12

КНИЖОВЕН ЕЗИК И ДИАЛЕКТИ Езикът е жив организъм. Той расте, развива се, видоизменя се. Навярно в бъдещите времена под усилия на големи таланти той ще се усъвършенства повече, ще се облагороди… Аз мисля, че днешният книжовен език ще остане по хубост същият, само по-префинен и по-богат. Той ще носи печата, който му даде длетото на талантливите майстори – от Ботева до Яворова и Кирила Христов. Ще се напишат на него само по-велики творения сигурно, и с това главно ще се различава от днешния… Но и тъй, както е днес, езикът ни е, както казах, пак великолепен по звучност, по изразителност и по енергия. И ние си го обичаме като едно от най-скъпите наследства, завещани нам от дедите ни. Иван Вазов

Отговори на въпросите: 1. Според тебе, вярна ли е прогнозата на Иван Вазов? 2. В текста има ли отклонения от днешната книжовна норма? 3. Защо Иван Вазов се смята за патриарх на книжовния българ ски език? 4. Знаеш ли че има Речник на езика на Иван Вазов, който на броява над 45000 думи?

РАЗВОЙ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК До началото на ХІХ век българската доста оскъдна писменост се е опирала много върху черковнославянския език. Разбира се, влия нието му не е могло да бъде последователно и в повечето случаи ос новата на езика си е оставала новобългарска (напр. у Паисий Хилен дарски и Софроний Врачански). През първата половина на ХІХ век във връзка с интензивното културно развитие на българската нация започва процесът на из граждане на национален книжовен език. Обаче някои книжовни ци смятат, че за основа трябва да послужат нормите на старобъл гарския език. Редица други книжовници, като Петър Берон, Васил Априлов, Иван Богоров, смятат, че националният език трябва да се изгражда само върху основата на живите народни говори. Петър Бе рон е първият български книжовник, който смело въвежда живата народна реч в своя Рибен буквар (1824 г.). В резултат на продължителни борби в книжовния език се внедрява основната лексика и граматическата система главно на българските балкански говори. 13

Във връзка с развитието на българското светско училище от 30те години на ХІХ век насам се създава постепенно елементарна учеб на литература, появяват се и първите български граматики, създа дени от Николай Рилски и Иван Богоров. По време на националноосвободителните борби и след Освобож дението книжовният език, благодарение на българските писатели, поети и развитието на периодичния печат, продължава да се разви ва, става по-единен.

Прочети текста. Припомни историята на преселването на българите в Буджака. Прецени значение на българските говори за запазването на българите-преселници като етнос. Отговори на въпросите: 1. Какво знаеш за Болградската гимназия и за приноса на ней ните випускници в развитието на книжовния език? 2. Защо трябва да се пазят нашите местни български говори? 3. Какво можеш да направиш ти за запазването на родния си говор? • •

ЗАПОМНИ! Книжовният български език е форма на общонародния език. С помощта на книжовния език можем да общуваме във всич ки сфери на човешката дейност.

ПРИПОМНИ СИ! В историческото развитие на всеки народ се различават: 99 битова сфера, свързана с всекидневието на хората; 99 научна сфера; 99 административна сфера; 99 официално-делова сфера; 99 обществено-политическа сфера; 99 културна сфера. •

Книжовният език е средство за общуване в институциите, в медиите, в публичното пространство. • Книжовният език има следните отличителни черти: 99 той е богат и обработен; 99 предлага многообразни възможности за изразяване на идеи; 99 реално съществува чрез различни функционални стилове, обслужващи речевите сфери; 99 подчинява се на общозадължителни кодифицирани норми, чрез които се осигурява единство на говоренето и писането. 14

РЕЧНИК Кодификация – сописание на книжовната норма под формата на правила в граматиките, различните видове речници (право писни, правоговорни, тълковни и др.), както и в учебниците по български език. • •

ЗАПОМНИ! Диалектите са една от формите на общонародния език. Местните диалекти са ограничени териториално, т.к. са огра ничени в определени части на даденото езиково пространство.

ДИАЛЕКТНО ДЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК Народните говори се отличават един от друг на първо място по фонетични особености, а след това по особености на речниковия със тав. Териториалните диалекти имат не само свой основен речник, а и граматичен строеж. Българските говори се делят на две основни групи – източна и западна – по изговора на променливото я. Границата между тези две групи се нарича ятова граница. В западните говори няма променливо я (бел – бели, голем – големи и др.), в източните го вори, както и в книжовния език, това фонетично явление е запазено (бял – бели, голям – големи). Източните говори се делят на североизточни и югоизточни. Гра ницата между тях е относителна, както и ятовата граница. Мигрира нето на населението е оказало влияние върху делението им. В Южна Украйна са представени 104 български говора (102 из точни и 2 западни). Всеки от тях има свои особености, донесени от българските преселници.

Отговори на въпросите: 1. Към коя група се отнася родният ти говор? 2. Можеш ли да определиш неговата принадлежност, като про вериш по картата от кой регион на България са дошли осно вателите на родното ти село?

Упражнение 1 Посочи десет думи от родния ти говор, които не се срещат в книжовния език. Упражнение 2 Посочи десет думи от книжовния език, които не се употребяват в родния ти говор. 15

Упражнение 3 Сравни така ли се произнасят дадените думи в родния ти говор: о: буболечка, гостувам, отивам, горещо, грозотия, овца; е: бате, време, зелен, трева, дебел; в: вода, вторник, всички, взимам, двор, дърво, наляво;

Упражнение 4 Посочи как се произнася звук Х в родния ти говор.

1. Нахраня, снаха, муха, хубав, настръхна, хора, хляб, дреха. 2. Сух, махам, махна, духам, глух. 3. Хващам, хвръквам, хвърля, хваля, хвана, хвърча, хващане.

Упражнение 5 Провери как се произнасят въпросителните местоимения и наречия в родния ти говор.

1. Какво, какъв, кой, коя, кое, кои. 2. Къде, кога, защо, откъде, откога.

Упражнение 6 Провери употребяват ли се тези думи в родния ти говор и как се произнасят, ако ги има.

Чорап, човек, говоря, вилица, царевица, влизам, вървя, слън чоглед, приличам, ножче (за бръснене), въглища, устна, прозорец, топлийка, пипам, сако.

ЗАДАЧА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИЦИТЕ •

•

• • 16

Няколко столетия южноукраинските български говори спо собствали за запазване на българите като етнос извън Бълга рия, в това число и в Украйна. И досега говорите се използват в бесарабските и таврийските български села като средство за общуване. Изучаването на говорите е много важно: разглежда се истори ческото развитие на българския език; проучва се взаимното влияние на говорите и други езици, анализират се диалектни те отклонения в речевата практика на учениците, изучаващи книжовния език и т.н. Изучаването на книжовния език ще се улесни, ако като основа на обучението ще се използва съпоставка на книжовния език и говора. Опитайте се всички заедно да напишете обективна писмена характеристика на родния си говор с помощта на Въпросника.

ПРИМЕРЕН ВЪПРОСНИК ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЙ-ХАРАКТЕРНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА ГОВОРА За да се отчитат особеностите на местния говор, трябва да има ме обща характеристика на родния говор. Тъкмо преодоляване на диалектните отклонения в речевата практика на учениците е една от основните задачи на обучението по български литературен език. Това означава, че за всяко езиково явление, което се различава в го вора и в книжовния език (на фонетично, лексикално или граматич но равнище), трябва да се отделя повече внимание. Трябва да се състави кратка справка-характеристика на говора, в която да са отразени и подкрепени с конкретни примери от говора следните фактори: ГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ: 1) колко са основните гласни фонеми; 2) как в говора се произнасят гласните в ударена и неударена по зиция; 3) как се проявява потъмняване на гласните (има ли съществени отличия от книжовния език); 4) как се проявява в говора редуването я//е на мястото на старо българския Ђ (ять); 5) как се произнасят съчетанията ър//ръ, ъл//лъ. СЪГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ: 1) колко са основните съгласни фонеми; 2) дали се противопоставят меките и твърдите съгласни; 3) колко са меките съгласни; 4) няма ли смекчаване на съгласните в края на думата; 5) как се употребява х (във всички положения в думата); 6) как се употребяват в говора африкатите дж и дз; 7) отбелязва ли се вмъкване и изпадане на съгласни (зрели – здрели, дои – дови и под.); 8) как се произнасят книжовните думите, съдържащи вн, дн, мн, кт и др.; 9) как се проявява регресивното асимилиране на съгласните. УДАРЕНИЕТО: 1) има ли отлики в поставянето на ударение в говора и в книжо вния език; 17

2) има ли отклонения при образуване на граматичните форми на думата; 3) как се слага ударение в думите за активно усвояване. МОРФОЛОГИЯ: 1) има ли отклонения при съществителните имена по род и число; 2) има ли отклонения при образуване на членните форми на съ ществителните имена; 3) книжовно ли се образуват форми за множествено число на съ ществителните; 4) как се образуват формите за множествено число при прилага телните (особено на -ски, -шки); 5) как се образуват членните форми на прилагателните имена (особено от м.р. ед.ч.); 6) как се образуват числителните имена; 7) книжовно ли се образуват числителните имена в говора; 8) употребява ли се бройна форма на неодушевените съществи телни от м. род; 9) има ли отклонения при местоименията (на фонетично и лекси кално равнище); 10) има ли отклонения при употреба на местоименията, особено при енклитиките; 11) запазени ли са в говора падежните форми на въпросителните, относителните и др. местоимения, характерни за книжовния език; 12) има ли отклонения при употреба на притежателните и въз вратно-притежателните местоимения; 13) отличава ли се темпоралната система на говора от тази в кни жовния език; 14) кои частици и как се употребяват във формите на глаголните времена; 15) кои частици и как се употребяват при спрежение на глаголи във въпросителна и отрицателна форма. СИНТАКСИС: 1) наблюдават ли се отклонения при употреба на предлозите; 2) спазва ли се нормативният словоред при употреба на енкли тичните думи; 3) запазени ли са в говора остарелите падежни форми при име ната; 4) употребяват ли се конструкциите от типа „той му дават” вместо „на него му дават”; 18

5) не е ли прието във въпросително-отрицателните конструкции частицата ли да се слага веднага след частицата не. ЛЕКСИКА И СЛОВООБРАЗУВАНЕ: 1) как се проявява междуезиковата интерференция на лексикал но равнище; 2) има ли диалектни отклонения на лексикално равнище; 3) има ли диалектни отклонения при слово- и формообразуване. В зависимост от степента на запазването на говора трябва да се оп ределят и допълнителни въпроси, необходими за общата характерис тика на говора и на граматичните категории, които не са представени в говора, рядко се употребяват или имат други функционални харак теристики (например, причастия, преизказно наклонение и др.). Важно е справката да дава цялостна характеристика на учителя и младите говора. А справката може да помогне на диалектолози да фиксират съвременното състояние на говора и това ще способства за овладяване на книжовния език. Успех!

ДУМАТА КАТО ЕДИНСТВО ОТ РЕЧНИКОВО

И ГРАМАТИЧЕСКО ЕДИНСТВО ПРЕГОВОР И РАЗШИРЕНИЕ

МОРФЕМЕН СЪСТАВ НА ДУМАТА ПРИПОМНИ СИ! Морфема е най-малката езикова единица, която има свое значе ние: лексикално (словобразувателно) или граматическо (формо образувателно). Морфемите изграждат думата и съществуват само в състава ѝ, ако са свързани в точно определен ред. Трябва да се разграничават морфеми и срички: • сричката е произносителна единица, която съдържа един гласен звук; • морфемата е значеща единица, която може да не съдържа гласен звук. • •

ПРИПОМНИ СИ! Според мястото, което заемат, и според значението си мор фемите се делят на корени, представки, наставки, окончания и определителни членове. Съединителната гласна (О или Е) няма нито лексикално, нито граматическо значение, а служи само за свързване на два или повече корена в една сложна дума: син-Е-ок-и-те, вод-О-пад-и-те, вод-О-сам-О-лет-и-те. ЗАПОМНИ! МОРФЕМИ Словообразуващи

Формообразуващи

представки; наставки.

окончания; определителни членове.

Отговори на въпросите: 1. Коя част на думата е корен? 2. Коя част на думата е представка и коя наставка? За какво служат тези морфеми? 20

3. Коя част на думата е основа? Какви могат да бъдат основите по състав? 4. Коя част от думата е окончание? 5. Кои части на речта могат да се членуват?

Упражнение 1 Открий корена в следните думи.

Светя, светулка, глава, светилник, главен, светлина, просвета, озаглавя. Отговори на въпроса: Какви думи се наричат сродни?

Упражнение 2 Образувай сродни думи от водя, чета, гледам, уча. Състави с някои от тях изречения. Упражнение 3 С представките за-, из-, до-, на-, над-, пре- и глагола пиша образувай производни глаголи. Състави с тях изречения. Отговори на въпроса: Каква е разликата в значението на образуваните глаголи?

Упражнение 4 С наставките -тел, -ач, -ец и -ище образувай по две производни думи. Работи по модела: продавам – продавач. Отговори на въпроса: Каква прилика откриваш в значението на образуваните думи?

Упражнение 5 Направи пълен морфемен анализ на следните производни думи:

Продавачи, погледам, заловя, непоклатима, гърмежи, прочета, читателя, момчетата.

Упражнение 6

Посочи думи: – чиито основи съвпадат с корена; – които се състоят от корен и наставка; – които се състоят от корен и представка; – които се състоят от корен и окончание. С някои примери образувай изречения. 21

П РАВОПИС И ПРАВОГОВОР НА ПРЕДСТАВКИТЕ И НАСТАВКИТЕ ПРИПОМНИ СИ! Представките се пишат винаги по един и същ начин, независимо от звуковите промени, които при говорене настъпват в тях: Пишем Изговаряме раЗписвам раСписвам оТгледам оДгледам РЕЧНИК Регресивна асимилация на съгласните – следващата съ гласна влияе върху произнасяне на предходната: - предходната звучна съгласна се произнася като глуха, ако след ващата съгласна е беззвучна; - предходната глуха съгласна се произнася като звучна, ако следващата съгласна е звучна. ПРИПОМНИ СИ! Звучните съгласни в наставките -еж, -ев, -ов се изговарят като беззвучни (-еШ, -еФ, -оФ), но се пишат винаги като звучни (-еЖ, -еВ, -оВ), например: копнеж, строеж, Иванов, Радев и др.

ОБЕЗЗВУЧАВАНЕ НА СЪГЛАСНИТЕ В КРАЯ НА ДУМИТЕ

Звучните съгласни в края на думите се произнасят като съответ ните беззвучни.

б→п в→ф г→к д→т ж→ш з→с

Пише се

Произнася се

хляБ мързелиВ сняГ булеварД младеЖ бърЗ

хляП мързелиФ сняК булеварТ младеШ бърС

Упражнение 1 Попълни празните места.

Учителят и…слуша мълчаливо ра…вълнувания задъхан мла деж. Неспокойно се спогледаха селяните. Почти всички се ра…тре вожиха от и…вестието. (Ем. Коралов) 22

Упражнение 2 Изговори думите. Провери правописа им писмено. Работи по модела: чичо(в/ф) – чичова – чичов. Копнеж, дъбов, работлив, Ботев, вуйчов, градеж, водовъртеж, Яворов, Добрев.

Отговори на въпросите: 1. Как се произнасят съгласните в края на думите? 2. Как трябва да се пишат? Защо?

Упражнение 3 Попълни празните места. Сравни правописа и правоговора на думите. ра…гледам – ра…пиша по…крепям – по…готвителен и…говарям – и…плувам о…клонявам – о...гледам на…писване – на…бягване пре…пазвам – пре…говор

Отговори на въпросите: 1. Как се пише и как се произнася думата, ако последната съ гласна от представката се намира пред звучна съгласна? 2. Как се пише и как се произнася думата, ако последната съ гласна от представката се намира пред беззвучна съгласна? 3. Как може да се провери правописът на думите?

ПРОМЕНИ НА ЗВУКОВЕ В КОРЕНА И НАСТАВКАТА Упражнение 1 Обясни какви звукови промени са станали в корена на сродните думи.

Бера, събирам, избор; тека, изтичам, приток; нося, пренасям, донеса. Отговори на въпросите: 1. Как се променят гласните в корена на всяка група думи? 2. Кои представки са използвани? 3. Какви правописни грешки могат да се допуснат заради несъ ответствие между звуковете и буквите? Свързани ли са те с особеностите на родния ти говор? 23

ЗАПОМНИ! РЕДУВАНЕ НА ГЛАСНИ: О

(да) отговоря – отговарям

(да) легна – лягам; (да) наметна – намятам;

тека – ток – източник; изнеса – износ

плета – изплитам; (да) намеря – намирам

(да) изнеса – изнасям;

Упражнение 2 Подреди в колонки думите според промяната на съгласните в корена, като попълниш таблицата: к//ч

г//ж

к//ц

д//жд

Припек, припеци; вълк, вълци; влека, влечете; сека, сечеш; кни га, книжен, книжарница; мога, можеш; градя, изграждам; будя, съ буждам.

Отговори на въпроса: Защо не можем да включим в списъка думите ученик, ученици; войник, войници? • •

ЗАПОМНИ! Изпускане на гласните Ъ и Е засяга най-често неударените гласни, когато се намират в отворена сричка. Тези гласни се наричат непостоянни. В съществителните имена на -ЪК гласната Ъ не изчезва: списЪк – списЪци.

Упражнение 3 Обясни кои гласни се изпускат при образуване на други граматични форми от дадените думи. Подчертай основните форми. 24

Стрелец – стрелци; театър – театри; метър – метри; малък – малки; черен – черни; певец – певци; източен – източна; северен – северна, сребърен – сребърна.

Отговори на въпросите: 1. Кои гласни изпадат? 2. В кои части на речта? ПРИПОМНИ СИ! ПОДВИЖНО Ъ

НЕПОСТОЯННО Ъ

В съчетание със съгласните Р, Л в средата на думата, гласният Ъ мени мястото си при определени условия: 1. В едносрични думи Ъ обикнове но стои след Р, Л: гРЪм, пРЪв, кРЪст и др. Изключения: сЪРп, твЪРд, вЪЛк, жЪЛт. 2. В многосрични думи мястото на Ъ се определя от броя на съгласните след съчетанието: а) ако след съчетанието има един съгласен звук, пишем и изговаряме -ЪР-, -ЪЛ (вЪРба, гЪЛтам и др.);

Когато гласният Ъ се съдържа в някои форми на думата, а в други форми изпада: вятър – вятъра – ветрове; внесъл – внесла; слязъл – слезли; център – центрове; сладък – сладка.

б) ако след съчетанието има два съгласни звука, пишем и изговаряме -РЪ-, -ЛЪ(гРЪнчар, гЛЪтка и др.) Изключения: завЪРзвам, извЪРшвам, избЪРсвам, повЪРхност, сЪЛзлив и др.

Забележка: а) а ко гласната изчезва в другите форми, пишем Ъ: кротЪк – кротка; малЪк – малкият, малки;

б) ако гласната се запазва, пишем А: прекарам – прекарАл; нямам – нямАл; обърна – обърнАл.

Упражнение 4 Образувай други граматични форми от дадените думи, като вмъкваш или изпускаш съответните гласни.

Зъл, старец, осем, рекло, мозък, ценна, тънък, ремък, върба, сълзлив, пръв, сладък, вятър, центрове. 25

ПРИПОМНИ СИ! ВИД

ПОСТОЯННО Я

ПРОМЕНЛИВО Я

ПРИМЕРИ

ОСОБЕНОСТИ

Не се променя в Изговаряме и пишем различните форми на Я: думата или в сродни 1. В едносрични думи: думи: грях, сляп, бял и др. поляна – поляни; 2. П од ударение, когато приятел – приятели; е пред твърда сричка селяк – селяци. и когато е в края на думите: дядо, вяра, живях, голям, видях, мярка.

При определени условия се запазва, а при други условия се заменя с Е: сянка – сенки; голям – големина; бял – бели; гняв – гневлив.

Изговаряме и пишем Е: 1. Когато ударението пада върху друга сричка: белота, големина. 2. П ред мека сричка: бели, сенки. 3. П ред съгласните ж, ч, ш, й: грешка, снежен, пречка, грейна.

Упражнение 5 Обясни промените на коренните гласни.

Сняг – сн…гове – сн…жна; смях – см…хове – см…шен; голям – гол…ми, големият; сянка – с…нки – сенчест; железен – жел…зо – жел…зни; вяра – в…рен – в…рна.

Отговори на въпросите: 3. Кой фонетичен закон се е проявил в дадените думи? 4. Коя граница се нарича „ятова“? Защо? • • 26

ЗАПОМНИ! Границата между източното и западното българско наречие се нарича ятовата граница. На запад от нея променливото Я се произнася в диалектите като [е]. Например: голем, хлеб, видех, дедо и др.

•

На изток от ятовата граница променливото Я или се запаз ва, или преминава в [е] в зависимост от ударението и от ха рактера на следващата сричка. Например: голям, но: големи, големина; хляб, хлябове, но: хлебен.

Ятовата граница: изоглоса на изговор дедо, бел (на запад) и дядо, бял (на изток)

Ятовата граница е една от най-важните изоглоси в българския език, въз основа на която българските диалекти се разделят на два вида — западни български говори и източни български говори. На север ятовата граница започва от устието на река Вит, минава през Никополско, на изток от Луковит и Плевен и на запад от Ловеч, Пирдоп и Панагюрище. След това тя преминава през Ихтиманско, Пазарджишко, Разложко, Гоцеделчевско, Петричко, Солунско.

Упражнение 6 Посочи на картата градовете Луковит, Плевен, Ловеч, Пирдоп, Панагюрище, Ихтиман, Пазарджик, Разлог, Гоце Делчев, Петрич 27

Упражнение 7 Установете в групата, как се изговарят думите „мляко“, „хляб“, „бягай“ по-западно от „ятовата граница“. Как се изговарят същите думи в местността, в която живееш? Упражнение 8 Заедно с колегите от класа установете, вашите предци са дошли в Украйна от Източна или Западна България? ПРИПОМНИ СИ! • Морфемен анализ – определяне строежа на думата, тоест от кои морфеми се състои. • За да направиш морфемен разбор, трябва да извършиш след ните действия: 1) да отделиш определителния член (▲), ако думата е чле нувана; 2) да промениш думата по форма, за да откриеш тази част от нея, която се изменя, т.е. окончанието (●); 3) да потърсиш сродни думи, за да откриеш корена (▄) – об щата им част; 4) да откриеш, ако я има, съединителната гласна О или Е, ако корените са два и повече; 5) да откриеш частите, които стоят пред корена (представката – ◄) и след корена (наставката – ►). • Умението да се прави морфемен анализ улеснява правилно изписване на думите.

Упражнение 9 Направи морфемен анализ на дадените думи, като графически обозначиш морфемите. Раздели дадените думи на срички. Работи по модела: пре-пис-в-ач-и-те ◄▄►►●▲ – пре-пис-вачи-те. Писателят, презаписът, воловете, предводителите, параход. Отговори на въпроса: 1. Винаги ли съвпадат границите на срички и морфеми?

ГЛАГОЛ ПРЕГОВОР И РАЗШИРЕНИЕ Отговори на въпросите: 1. Що е основна форма на глагола? 2. Колко спрежения има българският глагол? 3. Какво е основна гласна на глагола? 4. Каква е разликата между първичните и производните глаголи?

ВИД НА ГЛАГОЛА Отговори на въпросите: 1. Що е вид на глагола? 2. Каква е разликата в значението на свършени и несвършени глаголи? ПРИПОМНИ СИ! Граматическо значение на глагола, което показва как протича действието – в неговата незавършеност или завършеност – се на рича вид на глагола.

Упражнение 1 Прочети изреченията и напиши по двойки глаголите, сродни по значение.

Елена чете приказка. Като я прочете, ще ми разкаже. Художникът рисува една картина. Като я нарисува, ще ни я покаже. Някои ученици вдигат ръка. Който знае урока си, да вдигне ръка.

Отговори на въпросите: 1. Кои глаголи представят действието в самото му вършене, без да се посочва завършека му? • •

ПРИПОМНИ СИ! Глаголи, които представят действието в неговата незавърше ност, са от несвършен вид: • шия, чакам, строя. Глаголи, които представят действието в неговата завърше ност, са от свършен вид: ушия, почакам, построя. 29

Упражнение 2 Прочети и препиши текста. Открий глаголите от несвършен и свършен вид. Напиши ги в основната им форма.

Всеки ден редей гората, рони сух листец; скоро ще покрий земята пухкав бял снежец.

И комини ще запушат над къщята вред; ще замлъкнат, ще се сгушат ручеи под лед.

К. Христов

Отговори на въпросите: 1. Кои от глаголите имат самостойно сегашно време? 2. Кои от глаголите нямат самостойно сегашно време? • •

ЗАПОМНИ! Глаголите от несвършен вид имат самостойно сегашно вре ме. Глаголите от свършен вид нямат самостойно сегашно време.

Упражнение 3 Препиши текста. Подчертай глаголите. Посочи основната (речниковата) им форма. Но вдига ковачът десница корава, звънят наковалня и чук, желязото съска, искри разпилява и вие се в работен плуг.

А пролет ще дойде, в полята ще звънне викът на работен орач и плугът ще плъзне над угари сънни сред синия утринен здрач.

Хр. Смирненски

Отговори на въпросите: 1. Кои глаголи са от несвършен вид? 2. Кои глаголи са от свършен вид? 3. Кои глаголи са употребени в сегашно време? 4. Кои глаголи са употребени в бъдеще време? 5. Кои глаголи представят действието в неговия завършек? 30

ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА Отговори на въпросите: 1. Що е залог на глагола? 2. Колко залога има в българския език? 3. Що е глаголното лице? 4. В кой залог е глаголът, когато глаголното лице извършва действието? 5. В кой залог е глаголът, когато глаголното лице се засяга от действието, което идва отвън? ПРИПОМНИ СИ! Граматическа особеност, която показва как се отнася глаголното лице към глаголното действие, се нарича залог на глагола. ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА Деятелен залог (глаголното лице извършва действие)

Страдателен залог (глаголното лице е засегнато от глаголното действие отвън) Възвратнострадателен залог

Причастнострадателен залог

Упражнение 1 Определи в кой залог са глаголите.

1. Дежурният ученик избърсва дъската. 2. През седмия век хан Аспарух основава славянобългарската държава. 3. Всяка седмица учениците правят контролни упражнения. 4. Лекарят приема пациенти само с амбулаторен картон. 5. Сега комисията преглежда писмените работи.

Отговори на въпросите: 1. Какво показва деятелният залог? 2. При деятелния залог съвпадат ли граматическият и логиче ският подлози? • •

ПРИПОМНИ СИ! Деятелният залог показва, че глаголното лице из вършва глаголното действие. Страдателният залог показва, че глаголното лице не из вършва, а получава върху себе си глаголното действие. 31

•

В страдателен залог се употребяват само глаголите, които имат пряко допълнение: чета (писмо); отварям (книгата); заключвам (вратата) и под. • Страдателният залог се образува от: 1. Глагол съм (сег., мин. или бъд. време) + минало страдателно причастие. 2. Глагол в деятелен залог + се (страдателен залог със се образу ват обикновено глаголите, които в деятелен залог не се употре бяват със се). Причастно-страдателна форма

България е основана от хан Аспарух. Радиото ще бъде/ще е поправено от техника. Писмените работи бяха преглеждани от комисията.

Възвратно-страдателна форма

България се основава от хан Аспарух. Радиото се поправя от техни ка. Писмените работи са се преглеждали от комисията.

Упражнение 2 Образувай от дадените глаголи, ако е възможно, форми за минало страдателно причастие.

Реша – решавам, напиша – написвам, излетя – излитам, открия – откривам, седна – сядам, приема – приемам, донеса – донасям, строя – построя – построявам, провеждам – проведа.

Отговори на въпросите: 1. Има ли глаголи, от които не може да се образува страдателно причастие? Защо? 2. С кои наставки са образувани причастията? 3. Менят ли се образуваните причастия по род и число? Как?

Упражнение 3 Препиши изреченията от упр. 1, като ги трансформираш в страдателен залог. Отговори на въпросите:

1. Какво показва страдателният залог? 2. По какво се различават подлозите в изреченията от упр. 1 и трансформираните изречения? 3. По какво се различава граматическият подлог от логическия? 4. С кой предлог в страдателните конструкции се въвежда ло гическият подлог?

ЗАПОМНИ! При деятелен залог граматическият подлог = логическия подлог: Дежурният ученик избърса дъската. • При страдателен залог граматическият подлог ≠ логическия подлог. Дъската е избърсана от дежурния ученик. кой? какво? от кого? •

граматически логически подлог подлог •

В страдателния залог логическият подлог (непрякото допълнение с предлог от) може да се изпусне, когато не е нужно да се съобщава или то се подразбира, например:

Роклята е ушита много добре (от шивача). Закъснението на учениците беше извинено (от учителя).

Упражнение 4 Препиши текста. Открий кои глаголи са в страдателен залог, подчертай страдателните конструкции. Утре Снежана заминава за Киев на гости при баба си Оксана, майката на баща ѝ. Там ще прекара есенната си ваканция. Майка ѝ я пита: – Извести ли баба си със смс-а? – Смс-ът е пуснат още сутринта. Сигурна съм, че е прочетен. – Купи ли бонбони за баба си? – Всичко е купено и е сложено в куфара. – Изпра ли червения си пуловер, с който ще пътуваш? – Изпран е и сега се суши. Дали ще изсъхне тая нощ? – Дрехите се приготвят навреме. А панталонът ти изгладен ли е? – Сега се глади. Помолих татко да ми помогне. И билетът е ку пен. Вуйчо ми го купи. – Виждам, че в куфара ти е сложена бялата блузка. Забеляза ли, че едно копче е скъсано? – Беше скъсано, но сега е зашито. Сама го заших.

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи са образувани страдателните причастия? 2. Има ли в текста възвратно-страдателни конструкции? Как са образувани? 33

В ИДОВЕ ГЛАГОЛИ ПО ЗНАЧЕНИЕ И ФОРМА Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата между глаголите, означаващи движение, и глаголите, означаващи състояние – граматическа или лек сикална? 2. Към коя група трябва да се отнесат глаголите пиша, ходя, ставам, ходя? 3. Към коя група трябва да се отнесат глаголите почивам, лежа, очаквам, виждам? 4. Разбираш ли, че това разграничение на глаголите не е същест вено от гледище на граматическото им значение, тоест и със тоянието граматически се схваща като действие-вършене?

Упражнение 1 Извади глаголите. Подреди ги в две колони: означаващи действие и означаващи състояние.

Лампата гори, мама е до мене, ръката ѝ – върху челото ми. Брат ми по риза стои до нея. – Хайде сега да спите, утре ще ви събудя рано! – Защо? – Утре ще ви кажа. Мама се усмихна. Ние бързо лягаме. Тя ни завива и сяда до мене. Нещо хубаво се разлива по цялото ми тяло. Отварям очи, гледам я. Все тая мама, дето всичко може, всичко знае и от нищо не се плаши. (По Дора Габе)

Упражнение 2 Посочи от кои глаголи са образувани дадените съществителни.

Ходене, чакане, бягане, четене, спане, лежане, тичане, готвене, писане, шиене. Отговори на въпросите: 1. Можеш ли с помощта на дадените съществителни да опреде лиш какво означават изходните глаголи – действие или със тояние? 2. По какво се различават глаголите от сродните съществителни?

ЛИЧНИ И БЕЗЛИЧНИ ГЛАГОЛИ •

Личните глаголи означават действия, при които се посочва или се подразбира определено глаголно лице. Например: (той) гледа (3л. ед.ч.); (вие) ще стоите (2 л. мн.ч.); конете спряха (3 л. мн.ч.). Какво правиш? (2 л. ед.ч.), Чакайте! (2 л. мн.ч.) и др.

•

Безличните глаголи действия, при които не може да се посо чи никакво глаголно лице. Например: съмва се, гърми, домъчнява му.

ПРИПОМНИ СИ! • Безличните глаголи означават: - природни явления: съмва се, мръква, гърми, свечерява се, роси и др.; - различни вътрешни състояния и преживявания на човека: прилошава ми, тресе го, спи му се, боли ме, струва ни се и др. • Някои други глаголи могат да се употребяват и като лични: има/няма, може, изглежда, трябва, стига и др. •

Има изрази с безлична употреба на глагола съм.

ЗАПОМНИ!

• Тези изрази се състоят от: - наречие + местоимение (дателен падеж) + е: студено ми е, приятно ми е и др. - съществително + местоимение (винителен падеж) + е: срам ме е, яд ме е и др. • В тези изрази: - местоименията могат да се менят по лице и число; - глаголът може да се употребява в сегашно, минало или бъдеще време; - наречията и съществителните са неизменни.

Упражнение 3 Сравни глаголите. Извади безличните глаголи. Трябва да си купя купони за обяд. Нямам приятели, имам друга ри. Боли ме сърцето. Изглеждаш много добре. Ще вали сняг. В пла нината се святка и гърми – сигурно има буря. На мене не ми се яде месо. Детето спи съвсем спокойно всяка нощ. Повдига му се, когато пътува с автобус. Изглежда, момчетата няма да дойдат. Трудно ми беше да отговоря на този въпрос. На Любомир ще му бъде студено без палто.

ПРЕХОДНИ И НЕПРЕХОДНИ ГЛАГОЛИ

Глаголното действие може да засяга различни предмети и може да има различно отношение към тях. Според това различаваме пре ходни и непреходни глаголи. 35

•

ПРИПОМНИ СИ! Преходните глаголи означават действие, което засяга, об хваща направо някой предмет, например: пиша (какво?) писмо, гледам (какво?) телевизия, строя (какво?) къща, питам (кого?) учителя и др. Непреходните глаголи означават действие, което има по-осо бено отношение към засегнатия предмет, изразено с някой предлог: влизам в стаята, обръщам се към някого, вървя по улицата и др.

Упражнение 4 Извади в колонки преходните и непреходните глаголи от текста.

Кучетата ни видяха отдалеч. Идат да ни посрещнат. Я, как се разлаяха! И от другия чифлик кучетата тичат и лаят. Момчетата им хвърлят камъни. Те ги грабват със зъби и веднага ги изплюват, а по сле лаят още по-сърдито. (По Дора Габе)

Отговори на въпросите: 1. От какво зависи граматическият признак преходност на гла голите? 2. С кои въпроси откриваш този признак? •

•

ЗАПОМНИ! Преходните глаголи също могат да имат непреки допълне ния, освен преките, например: плета кошница от върба, вземам книги от библиотеката, чета статия за нашия театър и пр. Понякога преходните глаголи се употребяват без пряко до пълнение, защото няма нужда от него, например: обичам да чета, трябва повече да пишеш, пееш много хубаво и пр.

Упражнение 5 Препиши текста. Подчертай глаголите, които имат и пряко, и косвено допълнение.

1. И децата от другия чифлик си отиват. Те си измазали лицето и ръцете с къпини. 2. Мама къпе брат ми. Търка му ръцете и краката с четка. 3. Братчето ми пищи, защото мама го полива с топла вода.

Отговори на въпросите: 1. Какви са глаголите, които имат и пряко, и косвено допълне ние – преходни или непреходни? 2. Какви са глаголите, които нямат пряко допълнение, само кос вено? 36

• •

ЗАПОМНИ! Предметът, върху който пада действието при преходните гла голи, се изразява чрез пряко допълнение, свързано с глагола без предлог. Предметите, които се засягат от действието при непреходните глаголи, се изразяват чрез непреки допълнения или обстоятелствата и са свързани с глагола посредством различни предлози.

ВЪЗВРАТНИ ГЛАГОЛИ По форма глаголите биват обикновени и възвратни. • •

ПРИПОМНИ СИ! Възвратните глаголи се образуват от обикновените с помощта на възвратното местоимение се, си, например: мия се, усмихвам се, мисля си и др. Възвратните местоимения се, си винаги се пишат отделно от глагол.

Упражнение 6 Извади глаголите. Подчертай възвратно-местоименните частици.

От вчера се борят лятото и есента. Морето реве и блъска в бре га. Облаците ту се махват, ту се струпват на небето, възвисяват се в кули, после кулите се събарят и грохотът им се слива с грохота на разпененото море. Слънцето се задъхва. Най-сетне ето и вода. „Клов кладенец“, както го наричат моите съселяни. Плискам си лицето ненаситно. Плакна си душата в тая студена, бистра вода. Навеждам се да пия. (По Николай Хайтов)

Отговори на въпросите: 1. Кои думи в текста изразяват граматическия признак възвратност/невъзвратност? 2. Има ли в текста глаголи, които без се или си не се употребя ват?

Упражнение 7 Състави 5 изречения с дадените глаголи. Обясни значението на глаголите.

Обличам се, обувам се, срещам се, укорявам се, купувам си, пома гаме си, пишем си, говорим си, сърдя се, смея се, страхувам се, шегу вам се, съмна се, зазори се, свиря си, почивам си, отивам си. 37

Упражнение 8 От дадените глаголи образувай възвратни глаголи. Състави с тях изречения.

Работи по модела: чета → чета си → Вечер си чета книга. → чете се → Приказката се чете с интерес. Пиша, моля, говоря, живея, купувам, храня, радвам, уча.

Упражнение 9 Запомни употребата на глаголите. а) попълни празните места; б) допиши по 3–5 глагола във всяка група; в) състави с тях словосъчетания или изречения. 1. Глаголите, които винаги се употребяват със се: стремя се (към успех) страхувам се (от инжекции) нуждая се (от помощ) грижа се (за децата) гордея се (успехите ти) сърдя се (на приятеля му) чудя се (на смелостта ѝ) боря се (с враговете) усмихвам се (…) шегувам се (…) гордея се (…) съгласявам се (…) състоя се (…) обаждам се (…) … (…) … (…) Глаголът спомням си винаги се употребява със си. Например: Често си спомням детските си години.

ЗАПОМНИ!

2. Глаголите, които се употребяват със се и без се: връщам (парите) връщам се (от работа) качвам се (по стълбите) качвам (куфара) събуждам се (рано) събуждам (детето) къпя се (всяка вечер) къпя (бебето) разхождам се (из парка) разхождам (кучето) крия се (…) крия (…) срещам се (…) срещам (…) плаша се (…) плаша (…) … (…) … (…) 3. Глаголите, които се употребяват със се, без се и със си: със се

без се

реша се (с гребен) реша момичето бръсна се (с бръснач) бръсна един мъж мия се (със сапун) мия чашите 38

със си реша си косата бръсна си мустаците мия си ръцете

със се

без се

със си

обличам се (с палто) обличам детето

обличам си палтото

бърша се (с кърпа)

бърша дъската

бърша си косата

подстригвам се

…

събличам се

…

обувам се

…

4. Глаголите, които се употребяват без си и със си: без си

със си

купувам (книга)

купувам си (речник)

поръчвам си

поръчвам

пея

пея си

шия си

шия

избирам си

избирам

мисля (…)

мисля си (…)

лягам (…)

лягам си (…)

почивам (…)

почивам си (…)

ВНИМАВАЙ! След обед той почива. = След обед той си почива. Вчера след обед той си почина. НО: Вчера след обед той почина. = Вчера след обед той умря. лаголите, които се употребяват със се и със си в множествено 5. Г число: Аз уважавам приятеля си. И приятелят ми ме уважава. Ти помагаш на Росица. И Росица ти помага.

Аз и моят приятел се уважаваме.

Вие с Росица си помагате.

обичам

пиша

телефонирам

= 39

НАРЕЧИЕ ПРЕГОВОР И РАЗШИРЕНИЕ Отговори на въпросите: 1. Кои части на речта се наричат неизменяеми? 2. Каква е разликата между самостойни и служебни думи? 3. По какво се различават производни и непроизводни наречия? 4. От кои части на речта се образуват производните наречия? 5. Какви по състав биват наречията?

БУРЯ От какво мислиш, че произлиза толкова бури? От това, че и по небето има шофьори щури. Някой облак например мига с мигачи, че ще завива наляво, обаче хич не поглежда, че облак друг иде направо. Кой има предимство тук? То се знае, че оня отсреща. И той мига с фарове, за предимство все подсеща. На завиващия май късно му става ясно, изведнъж се вижда натясно и светкавица пуща отдясно. Добре, ама както наляво си карал бясно, изведнъж да завиеш надясно не е съвсем безопасно. Вятърът, който ги регулира, съвсем основателно се нервира и почва да свири продължително: фю-ю-т! Скърцане на спирачки, блясък на стопове, смут. Хряс, тряс, бум, гръмотевичен шум. 40

Облаците си счупват радиаторите. И двата. И върху нас руква водата. Ух, бягай към къщи, ух, да се измъкнеш от бурята сух!

Марко Ганчев

Прочети текста. Извади наречията. Обясни как са образувани производните наречия. ПРИПОМНИ СИ! ВИДОВЕ НАРЕЧИЯ ПО ЗНАЧЕНИЕ. Наречие

Примери

Въпроси

за време

сега, довечера, снощи, догодина, рано, късно, скоро, отдавна, винаги, днес, утре, нощес, напролет, призори и др.

кога?

за място

тук, там, горе, долу, ниско, високо, вън, напред, назад, близко, далеч, вътре, навън, наб лизко, отсреща, отляво, отдясно и др.

къде?

за начин

добре, зле, весело, хубаво, силно, бърже, неочаквано, мъжки, приятелски, мълчешком, звънко, бързо, бавно, бясно, игриво и др.

как?

за количество много, малко, доста, още, повече, скъпо, евтино, веднъж, твърде, и степен дълго, двойно, тройно, двукратно, несъразмерно, често и др.

колко?

за причина и цел

затова, защото, защо, затуй, ето защо, за каквото и да е и др.

с каква цел? поради каква причина?

за логическо уточняване

сигурно, непременно, наистина, може би, несъмнено, действително, явно, очевидно, главно, особено, тъкмо, почти, сравнително и др. 41

Упражнение 1 Образувай наречия от следните думи: безсмъртен

уплашен

хубав

тъжен

милостив

неуморен

добър

чудесен

страшен

умен

нисък

ленив

правдив

силен

низък

приятелски

Упражнение 2 Определи вида на наречията в следния текст:

Луната, весела и пълнолика, си плуваше по небесата. Никъ де нищо не се чуваше. Само селската воденица глухо и отмерено си шумеше. Схлупените селски къщици, смирено сгушени из овошки те, сладостно почиваха, грижливо пазейки морни, разнебитени от трудове селяци. (По Елин Пелин).

Упражнение 3 Посочете синонимни думи или изрази на следните наречия. Състави изречения с тях. Нощес, денем, зимъс, снощи, довечера, завчера.

Упражнение 4 Образувай прилагателни имена от дадените наречия. Работи по модела: вън → външен тука →

…

някога →

…

вън →

…

утре →

…

вчера →

…

сега →

…

вътре →

…

завчера → …

днес →

…

Упражнение 5 Попълни празните места с думата освен и винаги: 1. … костюми там продават и балтони. 2. … пуловер обличам си и сако. 3. … отивам на кино заедно с Петър. 4. … мене в стаята няма никой. 5. … него никой няма да дойде. 42

ОБРАЗУВАНЕ И ПРАВОПИС НА НАРЕЧИЯТА ПРИПОМНИ СИ! 1. Малка част от наречията в българския език са непроизводни: много, вън, вътре, там, още и др. 2. Повечето наречия са производни, тоест се образуват от други думи: от прилагателни имена

бавно, весело, вкусно, зле, добре, юнашки, братски, майсторски, слепешката, слепешком

от съществителни имена

зиме, лете, утре, горе, долу, денем, нощем, гърбом, днес, сутрин, вечер, довечера, снощи

от числителни имена

първо, второ, двойно, веднаж, дваж, еднократно, двукратно

иди-дойди, кажи-речи, тоест, от глаголи и глаголни форми тичешката, тичешком, лежешком, търчешката Наречията на -о съвпадат с формата за среден род на прилага телните, от които са образувани, обаче се различават по службата си в изречението, защото наречията поясняват предимно глаголи, а прилагателните поясняват съществителни имена. Сравни: кротко дете – кротко говори; ранно пиле – рано пее.

Упражнение 1 Препиши в колонка наречията от текста.

БОЖУРА Веднъж надвечер Божура и майка ѝ се връщаха от гората. Когато влязоха в селото, беше вече тъмно и първото нещо, което забелязаха, беше, че по всички порти бяха наизлезли жени. Калуда вървеше напред, не обръщаше внимание на жените и ако поглежда ше наляво и надясно, гледаше да види дали не е забравено някъде нещо, за да го пъхне под престилката си. По-назад след нея идеше Божура. Товарът ѝ ни най-малко не я превиваше, снагата ѝ си оста ваше права и гъвкава, като стълбеца на вихрушка. Беше вече тъм но, но очите ѝ от време на време проблясваха. Цялата сюрия дечур лига тичаха подир нея и викаха: 43

– Божуро! Божуро! Дай ни божур, Божуро! – Хайда бре! – викаше тя весело и без да се сърди. – Откъде ще ви взема божур? И като оставяше децата да си викат, колкото си щат, тя се спира ше в тъмнината и слушаше какво приказват жените.

(По Йордан Йовков)

Определи вида и службата на извадените наречия. Направи словообразувателен разбор на наречията. Определи има ли в текста наречия, които по форма съвпадат с прилагателни имена.

Упражнение 2 Като използвате наречитята от текста, в групата според модела посочете, какво е истина, а какво е лъжа: Модел: Когато влязоха в селото, изгряваше слънце. Не, това не отговаря на истина/ не, това е лъжа, защото беше вечер. Тя не внимаваше на децата. Да, истина е/ да, вярно е, защото тя се спираше в тъмнината и слушаше какво приказват жените. 1. В селото портите бяха пусти. 2. Калуда много внимателто слушаше женските разговори. 3. Старата циганка обичаше нещо чуждо да скрие под престил ката. 4. Божура изпреварваше майка си. 5. Децата молеха младата да им даде китка божури. 6. Снагата на Божура беше изправена. 7. Очите на Божура проблясваха. 8. Из улицата нямаше деца. 44

СТЕПЕНУВАНЕ НА НАРЕЧИЯТА ПРИПОМНИ СИ! 1. Някои наречия се степенуват, както и прилагателните имена: положителна степен – бързо (кучето бяга бързо) сравнителна степен – по-бързо (лъвът бяга по-бързо) превъзходна степен – най-бързо (леопардът бяга най-бързо). 2. При някои наречия сравнителните степени се образуват по особен начин: много (положит. ст.) – повече (сравн. ст.) – най-много. (превъзходна ст.)

В ИДОВЕ НАРЕЧИЯ ПО СЪСТАВ. ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ

По състав наречията се делят на прости (близо, ляво, долу, леко), сложни (отблизо, наляво, отдолу) и съставни (горе-долу, лека-полека). Наречията се пишат:

СЛЯТО

ПОЛУСЛЯТО

от предлог и наречие

догоре, набързо,

от предлог и съществително

докрай, догодина

от частицата НЕ и наречие

недалеч, неотдавна

от две самостойни думи

оттук – оттам едва-едва нагоре-надолу иди-дойди

ЗАПОМНИ! 1. С двойно -нн- се пишат наречия, образувани от прилагател ните на -нен: постоянно (от постоянен), временно (от временен). 2. Ако са от един и същи вид, наречията поясняват глагола чрез изреждане. Тогава те се отделят със запетая или се свързват със съюза и, например: Пишете бавно и старателно. 45

Пишете бавно, старателно, красиво и четливо. 3. Когато наречията са от различни видове, тогава няма изреж дане и между тях не се пише запетая, например: Ще отидем после вкъщи. Заминаваме довечера заедно.

Упражнение 1 Прочети изреченията. Извади наречията в колонка, като посочваш какви са по вид. Обясни правописа им.

1. В саваните постоянно вали. 2. Могъществото на египетската държава било нетрайно. 3. Значително се развивало занаятчийското производство на тра ките. 4. Влакът дойде навреме. 5. Догодина ще се срещнем пак. 6. Ще отида за малко у един познат. 7. Нагоре ще пътуваме с автобус. 8. Слънцето току-що изгрява. 9. Цялото село заспива лека-полека в прегръдките на зимната нощ.

Упражнение 2 Образувай наречия от дадените думи. Определи кои от наречията могат да се степенуват. Шепна, мълча, нощ, зима, постоянен, съвременен.

Упражнение 3 Замени дадените наречия с антоними: 1. Той става рано. 2. Говорете високо. 3. Вътре има много хора. 4. Магазинът е далеч. 5. Групата върви напред. 6. Той чете много бавно.

Упражнение 4 Образувай умалителни наречия.

Работи по модела: леко → лекичко. Бързо, тихо, малко, рано, леко, бавно, хубаво, високо, ниско, скромно. 46

Упражнение 5 Образувай степени за сравнение на наречията и прилагателните имена в следните изречения. Добави предлога от, където е необходимо.

1. Неда и Олга се различават много. 2. Неда е (висока) Олга. 3. Тя има (дълга) коса, (големи) очи, (тънки) вежди. 4. Неда се облича (скромно) Олга. 5. Олга се облича (модерно), ходи с обувки с висок ток. 6. Неда предпочита (ниски) обувки. 7. Неда обича горчиво кафе, а Олга (много) обича сладко. 8. Неда е сериозна, а Олга е (весела) Неда. 9. Неда е сериозна, а Олга е (весела) Неда. 10. Неда има добър слух и добре свири на пиано, а Олга има (до бър) глас и пее (хубаво).

Упражнение 6 На мястото на точките употреби наречията само или едва:

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Прочетох … един път текста и го запомних. Момчето е … на десет години. Такива дрехи … сега започнаха да носят. На срещата дойде … Петър. На обед той изяде … една супа. Порцията струва … петдесет копейки. Слънцето … залезе и стана тъмно.

Упражнение 7 Замени наречията със синоними или синонимични конструкции: Зиме, нощем, довечера, лятос, денем, снощи.

Упражнение 8 Включи в изречения наречията:

Веднага, винаги, дори, горе, отдавна, веднаж, неочаквано, зави наги, понякога, изведнъж.

Упражнение 9 Напиши изречения, в които думите ученически, чудно, блестящо, хубаво, весело да са употребени ту като прилагателни, ту като наречия.

СЛОВОРЕД ПРЕГОВОР И РАЗШИРЕНИЕ ПРИПОМНИ СИ! Установеният ред на думите в изречението се нарича словоред.

Отговори на въпросите: 1. Могат ли частите на изречението да променят местата си една спрямо друга? 2. Колко типа словоред различаваме в зависимост от реда на главните части на изречението? 3. Каква е разликата между прав и обратен словоред?

Упражнение 1 Прочети текста. Посочи подлога и сказуемото във всяко изречение. Една нощ в планината забуча градоносен облак. Гръмотевици продъниха небето. Рукна проливен дъжд. Втурнаха се бесни порои надолу към реката. Пороите дълбаеха долищата, търкаляха едри камъни. От надвисналата гранитна скала се откърти огромен ка мък, който падна насред пътя. На сутринта пекна ясно лятно слънце. По пътя откъм пробудено то село се зададе кола. Биволите спряха. Камъкът беше задръстил целия път. (По Ангел Каралийчев)

Препиши текста. Подчертай подлозите. Обясни защо са употребени в обща/членна форма.

Упражнение 2 Посочи словореда на главните части в изреченията. Слънцето мързеливо клонеше надолу. Сенките на дърветата рас тяха. Жегата гаснеше. Повя разхладянинът. Задрямалите листа на липите зашепнаха. Омърлушените птици се разшаваха. (По Ангел Каралийчев)

• • • • 48

ПРИПОМНИ СИ! Обикновено прякото допълнение стои след сказуемото. Най-често непрякото допълнение стои след сказуемото или след прякото допълнение. Обстоятелството може да стои пред сказуемото или след него, в началото, в средата или в края на изречението. Съгласуваното определение стои пред определяемото (ясно слънце), а несъгласуваното след него (листа на липите).

Упражнение 3 Посочи словореда на главните и второстепенните части в следния текст.

Най-после той доближи брега. Вмъкна се в долчето. Караулници те вече не се виждаха. Два бряга стърчаха от двете му страни. (По Иван Вазов)

Упражнение 4 Посочи мястото на съгласуваното и на несъгласуваното определение. Рукна проливен дъжд. Задрямалите листа на липите зашепнаха. Удари и последният училищен звънец. Книгите с приказки са били изкупени много бързо.

Упражнение 5 Посочи словореда на определенията. Нощта беше влажна и мрачна. Браилските улици пустееха. Сту дената декемврийска мъгла се беше напластила в една от главните улици на града и задушаваше с отровния си дъх последните минува чи. Мъжделивите фенери едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата. (По Иван Вазов)

ПРИПОМНИ СИ! Ако изречението започва с глагола (сказуемото), кратките лични местоимения стоят след него: Изпратиха ме до магазина. Ако изречението започва с други думи, кратките лични место имения стоят пред глагола: Винаги му казвах за това. • Мястото на кратките притежателни местоимения е след определяемото или след първото му определение: Родителите му са възрастни хора. Най-първите му близки приятели са от съседното село.

•

Упражнение 6 Препиши текста, като подчертаеш кратките местоимения заедно с думите, към които се отнасят.

Скоро грамадното дърво се залюля страшно и се наведе. Разтре периха се смъртно клоните му и дънерът изпращя, сякаш извика от болки. Убитото дърво се наклони бавно и падна на поляната с тря сък. Крехките му съчки се изпочупиха с плач. От разрушените гнез да се дигна прах. (По Елин Пелин)

• •

ЗАПОМНИ! В българския език има и инверсия, тоест промяна (обръща не) на словореда. За да спазят избраната ритмична стъпка и да постигнат рима, поетите често променят обикновения словоред. Сравни: глуха е нощ вместо глуха нощ е облаци черни вместо черни облаци

Упражнение 7 Прочети стихотворението. Сравни словореда му с изискванията на обикновения словоред. Капчици дъждовни ◄► Дъждовни капчици ◄► падат от небето – падат от небето – и орачу трепна ◄► и сърцето на орача радостно сърцето. ◄► радостно трепна. Отговори на въпроса: 1. Кой от двата текста е стихотворение? Защо?

Упражнение 8 Направи цялостен разбор върху словореда на текста.

Дълбока и странна е денем тишината на тая гора. Човек рядко стъпва тука. Всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Ето уеди нена кръгла полянка. Някъде от самите върхове на дърветата се спущат чак долу само два стъбла от дива лоза. Те сплитат краищата си като люлка. Леко се люлее тая горска люлка.

(По Йордан Йовков)

Упражнение 9 Прочети стиховете. Посочи инверсията в тях. Привлечени от ненадеен гост, балкански ме овчари окръжили. Аз слушам с трепет разказа им прост зарад героя мили.

Иван Вазов

То не било ясно слънце, най ми била сама Неда: С черни очи еленови, с дълги клепки босилкови, с бели зъби бисерови, с тънка снага самодивска.

Народна песен

Упражнение 10 Препиши текста. Препиши текста. Подчертай изреченията с прав словоред.

Преди малко над града премина буря. Черни облаци прииждаха от всички страни. Плачевно шумяха дърветата под разюзданата сти хия. Хората бягаха по улиците. Две врани на съседния покрив тър сеха подслон под комините. Сгъстиха се облаците. Затрещяха небе сата. 50

СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ ПРЕГОВОР И РАЗШИРЕНИЕ ПРИПОМНИ СИ! • Словосъчетанието е част от изречението, строителният му ма териал. • Словосъчетанието също като думата назовава предмета, само че по-конкретно: златен лист, зелени полета, сочни круши. • Словосъчетанието, за разлика от изречението, не може да из разява завършена мисъл. • Освен предмети словосъчетанието може да назовава действия и признаци: духа вятър оранжево и жълто готвят се за зимата много красив • Словосъчетанието се състои от две или повече думи. • В словосъчетанието думите се свързват по смисъл и по смисъл и грамматически ЗАПОМНИ! Граматическата връзка на думите в словосъчетанието се изра зява: • с помощта на различни окончания (за род, число, лице): златна нишка, златен лист, златно сърце, златни зали; • със специални думи (предлози или съюзи): топлината на слънцето, трупат в хралупите, круши и ябълки; • само по смисъл: усещам топлина, много дни, пея високо.

Упражнение 1 Прочети текста. Извади словосъчетанията. Подчертай главните им думи. Обясни значението на предлозите за към и въз в дадените изречения.

Вечерният здрач бавно и неусетно потъмня. В небесата една след друга затрепкаха светли звездици… По пътя над воденицата за към село заглъхна шумен смях и говор на жътвари. По кривата пътечка въз реката мерно задрънка клопотарче. (По Елин Пелин)

Отговори на въпросите: 1. От колко словосъчетания се състои последното изречение. 2. Извади словосъчетанията. 3. Подчертай главните думи. 51

ВИДОВЕ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ •

•

ПРИПОМНИ СИ! Словосъчетания, в които всички думи са равноправни, се на ричат съчинителни. Връзката в тях се изразява със съчини телни съюзи (и, или, но, а и др.) или безсъюзно: море и слънце; врабци, гугутки, синигери и някои други птици; свобода или смърт и т.п. Словосъчетания, в които едната дума е главна, а другата – за висима (подчинена), се наричат подчинителни: празникът на свободата, овощни градини, гледам филм, виждам далеко. ВИДОВЕ ПОДЧИНИТЕЛНИ СЛОВОСЪЧЕТАНИЯ

Именни

главната дума е прилагателно + съществително съществително или съществително + съществително прилагателно име наречие + прилагателно

Глаголни главната дума е глагол Сравни:

глагол + съществително глагол + наречие

силен вятър, вятър от юг, много добър (именни); чета писмо, чета добре (глаголни).

Упражнение 1 От изреченията извади само подчинителните словосъчетания. В мрачните години на турското робство живял корав и юначен българин. Казвал се Манол. Прочул се той със златните си ръце. Съградил много мостове и дворци, безброй черкви и къщи. Научил и султанът за прославения майстор. (По Ангел Каралийчев)

ЗАПОМНИ! Подчинените думи поясняват и допълват главните думи. Връз ката между тях в словосъчетанието се изразява: • чрез съгласуване – когато зависимата дума се приспособява по род, число или лице към главната: полезна книга, хубаво време, той отива; • чрез управление – когато зависимата дума е изразена с па дежна местоименна форма или с архаична падежна форма в съответствие със значението на глагола: обичам те, купуват ми, молят се богу (арх.), всекиму (арх.) драг; • чрез предлози – когато зависимата дума се свързва с главна та чрез предлог: отлитат подир тях, четка за зъби, листата на липа; • чрез прилагане – когато зависимата дума се свързва с глав ната по смисъл: много интересна книга, изключително полезно ядене. 52

Упражнение 2 Определи вида на словосъчетанията.

Зала за спортуване, изпълнение на важни обществени поръче ния, интерес към науката, многоетажна сграда, туристически ком плекс, големи възможности за общественополезен труд. ЗАПОМНИ! По състав словосъчетанията биват прости и сложни. Простите словосъчетания се състоят от две съставни части – главна дума и зависима дума: руса коса, време за почивка, весел смях. • Сложните словосъчетания се състоят от повече от две със тавни части, едната е главна дума, останалите – зависими: бащина мила стряха, моя родна земя, славна история на селото. • Сложните словосъчетания обикновено се образуват чрез разширяване на простите, като се прибавя определение или по яснение: кафяв костюм – кафяв ученически костюм; стръмен бряг – стръмен бряг на реката. • •

Упражнение 3 Разшири съчетанията. Боен път, моята родина, сладко от череши, буйна коса, лятно слънце, вярвам без остатък, песните на българите, моите съселяни, твоите съученици. Упражнение 4 Сравни по значение думите и словосъчетанията. Докажи, че значението на думата е по-широко от значението на словосъчетанието: чаша – малка чаша, стъклена чаша, чаша за мляко, чаша от стъкло; молив – черен молив, автоматичен молив, молив за рисуване; маса – маса за хранене, тоалетна маса, кръгла маса. Отговори на въпросите: 1. Глаголни или именни са дадените словосъчетания? 2. Как може да се докаже, че значението на думата е по-широко от значението на словосъчетанието? Упражнение 5 Определи словосъчетанията по вид, строеж и значение. Определи главната и зависимата дума в тях. Гледам небето, обичам го, редица поети, четка за зъби, пенсия за старост, потребност от храна, възглед върху живота, уводът към кни гата, кръг въпроси, оценка за творчеството, богатство от мисли, Боте вата поезия, годишно време, взаимно разбирателство, рохкаво яйце. 53

В ИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО СЪСТАВ И ПО ЦЕЛ НА ИЗКАЗВАНЕТО • •

ПРИПОМНИ СИ! Изречението изразява завършена мисъл. В него думите се свързват по смисъл, граматически и интонационно. По състав изреченията биват: прости и сложни, кратки и разширени, едносъставни и двусъставни, пълни и непълни.

Отговори на въпросите: 1. По какво се различават двусъставни и едносъставни изрече ния? 2. Каква е разликата между прости и сложни изречения, кратки и разширени, пълни и непълни? 3. Защо се употребяват непълните изречения, особено в диалози? ЗАПОМНИ! Изреченията, които имат една главна част (подлог или сказу емо), се наричат едносъставни. Например: Мир. Жътва. Малкият герой. (само подлог, изразен с имена). Вървим бавно. Иска се упоритост. (само сказуемо, изразено с глагол). • Изреченията, които имат и подлог, и сказуемо, се наричат двусъставни: Учениците подпомогнаха учителите в прибирането на реколтата. Младежът прояви упоритост. • Изречението, което се състои от две или повече прости изрече ния, свързани по смисъл и интонационно, има две или повече сказуеми, се нарича сложно: Лешниците са узрели и катеричките се запасяват със зимнина, която трупат в хралупите (3 прости изречения). • Разширените изречения освен главните части (подлог, сказу емо) имат и второстепенни части (определение, допълнение, обстоятелство). • Кратките изречения се състоят само от главни части – под лог и сказуемо. Сравни: На юг отлитат сетните ята. Отлитат ятата. • Когато в изречението е пропусната някоя част, но тя се подраз бира, то е непълно. Например: Ще мине ли скоро влакът за Одеса? – Ще мине. След два часа. • Непълните изречения се употребяват, за да се избегнат из лишни повторения. Много често се срещат в диалог: •

– Искаш ли да ни останеш на гости? – Не искам. – Защо? – Нямам време. • • • •

•

ПРИПОМНИ СИ! По цел на изказването изреченията биват съобщителни, въпросителни, подбудителни, възклицателни. Изреченията, с които съобщаваме нещо, се наричат съобщителни, например: Моята майка е лекарка. Изреченията, с които задаваме въпрос, се наричат въпросителни, например: Къде работи твоята майка? Защо славеят пее нощем? Ще дойдеш ли у нас? С подбудителното изречение изказваме заповед, молба, съ вет, забрана. След тях обикновено се пише удивителен (въз клицателен) знак. Например: Стройте се! Стани прав! (заповед) Дай ми твоя триъгълник. (молба) Лягайте си рано! (съвет) Не пий студена вода! (забрана) С възклицателното изречение изказваме чувствата си: Ах, това е милата ми майчица! (радост, обич) Благодаря ти, мамо! (благодарност) Как чудно се синее родното небе! (възхищение) Ой, ти ли си! (учудване, изненада) Уф, изплаши ме! (уплаха) Олеле, влезе ми игличка в босата петичка! (недоволство, болка) Как крещят тези деца! (възмущение)

Упражнение 1 Употреби в изречения словосъчетанията:

Гордея се с нещо (с някого), грижа се за някого (за нещо), подигра вам се с нещо (с някого), подигравам някого (за нещо).

Упражнение 2 Сравни изреченията по двойки.

Ехей, вали дъжд! Ах, вали дъжд! Уф, вали дъжд!

Виж, вали дъжд! (радост) А-а! Вали дъжд! (учудване) О-о-о, вали дъжд! (недоволство)

Отговори на въпросите: 1. В кои от изреченията чувството на радост, учудване или не доволство е изразено по-силно? 2. Коя дума подсилва тези чувства? 55

Упражнение 3 Помогни на първокласниците, които са за първи път в училищната библиотека. Модел: Моля, пази/пазете книгите чисти!

Отговори на въпросите: 1. Какви съвети ще им дадеш? 2. С какви по вид изречения ще си послужиш?

Упражнение 4 Прочети стихотворението. Определи изреченията по цел на изказването. – Мамо, мамо, я ги виж! – Що е? – Идат, погледни ги! С пушки, с саби. – Що стоиш? Скоро, чедо, поздрави ги!

И детето дава крушки на солдатите без страх и крещи на тях: – Здравствуйте, братушки!

Иван Вазов

Упражнение 5 Определи какви са по вид дадените изречения.

1. Той не е ли идвал още днес? 2. Да имате свободен билет? 3. Боян не е дошъл още. Дали нещо му се е случило? 4. Как да не го познавам? 5. Да не би да я познаваш? 6. Къде бихте желали да отидем? 7. Друг път да не си спорил с мен! 8. Къде ли не е ходил той! 9. Да не съм те видял вече! 10. Да се поразходим покрай реката! Стига си киснала вкъщи! 11. Нека да починем малко. 12. Недейте ме безпокои с дреболии!

Упражнение 6 Намери непълните изречения в следния текст и определи кои части на изречението са пропуснати. Лицето ѝ – ясен месец, снагата ѝ – самодивска, очите ѝ – черно грозде, веждите ѝ – гайтанови, клепките ѝ – босилкови, полите ѝ – бял трендафил: бял трендафил, що разцъфнал, що разцъфнал, що откъснат.

(Народна песен)

НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ Отговори на въпросите: 1. Какво значи „лични форми на глагола“? 2. Каква е разликата между „лични“ и „нелични“ форми на българския глагол? 3. С коя граматическа категория са свързани и двата термина? • •

• •

ЗАПОМНИ! Към неличните глаголни форми се отнасят причастия, деепричастия и отглаголни съществителни, завърш ващи на -не и -ние. Причастията изразяват време, род, число и могат да се членуват, тоест съчетават особености на глагол и прилагател но име: прочетено/прочетеното писмо; ходил (съм)/ходили (сме); паднал лист/паднала звезда. Деепричастията съчетават особености на глагол и наре чие: пишейки, вървейки, слушайки. Отглаголните съществителни съчетават особености на глагол и съществително име: бягане, четене, събрание.

ПРИЧАСТИЕ • • • • •

ПРИПОМНИ СИ! Причастията са глаголни форми, които означават признак, резултат от действие. Причастията се менят по род, число и могат да се членуват като прилагателни имена. Причастията по време биват минали и сегашни. Миналите причастия означават действие, извършено преди действието на сказуемото в изречението. Сегашните причастия означават действие, което се извършва едновременно с действието на сказуемото в изречението. ЗАПОМНИ!

По залог причастията в българския език се делят на: • деятелни – ако предметът е вършител на действието, означе но с причастието, например: дремещ старец, летяща птица; • страдателни – ако предметът получава върху себе си действието, означено с причастието, например: повреден мотор, повреденият мотор = моторът е повреден (от някого).

СЕГАШНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ Упражнение 1 Прочети текста. Извади в колонка сегашни деятелни причастия (виж табицата на с. 45).

Познаваш ли големия град? Сред безбройните селища по земята, като големи светила сред звезден прах, се открояват многоцветните световни градове. Със своите дванайсет милиона понастоящем начело стои Токио, следван от Ню Йорк, Лондон, Шанхай, Париж, Калкута, Пекин, Мексико, Филаделфия и т.н. Големият град! Какво всъщност го отличава от другите? С какво ни поразява той? Разноцветни сияния, превръщащи нощта в ден, и блестящи витрини. Скърцащите и пищящи по завоите трамваи. Без чет забележителности, мирис на бензинови пари и шеметни скорос ти. Динамика, глъч и в същото време дисциплина. Той ни примамва с това, че бидейки просторен като океан, сло жен като лабиринт, а за мнозина – неизследва като джунгла, винаги ни разкрива нещо ново, интересно, непознато. (Сб. „Светът около нас“)

Отговори на въпросите: 1. Обясни на колегите си от класа, какво за тебе значи голям град? 2. Установи, кои са най-големите градове в България и в Украй на? Разкажи за това в групата. 3. Как се нарича главният град на областта, в която живееш? 4. Кой голям град се намира до твоята местност? Дали сте го по сещавали с класа? 5. Какво впечатление ти направи? 6. Бих/би ли искал/искала да живееш в голям град и за що? 7. Дали те примамва глъч и динамика на живота? 8. Как можеш да определиш живота в твоята местност? •

•

ЗАПОМНИ! Сегашно деятелно причастие означава действие (като при знак), което се извършва едновременно с действието, изразено със сказуемото: Плачещото дете привлече вниманието му.

Сегашно деятелно причастие се образува с помощта на настав ките -ящ, -ащ, -ещ, -щ. • Ако в основната форма на глагола от І или ІІ спрежение ударе нието пада върху окончанието, сегашно деятелно причастие се образува с помощта на наставките -ящ или -ащ (след ж, ч, ш): чета́ – четя́щ, търпя́ – търпя́щ, държа́ – държа́щ, мълча́ – мълча́щ 58

•

Ако в основната форма на глагола от І или ІІ спрежение уда рението пада върху основата, причастието се образува с по мощта на наставката -ещ: живе́я – живе́ещ, хо́дя – хо́дещ, пла́ча – пла́чещ Ако глаголът е от ІІІ спрежение, сегашно деятелно причастие се образува с помощта на наставката -щ: ча́кам – ча́кащ, стре́лям – стре́лящ наставка

мин. несв. време чет-я-х

-ящ

четящ□

четящ а

държа́

ІІ

държ-а-х

-ащ

държащ□

държаща

сви́ря

ІІ

свир-е-х

-ещ

свирещ□

свирещ а

-ещ

смеещ□ се

смеещ а се

глагол чета́

сме́я се

спреж. на глагола

сме-е-х се

м. род

ж. род

ча́кам

ІІІ

чак-а-х

-щ

чакащ□

чакаща

стре́лям

ІІІ

стрел-я-х

-щ

стрелящ□

стрелящ а

глагол

спреж. на глагола

наставка

ср. род

мн. число

мин. несв. време чет-я-х

-ящ

четящо

четящи

държа́

ІІ

държ-а-х

-ащ

държащо

държащи

сви́ря

ІІ

свир-е-х

-ещ

свирещо

свирещи

смеещ о се

смеещ и се

чакащ о

чакащ и

стрелящ о

стрелящ и

че́та

сме́я се

сме-е-х се

-ещ

ча́кам

ІІІ

чак-а-х

-щ

стре́лям

ІІІ

стрел-я-х

-щ

• • •

•

ЗАПОМНИ! Във формата за множествено число в причастието се пише -я-, ако е под ударение: горя́щ – горя́щи, летя́щ – летя́щи, НО: пи́шещ – пи́шещи Съгласните к, г от основата се заменят със ч, ж: тека́ – теча́щ, мо́га – мо́жещ За да провериш, правилно ли е образувано причастието, срав ни го с формата за минало несвършено време на дадения гла гол (виж таблицата): пека – печах – печащ, пея – пеех – пеещ, страдам – страдах – страдащ Ако причастието се образува от възвратен глагол, възврат но-местоименната частица трябва да се запазва: смея се – смеещ се; сливам се – сливащ се 59

Упражнение 2 Образувай сегашно деятелно причастие (м.р. ед.ч.) от дадените глаголи. Донасям, нося, купувам, наричам се, летя, вървя, хвърча.

Упражнение 3 Образувай форми за множествено число на причастията от упражнение 2. ЗАПОМНИ! • Сегашно деятелно причастие се мени по род и число (вж. таблицата) и се членува като прилагателно име: пеещ – пеещият, пеещия; пееща – пеещата; пеещо – пеещото; пеещи – пеещите. • Частицата не обикновено се пише слято със сегашно деятелно причастие, например: незнаещ, неможещ, неискащ и др. НО: В този случай ще помогнат не знаещите, а умеещите хора. Сравни: не ще помогнат знаещите, а умеещите. • Сегашно деятелно причастие в изречението винаги се употре бява като съгласувано определение и мястото му обикновено е пред определяемота дума. Например: Далече се сливат и губят блестящите релси. • Сегашно деятелно причастие може да се замени със синони мични конструкции, например, с подчинени определителни изречения: отсъстващите ученици = учениците, които отсъстват

Упражнение 4 В следния текст открий сегашни деятелни причастия.

Летящата птица бавно закръжи над притихналите поля. Пред ставях Ангелинка мъничка, хвърчаща, приличаща на някакво бяло врабче, с лице сияещо и усмихнато.

Упражнение 5 Препиши. Подчертай сегашни деятелни причастия.

1. Седя на пейката, усамотена в парка, заслушана в нестихва щия птичи хор. 2. Гората излезе разкрепостена и светла срещу надигащото се слънце. 3. Само езерото светлее в далечината и огъва лъчите на спуска щото се слънце. 60

4. На гарата посрещнахме съучениците си, връщащи се от по чивката на Черно море.

Отговори на въпросите: 1. С кои наставки са образувани подчертаните причастия? 2. От кой род и число са причастията? Разширено с пояснителни думи определение, изразено с причас тие, се нарича причастен израз: Чакащите учителя деца се събраха пред входа на училището.

Упражнение 6 Работи по модела: Учениците, които носят цветята, минете пред колоната. Учениците, носещи цветята, минете пред колоната. 1. Иван завари Никола, който седеше на миндера. 2. Видях един прозорец, който ярко светеше на петия етаж. 3. Тя съгледа ученика, който стоеше с шапка в ръка, и се усмихна. 4. Селяните, които изнасяха и внасяха чували на горната воде ница, го видяха веднага. 5. Оттам той видя брат си Иван, който впрягаше воловете.

Упражнение 7 Образувай от глаголите сегашни деятелни причастия. Състави с тях словосъчетания.

Работи по модела: Хората не вярват → невярващи хора Ученикът пише. Момичето чете. Децата подскачат. Момчето не вижда нищо. Момичето шие. Момчето яде. Жените се смеят. Реките текат.

Упражнение 8 Обедини изреченията по двойки, като превърнеш подчертаните глаголи в причастия (сегашни деятелни). Работи по модела: Децата се смееха. Те стояха пред входа. → Смеещите се деца стояха пред входа. Момичетата пееха. Те отминаваха и песента заглъхваше. Влакът пристигаше. От него миришеше на пушек. Песента заглъхваше. Песента звучеше в ушите ми. Ученикът чете. Той може да ти даде книгата.

Упражнение 9 Състави изречения с думите бъдещ, служещ, пишещ, вярващ. 61

МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ Упражнение 1 Прочети текста. Извади словосъчетанията със сегашни деятелни причастия. Посочи рода и числото на всяко причастие.

БОДЛИВАТА РОЗА (откъс)

Ние, хората, сме само една от съставките на тъй наречената биосфера. Наистина важна съставка, но все пак съставка. Милиони годи ни сме се развивали в пълна взаимовръзка и в хармония с неорганич ния и космическия мир… До каква степен сме „деца на природата“, на земята, на вселената показва обстоятелството, че всеки миг сме под влиянието на космическите сили, които пряко или косвено се отразя ват не само върху здравето, но и върху настроението ни. Напоследък четох в печата, че когато във Виена духа тъй нареченият «фьон», хи рурзите се въздържат да правят операции. Че по време на засилената слънчева активност броят на инфарктите се увеличава. Позволих си това мъничко отклонение, за да се види, че „живо тът е нещо цяло, а човекът – само една част от неговите части“, че нарушаването на природната хармония изправя човека пред мно го тъмни неизвестности. Всъщност човечеството не е заплашено от техниката и цивилизацията изобщо, а от неовладяната техника и от криво разбраната цивилизация. Ако индустриалната технология беше усъвършенствана, нямаше да има нито димове в небето, нито автомобилни газове в атмосферата, нито безжизнени реки, нито аго низиращи морета. Машината ни дава сила, удобство, производство, а от производ ството зависи нашето съществуване. Това е ясно. Става дума за бод лите на ухайната роза – цивилизацията, за техниката – несъвър шената, неовладяната, която ни застрашава, тиранизира и трови… И още – за науката, ако тя се изплъзне от ръцете на човека и се пре върне в неконтролирана сила… (По Николай Хайтов)

Отговори на въпроса: Каква служба изпълнява всяко извадено причастие в изрече нието?

Упражнение 2 За тази цел използвайте предложените словосъчетания и изрази:

според мене; смятам, че; обаче; като прави извод ...; от прочетеното се прави извод; извода ми е ...; не ми допада....; харесвам хода на мисъл на ...; да не съм криво разбрана/разбран. 62

•

• • •

ЗАПОМНИ! Минало страдателно причастие означава действие (като при знак), което предхожда действието, изразено със сказуемото: Той ми преразказа прочетената статия. Занесох повредения си часовник на поправка. Минало страдателно причастие се образува от минало свър шено време с наставките -н, -т, -ен. Минало страдателно причастие се образува само от преходни глаголи. Минало страдателно причастие се мени по род, по число и се членува като прилагателно име: скован – скован-и-ят, скован-и-я; скована – скована-та; сковано – сковано-то; сковани – сковани-те.

глагол

спреж. мин. насна съврш. м. род тавка глагола време

ж. род

ср. род

мн. число

скова

скова-х

-н

скован

скована сковано сковани

взема

взе-х

-т

взет

взета

взето

взети

убия

уби-х

-т

убит

убита

убито

убити

строя

ІІ

строи-х

-ен

строен

строена

строено

строени

чета

чето-х

-ен

четен

четена

четено

четени

видя

ІІ

видя-х

-н

видян

видяна

видяно

видени

съзра

съзря-х

-н

съзрян съзряна съзряно съзрени

•

ЗАПОМНИ! Минало страдателно причастие се употребява за образуване формите на страдателен залог на глагола и така влиза в със тава на сказуемото в изречението: Писмото е написано (беше написано, ще бъде написано) от момчето. Минало страдателно причастие в изречението се употребява и като определение и мястото му е обикновено пред определяе мата дума, например: Прочетената книга ми направи голямо впечатление. 63

• •

Частицата не се пише слято с минало страдателно причастие: неовладяната техника. При образуване на причастието от възвратните глаголи место имението се отпада.

ВНИМАВАЙ! Някои възвратни глаголи, въпреки че не са преходни, имат минало страдателно причастие: усмихна се – усмихнат засмея се – засмян

Упражнение 2 Препиши текста. Подчертай причастията. Образувай от тях форми за мъжки и женски род в обща и членувана форма.

Не мога цял живот да летя близо до Земята. Всичко неизвестно е по-интересно от преживяното и всичко неоткрито е по-привлекател но от прелетяното.

Упражнение 3 Работи по модела: засях – засят – засята – засято – засети засетият – засятата – засятото – засетите Изживях, преживях, разлях, извървях, засмях се.

Отговори на въпросите: 1. Как се проявява фонетичният закон „Променливо Я“ във фор мите за минало страдателно причастие? 2. Как се членува минало страдателно причастие, ако е от мъж ки род?

Упражнение 4 Попълни изреченията със следните изрази: възмутен съм, възхитен съм, очарован съм, учуден съм, трогнат съм, поласкан съм. 1. 2. 3. 4. 5. 6.

… от високата оценка. … от оказаното внимание. … от недостойното ви поведение. … от героизма на вашия народ. … от неочакваното ви предложение. … от красотата на вашата страна.

Упражнение 5 Обясни как са образувани следните сложни прилагателни имена. новоназначен долуподписан всеотдаен новообразуван гореизложен огнедишащ 64

новопостроен металорежещ правостоящ новооснован бързотечен бързопишещ

Отговори на въпросите: 1. Кои причастия влизат в състава на дадените прилагателни? 2. Как трябва да се членуват дадените прилагателни?

МИНАЛО СВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ ЗАПОМНИ! Минало свършено деятелно причастие е нелична глаголна форма, която означава предшестващо действие като активен признак на носителя.

•

Минало свършено деятелно причастие се мени по род и число (влязъл, влязла, влязло, влезли) и може да се членува като прилагателните имена: Всички обърнаха очи към влезлия гостенин. Минало свършено деятелно причастие се образува от основата на минало свършено време с помощта на наставката -л (виж таблицата), при това мястото на ударението остава, както в минало свършено време. наставка

•

спрежение

•

м. род

цъфна

цъфна-х

-л

цъфнал□

цъфнал а

живея

живя-х

-л

живял□

живял а

пия

пи-х

-л

пил□

пила

работя

ІІ

работи-х

-л

работил□

работила

видя

ІІ

видя-х

-л

видял□

видял а

чета

чето-х

-л

чел□

чел а

наведа

наведо-х

-л

навел□

навела

вляза

влязо-х

-л

влязъл□

влязл а

донеса

донесо-х

-л

донесъл

донесла

река

реко-х

-л

рекъл

рекл а

глагол

мин.св. време

ж. род

изстрелям

ІІІ

изстреля-х

-л

изстрелял□

изстрелял а

нарисувам

ІІІ

нарисува-х

-л

нарисувал□

нарисувала 65

мин.св. време

наставка

спрежение

глагол

ср. род

мн.число

цъфна

цъфна-х

-л

цъфнал о

цъфнал и

живея

живя-х

-л

живяло

живел и

пия

пи-х

-л

пил о

пил и

работя

работи-х

-л

работило

работили

видя

видя-х

-л

видяло

видел и

чета

чето-х

-л

чел о

чел и

наведа

наведо-х

-л

навело

навели

вляза

влязо-х

-л

влязло

влезл и

донеса

донесо-х

-л

донесл о

донесл и

река

реко-х

-л

рекл о

рекл и

изстрелям

изстреля-х

-л

изстрелял о

изстрелял и

нарисувам

нарисува-х

-л

нарисувало

нарисували

Отговори на въпросите: 1. Как се проявява във формите на минало свършено деятелно причастие непостоянно Ъ? 2. Как се проявява във формите на минало свършено деятелно причастие променливо Я? ЗАПОМНИ! Минало свършено деятелно причастие се употребява: - като съгласувано определение; - в състава на сложни глаголни времена (минало неопределено време; бъдеще предварително време; минало предварително вре ме); - в състава на причастен израз; - във формите за сложни глаголни форми за условно и преизказ но наклонение. • •

ЗАПОМНИ! Частицата не се пише слято, ако е съгласувано определение. Частицата не се пише отделно от причастието, ако минало свършено деятелно причастие то е в състава на сказуемото. От студа вишнята не разцъфтяла. Неразцъфтялата от студа вишня ме натъжи.

•

При образуване от възвратен глагол местоимение Я се остава във формите на причастието: срещна се – срещнал се, срещнала се, срещнало се, срещнали се.

ВНИМАВАЙ! • При учтивата форма Вие или Ви причастието в състава на сказуемото се употребява в множествено число: Госпожо (ед.ч.), Вие сте извършили (мн.ч.) едно благородно дело! • СРАВНИ! При учтивата форма, когато подлогът е изразен с личното местоимение Вие, миналото страдателно причастие е в единствено число и се съгласува с пола на лицето, оз начено с това местоимение: Госпожо Иванова, Вие също сте поканена (ж.р., ед.ч.) на празника. Господин Стоянов, Вие също сте поканен□ (м.р., ед.ч.) на празника. ЗАПОМНИ! съм – бил, била, било, били дойда – дошъл, дошла, дошло, дошли отида – отишъл, отишла, отишло, отишли ям – ял, яла, яло, яли дам – дал, дала, дало, дали мога – могъл, могла, могло, могли раста – расъл, расла, расло, расли вляза – влязъл, влязла, влязло, влезли напиша – написал, написала, написало, написали

Направи извод за редувания я//е в дадените форми на изучените причастия: п ял – пяла – пяло – пели преживял – преживелия(т) изпят – изпята – изпято – изпети изваян – изваяния(т) Припомни си правилата, свързани с фонетическия закон „Променливо я“.

Упражнение 1 Прочети текста. Открий причастията. Извади ги в колонка, подчертай наставките, с които са образувани, и окончанията. Но те бяха десет срещу сто и десет… Все пак, залостили се между скалите, те правеха с редките си изстрели от стръмния сипей гроб за всеки жандармерист или полицай… 67

– Пестете патроните! Не стреляйте всички наведнъж, а се реду вайте един по един! – извика Марин. – Трябва да ги задържим. Един рикоширал куршум го удари в левия крак и заседна в сухо жилието под коляното му. Прибледнял, без да издава страшната си болка, Марин взе отново пушката в ръце, но остана да лежи непод вижно. (По Димитър Ангелов)

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи са образувани извадените причастия? 2. Има ли редувания на гласните при образуване на други фор ми на извадените причастия?

Упражнение 2 Прочети стихотворението. Открий минали свършени деятелни причастия. Приличаш ми на кестен в планината, зад гъстите дървета невидян, узрял дълбоко някъде в средата и затова останал необран. През тази закъсняла горска есен аз чудя се какво да правя тук. Дали от теб да си откъсна песен или едничък, ала вечен звук? Евтим Евтимов

Отговори на въпросите: 1. Каква синтактична служба изпълняват в текста миналите свършени деятелни причастия? 2. Има ли в текста причастия от друг вид?

Упражнение 3 Обясни правописа на причастията рекъл, казал, донесъл, изтекъл, отсякъл, писал. Отговори на въпросите: 1. Как проверяваш дали формата за м.р. съдържа непостоянно ъ или в тази форма трябва да се пише а? 2. Как се членуват формите на дадените причастия (м.р., ед.ч.)?

Упражнение 4 От глаголите спрях, видях, излязох образувай единствено и множествено число на минало свършено деятелно причастие. Членувай тези форми. 68

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ДЕЯТЕЛЬНО ПРИЧАСТИЕ • • •

ВНИМАВАЙ! Частицата не за отрицание се пише отделно от причастието. В български език съществуват при всеки глагол две различ ни причастия на -л – свършено и несвършено, например: чел и четял, ходил и ходел, живял и живеел, разбрал и разберял и т.н.

Минало несвършено време на глагола

Наставка

• •

ЗАПОМНИ! Минало несвършено деятелно причастие, както всички причастия, се отнася към неличните глаголни форми и се мени по род и число, но не се членува. Образува се от минало несвършено време на глагола и на ставка -л. В изречението изпълнява служба на сказуемото.

разстила-х подскача-х пее-х нашепва-х

-л -л -л -л

Минало несвършено деятелно причастие м.р.

ж.р.

ср.р.

мн.ч.

разстилал□ подскачал□ пеел□ нашепвал□

разстилала подскачал а пеела нашепвала

разстилал о подскачал о пеело нашепвало

разстилал и подскачал и пеели нашепвали

Упражнение 1 Сравни двата текста. Обясни разликата между тях.

В ГОРАТА

Наоколо се простираше чуд но хубава гора. Катерички под скачаха игриво от клон на клон, зайчета се шмугваха в храста лаците, птици пееха с целия възторг на своите обичливи сър ца за слънцето и свободата. Вя търът нашепваше на младите гранки чудни приказки.

Наоколо се простирала чуд но хубава гора. Катерички под скачали игриво от клон на клон, зайчета се шмугвали в храстала ците, птици пеели с целия въз торг на своите обичливи сърца за слънцето и свободата. Вятъ рът нашепвал на младите гран ки чудни приказки.

Отговори на въпросите: 1. Кои глаголни форми са употребени в текстовете? 2. С каква цел авторът употребява минали несвършени дея телни причастия? 69

ЗАПОМНИ! Минало несвършено деятелно причастие запазва ударението на минало несвършено време, например: четя́х – четя́л, хо́дех – хо́ дел, гле́дах – гле́дал. • •

• •

ВНИМАВАЙ! Минало несвършено деятелно причастие се употребява само за образуване на две преизказни времена (сегашно и минало несвършено). Причастията, образувани от минало несвършено време на -ях, -еше, запазват гласната я в единствено число, а в множестве но число – пред окончанието -и заменят с е: четя́л, четя́ла, четя́ло, но чете́ли. При глаголи от III спр. (образуващи мин. несв. време на -ях, -яше) гласната я се запазва и в множествено число: стрелял, стреляла, стреляло, стреляли. Употребата на преизказните глаголни времена показва, че говорещото лице съобщава за действието по думите на друго лице и не е свидетел на събитието.

Упражнение 2 Образувай минало несвършено причастие и минало свършено причастие в единствено и множествено число от глаголите мисля, говоря, нося, летя, седя, пея. Упражнение 3 В следния откъс от приказка са употребени минали несвършени и минали свършени причастия. Разграничи ги. Вятърът казал на слънцето: – Хайде да видим кой ще свали кожуха на пътника! И той започнал да духа, колкото сила имал. Но колкото по-силно духал, толкова пътникът по-добре се завивал в кожуха си. Вятърът се сърдел, духал, чупел клони, докато се уморил, не можал да свали кожуха на пътника. Дошъл ред до слънцето. То се показало засмяно през облаците. Пътникът се стоплил и след малко сам съблякъл кожуха си.

Упражнение 4 Определи двойки думи с противоположно значение. Вземам, виновен, включвам, голям, давам, добре, заключителен, започвам, зле, изключвам, малък, начален, нарушавам, невиновен, нов, последен, привършвам, пръв, спазвам, стар. 70

Упражнение 5 Прочети. Изпробвай «рецептата» на Ванчо. – Петьо, как е по-лесно да запомня кога частицата не се пише слято с причастието и кога – отделно? – Много просто, Янo! – намесва се важно Иван. – Ако причастието е сказуемо, винаги пишеш не отделно от него. Във всички останали случаи – слято.

Състави 5 изречения с причастията, които да илюстрират думите на Иван.

ДЕЕПРИЧАСТИЕ ЗАПОМНИ! • Деепричастието е неизменяема глаголна форма, озна чаваща действие, което се върши едновременно с действието на глагола-сказуемо, като пояснява това действие. Тя стоеше (мин.несв.вр.) на прозореца, гледайки изпращачите. Тя стои (сег.вр.) на прозореца, гледайки изпращачите. Тя ще стои (бъд.вр.) на прозореца, гледайки изпращачите •

Деепричастието се образува от основата на сегашно време на глаголи от несвършен вид с помощта на наставките -ейки и -йки.

•

При образуване на деепричастия ударението се запазва на съ щото място, както във формите за сегашно време на глагола: отгова́рям – отгова́ряйки, чета́ – чете́йки, хо́дя – хо́дейки Спрежение І и ІІ ІІІ

Сегашно време

Наставка

Деепричастие

пиш-а свир-я тек-а (к//ч)

- ейки

пишейки свирейки течейки

маха-м стреля-м

- йки

махайки стреляйки

Упражнение 1 Прочети текста. Извади деепричастията.

НА ГАРАТА

Красимира си взе изпитите и тази вечер си заминаваше за Киев. Не се надявайки на помощ, тя взе само едно куфарче. 71

На перона имаше много хора. Тя беше се качила във влака, кога то Валентин и Никола дойдоха на гарата, за да я изпратят. – Моля, къде се намира влакът за Киев? – попита Никола на гише «Справки». – Бързият влак е на трети коловоз, а пътническият още не е ком позиран. – Валентине, позакъсняхме! Сега е девет без две минути. Остават седем минути до тръгването на влака. Красимира сигурно се е качи ла вече. Хайде да преминем на трети коловоз! Те намериха влака и започнаха да търсят Красимира. Видяха я в един вагон. Тя стоеше на прозореца, гледайки изпращачите. В това време влакът бавно потегли. – На добър път, Краси! – успя да каже Валентин. Махайки с ръка, Красимира дълго стоеше на прозореца.

Отговори на въпросите: 1. Как позна, че извадените думи са деепричастия? 2. Как са образувани? 3. Самостоятелно ли са употребени или с пояснителни думи?

Упражнение 2 Като използвате деепричастия, с колегите от класа съставете диалози и изиграйте сценки на гише „Справки“? Използвайте словосъчетания: на кой коловоз?; от кой коловоз?; след колко минути?; този влак е пътнически или бърз?; минава ли през гара ...?; в кой вагон?; колко вагона наброява композицията? •

РЕЧНИК Разширено с пояснителни думи обстоятелство, изразено с деепричастие, се нарича деепричастен израз.

ЗАПОМНИ! Действието, означено с деепричастието, и действието на гла гола-сказуемо се извършват едновременно и от едно и също лице (от подлога). СРАВНИ: Кучето отдолу наблюдаваше врабчето, подскачайки на покрива. (неправилно) Врабчето, подскачайки на покрива, наблюдаваше кучето. (пра вилно) Кучето наблюдаваше врабчето, което подскачаше на покрива. (правилно). • Деепричастието не се изменя по лице, число и време. • Деепричастието почти не се среща в народните говори, пре димно се употребява в текстове от научен стил. •

Деепричастието отговаря на въпроса как? и изпълнява служ ба на обстоятелство в изречението. • Деепричастен израз се отделя със запетая. В изречението дее причастните изрази могат да се заменят със синонимични кон струкции: Той вървеше, оглеждайки се наоколо. Той вървеше, като се оглеждаше наоколо. •

• • •

ВНИМАВАЙ! Съгласните к, г при образуване на деепричастията премина ват в ч, ж: пека – печейки, мога – можейки Частицата не се пише отделно от деепричастията, например: не можейки, не знаейки, не се надявайки При образуване от възвратен глагол, деепричастието запазва местоимението се: срещам се – срещайки се, обувам се – обувайки се

Упражнение 2 Открий деепричастията в текста. Определи службата им в изречението. Обясни пунктуацията. Извади от текста словосъчетанията, в които деепричастието е главна дума. Продължавайки да се развива на съвременния етап и да разкри ва все нови и нови страни на художественото познание на света, ху дожествената литература изпълнява велика, прогресивна, хуманна мисия, утвърждавайки новото, съзвучно с нашите обществени иде али, взаимодействайки дълбоко с живота и влияейки върху хода на социалните процеси.

Отговори на въпросите: 1. Какво са извадените словосъчетания? 2. Коя дума е пояснена от деепричастните изрази?

Упражнение 3 Напиши следните изречения по друг начин. Работи по модела: Красимира стои на прозореца, като маха с ръка. Красимира стои на прозореца, махайки с ръка. 1. Валентин и Никола вървят по перона, като търсят Красимира. 2. Чавдар чете, като слуша музика. 3. Ралица върви по улицата, като гледа по витрините. 4. Борислав прочете вестника, като пътуваше с влака. 5. Красимира мина на другия тротоар, като пресече улицата. 6. Иван превежда, като търси думите в речника. 73

Упражнение 4 Напиши следните отрицателни форми по друг начин. Работи по модела: Не бързайки, Илчо стана и излезе. Без да бърза, Илчо стана и излезе. 1. Не се надявайки на помощ, ние вървяхме напред. 2. Вървеше нагоре, не мислейки за опасностите. 3. Той пишеше, не знаейки правила.

Упражнение 5 Образувай деепричастия от посочените двойки глаголи, ако е възможно.

Викам – повикам; давам – дам; нося – донеса; донеса – донасям; крия – открия; скрия – скривам; крача – прекрача; прекрача – пре крачвам. Отговори на въпросите: 1. Защо не можеш да образуваш деепричастия и от двата глагола? 2. От какво зависи твоят избор на наставките за образуване на деепричастията?

Упражнение 6 Подчертай в текста деепричастията и причастията. Свършвайки за старо Търново, не мога да отмина новото Търново и да не кажа няколко думи за него. Разположено на запад от двата запустели акропола, по склоновете на урвите, по брега на Янтра, по скалите, които са над виснали над нея, разкатерило се по западната стръмнина на върлия Орлов връх, то пред ставлява панорама възхитителна, единствена по живописност и оригиналност. Перото мъч но може да предаде впечатленията от тази гледка. Чужденците, които са го посетили и са писали за него, единодушно твърдят, че та къв град другаде няма. (По Ив. Вазов)

ОТГЛАГОЛНИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ • • 74

ЗАПОМНИ! Отглаголните съществителни са нелични глаголни форми, защото назовават действие, без да изразяват лице. Употребата им е ограничена: характерни са за научни, публи цистични и официални текстове. Те много често са термини.

• •

ПРИПОМНИ СИ! Отглаголните съществителни могат да се образуват с помощта на наставките -не (от несвършени глаголи) и -ние (както от несвършени, така и от свършени глаголи). По значение отглаголните съществителни, образувани с -не, са по-близо до глагола, а с -ние – до съществителното. -не

-ние

за глаголи от несв. вид

за глаголи от св. вид

за глаголи от несв. вид

чета – четене

накажа – наказание

страдам – страдание

пея – пеене

пожелая – пожелание

мълча – мълчание

пия – пиене

закъснея – закъснение

движа – движение

пиша – писане

отмъстя – отмъщение

умея – умение

•

Съществителните на -ние имат по-определено значение; те са дошли от църковнославянския език, затова не от всеки глагол може да се образуват: оправдание, търпение, допълнение, обявление, наводнение, умение и др.

ЗАПОМНИ! Народните форми на -не се отличават със своята силна глагол ност, означавайки самите действия. Затова тези съществителни могат да се употребяват с предлозите преди и след: Преди да

Преди + След

отглаголно съществително на -не

глагол

След като

СРАВНИ: преди ставане = преди да стана преди влизане = преди да вляза след ставане = след като стана след влизане = след като вляза 75

Упражнение 1 Образувай отглаголни съществителни от дадените глаголи.

Храня, събирам, събера, почиствам, избера, накажа, пиша, събе ра, гоня, закъснея.

Упражнение 2 Отговори на въпросите, като употребиш имам много за. Работи по модела: Защо учиш, а не почиваш? – Защото имам много за учене. 1. 2. 3. 4. 5. 6.

Защо пишеш, а не излезеш? Защо четеш, а не отидеш на кино? Защо переш, а не си лягаш? Защо стана толкова рано и гладиш? Защо четеш, а не отидеш на гости? Защо шиеш до късно?

Упражнение 3 Замени отглаголните съществителни.

Работи по модела: В това помещение ще сложим старите мебли. → Там ще поместим старите мебли. 1. Всред цъфналите цветя се чува бръмчене на пчели. 2. При влизането в двора те чуха ръмжане на кучето. 3. В различни южни страни хората използват слонове за прена сяне на товари. 4. Аз попитах за пристигането на кораба. 5. Яденето на плодове и зеленчуци е полезно. 6. Кацането на самолета беше успешно.

Упражнение 4 Извади от текста отглаголни съществителни, като посочиш изходните глаголи.

Всеки ден след привършване на полската работа Станка и Донка предяха до късно. През есента и зимата те ще работят в къщи и по двора. Миене, метене, чистене, предене, тъкане, шиене, пране, готве не, дигане, слагане – все едно и също от тъмно до тъмно. (По Георги Караславов)

•

ЗАПОМНИ! Някои видови двойки глаголи образуват двойки отглаголни съществителни, които обаче се различават по значение: учене и учение; събиране и събрание.

• •

След отглаголното съществително на -не предлогът на може да се изпуска: Трябва да работим за подобряване (на) качеството на нашите знания и умения. Отглаголните съществителни на -не, употребени с предлог, могат да не се членуват: Работниците полагат много усилия за увеличаване(то) на продукцията.

Упражнение 5 Преразкажи на български. Молоде подружжя габровців, прибувши у Рим, поцікавилось у го телі, за скільки днів можна оглянути місто. – Потрібно хоча б чотири дні. Через два дні габровці попросили їх розрахувати. Працівники го телю здивувалися: – Як вам вдалося за такий короткий термін оглянути місто? – Дуже просто, – відповів габровець, – дружина оглядала одну половину, а я – другу. Повернувшись у Габрово, ми розповімо одне одному, хто що бачив. *** – Дайте мені два квитки – для мене і для дружини, і пів квитка для дитини, – звернувся габровець до касира. – Яка дитина? Та це ж чоловік. Гляньте: він уже носить довгі штани, – зауважив касир. – Добре. Тоді дайте квитка для хлопця, а пів квитка – для дру жини. Вона в шортах, – переконливо відповів габровець.

ОСНОВНИ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА ПРЕГОВОР И РАЗШИРЕНИЕ В свързаната реч събитията и действията се предават като мина ли, сегашни или бъдещи. Когато се говори за време като граматическа категория, на първо място излизат трите основни времена: сегашно време (чета), минало свършено време (четох), бъдеще време (ще чета). Освен основните има и допълнителни (или съотносителни) вре мена, употребата на които се съгласува с основното време.

СЕГАШНО ВРЕМЕ Отговори на въпросите: 1. Колко спрежения има в българския език? 2. Как се образуват формите за сегашно време (4 форми)? 3. Какво означаваме с формите на сегашно време? 4. От кой вид – свършен или несвършен – са глаголите, които се употребяват в сегашно време самостоятелно? 5. От кой вид – свършен или несвършен – са глаголите, които се употребяват в сегашно време след да, когато, ако, щом и др.? 6. Какво е основната форма на глагола? ПРИПОМНИ СИ! Сегашно време означава: - действия, които стават в момента на говоренето, например: В момента Стоян е зает – пише домашното си упражнение. Защо идвате чак сега? - действия, които се повтарят регулярно и не са свързани с опре делен момент. Например: Сутрин винаги пътувам с трамвай. През есента често вали дъжд и духа вятър. - минали действия в исторически описания и биографии (сегашно историческо), например: Васил Левски се бори за „чиста и свята република“. Отначало Христо Ботев учи в родния си град, после – в Одеса. - близки бъдещи действия, които обикновено се поясняват с обстоятелствени думи, например: Самолетът излита след десет минути. Украинската делегация за конгреса по българистика пристига довечера. 78

Упражнение 1 Обясни употребата на формите за сегашно време в следните изречения.

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Точно сега не можем да се разходим из парка. Боряна не се ли интересува от музика? Ако закъснея, не ме чакайте! Преди да отговорите, помислете добре. Не можеш ли да преведеш този текст? Яна трябва да отиде в пощата, за да получи колетче от майка си. 7. Ще ти върна учебника, след като препиша уроците. След обяд отивам на лекар. 8. През ХI век братята Асен и Петър освобождават България от византийско робство.

Упражнение 2 Спрегни дадените глаголи в сегашно време (4 форми).

Облека, мога, дам, имам, нямам, съм, ям, пека, строя, търпя. Отговори на въпросите: 1. Как се произнасят ударените окончания в 1 л. ед. ч. и в 3 л. мн.ч. при глаголите от първо и второ спрежение? Дай трите варианта. 2. Подвижно ли е ударението във формите за сегашно време? ЗАПОМНИ! Ако в текста основно е сегашно време, допълнителните време на са минало неопределено, сегашно и бъдеще време: Надниквам в класната стая и виждам, че учениците вече са дошли и се подготвят за час по български език, защото след пет минути ще дойде учителката им. •

БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ Отговори на въпросите: 1. Как се образуват 4-те форми за бъдеще време? 2. В кои форми трябва да употребим частицата ще? 3. Как се образува отрицателната форма? 4. В кои форми употребяваме частицата ли? 5. Как се образуват 4-те форми за бъдеще време при възвратни те глаголи? 6. Къде слагаме кратки лични местоимения, които се отнасят към глагола в бъдеще време? 79

• •

ПРИПОМНИ СИ! Във формите за бъдеще време се включват формалните по казатели на бъдеще време (ще, няма да) + основният глагол, който се спряга в сегашно време. В бъдеще време по-често се употребяват глаголите от свършен вид. Глаголите от несвършен вид се употребяват, когато тряб ва да се изрази повторителност на действието. СРАВНИ: ще дойда (св.в.), ще идвам (нсв.в.)

Упражнение 1 Препиши текста. Посочи в скоби вида на глаголите.

1. Няма да се върна рано. 2. Редовно ще тръгвам от къщи в 7 часа и затова няма да закъс нявам. 3. Отсега нататък ще закусваме в училищния стол. 4. След три години родителите ми пак пътуват за България. 5. На Любомир няма да му купим билет за опера. 6. През втория срок най-добрият ученик в класа ще помага на Румен и той няма да изостава от съучениците си.

Упражнение 2 Отговори на въпросите, като използваш форми за бъдеще време на глагола. Работи по модела: – Довечера ще дойдете ли у нас? – Да, ще дойдем задължително. 1. Какво ще правиш утре сутринта? – … . 2. До колко часа ще бъдеш зает? – … . 3. Ще отидеш ли на кино? – Не, … . 4. Ще пият ли кафе? – Може би … . 5. Довечера той ще бъде ли в стола? – Не, … . 6. Следобед ще отидем ли в библиотеката? – Да, … .

М ИНАЛО СВЪРШЕНО И МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата между двете времена – по значението и употребата им? 2. Кое от времената е основно? 3. Как се образуват формите за минало свършено време? 4. Как се редуват гласни и съгласни при образуване на формите за минало свършено време? Дай примери. 5. Как се образуват формите за минало несвършено време? 80

6. Как се проявява най-главният фонетичен закон на съвремен ния български книжовен език „Променливо Я“ при образува не на формите за тези глаголни времена? •

• •

ПРИПОМНИ СИ! Сравни личните окончания на минало свършено и минало несвършено време с личните окончания на глагола съм в ми нало време. Минало несвършено време

Спомагателният глагол съм

-х

бя х

Книжовна норма

Разговорна норма

Минало свършено време -х

-ше

беше

-□

-ше

беше

-□

-хме

бяхме

-хме

-хте

бяхте

-хте

-ха

бяха

-ха

ЗАПОМНИ СИ! Минало свършено време на глаголите съм, имам, нямам се изразява чрез формите за минало несвършено време. Сравни употреба и значение на минало свършено и минало несвършено време. Минало свършено време

Минало несвършено време

Вчера след обяд спах до 5 часа.

Преди винаги спях след обяд.

Миналата сряда ходихме на театър.

През ваканцията понякога ходехме на театър.

Вчера валя силен дъжд.

През септември често валеше.

Миналата събота не можахме да отидем в библиотеката – бяхме заети, имахме много за учене.

Преди в събота никога не можехме да отиваме в библиотеката – бяхме заети, имахме много за учене.

Вчера сутринта Асен се събуди много късно и не направи гимнастика.

Миналата седмица Асен винаги ставаше рано и правеше гимнастика.

Тази сутрин се качих в трамвая Досега обикновено се качвах на спирката „Орлов мост“. на спирката пред Университета. Миналия петък ти закъсня и влезе в класната стая след учителката.

Миналия срок ти постоянно закъсняваше и влизаше в класната стая след учителката. 81

СРАВНИ! • Минало свършено време означава действие, което е стана ло преди момента на говоренето и е завършило в определен минал момент. • Минало несвършено време означава действие, протича що едновременно с минало действие, за което се говори, и незавършено в момента на извършването на това минало действие, например: Той се спря и се ослуша: откъм къщи се чуваше тиха песен.

Упражнение 1 Образувай минало свършено време от дадените глаголи.

Извървя, прочета, изляза, построя, чета, донеса, обуя се, разбера, плача, мога, отнема, засмея се.

Упражнение 2 Сравни текстовете. Определи кои две основни глаголни времена са използвани. Трансформирай текста в третото основно време. Стефан бързо си приготви нещата и излезе. Пред мла дежкия клуб той съгледа от далече Петър, който беше застанал при едно агиттабло и го чакаше. На посипана та с пясък площадка стояха два оседлани коня, с които те щяха да тръгнат за града. В това време се чу шум от мотор и след малко пред клуба спря един младеж с мотоциклет.

•

Стефан бързо си приготвя нещата и излиза. Пред мла дежкия клуб той съглежда от далече Петър, който е застанал при едно агиттабло и го чака. На посипаната с пясък площад ка стоят два оседлани коня, с които те ще тръгнат за града. В това време се чува шум от мотор и след малко пред клуба спира един младеж с мотоцик лет.

ЗАПОМНИ! Ако основното действие в повествование е изразено с минало свършено време, допълнителните (съотносителните) време на са минало предварително време, минало несвършено вре ме, бъдеще време в миналото.

Упражнение 3 Прочети откъса от разказа „По жътва“ от Елин Пелин.

В миг млъкна дружната песен и полето затихна. И ето че някъ де далече се поде самичък глас – висок, звънлив и треперещ. Той се емна леко и тихо, па полека-лека се засили и се залюля на мощни вълни над полето. 82

Никола остави снопа и плесна с ръце. – Ето я на – тя е! И дълго се ослушва. А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежда и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде. И ту развълнува но глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрай на скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо. Отговори на въпросите: 1. В кое време са глаголите, с които се изразява основното действие в разказа? 2. В кое време са глаголите, с които е описана песента?

Упражнение 4 .Препиши текста. Определи времето, основната форма и вида на глаголите.

Прегъна се Пейчо и излезе навън. Тръгна по каменните криви плочи, между които беше пораснала дребна пача трева. Мина по край гроба на поп Петко, ала не протегна ръка, както правеше друг път, да наведе цъфналия люляк и да го помирише. Не вдигна очи към лястовичето гнездо под стряхата на камбанарията, където умо рените птички се бяха прибрали и тихо шумоляха.

Упражнение 6 Сравни двата текста относно употребата на глаголните времена. Разказ в сегашно време Дружеството заработва добре. Когато напролет идват пак га бровци, търговци на вълна, те намират селото единодушно и недостъпно. Не успяват да откъс нат нито един лековерен прода вач. Но плановете на Дочо оти ват много по-далеч. Той мечтае за едно дружество, което ще на прави от цялото село едно общо, голямо и многобройно семейство. Едно такова дружество ще пре роди и пречисти издъно живота.

Разказ в минало време Дружеството заработи добре. Когато напролет дойдоха пак га бровци, търговци на вълна, те намериха селото единодушно и недостъпно. Не успяха да откъс нат нито един лековерен прода вач. Но плановете на Дочо отива ха много по-далеч. Той мечтаеше за едно дружество, което щеше да направи от цялото село едно общо, голямо и многобройно се мейство. Едно такова дружество щеше да прероди и пречисти из дъно живота. 83

Разказ в сегашно време

Разказ в минало време

Дочо не крие радостта си. Но още по-доволен от него е Вълчан. Дружествените работи стават привичка и необходимост на ста рия селянин. Синовете му са от давна поели цялата работа и от баща си нямат твърде нужда.

Дочо не криеше радостта си. Но още по-доволен от него беше Вълчан. Дружествените работи станаха привичка и необходи мост на стария селянин. Синове те му бяха отдавна поели цялата работа и от баща си нямаха твър де нужда Й. Йовков

Отговори на въпросите: 1. Кои допълнителни глаголни времена са употребени в разказа в сегашно време? 2. Кои допълнителни глаголни времена са употребени в разказа в минало време? •

•

ПРИПОМНИ СИ! Понякога за разказване за исторически събития и случки, кои то не са наблюдавани от разказвача, се употребява сегашно време, което се нарича сегашно историческо. Чрез него се постига по-голяма живост на разказа. Сегашно историческо време се съчетава с минало неопределе но време и бъдеще време.

Упражнение 7 .Прочети откъс от разказа на Йордан Йовков «Земляци». Писмено преобразувай сегашното време в миналото. В групата опитайте да преведете откъса на украински език. От две-три седмици полкът е на ла гер в една долина, няколко километра от брега на Мраморно море. Наблизо са развалините на изгорялото село Аша ка-Ени-Севендекли. Рядко някой от вой ниците може безпогрешно да изговори това странно и много сложно име. То се за помня мъчно, неволно се бърка с други и всеки го произнася, както завърне. Това е случайно и скръбно съвпадение: селото не съществуваше вече и, като стар надгробен надпис, изчезваше сякаш и името му. 84

СЛОЖНИ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА • •

•

ЗАПОМНИ! Всяко глаголно време има основно значение и модални (до пълнителни) значения. За резултативността като основно значение се говори при следните глаголни времена: минало неопределено време, минало предварително време, бъдеще предварително време. Тези глаголни времена имат сложни форми, които се състо ят от спомагателния глагол съм и минало свършено деятелно причастие. Формите се различават благодарение на спомагателния глагол: минало предварително време – бях, минало неопределено време – съм, бъдеще предварително – ще съм. Например: Когато дойдеш, ще съм написал домашното си. Вече съм направил утринна гимнастика. Когато дойде́ Росица, аз бях излязъл.

МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ •

Минало неопределено време изразява действие като го тов факт, извършен в миналото, резултатът от който е актуа лен в момента на говоренето (за разлика от минало свършено време, което изразява действието като завършен процес в ми налото, без връзка със значението му за настоящето).

СРАВНИ! Минало свършено време

Минало неопределено време

Росица се качи във влака (видях Росица се е качила във влака (сега е във влака). я, когато се качваше). През нощта валя сняг (сега не През нощта е валял сняг (вече не вали, но аз видях как валеше вали, но сега всичко е бяло). през нощта). Красимир е прочел книгата (сега Красимир прочете книгата (бях знае съдържанието ѝ, тоест има при него, когато свърши да чете). резултат от действието, което е станало в миналото).

•

Формите за минало неопределено време са сложни и се обра зуват от минало свършено деятелно причастие на дадения глагол и сегашно време на глагола съм. 85

Положителна форма аз съм чел / -а / -о ти си чел / -а / -о той е чел тя е чела то е чело ние сме чели вие сте чели те са чели Отрицателна форма аз не съм чел / -а / -о ти не си чел / -а / -о той не е чел тя не е чела то не е чело ние не сме чели вие не сте чели те не са чели

Въпросителна форма (аз) чел / -а / -о ли съм? (ти) чел / -а / -о ли си? (той) чел ли е? (тя) чела ли е? (то) чело ли е? (ние) чели ли сме? (вие) чели ли сте? (те) чели ли са? Въпросително-отрицателна форма (аз) не съм ли чел / -а / -о? (ти) не си ли чел / -а / -о? (той) не е ли чел ? (тя) не е ли чела ? (то) не е ли чело ? (ние) не сме ли чели ? (вие) не сте ли чели ? (те) не са ли чели ?

СЛОВОРЕД ПРИ УПОТРЕБА НА МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

В рамките на изречението мястото на спомагателния глагол съм спрямо миналото свършено деятелно причастие не е постоянно. ПРИПОМНИ СИ! Спомагателният глагол съм е енклитична дума, затова никога не стои на първото място в изречението.

•

ЗАПОМНИ! Ако изречението започва с форма за минало неопределено време, спомагателният глагол стои след причастие, напри мер: Рисувал е сред природата. Ходил съм на Витоша. Ако минало неопределено време се употребява в отрицателна форма, спомагателният глагол се слага след частицата не и при това получава самостойно ударение, например: Никога не съ̀м ходил на Витоша. Срещал ли си го? – Не съ̀м го срещал. Той обядвал ли е? – Не ѐ обядвал.

Въпросителната частица ли стои между спомагателния гла гол съм и причастието, но задължително след думата със собствено ударение. Например: Ти чѐла ли си тази книга? Вѝждал ли съм го? Не съ̀м ли ги виждал? Не сѝ ли ходила в София? • Кратките лични местоимения и възвратно-местоименните частици се и си винаги стоят след спомагателния глагол (освен в 3 лице ед. ч.). Обадил съм му се. Аз съм му я дал. Дал си му я. Дали сме му я. Дали сте му я. Не са му я дали. НО: Той му я е дал. То не му я е дало. Дала му я е. Обадил му се е. •

ЗАПОМНИ! • Във въпросително-отрицателната форма между спомагател ния глагол съм и кратките лични местоимения се вмъква въ просителната частица ли, защото тази частица може да стои само след думи със собствено ударение. Аз не съ̀м ли му я дал? (благодарение на частицата не спо магателният глагол е под ударение). Той не му̀ ли я е дал? (кратко лично местоимение след не също е под ударение). Тя не вѝ ли се е обадила? •

Когато се повтарят наблизо една след друга форми за минало неопределено време, спомагателният глагол може да се изпус не втори път, например: Много съм видял и съм патил. Много съм видял и патил.

•

При повтаряне на един и същи глагол след отрицание във въ прос и отговор може да се изпусне в отговора причастието и да остане само спомагателният глагол съм, например: Не сте ли започнали беритбата? – Не сме. Не си ли ходила в Киев? – Не съм. Не са ли обядвали още? – Не са. 87

УПОТРЕБА НА МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

1. Резултативно значение: Дядо Панчо е събрал дечицата около себе си. (те са наоколо) 2. Предположение: Радо, ти си плакала? (очите са червени) 3. Обобщаващо значение: Чел съм „Време разделно“ от Камен Калчев. (книгата е прочетена) 4. Повторителни действия: Ходил съм в България. (много пъти) 5. В подчинени изречени, които поясняват глаголи като усещам, мисля, казвам: Той добре разбра какво се е случило.(важен е резултатът в момента на речта)

Упражнение 1 Сравни изреченията и обясни в кои от тях минало неопределено време показва по-ясно:

1. 2. 3. 4. 5.

– резултат от действието; – действие с траен резултат; – действие, извършено няколко пъти. Изработил съм модела и мога да участвам в състезанието. Научил съм си урока по физика. Нека ме изпитат. Завършил съм седми клас. Пътувала съм много пъти със самолет. Плавал съм всяко лято с параход.

Отговори на въпросите: 1. Кои думи в изреченията ти помогнаха да направиш правилни изводи? 2. Какво трябва да промениш в изреченията, за да употребиш сме вместо съм?

Упражнение 2 Прочети текста. Обясни пунктуацията. Скитал съм край твойте брегове засмени, що ги прохладява Дунава студени, ходил съм при Струма, коя тихо пее, и в местата, дето Марица се лее: виждал съм отблизо твоите скали и твоите балкани, и твоите орли.

Иван Вазов

Отговори на въпросите: 1. Защо народният поет е употребил формите за минало неопре делено време? 2. Книжовна ли е формата твойте? Защо? 3. Правилно ли е употребено местоимението коя? 88

Упражнение 3

Работи по модела: Само един път Милена е закъсняла. Много пъти Милена е закъснявала. 1. Вече съм казал това. 2. Още не сте ги срещнали. 3. Още не съм я видял. 4. Този път ти си ги взел. 5. Още не са написали писмата.

Отговори на въпросите: 1. Коя глаголна категория трябва да си спомним, за да работим по модела? 2. Кои думи и защо са използвани при съставяне на нови изрече ния?

Упражнение 4 Задай въпроси към следните изречения, като използваш въпросителни и въпросително-отрицателни форми. Те са пътували по Дунава. Красимира е била в Сливен. Ние не сме чели тази книга. Той се е върнал от Херсон. Те са гледали този филм. Аз съм слушала тази музика. Той е слушал новините по радиото.

Упражнение 5 Отговори на въпросите с да и не. Работи по модела: Закуси ли? – Да, закусих. – Не, още не съм закусил. 1. Спа ли? 2. Изпра ли? 3. Изми ли? 4. Изми ли се? 5. Облече ли? 6. Облече ли се? 7. Нахрани ли го? 8. Нахрани ли се? 9. Излезе ли?

Упражнение 6

Работи по модела: Той се е обул. А ти? – И аз съм се обул. 1. Децата са се приготвили. А той? 2. Милена се е приготвила. А ти? 3. Той се е облякъл. А те? 4. Тя се е измила. А вие? 5. Аз съм се съблякъл. А той? 6. Ние сме се измили. А вие? 89

Упражнение 7 Отговори на въпросите, като замениш подчертаните думи със съответните кратки местоимения. Работи по модела: Дал ли си учебника на Иван? – Дал съм му го. 1. Писал ли си на майка си? 2. Обещал ли си на Иван да отидеш с него? 3. Обяснили ли сте на Любчо причините? 4. Върнал ли си молива на Сашо? 5. Дал ли си речника на Никола? 6. Казала ли си на Иван и Росица за изпитите? 7. Върнали ли сте ютията на Ралица? 8. Обещал ли е той на Иван и Мария да се срещнат? 9. Тя дала ли е тетрадката на Росица? 10. Изпратила ли си поканата на леля си? 11. Петър изпратил ли е писмо на родителите си?

Упражнение 8 Отговори на въпросите. Работи по модела: Ял ли си български праскови? – Да, ял съм. Много са хубави. – Не, още не съм ял. 1. Ял ли си херсонските домати? 2. Пили ли сте българска оранжада? 3. Мария гледала ли е български филми? 4. Ходили ли сте в клуба? 5. Той бил ли е на Царевец? 6. Скоро ходил ли си на концерт? 7. Танцувал ли си с Мария? 8. Детето изми ли се? 9. Запозна ли се с български момичета? 10. Вчера разходи ли се из града?

МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ •

Минало предварително време означава резултат от действието, което е предходно спрямо определен минал мо мент, за който се говори. Например: Търсих те снощи, но ти беше излязла. Имаше и други, които бяха дошли преди мене. • 90

ПРИПОМНИ СИ! Формите за минало предварително са сложни и се образуват от минало свършено деятелно причастие на -л от дадения

глагол (например: донеса – донесъл) и минало време на спома гателния глагол съм: Положителна форма (аз) бях донесъл / -сла / -сло (ти) беше донесъл / -сла / -сло (той) беше донесъл (тя) беше донесла (то) беше донесло (ние) бяхме донесли (вие) бяхте донесли (те) бяха донесли

Въпросителна форма (аз) бях ли донесъл / -сла / -сло? (ти) беше ли донесъл / -сла / -сло? (той) беше ли донесъл? (тя) беше ли донесла? (то) беше ли донесло? (ние) бяхме ли донесли? (вие) бяхте ли донесли? (те) бяха ли донесли?

Отрицателна форма

Въпросително-отрицателна форма

(аз) не бях донесъл / -сла / -сло (ти) не беше донесъл / -сла / -сло (той) не беше донесъл (тя) не беше донесла (то) не беше донесло (ние) не бяхме донесли (вие) не бяхте донесли (те) не бяха донесли

(аз) не бях ли донесъл / -сла / -сло? (ти) не беше ли донесъл / -сла / -сло? (той) не беше ли донесъл? (тя) не беше ли донесла? (то) не беше ли донесло? (ние) не бяхме ли донесли? (вие) не бяхте ли донесли? (те) не бяха ли донесли?

СЛОВОРЕД ПРИ УПОТРЕБА НА МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ ПРИПОМНИ СИ! Спомагателният глагол в минало време има собствено ударение, затова може да стои на първо място в изречението. •

•

ЗАПОМНИ! Обикновено спомагателният глагол (бях, беше, …) стои пред причастието, например: Бях решила да потърся билет за концерта. И аз бях решил. Между спомагателния глагол и причастието се поставят кратки те местоимения и частици, а понякога и други думи. Например: Бях го чел това списание. Беше ли прочел книгата, не знам. Те бяха вече дошли. Не бяха се върнали още. Бях му го дал. Дал му го бях. 91

•

Дал ли му го бях, не си спомням. Забавил се бях. Бях се забавил. Когато се повтарят наблизо една след друга форми за минало предварително време, спомагателният глагол може да се из пусне за втория път. Например: Той беше се обръснал и облякъл. НО: Той беше се обръснал, но не беше се облякъл.

Отговори на въпросите: 1. Защо в последното изречение и в двете части са запазени форми на спомагателния глагол? 2. Защо има разлика в словореда на изреченията с минало неоп ределено време и с минало предварително време? СРАВНИ! Минало предварително време

Минало неопределено време

Отидох на мач, защото си бях купил билет.

Отивам на мач, защото съм си купил билет.

Обадих му се по телефона, обаче той вече беше излязъл

Стоян ли търсите? Няма го, той е излязъл.

•

В същото време разговорната норма позволява енклитични те думи да се употребяват и пред формата за минало предва рително време, ако изречението започва с други думи. Напри мер: Той се беше обръснал. Не се бяха върнали навреме.

Упражнение 1 Работи по модела: Чавдар излезе. След това дойде Крум. Когато Крум дойде, Чавдар беше излязъл. 1. Чавдар стана. След това дойде Крум. 2. Чавдар закуси. След това дойде Красимира. 3. Борислав влезе. След това дойде Румен. 4. Борислав се изми. След това дойде Росица. 5. Борислав се върна. След това дойде Камен. 6. Ралица дойде в стаята. След това дойде Борислав. 7. Снежана отиде на концерт. След това дойде Борянка. 8. Концертът започна. След това дойде Снежана. 9. Снежана реши да отиде на концерт. След това дойде Валентин. 92

Упражнение 2 Напиши следните изречения по друг начин. Работи по модела: Винаги, когато Ралица се връща от училище, Красимира вече е излязла. И вчера, когато Ралица се върна от училище, Красимира беше излязла. 1. Винаги, когато Крум се събужда, Чавдар вече е станал. 2. Винаги, когато Крум прави гимнастика, Чавдар вече се е из мил. 3. Винаги, когато Крум се мие, Чавдар вече се е избръснал. 4. Винаги, когато Крум се бръсне, Чавдар вече е закусил. 5. Винаги, когато Крум закусва, Чавдар вече е излязъл.

Упражнение 3 Преведи от български: 1. Когато отидох на гарата, самолетът беше излетял. 2. Когато вие дойдохте у нас, аз бях прочела писмото. 3. Той беше посетил няколко държави. 4. Ние бяхме дошли тук да си почиваме и наистина си починах ме добре.

Упражнение 4 Обясни употребата на глаголните времена. Дядо Йорго слушаше с отворени уста. Цинцаринът мечтаеше. Гаврил беше се подпрял на тезгяха. С изкривена глава, като че хвърчи нейде високо-високо, и унесено бе склопил клепки. Очите на Марко се бяха удвоили. А кавалът все повече и повече унасяше.

(По Елин Пелин)

Упражнение 5 Избери темата. Напиши съчинение „Свободното ми време“, като отговориш на въпросите.

1. Обичаш ли музика? 2. Каква музика обичаш да слушаш? 3. Свириш ли на някакъв инструмент (пиано, цигулка, акорде он, китара …)? 4. Кои композитори обичаш? 5. Кои български композитори познаваш? 6. Обичаш ли кино? 7. Какви филми обичаш да гледаш (игрални, исторически, доку ментални, комедии)? 8. Кой филм ти е направил силно впечатление и защо? 9. Обичаш ли книгите? 93

10. Какво обичаш да четеш (художествена литература, вестници, списания, комикси)? 11. Коя книга ти е направила най-силно впечатление? 12. Кои поети или писатели обичаш?

Упражнение 6 Препиши текста. Подчертай формите за минало предварително време.

У ДОМА (откъс)

София не бе запомнила такова тържествено и въодушевено по срещане. Сякаш целият град се бе стекъл по улиците, из които де филираха войските, сякаш из градинките не бе останал нито стрък цвете, толкова много хора и толкова много цветя имаше навсякъде. Хората крещяха, махаха с ръце, хвърляха пъстрите букети и дори пробиваха кордона, за да прегърнат и целунат заморените, но щаст ливи победители. Рота след рота, полк след полк, дивизия след дивизия се изниз ваха пред посрещачите и нито за минута не преставаше да вали пъстрият дъжд от цветя, нито за миг не стихваха въодушевените крясъци. Войниците се червяха от смущение, закичваха цветята на пушките си, махаха в отговор с ръце, усмихваха се. Те бяха пролива ли кръвта си за свободата на човечеството, те бяха лежали в кални те окопи, те бяха мръзнали от студ и се бяха задушавали от жажда, те бяха гледали в очите жестоката смърт – и сега заслужаваха тър жественото посрещане. (По Павел Вежинов)

Отговори на въпросите: 1. Защо са употребени формите за минало предварително вре ме? 2. Какво изразяват те? ЗАПОМНИ! В сложни изречения минало неопределено време се съгласува със сегашно време, а минало предварително време се съотнася с минало свършено или минало несвършено време. СРАВНИ! •

Минало неопределено време

Минало предварително време

СЕГА

ПРЕДИ

Тя знае думите, защото ги е научила. 94

Тя знаеше думите, защото ги беше научила.

Минало неопределено време Не мога да вляза в стаята, защото Бистра е заключила вратата.

Минало предварително време Не можах да вляза в стаята, защото Бистра беше заключила вратата.

Учебната стая е празна – всички Учебната стая беше празна – са излезли на двора. всички бяха излезли на двора. Момчетата са си купили билети за мач и отиват на стадиона.

Момчетата си бяха купили биле ти за мач и отиваха на стадиона.

Те са завършили висшето си образование успешно и се връщат в родината си.

Те бяха завършили висшето си образование успешно и се връ щаха в родината си.

БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ Бъдеще предварително време означава действие, което ще бъде извършено преди друг бъдещ момент, за който се говори и в който ще видим резултата от действието, например: Когато дойдеш, ще съм прочел книгата. Употребата на бъдеще предварително време се обуславя от под чинено обстоятелствено изречение или от дума, означаваща бъдещ момент, например: Ако дойда да те взема по-рано, ти няма да си прочел урока си. Утре към обяд групата ще е пристигнала в Ужгород. •

ПРИПОМНИ СИ! Формите за бъдеще предварително време са сложни. Те се об разуват от минало свършено деятелно причастие на -л от да дения глагол и бъдеще време на спомагателния глагол съм (ще съм, ще си или ще бъда, ще бъдеш и пр.). Положителна форма

Въпросителна форма

ще съм прочел / -а / -о

ще съм прочел / -а / -о ли

(ще бъда прочел) / -а / -о

(ще бъда ли прочел / -а / -о?)

ще си прочел / -а / -о

ще си прочел / -а / -о ли?

(ще бъдеш прочел) / -а / -о

(ще бъдеш ли прочел / -а / -о?)

ще е прочел

ще е прочел ли?

(ще бъде прочел)

(ще бъде ли прочел?)

ще сме прочели

ще сме прочели ли? 95

Положителна форма

Въпросителна форма

(ще бъдем прочели)

(ще бъдем ли прочели?)

ще сте прочели

ще сте прочели ли?

(ще бъдете прочели)

(ще бъдете ли прочели)

ще са прочели

ще са прочели ли?

(ще бъдат прочели)

(ще бъдат ли прочели?)

Отрицателна форма

Въпросително-отрицателна форма

няма да съм прочел / -а / -о

няма ли да съм прочел / -а / -о?

(няма да бъда прочел / -а / -о)

(няма ли да бъда прочел / -а / -о?)

няма да си прочел / -а / -о

няма ли да си прочел / -а / -о?

(няма да бъдеш прочел / -а / -о) (няма ли да бъдеш прочел / -а / -о?) няма да е прочел

няма ли да е прочел?

(няма да бъде прочел)

(няма ли да бъде прочел?)

няма да сме прочели

няма ли да сме прочели?

(няма да бъдем прочели)

(няма ли да бъдем прочели?)

няма да сте прочели

няма ли да сте прочели?

(няма да бъдете прочели)

(няма ли да бъдете прочели?)

няма да са прочели

няма ли да са прочели?

(няма да бъдат прочели)

(няма ли да бъдат прочели?)

ПРИПОМНИ СИ! Ако в главното изречение сказуемото е изразено с бъдеще или бъ деще предварително време, в подчиненото изречение с ако или когато глаголите се употребяват без частицата ще. Например: Ако □ дойдеш навреме, ще ме завариш в библиотеката. Когато □ дойдеш след два ча́са, ще съм приготвил обяд. СРАВНИ! Ако □ е заминал влакът, ще тръгнем с такси. (не се казва „ако ще е заминал“ или „ако ще бъде заминал“). ЗАПОМНИ! При употреба на бъдеще предварително време местоименията се, си и кратки лични местоимения се поставят между глагола съм и причастието, а в 3 лице ед. ч. – между ще и съм, например: Хората ще са изучили природата и ще са я покорили. След една седмица ти ще си се явил на изпит и ще си го издържал. 96

НО: Човекът ще е достигнал до планетите на слънчевата система и ще ги е изучил.

Упражнение 1 Спрегни в бъдеще предварително време (една от 4-те форми) глаголите разкажа, седна, закъснея, достигна, напусна. С някои от новите форми състави 5 изречения. Упражнение 2 Работи по модела: – Когато дойда, няма ли да учиш? Не. Когато дойдеш, вече ще съм научила. 1. Елена, когато дойда, няма ли да пишеш? 2. Когато дойдем, вие няма ли да четете? 3. Когато Иван дойде, Таня няма ли да замине? 4. Когато дойда, няма ли да чертаем? 5. Когато се обадя, няма ли да готвиш?

Упражнение 3 Преведи от български. 1. Утре към обяд групата ще е пристигнала в Одеса. 2. Когато се върна от морето, те ще са се преместили в друга сграда. 3. Когато дойдеш пак след две години, той ще е завършил учи лището. 4. Ще си напуснал ли България до есента? 5. Ще си се наспал ли до сутринта?

Упражнение 4 Образувай форми за бъдеще предварително време: Направи синтактичен анализ на първото изречение.

1. 2. 3. 4.

Не (остана) безрезултатни опитите на хората да стигнат до Марс. Ако закъснея за операта с 5 минути, увертюрата (започна). След 5 години Румянка (порасна) и (стана) красива девойка. Ти (прочета) няколко пъти учебника, докато започнат изпи тите. 5. Той (съобщя) новината на майка си, когато аз се върна в къщи. 6. Когато дойдеш да ме вземеш за театъра, аз (облека се) и ти няма да ме чакаш. 7. Когато децата дойдат от училище, родителите им не (върна се) още от работа.

Упражнение 5 Напиши съчинение със заглавие „Какво ще съм постигнал след 10 години“. 97

Упражнение 6 Образувай отрицателна форма. Работи по модела: У тре до 9 часа аз ще съм прочел романа. Утре до 9 часа аз няма да съм прочел романа. 1. Когато дойдеш у нас, аз ще съм излязъл. 2. През септември розите в градината ще са прецъфтели. 3. До средата на май писателят ще е издал новия си сборник разкази. 4. Щъркелът ще е кацнал вече. 5. Дърветата ще са се раззеленили.

Упражнение 7 Довърши изреченията, като използваш бъдеще предварително време. 1. 2. 3. 4. 5.

Докато дойде Новата година, … . Преди да му обясня това упражнение, … . Когато баща му се върне в къщи, … . Ако не го потърсиш след 15 минути, … . Ако намеря карта, … .

Упражнение 8 Извади от текста положителните форми за бъдеще предварително време. Допиши съответните въпросителни и отрицателни форми.

НЕКА ПОМЕЧТАЕМ Как ще изглежда светът в бъдещето? Чо векът на бъдещето ще е покорил природата и ще е разкрил много неизвестни досега нейни тайни. Той ще е стигнал до дъното на океани те. На много километри под земята хората ще са открили неизчерпаеми залежи от нужни за човека суровини. А горе, в необятните ви сини, огромни космически кораби ще излитат на далечен път към незнайните светове на вселената. Може би човекът ще е достигнал до планетите на слънчевата система и ще ги е изучил. Вероятно уче ните-медици на бъдещето ще са намерили лекарство против рака и другите нелечими днес болести. Надяваме се, че животът след дветри десетилетия ще стане по-хубав.

Отговори на въпросите: 1. Как се образува въпросителната форма? 2. Как се образува отрицателната форма! 98

БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО Бъдеще време в миналото означава действие, което е предсто ящо (бъдещо) спрямо определен минал момент. Това време не е основно, допълнително е, свързаное е с минало свършено време. •

• • •

ЗАПОМНИ! Формите за бъдеще време в миналото са сложни. Те се об разуват с помощта на сегашно време от дадения глагол и на минало несвършено време от спомагателния глагол ща (щях, щеше, щяхме, щяхте, щяха) или – при отрицание – от мина ло несвършено време на безличния глагол няма (нямаше): щях да изям, нямаше да прочета. Двата глагола се свързват с частицата да: щях да дойда, нямаше да дойда. Кратките лични местоимения и възвратно-местоименните частици се вмъкват между частицата да и дадения глагол: щях да му дам, нямаше да я чакам, щях да се върна. Въпросителната частица ли се слага след първия глагол: Щяха ли да дойдат? Нямаше ли да дойдеш? ФОРМИ ЗА БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО Положителна форма

(аз) щях да отида (ти) щеше да отидеш (той) (тя) щеше да отиде (то) (ние) щяхме да отидем (вие) щяхте да отидете (те) щяха да отидат Въпросителна форма (аз) щях ли да отида? (ти) щеше ли да отидеш? (той) (тя) щеше ли да отиде? (то) (ние) щяхме ли да отидем? (вие) щяхте ли да отидете? (те) щяха ли да отидат?

Отрицателна форма (аз) нямаше да отида (ти) нямаше да отидеш (той) (тя) нямаше да отиде (то) (ние) нямаше да отидем (вие) нямаше да отидете (те) нямаше да отидат Въпросително-отрицателна форма (аз) нямаше ли да отида? (ти) нямаше ли да отидеш? (той) (тя) нямаше ли да отиде? (то) (ние) нямаше ли да отидем? (вие) нямаше ли да отидете? (те) нямаше ли да отидат? 99

•

ЗАПОМНИ! Бъдеще време в миналото се среща доста често в условни изречения, например: Ако имах време, щях да дойда. Ако бях по-спокоен, щях да изкарам изпита. Често пъти формите на бъдеще време в миналото се употребя ват за означаване на неосъществени действия, които насмал ко са щели да се осъществят: Щях да падна! Щях да забравя!

Упражнение 1 Препиши текста. Подчертай глаголите в бъдеще време в миналото.

В ПЛАНИНАТА

Това беше един едър песъчлив камък, кръгъл като воденично колело, сложен върху друг, така че се получаваше маса с нейната подставка… Очите ми видяха, че лишеи и мъх бяха покрили глад ката му някога гола повърхност… Зъбът на времето го бе засегнал. И един ден, дълбаейки навътре, влагата щеше да проникне до само то му сърце. Тогава камъкът щеше да се пропука, да се разцепи и да загуби странната си форма и здравия си вид.

Упражнение 2 Обясни редуването на бъдеще време в миналото с бъдеще време.

Левски все повече се убеждаваше, че тук също трябва да има един център, една столица на тайното правителство, което щеше да ръководи всичко. Чрез тоя център щяха да държат връзка помежду си отделните комитети; там трябваше да се стичат от цялата страна пари за членски внос и оръжие; там тайните куриери ще носят пис мата, вестниците, книгите, заповедите му. (По Стоян Дичев).

Упражнение 3 Замени формите на бъдеще време с формите на бъдеще време в миналото.

Работи по модела: Пътниците заемат местата си. След пет минути влакът ще тръгне. Пътниците заеха местата си. След пет минути влакът щеше да тръгне. 1. Петимата косачи идват на работа в Тракия. Тук ще прекарат цяло лято. 2. Учениците влизат в класната стая. След малко ще зазвъни звънецът. 3. Аз бързам да вляза в магазина. След десет минути ще го за творят. 100

Упражнение 4 Попълни празните места с подходящи изречения в бъдеще време в миналото: Работи по модела: Ако имах време, щях да се разходя из парка. 1. Ако вчера времето беше хубаво, … . 2. Ако бях готов за изпита, … . 3. Ако можех да рисувам, … . 4. Ако бях дошъл навреме, … .

Упражнение 5 Прочети текста. Открий глаголите в бъдеще време в миналото. Обясни употребата им.

ДОБЪР УРОК

След няколко минути влакът щеше да тръгне. Вагоните бяха пълни с пътници. Закъснял пътник се качи в последния момент. Той влезе в едно купе, огледа се и видя в ъгъла едно свободно място. Един от пътниците в купето му каза: – Господине, това място е заето. Приятелят ми слезе за малко на перона, но скоро ще се върне. Ето му куфарчето – и той показа малко куфарче върху мрежата за багаж. Но той излъга. Куфарчето беше негово. В този момент началникът на влака даде сигнал за тръгване. – Къде е приятелят Ви? Нали скоро щеше да се върне? – попита пътникът без място. – Той изпусна влака. – Тогава трябва да му върнем багажа! – каза закъснелият път ник, взе куфарчето и го хвърли през отворения прозорец на перона.

Отговори на въпросите: 1. С каква цел са използвани формите за бъдеще време в мина лото? 2. Как може да продължиш изреченията? 1) Ако един от пътниците не беше излъгал, закъснелият път ник веднага (заема) свободното място. 2) Ако мястото беше заето, пътникът (проверя) и други купета. 3) Ако не беше закъснял, пътникът (имам) проблеми със сво бодни места.

Упражнение 6 Работи по модела: Куфарът е отворен. Камен ще нарежда багажа. Куфарът беше отворен. Камен щеше да нарежда багажа. 101

1. 2. 3. 4. 5.

Ютията е топла. Бистра ще глади. Аз съм готов. След малко ще изляза. Радиото е пуснато. Родителите ни ще слушат новините. Книгата е отворена. Цветан ще чете. Багажът ни още не е готов. Ще закъснеем за влака.

Упражнение 7 Работи по модела: Не отивай! – Добре, че ми каза. Щях да отида. 4. Не пресичай! – … 1. Не забравяйте! – … 5. Не купувай нищо! – … 2. Не идвайте! – … 6. Не ставайте рано! – … 3. Не се обаждайте! – … 7. Не се бави! – …

Упражнение 8 Редактирай изреченията писмено.

1. 2. 3. 4. 5.

Вчера, когато отидох при баба си, тя ще нарежда багажа си. Вчера Асен беше болен и щеше да отиде с нас. Утре Оксана щеше да замине за Полтава. Щяхме да отидем на разходка, но се отказахме. Нямаше да дойда, ако ще зная, че си тук.

Упражнение 9 Трансформирай текста, като започнеш така: „Вчера …“ Ралица и аз отиваме у Никола. Тази вечер той и баща му ще за минат за София. И двамата имат още много работа – ще гладят, ще подреждат багажа си, после ще излизат, за да купят сувенири и да вземат билетите си. Към 6 часа ще се обадят и за такси. Само за паспортите няма да ходят, защото вече са ги взели. Пожелаваме им приятно пътуване, весело прекарване и се разделяме. ВНИМАВАЙ! БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ В МИНАЛОТО • В някои текстове се срещат форми за бъдеще предварително време в миналото. Това е архаично глаголно време: щях да съм прочел; нямаше да съм прочел (отрицат.форма); щях ли да съм прочел? (въпрос.форма); нямаше ли да съм прочел? (въпрос.-отриц. форма) • От названието личи, че става дума за действието, което е из вършено предварително спрямо някой момент, който от своя страна се представя като бъдещ момент спрямо някой минал момент, за който се говори. Например: До снощи щях да съм ходил и щях да съм се върнал, ако не бяха ме повикали по друга работа. И по-рано да бяха дошли, пак щях да съм си приготвил нещата за път. 102

НАКЛОНЕНИЕ В българския език има четири наклонения: изявително, преизказно, повелително и условно. ЗАПОМНИ! Говорещо лице

Ако аз

Отношение към действието свидетел съм на действието и не се ► съмнявам в извърш ването на действието, ще кажа: не съм свидетел на действието , а съм научил за ► него от друг източник (не съм видял, така ми съ общиха), ще кажа:

Глаголни форми

Наклонение

Стоян четѐ (чѐте, четеше, ще чете, е ► чел, щеше да чете…) книга за Плиска.

►

Стоян четял (чел, бил чел, ► щял да чете…) книга за Плиска.

► преизказно

изявително

Стояне, чети (хайде да четеш, нека да повелител► четеш, не ► но бива да четеш…) книга за Плиска. ■съобщаСтоян би вам, че чел (би при дадени прочел) за условия из Плиска, ако ► ► ► условно вършването някой му на действието предложеше е възможно, тази инте ще кажа: ресна книга. ■желая, моля, заповядвам ► да се извър ши глаголно то действие, ще кажа:

103

Отговори на въпросите: 1. Кои форми на глагола показват, че говорещото лице съобща ва за събитието като свидетел? 2. Кои глаголни форми показват, че говорещото лице не е било свидетел на извършването на действието? 3. Кои глаголни форми показват, че извършването на действието (четенето) зависи от молбата/заповедта на говорещото лице? 4. Кои глаголни форми показват, че извършването на действие то (четенето) зависи от някакво условие? ЗАПОМНИ! Наклонението на глагола показва какво е отношение на говоре щото лице към действието.

ИЗЯВИТЕЛНО И ПРЕИЗКАЗНО НАКЛОНЕНИЕ • • •

•

ПРИПОМНИ СИ! Наклонението, което представя действието като реално и по казва, че говорещото лице е свидетел на извършването на действието, се нарича изявително. Изявителното наклонение е основно наклонение в българ ския език. Формите на изявително наклонение се употребяват, когато го ворим, пишем или мислим за случки, които са станали в ми налото, стават в момента на говоренето или сигурно ще бъдат извършени в бъдещето. Глаголните времена в изявително наклонение се наричат изявителни глаголни времена.

Упражнение 1 Препиши текста. Подчертай глаголите в изявително наклонение. Край един мравуняк минала Мецана. Похапнала мравки. Когато си тръгнала, рекла си доволна: – Доста ми са вкусни тия мравки! Но сега съм сита. Утре ще на мина. Повече ще хапна. Целият мравуняк изведнъж настръхнал. Мравешкият народ викнал разтревожен: – Гледай я ти нея, хищницата върла… (По Ран Босилек)

Отговори на въпросите: 1. Към кои изявителни глаголни времена се отнасят подчерта ните глаголи? 2. Употребени ли са в пряката реч или в думите на автора? 104

Упражнение 2 Сравни диалозите. Обясни използването на глаголните форми. Диалог 1 – Здравей, Борянке! Вчера те търсих.Къде беше? – Вчера бях на екскурзия в Мукачево. Заминахме целият клас. Бяхме си купили предва рително билети за влака, ан гажирахме и хотел. Щяхме да стоим три дни, но си дойдохме по-рано. Беше много студено и валеше дъжд.

Диалог 2 – Здравей, Стояне! Виждал ли си Борянка? Търсих я. – Вчера тя била на екскур зия в Мукачево. Заминали це лият клас. Били си купили би лети за влака предварително, ангажирали и хотел. Щели да стоят три дни, но си дошли по-рано. Било много студено и валял дъжд.

Отговори на въпросите: 1. Защо в първия диалог в отговора са употребени изявителни глаголни времена? 2. Защо във втория диалог, в отговора на Стояна, те не се упо требяват? 3. В кое наклонение са глаголите в отговорите? ЗАПОМНИ! Наклонението, което показва, че говорещото лице не е наблюда вало действието, а разказва за него по думите на други лица, се нарича преизказно.

ОБРАЗУВАНЕ И УПОТРЕБА НА ИЗЯВИТЕЛНИТЕ И ПРЕИЗКАЗНИТЕ ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА • •

ЗАПОМНИ! Всички изявителни времена имат съответни форми в преиз казното наклонение. Глаголните времена в преизказно наклонение се наричат преизказни глаголни времена.

Упражнение 3 Анализирай таблицата. Изявително наклонение (свидетел съм, видях, че:) Иван минава по моста. Иван минаваше по моста. Иван мина по моста.

Преизказно наклонение (не съм свидетел, казаха ми, че:) ► Иван минавал по моста. ► Иван минал по моста. 105

Иван ще мине по моста. Иван щеше да мине по моста Иван е минал по моста. Иван беше минал по моста.

►

Иван щял да мине по моста.

► Иван бил минал по моста.

Дотогава Иван ще е минал по моста. Дотогава Иван щял да е ► минал по моста. Дотогава Иван щеше да е минал по моста.

Отговори на въпросите: 1. Кои изявителни глаголни времена са представени в лявата колона? 2. Кои изявителни глаголни времена се преизказват с едни и същи глаголни форми? 3. Кои причастия са използвани при образуване на формите за преизказните времена (виж таблицата)? • •

ЗАПОМНИ! Формите на преизказните глаголни времена съдържат мина ло свършено или минало несвършено деятелно причастие. Минали несвършени деятелни причастия се употребяват само при образуване на форми за сегашно преизказно време и минало несвършено преизказно време.

Ед.ч. Ед.ч. Мн.ч.

Ед.ч.

Мн.ч.

106

Лице

Число

СРАВНИ!

1 2 3 1 2 3 1 2 3 1 2 3

Изявително наклонение

Преизказно наклонение

Сегашно време на глагола правя правя правел съм правиш правел си прави правел ☺ правим правели сме правите правели сте правят правели ☺ Минало несвършено време на глагола правя правех правел съм правеше правел си правеше правел ☺ правехме правели сме правехте правели сте правеха правели ☺

Мн.ч.

Ед.ч.

Мн.ч.

Ед.ч.

Мн.ч.

Ед.ч.

Мн.ч.

Ед.ч.

Мн.ч.

Лице

Число Ед.ч.

1 2 3 1 2 3

Изявително наклонение

Преизказно наклонение

Минало свършено време на глагола правя правих правил съм прави правил си прави правил ☺ правихме правили сме правихте правили сте правиха правили ☺ Минало неопределено време на глагола правя

1 2 3 1 2 3

правил съм бил съм правил правил си бил си правил правил е бил ☺ правил правили сме били сме правили правили сте били сте правили правил са били ☺ правили Минало предварително време на глагола правя

1 2 3 1 2 3

бях правил бил съм правил беше правил бил си правил беше правил бил ☺ правил бяхме правили били сме правили бяхте правили били сте правили бяха правили били ☺ правили Бъдеще време на глагола правя

1 2 3 1 2 3

ще правя щял съм да правя ще правиш щял си да правиш ще прави щял ☺ да прави ще правим щели сме да правим ще правите щели сте да правите ще правят щели ☺ да правят Бъдеще време в миналото на глагола правя

1 2 3 1 2 3

щях да правя щеше да правиш щеше да правиш щяхме да правим щяхте да правите щяха да правят

щял съм да правя щял си да правиш щял ☺ да прави щели сме да правим щели сте да правите щели ☺ да правят 107

Мн.ч.

Ед.ч.

Мн.ч.

Лице

Число Ед.ч.

Изявително наклонение

Преизказно наклонение

Бъдеще предварително време на глагола правя 1 ще съм/бъда правил щял съм да съм правил 2 ще си/бъдеш правил щял си да си правил 3 ще е/бъде правил щял ☺ да е правил 1 ще сме/бъдем правили щели сме да сме правили 2 ще сте/бъдете правили щели сте да сте правили 3 ще са/бъдат правили щели ☺ да са правили Бъдеще предварително в миналото на глагола правя 1 щях да съм правил щял съм да съм правил 2 щеше да си правил щял си да си правил 3 щеше да е правил щял ☺ да е правил 1 щяхме да сме правили щели сме да сме правили 2 щяхте да сте правили щели сте да сте правили 3 щяха да са правили щели ☺ да са правили

ЗАПОМНИ! Във всички форми за преизказни глаголни времена присъства спомагателният глагол съм, обаче в 3 л. ед. и мн.ч. той се из пуска (виж таблицата ☺). Направи самостоятелни изводи.

Упражнение 4 Направи устен преразказ на откъса от народната приказка..

Едно време се свършило житото. Нямало откъде да се вземе семе за посев и хората се уплашили, че другата година ще умрат от глад. Уплашил се и царят. Заповядал да му доведат всички боляри и им рекъл: – Давам ви една неделя време, искам да ми намерите жито за семе. Ако не намерите за уречения ден, всинца ви ще накажа Боля рите си отишли угрижени, замислени и взели да питат и да разпит ват къде може да се намери жито, ала никой не знаел да им каже. Отговори на въпросите: 1. В кое наклонение са глаголите в текста на приказката? Защо? 2. Кои форми на глаголи – изявителни или преизказни – си из брал /-а за преразказа? • 108

ЗАПОМНИ! Когато преразказваме, използваме преизказни или изявителн глаголни времена.

•

Груба грешка е в преразказа да се смесват преизказни и изя вителни времена

Упражнение 5 Замени преизказните форми с изявителни.

СЛИВИ ЗА СМЕТ Някой си човек имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома. Мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи, па тръгнал по селата да ги продава. „Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет!“ – викал той, като ка рал колата по улиците. Разтичали се хората, всеки бърза да си взе ме сливи за смет. Жени, моми, баби, булки се разшетали да метат къщите и да се надпреварват, коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе. И човекът събирал смет, давал сливи. Най-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И то рекло сливи да купува. – Е-е, хубава девойко, за толкова смет какви сливи ще ти дам? – Исках да донеса повече, чичо, ама нямаме. И тая не е от нас, да доха ми я съседите. Човекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работ ливо момиче, което не държи прашинка смет, ще бъде най-добра до макиня. И той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.

Упражнение 6 Напиши текста в преизказно наклонение. Войските на генерал Гурко освободиха Търново и през Балка на преминаха в Южна България. Голяма турска войска настъпва ше срещу руските войски. Решителният бой стана край Стара Заго ра. Турците бяха 3–4 пъти повече от руските войски и българските опълченци, които проявиха безпримерен героизъм.

Отговори на въпроса: Защо този текст е по-добре да трансформираме в преизказно на клонение?

Упражнение 7 Прочети текста. Славянската азбука била създадена от двамата солунски братя Кирил и Методий през IX век. Те превели на славянски език първи те книги и подготвили много ученици. 109

От Кирило-Методиевите ученици в България първо начално работили Климент, Наум и Ангеларий. Те въве ли славянската писменост и обучили на четмо и писмо хи ляди учители и свещеници. Климент работил в югозапад ните български земи с център Охрид и подготвил около 3500 ученици. Манастирът Св. Наум в Охрид Наум развил дейност в Плиска и североизточните предели на България. Книжнината, създадена на старобългарски език, тласнала развитието на просве тата и културата.

Отговори на въпросите: 1. Защо е използвано преизказното наклонение? 2. Какво знаеш за двете славянски азбуки? 3. Коя от азбуките използваме днес?

ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ •

•

ПРИПОМНИ СИ! Чрез формите на повелително наклонение се изразява запо вед, молба или желание, тоест това наклонение изразява же ланието на говорещия дадено действие да се извърши, да се прекрати или да не се върши. Например: Затвори вратата! – Затворете вратата! Подай ми солта! – Подайте ми солта! Спри да говориш! – Спрете да говорите! Повелително наклонение има прости и сложни форми, които не се променят по време.

ПРОСТИ ФОРМИ НА ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ •

•

110

Простите форми са само за 2 лице единствено и множествено число. Например: видя – виж! вижте! чета – чети! четете! дам – дай! дайте! Възвратните глаголи запазват въвратно-местоименната части ца се и си във форми за повелително наклонение. Например: върна се – върни се! върнете се!

измия се – измий се! измийте се! обадя се – обади се! обадете се! купя си – купи си! купете си!

I, II

съгласна + а пиш а върн а се прочета

I, II

съгласна + я върв я куп я чуп я

I, II

гласна + я живè я изпù я ушù я си

III

• •

-а м глèдам пùтам дàвам -я м повтàря м спòмням си стрèля м

-Ѝ!

-Й!

ТИ

пишù! върнù се! прочетù!

Мн. число

Глаголите завършват на:

Ед. число

Спрежение на глагола

ПРИПОМНИ СИ!

-ÈТЕ!

ВИЕ

пишèте! върнèте се! прочетèте!

вървù! купù! чупù!

вървèте! купèте! чупèте!

живèй! изпùй! ушùй си!

живèйте! изпùйте! ушùйте си!

глèдай! пùтай! дàвай! повтàряй! спòмняй си! стрèляй!

-ЙТЕ!

глèдайте! пùтайте! дàвайте! повтàряйте! спòмняйте си! стрèляйте!

ЗАПОМНИ! Ако простите форми се образуват по модела –й! –йте!, ударе нието е както в изходната форма на глагола. С повелителните форми на глаголите от несвършен вид често се изразява заповед за бързо извършване на действието, което се подкрепя лексикално. Например: Веднага се обличай! Тръгвай незабавно! Излизайте бързо! 111

•

От свършените глаголи се образуват по-вежливи форми. СРАВНИ: казвам (нсв.в.) – казвай! казвайте! кажа (св.в.) – кажи! кажете!

съм – бъди! бъдете! ям – яж! яжте! отида – иди! идете! дойда – ела! елате!

вляза – влез! влезте! изляза – излез! излезте! дам – дай! дайте! държа – дръж! дръжте!

ЗАПОМНИ!

ВНИМАВАЙ! Глаголите мога и трябва не образуват повелителни форми. ЗАПОМНИ! Отрицателните форми се образуват само от глаголите от несвършен вид с помощта на частицата не и проста форма на повелително наклонение. Например: Питам (несв. вид) → Питай! Питайте! → Не питай! Не питайте! Попитам (св. вид) → Попитай! Попитайте! •

Упражнение 1 Работи по модела: Да вляза ли? – Влез! А ние? – А вие не влизайте! 6. Да отида ли? – … 1. Да кажа ли? – … 2. Да дойда ли? – … 7. Да видя ли? – … 3. Да ям ли? – … 8. Да попитам ли? – … 4. Да напиша ли? – … 9. Да платя ли? – … 5. Да тръгна ли? – … 10. Да взема ли? – …

Упражнение 2 Открий глаголите, от които може да се образуват отрицателни форми. Запиши ги в тетрадката. Работи по модела: казвам – казвай! казвайте! не казвай! не казвайте! Чакам, изям, предлагам, предложа, пея, изпия, мия, изпера, за виждам, донеса, вляза, изнасям, чета, препиша, заспивам.

Упражнение 3 Препиши текста. Подчертай окончанията, с които са образувани простите повелителни форми. Отгатни гатанката. Вземи приготви три тави млин за баща и син, и баща и син, 112

та че и още за двама братя, които утре ще ти изпратя,

поднеси млина със благи слова и дай на глава по цяла тава. Какви ще бъдат помежду си

твоите гости? Те ще бъдат сговорна дружина б… и двамата му с… . Асен Разцветников

Отговори на въпросите: 1. С какви окончания са образувани формите на повелително наклонение? 2. Какви грешки могат да се допуснат при правописа на форми те с подчертаните окончания?

Упражнение 4 Препиши текста. Подчертай окончанията на глаголите. Пишèте четливо! Заминèте утре! Кажèте какво се е случило! Днес четèте по-бавно! Паднèте на колене!

Пѝшете четливо. Ще замѝнете утре. Ще кàжете ли какво се е случило? Днес четете по-бавно. Ще пàднете на колене.

Отговори на въпросите: 1. В кое наклонение са глаголите в двете колонки? 2. Какво ни помага да ги разграничим?

СЛОЖНИ ФОРМИ НА ПОВЕЛИТЕЛНОТО НАКЛОНЕНИЕ •

Сложните форми за повелително наклонение се образуват с частиците да, нека, нека да и формата за сегашно време на смисловия глагол. Например: да видя, да видиш, да види, да видим, да видите, да видят; нека видя, нека видиш, нека види, нека видим, нека видите, нека видят; нека да видя, нека да видиш, нека да види, нека да видим, нека да видите, нека да видят. •

По-често се употребяват формите за 1 и 3 лице ед. и мн. число. единствено число Глагол

върна се

множествено число

1 лице

3 лице

1 лице

3 лице

аз

той

ние

те

нека/нека да/да се върна

нека/нека да/да се върне

нека/нека да/да се върнем

нека/нека да/да се върнат 113

отговоря

нека/нека да/да отговоря

нека/ нека да/да отговори

нека/ нека да/да отговорим

нека/ нека да/да отговорят

помагам

нека/ нека да/да помагам

нека/ нека да/да помага

нека/ нека да/да помагаме

нека/ нека да/да помагат

ВНИМАВАЙ! Отрицателните форми се образуват само от глаголите от несвършен вид с помощта на частицата не и сложна форма на повели телно наклонение с частиците нека, нека да, да. Например: единствено число Глагол

1 лице

3 лице

аз

той

върна (се) → нека не (се) връщам! връщам (се) нека да не (се) връщам! да не (се) връщам!

нека не (се) връща! нека да не (се) връща ! да не (се) връща!

множествено число Глагол

1 лице

3 лице

ние

те

върна (се) → нека не (се) връщаме! връщам (се) нека да не (се) връщаме! да не (се) връщаме!

нека не (се) връщат! нека да не (се) връщат! да не (се) връщат!

Отговори на въпросите: 1. Къде се слага частицата не във формите с нека, нека да, да? 2. Къде се слага се, си във формите с нека, нека да, да, ако формата е образувана от възвратен глагол? • •

ЗАПОМНИ! Има особени отрицателни форми на повелително наклонение, които са сложни по строежа и задължително включват спома гателни отрицателно-повелителни форми недей! недейте! В тези особени форми може да се използват само несвършени глаголи. недей недейте

формата на дадения глагол (нсв. вид) за 3 л. ед. ч. минало свършено време

Например: Недей писа! Недейте писа! Недей пи! Недейте пи! 114

недей недейте

да

формата на дадения глагол (нсв.в.) сегашно време 2 л. ед.ч. или 2 л. мн.ч.

Например: Недей да се обличаш! Недейте да се обличате! ВНИМАВАЙ! Понякога се употребяват две повелителни форми едновременно. Например: Иди купи хляб и мляко! СРАВНИ: Иди да купиш хляб и мляко!

Упражнение 1 Обясни употреба на свършени и несвършени глаголи при образуване на повелителните форми. 1. Не слизай на Орлов мост, а слез на следващата спирка! 2. Бъди здрава и щастлива! 3. Бъдете спокойна – детето Ви е вече добре! 4. Недей пи студена вода, изпий млякото! 5. Изяжте супата и на обяд винаги яжте топла храна! 6. Борянке, недей да плачеш! 7. Утре ела в 9 часа, не идвай по-рано. 8. Петър не винаги говори истината – недейте да му вярвате. 9. Купи шунка, не купувай салам! 10. Съблечи си палтото, но не си събличай жилетката!

Упражнение 2

Работи по модела: Кой ще помогне на Стоян? Нека аз да му помогна! Нека му помогна аз! Да му помогна аз! 1. 2. 3. 4.

Кой ще купи билети? Кой ще пие оранжада? Кой ще донесе баница! Кой ще прочете приказката на децата?

Упражнение 3 Преведи от български. Посочи двойните повелителни форми. 1. Иди подай покана за колет! 2. Ела седни до мене! 3. Идете купете нещо за вечеря! 4. Стани кажи какво мислиш по въпроса! 5. Станете кажете какво мислите по въпроса! 115

Отговори на въпросите: 1. Какво представляват от себе си двойни повелителни форми? 2. Как са образувани те? 3. По какво си приличат?

Упражнение 4 Извади от текста само сложните повелителни форми.

ДУХАЙ, ВЕТРЕ!

Духай, ветре развигор, прелети над всеки двор. Разтопи снега в селата, в градовете, в равнината. Духай, духай, топъл вятър! Нека грейнат по полята минзухарени свещички и от юг да дойдат всички наши песнопойни птички. Нека радост има пак – Духай, вятърко южняк! Р. Букова

Отговори на въпросите: 1. Как са образувани извадените форми? 2. Има ли в текста прости повелителни форми?

Упражнение 5 Прочети внимателно българските пословици и поговорки. Извади отрицателните форми на повелително наклонение. Обясни правописа им.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

Видиш ли мътна вода, не я гази. В чужда манджа сол не туряй. Дето старо не се почита, там за добро недей пита. Като не си дал дума, не давай, като дадеш – не шавай. Зло за зло не връщай. Дорде не си убил мечката, не продавай кожата ѝ. Госта гощавай, врага прощавай. Излежавай се млад, да мреш на старост от глад. Отваряй си устата само за добро.

Отговори на въпросите: 1. Коя от пословиците ти направи най-силно впечатление? 2. Коя пословица или поговорка най-често се повтаря в семей ството ви? 116

Упражнение 6 Образувай възможни сложни форми (положителни и отрицателни) на повелително наклонение от дадените глаголи. Вляза, изляза, доведа, дам, ям, преведа, прочета, изпера, чета, об личам се, давам, измия са.

УСЛОВНО НАКЛОНЕНИЕ

Наклонение на глагола, чрез което говорещото лице представя действието като възможно при определени условия, се нарича условно наклонение. Чрез формите на условно наклонение се означават действия, кои то желаем да се извършат или е възможно да извършат при дадени условия. Формите за условно наклонение биват прости и сложни.

ВНИМАВАЙ! В българското условно наклонение има прости форми, които се употребяват много рядко. • Тези форми се образуват от несвършени глаголи с помощта на наставките -явам, -ям, -вам. Например: търпя – търпявам, отивам – отиввам, ям – ядвам и др. • Такива прости форми изразяват по-голяма готовност да се из върши действието. Например: Да знам, че скоро ще пристигнем, търпявах (бих търпял) глад. • Трябва да разбираш простите форми на условно наклонение, защото много често се срещат в българската класическа лите ратура. •

•

ЗАПОМНИ! Сложните форми се образуват от особена форма на спомага телния глагол съм и минало свършено деятелно причастие от дадения глагол.

СРАВНИ! Минало време на спомагателния глагол съм (разговорна норма)

Особени форми на спомагателния глагол съм

(аз) бях

(аз) би х

(ти) бе□

(ти) би□ 117

(той) (тя) бе□ (то)

(той) (тя) би□ (то)

(ние) бяхме

(ние) би хме

(вие) бяхте

(вие) бихте

(те) бяха

(те) биха

Отговори на въпросите: 1. По какво се различават формите за минало време на спома гателния глагол съм и особените му форми, които влизат в състава на формите за условно наклонение? 2. Какво общо има между тях? 3. Имат ли особените форми собствено ударение? • •

Спомагателният глагол се променя по лице и число. Причастието се променя по род и число.

ЗАПОМНИ!

ОСОБЕНИ ФОРМИ НА СПОМАГАТЕЛНИЯ ГЛАГОЛ СЪМ Число

Ед.ч.

Мн.ч.

Лице

Положителна форма

(аз) бих

(аз) бих ли?

(ти) би

(ти) би ли?

(той) (тя) би (то)

(той) (тя) би ли? (то)

(ние) бихме

(ние) бихме ли?

(вие) бихте

(вие) бихте ли?

(те) биха

(те) биха ли?

Отрицателна форма

Ед.ч.

118

Въпросителна форма

Въпросителноотрицателна форма

(аз) не бих

(аз) не бих ли?

(ти) не би

(ти) не би ли?

(той) (тя) не би (то)

(той) (тя) не би ли? (то)

Мн.ч.

(ние) не бихме

(ние) не бихме ли?

(вие) не бихте

(вие) не бихте ли?

(те) не биха

(те) не биха ли?

Например: Бихте ли донесли книгите? И аз бих отишъл на кино. Пък аз не бих отишла с вас на кино. Не бихте ли купили тези обувки на Лиляна? СРАВНИ! ВЪРНА и ВЪРНА СЕ Положителна форма

Въпросителна форма

(аз) бих (се) върнал /-а /-о

(аз) бих ли (се) върнал /-а /-о?

(ти) би (се) върнал /-а /-о

(ти) би ли (се) върнал /-а /-о?

(той) би (се) върнал (тя) би (се) върнала (то) би (се) върнало

(той) би (се) върнал? (тя) би ли (се) върнала? (то) би (се) върнало?

(ние) бихме (се) върнали

(ние) бихме ли (се) върнали?

(вие) бихте (се) върнали

(вие) бихте ли (се) върнали?

(те) биха (се) върнали

(те) биха ли (се) върнали?

Отрицателна форма

Въпросително-отрицателна форма

(аз) не бих (се) върнал /-а /-о

(аз) не бих ли (се) върнал /-а /-о?

(ти) не би (се) върнал /-а /-о

(ти) не би ли (се) върнал /-а /-о?

(той) не би (се) върнал (тя) не би (се) върнал (то) не би (се) върнал

(той) не би ли (се) върнал? (тя) не би ли (се) върнала? (то) не би ли (се) върнало?

(ние) не бихме (се) върнали

(ние) не бихме ли (се) върнали?

(вие) не бихте (се) върнали

(вие) не бихте ли (се) върнали?

(те) не биха (се) върнали

(те) не биха ли (се) върнали?

Отговори на въпросите: 1. Ако условната форма се образува от възвратен глагол, къде трябва да стоят се, си? 2. Защо частицата ли се слага след особената форма? 3. Кои думи в посочените форми се наричат малки или енкли тични думи? 119

УПОТРЕБА НА ФОРМИТЕ ЗА УСЛОВНО НАКЛОНЕНИЕ 1. Условно наклонение се употребява най-често в главното изре чение на условни изречения. В подчиненото изречение могат да се употребяват минало несвършено или минало предварително време. СРАВНИ: Не бих дошла на гости у вас, ако нямах покана. Ако учителката ѝ беше разрешила, Ралица би преписала текста. Ако в тази сладкарница продаваха кисело мляко, винаги бих закусвала тук. Ако ми казаха, че и той там ще бъде, не бих отишла на изложбата. 2. Условно наклонение се употребява и в учтиви изрази като: Бихте ли ми казали колко е часът? Би ли намалила радиото? Пречи ми да работя. Би ли предала тази бележка на Стоян Иванов?

Упражнение 1 Прочети поговорките. Извади глаголите в условно наклонение. 1. Ако хората бяха постъпвали справедливо, съдиите биха почи вали. 2. Ако нямаше глупави, умните биха останали незабелязани. 3. Ако глупакът знаеше, че е глупак, не би бил глупак.

Отговори на въпросите: 1. Какво действие означават извадените глаголи? 2. Как са образувани формите им?

Упражнение 2 Работи по модела: Искам да отида на разходка, но имам много за учене. Бих отишла на разходка, ако нямах много за учене. 1. Ще дойда непременно у вас, ако успея да свърша работата си. 2. Ще посетя тази изложба, щом привърша останалите си анга жименти. 3. Ще ти се обадя задължително, ако съм свободна през почив ните дни. 4. Искам да отида на театър, но нямам билети. 5. Искам да си купя тази блузка, но нямам пари. 120

Упражнение 3 Открий форми за условно наклонение.

Ако моите диви познати знаеха за доброжелателните ми чувства, сами биха дошли пред хижата. Тогава бих отворил широко вратата и бих им казал: „Заповядайте, приятели, чувствайте се като у дома си“. Но кой знае. Може би и тогава не биха се решили да влязат – до толкова обичат свободата си…

(По Емилиян Станев)

Отговори на въпросите: 1. Какви действия са представени от формите за условно накло нение? 2. Как са образувани тези форми?

Упражнение 4 Работи по модела: Ако не вали дъжд, бих отишъл на екскурзия. 1. Ако времето бъде слънчево, Ралица … . 2. Ако взема изпитите си, … . 3. Ако имам възможност, … . 4. Ако ме поканят на рожден ден, … . 5. Ако дойда по-рано, … .

Упражнение 5 Прочети текста. Извади глаголите във форма за условно наклонение. Изтрошил бих всичките окови на злочестите робове; изгорил бих всички книги, всички умствени вериги, и науки гнили що плодят, и човека в мрак що водят. Бих изтребил мисли тъмни, та на света свят да съмне, да възникнат чувства нови, не от чемер и отрови, а от дух, живот народен, живот волен и свободен. П. Р. Славейков

Отговори на въпросите: 1. Как са образувани извадените форми? 2. От кои глаголи са образувани? 3. Има ли в текста глаголи в друго наклонение? 121

СИНТАКСИС РАЗШИРЕНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО •

• •

ПРИПОМНИ СИ! В рамките на изречение различаваме главни и второстепенни части. ПРИПОМНИ СИ! Изречение, което се състои само от главни части, се нарича кратко изречение. Изречение, което съдържа главни и второстепенни части, се нарича разширено изречение.

Отговори на въпросите: 1. Как се наричат главните части на просто изречение? 2. Как се наричат второстепенните части на просто изречение? ЗАПОМНИ! Частите на изречението могат да имат и свои пояснения. Сравни: Бурята разнася песента из улиците. Зимната буря бързо разнася бунтовната песен из тъмните улици. • Всяка от частите на изречението във втория вариант има свои пояснения: – подлогът буря има определение, прилагателното зимната, с което образува словосъчетание зимната буря (раз ширен подлог); – сказуемото разнася има обстоятелствено пояснение, изразе но с наречие бързо и с него образува словосъчетание бързо разнася (разширено сказуемо); – прякото допълнение песен също има определение бунтовната и с него образува словосъчетание бунтовната песен (разширено допълнение); – обстоятелственото пояснение из улици има определение тъмните, с което също образува словосъчетание – из тъмните улици (разширено обстоятелствено пояснение). •

• • 122

ЗАПОМНИ! Всяка част от изречението заедно с пояснението си образува разширена част. Изреченията с разширени части изразяват мисълта по-ясно и по-пълно.

Отговори на въпросите: 1. Що е групата на подлога? 2. Що е групата на сказуемото? • •

ЗАПОМНИ! Подлогът и второстепенните части, които го поясняват, обра зуват група на подлога (ГП), Групата на сказуемото (ГС) включва сказуемото и него вите пояснения. Например: Жътварите тръгнаха. Работните жътвари (ГП) тръгнаха. Работните жътвари тръгнаха към нивите. (ГС).

Упражнение 1 Открий в следващия текст групите на сказуемото и на подлога.

Трасето се изкачва постепенно на повърхността. Още няколко крачки и пред нас се открива величествена картина. Два грамадни насипа с не по-малко от двадесет метра височина са се изправили застрашително един срещу друг. Пред тях зее страшна пропаст. От двете страни на насипа и долу пъплят бригадири. Вагонетките се приближават до края на високите насипи и със сръчно движение се пре обръщат в бездната. Х. Бенадов

Отговори на въпросите: 1. Кое е общото и различното между подлог и групата на под лога? 2. Кое е общото и различното между сказуемото и групата на сказуемото?

Упражнение 2 Направи схеми на три изречения по избор от упр.1 по дадения образец.

ИЗРЕЧЕНИЕ

ГС обст.

ск.

ГП опр.

опр.

подл.

В книгата се разглеждат актуални политически проблеми. 123

Упражнение 3 Препиши. Открий определенията в изразите от научна реч.

1. Яснотата на речта зависи преди всичко от строежа на изрече нието. 2. Иван Вазов е непримирим враг на езиковата неграмотност. 3. Борбата за по-висока езикова култура е първостепенна задача на обучението по български език. 4. Въпросът за умелото използване на синонимното богатство е много важен.

Отговори на въпросите: 1. Към коя група – подложна или сказуемна – се отнасят опре деленията? 2. Защо? ЗАПОМНИ! • •

Определението може да влиза в състава на подложната и сказуемната група. В сказуемната група участва като пояснение на допълнението или на обстоятелството.

Упражнение 4 Определи службата на подчертаните имена в дадените изречения. 1. 2. 3. 4. 5.

Упоритият ученик получава добри оценки. Този ученик е упорит. Неговият брат му ставаше все по-близък. Близкият приятел не оставя другаря си в беда. Около мелницата се завъртя весело хоро.

Упражнение 5 Състави изречения. Употреби следните словосъчетания като разширени подлози и като разширени допълнения. сребърен пръстен – пръстен от сребро; гранитен паметник – паметник от гранит.

Отговори на въпросите: 1. Има ли разлика между двойките изречения? 2. Каква и защо? ЗАПОМНИ! Съгласуваното определение изразява отношение между предмет и признак, а несъгласуваното – между предмет и предмет. 124

Упражнение 6 Разшири чрез пояснения на подлога и на сказуемото дадените кратки изречения. 1. 2. 3. 4. 5.

Ученикът учи. Пролетта настъпи. Заваля дъжд. Граничарите пазят. Есента си отива.

Отговори на въпросите: 1. Има ли резултати от редактирането? 2. По-изразителни ли са новите изречения? Защо?

ВИДОВЕ СКАЗУЕМИ ПРИПОМНИ СИ! • Сказуемото е главна част на изречението, която означава действие или състояние на предмета, за който се говори в из речението. • Сказуемото е синтактично зависимо: формите за число и лице, а и за род (когато го има) на сказуемото се определят от чис лото, лицето и рода на подлога. Сравни: Аз (1л. ед.ч.) заминавам (1 л. ед.ч.) за Варна. Момичето (3 л. ед.ч. ср.р.) беше премръзнало (3 л. ед.ч. ср.р.) от дългото стоене навън.

• •

ВНИМАВАЙ! Според броя на сказуемите в изречението делим на изречения та на прости и сложни. За да определим вида на изречението, синтактичният му раз бор започваме с откриването на сказуемото. Ако сказуемото е едно, изречението е просто. Ако сказуемите са две и повече, из речението е сложно. ЗАПОМНИ! Сказуемите биват глаголни (просто, съставно и сложно със тавно) и именни (съставно и сложно съставно). В българския език има специални глаголи за образуване на съставни сказуеми. Наричат ги полуспомагателни. Тези глаголи дават допълнителна информация за действието. 125

ГЛАГОЛНО СКАЗУЕМО 1. Просто глаголно сказуемо се изразява чрез всички форми на дадения глагол за време, наклонение и залог. Сравни: Там се събират всички почитатели на неговата музика. Там щяха да се съберат всички почитатели на неговата музика. Там щели да се съберат всички почитатели на неговата музика. Там са събрани всички почитатели на неговата музика. 2. Съставно глаголно сказуемо се образува от два глагола, единият от които е полуспомагателен: • модален глагол, който изразява необходимост, желание или задължение (трябва, мога/може, искам и под.); • фазов глагол, който показва фазата на действието (започвам, продължавам, свършвам и техните синоними). •

ЗАПОМНИ! Ако в съставно глаголно сказуемо се използва повече от един модален или фазов глагол, говорим за сложно съставно глаголно сказуемо. Например:

Учениците трябва да могат да се справят с тези тестове. Учениците трябва да започнат да четат тази книга.

Упражнение 1 Състави изречения, като свържеш глаголите от двете колонки с да. трябва плача преставам прочета може чета започвам попитам спирам купя искам работя •

ЗАПОМНИ! Ако в изречение има само едно глаголно сказуемо (просто, съставно или сложно съставно), изречението е просто.

Упражнение 2 Подчертай главните части на изреченията.

1. 2. 3. 4. 126

Някой беше влизал в стаята. Сказуемото е главна зависима част на изречението. Кой ще отговори на въпроса? Единият спечели, а другият загуби.

5. Тя е преводачката на новия сериал. 6. Малките добре си поиграха. 7. Заминаващите бързаха към влака.

Отговори на въпросите: 1. С какви части на речта е изразен подлогът в изреченията? 2. Как са образувани сказуемите и към кой вид се отнасят?

Упражнение 3 С дадените глаголи образувай съставни глаголни сказуеми и ги употреби в изречения: мога, трябва, започна, посмея, продължавам, свърша, отида, вляза. Упражнение 4 Превърни подчертаните думи и изрази в съставни глаголни сказуеми. 1. 2. 3. 4. 5. 6.

По тъмното небе затрепкаха ярки звезди. Момчето заплака. След малко ще свърша писането на съчинението. Ще дочета тази книга докрай. От вчера започнах четенето на книгите за лятото. Неочаквано заваля ситен дъжд.

ЗАПОМНИ! • За да обясним причината за отказа си, можем да използваме следните конструкции: не мога + да + глаголна форма (не съм в състояние да извърша действието); не бива + да + глаголна форма (не ми е позволено да извърша действието). Например: Съжалявам, не мога да отговоря. Съжалявам, не бива да отговарям. •

При изразяване на необходимост използваме конструкцията трябва+да+лична глаголна форма. При забрана можем да използваме конструкцията не бива+да+лична глаголна форма. Например: Вие трябва да пиете кафе. Вие не бива да пиете кафе.

•

Съставно глаголно сказуемо може да се образува от два глаго ла в повелително наклонение: Ела седни! Иди виж! Седни си почини! 127

Упражнение 5 Трансформирай изреченията, за да изразиш отказа или забраната. Работи по модела: М ога да дойда утре. – Не мога да дойда утре. Не бива да идвам утре.

Упражнение 6 Употреби други два полуспомагателни глаголи в изречението Момичетата започнаха да пишат домашното си, за да обозначиш: а) началото на действието; б) продължаването на действието; в) края на действието; г) възможността действието да се извърши; д) необходимостта действието да се извърши. Отговори на въпросите: 1. Каква допълнителна информация означават полуспомага телните глаголи в съставни глаголни сказуеми? ПРИПОМНИ СИ! СЪСТАВНО ИМЕННО СКАЗУЕМО Съставното именно сказуемо се състои от глагол (съм, бъда, бивам; а също така – полуспомагателните глаголи ставам, явявам се, оказвам се, струвам се, броя се или казвам се, наричам се, именувам се)) и именната част (съществително, прилагателно, числително, местоимение). Например: Киев е столица на Украйна. Идеите бяха наши. Числителните имена биват бройни и редни. Главният герой се казва Бойчо Огнянов. ВНИМАВАЙ! Трябва да се различават просто глаголно сказуемо в страдате лен залог и съставно именно сказуемо. Ако може да трансфор мираме изречението в деятелен залог, сказуемото е просто. Сравни: Крайбрежните скали бяха заливани от водните талази. (страд. залог) Водните талази заливаха крайбрежните скали. (деятелен залог) • Ако изречението не може да се трансформира, сказуемото е съставно. Например: Те винаги бяха засмени. (Глаголът засмея се е непреходен и не може да образува стра дателен залог.) •

128

•

ЗАПОМНИ! Сложното съставно именно сказуемо се образува от съставно именно сказуемо и един модален глагол. Например: Винаги трябва да бъдем храбри.

Упражнение 7 Промени изреченията, като превърнеш съставните именни сказуеми в прости сказуеми или прости сказуеми – в съставни именни сказуеми.

1. 2. 3. 4. 5.

Цялата поляна стана бяла от първите кокичета. Този актьор изпълнява главната роля във сериала. Великите мореплаватели откриват нови земи. Брат ми стана победител в турнира. Бузките на детето станаха розови.

Упражнение 8 Определи вида на сказуемите в следните изречения.

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Витрината на магазина можеше да бъде счупена. Счупили са витрината на магазина. Можеха да счупят витрината на магазина. През нощта бяха счупили витрината на На сутринта витрината на магазина беше счупена. Щяха да счупят витрината на магазина.

Упражнение 9 Завърши изреченията, като използваш съставни именни сказуеми.

1. 2. 3. 4. 5.

След работа те бяха много … . Децата винаги са … . Сега съм зает, но след няколко часа ще бъда … . Тя се смята за … . След почивката тя изглеждаше … .

Упражнение 10 Определи вида на сказуемите в следните изречения.

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Това трябва да направиш това на всяка цена. Той продължаваше да отстоява тезата си. Лицето му беше много бледо. Не може вече да носи в душата си тази болка. Спорът беше разгорещен. Неговото сърце беше разцъфнало от умиление като цвете.

Упражнение 11 Подчертай съставните именни сказуеми.

1. Гладът се оказа по-силен от страха и те продължиха да вървят. 2. Момчетата са такива – палави и буйни. 129

3. Есента беше приказно красива. 4. Кой отбор стана първи в турнира? 5. Никой не ми се е обаждал отдавна.

Отговори на въпросите: 1. Кои части на речта са използвани в именната част на сказу емите? • •

•

ПРИПОМНИ СИ! При използване на вежливите форми трябва да внимава ме със съставни сказуеми. Ако използваме съставно именно сказуемо, именната му част, за разлика от спомагателния глагол, се употребява в единствено число, например: Вие сте (2 л. мн.ч.) готов/готова (ед.ч.) за срещата. Ако употребяваме съставно глаголно сказуемо, глаголът се съгласува с подлога по лице и число, например: Господин Иванов! А Вие (2 л. мн.ч.) подготвихте (2 л. мн.ч.) ли доклада си?

СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ • •

•

ЗАПОМНИ! Думата, която пояснява предмета чрез сказуемото, се нарича сказуемно определение. Сказуемното определение е второстепенна част на изрече нието, която пояснява подлога или допълнението чрез сказу емото.

Като част на изречението сказуемното определение се подчер тава с една права и с една лъкатушна черта (_____________). • Сказуемното определение може да бъде изразено със същест вително или прилагателно (в това число и степенуваното), а също така с причастие, числително, местоимение или име с предлог. Например: Аз съм водачът. (Кой съм аз?) Той е директор. (Какъв е той?) Състезателите са десет. (Колко са състезателите?) Той винаги е пръв. (Кой поред е той?) Победата е наша. (Чия е победата?) Детето е без раница. (Какво е детето?) Животът ще бъде по-хубав. (Какъв ще бъде животът?) 130

Упражнение 1 Открий в кои от примерите са употребени сказуемни определения.

1. 2. 3. 4.

Училищният прислужник дойде разплакан. (Камен Калчев) Мене ме викат Иван Краличът. (Иван Вазов) Успоредните страни на трапеца се наричат основи. Той излезе човек.

Отговори на въпросите: 1. Коя част на изречението поясняват сказуемните определения? 2. На кои въпроси отговарят сказуемните определения?

Упражнение 2 Препиши. Подчертай сказуемните определения.

1. Той се ослушваше неподвижен, с револвер, насочен нагоре. (Ив. Вазов) 2. Гузен негонен бяга. 3. Свестните у нас считат за луди. (Хр. Ботев) 4. Крепостта стърчеше на хълма – мълчалива и мрачна. (Слав. Хр. Караславов) 5. Избрахте ме за войвода и досега не сте ме питали кой съм аз. (Любен Каравелов) 6. Те от два часа насам зяпнали го слушаха. (Иван Вазов) 7. Наистина, мъчно е за вас да гладувате и да се скитате неми ли-недраги по чуждите места… (Иван Вазов) Отговори на въпросите: 1. С каква част на речта са изразени сказуемните определения? 2. Коя част от изречението поясняват сказуемните определения – подлога или допълнението?

Упражнение 3 Докажи, че в дадените изречения има сказуемни определения. 1. 2. 3. 4.

Девет години той скита се бездомен… (Иван Вазов) Намериха го заспал на пейката. (Елин Пелин) Мъжът върви прегърбен и скован от болестта. (Йордан Йовков) Тодора седеше замаяна, удивена, объркана. (Слав. Хр. Караславов) 5. Той го остави болен и сам. (Йордан Йовков) 6. Гроздан се събуди изтощен. (Йордан Йовков) 7. Калоян яздеше затворен, мълчалив като сивото утро. (Слав. Хр. Караславов)

Отговори на въпросите: 1. Коя част на изречението поясняват сказуемните определения? 2. Как се съгласуват с нея? 131

Упражнение 4 Допълни изреченията с подходящи сказуемни определения.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

Тя пееше … и … . Всички ни чакаха … . Те се лутаха … и … . Прегръщах ги … , … и … . Зимата дойде … , … и … . Видяхме ви на отсрещния бряг … и … . Детето ни гледаше … . Всички ни чакаха … . Хората слушаха … .

Упражнение 5 Подчертай сказуемните определения и посочи с каква част на речта са изразени.

1. Той вървеше приведен и мълчалив, а след него като черна сянка се влачеше кучето. (Емилиян Станев) 2. Съседите надничаха сънени и чорлави из къщите си … (Иван Вазов) 3. Балканът сега ни посреща усмихнат и спокоен. (Никола Фурнаджиев) 4. На другия ден всичко си беше постарому и братята почувства ха сърцата си каменни. (Йордан Йовков) 5. Чучулиги падаха от небето мъртви, с изплезени езичета, с уста, пълни с алена кръв. (Елин Пелин) 6. Студената влага проникваше навред и Стоян вървеше свит. (Елин Пелин) 7. Тя застана смаяна на прага. (Елин Пелин) 8. Посрещнаха го там майката и дъщерята изплашени, а той не пожела нито да седне дори. (Димитър Талев)

Отговори на въпросите: 1. С коя част на изречението и как се съгласуват сказуемните определения? 2. Кои сказуемни определения поясняват подлога и кои – до пълнението?

132

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР

133

ГЛАГОЛ Отговори на въпросите: 1. Отговори на въпросите: 2. Какво означава глаголът? 3. Колко спрежения има българският глагол? 4. Какво е речниковата форма на глагола? 5. Какво е основната гласна на глагола? 6. Каква е разликата между лични и безлични глаголи? 7. По какво се различават преходни и непреходни глаголи? 8. Каква е разликата между свършени и несвършени глаголи? 9. Какво е залог на глагола? 10. Каква е разликата между причастно-страдателни и възврат но-страдателни конструкции? 11. Кои части на речта се отнасят към неличните форми на глагола?

ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ НА ГЛАГОЛА • • •

• • •

ЗАПОМНИ! Граматическа категория – обобщените граматически при знаци на различни изменяеми части на речта. В българския език съществуват следните граматически категории: род, число, лице, членуване, време, наклонение, вид, залог. Всяка граматическа категория се състои най-малко от два елемента: категорията число се изразява чрез формите за единствено и множествено число, категорията род – чрез фор мите за мъжки, женски и среден род, категорията лице – чрез формите за I, II, III лице, категорията време – се изразява от деветте глаголни времена и т.н. ЗАПОМНИ! Лексикалното значение на глагола е свързано с глаголното действие (състояние). Граматическото му значение е обусловено от глаголното лице (предмет). За богатата морфологична система на българския глагол са характерни следните граматически категории: лице, число, залог, време, вид, наклонение.

ПРИПОМНИ СИ! Формите на глагола показват: • кой върши действието (изразява се граматическото значение лице); • дали вършителят е само един (изразява се граматическото значение число); 134

• • • •

•

кога се върши действието (изразява се граматическото значе ние време); дали подлогът е вършител на действието или негов получа тел (изразява се граматическото значение залог); действието като процес, който е изчерпан или не е завършен (изразява се граматическото значение вид); отношението на говорещия към глаголното действие (изразява се граматическото значение наклонение). ВНИМАВАЙ! Някои сложни глаголни форми показват показват рода на подлога: Никога не съм ходила (ж.р.) на Витоша. Ти донесъл (м.р.) ли си книгите? То донесло (ср.р.) ли е книгите? Някои нелични глаголни форми притежават граматическото значение род: излязъл , излязла, излязло прочетен , прочетена, прочетено пишел , пишела, пишело

Упражнение 1 Препиши следните глаголни форми, като посочиш граматичните им значения.

Съмва се, вееше, видях, разбрала е, посетихме, изработен е, гле дайки, щях да работя, видя, прехвърлена е, научаваме, разбрах, бях погледнала, миеше се, вървящо, пеещ, донесъл, няма да дойда.

Отговори на въпросите: 1. Как са изразени граматичните значения на дадените глагол ни форми? 2. Каква е разликата между граматични значения и граматиче ски категории на глагола? ПРИПОМНИ СИ! Лицето и числото са основни категории на глагола. • Лицето на глагола се обозначава с окончанието му, зато ва личното местоимение може да се пропусне: пишете (2 л. мн.ч.), пишеш (2 л. ед ч.) и т.н. • Числото на глагола показва едно ли е глаголното лице (ед.ч.) или повече от едно мн.ч.). • В българския език 2 числа (единствено и множествено) и 3 лица. • Има и безлични глаголи , които не притежават категорията лице и число: трябва, бива, боли (ме), тресе (ме) и др. 135

• • • •

ПРИПОМНИ СИ! В българския език има 9 глаголни времена, всяко от които има свое значение. Значението на всяко глаголно време се определя от отноше нието между времето, в което се извършва действието, и мо мента на говоренето Времената, които се отнасят пряко към момента на говорене то, са прости. Глаголните времена, които се отнасят към момента на гово ренето не пряко, а чрез минал ориентационен момент, са сложни.

Упражнение 2 Посочи лице, число и време на дадените глаголи.

а) живея, живяхме, живееха, няма да живееш, бяхме живели, живял съм, щяхте да живеете; б) телефонирам, телефонираше, ще телефонират, беше телефо нирала, не съм телефонирал, щяхме да телефонираме; в) ще напиша, написахме, напишеха, бях написало, написала съм, нямаше да напишат.

Отговори на въпросите: 1. Кои са основните глаголни времена? 2. Кои от дадените форми са прости глаголни времена? 3. Кои от дадените форми са сложни глаголни времена?

Упражнение 3 Дай по 2 примера за глаголни форми, които изразяват:

а) действие, приключило в минал момент; б) минало действие спрямо минал момент; в) действие, което е бъдещо спрямо минал момент; г) бъдещо действие спрямо момента на говорене. Състави изречения с образуваните форми.Посочи време на всеки глагол. • • • • 136

ПРИПОМНИ СИ! В българския език действията се представят или като започ нати и извършени, или в процеса на тяхното извършване. Тези два начина разкриват значенията на граматичната кате гория вид на глагола. Глаголите от свършен вид представят действието като ця лостно, а глаголите от несвършен вид – в процеса на негово то извършване. Повечето от глаголите имат форми и за свършен, и за несвър шен вид: напиша и написвам, сядам и седна, обуя се и обувам се.

•

Някои глаголи са двувидови: телефонирам, иронизирам, мога, имам/нямам и др.

Упражнение 4 Сравни двойките глаголи и определи кой глагол от кой вид е.

Почна – почвам, пия – изпия, поглеждам – погледна, бия – отбия, измия се – измивам се, чакам – почакам, разказвам – разкажа, забе лежа – забелязвам, чупя – счупя.

Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата между първични (непроизводни) и произ водни глаголи? Дай пример. 2. Кои от дадените глаголи са непроизводни?

Упражнение 5 Посочи вида на дадените глаголи и видовите им двойки. Работи по модела: доведа (св.в.) – довеждам (нсв.в.) Ям, прочета, подарявам, плача, давам, измисля, запозная, раззе ленея се.

Упражнение 6 Разгледай тройките глаголи, посочи вида на глаголите. мия – измия – измивам; пиша – напиша – написвам; шия – ушия – ушивам; пека – изпека – изпичам; белея – побелея – побелявам.

Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата в граматичното значение на обединените в тройка глаголи? 2. Каква е разликата в лексикалното значение на тези глаголи? • •

ЗАПОМНИ! Наставките не променят лексикалното значение на глаго ла: даря – дарявам, прочета – прочитам, разработя – разработ вам и др. Представките променят лексикалното значение на глаго ла: мисля – измисля, помисля; зная – позная, узная; работя – изработя, заработя, обработя.

Упражнение 7 Състави два текста (по 4-5 изречения) с названия „Какво правих вчера вечерта“ и „Какво ще правя довечера“. Отговори на въпросите: 1. Глаголи от кой вид преобладават в твоите текстове? 137

2. Кое основното време във всеки текст? 3. Каква е връзката между вида на глагола и основното глагол но време? • • •

ПРИПОМНИ СИ! Наклонението е граматическа категория, която изразява отношението на говорещото лице към действието, назовано с глаголна форма. В българския глагол има 4 наклонения: изявително, преизказно, условно и повелително. Наклонение като граматическа категория притежават само личните глаголни форми.

Упражнение 8 Прочети изреченията. Определи отношението на говорещото лице към глаголното действие, назовано във всяко от изреченията. 1. В момента вечерям със семейството си. 2. Бих вечерял със семейството си винаги, ако успея да стигна вкъщи навреме. 3. Вечеряй със семейството си винаги, когато можеш! 4. Бил съм вечерял със семейството си рядко. Отговори на въпросите: 1. Каква е разликата между изявителните и преизказните вре мена? 2. Има ли глаголно време в повелително и условно наклонение?

Упражнение 9 Прочети текста. Преразкажи го, като използваш преизказните глаголни времена.

РИБЕН БУКВАР

През 1824 година доктор Петър Берон от Котел състави и изда де първия български буквар. Дотогава бяха отпечатани на българ ски език всичко осем книги. Букварът с различни поучения от Петър Берон стана първа та българска учебна книга и първата българска светска книга. До Освобождението на България от османското робство той беше изда ван шест пъти. Наричаха го „Рибен буквар“, защото на корицата му беше нарисувана риба. В буквара авторът помести няколко четива, които бяха първите, предназначени за деца. (Из печата)

138

Отговори на въпросите: 1. Какво знаеш за д-р Петър Берон? 2. Какво знаеш за създаването на „Рибен буквар“ ? Потърси све дения в Интернет. • • • •

ПРИПОМНИ СИ! Залогът изразява отношението между глаголното действие и глаголното лице. Деятелният залог означава, че глаголното лице е активно (вършител на действието) и се образува от всички глаголни форми, които не съдържат страдателни причастия. Страдателният залог означава, че върху глаголното лице се оказва въздействие. Страдателният залог се образува само от преходни глаголи по два модела: причастно-страдателен (съм +страдател но причастие) и възвратно-страдателен (глагол в деяте лен залог+СЕ).

Упражнение 10 Трансформирай изреченията от деятелен в страдателен залог. Запиши ги в отрицателна и въпросителна форма. Ние купихме плодове. Тя изпра кърпите и чорапите. Той отвори писмото. Вие изпратихте покана. Ти донесе това списание.

Упражнение 11 Използвай глаголите от скоби, за да образуваш изречения в страдателен залог.

1. Писмото е (напиша), (подпиша), (сложа) в плика и сега ще бъде (занеса) на пощата. 2. Колетът е (изпратя) и ще бъде (получа) след 2 дни. 3. Подаръците за празника вече са (купя). 4. Децата са (обуя), (облека) и чакат в антрето. 5. Роклята и полата са (ушия) и (изгладя).

Упражнение 12 Смени залога в изреченията.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Чуха се радостни викове. Първият гол е вкаран от Стоянов. Големите мачове се и Шапки се хвърляха във въздуха. Големите мачове се играят на стадион „Динамо“. Резултатът беше открит от играчите на „Славия“. Билетите ще бъдат купени от Тодор. 139

НЕЛИЧНИ ФОРМИ НА ГЛАГОЛА Отговори на въпросите: 1. Кои глаголни форми се наричат лични? Защо? 2. Кои глаголни форми се наричат нелични? Какво не изразя ват те? 3. Кои нелични глаголни форми съчетават особености на гла гол и прилагателно име? 4. Кои нелични форми съчетават особености на глагол и съ ществително име? 5. Кои нелични глаголни форми съчетават особености на гла гол и наречие? 6. Кои събития – съпътстващи или едновременни с основните – се изразяват с нелични глаголни форми? Кои са тези форми? 7. Кои нелични форми служат за образуване на сложни глаголни времена и по такъв начин участват в състава на сказуемото? 8. Кои нелични форми могат да се използват като съгласувано определение?

Упражнение 1 Извади от текста причастия и деепричастия.

През февруари 1960 година директорът на Парижката обсерва тория А. Данжон съобщил на удивените членове на Академията на науките, че след едно наблюдавано избухване на Слънцето Земята внезапно забавила въртенето си с цели 0,85 милисекунди в дено нощие. След това, сякаш опитвайки се да навакса пропуснатото, тя изведнъж ускорила движението си, съкращавайки на всеки 24 часа продължителността на денонощието с 3,7 микросекунди! Но щом нашата планета с такава чувствителност реагира на онова, кое то става на 150 милиарда километра от нея, можем да си предста вим колко големи по мащаб би били измененията, предизвикани от космическата катастрофа…

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи са образувани деепричастията? 2. От кой вид са извадените причастия?

Ал. Горбовска

Упражнение 2 Извади от текста причастията. Крилато облаче летяло и ниско над полето спряло; одухнал вятър изведнъж 140

ОБЛАЧЕ

и плиснал весел, светъл дъжд. От капчиците му сребристи напили се треви и листи,

напили се цветя и птици и зажаднелите пшеници; дори рекичката във бяг лудувала от бряг до бряг… На облачето дъжделиво

благодарило всичко живо. А то, олекнало и бяло, пак в небесата полетяло да събере нашир и длъж отново капчици за дъжд. (Младен Исаев)

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи са образувани извадените причастия? 2. Каква служба изпълняват в изречението извадените причастия?

Упражнение 3 Образувай отглаголни съществителни от следните глаголи.

Очаквам, пера, пиша, гоня, видя, изпълня, накажа, изказвам, допълвам, събера, падам, движа се, преминавам, пресичам, сядам, прекъсвам, събера, нападам, освобождавам.

Отговори на въпросите: 1. Кой тип отглаголни съществителни може да се образуват само от несвършените глаголи? 2. Има ли тук глаголи, които позволяват да образуват от тях и двата вида отглаголни съществителни?

ПРИЧАСТИЕ Отговори на въпросите: 1. Причастието може ли да изразява време, залог, вид? 2. Как се мени причастието? 3. Причастието може ли да се членува? 4. Колко вида има българското причастие? 5. Колко основни функции в изречението има българското при частие? 6. Кой вид причастия може да изпълнява само служба на опре деление? 7. Кой вид причастия може да изпълнява само служба на сказу емо? 8. Кои видове причастия могат да изпълняват в изречението и двете служби?

Упражнение 1 Определи синтактичната служба на сегашните деятелни причастия в следните пословици. 1. Мълчащият дразни повече, отколкото говорещият. (Етиопия)

141

2. Съдбата води желаещия, а нежелаещия влачи. (Латинска) 3. Дума, идваща от сърце, сгрява за три зими. (Китай) 4. Невежият живее година, а знаещият – сто години. (Тюркме нистан) 5. Нежелаещият да работи има много причини. (Таджикистан)

Отговори на въпросите: 1. Защо някои причастия са членувани с пълен член, а други – с кратък? 2. Как е написана отрицателната частица не при причастията?

Упражнение 2 Извади минали свършени деятелни причастия. А. ПЪРВИ СНЯГ Сладко спели, не видели през нощта децата как под небесата прелетял лебед бял – ръснал ситна перушина, лъснал покрива, комина…

Кирил Назъров

Б. Как възникнали звездите? Някога преди, преди, горе в сините бразди, сред небето необятно се родило жито златно. Сребърният сърп-луна го ожънал в есен късна, а звездиците-зърна вятърът в небето пръснал.

Кирил Назъров

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи са образувани причастията? 2. Кои от причастията съдържат променливо я? 3. На кое правило се подчинява правописът на тези причастия?

Упражнение 3 Извади минали несвършени деятелни причастия. Под високия рид живеел беден грънчар. Наблизо жълтеела тънка глина, позлатена от слънчевите лъчи. Покрай работилницата му минавала малка бистра рекичка, която пеела и звънтяла като листата на буковите дърве та. Копвал грънчарят от глината, замесвал я с вода от рекичката и на грънчарското колело извайвал шарени стомни, в които водата ста вала по-сладка. Изписвал грънци, измайсто рявал глинени свирки. После ги слагал в пе щта. Златни ръце имал грънчарят, от късче 142

глинено тесто можел да направи пеещо човече или глинено славей че, което извивало досущ като истински славей в планината…

П. Йорданова

Отговори на въпросите: 1. Как са образувани извадените причастия? 2. Кои извадени причастия съвпадат напълно по звуков състав с миналите свършени деятелни причастия?

Упражнение 4 Определи синтактичната служба на миналите страдателни причастия в следните български пословици и поговорки.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Битият знае как боли. Заровените въглени повече парят. За отрязана глава цяр няма. Нехванат крадец – от царя по-голям. От речено до направено, като от лист до корен. Да не ядеш немит, ако не щеш да си бит. От чутото до видяното е много далеч.

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи и как са образувани миналите страдателни причастия? 2. Защо едните причастия са членувани, а другите – не са?

ДЕЕПРИЧАСТИЕ Отговори на въпросите: 1. Какво означава деепричастие в изречението? 2. Как се образуват формите на деепричастие? 3. Деепричастието изменя ли се по род, число и лице? 4. Каква служба изпълнява в изречението? 5. Ограничено ли е стилистически? 6. С какво може да се замени изразът, съдържащ деепричастие? 7. С кой знак се отделя словосъчетанието, съдържащо деепри частие, в рамки на изречението? 8. Как се пише отрицателната частица не с деепричастие?

Упражнение 1 Определи синтактичната служба на деепричастията в следните изречения. 1. Разпространявайки се, мълвата набира сила. (Вергилий) 143

2. Признавайки своята слабост, човек става силен (О. Балзак) 3. Честният човек, изпитвайки удовлетворение от извършената работа, той не се стреми към похвали, уважение и признател ност…(Ж. Лабрюйер)

Отговори на въпросите: 1. Как със запетаи са обозначени деепричастията и деепричаст ните изрази? 2. От кои глаголи са образувани деепричастията?

Упражнение 2 Редактирай изреченията.

1. Слонът съсредоточено наблюдаваше врабчетата, подскачайки на покрива. 2. Вървейки по улицата, луната изгря. 3. Гледайки телевизия, някой потропа на външната врата. 4. Учителката наблюдаваше децата, играейки си с куклите.

Отговори на въпросите: 1. Защо следните изречения предизвикват смях? 2. Какво правило не знаят хората, които се изразяват по този на чин?

Упражнение 3

Работи по модела: Н а отиване ние пеехме, помниш ли? Отивайки, ние пеехме, помниш ли? 1. На тръгване се строявахме, помниш ли? 2. На връщане пак пеехме, помниш ли? 3. На заминаване всички тъгувахме, помниш ли? 4. На ставане се шегувахме с приятелите си, помниш ли? 5. На лягане тя винаги разказваше вицове, помниш ли?

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи са образувани отглаголните съществителни? 2. Как са образувани деепричастията в отговорите?

144

С ЪВМЕСТНА УПОТРЕБА НА ГЛАГОЛНИТЕ ВРЕМЕНА И НАКЛОНЕНИЯ

Отговори на въпросите: 1. Колко са основните глаголни времена в съвременния българ ски книжовен език? 2. Колко са глаголните времена в българския език? 3. Колко наклонения има в българския език? 4. Какво значи „основно глаголно време“? 5. Какво значи „допълнително глаголно време“? 6. Кои глаголни времена са допълнителни относно минало свършено време? 7. Кои глаголни времена са допълнителни спрямо сегашно време? 8. Кои глаголни времена са допълнителни спрямо бъдеще време? 9. Кога се употребява преизказно наклонение? 10. Кои наклонения и глаголни времена се използват в условни изречения? • •

ПРИПОМНИ СИ! Съвместната употреба на различните глаголни времена зави си главно от връзката между момента на случката и момента, в който се говори за нея. Употребата на едно от наклоненията в българския език се оп ределя от отношението на говорещото лице към глаголното действие: 99 дали говорещото лице е очевидец на действието, или не е очевидец на действието; 99 дали съществува някакво условие за извършването на действието, или то се извършва по заповед на говорещото лице.

Упражнение 1 Прочети стихотворението. Извади повелителните форми.

ЯБЪЛКА

Ябълка свети цъфнала, самичка, свети и люлее клонче с малка птичка. Цъфнала потръпва, клончета привежда, сякаш че се плаши, тихо се оглежда. – Хей, дейчица мили, стига сте шумели, аз за вас люлея цветовете бели. Спрете, не плашете храброто ми птиче, то е много малко, но ми е войниче. 145

От мушици разни цветовете пази, червейчето пази да не ме полази. Тук при мен елате и запейте песен, ябълки най-сладки да ви дам наесен. Илия Буржев

Отговори на въпросите: 1. От кои глаголи и как са образувани повелителните форми? 2. Как разбираш подчертаната конструкция? 3. Универсална ли е конструкцията „стига сте шумели“? 4. В кое глаголно време е употребен смисловият глагол? 5. Как конструкцията с наречието стига може да се използва с други глаголи? Дай примери.

Упражнение 2 Прочети мъдрите мисли, събрани от различни народи. Обясни значението им.

1. Обещавай бавно, изпълнявай бързо. 2. В какво не би повярвал , когато силно желаеш да вярваш? 3. Ако знаеш – говори, ако не знаеш – слушай. 4. Добрия почитай, а злия не жали. 5. Век живей, век учи! 6. Ако би знаел къде ще те засърби, предварително би се почесал. 7. Ако конят знаеше силата си, никой не би могъл да го яхне. Отговори на въпросите: 1. Какви правописни и правоговорни особености имат глаголите в повелително наклонение? 2. Какви правописни и правоговорни особености имат глаголите в условно наклонение?

Упражнение 3 Прочети текста. Извади глаголите.

КАК ИЗГЛЕЖДАТ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ СЪЩЕСТВА

Ако открием други живи същества в Галактиката, така ли ще изглеждат те? Това ще зависи от условията на планетата, на която живеят. На студените светове могат да живеят създания, покрити с козина. Тя би ги предпазила от ниските температури. Планетите със слаби слънца са по-тъмни. Съществата, които биха ги обитавали, би трябвало да имат по-големи очи, с които да виждат по-лесно в по лумрака. Възможностите са безкрайни. Едно нещо е сигурно. Както и да изглеждат извънземните същества, те ще се различават от нас – хората. Колко ще се различават, ще можем да разберем, когато уста новим контакт с тях. (Из Детска енциклопедия „Космос“)

146

Отговори на въпросите: 1. Кои глаголни времена са употребени в този текст? 2. Кои наклонения са употребени в текста?

Упражнение 4 Сравни употребата на формите за условно наклонение и за бъдеще време и бъдеще време в миналото в условни изречения. Условно наклонение Не бих познала Елена, ако я видя на улицата. Ако Петър желае, би могъл да на прави тази услуга на брат си. Тя би ми обяснила задачите, ако ги разбираше. Ако в тази сладкарница продава ха топло мляко и боза, винаги бих закусвала тук. Ако лекарят ѝ беше разрешил, Гергана би отишла на празника.

Бъдеще време и бъдеще време в миналото

Няма да позная Елена, ако я видя на улицата. Ако Петър желае, може да напра ви тази услуга на брат си. Тя щеше да ми обясни задачите, ако ги разбираше. Ако в тази сладкарница продава ха топло мляко и боза, винаги щях да закусвам тук. Ако лекарят ѝ беше разрешил, Гергана щеше да отиде на праз ника. Учениците биха се радвали, ако Учениците щяха да се радват, ако бяхте ги завели в Боянската църква. бяхте ги завели в Боянската църква.

Отговори на въпросите: 1. Кои глаголни времена се употребяват в подчинените изрече ния и в двете колонки? 2. Кои глаголни времена се употребяват в главните изречения и в двете колонки? 3. В коя от колонките условните изречения изразяват сигурност, че действието ще се извърши при даденото условие?

Упражнение 5 Прочети двата текста. Посочи кои глаголни времена и наклонения са използвани в текстовете.

А. Рахни Чобана, най-големият овчар в селото, излезе от къщи и бавно тръгна покрай плета на саята си, като внимателно оглежда ше снега. Имаше всякакви дири: на зайци, на яребици, на лисици. Дирите на лисицата се познаваха по туй, че тук-таме снегът беше поприбръснат като с метла – там лисицата, както ѝ е обичаят, беше превъртяла опашката си. Но вълчи дири нямаше никъде. Зачуден, Рахни се спира, крие ръце в ръкавите на кожуха си и гле да на север. От ледения вятър очите му сълзят, веждите и дългите му жълти мустаци хващат скреж. Полето е пусто, снегът си стои тъй, как то си беше навалял. Няма още пътища, няма хора, няма жива душа. (По Йордан Йовков)

147

Б. Ние спираме и разпрягаме, конете захрупват ечмяната слама и щом обърнем стъпките си към хана и зачуем гласа на Сарандовица, тъмното поле и звездите избягват сякаш далеч зад нас и в душата ни изведнъж нахлува сладостта на почивката. Ненавикнали на светлината, ние се спираме с дяда Гена на пра га и оглеждаме кръчмата. Тоя път имаше малко хора. Щом ни забе ляза, Сарандовица повдигна очите си от тезгяха и весело се поздрави с дяда Гена. Веднага тя пак се залиса в работата си… (По Йордан Йовков)

Отговори на въпросите: 1. В кои моменти авторът е променил основното глаголно време? 2. Променил ли е авторът и допълнителните времена?

Упражнение 6 Прочети. Обясни защо в текста се съчетават глаголи в преизказно и изявително наклонение.

ЕЗИК МОЙ, ВРАГ МОЙ

Някога, много отдавна, нашият далечен прадядо познавал две стихии – огъня и водата. Страхувал ли се от тях? Радвал им се, полз вал ги и страдал от тях. Но една мисъл не му давала покой – как да стане сам силен като природно бедствие. И накрая … открил думите – думите, нашата човешка гордост, сила и слабост. Има думи, които се леят като пролетен дъжд и бързо се изпаря ват. Или приличат на футболна топка – биват ритани насам-натам и всеки очаква топката да влезе във вратата на противника. Случ ват се и автоголове. Има думи, които тежат като камък. И други, които не можеш да забравиш никога. Не случайно народът е създал поговорките: „Добра дума – златен ключ“ и „Езикът кости няма, но кости троши“. Казват, че мисълта предшества думите, но това не е доказано. Понякога думите твърде успешно изпреварват мисълта… „Не говори много, постави спирачка на езика си“ – настоявал древният владетел Асурбанипал и създал доста работа на археоло зите, докато разчетат всички томове от библиотеката му – издълба ни клиновидни знаци на глинени плочки. Така асировавилонците създали традицията да не се цени бъбри востта. (По О. Кръстева)

Отговори на въпросите: 1. Какви действия се представят чрез глаголите в изявително наклонение? 2. Какви действия се представят чрез глаголите в преизказно наклонение? 3. Има ли в текста форми на повелително наклонение? 148

ЧЕТЕМ, ПРЕРАЗКАЗВАМЕ, НАУЧАВАМЕ НАИЗУСТ

СЪЕДИНЕНИЕ НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ С КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ Трети март (19 февруари по стар стил) е ден на Освобождението на България от петстотингодишното османско робство. Тъкмо този ден в Сан Стефано, недалеч от Цариград, се подписва Санстефанския мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1876– 1878 гг.). Според Санстефанският договор българската държава си въз становява почти реалните граници, където живее българската народ ност.

Обаче окончателният вариант на договора, който се подписва по време на Берлинския конгрес, състоял се от 1 юни до 1 юли 1878 г., раз покъсва българските земи. Българското княжество обхваща Северна България и Софийския санджак (област), обаче под сюзеринитета на султана. Македония, Одринска и Беломорска Тракия остават в Осман ската империя; обособява се автономна провинция Източна Румелия с главен град Пловдив; Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Ниш ко, Пиротско, Лесковацко и Вранско – на Сърбия. Разбира се, доста много хора не се съгласяват с решението на Бер линския конгрес. Идеята за обединението на разпокъсаната България е важна за всеки българин, където и да живее. 150

България след Берлинския конгрес през 1878 г.

Ранни опити за съединението През август 1878 г. в Пловдив, Търново и други български градове възникват комитетите „Единство“, които си поставят за цел национал но обединение противно на Берлинския договор. В началото на 1879 г. пловдивският комитет в състав Драган Цанков, Константин Величков и други дейци се преименува в Централен комитет за Южна България и се заема с военно обучение на населението под формата на гимнас тически дружества. Това става под ръководството на временните руски власти. Поради негативното отношение на останалите Велики сили, те пре насочват усилията на комитета от обединението с Княжество България и Македония към подготовка за отпор срещу предвиденото в Берлин ския договор изпращане на турски войски в Източна Румелия. Изострянето на граничните спорове на Османската империя с Гър ция и Черна гора и идването на власт на Гладстон във Великобрита ния провокират нова акция за съединение през пролетта на 1880 г. В сътрудничество с правителството на Княжество България южнобългар ски общественици основават комитетска мрежа със средище в Сливен. До по-решителни действия не се стига поради отрицателния резултат от дипломатическите сондажи в Лондон и Петербург. 151

Становището на Великите сили за запазване на статуквото и меж дуособиците по време на Режима на пълномощията отлагат следваща та съединистка акция. Тя се провежда през пролетта на 1884 година, ко гато опозиционната Народна партия организира масови демонстрации в Източна Румелия под лозунга за обединение с Княжеството, и е прекра тена скоро след като партията получава властта в областта при новона значения генерал-губернатор Гаврил Кръстевич.

Съединението на България От пролетта на 1885 година сформираният в Пловдив под ръковод ството на Захари Стоянов Българският таен централен революционен комитет (БТЦРК) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (вестник „Борба“) и публични демонстрации.

БТЦРК: Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов, Димитър Ризов. Фотография Димитър Карастоянов

В първото си „Възвание към българите в Източна Румелия“ коми тетът открито се обявява против по-нататъшното „съществуване на две Българии“. Най-масовото мероприятие, проведено от БТРЦК, е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството. Планът на БТРЦК предвижда Съединението да бъде провъзгласе но на 15 септември 1885 г. В полза на съединението е привлечена опо зиционната Либерална партия. Комитетът установява връзки с коман 152

дира на жандармерията майор Райчо Николов и с много офицери в местни те гарнизони. Проведени са разговори с най-вис шия български офицер в Източна Руме лия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръ жие. Майор Николаев споделя целите на БТЦРК, но се изказва против плано вете за атентат срещу Кръстевич и фор миране на чети като не отговарящи на действителността. В началото на сеп тември той мобилизира опълчението на Пловдив и околностите под предлог за участие в планирани маневри. По-рано, на 29 август, двама от заго ворниците – капитан Сава Муткуров и Димитър Ризов се срещат с Александър I в Шумен, където се провеждат учения на княжеските войски. Князът ги уверя ва в подкрепата си, но министър-пред седателят Петко Каравелов смята на чинанието за неблаговременно. Воден от финансови и външнополитически съ ображения, той възнамерява да осуети поредната съединистка акция, но е из преварен от станалите събития. Вълненията, избухнали в Пана гюрище на 2 септември, променят и плановете на БТЦРК. След Панагюри ще се вдига село Голямо Канаре, чий то комитетски ръководител повежда голямоканарската чета към Пловдив. Присъединяват се и бившите участни ци в „гимнастическите дружества“. Бунтовниците се настаняват на лагер край града. При вестта за размириците в областта източнорумелийските власти, в ли цето на председателя на Постоянния комитет Иван Ст. Гешов, разпореждат арестуване на заговорниците и съсре доточават полицейски части в Пловдив.

Прокламация за поемането на властта в Източна Румелия от Временното правителство

Майор Данаил Николаев (Роден е на 30.ХІІ.1852 г. През 1871 г. завършва Болградската гимназия.) 153

Княз Александър І

154

Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, ко мандвани от майор Данаил Николаев, установяват контрол над Пловдив и, без да срещат съпротива, свалят из точнорумелийското правителство и ге нерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Създава се временно правителство на чело с д-р Георги Странски, за главно командващ е назначен майор Данаил Николаев. Захари Стоянов написва проклама ция, която се чете пред войската и на рода. В Прокламацията БТЦРК призо вава войската и народа към готовност да защитят Съединението. Временното правителство, в което влизат представители на войската и на двете южнобългарски партии, обявява обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение. На 6 септември Временното пра вителство изпраща телеграма до бъл гарския княз Александър Батемберг, с която иска да се признае Съединението на България като акт на фактическо то обединение на Княжество България и Източна Румелия. Княз Александър, който от само то начало подкрепва процеса, на 8 сеп тември 1885 г. издава официален „Указ на обединението“, с който се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на място то на временното правителство, което се отказва от пълномощията си. Меж дувременно княжеското правителство продължава мобилизацията и изпраща наличните си войски в подкрепа на ми лицията в Южна България.

Трябва да се отбележи, че с изключение на няколко изолирани произшествия, Съединението е осъществено почти без кръвопролития.

Литография от Н. Павлович „Съединена България“

Международна реакция и признание След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Из точна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенса ции. Великите сили сдържат турската интервенция, но в същото време изисквам от княз Александър да изтегли войските си от Румелия. Безрезултатността на проведената посланическа конференция на Великите сили провокира сръбския крал Милан. С подкрепата на Ав стро-Унгария, в началото на ноември той хвърля войските си срещу България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с битка та при Сливница. След победата на българите и подписването на Буку рещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не се поставя. 155

Съединението получава дипломатическо и международно призна ние с Българо-турската спогодба от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година. В замяна на османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия наче ло с българския княз България отстъпва на Османската империя Кър джалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България ще е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908–1909 гг.

Последствия

Територия на България след Съединението

Със Съединението и успешната му защита българите постигат пър вия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския до говор. Територията и населението на Княжество България се увелича ват съществено. Шести септември е светла дата в историята на българския народ. Денят на Съединението е официален държавен празник в България. 156

Паметник на Съединението на Княжество България и Източна Румелия в град Пловдив

Преразкажи текста по плана: 1. Разпокъсване на България след Берлинския конгрес. 2. Ранни опити за Съединението. 3. Дейността на БТЦРК. 4. Събитията през септември 1885 г. 5. Международна реакция и признание на Съединението. 6. Последствия. Разгледай снимката. Прочети имената на главните дейци на съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Юбилеен лист с главните дейци на Съединението. 157

ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ В историята на България има две дати, които са тясно свързани по между си. Не е случаен и този факт, че едвам в края на ХХ век в списъка на българските официални празници се появяват 6 септември и 22 сеп тември. Между бележитите събития е над 20 години, обаче тясната им връзка проличава в историята на България след Освобождението.

Политическо положение Вече знаем, че Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално или, както го наричат някои историци, трибу тарно княжество на Османската империя. Това статукво затормозява стопанското развитие на страната и ограничава нейните възможности в международните отношения. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се на сочват към обявяване на независимост, защото васалитетът към султан ската власт влиза в остро противоречие с българските национални стре межи, понеже позволява на Турция и Великите сили да се намесват в икономическите и суверенните права на България. Трябва да се отбеле жи, че васалитетът заплашва и Съединението на Княжеството и Източ на Румелия. Има външни сили, които се опитват да върнат статуквото отпреди 1885 г. Особено е сложно положението на българската дипломация, тъй като през първото десетилетие на ХХ век България е единствена стра на, която е във васално положение, и това и пречи да води самостоя телна външна политика. На страната е забранено да сключва междуна родни договори на равноправна основа, а българските дипломатически представителства се третират като неравноправни с представителства та на други държави. Всичко това засилва недоволството на българска та общественост, която изисква да се ликвидират наложените от Бер линския конгрес несправедливости. Благоприятни условия за реализиране на изискванията настъпват през септември 1908 година. Тогава вниманието на Великите сили е на сочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Константино пол младотурците извършват преврат, а по железопътната линия Од рин-Белово избухва стачка. Това е удобен момент да се обяви независимостта на България. Бъл гарското правителство използва един повод, който му дава Високата порта: българският дипломатически представител в Цариград Иван 158

Гешов не е поканен на официалния прием, тъй като представлява ва сална държава. Тогава на 15 септември 1908 г. България го отзовава – създава се истински дипломатически конфликт. А на 19 септември български военни части завземат железопътните линии в Южна България, които се смятат за турска собственост, и въз становяват движението на железницата. Турските железничари прекра тяват стачката, но българското правителство на Александър Малинов използва момента и конфискува железопътната линия под предлог, че подобни стачки могат да парализират южните транспортни съобщения, ако възникнат и друг път. Българското правителство решава, че е до шъл подходящият момент за освобождаване на държавата от васално то и положение.

Съставяне на манифеста През нощта срещу 22 септември министър-председателят на Бълга рия посреща българския княз на яхтата „Хан Крум“ край Русе. Оттам цялото българско правителство и княз Фердинанд I поемат към Тър ново, където трябва да обявят независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и ми нистрите от кабинета. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която разказва за онази паметна нощ. Паметникът, посветен на тези съ бития, е поставен в София.

Паметникът на Независимостта край Царския дворец, пл. „Княз Александър I“, гр. София

На 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в старопрестолния град Велико Търново княз Фердинанд със специален манифест обявява независимостта на България и приема титлата „цар на българите“. 159

Обявяване на независимостта Независимостта на България е провъзгласена в църквата „Св. Че тиридесет мъченици“ в Търново, което предизвиква определени истори чески аналогии. Учредява се възпоменателен медал по този повод. Обявяването на независимостта на България има особено важно зна чение, защото тъкмо с нея би трябвало да се заличат тежките остатъ ци от петвековното османско робство. Според Манифеста България ста ва независима държава и заема своето място сред другите европейски държави. Обаче най-важният момент в подобна ситуация е признаване на независимостта на България от други държави, особено от Великите сили. Вестта за българската независимост не е приета радостно в никоя от европейските столици. Нито една от Великите сили не се изказва в защита на станалото в Търново. Българското правителство поема твърд курс и търси варианти за излизане от кризата.

Църквата „Св. 40 мъченици“, гр.Търново

Англия, Франция и Русия, подкрепени от Германия и Италия, връч ват колективна нота на българското правителство, в която се настоява да се пристъпи към преки преговори с Турция. Турция също е посъвет вана да започне преговори с България за разрешаване на проблема. Турция изисква компенсация 650 000 000 франка, която надвишава над пет пъти редовния бюджет на страната. България няма възможност да я изплати. Руското правителство предлага финансова комбинация, в която да участват Русия, България и Турция. 160

С помощта на Русия са постигнати и сключени през април 1909 г. спо разумения по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са: • Руско-турски протокол (през март 1909 г.); • Българо-руски протокол (през март 1909 г.); • Българо-турски протокол (през април 1909 г.). Според тези споразумения: • Русия опрощава задълженията на Османската империя, остана ли от войната от 1877–1878 г.; • Турция в замяна се отказва от всякакви финансови претенции към България; • България получава от руския цар изгоден заем с ниска лихва и се задължава да изплати на Русия 82 млн. франка в срок от 75 години. Последният протокол урежда всички спорни моменти. Освен това България веднага получава нужните ноти от Великите сили, с които се признава нейната независимост.

Признаване на независимостта Османската империя, после и Великите сили, признават независи мостта на България през април 1909 г. С провъзгласяването на незави симостта се издига международният авторитет на страната и България се превръща в равноправна на другите държави. Завършен е доста сло жен период в българската история от Освобождението на България до обявяването на нейната независимост. Княз Фердинанд официално приема титлата „цар на България“. От голямо значение е, че са създадени предпоставки за освобождава не на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония. Решенията на Берлинския конгрес, ограничаващи политическия и икономическия суверенитет на България, остават в историята. Денят на Независимостта за пръв път се празнува през 1909 г. След Първата световна война празникът е честван на 5 октомври (по нов стил) едновременно с възшествието на цар Борис III. Сигурно поради тази причина след 1944 г. празникът е обявен като царски и е забранен. И така е до 1998 г., когато става официален. Празнува се според истори ческата традиция – на 22 септември.

Отговори на въпросите: 1. Какво означават: трибутарно княжество, васал, статукво, су веренитет, титла, манифест? Провери в речника или в Ин тернет. 2. Коя держава са я наричали Високата порта? 3. Кои держави са ги наричали Великите сили? 161

4. Какво знаєш за църквата «Св. 40 мъченици» във Велико Тър ново? Провери в Интернет за каква историческа аналогия става дума в текста Преразкажи текста по плана: 1. Политическото положение на България през 1885–1908 гг. 2. Съставяне на Манифеста. 3. Обявяване на независимостта. 4. Признаване на независимостта.

С помощта на Интернет обясни използването на термина „Трето българско царство“ в съвременните исторически изследвания. Напиши реферат „Ролята на цар Борис III в историята на България“.

ДЕН НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА И НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините ни поднови!

Стоян Михайловски

На 24 май българският народ има празник, какъвто други народи по света едвам започнаха да празнуват след Втората световна война. Това е Денят на славянската писменост, който сега официално се нарича Де нят на българската просвета и култура и славянската писменост. По-ра но в църквата на 24 май се отбелязваше Денят на св.св. Кирил и Мето дий. Засега официалната църква го отбелязва на 11 май (по стар стил). Това е един от най-красивите и радостни празници в България. Всички носят цветя и портрети на Кирил и Методий. Навсякъде звучи химнът „Върви, народе възродени!“, посветен на солунските братя. Бъл гарският народ манифестира своите успехи в областта на образованието и културата: в България няма неграмотни; страната е на едно от пър вите места в света по брой на завършилите средно и висше образование; българската наука и култура стои наравно с науката и културата на другите европейски страни; имената на българските писатели, учени, певци, музиканти са известни из целия свят. Българският народ има своя език и своя, славянска писменост, свои букви. Как ли е създадена славянската азбука? 162

През IХ век имало една славянска държава, приела християнство то и се наричала Великоморавия. Моравският народ говорел славянски език, обаче в църквата трябвало да слуша немски духовници, които про повядвали на латински език, а богослужебните книги били написани с латински букви. Латинският език бил чужд на моравците, не го разби рали. Моравският княз Ростислав знаел, че ако в църквата се говори на латински, много скоро неговият народ ще загуби родния си славянски език, а държавата му ще изчезне.

Княз Ростислав

Св.св. Кирил и Методий 163

Най-първият паметник на Кирил и Методий в Украйна е скулптурната група (отдясно), създадена от Иван Кавалеридзе и влизаща в монумента, посветен на киевската княгиня Олга. (Киев, 1911 г., възстановен е през 1996 г.)

Паметник на Кирил и Методий (2007 г.) пред сградата на Одеския национален университет „И. И. Мечников“. Авторът е скулпторът Валентин Василев.

Паметник на Кирил и Методий в Днипро (2008 г.).

Князът решил, че духовниците на славянската църква трябва да го ворят на славянски, а не на латински език, и помолил византийския им ператор да изпрати във Великоморавия славянски духовници, които да създадат славянска писменост за моравския народ. Византийският им ператор изпратил братята Кирил и Методий. 164

В Моравия ги посрещнали с голяма радост и уважение, защото братята но сели славянската просвета и първата славянска азбука глаголица. Кирил и Методий отворили много училища, където хората от различна възраст се учели да четат и да пишат на своя език. Немските духовници, които мечтаели Великоморавия да е под влияние на Германия, а не на Ви зантия, започнали жестока борба срещу първите славянски учители. Един от основните им аргумен ти било триезичието. Немските духов Паметник на славянските ници казвали, че само три езика са от просветители св.св. Кирил Бога и само на тях можело да се говори и Методи в гр. Мукачево в църквата, понеже върху кръста на (Закарпатска област) установен Христос надписите са написани на ла през 1996 г. Авторът му е тински, старогръцки и еврейски езици. народен художник на Украйна Кирил и Методий заминали за Рим Иван Бровди. с помощта на папата да се реши този проблем. По пътя за Ватикан братята взимат участие в най-различни диску сии по въпроса. Ето как отговарял Кирил на триезичниците: „Кажете, небесата не изпращат ли дъжд еднакво за всички? Слън цето не свети ли еднакво за всички? Както слънцето и въздухът са нуж ни за всички, така и всеки народ трябва да има език и собствена писме ност. Как не се срамувате, като признавате само три езика и заповядвате всички народи да бъдат слепи и глухи!“ Срещата с папата е донесла успех на делото на Кирил и Методий: папата се е съгласил с използването на славянския език в църквата и при написване и преписване на богослужебните книги. Обаче Методий се завърнал във Великоморавия без по-малкия си брат. Кирил умрял на 14 февруари 869 г. и е погребан във Ватикан. За съжаление, веднага след завръщането Методий бил хвърлен в затвора. Учениците на братята били изгонени от Моравия. Славянската писменост щяла да изчезне, ако България не разтвори ла широко вратите си за нея. Тя била единствена страна, която посрещ нала с обич и уважение учениците на Кирил и Методий. През 898 г. българската църква става напълно самостоятелна, а старобългарският език – държавен. Българската култура достига своя „златен век“, особено литературата. Тя е първата в Европа създадена въз основа на жив, говорим език. Цели четири века след като Констан тин Преславски написва първото българско стихотворение, а Чернори 165

зец Храбър – „За буквите“, едва в края на 14 век в Англия Чосър пише стиховете си на английски, а през 15 век във Франция Франсуа Вийон въвежда френския език в литературата, още един век по-късно Томас Мюнцер започва да пише на говорим немски език. Създаването на славянската писменост има извънредно значение за формирането на българската нация, за запазването ѝ през византийско то и особено петвековното османско робство. Делото на славянските първоучители и днес живее и процъфтява. И не само в България, но и в други славянски страни. На кирилица са написани много велики художествени произведения, влезли в съкро вищницата на световната литература. Навсякъде тачат паметта на равноапостолните Кирил и Методий. Делото им живее и никога няма да умре, то е увековечено в паметни плочи и паметници, в тържествата на 24 май, в стремежа на хората към образование и култура.

Отговори на въпросите: 1. Какви предимства давало на народите християнството? 2. Защо Византия давала на новопокръстените народи и писме ност? 3. В какво се състои величието на делото на светите братя Ки рил и Методий за славянския свят? 4. Знаеш ли, че на 14 февруари римокатолическата църква от белязва Деня на св.св. Кирил и Методий? 5. Как в наше време изразяваме признателността си към създа телите на славянската писменост?

КНЯЗ БОРИС I ПОКРЪСТИТЕЛ В средата на IХ век България била управлявана от хан Борис. Вре мето е било много трудно, войските на хана много често търпели пора жения в битките с германци и византийци. По онова време България била езическа държава, хората вярвали в Тангра. Още със създаването на българската държава през 681 г. в нея жи веят освен двата основни етноса – славяни и прабългари, така и ви зантийци, както и други племена с различни религиозни традиции. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съ ществени различия – езикови, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия, коя то да наложи общи норми и ценностна система. Освен това в страната живеят и заварени ромеи-християни. Техният брой непрекъснато се уве личава със завладяването на нови територии от Византия. Към средата на IX век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест 166

тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от при общаване към процеса на развитие на европейската духовна и матери ална култура, изградени върху християнството, налагат приемането на новата религия. Хан Борис избира християнската вяра. Под влияние на сестра си, християнка, ханът решил, за да успеят, българите трябва да застанат зад Христос, и бил готов да плати висока та цена на тази промяна.

Н. Павлович „Покръстването на българския хан Борис“

През 863 г. хан Борис тайно приел християнската вяра заедно с хан ския двор. При покръстването той получил името Михаил и приел тит лата „княз“. Така започнало покръстването на българите. Трябва да се отбележи, че за българите не било лесно да приемат новата вяра. Те били силно привързани към старите си богове. Някои боляри обявили княза за отстъпник от заветите на прадеди те си. През 866 г. те вдигнали бунт и се насочили към столицата Плис ка. Искали да свалят и убият княз Борис, но заплатили с живота си. При потушаването на бунта, със смърт са наказани петдесет и двама от най-видните бунтовници. Седем години дворецът в Плиска разтварял врати пред най-високи те пратеници от Рим и Константинопол. Княз Борис обсипвал с въпроси двамата най-авторитетни духовници в християнския свят. И папата, и Константинополският патриарх с охота отговаряли на могъщия владе тел, който довел в лоното на Христовата църква един от най-многоброй 167

ните народи в Европа. Борис I внимателно слушал словата на пратени ците. В края на краищата княз Борис взел решение, че православната вяра е по-близка на българите и по-бързо ще отвори сърцата им за хрис тиянското учение. Имало и други причини. Първо, Константинопол обе щал да предаде на България област Загора; второ, българската църква щяла да бъде автокефална, независима, тоест самостоятелно щяла да решава вътрешните проблеми на България и българската църква. През 870 година на специален църковен събор в Константинопол, българската църква била обявена за самостоятелна архиепископия. Се далище на българския архиепископ станала столицата на държавата – Плиска. Българската църква станала осма поред сред православните църк ви (след Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската, Кипърската, Синайската и Грузинската). Всички важни въпроси за вярата и правилата, по които трябва да живеят християните, се решавали на големи събрания на духовниците, наречени събори. Българската църква имала право да участва в събо рите на всички християни, както и да провежда свой събор, ако трябва да се вземе важно решение само за своята държава. Християнските църкви се издигали във всички краища на Бълга рия. Църковните служби събирали славяни и българи, богати и бедни, образовани и неуки. В църквата новопокръстените българи отбелязвали всички основни събития в живота си – от раждането до смъртта. Общи за всички били и празниците: Гергьовден, Коледа, Великден и др. Хрис тиянската проповед учела, че хората трябва да живеят в съгласие и любов помежду си. Постепенно се забравяли старите богове. Различията между славянския и българския език бързо се заличавали. Новата вяра направила нещо, което не могла да даде на народа и най-здравата ханска власт. Православната вяра е превърнала поданиците на българ ския владетел в единен народ. Освен общи граници, единна власт, вече хората ги свързвали една вяра и един език.

Първата славянска азбука глаголица 168

Старобългарска кирилица

През първите десетилетия след По кръстването в българските църкви се проповядвало на гръцки език. Едвам тогава княз Борис разбрал мъдростта на моравския княз Ростислав и негова та идея да се създаде писменост въз ос нова на говоримия от народа език. За да направи мъдростта на православна та вяра достъпна за всеки, през 886 г. Бо рис I приел в столицата Плиска учени ците на Кирил и Методий, успели да избягат от Моравия и да се спасят от екзекуциите на немското духовенство. Тъкмо на тях той възлагал големи надежди: първо, да обучат български те свещеници на славянска писменост; второ, да преведат за българите све щените книги на родния им език. Въз Св. Климент Охридски можно е, че самият княз не разбирал до края, че ограмотяването щяло да засег не не само свещениците, а и широките народни маси, вярващите, че книгите трябвало да се четат и от обикновени хора. Най-изтъкнати сред учениците на светите братя са Климент и Наум. Княз Борис бил готов да им предостави всичко необходимо, за славянските бук ви по-бързо да стигнат до всички краи ща на България. Най-важното е, че Климент се заел да опрости сложните графични знаци на глаголицата и да пригоди първа та славянска азбука към фонетичните особености на звучащия навсякъде го ворим български език. Наум останал в столицата, създал Св. Наум Преславски книжовна школа, където превеждали и преписвали богослужебните книги. Подготвяли се ученици. Мнозина от тях по-късно заели важни дър жавни и църковни длъжности. Климент бил изпратен в западните български земи. Градът Ох рид (днес Северна Македония) станал център на просветителската му дейност. Климент Охридски имал много ученици, обаче най-го 169

лямата му заслуга е създаването на кирилицата, наречена в чест на учителя му Кирил. Осветена от църквата, кирилицата става офици ална писменост на българската държава. Климент и учениците му превели и преписали много книги. Бла годарение на усърдния им труд книжовният език се обогатил с думи от ежедневната реч и станал разбираем за всички ограмотени в ма настирските училища хора. След смъртта си Климент Охридски и Наум Преславски били обявени за светци. Княз Борис I управлявал България близо 40 години. След това той отстъпил престола на по-големия си син Владимир и станал мо нах в един от манастирите край столицата. Само веднъж се върнал в столицата, когато научил, че княз Вла димир унищожава делото му. Оказало се, че по-големият син на Бо рис I останал противник на новата вяра и решил да върне езичество то в България. Княз Борис пак възседнал на престола и се стараел да заличи негативните последици от дейността на княз Владимир. Когато княз Борис разбрал, че има истински наследник и по следовател в лицето на по-малкия си син Симеон, той му предал властта си и се завърнал в манастира със спокойна душа, понеже бил сигурен, че предал делото си в ръцете на човека, който е спо собен да превърне България в една силна християнска държава и средище на славянската писменост и култура. И не сгрешил: в ис торията времето на управлението на по-малкия му син се нарича „Златният век на цар Симеон“.

Отговори на въпросите: 1. Кога българите приемат християнството? 2. Защо покръстването на хан Борис станало тайно? 3. Как покръстването е превърнало българите в един народ? 4. Защо Борис I с почести приел учениците на Кирил и Мето дий? 5. Защо Климент Охридски и Наум Преславски били обявени за светци?

170

ДРЕВНА СЕРДИКА И НОВА СОФИЯ Историята на София, днешната столица на Република България, в съответствие с общоприетата историческа периодизация се подразделя на антична, средновековна и нова история.

Мястото през древността Първите артефакти на територията на съвременната българска сто лица са от неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити в района на столичния квартал Слатина и са датирани във времето от 5000 години пр.н.е. През бронзовата епоха Софийското поле се населява от тракийското племе серди. Това обяснява защо селището е наричано Сердика.

Антична Сердика Със сигурност може да се каже, че по времето на Троянската война на мястото на съвременния център на София е съществувало тракийско поселище. В края на VIII век пр.н.е. и през VII век пр.н.е. северно от ми нералния извор в близост до Владайска река възниква тракийски град, станал постфактум известен като Сердонополис или Сердика. За кра тък период от време през IV век пр.н.е. Сердика става част от Древна Македония и е управлявана от Филип II, а след него и от неговия син Александър Македонски.

Останки от тракийската крепост 171

Сердика през новата ера Сердика става част от Римската империя през 29 г. През 45 г. сели щето е включено в земите на провинция Тракия, а с приспадащите ѝ се крайградски територии образува Сердикийска стратегия. По време на император Марк Улпий Траян (98–117 гг.) Сердика заради местополо жението си се превръща във водещо римско селище на провинция Тра кия. През 106 г. селището се сдобива с градски права, след като получа ва ранг на „муниципия“, което означава, че Сердика има право на само управление като център на административен район. В епохата на принципата (II–III вв.) градът е столица на провинция Вътрешна Тракия. Сердика се разраства при управлението на т. нар. пе тима добри императори и по-специално при това на Марк Аврелий (161– 180 гг.) и Комод (176–192 гг.). Между 176–180 г. градът е укрепен с вну шителна крепостна стена, снабдена с наблюдателни кули. Тъкмо през ІІ в. е каптиран горещият минерален извор и са издигна ти градските терми, а също така административни и други представи телни римски сгради. От втората половина на III в. значението на Сердика рязко нараства и тя става столица на обширната римска провинция Дакия Аврелиана, образувана в Горна Мизия от император Аврелиан При административната реформа от 285 г. на Диоклециан Сердика се превръща в столица на провинцията Дакия. Между 275–299 гг. е построен покритият амфитеатър, отначало из пълнявал функцията на седалище на булевтерион.

Софийският римски амфитеатър 172

Преди построяването на Константинопол на мястото на античния Византион Сердика е най-важният римски град на Балканите. След приемането на християнството за държавна религия в Римска та империя Сердика е седалище на християнски епископ. През 343 годи на в града е проведен Сердикийският събор, в който вземат участие 341 епископи на християнската църква. Установени са правила за вътреш но църковно устройство и за отношенията на Църквата със светската власт. Сердика е любим град на император Константин Велики, като дори преди приемането на християнството, той възнамерява да премести но вата християнска столица на Римската империя от Рим в Сердика. Ан тични автори твърдят, че той често казвал: „Сердика е моят Рим“. Тук са издадени много от неговите укази. Императорът дълги месеци живее и управлява Римската империя от своя сердикийски дворец. През IV век този дворец заемал цял квартал от античния град, станал известен като „Константиновия квартал“. През V–VI век, по времето на така нареченото Велико преселение на народите, Сердика е сполетяна от нашествия на хуни, готи, авари, славени и други народи, наречени общо от античните автори с епитета варвари. Император Юстиниан Велики (527–565 гг.) полага забележи ми грижи за Сердика – градът е наново и повторно укрепен и вече във връзка с държавната християнска доктрина е издигната запазената до днес внушителна базилика „Света София“, дала по-късно името си на съвременния град.

Базиликата „Света София“ – VI в. 173

В средата на VI век градът е възроден като важен административен и стопански център на Византийската империя с името Триадица.

Средновековна история на София На 9 април 809 г. хан Крум присъединява Сердика към територия та на Първата българска държава. Средновековният Средец е седали ще на българския патриарх. Византийският император Василий II Бъл гароубиеца прави няколко неуспешни опита да превземе града между 986–1016 г. Особено тежко е поражението, което търпи от цар Самуил на 17 август 986 г. при Траянови врата, когато византийският импера тор едва успява да се спаси с бягство, изоставяйки в ръцете на българи те имперската войска и хазна. Обаче през 1018 г., след смъртта на цар Иван Владислав, войводи те на 35 крепости, включително Средец, доброволно приемат върховен ството на византийския император. През 1183 г. по време на византийската власт, за кратко, съюзени те сили на сърби и маджари успяват да превземат и задържат Средец. Градът и околността му са опустошени при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 години. След възстановяването на българската държавност, през 1193 г. при управлението на Иван Асен I, българската власт над града и окол ността е възстановена, а епископът на Средец е въздигнат в сан митро полит. През XII-XIV вв., по времето на Втората българска държава, в Средец процъфтяват занаятите и търговията. Средец по това време е главен град на т.нар. западни български земи и обикновено се управля ва от севастократора, т.е. от втория по ранг на титлата след царя. Сре дец е резиденция на севастократор Александър, след него и на севас тократор Калоян, както и на севастократор Петър, като управители на западните български земи. Към XIII век в близост до средновековния град изниква Софийската (Мала) Света гора – значим център на православието с множество мана стири.

София под османска власт През 1349 г., 1355 г. и 1382–1388 гг. се водят битки край София сре щу османците. Османското нашествие на два пъти е отблъснато, като в битките според народните предания падат убити двама търновски царевичи. Според легендата, османлиите внедряват в Средец един фанатич но предан помохамеданчен млад еничарин-соколар. Той се представя за дезертьор и спечелва доверието и симпатиите на управителя на Средец. В наивността си по време на лов, когато управителят, царски син и ени чаринът остават сами, царевичът бил издебнат и отвлечен, завързан на 174

кон и завезен в Пълдин (Пловдив) при началника на османската войска Балабан бей. Така османлиите успяват да влязат в Средец, но околните крепости – Урвич, Бояна, Бистрица продължават съпротивата и остават верни на търновския престол до 1388 г., когато в бой с османлиите загинал завър налият се от плен трети престолонаследник – Иван Асен V. Скоро след завоюването Средец поради кръстопътното си и страте гическо значение става столица на европейските владения на Османска та империя – бейлербейство Румелия. По време на големия поход на Янош Хуняди през есента на 1443 г., османците изоставят Средец в ръцете на кръстоносците, като еваку ират населението и опожаряват града, за да затруднят снабдяването на противника с провизии. Унгарците са посрещнати от християните с тържествена служба в катедралата „Света София“, но няколко седми ци по-късно те отстъпват към Пирот и християните, останали в града и околностите, са подложени на кланета заради съдействието им, оказано на унгарската армия. Спорадичната и локално несистематизирана съ протива срещу османската власт в българските земи става известна като хайдутство, а първият отбелязан в хрониките от това време хайдутин е от Софийско – средецкият войвода от XV век Радик.

София в ново време През XV в. се утвърждава от османлиите и новото християнско име на града – София. По-големите и хубави средновековни български църк ви са обърнати на джамии от потурчени местни велможи, лоялни към новата власт, и въпреки това по това време в София има около 12 пра вославни храма, като съборна черква е „Св. Марина“. В края на XVІ в. Румелийското бейлербейство е преобразувано в Ру мелийски вилает и става най-голямата административна единица в им перията, обхващаща почти целия Балкански полуостров, а София е не гова столица до 1836 г., когато такава става Битоля. През втората половина на XV в. и през XVI в. в София и околни те селища и манастири от Софийската Света гора се развива едно от най-значимите книжовно-просветни български средища след падането на българските земи под османска власт – Софийската книжовна шко ла. Това време е разцвет и на българската книжовност и култура. От XVII в. София постепенно започва да запада заедно със западане то на Османската империя. През 1816 г. София е изцяло опожарена, а през 1857 г. е жертва и на чумна епидемия, като междувременно е застигната и от две земетресе ния през 1818 и 1858 г. Въпреки това, поради местоположението си, Со фия остава един от най-важните български градове, а в града пребива ват консулите на Франция, Италия и Австро-Унгария. 175

През 1864 г. градът става център на Софийски санджак в новосъз дадения Дунавски вилает, който замества Румелийския такъв, а от 1876 г. София е вече административен център на Софийски вилает, който обхваща голяма част от съвременната Западна България. Българите в София през ХІХ в. имат своя община със 7 църкви и 2 светски училища – взаимно (основано през 1825 г.) и класно, а килийни съществуват при църквите и манастирите още от времето на Софийска та книжовна школа. През 1867 г. е основано читалище „Цвят“, българското женско дру жество „Майка“ е от 1869 г., а през 1874 г. е създадена ученическата дружина „Напредък“. Борбата срещу фанариотите започва в София още в 1818 г. В София Баба Неделя основава първото девическо училище в българските земи. От 1859 г. градът започва да отбелязва с празненства та паметта на славянските първоучители Кирил и Методий.

Освобождението През 1870 г. Васил Левски основава революционни комитети не само в града, но и в околните села. Софийските българи участват активно и съдействат най-вече с разузнавателни сведения и водачи на руски те императорски войски в освобождението на България. Командващи ят по това време вече редовната османска войска и палач на Стара Заго ра – Сюлейман паша, замисля грозно отмъщение на софиянци и отдава заповед градът да бъде изгорен, при което разправата с християнското население става неминуема. Категоричната намеса на консулите Леан дър Леге и Вито Позитано, a по неподтвърдени данни и застъпничество то на софийския равин Габриел Меркадо Алмоснино спасяват града от опожаряване. Австро-унгарският консул Йозеф Валхард също подкрепя действията в защита на града. Това спасение обаче не се отнася за обик новените българи, над които башибозукът започва екзекуции. Чужди те кореспонденти заварват 16 бесилки, на които са екзекутирани бълга ри до последния момент преди навлизането на освободителните войски.

След Освобождението На 4 януари 1878 г. (23 декември 1877 г. стар стил, преди Бъдни ве чер), руските части под командването на генерал Йосиф Гурко влизат в София. През февруари 1878 г., т.е. още в разгара на военните действия, населението на града е 11 694 души, 6560 българи, 3538 евреи, 839 тур ци и 737 цигани. На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалище то на Временното руско управление, а на 3 април 1879 г. (22 март 1879 г. стар стил) по предложение на Марин Дринов, Учредителното събрание в Търново, избира София за столица на Княжество България. 176

Както беше казано, София носи името на късноантичната катедрала на града „Света София“. Тъй като светата мъченица София е майка на Вяра, Надежда и Любов, празникът на светиците, 17 септември, е приет за Ден на София. Чества се и 4 януари, когато през 1878 г. руските вой ски освобождават града от османско робство.

Храм-паметникът „Св. Александър Невски“, изграден в неовизантийски стил, е съвременен символ на София. Това е и патриаршеският храм на БПЦ

Днес Со̀фия е столицата и най-големият град в България. Тя е 15-ят по големина град в Европейския съюз, с население над 1 млн души. Раз положена е в Софийската котловина и е заобиколена от планини: Вито ша на юг, Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 км², а надморската ѝ височина е между 500 и 699 м. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и нейните притоци: р. Перловска и р. Владайска (Елешница). В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево, има минерални извори. Кли матът на София е умереноконтинентален. София е основен административен, индустриален, транспортен, кул турен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточе на 1/6 част от промишленото производство на България. Тук се намират Българската академия на науките, много университети, театри, кина, Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. На много места в центъра на града са за пазени видими археологически паметници от римско време. В герба на София е девизът на столица: „Расте, но не старее“. 177

Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста непознати думи, които можем да ги наречем архаизми или историзми? 2. Можеш ли да обясниш значението на думите булевтерион, варвари, базилика, стратегия, севастократор, бейлербейство, вилает, башибозук, фанариот, муниципия, принципиат, санджак? Провери в Интернет. 3. Кои от тези думи се употребяват активно и днес? Запазено ли е началното им значение или е разширено?

ВТОРО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Византийското робство е един от най-сложните периоди в историята на България (1018–1186 г.). В страната се докарват византийски гарни зони, за да държат населението в покорство. Многобройната византийска администрация върши злоупотреби и насилия. Докато по време на Първото българско царство съществуват данъци само в натура, по време на византийското иго се въвеждат и парични данъци. Поради натуралния характер на стопанството и по ради липсата на пари се влошава особено много положението на селя чеството. Голям потисник на българското население става византийската църква. Тя си поставя за цел да обезличи българския народ, да го лиши от националното самоосъзнаване. Тежкото положение на българския народ под византийска власт става причина и за подема на богомилско то движение. Освободителната борба започва още през първите години под визан тийската власт. Избухват много въстания, но всичките се потушават и то много жестоко. Обаче в края на XII в. положението на Византия се влошава, власт та на императора става твърде слаба, границите на Византия са застра шени от напора на многобройните врагове. При тази неблагоприятна обстановка българите вдигат ново въста ние, начело на което застават двамата братя Асен и Петър, видни бъл гарски боляри. Въстанието на Асеновци завършва с успех. И през 1185 г. България се освобождава от византийското робство. Столица на Второто българско царство става град Търново. През 1218 г. на престола идва Иван Асен II, синът на Асен II. Пър вите години от царуването му преминават в мир. Успокоява се страната, прекратяват се вътрешните размирици, укрепва се централната власт, болярството се обединява около новия владетел. Основната класа в България през ХIII век е селячеството. Една ка тегория селяни са поземлено зависими от феодала, но могат да про менят местожителството си. Друга категория са закрепостени селяни 178

(париците). Броят на париците нараства постоянно. По онова време в България има цели села, населени само с парици. Социалният състав на населението в големите градове е много раз нороден. Съвсем малък брой са независими и богати хора. Те господ стват в икономическо и политическо отношение, тоест социалните раз личия съществуват и се проявяват много ясно. В същото време по времето на Второто българско царство голям разцвет достигат литературата, архитектурата и изобразителното из куство. Запазени са редица творби от ХIII–ХIV вв. Челно място между книжовниците заемат Евтимий Търновски, Григорий Цамблак, Кон стантин Костенечки, Киприан и др. Между другото, Григорий Цамб лак бива избран за киевски митрополит (1414 г.). Широката му кни жовна дейност дава тласък за развитието на руската литература.

Свети патриарх Евтимий Търновски

Григорий Цамблак

Значително развитие през периода на Второто българско царство получава апокрифната книжнина, която е плод на творчеството на на родни писатели или преводачи от гръцки. Това са различни литера турни произведения. Въз основа на традициите, запазени от Първото българско царство и доразвити в новата обстановка, се разгръща с пълна сила разнообраз но творчество; строят се крепости, дворци, манастири, църкви; пишат се множество книги, изготвят се красиви миниатюри и дърворезби. От онова време са запазени редица архитектурни паметници, в това число са черквите „Свети 40 мъченици“ и „Свети Димитър“ във Велико Тър ново, „Алитургетос“ в Несебър, Боянската църква, Рилският манастир, манастирът „Света Троица“ и др. 179

Трябва да се отбележи, че в произведенията на художниците от този период въпреки преобладаването на религиозни сюжети се усещат чер ти на реализма. Развитието на културата и изкуствата е най-характер ната черта от периода на Второто българско царство. Обаче още през ХIII век започват да се борят помежду си отделни бо лярски родове. Непрестанните вражди между феодалите предизвикват рязко влошаване на положението на селяните. През 1277 г. избухва го лямо селско въстание на Ивайло, обикновен селянин, който се отлича ва с природен ум, със смелост и съобразителност. Въстанието на Ивайло е най-значителната проява в борбата на българските селяни срещу вра говете, включвайки и българските феодали. Въпреки първоначалните си успехи и големия ентусиазъм на въстаниците то завършва с неуспех.

Каменната стража на Ивайло – паметник по случай победата на царя над император Михаил

След потушаването на въстанието българската държава е много отслабнала поради междуособиците и нашествията на татари и визан тийци. През ХIV в. България се разпокъсва на три части, поето намалява още повече икономическата и военна мощ на държавата. Докато Бъл гария и други балкански страни се изтощават в постоянни войни и оти ват към политическо раздробяване, в Мала Азия се формира държа вата на османските турци, което завладяват тамошните византийски територии. През 1396 г. България пада под османското робство. Настъпва най-тежкият период в историята на българския народ. Поробителите завземат българските земи, грабят, убиват, отвличат. Чуждото владиче ство задържа развитието на производителните сили, прекъсва общест вено-политическия живот на страната, нанася удар върху българската култура. 180

Истинското отношение на османлиите към българите се изразява в народностната дискри минация и насилствената асимилация на бъл гарския народ. Българите не скланят глава. Избухват въстания. Възниква и хайдушко дви жение. Смели българи стават хайдути, защита ват народа и се борят срещу поробителите. Историческият период на Второто българско царство завършва. Петстотин години след това българският народ претърпява много мъчения, обаче духовната му сила го запазва като етнос, което ще способства за развитието на национал ното му самоосъзнаване.

Отговори на въпросите: 1. Кога България се освобождава от византийското робство? 2. Кой град е столица на Второто българско царство? 3. С какво се отличава културното развитие на страната през този период? 4. Кога България пада под османско робство? 5. Можеш ли да обясниш значението на думите еничарин, кърджалия, войвода, хайдутин, пàрик, болярин, османлия, апокриф? Провери в речниците или в Интернет.

Черква „Свети Четиридесет мъченици“ – гр. Велико Търново

Рилският манастир

Боянската църква край София 181

БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ (XI–XX вв.) Владетел

Години на управлението

Бележки

Цар Гавраил-Радомир

1014–1015

Цар Иван Владислав

1015–1018

Цар Петър II

1040–1041

Цар Петър III

1072

Цар Петър IV

1186–1196

В Преслав и Търново

Цар Иван Асен I

1186–1196

В Търново

Цар Калоян

1196–1207

Цар Борил

1207–1218

(Делян) (Константин Бодин)

разширил територията на България до три морета – Черно, Бяло (Егейско) и Синьо (Адриатическо)

Цар Иван Асен II

1218–1241

Цар Калиман I Асен

1241–1246

Цар Михаил II Асен

1246–1256

Цар Калиман II Асен

1256–1257

Цар Константин Тих Асен

1257–1277

цар, избран от болярите

Цар Ивайло Бърдоквата

1278–1280

пръв селски цар в Европа

Цар Иван Асен III

1279

Цар Георги I Тертер

1279–1292

Цар Смилец

1292–1298

Цар Иван Смилец Цар Чака (Чоки)

182

основател на династията на Тертеровци

1298–1300 (?) (Йоан Палеолог Ангел Врана) 1299–1300

татарски хан, узурпатор на трона

Владетел

Години на управлението

Бележки

Цар Тодор Светослав Тертер

1300–1321

Цар Георги II Тертер

1321–1322

Цар Михаил III Шишман

1322- 1330

Цар Иван Стефан

1330–1331

Цар Иван Алесандър

1331–1371

разцвет на българската култура

1371–1395

в Търново и Никопол; последен търновски цар; водил епични битки с османците; възпят от народа.

1356–1397

царувал едновременно с брат си Иван Шишман със столица Видин; последен падна под османска власт

Цар Иван Шишман

Цар Иван Срацимир

основател на династията на Шишмановци

ВЛАДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА (1879–1946) Години на правлението

Владетел

17.04.1879 – 26.08.1986

Княз Александър Батенберг

25.06.1887 – 03.10.1918

Княз, цар Фердинанд I Сакс-Кобург Гота

03.10.1918 – 28.08.1943

Цар Борис III Сакс-Кобург Гота

28.08.1943 – 15.09.1946

Цар Симеон II Сакс-Кобург Гота; на 15.09.1946 г., след референдум, България става република 183

ОПЕРНОТО ИЗКУСТВО НА БЪЛГАРИЯ През 1872 г. във Виена Добри Войников издава справочник по от делните изкуства. Той казва: „Опера е съчинение, при което е не толко ва важен авторът на текста, а най-вече съчинителят на музиката“. След освобождението започва развитието на оперното изкуство и в България. През 1890–1920 гг. в България са гостували някъде над 20 оперни трупи. Това са били гурбетчийски трупи. Няколко певци, няколко оркес транти... идват лятно време. Представяли са италиански опери. Някои от тези трупи са били на много ниско равнище. Първият опит за създаване на самостоятелна трупа датира от 1890 година. В София се завръщат трима млади български музиканти – Ан гел Букурешлиев, Драгомир Казаков и Иван Славков. Тези млади мъже имат амбицията да създадат самостоятелна оперна трупа. В самия край на тази година се създава столична оперна драматична група с две отде ления. Първите спектакли през януари 1891 г. са предизвиквали сенза ционен интерес. Българинът за пръв път вижда на сцена артисти, кои то хем да пеят, хем да играят. Трябва да се каже, че през 1899 г. в София пристига Константин Иванович Михайлов-Стоян. Той е бесарабски българин, роден в гр. Бол град в крайно бедно семейство. Започвайки от средата на 80-те години, той придобива голяма слава като блестящ певец. През месец юли 1907 г. се създава първата българска оперна трупа. Създатели са Михайлов-Стоян, Иван Вулпе, Хенрих Визнер, Николай Николаев и Петко Наумов. Първото ѝ представление е през октомври 1908 г., последвано от много успех. Първите български певци били Златка Куртева, Мария Василева, Олга Орлова, Драгомир Казаков и Михайлов-Стоян. По-къс но се появяват Петър Райчев, Стефан Македонски, Христина Морфова и др. Появяват се първите диригенти – Хенрих Визнер, маестро Георги. Първата българска опера е операта „Сиромахкиня“. Тази опера, съз дадена през 1899–1900 гг. от Емануил Манолов по едноиоменната бала да на Иван Вазов, още при първото си представяне имала страхотен ус пех. В ролята на бедната жена е Богдана Гюзелева. Първата опера, но не и последната. В историята на оперното изку ство са „Камен и Цена“ от Иван Иванов и Венцеслав Кауцки; „Борислав“ от Георги Атанасов, създадена по едноименната историческа пиеса на Иван Вазов и др. Оперното изкуство в България се развива над 120 години. Мнози на световно известни певци имат български корени. Между тях са и не надминатите майстори Райна Кабаиванска и Николай Гяуров. 184

С помощта на Интернет подготви доклад за Райна Кабаиванска и Николай Гяуров. Потърси в Интернет музикалните записи на прочутите певци, за да илюстрираш доклада си.

ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО Владимир ДИМИТРОВ-МАЙСТОРА (1882–1960) Владимир Димитров-Майстора е един от най-са мобитните и най-изтъкнатите български художници, едно от големите имена в българската живопис. Владимир Димитров Поппетров е роден през 1882 г. в село Фролош в семейството на бежанци от македонското влашко село Магарево. През 1889 г. семейството му се преселва в Кюс тендил, където Майстора завършва началното си об разование и прогимназия. След 1895 г. сменя някол ко професии, известно време чиракува като бояджия и работи като писар в Окръжния съд, където талан тът му е забелязан. С доброволно събрани от съгражданите си средства заминава в София и учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спи ридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и други. Художникът твори през първата половина на ХХ в.. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите порт рети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен ри сунък и силно символно излъчване. Още в студентските си години е съз дал съвършени творби, спечелил е чрез тях много конкурси и е получил прозвището „Майстора“. В своите картини Майстора е отразил с голя ма любов селския бит, радостта от труда, народните обичаи и празни ци, особеностите на българския народ. Единствен смисъл на живота му е било творчеството. Рисувал е сред природата, която му е служила за ателие. Преди да пристъпи към работа, дълго е изучавал природата. „Дълго разучавах ябълковия цвят – признава Майстора. – Във всяка бахча знаех кое дър во най-хубаво цъфти“. Той още вчера е избрал медоносния клон, кой то ще рисува днес. Дочакал е тази сутрин „най-красивия му час“, кога то „най-добре цъфти“. Забива триножника до дебелия ствол на дървото, изважда четката и боите и сам си пожелава: „Хайде да е на хаирлия!“ Цветята и плодовете са му служили за фон на красивите и одухо творени лица. Хората от неговите платна са свързани с плодовете на 185

своя труд. Девойката стои сред клони с нависнали узрели круши. Тежки жита трептят зад раменете на пеещите моми. Ябълките, крушите, гроз дето, сноповете на Майстора не са мъртва природа. Без тях неговите се ляни са немислими… В своя начален период рисува главно портрети (на Александър Теодоров-Балан, Николай Лилиев, Мърквичка, „Майка ми“) и пейзажи („На селската чешма“, „Пладнуващо стадо“ и други). По време на Балканската и Пър вата световна война е военен худож ник в състава на Рилската дивизия на българската армия и в редица картини отразява българското учас тие в тези войни и живота на фрон та – „Ранени“, „По Беласица“, „Ин валиди“, „На фронта на р. Струма“, „В гр. Скопие, 1916“, „Завръщане от фронта“ и други. След войните се утвърждава като художник, отхвърлящ акаде мизма в изобразителното изкуство. Повлиян е силно от Н. Венетов, Хр. Досев, Д. Кацаров, Б. Георгиев, Й. Гуглев. През 1922 г. излага картини от цикъла си „Жътва“. През 1923 г. работи и в Италия, а от 1924 до 1951 г. живее посто янно в кюстендилското с. Шишковци, като открива или участва в из ложби както в София и други градове, така и в кюстендилските села – Шишковци, Дивля, Раждавица и други. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендил ския край: „Моми“ (ок.1925–1935), „Моми сестри от с. Дивля, Радомир ско“ (ок. 1928–1930), „Цветница“, „Фамилия“ (ок. 1928), „Девойка от Кюс тендилско“ (ок. 1930–1935), „Жетварка“ (1930–1935), „Мома с ябълки“ (ок. 1930–1935), „Жетварка от с. Шишковци“ (1935), „Жетвари на обяд“ (ок. 1935–938), „Копачки“ (ок. 1935–1938), „Селско момиче сред макове“ (1935–1938) и други. Повече от творбите на Владимир Майсторса в Пловдивската град ска художествена галерия. От 1944 г. Владимир Майстора е почетен гражданин на гр. Кюстен дил. Кюстендилската художествена галерия днес носи името му. Гале рията притежава основната и най-голяма колекция от творби на Вла димир Димитров – Майстора, подредени в постоянна експозиция. Днес галерията разполага с 3180 творби от 585 автори, от които 1357 карти ни са на патрона на галерията Владимир Димитров – Майстора. Част от творбите на Владимир Майстора се намират и в Пловдивската градска художествена галерия. 186

Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в гр. Кюстендил

Потърси в Интернет картините на Майстора от 1923-1938 гг. Отговори на въпросите: Как в картините на художника се възпява красотата на българ ската природа и българските жени?

„Няма народ без орнаментика, както няма народ без език” – Николай Райнов

Абстракционистът Албино Пити избра България за свой дом

За съученичките и съучениците си, с помощта на Интернет и компютър, подготви илюстрирано съобщение за картините на Майстора, които се пазят в художествените галерии в Кюстендил и Пловдив. 187

ИЗ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА Иван ВАЗОВ (1850–1921) Народният поет и писател Иван Минчов Вазов е ро ден на 9 юли 1850 г. в гр. Сопот. Произхожда от семей ството на средно заможен търговец, в атмосферата на строг ред и патриархалност, уважение към просвети телски и патриотични настроения. Завършва местното взаимно и класно училище, след това и Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Хр. Ботев), като става негов помощник – по дидаскал. През 1866 г. се записва в IV клас на Пловдивската гимназия. Където и да се учи, най-любимото му място е местната библиоте ка. Благодарение на добрите му учители, Иван Вазов научава няколко чужди езика и се запознава с българската и световната литература. Като поет Иван Вазов се оформя по времето на активизиране на на ционалноосвободителните борби на българския народ против османско то робство. Започнал като лирик, Вазов постепенно преминава и към други литературни жанрове. Пише разкази, очерци, поеми, повести, ро мани, комедии и дори драми.

Къща-музей на Иван Вазов в Сопот

Гробът на Иван Вазов зад църквата „Света София“

Още през 70-те години на XIX век се публикуват първите му па триотични стихотворения. С голямо художествено майсторство поетът обезсмъртява светлите образи на героите от епохата на Възраждането. Вдъхновено възпява родната природа, възхищава се от звучната род на реч. Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от май ка му Съба – общителна и ученолюбива жена, обаче буди недоволство то на баща му, решил да направи сина си търговец. С тази цел през 1870 г. го изпраща в Румъния да практикува при чичо си в Олтеница. 188

Оттам избягва в Браила и доста дълго живее сред българските еми гранти, които оказват влияние върху впечатлителния поет и засилват патриотичните му настроения. През 1872 г. се завръща в България и учителства в Свиленград, работи като преводач (научава и немски). През 1875 г. се завръща в родния си град и става член на Сопотския революционен комитет. След началото на Априлското въстание през 1876 г. Вазов замина ва за Румъния и става секретар на Българското централно благотво рително общество в Букурещ.

По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. Иван Вазов е във втори ред, първият отдясно.

След потушаването на Априлското въстание Иван Вазов емигрира и живее в Одеса, където написва прочутия си роман „Под игото“. В Одеса по онова време живеят много българи, обаче в Предговора към петото издание на „Под игото“ Вазов пише: „Прокуден от Бълга рия през 1887 г., аз прекарах около една година в Одеса… Как тъгувах тогава по моето отечество!.. Но ето че дойде вдъхновението да напи ша този роман и аз започнах да дишам български въздух… Това беше щастие – да се потопя във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха и окриляха, даваха нова младост на моята муза. И от бедната стая на тихата одеска улица моята книга обиколи цяла България, прекрачи границите и пролетя над Европа. И сега аз благо славям това изгнание“. След Освобождението Вазов се установява в Пловдив, в Източна Ру мелия. Изминава пътя от депутат на Областното събрание до министър на просветата. Обаче душата на поета с радост се разделя с високата му длъжност. Връща се към литературната дейност. Съчиненията на Иван Вазов са събрани в 20 тома. Най-прочутите му творби са: романът „Под игото“, повестта „Немили-недраги“, разказите „Една българка“ и 189

„Дядо Йоцо гледа“, сбирката „Епопея на забравените“ и др. Иван Вазов от 1881 г. е действителен член на БКД (днес БАН). Успял да види все народната любов и признателност. Спонтанно е обявен за народен поет. Патриархът на българската литература Иван Вазов умира в София на 22 септември 1921 г. от разрив на сърцето.

Потърси в Интернет материали, които разказват за най-прочутите дейци на Възраждането. Отговори на въпросите: 1. Каква роля изиграва Иван Вазов за развитие на българската литература? 2. Кои творби на Иван Вазов ти харесват? Защо? 3. За какво се разказва в „Епопея на забравените“? 4. Кои от предложените стихове са актуални и днес? Заедно със съученичките и съучениците си, като разделите на 5 групи, анализирайте отличават ли се правописът и словоредът в текстовете на стихотворенията от книжовната норма на съвременния български език.

България Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот, и всеки зов към по-добър живот над теб минуваше кат през пустиня. Обичах те във твойте смутни дни Обичах те, кога изгря над теб зорницата на твойто пробужденье, и в трусовете страшни, що изпрати, духовна светлина и просвещенье когато в късо време преживя ти за теб станаха насъщний хляб. на век тревогите, безчет злини. Обичах те, кога ярем да счупиш, ти меч изтегли във неравен бой и с жертви страшни, скъпи и безброй успя си бъдещето да изкупиш.

Обичам те и днес, кога забрави задачи светли и уроци зли, на жажди бесни, диви крамоли да станеш поприще ти се остави;

Обичах те, когато заблестя свободата над твоите балкани, кога над твойте пепелища, рани – живот разкошен буйно зацъфтя.

когато в твойта почва семена ужасни падат – за ужасна жътва, и пъклен дух към лош те край упътва, обезверена в всички знамена;

Здрависах те, кога света зачуди при Сливница с победни си „ура“ и първите си лаври ти набра, и мощ незнайна се у теб пробуди.

кога си жадна да чуйш бодър зов, о, майко бедна, майка безпокойна – и повече от сявгаш си достойна за плач, за порицанье и любов!

190

Българийо, живей! Охулиха те злобно враговете, прокле те лицемер и фарисей, но твоята съдба по-ярко свети: Българийо, живей! Жестоки рани те покриха, злото извика с радост: „Тя ще угасней!“ Но ти издигна гордо пак челото – Българийо, живей! „Да мре! – решиха на съвет събрани вразите – щом за себе пὸ милей!...“ Но ти каза: „Не ща да мра, душмани!“ – Българийо, живей!

Историята наша Историята наша е богата – исторьята на новите ни дни, – едва ли миру друга е позната по толкоз бури, бездни, висини! Какви преломи, трусове, преврати, народе, преживя! Какви борби отчаяни и устреми крилати има – какви нечувани съдби! Дали по някакъв закон върховен ти трябва в бури да растеш, вирейш? Или живот пропуснат в сън вековен решил си в кратък срок да изживейш?

Поклон

Поклон, народе мили, работник и герой, с крила, с железни сили, поклон, народе мой!

Целувам твойта слава, свещенний подвиг твой, десницата ти здрава, поклон, народе мой!

Целувам ти венците, юнако в мир и бой, ковач на бъднините, поклон, народе мой! 191

Моите песни

И аз на своя ред ще си замина, трева и мен ще расне над прахът. Един ще жали, друг ще ме проклина, но мойте песни все ще се четат.

В тях вее на Балкана лъхът здрави и тайните хармоний му звучат, и гръмът на народните ни слави, та мойте песни все ще се четат.

И много имена и лесна слава годините без жал ще изметат ил ще покрие плесен и забрава, но мойте песни все ще се четат.

Във тях душата ми изля се цяла с най-скъпите си бисери, цветя, в тях всичко светло, ценно си е дала, във тях живей, звънти и тръпне тя.

В тях зов се чуй за правда, за свобода, Не ме смущава див вой на омрази, любов и благи чувства ги красят не стряска ме на завистта гневът – и светлий лик на нашата природа, спокойно гледам в бъдещето ази: та мойте песни все ще се четат. там мойте песни все ще се четат. Те жив са отклик на духа народни, а той не мре, и дор сърца туптят от скръб и радост в наший край свободни, и мойте песни все ще се четат.

Елин ПЕЛИН (1877–1949)

На 18 юли 1877 година в с. Байлово, Софийско (Елинпелинска околия) в средно заможно семейство се ражда момче, чието име е Димитър Иванов Стоя нов. Предприемчивият му и умен баща Йото Вар джията полага не малко грижи да даде на осемте си деца добро образование. Въпреки голямото трудо любие на бащата семейството изпитва през 90-те го дини нерадостната участ на по-голяма част от сред ните селяни, които обедняват до такава степен, че синовете и внуците им не могат да платят дългове те им. В статията си „Как съм се учил да пиша“ от 1949 година Елин Пе лин прави следната преценка за семейната среда и културните интере си на неговото семейство: „Роден съм в селско семейство, добро семей ство, но бедно. Аз раснах в една къща, в която имаше образовани хора, каквито по това време бяха голяма рядкост. В нашата къща се получа ваха различни списания и книги.“ Бащата на бъдещия писател беше духовит и сладкодумен разказ вач. Между другото, тъкмо бащата на Елин Пелин открива в с. Байлово първото училище. Елин Пелин още от малък проявява повишен инте рес към художествената литература и към обществения живот. 192

През 1897 година Елин Пелин напуска Сливенската гимназия и една година учителства в родното си село. Тук пише първите си разкази, които подписва: „Елин Пелин“. След това отива в София, където иска да завърши гимназия и да следва в Художествената академия, тъй като от малък проявява склон ност към рисуване, но не успява. Около две години той е без работа и жи вее в голяма мизерия. Израсъл и живял дълги години на село, свидетел на коренните промени, които настъпват в живота на селяните след, Осво бождението и на тежкото им положение, Елин Пелин разбира противона родната същност на държавата. Той взема активно участие в прогресив ното учителско движение. През 1904 година излиза първият му том разкази. Вторият том из лиза през 1911 година. Обаче той е известен вече като бележит писа тел, защото неготово творчество беше известно на читателите благода рение на журналистката му дейност, а също така популярните му герои Пижо и Пенда, олицетворяващи комичното в живота на шопите в Со фийско, техните простосърдечни отношения и веселби, често подплате ни със селска хитрост. Разказите на Елин Пелин не идеализират селото, а извеждат на преден план бедния и отруден герой, смазан от нищетата и насилието. Сред най-доброто, сътворено от писателя, се нареждат повестта „Гера ците“, разказите „На браздата“, „Андрешко“, „Косачи“ и др., в които пи сателят изразява отрицателното си отношение към капитализма. Сюжетите на разказите на Елин Пелин се отличават с острота и драматизъм. Повечето си герои той рисува във връзка със съществува щите обществени конфликти. Главен положителен герой в творчеството му е бедният селянин. В редица разкази („Престъпление“, „Андрешко“, „Напаст божия“) Елин Пелин сочи и стихийния му бунт срещу капита листическата държава. Елин Пелин работи и в областта на детската литература. Той създа ва достъпни и интересни за детската възраст творби, чрез които не само забавлява, но и възпитава положителни качества у младите си читате ли. Двата му романа „Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ спечелват читателите с оригиналния си замисъл, а героят на романите, малко не послушно хлапенце, е един от най-любимите детски герои. Творчеството на писателя получава висока оценка. Той бе признат за народен писател. Елин Пелин умира на 3 декември 1949 година. Разкажи за детските години на Елин Пелин. Разкажи за семейството му, за баща му. Отговори на въпросите: 1. Чел/-а ли си произведения на Елин Пелин? 2. Какво означава литературният псевдоним на писателя? 3. Какво е отношението на писателя към селяните? 4. Какво знаеш за Пижо и Пенда? Защо най-често споменаваме за тези литературни герои тъкмо на 1-ви март? Потърси мате риали в Интернет. 193

Старият вол

Всякога, когато си спомня за детинството си, за топлото домашно ог нище, за родното си селце, кацнало на високото право срещу слънцето, за малката рекичка, при която си играехме, в паметта ми изпъква и ед рата кокалеста снага на Белчо – нашия стар вол. Влачил оралото дълги години безропотно с великото мълчание на полската душа, той беше вече изнемощял и остарял. Баща ми беше го отгледал от мъничко теленце и знаеше целия му живот, прекаран в труд и покорност на съдбата. Той обичаше тоя стар труженик – негов другар, не помнеше нищо лошо за него, жалееше го от сърце и макар и негоден, не иска да го продаде, нито да го мъчи с работа, а го остави да живее свободно и леко на старини. Бедният Белчо! Какъв мъченишки изглед имаше и каква кротка душа носеше! Той беше най-едрото животно в селото, бял като пряспа сняг, с големи тъмнобисерни рога, извити над челото му като лира. Белчо обикновено лежеше на двора, под сайванта, обиколен от гри жите на дечурлигата. Ние го чешехме, милвахме, носехме му храна и кичехме рогата му с големи китки. С тях той приличаше на стар сват бар, изглеждаше смешен, но не ни се сърдеше. Тоя стар добряк ни гледа ше приятелски с големите си черни очи, толкова спокойни, мили, умни и жални, като че искаше да каже нещо. Ние се взирахме в тях и пи тахме приятелски: – Какво, Белчо? А? Кажи искаш ли нещо? Белчо заклащаше глава, въздишаше дълбоко и почваше бавно да преживя с беззъбата си уста. Ние му давахме много храна. Той вече ядеше, вечно преживяше и при все това беше страшно мършав. Хълбоците му бяха хлътнали дъл боко, ребрата му се четяха, и кокалите, и плешките, и прешлените на гръбнака му изпъкваха като зъбестите чуки на Стара планина. Всяка сутрин Белчо ставаше, отърсваше се от сламата, облизваше си натръпналите от лежане места, излизаше изпод сайванта и тръгваше към реката да пие вода. Той вървеше бавно, спокойно, равнодушно и дър жеше главата си гордо, сякаш съзнаваше великото дело, което е оставил зад себе си. И със своите хлътнали хълбоци, с красивите си рога, на които стояха нашите китки, с чистотата на космите си, с цялата си едра госпо дарска фигура, той будеше почит и всички се спираха да го гледат. Белчо отиваше до реката, пиеше вода; спокойно, без да погледне на страна, се връщаше на мястото си под сайванта. Привечер той пак из лизаше самичък, непоканен и неподкаран от никого, и пак са връщаше. Той никога не грешеше часовете на тия малки разходки и хората по тях си мериха времето като по часовник. Лете понякога го пращахме на паша със селските говеда. Но те ходе ха далече по горите, катереха се по баирите и камънаците, а това беше 194

трудно за него. Вечери изоставаше и се връщаше късно. Един път той се изгуби и баща ми цяла нощ го търси по гората. Намериха го изостанал и уморен да лежи на един път. Тогава баща ми реши да изпраща Белчо, но вече не с говедата, а с телците. Те не ходеха далече, не се завираха по горите и за него нямаше опасност да се загуби. Първия ден Белчо не иска да върви с тия палави дечурлига и се върна обиден, още неизлязъл от селото. Телчарчето напразно бе се опит вало да го откара. Белчо му изфучал така сърдито и така страшно бе си навел рога към него, че то се уплашило и го оставило. Втория ден пак го изкарахме. Той отиде. Но към обяд се върна сърдит и недоволен, с по страдало честолюбие. Телците, тия луди малчугани със завити опашки и волни подскачания, бяха го обидили със своите немирства. След няколко дена Белчовата упоритост беше победена. Той се поко ри на съдбата с примирението на мъдрец. Хората излизаха нарочно да го гледат, като тръгва. Когато телците се съберяха и тръгнеха сред об лак прах, подкарани от телчаря, Белчо се успоредваше с тях и тръгваше отстрана, като учител край децата. От време на време той изфучаваше към някое немирно теле и му показваше острите си рога. Сутрин рано, щом Белчо чуеше гласа на телчаря, излизаше из пор тите и се изпречваше на мегдана с очи, отправени към зеленото поле, над което първите слънчеви лъчи току-що цукнаха росните капчици, и дълго гледаше нивята, които е порил, ливадите, дето е работил, дето някога е пасъл млад и як. Влажните му очи гледаха тъжно, дълго и не можеха да се нагледат. Той въздишаше дълбоко като човек. Какво ли ставаше с тая безропотна мълчалива душа? Веднъж Белчо заболя. Той не излезе изпод сайванта, не отиде на мегдана да погледне полето, а остана да лежи. Тялото му беше нафуня ло, космите бяха настръхнали, той трепереше трескаво, очите му гледа ха болно, и в тях се четеше мъка. Покрихме го с чувал, дадохме му хра на, но той не посегна към нея. Дадохме му вода, той натопи ноздрите си, извърна главата си, като че ли е отвратен, и изпъшка тежко. Пови кахме бързо налбантина, който знаеше да лекува. Той го прегледа вни мателно, дърпа го за опашката, тегли му ушите, обръща му клепачите, най-после му надуха с цев някакъв лютив черен прах в носа и го остави. Няколко дена Белчо лежа страдащ, съсипан, като не поглеждаше нито храната, нито водата, която му носихме. Той отслабна страшно. Тя лото му стана плоско като дъска. Когато почна да яде и да се изправя, той едвам се държеше на краката си. Един пролетен ден, празник беше, хората се връщаха от черква ве сели и пременени. В нашата градина бяха нацъфтели старите сливи и бяха се привели една към друга засмени като баби, натруфени за сват ба. През нощта беше наваляло дъждец. Въздухът беше пресен, небето – 195

чисто и ведро. Слънцето бе изскочило над баирите светло, хубаво, праз нично, като че ли бе излязло из черква заедно с хората. Белчо имаше по-бодър вид. Зарадвани от неговото оздравяване, ние му вързахме на рогата големи пресни китки от млада коприва, иглика и сливов цвят. Изрешихме го, изчистихме го. Той ни гледаше другарски и примижваше от удоволствие. По едно време той стана и бавно се отдели от нас. След това тръгна и като се крепеше с усилие на краката си, излезе от портата се така ве личествен и хубав, какъвто беше, само че много по-слаб. Поискахме да го спрем, но мама ни каза да го оставим да се разходи. Тръгнахме след него. Белчо се отправи на пътя към реката. Хората, които не бяха го виж дали няколко време, се спираха и казваха: – Бедният Белчо! Той спря до малкото мостче, пи вода, стоя дълго и като никога не се върна обратно у дома, а прегази реката и се упъти към близката наша нива, дето се люлееше току-що вретенила ръж, в чиито вълни се обаж даше пъдпъдък и над която играеха малки пеперуди. Белчо спря край нея, погледна я като познато, близко и откъсна няколко стръка от сину ра. После пристъпи един-два пъти и отведнъж се заклати цял и се стро поли с болна, дълбока въздишка. Изплашени, ние припнахме да кажем в къщи. Като се върнахме пак с баща ми, Белчо лежеше мъртъв край нива та, с глава, изопната върху цветистия слог, с очи, отворени широко към синьото небе, жални, мълчаливи и хубави, но вече без поглед. Така умря тоя стар труженик, тоя мълчалив наш приятел.

Отговори на въпросите: 1. С какви чувства е изпълнен този разказ? 2. Как си представяш Белчо? Опиши го. Разкажи онзи епизод от разказа, който те трогва най-силно. Нарисувай илюстрация към разказа.

Торбаланци

Живеели си сам-самички един дядо и една баба. Нямали нищо-ни щичко: ни син, ни щерка, ни крава, ни магаренце. Дядото ходел от къща на къща, сечел дръвца, носел водица – така се прехранвали. Пък баба та все го хокала. Веднъж на дядо му домъчняло много за бабините думи и отишъл при реката да търси златната рибка. Отведнъж из водата кацнали мно го жерави. Скокнал дядо и хванал един жерав. – Пусни ме, дядо! – замолил се жеравът. 196

Старецът имал добро сърце. Станало му жал за птицата. Какво да прави? Жеравът разбрал и му рекъл: – Ще ти дам един подарък, който голямо добро ще ти донесе. Подарил жеравът на дядото една торбичка, показал какво трябва да прави с нея. Зарадвал се дядото, взел торбичката и тръгнал. Замръкнал се в едно село. Там живеела кумицата му с двете си дъ щери. Срещнали го те, но нямали с какво да го почерпят. Дядото отка чил торбичката от рамо, па извикал: – Торбаланци, на работа! Изскочили пъргави момчета, нагласили трапезата, па извикали: – Заповядайте! Гостил дядото кумицата и момите, па извикал: – Торбаланци, ха в торбата! През нощта кумицата и дъщерите ѝ ушили торба – съща като на кума им. На отиване дали на стареца тяхната торба, а взели неговата. Поискал дядото да гости бабата, но торбичката останала свита. Наложила му бабата гърба с ръжена. Заплакал дядото и право оти шъл при жерава. Жеравът му дал друга торбичка. По пътя огладнял, дядото седнал на полянката и рекъл: – Торбаланци, на работа! От торбичката изскочили две силни момчета, с тояги в ръце, бият стареца и викат: – Недей ходи у кумицата, не си оставяй торбицата! Едвам му дошло на ум да извика: – Торбаланци, ха в торбата! Старецът взел торбичката и право у кумицата си. Кумицата видя ла новата торбичка и щом дядото си легнал, кумицата взела торбичка та и казала: – Торбаланци, на работа! Веднага изскочили двама яки торбаланци, бият кумицата и викат: – Дай на стареца торбицата! Кумицата побързала да върне на стареца откраднатата торба.

Отговори на въпросите: 1. Каква е основната мисъл в приказката на Елин Пелин? 2. Какво наказание получава хитрата и крадлива кумица? 3. Намери в текста думи и изрази, които не се употребяват в книжовния български език. Във вашия говор употребяват ли се те? Преразкажи приказката на по-малките си сестри и братя. Заедно със съученичките и съучениците си инсценирайте приказката и покажете инсценировката на по-малките ученици. 197

ЙОРДАН ЙОВКОВ – УЧИТЕЛЯТ ПО ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ С творчеството си Йордан Йовков изгражда свят на доброто и истинското. В разказите си той тръгва от сивата действителност и постепенно я превръща в легендарна реалност, прави я светла, пренася ни в друг, по-красив, по-хармоничен свят. Несъмнено разкази му оставят у читателя вечни уроци по житейска мъдрост, които пораждат дъл боки и тревожни размисли за онзи човек, изправен пред сложни душевни перипетии, чието преодоля ване води до достигането на щастие и съвършенство в иначе жестокия свят. Хуманизмът и битката за по бедата над злото и грозното в живота, търсенето на красотата, дори на фона на ужасяващата война, са характерни за твор чеството на този голям български писател. Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в село Жеравна. Той започва образованието си в родното си място, а по-късно продължа ва да учи в София и завършва през 1900 година. Още от малък Йовков се увлича от литературата, а учителят му е напълно уверен, че някой ден ученикът му ще стане велик писател. Същата година Йовков се премест ва заедно със семейството си в Добруджа. Не след дълго заживява в село Долен извор, където остава за кратък период от време.

Родната къща на Йордан Йовков в Жеравна

Първата си творба „Под тежкия кръст” младият писател завърш ва по време на обучението си в школата за запасни офицери. Тя е пуб ликувана през 1902 година. През 1904 година Й. Йовков се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския университет. За нещас тие, по също то време баща му умира и младият автор е принуден да на пусне университета. След това Йордан Йовков се отдава на преподавателска дейност в редица добруджански села, където несъмнено получава богат жизнен материал. Това продължава до 1912 година, когато идва Балканската 198

война и бъдещият творец е мобилизиран, както стотици хиляди други българи. По време на Междусъюзническата война той служи като ротен командир, а след като е ранен в боевете край Дойран, Йордан Йовков е повишен в чин. Участието му във войните се отразява и в твор чеството му. То се превръща в отправна точка за размисъл за общочовешките проблеми. Войните са онова огромно зло, което преобръща човешките съдби, носи разделение и хаос, разкъсва връзки между хората. Преплитането на толкова проблеми е характерно за военните разкази на Йовков. След края на конфликтите на полуострова младият Йовков работи като редактор на списание, в което публикува очерк за войната. То обаче про съществува кратко и писателят е принуден да по Капитан търси нова работа – назначен е за редактор и биб Й. Йовков лиотекар. Обаче след включването на България в Първата световна война през 1915 година той е отново мобилизиран и е изпратен в град Ксанти. През 1916 година по стечение на обстоятелствата съдбата му дава шанс да се завърне към своето призвание. Заради уменията му е изпра тен в редакцията на списание „Военни известия” и там остава до края на конфликта. Тогава започва и най-трудният период в живота на писателя. Годи ните след войната са белязани от удара на Втората национална ката строфа. Любимата му Добруджа, която чувства като свой истински дом, е в ръцете на румънските окупатори, което се отразява и върху душев ното състояние на автора. Той преминава нелегално чуждата граница и се установява във Варна, където за известно време преподава.

Й. Йовков със семейството си. 199

По-късно, през 1920 година, с помощта на свои приятели, постъпва в българската легация в Букурещ и остава в румънската столица бли зо 8 години. Макар да се чувства сам, недооценен и неразбран в чуждата страна, именно тук той подготвя най-големите си творби – „Песента на колелетата”, „Старопланински легенди”, „Вечери в Антимовския хан”, „Женско сърце” и „Ако можеха да говорят”. Всички те са пропити от пре живения ужас по време на войната. Войната е описана като огромно из питание, носеща единствено страдание. Големият естет и творец Йор дан Йовков обаче успява да намери и да ни покаже по толкова изящен начин и красотата ѝ („Белият ескадрон”).

Но през 1927 година се завръща в отечеството, където най-накрая се посвещава изцяло и единствено на това, в което е най-добър, а именно – в писателската дейност. През същата година е назначен за преводач в Министерството на външните работи. В последните години от живота си той напълно се отдава на литера турата. Работи много, но насъбралото се от годините напрежение, както и участието му в множеството войни, оказват влияние и върху здраве то му. През 1937 година заминава да се лекува в Хисаря, но поради вло шаване на състоянието му е закаран и опериран в Пловдив. Открит му е рак в стомаха и в жлъчката и апандисит, което прави невъзможно оз дравяването му. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. За жалост, Йордан Йовков си отива от този свят твърде млад, едва на 56 години. Макар да започва творческата си кариера като поет, без никакво съмнение можем да заявим, че големия си успех постига с раз казите си. През периода 1913-1917 година той посвещава творчеството си на преживяното по фронтовете. Открояват се произведения като „Те победиха”, „Безотечественици”, „Балкан” и „Земляци”. През 1920 година той отново подхваща тази тематика с новелата „Последна радост” и раз казите „На стража” и „Другар”. През 20-те години обаче Йовков твърдо застъпва темата за селяшкото битие. Именно тогава написва творбите, 200

с които е припознаван днес – произведения като „Албена”, „Песента на колелетата”, „Шибил”, „По жицата” и др. Безспорно Йордан Йовков заслужава трайното присъствие в сърца та на читателите, защото той не само че обогатява българската литера тура със своето разностранно творчество – от поезия до разкази за война та и обикновения човек – но и ни показва същността на българина. Когато говорим за личността и живота на Йовков, е важно да се вглеждаме и в произведенията му. Те са достатъчно истински и недву смислени, за да добием представа както за него, така и за това какъв трябва да е светът, в който живеем. А именно такъв, какъвто той ни го представя, – по-красив и хармоничен, по-обикновен, но по-истински. И ако следваме завета, който Йордан Йовков ни остави в творбите си, че красотата и добротата съвпадат и са ключът към един по-светъл и ис крен свят, то нека да го използваме, за да сътворим този по-добър свят.

Отговори на въпросите: 1. Познаваш ли творчеството на Йордан Йовков? 2. Кои литературни произведения на Й. Йовков си чел/-а? 3. Защо литературоведите го наричат „майстор на разказа“? 4. Кога и къде е роден Йордан Йовков? 5. Какво е станало с него след завършването на школата за за пасни офицери? Прочети един от разказите на Й. Йовков и, за да запознаеш съучениците си с прочетеното произведение, подготви устен отзив или писмена аннотация. РЕЧНИК

• Анотация: - съдържа кратка характеристика на литературно произведение; - дава точна информация за автора, съдържанието, структурата и предназначението на произведението. • Отзив – кратък текст, в който се дават: - сведения за автора; - кратко съдържание на произведението; - оценка на произведението.

201

ИЗ УКРАИНСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Щом умра аз – погребете ме в една могила тука, в тая степ широка, тук, в Украйна мила.

Завещание

Тарас ШЕВЧЕНКО

тих ще хвръкна пак омайно аз при Господ в рая да се моля, че … до края Бог не ще да зная.

Планини, поля безкрайни, Днепър бял до мене – да се вижда, да се чува как реве и стене.

Аз ще спя в могила. Прангите докрай строшете – нека свободата мила с капки кръв да светне.

Как влече той от Украйна бесен към морето кърви вражи… Ей тогава над гори в небето

И тогава нов животът весело ще лумне… Споменавайте и мене с добра тиха дума.

(превод Нико Стоянов)

Преведи на български език откъс от статията на поета и преводач Д.Методиев, носител на украинската награда за преводачи „Максим Рилски“ (1974 г.) „Защо обичаме Шевченко“. Шевченка у нас знають і люблять уже понад сто років. Саме тоді, коли розквітав талант великого Кобзаря, в другійполовині ХІХ ст.,у Болгарії відбувалосьвелике піднесення національної свідомості, за роджувалась нова болгарска ілтература. І перші переклади Шев ченкових поезій мали неабияке значення для її становлення. Безсумнівним є вплив Т.Шевченка на поезію Х.Ботева та І.Вазо ва. Та й сам Вазов говорив, що Шевченко відіграв велику роль у його творчості. І.Вазов, Л.Каравелов, Х.Ботев якийсь час жили в Україні і, при родно, не могли не любити Шевченка. Оскільки ж вони були осно воположниками нашої літератури, то поезія Кобзаря дуже вплинула на розвиток нової болгарської літератури. (според: Українсько-бол гарські культурні взаємини ХХ ст. Київ. Наукова думка, 1988 р.) В Интернета намери информация за Димитър Методиев. Разкажи за него в класа.

202

І. УКРАИНСКАТА ПОЕЗИЯ В ПРЕВОДИ НА НИКО СТОЯНОВ Припомни си как звучи това стихотворение на украински.

***

Бях на тринадесет годинки. И пасох агнета весден. А горе – слънце, свода синкав… Или пък нещо става с мен? И мил е всеки стрък, трапчинка, че сякаш Господ е това. И ни повикаха към „пая“, а аз сред бурена вглъбен се моля Богу… и не зная защо на малкия на мен ми бе приятно да се моля, защо тъй весело ми бе? Селцето, Божото небе, игриво, агнето – на воля! Под слънцезвънкото кубе! Но след малко слънчо – скри се, Бог и той не трае… Пекна, зачерви се и подпали рая. Сякаш се събудих, гледам: почерня селцето, в синината Божа горе – потъмня кубето. Бяло агънце прегръщам – бяга, – не е мое, взирам се аз в селски къщи – няма нийде моя!

Нищо Бог на мен не даде!.. Всичко се размъти и сълзици… А девойче недалеч край пътя тихичко коноп събира във въздушен унес… Чу, видя, че ще заплача и че съм възбунен – нежно ми изтри сълзите, плахо ме целуна… И светна слънцето изпрано и сякаш всичко мое стана – река, градини и бърда!.. И агънцата чужди ние подкарахме ги към вода. Е, глупост е!.. Но по-нататък: сърцето, Боже, плаче, страда – да доживея не ми даде там в оня рай живота кратък. Щях да издъхна тих в браздата, живял без смисъл и без цел. Не бих бил юродив и смахнат, не бих аз хора, (Бог) проклел!

Отговори на въпросите: 1. За какво се разказва в стихотворението? 2. От какво се оплаква Тарас Шевченко, като разказва за отро чеството си?

Паметник на Тарас Шевченко, София 203

Леся УКРАИНКА

Епилог

Не живял сред буйни бури, ти на силата цената не познаваш, а човек си – сред труда, навръх борбата.

Ден и нощ стоят нащрек те – боен труд, – замяна кратка! Ден и нощ кипи борбата – иска сили без остатък.

Не живял сред буйни бури, не си бил с тъга отруден, не си бил с безсилна мъка на безделие принуден.

Вижда се, че им се чини – мъката ги е скосила… Ех, борци, борци, какво е, що е то – ръце без сили!

Как завиждам на онези, дето цял живот се лутат? Докато в умора адска капнат за една минута!

Що е то, когато тихо ти лежиш като сираче и от буря чакаш милост – да те гали, да те тачи…

Що остава на такива? Само мъката голяма… Приемете тези думи! Друго нищичко си нямам.

Владимир МИРНИ

На приятеля ми от България

Подарявам ти тихо за спомен житен клас един, клонче калина – хубостта и мощта на Украйна – в тях е цялата моя Родина.

Ще се върнеш в България утре – Там зрънцата пръсни из полята и под вятъра топъл и южен ще се вдигнат, ще плиснат житата.

Ще се върнеш. И там на Балкана посади това клонче калина да цъфти, да трепти под небето, гдето прадядо ми загина…

Велико Търново

Аз бях твой гост – ти си прекрасен! Учуден бях аз и щастлив, когато ти – цъфтящ и ясен, посрещна ме гостолюбив. Като сияещ скъп брилянт, ти, изправен изведнъж пред мен, бе в огледалото на Янтра като в зеница отразен. 204

Александър БИЛАН

И цял с история препълнен, живееш с днешен ден сега, а там над Царевец, на хълма витаят спомени, тъга. Да, ти притиснат не остана – срещу врага въстана в стръв. И досега пламти в Балкана

пролятата ти в битка кръв. Свети, презрял тъмите, мрака. …Бих дълго гледал те в захлас, но моята Полтава чака и време е да тръгвам аз.

Прощавай, дивен град и славен! Едно сърце ехти в гръдта – аз половината оставям на теб, за твойта топлота… Христо БОТЕВ

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата. Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.

Прочети стихотверението. С помощта на речника установи значение на непознатите думи и изрази. Прочети стихотверението. С помощта на речника установи значе ние на непознатите думи и изрази. Обясни на групата значението на израза „глас във пустиня“. В Интернета намери информация за Васил Левски. Разкажи за него в класа. Дискутирайте в групата за това, как може да се разберат думите на Христо Ботев: 205

Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.

Подготви и направи в класа презентация за Христо Ботев. Особено внимание обърни за връзката на поета с Одеса и бесарабските села. В кои населени места в Украйна има открити паметници на Христо Ботев? Преведи на български език откъс от статията на украинския поет и преводач на българската поезия на украински език, носител на Ботьовата награда (1976 г.) Д.Павличко „Поезията на Христо Ботев“. Преведи на български език откъс от статията на украинския поет и прево дач на българската поезия на украин ски език, носител на Ботьовата награ да (1976 г.) Д.Павличко „Поезията на Христо Ботев“. Є великі люди минулого, яких ми прагнемо бачити живими,яких уявляє мо собі досить конкретно, бо їхні образи підтримують вдуші стремління до іде алу. До таких людей належить Ботев. Христо Ботев загинув у 28 літ. Його життя – це блискавка, якою освітила ся болгарська земля наприкінці темної ночі свого п‘ятисотлітнього поневолен ня. Його поетична творчість, могутня в дії та ідейно-мистецькому значенні, не співмірна з кількісним своїм виявом. Двадцять віршів Ботева – най яскравіший приклад того,що в літературі тільки якість приймається до уваги історією. (според: Українсько-болгарські культурні взаємини ХХ ст. Київ. Наукова думка, 1988 р.)

II. УКРАИНСКИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ Който не работи, не яде

Веднъж един човек дал комат хляб на вълка. – Много е сладък! – възкликнал вълкът. Сетне запитал: – Ами откъде си го взел? 206

– Как откъде! Изорах нивата… – И си взе хляб? – Не, после засях жито… – И си взе хляб? – Много бързаш – отвърнал човекът. – Чаках го да поникне, да по расне, да узрее. Сетне го ожънах, смлях брашно, омесих тесто и чак тога ва опекох самуни. – Вярно, сладък е хлябът – рекъл вълкът, – ама много работа иска! – Прав си – отвърнал човекът. – Не е лесно. Но който не работи, не яде.

Помогни на малките да преразкажат приказката. Разкажи им българската приказка „Ленивата снаха“.

Попът и циганинът

Живели в едно село поп и циганин. Те били съседи. Наближило вре мето за коситба. Попът повикал циганина. Спазарили се така: циганинът ще коси цял ден и за това попът ще му плати торба царевица. Почнал циганинът да коси. Цял ден косил, а когато слънцето заля зло, отишъл при попа да му плати. Попът му рекъл: – Гледай! Денят още не е свършил; вярно, слънцето залезе, но брат му, месецът, свети. А по това време тъкмо се показал месецът. Видял циганинът, че нищо не може да стори, и развъртял отново ко сата. Косил цяла нощ, докато месецът залезе. Тогава попът повикал ци ганина да му плати. Дошъл циганинът с торба на рамо и с чувал в ръка. Пробил торбата и я разтворил над чувала. Насипва попът царевица в торбата, а тя пада през дупката в чувала. Забелязал това попът и вдигнал врява. А циганинът му рекъл: – Когато се появи братът на слънцето, дето ми свети цяла нощ, аз си мълчах. А сега, като взех брата на торбата, чувала, ти се развика. Тряб ва да почитаме всички роднини. Така циганинът надхитрил алчния поп.

Обясни на малките си роднини смисъла на приказката. Преразкажи на децата една-две приказки за Хитър Петър.

207

ЕЗИК СВЕЩЕН НА МОИТЕ ДЕДИ

Иван ВАЗОВ

Българският език

Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди за радост не – за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива – от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти паднà под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор, отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп – за груб брътвеж те само бил орисал! Туй слушам се, откак съм на света! Се туй ругателство ужасно, модно, се тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновение, и в светли звукове ще те предам на бъдещето бодро поколение; ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий блясък ще те покажа, и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа.

Отговори на въпросите: 1. Как възприемаш стихотворението, което знаеш наизуст от детските си години? 2. С кои събития и периоди от българската история свързваш изложеното в стихотворението? 208

3. Има ли в текста думи, чийто правопис те учудва? 4. Отговаря ли удвояването на предлозите на книжовната нор ма? Защо поетът използва удвояването на предлозите?

Родната реч

Обичам те, българска реч, звук сладък, най-мил в звуковете, ту арфа звънлива, ту меч на майстор художник в ръцете. Обичам те, роден език, ту гъвкав, ту твърд, като камен елмазен, жив израз и клик на мисъл, на блян, на дух пламен. Език за песни и за бран, език, сечиво благородно, от твойта съм сладост пиян как лейш се, звучиш ти свободно. Как твойта хармонья плени слуха, о реч мощна, напета, в песни́те на наште жени, в крилатия стих на поета!

Отговори на въпросите: 1. Знаеш ли, че в оригинала на стихотворението „Родната реч“ Ив. Вазов употребява думата язик вместо съвременната дума език? Провери в Интернет. 2. Има ли в текста отклонения в правописа и словореда и в двете стихотворения? 3. Как може да се обяснят тези отклонения?

Народен театър ИВАН ВАЗОВ, гр. София 209

Паисий ХИЛЕНДАРСКИЙ

Езикът наш „О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш!.. Ти, болгарино непрельщайся, знай свой род и язик!“

Паисий Хилендарский

О, да, Паисие: речта ти беше права в ония тъмни дни – и днес е я такава : народа наш по труд, по чест, по меч велик – по липса на любов към свойто как е малък – по рабския поклон по чуждото! – и жалък с туй незачитанье на родний си език! Тоз хубавий език, и звучен, и кристален, във наший собствен дом е гостенин печален: във дрипи, настрана стои оттикнат днес. И тоя най-скъп дар помежду даровете, щит, нас от гибел, смърт пазил през вековете, не любим, не ценим – на чужди правим чест. На тоз език и днес се радваме и плачем, но ний се не гордейм със него, не го тачим – едва ли пред света не ни докарва срам. Туй, що е българско, е много долньо, диво, о, чуждото за нас е скъпо и красиво! О, чуждо любим ний! О, чуждо дайте нам! Мнозина ли сме ний – пир, път ли сбрал ни тамо, – едничък чужденец намери ли се само, на неговий език завчас ще загълчим! И вред си робското разнасяме смиренье, духовна нищета и самоуниженье – от миналите дни печат неизличим! Език свещен, нам страж и в вековете дални, чудесно сечиво за творби идеални, от твойта красота кога ще се омайм? Съкровище си ти, но то кому е драго? от всичките блага най-скъпоценно благо на-малко те скъпим, ний даже те не знайм! Има ли ще народ кой себе си почита, светата родна реч така да не зачита 210

Паисие, ти бе – та и сега си прав! Скокни из гроба си, де влезе с жлъч отровен от наший срам тогаз, и с глас сърдит, гръмовен излей въз нази днес пророческий си гняв!

Прочети стихотворението, въпреки че е доста сложно за възприемане. Анализирай съдържанието на текста. Опиши своето разбиране на казаното от автора.

Паметник на Паисий Хилендарски, Банско. Снимка М. Митов

Нико СТОЯНОВ

Матерен език На дъщерите ми – Елена и Татяна Степта, лозята, всеки корен и този пролетен порой, и гръмотевици, и хора пред извора се свеждат твой. С небето нощно ще говоря и със звездичките безброй – като подкрепа и опора, навред е с мен езикът мой. Език предвечен на дедите, – Във всяка твоя дума-щрих сияят слънчево лъчите, на мама топлят ме очите… Щастлив съм: първият ми стих тук с него закипя в гърдите! 211

Владимир КАЛОЯНОВ Аз се завърнах във Буджак и сила взех от родния език.

Буджак

Той оцеля сред пристъпи на мрака, за да омайва пак и пак.

И досега в Буджака кръшно песни пеят, жив дух в хоро запазен е до днес. На тази мъничка планета се лее все позната реч.

Таня ТАНАСОВА-ТОДОРОВА

Език мой роден

Език мой роден, български и вечен! Отново днес при тебе аз се връщам. И както някога, през тази вечер ще ме посрещнеш ти пред нашта къща. И пак ще звъннеш в дядовата дума, ще литнеш горе с песента на мама и сетне, като уморен сред друма, глава ти ще склониш на мойто рамо. Език мой роден, мъдър, смел и вечен.

Тодор СТОЯНОВ

Български език

О, родния ми български език! Ти идеш от мъгливата прадревност. Сега си с мен и всеки миг усещам аз най-святата ти верност. Ти ме подкрепяш в труден час и вдъхваш сила в мен, 212

живот и вяра. Чрез твойта музика постигам аз хармония, и красота, и мяра. Пред тебе коленича пак смирено, и като капчица от тази твоя благост поднасям днес

едно стихотворение, изпълнен с благодарна, светла радост.

Димитър ПЕЙЧЕВ

На Димитър Михайлов

С този език съм роден на света, с този език ще умирам. В живота, прекаран в неравна борба, аз радост по капка събирам – от изворче бистро, от чергата пъстра, от ален пипер и от алено вино, от черна бразда върху пролетно утро, от питка, препечена върху софра, от пролетен дъжд, от усмивка моминска. Днес поглед аз пращам към Господ с молба – жадувам живот без почивка! Език мой, единствен приятел си ти, със тебе споделям аз моите мъки, кахърите тежки към тебе пак мъкна и с радост дарена към тебе притичвам – одая с прозорче към слънцето златно и с куничка черна от време предишно. Заварих родове с вярата скришна и дядовци, баби, и чичовци прашни – очите им черни, от жега топени, с насечени устни от вятъра южен, жени гласовити, в хоро наредени, и майка ми, майка ми с погледа тъжен. Език мой, със древните химни свещени, омайваш чедата ни тук природени. Ти като болка си нужен!

Избери стихотворението, което най-много те впечатлява. Напиши есе или стихотворение, което да разкрие твоето отношение към родния ти език.

213

ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Човек може да преживее без храна няколко седмици, без вода – няколко дни, без въздух – само няколко минути. „Човекът е цар на природата“ – това го чуваме от детските си го дини. Наистина, човекът е най-съвършеното природно творение. Обаче природата е околната ни среда, в която човек се е родил и в която жи вее няколко милиона години. Ние не можем да живеем без благата, кои то ни предоставя природата: от нея получаваме и храна, и материали, и необходимата ни енергия. За съжаление тези блага не са неизчерпаеми, а последиците от въздействието на човека върху природната среда ста ват все по-значими и по-негативни. Като разумни същества ние тряб ва да живеем така, че и след хиляди години хората да могат да живеят поне толкова добре, колкото добре живеем и ние. Най-важните проблеми, свързани с опазване на околната среда, е замърсяване на въздуха и водата, особено като резултат от дейностите на човека. Защо ли най-важните са тъкмо тези проблеми? Отговорът е еднозначен: човекът няма да оцелее, ако няма чист въздух, за да диша, и няма чиста вода, защото може да гладува и то доста дълго, но не може да жадува – от жажда ще загине.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА В атмосферата над гъсто населените места и индустриални региони се натрупват газове и прах, които пагубно действат върху околната сре да. Най-голям дял от замърсяването на въздуха се пада на топлоелек трическите централи (ТЕЦ), на автомобилния транспорт и на горивните процеси в различните производства.

Мръсният въздух, който дишаме 214

Например, в селищата с интензивно движение на автомобилите и на други места, където се изгарят горива, въздухът съдържа големи количе ства газове замърсители, което създава сериозна заплаха за живата при рода, в това число и за здравето на човека. Основните замърсители на ат мосферата, които пагубно влияят върху живата и неживата природа, са въглероден оксид, въглероден диоксид, серен диоксид и азотен диоксид. Как ли влияят тези газове върху живата и неживата природа? Въглеродният оксид е отровен газ и може да предизвика задушава не или смърт. Серният диоксид и азотният диоксид също са отровни. Въглеродният диоксид в по-големи дози затруднява дишането на живи те същества. Натрупването му в атмосферата води до общото затопляне на планетата, което негативно влияе върху нашата защита – озоновия слой, атмосферата ни. Прахът (много дребни и сухи частици от пръст, въглища и др.), как то и битовата прах в нашите жилища, също са замърсители на възду ха. При вдишване твърдите му частици увреждат даже белите дробове. Освен това по праха полепват и се развиват много болестотворни микро организми. Говорят, че в една градска квартира за една година се съби ра около 30-40 килограма битова прах. Замърсителите постъпват във въздуха главно по два начина – в ре зултат на природни явления и като отпадни продукти на човешката дейност. Природните замърсители са резултат на много процеси, които протичат в природата. Например при активната дейност на вулканите в атмосферата се изхвърлят пепел и отровни вещества, в това число въ глероден диоксид и серен диоксид. Даже минералните извори извеждат на повърхността различни газове, разтворени във водата. Пожарите замърсяват въздуха не само със сажди и пепел, но и с отровните газове, например с въглероден диоксид и въглероден оксид. Горските пожари не само замърсяват въздуха, а и унищожават дърветата, основните производители на кислород, както и безброй животни.

Горски пожар

Замърсяване на атмосферата 215

При гниенето на измрелите растения и животни също се отделят отровни газове. Между другото, значителни количества въглероден дио ксид постъпват във въздуха при дишането на животни и на хората. Човешката дейност, нашите потреби съществено допринасят за за мърсяване на въздуха. Най-голямата част от енергията, необходима на хората, се добива при изгаряне на въглищата, на природния газ и на течните горива. Ако въздухът, замърсен със серен диоксид и с азотен диоксид, срещне по пътя си малки водни капчици, образуващи облаците, тези га зове ще се разтворят във водата. Ще валят киселинни дъждове, кои то убиват растенията, разяждат металите, разрушават не само природ ните обекти, но и създадените от човека социални обекти, паметниците на културата и т.н. Когато такива дъждове паднат над реки и езера, за гиват част от животните в тях. И ние говорим за замърсяване на водите.

ОПАЗВАНЕ ЧИСТОТАТА НА ВОДАТА Освен въздуха друго необходимо условие за живот н Земята е вода та. Учените казват, че и самият живот на нашата планета е възникнал във водната среда. Въпросът за качеството на водата отдавна вълнува човечеството, тъй като потребностите от безценната течност непрекъснато се увели чават. Сладката вода не достига, но при все това е подложена на замър сяване. Най-големите замърсители на водата са отпадните води от жиз нената и производствената дейност на човека, от функционирането на инфраструктурни обекти и под. Когато такива води се изпускат без кон трол, натрупването на отрови в реките, езерата и морета води до унищо жаване на различни видове водни растения и обитатели. Например за поддържане на ефикасно земеделие хората използват минерални торове и препарати за защита на растенията. Дъждов ната вода разтваря част от тях, а разтворите попадат замърсяват водни те ресурси, в това число и подпочвените води. Много са опасни нефтът и нефтопродуктите (бензин, нафта, смаз очни масла), защото се задържат на повърхността на водните басейни и не позволяват на кислорода от въздуха да се разтваря във водата. А без кислород загиват много водни животни и птици. Водата се замърсява и с микроорганизми, способни да причинят опасни заразни болести като коремен тиф, холера, дизентерия, хепатит и др. Отпадните води трябва да се пречистват с използване на водопре чиствателни станции, преди да се изпуснат в реките или в морето. В специални съоръжения твърдите частици (от глина, почва, пясък и др.) се отстраняват чрез утаяване и филтруване. След това се използ 216

ват специални вещества, които превръщат вредните примеси в безвред ни утайки, които също се отделят чрез филтруване.

Водни системи

Спираловидна пречиствателна станция

За осигуряване на питейна вода за населението природните води също се пречистват, преди да се пуснат във водопроводната мрежа. Ос вен утаяване и филтруване (за отстраняване на твърдите частици и опасни вещества) за подобряване на прозрачността и вкуса на водата се използва пропускането ù през активен въглен или през други подоб ни вещества. А за отстраняване на опасни за хората микроорганизми во дата се дезинфекцира. Вододайните зони – извори, потоци, езера, язовири, се охраняват специално, за да се осигури чиста питейна вода за хората. Във всяка ци вилизована страна действат Законите за опазване на водните ресурси, защото човечеството разбира колко е важно да се запази водният потен циал на нашата планета и за бъдещите поколения.

Провери в печата, в библиотеката или в Интернет: 1. Какви са по цвят газовете, които замърсяват въздуха, имат ли мирис тези газове, разтварят ли се във водата? 2. Какво е сине-зелените водорасли? Защо са опасни?

Токсични водорасли 217

3. Кои международни организации се занимават с проблемите на общото затопляне на планетата? Ефикасна ли е дейността им?

Посочи примери за замърсяване на въздуха в резултат от дейността на човека. Опиши източниците на домашната прах. Разделете се на два отбора и проведете състезание „Отговори на въпросите“. Предварителната подготовка включва работата в библиотеката или търсене на отговорите в Интернет. Дадените въпроси разделете на две: 1. Отровни ли са газовете, основните замърсители на въздуха? 2. Кой от тези газове предизвиква общо затопляне на нашата планета? 3. Борбата срещу общото затопляне на планетата има ли дър жавна поддръжка в цивилизованите страни? 4. Какво знаеш за разрушаване на защитния озонов слой около нашата планета, което създава сериозна заплаха за живата природа? 5. Как се наричат областите в атмосферата, в които озоновият слой е силно изтънен? 6. Какво знаеш за „зелената енергетика“? 7. Вреден ли е на човека цигареният дим? Защо? Може ли да се отнесе към битовите замърсители на въздуха? 8. 8Какво знаеш за водноохранното законодателство на Украйна и България? 9. Какво знаеш за екологичното сътрудничество между Украйна и България като страни от черноморския регион? 10. Какво значение има питейната вода в живота ни? Как се оси гурява питейната вода във вашето село/във вашия район/във вашия регион? 11. Каква е природата на сине-зелените водорасли? Защо се на ричат цианобактерии? Как можем да се борим против тях. 12. Как зависи живата природа от състоянието на атмосферата и чистотата на водните ни ресурси?

218

ДУНАВ – ЕВРОПЕЙСКА РЕКА Дунав е втората по дължина река в Европа. Тя е единствената голя ма река в Европа, която тече в посока от запад на изток и се влива в Черно море.

Освен това Дунав е и единствената река в света, която протича през 10 държави (Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сър бия, България, Румъния, Молдова и Украйна.).

Румъния

Унгария, Будапеща

Водосборният басейн на реката се простира – освен на териториите на посочените 10 държави – и на териториите на още 9 държави (Швей цария, Италия, Чехия, Полша, Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Косово). Дължина на реката е 2852 км. Площта на водосборния басейн е 817 000 км². Названието на реката звучи и се пише различно: на немски – Donau; на унгарски – Duna; на хърватски – Dunav; на румънски – Dunărea; на сръбски – Дунав или Dunav; на украински – Дунай и т.н.. Различен ). произход има старогръцкото име на Дунава – Истър ( Дунав води началото си от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 m) в Германия, където две по-мал ки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 km от селището Донауешинген и оттам нататък реката се нарича Дунав. 219

Изворът Donauquelle в парка на замъка на рода Фюрстенберги в Донауешинген

Сливането на реките Бригах и Брег

Освен тази теория съществува и вариант, че началото на река Ду нав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстенбергишес шлос“ край Донауешинген. Този карстов извор е кап тиран през XVIII век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земя та на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. На няколко стотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след 1,4 км се сли ва с река Брег и дава началото на река Дунав. Горното течение на реката е до град Виена. В този си участък про тича по територията на Германия и Австрия. Тук Дунав е типична пла нинска река, като тече в пределите на планината Шварцвалд, Шваб ско-Баварското плато и на стеснения участък между Алпите и Чешкия масив. Долината му е тясна и дълбока с високи и стръмни склонове. Ширината на коритото се колебае от 20-100 м в района на град Улм до 100-350 м в района на Виена. Скоростта на течението е от 1 до 2,8 м/сек. На отделни места коритото на реката е коригирано със защитни диги. В този участък най-големите притоци, които реката получава, са пре димно десни (Ин, Изар, Лех, Енс и др.), водещи началото си от Алпите. Средното течение на Дунав обхваща участъка от Виена до проло ма Железни врата, като в този си участък реката пресича Среднодунав ската равнина и протича по териториите на 6 държави. Между Виена и унгарския град Дьондьош тече в източна посока, след това до хърват ския град Вуковар – в южна посока, а след това до Железни врата – в посока изток-югоизток. В Среднодунавската равнина долината на Дунав е широка от 5 до 20 км. Коритото се разделя на отделни ръкави, а скоростта на течение то е 0,3-1,1 м/сек. На отделни места реката преодолява отделни ниски възвишения и напречни ридове, като образува проломи (Унгарски врата, Вишеградски пролом, Железни врата и др.). В тези участъци долината ѝ се стеснява до 0,6 – 1,5 км, а на някои места до 150 м, като дълбочината на Дунава 220

значително се увеличава от 15 до 70 м, а скоростта на течението на ре ката нараства до 2,2-4,7 м/сек. В този си участък Дунав получава свои те най-големи притоци (Сава, Тиса, Драва, Велика Морава, Вах и др.).

Границата между България и Румъния

Железни врата

Дунав е северна граница на България. Долното течение на Дунав се простира от пролома Железни врата до устието и в този си участък реката преминава през териториите на 5 държави, в това чис ло и на Украйна. В началото на този участък тече на югоизток (до Видин), след това на изток (до Силистра), а накрая – на север (до Галац) и отново на изток до устието. Тук Дунав е типична равнинна река, тече през Долнодунавската низина. Долината на реката се разширява от 7 до 20 км, а заливните ѝ тераси се разделят на многочислени ръкави и протоци – Прут, Сирет, Олт, Яломица, Искър, Арджеш и др. Ширината на коритото на места достига 1-2 км, средна дълбочина – до 5-7 м. Скоростта на течението е 0,5-1 м/сек. При вливането си в Черно море Дунав образува голяма делта (площ 3500 км²), като се разделя на 3 основни ръкава (гърла) – Килийски, Су лински и Георгиевски. Най-северният – Килийският ръкав, служи за граница между Румъния и Украйна. Средният ръкав – Сулинският, е най-пълноводният и главен плавателен.

Ферибот на границата между Украйна и Румъния

Украйна, Одеска област

221

„Бъди активен за по-чист Дунав“ е мотото на кампанията по повод 29 юни – Деня на река Дунав. От 2004 г. той се отбелязва на тази дата, когато е подписана в София Конвенцията за опазване на река Дунав. Идеята на ежегодната европейска инициатива е да привлече вни манието към значението и опазването на Дунав и притоците му, защото от 2007 г. Дунав е включен в списъка на най-застрашените реки в света. Всички български крайдунавски общини отбелязват Деня на река Дунав с научни форуми, фестивали, екологични акции, художествени прояви, спортни състезания, пленери, дискусии, изложби и др. Например във Видин „акостира“ библиокораб и е подготвен праз ник под наслов „Мъдрости и потайности край Дунав.“ В Лом планират традиционното за 29 юни почистване на Крайдунавския парк. Фести валът на рибата организират в Козлодуй, заедно с конкурс за природ ни материали и пътуване с „Радецки“. В Оряхово се предвижда музи кално пътешествие по река Дунав. А в село Байкал за поредна година подготвят празник на Дунав: детски рисунки на тема „Дунав, бели Ду нав“ се създават от деца в Гулянци. В Никопол ще отбележат Деня на Дунав с изложби, пленери и екологични акции. Фестивалът на река Дунав става традиционен в Белене между 29 юни и 1 юли. В универ ситета в Русе се организират научни конференции с участието на екс перти по устойчиво управление на водите от България и Румъния. На 29 юни в Силистра звучат празнични концерти, а в Тутракан се пред виждат традиционните регати. Денят на Дунав ще бъде отбелязан с открит урок и във Варна. (По материалите на сайта https://bg.wikipedia.org /wiki/Дунав)

ЗАПОМНИ! Дунав на български често се членува: Дунавът/Дунава.

Като прочетете статията, разгледайте картата на Дунава. Разделете се на групи. Преразкажете по групи (1., 2., 3.) за горното, средното и долното течение на Дунав. Една група (4.) да подготви устно съобщението „Дунав в Украйна“. Друга група (5.)да подготви устно съобщение „Най-хубавите дунавски градове“. Разделете се на два екипа и подгответе по материалите от библиотеката или от Интернет по едно устно съобщение: 1. За екологията на Дунава. Обяснете защо от 2007 г. Дунав е включен в списъка на най-застрашените реки в света. 2. Разкажете как в България се празнува Денят на река Дунав.

222

НАРОДНИ ОБИЧАИ Лазарница

Лаленце се люлее, на зелено ливаде. Не е било лаленце, най е било детенце. Очите му звездички, лицето му трендафил. Майка му го будеше и му милно думаше: Стани, стани детенце да погледнеш лазарки. Лазаровден се празнува една седмица преди Великден, в събота. Църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, как то и паметта на свети мъченик Лазар Български, убит от османлиите на 23 април 1802 г.

За възкресението на Лазар Лазар и сестрите му Марта и Магдалена били приятели на Христос от детинство. Иисус не могъл незабавно да се отзове на молбите на сес трите да види брат им, че умира. Отишъл при Лазар на третия ден след смъртта му. До пещерата, където бил оставен покойният Лазар, го съ провождали Марта и Магдалена, учениците му и голяма група родни ни и приятели. Отмахнали камъка, който бил върху гроба и Христос ка зал три пъти: „Лазаре, излез!“ След третия път Лазар излязъл от гроба, махнал покрова и всички извикали: „Жив е!“ Потвърдили се думите на Христос пред вестоносците, съобщили му, че Лазар умира: „Тази болест не е за смърт, а за прослава на Бога!“

Възкресението на Лазар 223

Народната традиция Обредните практики на Лазаровден ни дават основание да потър сим в тях и връзка с древните култове към Богинята-майка, т.е. към по раждащото начало. Затова обредността е женска, в нея участват само моми. Тя осигурява здраве и плодородие, предотвратява суша и градуш ка и изобщо проникването на злото в бита и живота. Според народните представи Лазаровден е денят на нивите, пасби щата и горите. Символ на празника е човек, който тръгнал с брадва в ръка, обика ля горите, подсича старите дървета, шумаците и храсталаците, почист ва ливадите и ги подготвя за коситба. Според традицията този ден сто паните извършват само такава работа.

Лазаруването Най-важен е обичаят лазаруване. В него участват само момичета от 8–9 до 16–18 години – лазарките. Облечени с празнични дрехи, с венчета от зеленина и цветя, те обика лят по къщите на дружини. Във все ки дом те изпълняват песни, в които се възхвалява всеки член от семейство то – деца, стари, млади, моми, ергени и невести, а също така овчари, говедари, коняри и пр. Стопаните им даряват по гача с мед, плодове, яйца и пари.

Хорото на Лазаровден

224

На мегдана лазарките изиграват ритуално хоро, наречено буенек или буенец. То е отворено, т.е играят го хванати за ръце, в редица. На хорото се хващат само моми.

Надпяване на пръстените на Лазаровден В някои краища на България следобед лазарките извършват ритуала надпяване на пръстените. Предварително всяка мома оставя в общо менче свое украшение – пръстен, гривна, гердан или своя китка като знак. Момите донасят в бял котел вода от извора или кладенеца. След като донесат водата, момите се събират в една къща и всяка от тях оставя своя пръстен или китка, на която е закачен пръстен, гривна и пр. в котела. Котела с мълчана вода го оставят през нощта под тренда фил или друго цвете.

Сутринта една от момите или малко момиче, облечено като булка, вади пръстените и китките, а останалите пеят кратки песни-припевки. С тях те предричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: „зряла дюля и пре зряла“ (момата ще се омъжи стара); „сам си здравчец на камъче“ (ще се омъжи за сирак); „жълто було трески сбира“ (момата ще пристане) и т.н. Всяка мома си взема малко овес (ечемик) от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. Вечерта на Лазаровден се приготвят обредните хлябове за Благовец. Омесват се с формата на човешка фигура и се наричат кукли.

Отговори на въпросите: 1. Запазен ли е този народен обичай в родното ти село? 2. Ако е запазен, как се празнува? 3. Какво разказват баба и дядо ти за пролетните народни тради ции във вашето село? 225

Цветница Цветница е подвижен хрис тиянски, религиозен и народен празник, който се празнува как то в православната, така и в дру ги христиански църкви, една сед мица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или – в запад ните църкви – Палмова неделя. На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия, Хрис тос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и палмови клонки. След като възкресил престоялия няколко дена в гроба Лазар, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкре сението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал да го посрещне. Народът, виждайки в Иисус Христос Спасителя, възторжено размах вал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да лику ва, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъни те ще извикат“. Шествието продължило от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и ку пувачи на разни стоки и извършил множество изцеления на болни и не дъгави хора. На Цветница момите отиват рано на реката да кършат току-що цъфнали върбови клонки, отнасят ги в църквата, където им се чете мо литва. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Осветените върбички завързват около кръста си, за да не ги боли. По 226

ставя се и на входната врата на дома за здраве. Окичват с върбови клон ки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона. Един от най-интересните обичаи е кумичене. В различни краища на България този обред може да има и отлики. Обичаят започва рано сутринта, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и непло дородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се на реждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче изле зе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща. Или лазарките хвърлят венчетата си в реката като следят чие вен че е най-напред – тази лазарка се избира за „кумица“ и на Великден й отиват на гости с пити и червени яйца. През целия ден хората се гоща ват и се веселят. След Цветницата настъпва Страстна седмица с най-строг пост, кой то трае до Великден. На старобългарски „страст“ означава „страдание“. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иисус Христос в Йерусалим за Пасха до смъртта му са наречени страстна сед мица. Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък.

Отговори на въпросите: 1. В родното ти село запазен ли е този обичай? 2. Също ли се нарича Цветница? 3. Какво знаеш за други народни традиции и обичаи във вашето село? 227

ДИАЛОЗИ ПЪТУВАНЕ ДИАЛОГ 1 – Извинете, бихте ли ми казали къде е бюро „Справки“? – Бюрото е затворено за обедна почивка. Мога ли аз да Ви помогна? – Да знаете случайно кога заминава влакът за Киев? – За съжаление не зная. Обаче в чакалнята може да се види разпи санието на влаковете. За Киев ли пътувате? – Не, не аз, а майка ми. Аз трябва да ѝ купя билет за бързия влак. Не зная дали ще успея. – Ето разписанието. Влакът за Киев тръгва в 14.50. – Много добре. Сега ще отида на гишето за билети.

ДИАЛОГ 2 – Искам да запазя две места за полета „Одеса – Стокхолм“. – За отиване и връщане ли? – Не, само за отиване. И да няма междинно кацане. – За съжаление, това е невъзможно. Ще има междинно кацане в Киев. – Какъв престой ще имаме там? – Един час. – Аерогарата далече ли е от Киев? – Не, не е далече, но все пак няма да имате време за разходка из града.

ДИАЛОГ 3 – Кога и в колко часа излита самолетът? – Утре в 16 и 20. – Кога трябва да пристигнем на аерогарата? – Един час преди излитането. – Колко багаж мога да взема? – Всеки пътник може да носи 20 килограма, без да плаща. За всеки един килограм над нормата се плаща допълнително. – Къде трябва да претегля багажа си? – Всичко ще Ви обяснят на гишето при получаване на бордовата карта. – Благодаря!

ДИАЛОГ 4 – Заминавате ли? – Да, за Киев. – С какво ще пътувате? 228

– С параход. – С параход ли? Доколкото зная до Киев може да се стигне само с влак или самолет. – Не е вярно. По морето ще стигнем до устието на Днепър, а след това срещу течението до Киев. – От кой кей тръгва корабът? – От седми. – Вашата каюта хубава ли е? – Не зная. За пръв път пътувам с кораб. Мога да ти кажа само това, което е написано в билетите: четвърта класа, каюта с три места. – Не се ли страхуваш от морска болест? – Не. – Колко дни трае едно пътуване до Киев? – Не мога да ти кажа точно. – Мога ли да ви изпратя? – Разбира се. Само че не се разрешава изпращачите да се качват на кораба. – Няма значение. От палубата ще ми махнеш с ръка за „сбогом“.

В ПОЩАТА ДИАЛОГ 1 – Къде е най-близката пощенска станция? – На следващата пресечка. Какво искаш да изпратиш? – Трябва да изпратя препоръчано писмо, с разписка да подам ко лет и луксозна телеграма. – И аз ще дойда с тебе. Искам да се абонирам за градския вестник. Освен това имам покана за колет.

ДИАЛОГ 2 – На това гише приемат ли колети? – Тук се приемат пратки и препоръчани писма. – Къде е колетната служба, моля? – Тя е в дъното на залата.

ДИАЛОГ 3 – Мога ли да изпратя колет? – Добре ли е направена опаковката? – Да, колетът е опакован добре. Колко трябва да платя? – Две евро. Ето ви разписката. А Вие, госпожице, какво желаете? – Има колет на мое име. Мога ли да го получа? – Дайте ми паспорта си и поканата, моля. – Заповядайте. 229

ДИАЛОГ 4 – Извинете, моля, мога ли да се абонирам за вестник „Дума“? – За съжаление, това е невъзможно. За чужди издания се абонира в централната поща. Там трябва да отидете. – Доколкото зная, сега може да са абонира и в пощенски клон. – Абонирането за украинските списания и вестници се провежда у нас, а за чуждите – в централната поща. – Така ли? Тогава ще отида там. Довиждане! Приятна работа! – Благодаря Ви! Довиждане!

СВОБОДНОТО МИ ВРЕМЕ ДИАЛОГ 1 – Къде беше вчера? – Бях на театър. – Пак ли? Когато и да те потърся, ти все си на театър. – Какво да се прави! И днес се каним да отидем в Оперния театър. – Купили ли сте билети? – Не, още не сме купили. Ще отидем на „търси се“. – Не разбирам какво значи „търси се“. Сигурно още не съм научил езика добре. – Това е много просто: ще купим билети от някого, който ги има по вече. – Какво ще гледате? – Прочетох във вестника, че днес в Оперния театър представят ба лет „Лебедово езеро“. – Може ли и аз да отида с вас? – Разбира се. Само че билетът не е гарантиран. – Още имаме време. Не искаш ли да отидем в касата. – Сигурно още не си влизал в театъра. – Вярно е. Имам много малко свободно време. Обаче много ми се иска да видя интериора на Оперния театър. Още не съм влизал там. – Хайде да отидем. Може би ще имаме късмет.

ДИАЛОГ 2 – Ето я касата. Трябва да попитаме касиерката. – Госпожо! Кажете, моля, за довечера има ли билети? – Да, има. Какви места предпочитате? – Ако обичате, дайте ни три билета на партера. – За съжаление това е невъзможно. Няма билети. Откровено каза но, не си спомням билети за партера да са оставали, когато дават този балет. 230

– Какво можете да ни предложите? – Има няколко свободни места на първи балкон. Колко билета искате? – Три билета, моля! Много Ви благодаря!

ДИАЛОГ 3 – Търсих те снощи към седем и половина, но ти беше излязла. – Излязох още в седем часа. Бях решила да потърся билет за концер та в Одеската филхармония. – Успя ли да намериш? – Успях. Към седем и половина бях пред филхармонията. Имаше и други, които бяха дошли преди мене и също търсеха билети. Но този път аз имах късмет. В последния момент намерих един билет. Когато влязох в залата, оркестрантите вече бяха излезли на сцената. – Какво свириха? – Симфоничната поема „Тракия“ от Петко Стайков и „Концерт за пи ано и оркестър № 1“ от Чайковски. – Музиката на Чайковски е чудесна! – Великолепна е! Много пъти съм слушала този концерт и винаги бях под впечатление. – А симфоничната поема? Не съм я слушала. – И аз я слушах за пръв път, слушах със затворени очи. Един момент ми се стори, че съм в България, че чувам нейните песни, а музиката ме унася…

ОБЛЕКЛО И ОБУВКИ ДИАЛОГ 1 – Отсега нататък твоите дрехи и обувки ще слагаме в стенния гарде роб. Тук ще окачиш униформата си, ризите и панталоните. – А тук може да се постави балтонът ми, а шлиферът и якето ще за кача от другата страна. – В това чекмедже ще слагаш долното си облекло: гащета, къси чо рапи, фланелки. – Къде да сложа пуловерчето? – Пуловерчето, шалчето, ръкавиците ще ги сложиш на горната по лица. – Обувките долу ли да ги поставя? – Да, там им е мястото. – Ботушите ги нося сега. Още е студено. Не е ли по-добре това, което нося, да оставя в антрето? – Щом носиш и шапката, и палтото, и ръкавиците и ще ги носиш още известно време, оставяй ги в антрето. Няма защо да са в стаята. – През лятото няма да ги нося. 231

– За през лятото ще ги изчистим и ще ги приберем. – Запомнила ли си какво и къде да се слага? – Да, всичко ми е ясно.

ДИАЛОГ 2 – Колко ми харесват черните ти обувки, мамо! – Сигурно защото са затворени и с висок ток! – Мога ли да ги пробвам? – Няма смисъл, защото са широки за тебе. Хайде да отидем в магази на за обувки, за да ти купим летни обувки! – Да, нужни ми са летни обувки за всеки ден. – Сега в магазина има намаление. Миналата седмица си купих пре ценени бели боти. – А защо са преценени? – Случайно са останали от предишния сезон. – Не са ли демоде? – Не, не са. Освен това те са от кожа и с подплата, така че ще ги нося и късно есента.

ДИАЛОГ 3 – Нямате ли щанд за детски обувки? – В дъното на залата. Какво точно търсите? – Сандали за петгодишно момиченце. Червени или белички. Има те ли? – Имаме черни и тъмносини. – Според мене те са по-подходящи за момченца. – Права сте. Нямаме сандали от друг цвят. Потърсете в Централния универмаг. – А това какво е? – Кожени маратонки за момиченца. – Много са сладки! И тези малки делфинчета много ги украсяват! – Този чифт е последен. – Ще го взема! – Сигурна ли сте, че маратонките ще станат? Няма ли да са тесни или малки? – Те са по-големи, ще ги запазим за есента. Покажете ми онези розо ви джапанки и отворените чехлички. Много са симпатични! – Заповядайте! Не са евтини, но са много хубави. – Ще взема и джапанките, и чехличките. – Честито! Платете на касата. Тя е зад Вас.

ДИАЛОГ 4 – Какво желаете? – Бих искала да купя лятно костюмче за дъщеря си. 232

– Имаме много хубави копринени костюми, официални и неофици ални. – Покажете, моля, от по-ежедневните. – Кой номер носи дъщеря Ви? – 44-ти. – Вижте този. Моделът е много симпатичен. – Много ярък е. Освен това бих искала да е с ревери и двуреден. – Имаме и такива, но с панталон. Имате ли нещо против? – Не, нямам. Нека да е с панталон. Това естествена коприна ли е? – Не, 40 на сто е коприна, 60 на сто синтетика. Затова не се мачка и лесно се почиства. – Ще го взема. Мисля, че дъщеря ми ще го хареса. – Моля, платете на касата. – Заповядайте! Ето касовата бележка. – Честито! И със здраве да го носи дъщеря Ви!

ДИАЛОГ 5 – Добър ден! Какво желаете? – Искам да си купя нова блузка, официална, ярка, с малка якичка. – За съжаление, нямаме нищо ново. Обаче вчера получихме много хубави дамски и мъжки пуловери. – Бихте ли показали мъжките? – Това е най-хубавият модел. От мерино е. – Наистина е много хубав. Бих искала да го купя за сина си. Колко струва? – Не са евтини. – Имате ли много от тях? В момента нямам достатъчно пари. – Мога да го запазя до утре сутринта. – Много Ви благодаря. От колко часа е отворен магазинът? – От 10 часа. Заповядайте!

233

ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛЯ

ВАРИАНТИ ТЕКСТОВЕ ЗА АУДИРАНЕ ТЕКСТ 1 ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

В Университетската библиотека на италианския град Модена от проф. Лилия Илиева бе открит оригиналният ръкопис на първата бъл гарска история, писана от българин. Иторията предшества с около век Паисиевата история. Автор на този ръкопис от 17 век е католическият архиепископ Петър Богдан. Сега екип от филолози и преводачи подготвя ръкописа за печат. Историческата находка окончателно слага край на спора за първата история на България. Това откритие доказва съществуването на „Исто рията“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през XVII век. „Историята“ е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Най-високата точка на тази борба е Чипровското въстание. Разгромът на това въстание оставя в забрава постиженията и ръкописите на Чипровската книжовна школа. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 година. След това оставя ръкописа за редактиране. Редактор е хърватският филолог и ду ховник Иван Паштрич. Проф. Лилия Илиева открива следите на ръкописа в една частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Смята се, че оригиналното заглавие на ръкописа е „За древ ността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е по дписал като „Петър Деодат Чипровски“. Малко след смъртта на Петър Богдан – през 1674 година – книгата е била отпечатана във Венеция. Напълно е възможно, че скоро ще от крият и печатния екземпляр, тъй като в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. (По материалите от сайта www.severozapazenabg.com)

Подготвителна работа: 1. Някой/някоя от учениците/ученичките да подготви (да потърси в библиотеката или в Интернет): • кратко съобщение за Чипровци; • кратко съобщение за Чипровската книжовна школа; • кратко съобщение за Чипровското въстание. 2. Да се подготвят илюстрации към текста (по възможност): • портрети на Петър Богдан, Иван Паштрич и проф. Лилия Илиева; • изгледи от Чипровци; • картата за определяне на местоположение на Чипровци. 234

Да се състави характеристика на текста. 1. Текст е: 1) информационна бележка; 3) репортаж; 2) откъс от повест; 4) статия. 2. По какво текстът се отличава от научните текстове? 1) Разказва за значимо събитие от културния живот. 2) Основното глаголно време е сегашно историческо. 3) Използвани са исторически термини – Чипровска школа, Ос манска империя. 4) Има информативна функция. 3. Коя особеност на медийния текст не се открива в текста? 1) стегнат и ясен изказ; 3) информативност; 2) актуалност; 4) призивност. 4. Коя е целта на текста? 1) да докаже по-голяма историческа значимост на Богдановата история спрямо Паисиевата история; 2) да представи различни гледни точки към направеното истори ческо откритие; 3) д а информира широката публика за важна историческа находка; 4) да поднесе на читателите развлекателна информация. Проверка на разбирането: 1. Къде бе открит ръкописът? 2. Кой е авторът на откритието? 3. Какъв е авторът на ръкописа? 4. Как му е името? 5. През кой век (коя година) е създаден ръкописът? 6. Как се нарича ръкописът? 7. Как се е подписал авторът? 8. Била ли е отпечатана Богдановата „История“? 9. Къде и кога?

ТЕКСТ 2 ДЕЛБА

Нивите на трима братя била една до друга. Делял ги един слог. На слога, където се допирали и трите ниви, имало орех. Една есен тримата братя отишли да оберат узрелите орехи. Те на брали само една торба, но тъй като се карали постоянно помежду си и не живеели в сговор, не могли да разделят орехите. Повикали Хитър Пе тър да им ги раздели по равно. Всички седнали край пълната торба. Хитър Петър загребал една шепа орехи и ги оставил на земята при първия брат. Загребал пак и ос тавил две шепи пред втория. – Защо така, бай Петре? – зачуден, запитал първият брат . Без да отговори, Хитър Петър загребал отново и оставил пред тре тия брат три шепи. 235

– На него пък три, а? – обадил се вторият. Хитър Петър метнал торбата на гръб. – А останалите? – викнал третият. –Останалите са за мене – рекъл Хитър Петър. –Може ли тъй? –Каква е тая делба? –Нали трябва по равно? И тримата започнали да негодуват. –Щом знаете, разделете си ги сами братски, по равно, мирно и тихо! – рекъл им Хитър Петър и оставил на земята торбата с орехите. Подготвителна работа: 1. Някой/някоя от учениците/ученичките да подготви (да потърси в библиотеката или в Интернет): • кратко съобщение за приказки като художествени текстове; • кратко съобщение за популярността на Хитър Петър; • кратко съобщение за ролята на различни приказки в живота на децата. 2. Да се подготви малка изложба на книги с приказките за Хитър Петър. 3. Да се подготви малка изложба „Рисуваме Хитър Петър“.

Да се състави характеристика на текста. 1. Текст е: 3) репортаж; 1) информационна бележка; 2) откъс от повест; 4) статия. 2. По какво текстът се отличава от научните текстове? 1) Разказва за значимо събитие от културния живот. 2) Основното глаголно време е сегашно историческо. 3) Използвани са исторически термини – Чипровска школа, Ос манска империя. 4) Има информативна функция. 3. Коя особеност на медийния текст не се открива в текста? 3) информативност; 1) стегнат и ясен изказ; 2) актуалност; 4) призивност. 4. Коя е целта на текста? 1) да докаже по-голяма историческа значимост на Богдановата история спрямо Паисиевата история; 2) да представи различни гледни точки към направеното истори ческо откритие; 3) да информира широката публика за важна историческа находка; 4) да поднесе на читателите развлекателна информация.

• • 236

ПРИПОМНИ СИ! Текст – състои се от свързани по смисъл изречения. Тема на текста – това, за което се разказва в текста.

• •

Опорни думи – назовават най-важното от съдържанието на текста: герои, предмети, техните действия. Опорните думи, или техните замени, постоянно се повтарят.

Отговори на въпросите: 1. Каква е темата на приказката? 2. Каква е основната мисъл на текста? 3. Каква е връзката между темата на текста, заглавието и ос новната му мисъл? 4. Кои думи се повтарят и назовават най-важното в текста – ге рои, предмети, техните действия? 5. С кои думи се заменят опорните думи в текста? Защо? Проверка на разбирането: 1. Какви са нивите на братята, героите на приказката? 2. Какво е станало през есента? 3. Много ли орехи набрали братята? 4. Защо не могли да разделят орехите? 5. Кого повикали, за да им ги раздели по равно? 6. Как Хитър Петър разделил орехите? 7. Какво е станало с торбата и остатъка на орехите? 8. Защо вторият брат се учудил и не се съгласил с такава делба? 9. Как Хитър Петър разбрал, че и тримата братя не съгласни с не говото решение на проблемата? 10. Защо с несправедливото си решение Хитър Петър накарал бра тята да негодуват? 11. Каква е поуката от приказката?

ТЕКСТ 3 ГРИЖИ ЗА РАСТЕНИЯТА И ЖИВОТНИТЕ РЕЗЕРВАТИ И НАЦИОНАЛНИ ПАРКОВЕ Някога, преди появата на човека, цялата ни планети е била един голям резерват. Думата резерват има латински произход и означа ва запазен. Днес под тази дума разбираме защитени от закона мест ности, в които живеят редки или застрашени от изчезване животни и растения. В България има 90 резервата. За защита на дивата коза са създа дени резерватите Баюви дупки в Пирин и Маричини езера в Рила; за благородни елени – Парангалица в Пирин, за запазване обиталища та на глухара – Мантарица в Родопите. Много известен е и резерватът-езеро Сребърна близо до Силистра, където живеят над 140 вида блатни и водоплаващи птици – къдроглав пеликан, бели чапли, черни водни кокошки, водни лястовици и др. Националните паркове обикновено заемат по-обширни терито рии, които не се засегнати от човешка дейност. Те са разположени в кра 237

сиви местности, в които природата се намира под закрила на Закона за защита на природата. Но за разлика от резерватите, те са обект на тури зъм и са достъпни за много хора. Националният парк Витоша е известен с планинския божур (ви тошко лале),с жълтия планински крем, жълта и петниста тинтява. Парк Пирин – с иглолистни гори и вековни мури. Могат да се видят около 170 кристално чисти езера, много водопади, пропасти и пещери. Парк Ропотамо се намира в устието на река Ропотамо и е известен с водните си линии.

ЧЕРВЕНАТА КНИГА НА БЪЛГАРИЯ Преди няколко години запалени природозащитници решили, че е необходимо да се предприемат незабавни мерки за защита и запазване на застрашените от пълно унищожаване животни и растения. И предло жили да започне издаването на книга, в която да се вписват застраше ните видове, като по този начин да се засили вниманието на хората вър ху тяхното опазване. И така започнало написването на Червената книга. По-късно някои я сравнили с червения сигнал на светофара… Но книгата е сигнал не само за застрашените животни и растения, тя е предупреждение и за опасността, която грози на човека, тъй като той е пряко свързан с растителния и животински свят. Ето защо Червената книга бие тревога. (По Незабравка Станойкова)

Подготвителна работа: Някой/някоя или някои от учениците/ученичките да подготви/да подготвят (да потърси/да потърсят материалите в библиотеката или в Интернет): • кратко съобщение за Червената книга на Украйна; • кратко съобщение за украинските резервати; • кратко съобщение за опазване на природата в Украйна.

Да се състави характеристика на текста. 1. Текст е: 1) информационна бележка; 3) репортаж; 2) откъс от повест; 4) статия. 2. Коя особеност на медийния текст не се открива в текста? 1) стегнат и ясен изказ; 3) информативност; 2) актуалност; 4) призивност. 3. Коя е целта на текста? 1) да докаже голямото значение на Червената книга; 2) да призове хората да обединят усилията си за защита на приро дата; 238

3) да информира широката публика за важно обществено движе ние; 4) да поднесе на читателите туристическа информация. Проверка на разбирането: 1. Какво означава думата резерват? 2. Какви местности наричат национален парк? 3. По какво се различават резервати и национални паркове? 4. Колко резервата има в България? 5. В кои планини се намират най-големите резервати и национал ни паркове 6. Под чия закрила се намира природата в резерватите и нацио нални паркове? 7. Кои са най-големите национални паркове в България? 8. Как и защо са се появили Червените книги по света? 9. Защо Червената книга бие тревога?

Напиши съчинение, като избереш една от дадените теми. 1. Какво ме впечатлява в природните паркове? 2. Нека винаги да бие сърцето на зелената природа! 3. Как да помогнем на животните?

ТЕКСТ 4 КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ТЕЛЕФОН 112 Телефон 112 е единен европейски телефон за спешни и аварийни обаждания. Избира се без код от всички мобилни оператори и фиксирана мрежа. Може да бъде избран и от мобилен телефон със заключена клавиатура. Услугата 112 е денонощна и безплатна. Спешният номер спестява време – едно повикване на 112 може да активира няколко служби за спешно реагиране. В системата 112 са включени полиция, пожарна безопасност, спасяване и гражданска за щита, Спешна медицинска помощ, планинската спасителна служба, ад министрация „Морско спасяване“ и др. Ползвайте телефон 112 в случай на внезапна реална заплаха на жи вота, здравето, сигурността или имуществото си, като пожари, наводне ния, престъпления, катастрофи, смерч, земетресения, промишлени ава рии и други замърсявания, радиация, зимни бури и други произшествия и инциденти. Как ли работи телефон 112? Повикванията към него се приемат от специално обучени оператори. Първата им задача да определят дали постъпилият сигнал е реално събитие, а не фалшиво обаждане или лоша „шега“. Това става в рамките на 20 секунди. 239

При предаване на информацията трябва да бъдете максимално ясни и точни: име на повикващия, тип и място на инцидента, брой пострада ли. Така ще получите помощ по-бързо и адекватно.Конкретният случай веднага се пренасочва към съответната служба. Системата 112 е много гъвкава. Ако няма свободни оператори в един център или той е недостъпен поради повреда, обажданията автоматич но се пренасочват към друг център. Трябва да се отбележи, че телефон 112 не е информационен теле фон и не обслужва повиквания от неспешен характер, например, про блеми с електро- и водоподаването, неработещи светофари, нарушени пътни участъци и под. Подготвителна работа: Някой/някоя или някои от учениците/ученичките да подготви/да подготвят (да потърси/да потърсят материалите в библиотеката или в Интернет): • кратко съобщение за спешните телефони в Украйна; • кратко съобщение за украинските спасителни служби.

Да се състави характеристика на текста. 1. Текст е: 1) информационна бележка; 3) репортаж; 2) откъс от роман; 4) статия. 2. Коя особеност на медийния текст не се открива в текста? 3) информативност; 1) стегнат и ясен изказ; 2) актуалност; 4) призивност. 3. Какво цели текстът? 1) да докаже че няма нужда от спешните телефони; 2) да призове хората да обединят усилията си за защита на при родата; 3) да предостави на широката публика важна информация; 4) да поднесе на читателите туристическа информация. Отговори на въпросите: 1. Какво е спешен телефон? 2. Защо трябва да знаем за телефон 112? 3. Как се избира този телефон: • С код или без код? • Само от фиксирана мрежа или може да се избира и от всички мобилни оператори? • Може ли да бъде избран от мобилен телефон със заключена клавиатура? 4. За какво може да се съобщава на 112? 5. Какво преди всичко трябва да съобщим на оператора? 6. Какви събития не се смятат за спешни? 240

ДЕЛОВА ДОКУМЕНТАЦИЯ КАКВО Е ПЪЛНОМОЩНО И КАК СЕ ПИШЕ ТО ПЪЛНОМОЩНО

Долуподписаният: .......................................................................................................................... ................................................................................ с ЕГН ............................. Паспорт/лична карта №.............................. издаден на .................... год. от ..................................................................................................................... с валидност до .....................год., с постоянен адрес ................................ УПЪЛНОМОЩАВАМ

.......................................................................................................................... ......................................................................... с ЕГН..................................... лична карта №...................................... издадена на ...........................год. от .................................................... с валидност до...............................год. с постоянен адрес:.......................................................................................... Да ме представлява и подписва пред компетентните органи и навсякъде, където е необходимо, във връзка с ....................................... ......................................................................................................................... ......................................................................................................................... Пълномощното е валидно до ............................год. ..........................., ................... год. УПЪЛНОМОЩИТЕЛ: 241

• • •

ЗАПОМНИ! Където са червените точки, пишеш пред кого и за какво да послужи. Пълномощното го носиш на нотариус да ти сложи един печат. Нотариусът никога няма да възрази да ти го завери, защото не носи отговорност за съдържанието на даден документ, а само за достоверността на подписите в него. Услугата му се запла ща (таксите са определени). ти ще си се оправяй с полицията.

КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ЗА ТОЗИ ДОКУМЕНТ

1. К акво е упълномощаване и защо това е важно да се разбере правилно? Упълномощаването е сделка, с която едно лице (представител) по лучава представителна власт, т.е. право да извършва действия от името и за сметка на едно друго лице (представляван). Резултатът от действи ята на представителя настъпва директно в правната сфера на предста влявания. В българското право се използват още понятията пълномощие, кое то означава отношенията между представителя и третите лица, както и представителство като еднозначно на упълномощаването. В много ситуации е много по-удобно и лесно за определени или за цял набор от действия да се използва пълномощно. То дава изключите лен обем от възможности. Ето защо е важно да е ясно как може да се на прави упълномощаването, за да породи желаните правни последици. 2. Как възниква валидно упълномощаване? Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от стра ната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание. Пълномощното е документът, върху който се материализират пра вата, възникващи по силата на упълномощаването и пълномощието. За да може да породи правни действия, то трябва да отговаря на определе ни изисквания. По този въпрос е установена противоречива практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на съдеб ни състави на ГК и ТК на ВКС. Според едното становище, пълномощното трябва да съдържа опре делени елементи, за да бъде прието за действително. Според другото становище съдържанието е важно дотолкова, доколкото изразява ясно и нееднозначно волята на упълномощителя. В този смисъл, упълномощаването е в пряка зависимост от волята на упълномощителя. То може да бъде извършено изрично (чрез указване на конкретни те действия, за които се дава) или чрез конклудентни действия (преда 242

ване на ключ напр.). Упълномощителят може по всяко време да отте гли пълномощното, както и пълномощникът може да се откаже от него. Представителят (пълномощникът) не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това (чл. 38 ЗЗД) 3. Форма на пълномощното. Според чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в съща та форма. Но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална фор ма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Видове пълномощни Правната теория приема, че според обема на учредената представи телна власт видовете пълномощни са: • общо (генерално) – предоставя се неограничен обем права и за дължения; • изрично (специално, конкретно) - чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. В повечето случаи се използва общото пълномощно, защото в него се съдържа по-голям обем от права и задължения. За някои действия оба че се изисква изрично упълномощаване. За разлика от законодателствата в някои европейски държави, в българското се приема, че за повечето действия на разпореждане лица та трябва изрично да са упълномощени. За да се разпорежда с паричните средства в банковата сметка на едно юридическо лице в България, пълномощникът трябва изрично да е оправомощен с нотариално заверено пълномощно, в което да са посоче ни конкретните дейстия на разпореждане. Според чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ГПК изрично пълномощно е необходи мо за: Предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове; 1. За сключване на спогодба; 2. За намаляване, оттегляне или отказ от иска; 3. За признаване на исканията на другата страна; 4. За получаване на пари или на други ценности; 5. За действия, представляващи разпореждане с предмета на делото. Според действието си във времето пълномощните биват: 1. Срочно пълномощно – дава се за опеделен срок; 2. Безсрочно пълномощно – не се ограничава във времето. В пълномощното може изрично да е записана начална и крайна дата, но това не е задължителен елемент от съдържанието на пъл номощното. В смисъла на чл. 34, ал. 4 ГПК, пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. 243

В зависимост от това дали се дават за извършването само на едно или на няколко действия, пълномощните биват: 1. Еднократно – за едно конкретно действие; 2. Многократно – за повече от едно действие. Във всички случаи е важно да е ясно за какво ще трябва да послужи пълномощното, за да се оформи правилно неговото съдържание. Преобладаващото мнение е, че когато едно лице действа от наше име без представителна власт, ние можем да потвърдим действията му. Докато не е налично потвърждение, не възникват и правните последи ци за нас. Ако все пак приемем, че лицето без представителна власт е действало от наше име и в наш интерес, с потвърждаването на действи ята му правните последици възникват в правната ни сфера.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЕТО

Пълномощието се прекратява: 1. с оттеглянето му или с отказването от него, 2. със смъртта на упълномощителя или на пълномощника 3. с поставянето им под запрещение 4. когато упълномощител или пълномощник са юридически лица с прекратяването им. Прекратяването на пълномощието не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника, освен ако прекратяването е подлежало на вписване и то е било извършено.

ПРЕУПЪЛНОМОЩАВАНЕ

Чл. 43 ЗЗД дава възможност пълномощникът да предостави на тре ти лица определени права и задължения, които се съдържат в пълно мощното, стига с това да не се вреди на упълномощителя. Преупълномо щаването е възможно само при положение, че преупълномощителят има представителна власт и неговото упълномощаване е възникнало по една правна сделка, а не по силата на закона, т.е. доброволно (договорно). Преупълномощаване е възможно само в следните случаи: 1. преупълномощаването е необходимо за запазването интересите на упълномощителя (при договора за поръчка по 283, ал. 2 ЗЗД); 2. пълномощникът има разрешение да преупълномощава други лица. Съществува законово изискване упълномощеният незабавно да съ общи на представлявания за преупълномощаването. В противен случай той отговаря за действията на преупълномощения като за свои. Представителната власт на преупълномощеното лице се отнема само когато представляваният оттегли пълномощното. Другите зако нови основания за прекратяване на пълномощието (смърт, поставяне под запрещение и др.) не водят до прекратяването на представителната власт на преупълномощеното лице.

Евентуална задача за учениците: Да се сравни как се пише този документ в Украйна и България. 244

СЪДЪРЖАНИЕ Скъпи осмокласници! ..............................................................3 И звънна звънчето пак за първи час......................................4 Текст. Стил...............................................................................5 Езиково общуване и текст....................................................5 Признаци на текста..........................................................6 Структурни части на текста............................................6 Начини за свързване на изреченията в текста.............6 Функционални стилове........................................................8 Особености на официално-деловия стил.......................8 Разговорният стил............................................................10 Особености на разговорния стил.....................................10 Книжовен език и диалекти.................................................13 Развой на българския книжовен език................................13 Диалектно деление на българския език...........................15 Задача за учителя и учениците..........................................16 Примерен въпросник за определяне на най-характерните особености на говора...................17 Думата като единство от речниково и граматическо единство. Преговор и разширение..................20 Морфемен състав на думата. Преговор и разширение.......................................................20 Правопис и правоговор на представките и наставките............................................22 Обеззвучаване на съгласните в края на думите...............22 Промени на звукове в корена и наставката......................23 Глагол. Преговор и разширение.......................................29 Вид на глагола......................................................................29 Залог на глагола...................................................................31 Видове глаголи по значение и форма................................34 Лични и безлични глаголи..................................................34 Преходни и непреходни глаголи........................................35 Възвратни глаголи...............................................................37 Наречие. Преговор и разширение....................................40 Образуване и правопис на наречията................................43 Степенуване на наречията видове наречия по състав. Правопис и пунктуация.....................................45 245

Словоред. Преговор и разширение..................................48 Словосъчетание и изречение. Преговор и разширение.......................................................51 Видове словосъчетания........................................................52 Видове изречения по състав и по цел на изказването.......................................................54 Нелични глаголни форми ..................................................57 Причастие...................................................................................57 Сегашно деятелно причастие..............................................58 Минало страдателно причастие.........................................62 Минало свършено деятелно причастие.............................65 Минало несвършено деятельно причастие.......................69 Деепричастие.............................................................................71 Отглаголни съществителни....................................................74 Основни глаголни времена. Преговор и разширение.......................................................78 Сегашно време.......................................................................78 Бъдеще време........................................................................79 Минало свършено и минало несвършено време...............80 Сложни глаголни времена..................................................85 Минало неопределено време...............................................85 Словоред при употреба на минало неопределено време..........................................................86 Употреба на минало неопределено време.....................88 Минало предварително време............................................90 Словоред при употреба на минало предварително време.......................................................91 Бъдеще предварително време.............................................95 Бъдеще време в миналото наклонение.............................103 Изявително и преизказно наклонение................................104 Образуване и употреба на изявителните и преизказните глаголни времена..................................105 Повелително наклонение....................................................110 Прости форми на повелително наклонение.................110 Сложни форми на повелителното наклонение............113 Условно наклонение.............................................................117 Особени форми на спомагателния глагол съм............118 Употреба на формите за условно наклонение..............120 Синтаксис.................................................................................122 246

Разширени части на изречението.......................................122 Видове сказуеми....................................................................125 Глаголно сказуемо................................................................126 Сказуемно определение.......................................................130 ГОДИШЕН ПРЕГОВОР..........................................................133 Глагол.....................................................................................134 Граматически категории на глагола.............................134 Нелични форми на глагола................................................140 Причастие..........................................................................141 Деепричастие....................................................................143 Съвместна употреба на глаголните времена и наклонения..........................................................145 ЧЕТЕМ, ПРЕРАЗКАЗВАМЕ, НАУЧАВАМЕ НАИЗУСТ.........................................................149 Съединение на Източна Румелия с княжество България..........................................................150 Ден на независимостта на България.................................158 Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост..............................162 Княз Борис І покръстител....................................................166 Древна Сердика и нова София...........................................171 Второ Българско царство.....................................................178 Оперното изкуство на България ........................................184 Из българската литература.................................................188 Из украинската литература................................................202 Опазване на околната среда................................................214 Дунав – европейска река.....................................................218 Народни обичаи.....................................................................223 ДИАЛОЗИ..................................................................................224 ВАРИАНТИ ТЕКСТОВЕ ЗА АУДИРАНЕ.............................234 ДЕЛОВА ДОКУМЕНТАЦИЯ какво е пълномощно и как се пише то пълномощно.................................................241

247