Issuu

В. М. Терзи

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ УЧИЛИЩА С УКРАИНСКИ ЕЗИК НА ОБУЧЕНИЕ УЧЕБНИК ЗА 9. КЛАС НА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА

В. М. Терзі

БОЛГАРСЬКА МОВА для загальноосвітніх навчальних закладів з навчанням українською мовою підручник для 9 класу загальноосвітніх навчальних закладів

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України

Чернівці „Букрек" 2017

УДК 811.163(075.3) Т 35 Рекомендовано Міністерством освіти і науки України (наказ від 20.03.2017р. № 417) Видано за рахунок державних коштів. Продаж заборонено Експерти, які здійснили експертизу даного підручника під час проведення конкурсного відбору проектів підручників для 9 класу загальноосвітніх навчальних закладів і зробили висновок про доцільність надання підручнику грифа «Рекомендовано Міністерством освіти і науки України»:

Григорова-Духнєва Г. М. - учитель болгарської мови Білоцерківської спеціалізованої школи І-ІІІ ступенів №1 з поглибленим вивченням слов'янських мов Білоцерківської міської ради Київської області; Радолова С. В. - методист центру дитячої та юнацької творчості Ізмаїльського райо ну, вчитель болгарської мови та літератури вищої категорії; КолесникВ. О. - д.ф.н., проф.,завідувач кафедри болгарськоїфілологіїОУН ім. 1.1. Мечникова; Щербакова Н. В. - експерт з антидискримінаційних питань.

ЗНАЦИ, С КОИТО СИ СЛУЖИМ ^

Задача О т го в о р и на в ъ п р о с и те !

Запом ни! ^ П р и п о м н и си!

За д о м а ш н о

Терзі В. М. Т 35

Болгарська мова для загальноосвітніх навчальних закладів з навчанням українською мовою : підручник для 9 класу загальноосвітніх навчальних закла дів / В. М. Терзі. - Чернівці: Букрек, 2017. - 248 с. : іл. І8ВУ 978-966-399-857-2

УДК 811.163(075.3)

Терзи В. М. Т 35

Български език за общообразователни училища с украински език на обучение : учебник за 9. клас на общообразователните училища / В. М. Терзи. Черновци : Букрек, 2017. - 248 с. : ил. І8ВУ 978-966-399-857-2

УДК 811.163(075.3)

Езикът е жив организъм. Той расте, развива се, видоизменява се. Навярно в бъдещите времена под усилията на големи таланти той ще се усъвършен ства повече, ще се облагороди... Аз мисля, че днеш ният книжовен език ще остане по хубост същият, само —по-префинен и по-богат. Той ще носи печата, който му даде длетото на талантливи майстори —от Ботева до Яворова и Кирила Христов. Ще се напи шат на него по-велики творения, сигурно, и с това главно ще се различава от днешния... Но и тъй, както е днес, езикът ни е, както казах, пак великолепен по звучност, по изразителност и по енергия. И ние си го обичаме като едно от най-скъ пите наследства, завещани ни от дедите ни. Иван ВАЗОВ

НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР

ЕИЗМЕНЯЕМИ ЧАСТИ НА РЕЧТА П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! По форма частите на речта биват изженяежи и неизженяежи.

Отговори на въпросите:

1. Според кой признак частите на речта в българския език се де лят на изменяеми и неизменяеми? 2. Кои части на речта се изменят по форма и как се изменят? 3. Кои части на речта не се менят и защо не се менят?

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! Наречието, предлогът, съюзът, частицата и теоюдутетието са неизменяеми части на речта, защото не се изменят по форма (по лице, число, време, род, падеж и др.) и нямат окончание._______ Упражнение 1 ► Препиши текста. Подчертай неизменяемите части на речта.

Нане Стоичковата върба Тогава някъде изпод прихлупените навеси излиза и домакинът нане Стоичко. Той върви лениво и безучастно гледа жена си. - Стоичко! Щърк! - вика булката и сочи с ръка върха на върбата. - Тате! Щърк! - викат лудо децата. Нане Стоичко се прави на глух пред изблика на детската радост и се мъчи да скрие любопитството си под навеса на веждите си. (По Ел. Пелин)

Отговори на въпросите:

1. Има ли в текста наречия и предлози? 2. Какви отношения изразяват те в откъса? (устно) Упражнение 2 ► Препиши изреченията, редактирайки текста.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

Голямата река тече спокойно, умният човек не повишава глас. Обещавай бавно, изпълнявай бързо. Не дей оставя днешната работа за утре. Който много чете, той много и знае. Свободата е по-скъпа от злато. Не гради своето щастие върху не щастието на другите. Найнапред сам си помогни, а после от другари помощ приемай. Негледай мома на хорото, а на нивата.

Отговори на въпросите:

1. Има ли в текста неизменяеми части на речта? 2. С коя неизменяема част на речта са свързани грешките?

■ НАРЕЧИЕ В

Отговори на въпросите (дай примери):

1. Що е наречието като част на речта? 2. Каква роля изпълняват наречията в българското изречение? 3. Колко вида наречия по състав има в книжовния език? Кои са те? 4. Как се образуват сложните наречия? 5. Как се образуват съставните наречия? 6. Кои наречия се пишат с двойно НН? 7. Как се степенуват наречията? Има ли изключения? 8 . Кои наречия се пишат със съединителна частица? 9. Как обикновено се пишат съчетанията от наречие и предлог? 10. Как се пише частицата НЕ пред наречието - слято или отдел но?

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Неизменяеми части на речта, които поясняват глагола и оз начават врете, място, начин, количество и отговарят на въ просите как, кога, къде, колко и др., се наричат наречия. • Наречията обогатяват съдържанието на изречението. Упражнение 1 ► Препиши изреченията. Посочи наречията. Прочети изреченията без наречия.

Вятърът неудържимо бушува из полето. (Ел. Пелин) Денем му сянка пази орлица. (Хр. Ботев) Тук наблизо нейде извор скрит клокочи. (Ем. Попдимитров)

Отговори на въпросите:

1. Кога речта е по-изразителна? 2. Кога мисълта е по-пълна и изразителна? Упражнение 2 ► Извади в колонка наречията. Срещу тях напиши думите, от които са образувани.

1. В дълбоката тишина на тая спокойна лятна ногц затрептя ха чудни звезди. Изпърво кавалът зашумя тихо, игриво, па --------------------------------------------------------------------------------------------------

мигом пресече, въздъхна унило и зареди с безкрайна тъга пе сен за тихи селски радости сред непосилен и тежък труд... (По Ел. Пелин)

2. Ще видите вие много страни, много поля и реки, морета и планини и ще разберете. Ще разберете, че никъде дъгата не е тъй хубава, както тука; че никъде песента на щурците вечер, когато полето засинее, не е тъй радостна; че никъде димът на комините не е топъл, както там, дето си пазил с криле малки те си. (По К. Константинов)

Отговори на въпросите:

1. Как са образувани наречията? 2. Каква е разликата между наречията тук и тука, където и дето? Упражнение 3 ► От наречията-синоними избери най-подходящите за смисъла на изреченията.

Хищническото отношение към дивеча променило и състава на животинския свят в нашата страна. Някои животни и птици (значи телно, много, доста, чувствително) намалели. В

Отговори на въпросите:

1. От кои части на речта са образувани наречията? 2. Как са образувани наречията? Упражнение 4 Д Състави изречения с помощта на наречията бързо, високо, тихо, бавно, страхливо, постоянно, временно, смело.

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! По-голямата част от наречията са образувани от прилагателни имена, съществителни имена, числителни имена, глаголи, местоимения. Упражнение 4 ► Обясни как са образувани дадените наречия:

а) красиво, малко, силно; б) нощем, нощес, долу, редом, денем; в) мълком, мълчешком, мълчешката; г) нагоре, отзад, оттам, навън. 8

-----------------------------------------------------------------

Упражнение 5 Д Попълни таблицата, като използваш дадените наречия.

Много, повече, бързо, бавно, лете, зиме, днес, нощес, тихо, денем, нощем, малко, напред, нейде, горе, наблизо, толкова, отдалече.

За начин

За място

За време

За количество

неудържимо

тук

вчера

доста

Отговори на въпросите:

1. Какви по значение биват наречията? 2. На кои въпроси отговарят дадените наречия? 3. Какво означават дадените наречия? !

ЗАПОМНИ! Местоименните наречия са наречия, които заместват или насоч ват към други наречия и се отнасят към тях, както местоименията се отнасят към имената. Упражнение б

► Обясни как се образуват местоименните наречия.

Видове местоименни наречия

Форма за време

Форма за място

Форма за начин

кога

къде

как

Относителни наречия

когато

където

Неопределителни наречия

някога

някъде

както някак

Отрицателни наречия

никога

никъде

никак

Обобщителни наречия

всякога

всякъде

всякак

Въпросителни наречия

Отговори на въпросите:

1. Защо тези наречия се наричат местоименни? 2. Приличат ли дадените наречия на съответните видове местоимения по образуване? ... по употреба?

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • По състав наречията се делят на прости, сложни и съставни. • Сложните наречия се образуват от предлог и наречие или от предлог и съществително. • Съставните наречия се образуват от две самостоятелни думи._______________________________________________________ 9

Упражнение 7 ► Обясни правописа на дадените наречия. Състави 5 изречения, като използваш дадените наречия.

От/близо, лека/полека, на/ляво, горе/долу, малко/много, на/среща, тук/таме, на/чело, на/горе, от/вътре, до/вечера, на/страна, на/ вън, лека/полека, напред/назад, навътре/навън, току/що, веднаж/ дваж. В

Отговори на въпросите:

1. Кога съставните части на сложното наречие се пишат слято? 2. Кога съставните части на наречието се пишат полуслято? ЗАПОМНИ!! • Ако между съставните части на сложното наречие не можем да поставим съюз и, то се пише слято: нагоре, навън, довече ра. • Ако между съставните части на наречието можем да поставим съюз и, то се пише полуслято: горе-долу, лека-полека._______

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Някои наречия се степенуват, както и качествените прила гателни, и имат три степени за сравнение: положителна, сравнителна, превъзходна. • Формите за сравнителна и превъзходна степен се образуват с по мощта на частиците по- и най-, които имат собствено ударение. • Степенуваните наречия се пишат полуслято: по-висок, най-добра и др.______________________________________________ Упражнение 8 ► Извади наречията от текста. Срещу всяко от тях посочи вида му, службата му в изречението и, ако е възможно, образувай степени за сравнение.

Река Накъде си тръгнала, река, денем, нощем бързаш все така.

Птичета, дървета и треви зажаднели свели са глави.

Отдъхни си, малко се поспри, та не се ли вече измори?

Че без мене чака ги беда, трябва бързо да им дам вода.

- Как да спра? Аз имам дълъг път. Житни ниви чакат ме отвъд.

Денем, нощем тичам все така... Няма да съм иначе река. Ил. Бурокев

Отговори на въпросите:

1. Има ли в текста степенувани наречия? 2. Кои наречия от текста не можеш да степенуваш? Защо? Упражнение 9 Д Виж игрословицата: всяко число в квадратчетата е код на определена буква от азбуката; на еднаквите числа съответстват еднакви букви.

—

3 16

•

► Замести с букви означените числа:

а) 3, 5, 10, 7, 9 - наречие, антоним на наречието бавно; б) 12, 9, 14, 9 - антоним на наречието добре; в) 4, 13, 9, 2, 9 - антоним на наречието малко; г) 6, 9, 1, 9, 3, 10, 15 - антоним на наречието зле - степенувано; д) 16, 8, 11, 8 - наречие за начин, антоним на наречието иначе. ► Напиши полученото изречение и подчертай наречията. В

Отговори на въпросите:

1. Кое от наречията е степенувано? 2. Правилно ли е записано? Защо?

■ ПРЕДЛОЗИ В

Отговори на въпросите:

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

Какви части на речта са предлозите? Служебни или самостойни думи са предлозите? Българските предлози имат ли собствено ударение? Кои български предлози се удвояват? Как? Защо? В какви словосъчетания се употребяват предлозите? Как се произнасят предлозите в словосъчетания? Как се пишат предлозите с имената, пред които стоят? Енклитични или проклитични думи ли са българските предлози?

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Предлогът е неизменяема несамостойна част на речта, която стои пред имена, местоимения или именни словосъчетания и показва отношението им към други думи в изречението. 11

• В съвременния книжовен български език има около 50 предлога. • Българските предлози са многозначни и това позволява да се избягва повторението на едни и същи предлози в изречението. Упражнение 1 ► Извади предлозите от текста. Определи вида им.

Откъм планинските усои вече пълзеше ранната есенна вечер, когато натъжените хора започнаха на групи да се разотиват.На мегда на в градчето те пошумяха още час-два около съдбата на поваления бор. След туй един подир друг се пръснаха по домовете си. И Сопот скоро стихна, заспа отново своя тежък робски сън, но тази нощ беше 21 септември 1870 година - едно мъничко прозорче в градчето, потулено зад къдравите лози в двора на Минчо Вазов, не угасна до зори. Там един двадесетгодишен момък прекара до видело край трепкащото пламъче на лоената свещ. (По Г. Русафов)

Отговори на въпросите:

1. Каква е разликата по значение между предлозите откъм и отвъд? 2. Как са образувани тези предлози? 3. Каква е разликата между откъм, отвъд, отвън? Упражнение 2 ► Препиши текста. Подчертай предлозите.

Питат ме сега децата: - Как пристигна свободата? - Свободата ли? Отдавна под шума на знамената победила в битка славна, тя дойде от планината. И докосна с топли длани всеки плод и всяко зрънце, на ранилите стопани даде ден със много слънце. Сл. Хр. Карасжавов

Отговори на въпросите:

1. Какво е значението на предлозите в текста? 2. Какво знаеш за Сл. Хр. Караславов? Упражнение 3 ► Избери верния предлог.

1. Кой трамвай трябва да взема (към, за, през) гарата? 2. (Край, на, до) коя спирка да сляза (в, за, към) аерогарата? 12

3. Къде мога да си купя билет (на, за, в) киевския влак? 4. Искам да се поразходим, хайде да излезем малко (в, от, за) къщи. 5. Трябва да минем (през, за, към) подлеза и да излезем точно (от, пред, из) театъра.

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • По състав предлозите биват прост и, сл о ж н и и п р ед л о ж ни изрази. • В изречението предлозите участват само в словосъчетания и чрез тях се осъществява предложното свързване. ВИДОВЕ ПРЕДЛОЗИ ПО СЪСТАВ Прости

Сложни

Предложни изрази (словосъчетания)

без, в във, до, зад, из, към, на, над, по, под, пред, през, при, с/със, след, сред, у, чрез и др. вместо, всред, въпреки, заради, иззад, изпод, поради, между, покрай, около, освен, отсам, оттатък, според и др. в изпълнение на, вследствие на, в течение на, благодарение на, въз основа на, за сметка на, с оглед на, във връзка с, по случай и др.

Отговори на въпросите:

1. Как се образуват сложните предлози? 2. В какви текстове най-често се употребяват предложните из рази? 3. Що е предложното свързване? 4. Може ли да се изпускат простите предлози в предложните из рази? Упражнение 4 ► Препиши текста. Подчертай предлозите.

1) 2) 3) 4) 5) В

Оттатък реката гори огън. Гостите минаха оттатък. Спрях се отсам реката. Излязохме извън града. Наоколо всичко беше празно.

Отговори на въпросите:

1. Какви са по състав предлозите? 2. Как ги различаваш от наречията? 13

ПРИПОМНИ СИ!|

• Значението на предлозите се разкрива само в изречението. • Предлозите могат да показват връзка по място, време, при чина, средство, принадлежност, предназначение и др.

ВНИМАНИЕ! Дейност отивам ходя връщам се идвам пристигам прибирам се бързам приготвям се тръгвам излизам

на

от

за

Място кино опера лекции театър почивка работа гости мач разходка

отивам ходя

в до

връщам се идвам пристигам прибирам се

от

бързам приготвям се тръгвам излизам

за

киното театъра операта

Упражнение 5 Виж таблицата горе. Състави 5 изречения, като отчетеш употребата на предлозите и членуването на съществителните имена. Отговори на въпросите:

1. Многозначни ли са българските предлози? 2. Имат ли предлозите за и от други значения освен посочените в таблицата? Упражнение б Отговори писмено на въпроса: „С какво ме пленяват народните ни песни?" Отговори на въпросите:

1. Има ли предлози в писмения отговор? 2. Какви са те по състав и значение? 3. Има ли предлози, които са образувани от два предлога или от предлог и наречие?

■ съюзи В

Отговори на въпросите:

1. 2. 3. 4.

Защо съюзите се отнасят към неизменяемите части на речта? Имат ли съюзи собствено ударение? С коя дума те се изговарят слято? А как се пишат? Проклитични или енклитични думи ли са съюзите?

ВИДОВЕ СЪЮЗИ ПО СЪСТАВ Прости Сложни (с помощта на предлози и наречия или свързващи два-три съюза) Съюзни думи (местоимения и наречия, служещи за връзка на главно и подчинено изречение)

а, ако, да, или, и, като, ии/иито, ио, та, че, па, ала и др. без да, вместо да, освен да, след като, въпреки че, затова че, стига да, щом като, сякаш че, ако и да, а пък, ами че и др. а) въпросителни и относителни местои мения, например: кои и който и др. б) въпросителни и относителни наречия, например: загцо и защото, кога и когато и др.

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Съюзи са неизменяеми думи, които свързват еднакви части в простото изречение или цели изречения. • По произход съюзите биват истински съюзи, местоимения-съюзи и наречия-съюзи. • По състав съюзите биват прости и сложни. • По значение и служба съюзите се делят на съчинителни и подчинителни. Упражнение 1 ► Препиши следния текст. Подчертай съюзите. Обясни устно правописа им.

В ковачницата Нейко се отби да погледа, спря се и се изправи на вратата, но не свари да поздрави, защото тъкмо в тая минута ковачът Йордан из тегли с щипците едно зачервено желязо, тури го на наковалнята и викна на помощника си. Момчето дигна чука и започна да слага удар след удар върху желязото, а Йордан го въртеше с щипците. Към края сам той започна да удря с чука си и с удивителна бързина придаваше на желязото оная форма, която искаше. (По И. Йовков) --------------------------------------------------------------------------------------------------

Упражнение 2 ► Препиши текста. Обясни употребата на съюзите.

1. Стори добро и го хвърли в морето. Стори добро, па го хвърли в морето. Стори добро, че го хвърли в морето. 2. Обича другите, но себе си повече. Обича другите, обаче себе си повече. Обича другите, ама себе си повече. 3. Седнах да почина. Седнах, за да почина. Седнах, та да почина. Упражнение 3 ► Прочети изказванията. ► Напиши своите разсъждения по една от изказаните мисли.

1. Умният говори и когато мълчи, а глупавият не казва нищо и когато говори. 2. Ограниченият ум отрича всичко, което не разбира. 3. Когато думите заменят делото, тогава делото се превръща в думи. В

Отговори на въпросите:

1. Кои думи в дадените изречения нямат собствено ударение? 2. Уместно ли са употребени съюзите? 3. Правилно ли са поставени запетаите? Упражнение 4 Д Напиши съчинение на тема по избор: „София в миналото и днес", „Българите в Украйна",„Класът ни в час и междучасие". В

Отговори на въпросите:

1. Кои съюзи бяха използвани? 2. Какво свързват тези съюзи? 3. Какви са по състав използваните съюзи? ЗАПОМНИ!! • Пред съюзите и, или, да не се пише запетая, ако са употребени еднократно. • Пред съюзите и, или, да се пише запетая, когато се повтарят. • Пред съюзите а, та, но, че, за да, макар че, ако и пред съюз ните думи който, какъвто, чийто, когато, където, колкото се пише запетая. 16

Упражнение 5 ► Препиши изреченията. Коригирай, където трябва, пунктуацията.

1. 2. 3. 4.

Изгря месецът и кориите зашумяха тържествено. Лежи юнакът а на небето слънцето спряно сърдито пече. Той искаше да ме предпази. Всички бяха излезли от селото: и стари и млади, и мъже и жени. 5. Македонски бяга от глада но не бяга от смъртта. 6. Возачът спира тук за да даде на конете храна. 7. Галерията по която вървяхме се освети. 8. Всички, що познаваха много или малко Бойча, стояха на тръне. 9. Тя ще пламне или от въстание или от пожар. 10. Той пожела да види селото да се поразходи.

Отговори на въпросите:

1. В кои изречения са пропуснати запетаи? 2. Защо не може да се пропускат?

■ МЕЖДУМЕТИЯ И ЗВУКОПОДРАЖАТЕЛНИ ДУМИ П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Междуметията са неизменяеми думи, които изразяват непо средствено чувства и преживявания, без да ги назовават, на пример: ох, иха-ха, ох-леле и др. • Думите, които наподобяват или възпроизвеждат с различна точност естествени звукове, се наричат звукоподражателни: чик-чи-рик, чук-чук-чук, ква-ква-квак и др. • Към междуметията се отнасят такива думи, като ало (за по викване), варда (за предупреждение), марш, вън, шшт (за категорична заповед), пшт, кш, чиба (за прогонване на жи вотни) и др. • Към междуметията се отнасят и непроменливи думи, образувани от глаголи, като бух, цап, бац, скок и др.________________ Упражнение 1 ► Препиши текста. Открий междуметията. Обясни препинателните знаци.

Врана и лисица Една врана намери бучка сирене и кацна на едно дърво да я изяде. Видя я лисицата, дохожда тихичко под дървото и сладко, сладко говори: 17

- 0-о, добър ден, вранчице! Не съм те виждала скоро. Колко ху бава си станала! А пък гласът ти звънти, като сребърно звънче. Ах! Запей ми, миличка, да те послушам! Поласканата врана вирна главата си, отвори устата и гаркна: - Га, га! А сиренето туй на земята. Лисицата го цап и избяга. Враната за крещя: - Олеле, умирам! - и - фърр! - полетя да разказва за своята оби да на горските жители.

Отговори на въпросите:

1. Междуметията имат ли собствено ударение? 2. С каква интонация се изговарят те? ЗАПОМНИ!! • В изречението междуметията и звукоподражателните думи се употребяват като странични думи, несвързани с друга част на изречението. • Междуметията не са части на изречението, затова при синтактичен разбор не се подчертават.______________________________

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Според силата на чувството и начина, по който се изговарят междуметията и звукоподражателните думи, след тях може да се пише запетая или удивителна, например: О, колко е хубаво! - О! Колко е хубаво! • Вметнатите в средата на изречението междуметия се отделят обикновено от двете страни със запетая или тире, например: А сиренето туп на земята. _____________ А сиренето - туп! - падна на земята._____________ Упражнение 2 ► Прочети «Марш на консуматорите» от пиесата «Златната рибка» на Радой Ралин.

Нашият девиз: гриз-гриз-гриз... Малък и голям: хам-хам-хам... Силен или слаб: хап-хап-хап... Гений или паж: яж! яж! яж! В

Отговори на въпросите:

1. По какъв начин авторът е иронизирал и отрекъл парази тизма, с какви думи? 2. Кога при междуметията се използва съединителна чертица? 18

Упражнение З ► Обясни кои думи се образуват от дадените междуметия.

Ах, ох, пук, пляс, ки-ки, бър-бър, дър-дър.

■ ЧАСТИЦИ П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Частиците са неизменяеми кратки думи, които се употребяват покрай други думи в изречението и служат да засилят или да видоизменят в някакъв смисъл тяхното значение. • Частиците не се употребяват самостойно. Упражнение 1 ► Прочети текста. Открий частиците. Обясни употребата им.

Женско царство (откъс)

Райна: Стоян: Райна: Стоян: Райна: Стоян: Райна: Стоян: Райна: -

Ха, Стоенчо, запей! Че защо пък да запея? Защото много хубаво пееш... Какво му е пък хубавото? Ба, цял ден да ми пееш - цял ден ще те слушам и пак няма да ти се наслушам. У-у, какво ми думаш ма! Де попей ми, попей ми...още мъничко. Не бива. Защо не бива бре, Стоенчо? Попей де, Стоенчо! (По Ст. Костов)

Отговори на въпросите:

1. Как ще редактираш текста, ако трябва да се коригират диа лектните отклонения? 2. В родния ти говор как ще звучи името на героя? Защо? Упражнение 2 Д Препиши текста. Открий междуметията и частиците.

Бай Ганю на гарата По едно време забелязвам - изгуби се бай Ганю. Огледах се нао коло, подирих с очи из целия ресторант - няма го. Излязох вън - на перона - бре тук бай Ганю, там бай Ганю - няма! Чудна работа! 19

В това време под свода на гарата влизаше бавно един влак и, представете си, в един от вагоните на този влак, увиснал до полови ната на прозореца, лъсна бай Ганю... Като спря влакът, той скочи на земята, притече при мене и ми разказа с голям примес от енергични псувни следващото: - Остави се, брате, изпотрепах се от бяг. - Какъв бяг, бай Ганю? - А бе, какъв бяг! Ти нали беше се зазяпал там, в гостилницата... - Е?... - отвръщам аз. - Е? В туй време, разбираш ли, оня до вратата задрънка звънеца, па чух свирна машината, излизам - гледам нашият влак потегли. Бре! Килимчето ми! Та като хукнах подир него, па бяг, па тичане. Хале по едно време гледам, поспря се и аз хоп! Та вътре. Един ми поизвика нещо сепнато - хеке, меке, - аз, знаеш, не си поплювам, пооблещих му се насреща, показах му килимчето - нейсе, разбран чо век излезе. Позасмя се даже. Кой да знае, че ще се връща назад. Ей че унгарска работа!.. (По Ал. Константинов)

Отговори на въпросите:

1. Кой е авторът на творбата? 2. Свързан ли е животът на този писател с Одеса?

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! Частиците условно могат да се разделят на формообразуващи, словообразуващи и частици, засилващи значението на други думи или форми. 1. Фортообразуващите частици служат за образуване на грама тични форми: Частици не, ни ли, дали, нита, нали ще по-, най-

не

се

Службата им за израз на отрицание за израз на въпрос за образуване на бъдеще време за образуване на сравнителна и превъз ходна степен на прилагателните имена и наречия за образуване на отрицателните прости форми за повелително наклонение (от несвършените глаголи) за образуване на възвратни форми на глаголи, форми за възвратнострадателен залог и за безлични глаголи

2. Словообразуващите частици служат за образуване на думи: Частици -годе

Службата им “

си

нови

Примери

за образуване на обобщителни местоимения и наречия

кой-годе, къде-годе

за образуване на неопределителните местоимения и наречия с пренебрежително или отдалечително значение

някога си, някакъв си, еди-кой си, еди-кога си

еди-

“

за образуване на неопределителните местоимения и наречия

еди-кой, еди-какъв, еди-кога

-що

за образуване на някои наречия за време

току-що, едва-що, тъкто-що

3. Частици, внасящи допълнителни оттенъци в значението на думи и изречения: Частици

Видове частици Показателни

ето, ей, хе, хей

Въпросителни

ли, нали, нита, мигар, а, е

Утвърдителни

да, а, я

Отрицателни

не, съвсем не, ни, нито

Подбудителни

хайде, нека, нека да

За обръщане (усилв.)

не, брей, бре, та, тари, ей, хей

Усилващи

а, ами, де, пък, ха, чак, даже, дори

За израз на желание

дано, нека, нека да

За колебание, несигурност

май, едва ли, надали, уж, божет, белкит

Удивление, гняв, закана, възхищение

а, а-а, ами, ха, ми, си, ти, торе, леле, брей, о-лее 21

ЗАПОМНИ!!

ПУНКТУАЦИЯ • Частиците да и не, употребени за потвърждение и отрицание, носят ударение и се отделят със запетая. • Частиците а, нали, даже, бе, бре, брей, употребени като об ръщения, се отделят със запетая. • Частиците ока, е, а, употребени като обръщения и са отделе ни интонационно. • Частицата жари винаги се загражда заедно с обръщение. • Частицата бе се загражда заедно с обръщението, когато го предхожда.__________________________________________________ Упражнение 3 ► В следните изречения посочи частиците. Обясни пунктуацията.

1. 2. 3. 4.

Вие обичате кино, нали? А-а, ама ако нямаш свободно време, защо обещаваш да дойдеш? Чакай, ама ти май и ризата ми не си изгладила... Ти нима направи това?

Отговори на въпросите:

1. Защо са употребени дадените частици? 2. Как се оформят въпросителните изречения в книжовния език? Упражнение 4 ► Обясни в кои изречения ти и си са частици и в кои - местоимения.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Таквиз ми ти работи, братя! Ама ти работа! Казвам ти да не бързаш, а ти не ме слушаш. То си е моя работа. Ти си мой гост. Покани приятелите си на вечеря. Мие и другарите ти сме на всеки километър.

Отговори на въпросите:

1. В кои изречения си не е нито местоимение, нито частица? 2. Има ли в текста некнижовни думи? Какви са те? Упражнение 5 Д Редактирай диалога, като замениш някои частици със синонимни изрази, така че да се спази речевият етикет. Запиши редактирания текст.

- Искаш ли да отидеш на кино? -А ?

Питам те искаш ли да отидеш на кино? Не ми се ходи. Мързи ме. Ела, ма. Филмът бил много хубав. Не обичам да ми казваш «ма». Имам си име. Добре де, добре. Не се сърди и ела с мене на кино. Упражнение 6

Д Запиши:

а) частиците, които употребяват твоите близки в общуване по между си и с другите хора; б) частиците, които употребяват твоите съученици в общуване по между си и с другите хора; в) частиците, които се срещат в художествени текстове, но ти не ги употребяваш в речевата си практика. Упражнение 7 Д Попитай своите близки и роднини и запиши благословиите, благопожеланията, клетвите от родното ти село. Запази ги. ► Разкажи за тях на малките си роднини и съучениците си. Подчертайте частиците в записаните текстове. Упражнение 8 ► Препиши текста. ► Подчертай неизменяемите части на речта.

Посвещение (откъс) За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. Пресътвори ги ти като лозата, затворила пространствата в зърна, като дървото в плод, като пчелата, създала мед от пръст и светлина... В. Ханчев

Отговори на въпросите:

1. Как разбираш думите на автора? 2. С какво са изразени неизменяемите части на речта? 23

ПОТРЕБА НА КРАТКИТЕ, БЕЗЛИЧНИТЕ (БЕЗПОДЛОЖНИТЕ), БЕЗСКАЗУЕМНИТЕ И НЕПЪЛНИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ В

Отговори на въпросите:

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Що е просто изречение? С кои прости изречения се постига краткост на израза? От какво се състоят кратките изречения? Защо някои прости изречения се наричат безлични? Каква част на речта отсъства в безсказуемните изречения? В кои прости изречения изпусната част лесно се подразбира?

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Простите изречения се делят на кратки, безлични, безсказуемни и непълни. • Кратките изречения се образуват само от главните части на изречението: подлога и сказуемото. • Изречение, в което няма подлог, без да се подразбира, че е из пуснат, се нарича безлично (безподложно). • Изречение, в което няма сказуемо, без да се подразбира, че е изпуснато, се нарича безсказуемно (безглаголно). • Изречения, в които изпуснатата част лесно се подразбира, се наричат непълни. Упражнение 1 ► Прочети стихотворението. Посочи кратките изречения в текста.

Майска песен Погледнете, настала е пролет на земята, майска птичка запяла чудно из листата.

Гората се пробудила, полето се смее, зората се зачудила: се хубости грее. Ив. Вазов

Отговори на въпросите:

1. Има ли в текста кратки изречения? 2. От какво са образувани те? Упражнение 2 ► Препиши текста. Подчертай кратките изречения.

Къщичка под снега Дойде есента. Заваляха дъждовете. Задухаха ветрове. На заека му омръзна да студува. Дощя му се под покрив да живее. Тръгна из

гората да си дири подслон. Стигна до един стар дъб. Почука на ко рата. Веднаж, дваж. Отвори се една вратичка. Показа се главичка. (По Еж. Станев)

Отговори на въпросите:

1. От какво се състоят кратките изречения? 2. Какво придават тези изречения на речта? Упражнение 3 ► Прочети изреченията.

1. Сгъстиха се облаците. Стъмни се. Засвятка. Затрещяха небе сата. (Ел. Пелин) 2. Здрачаваше се. (Кр. Велков) 3. В стаята беше топло и приятно. (И. Йовков) Отговори на въпросите: 1. В кои изречения няма подлог и защо? 2. Подразбира ли се действащо лице в тези изречения? 3. По какво се различават кратките и безличните изречения? Упражнение 4

Д Препиши народните пословици. Обясни смисъла им.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9.

Подир дъжд качулка. Бели пари за черни дни. Очи пълни - ръце празни? Бащиното огнище - топло пепелище. Бащината наука - синовна сполука. Без гайда веселия - гола неволия. В голяма вода - големи риби. Във всяко гърне мерудия. От трън, та на глог.

Отговори на въпросите:

1. Какви изречения по строеж са пословиците? 2. Как се наричат подобни изречения? Упражнение 5 ► Прочети откъса.

Хаджи Смион Хаджи Смион помълча малко и после пак попита с нисък глас: - А що? Русия готви ли се за бой? - С кого? - С него. - С кого? 25

- С нашите де, с чалмата. - Неизвестно - каза подир малко двоумение студентът. (По Ив. Вазов)

Отговори на въпросите:

1. Кои думи в диалога са изпуснати? 2. Защо са изпуснати? Упражнение 6 ► Прочети безличните изречения. Обясни строежа им.

1. Отвънка е смутно. Отвънка снежи. Но топло е в моите скути. Спи ми, детенце, спокойно ми спи. 2. Не ми се седи в къщи. 3. Цяло лято ми беше мъчно. 4. Смях ме е. 5. Не се смей, че много ми е докривяло.

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! Безлични изречения с винителни лични местоимения боли/болят болеше/боляха (за)боля/(за)боляха ще (за)боли/ще (за)болят тресе страх срам яд

ме те го я ни ви ги

глава ръцете нещо сърцето

е беше

Безлични изречения с дателни лични местоимения става стана какво лошо нищо не минава мина

МИ

ти му й

ни ви им

лошо по-добре е беше болката страхът

Упражнение 7 Д Виж таблицата и състави 10 изречения в сегашно, минало и бъдеще време. 26 -------------------------------------------------------------------------------------------------

АВНИ И ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Главните части на простото изречение са подлог и сказуежо. • Главните части на изречението с техните пояснения образуват група на подлога и група на сказуежото. • Останалите части са техни пояснения, които се наричат вто ростепенни части на изречението. • Второстепенните части са допълненията, определения та, обстоятелствените пояснения, прилооюенията и сказуежните определения. В

Отговори на въпросите:

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Всички ли изречения имат подлог и сказуемо? Какво поясняват допълненията? Какво могат да поясняват определенията? Какво поясняват обстоятелствените пояснения? Кои второстепенни части могат да влизат в групата на подлога? Кои второстепенни части могат да влизат в групата на сказуемото? 7. Как се подчертават частите на изречението? Упражнение 1

► Препиши откъса, като подчертаваш частите на изречението.

Нощ в Острец Нощта беше тъмна. Горите забучаха. Сблъскаха се зловещо бър зите светкавици без гръм. За миг се разкриваха старопланинските върхове в страхотно ве личие. Падат редки невидими дъждовни капки. Блъска ме студен влажен вятър. Една безумна надежда изпълни душата ми. (По А. Каралийчев)

Упражнение 2 ► Прочети следния откъс. Посочи групите на подлога и групите на сказуемото.

Започването на един ден Нощта още не беше се дигнала от планинските усои. По върхове те току-що беше паднал първият поглед на слънцето и белите мъгли, които лежаха тук-там над горите, се раздвижиха. В дълбокия про лом между скалите се пробуждаше мътната река.

Във въздуха се разнесе остър радостен писък. Отнякъде долетя младото соколче. Завъртя се на неукрепналите си крила, затрепери във въздуха и записка. Живо и тревожно се разнесе тоя писък в све жия утринен въздух. (По Ел. Пелин)

Отговори на въпросите:

1. От какво се състоят групите на подлога? 2. От какво се състоят групите на сказуемото? Упражнение 3 Д Напиши шест изречения, като използваш следните модели:

а) групата на подлога да се състои от две части, а групата на сказуемото от три части; б) групата на подлога да се състои от три части, а групата на сказуемото от четири части; в) групата на подлога да се състои от една част, а групата на сказуемото от пет части. Упражнение 4 Д Начертай схемите на следните изречения.

1. Силен гърмеж процепи тишината на тоя самотен кът сред планината. 2. Над тъмните върхове се къртят тихи, бели облаци. 3. Вечерният мелнишки въздух раздвижи струните на бай Димитровата поетична душа.

ЛОВОРЕД В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Отговори на въпросите:

1. Що е словоред? 2. Кой словоред е прав и кой обратен? 3. Какъв е словоредът на второстепенните части?

П___________________________________________________ПРИПОМНИ СИ! • Установеният ред на думите в изречението се нарича слово ред. • Ако групата на подлога заема първо място, а групата на сказуемото - второ, словоредът се нарича прав. • Ако групата на сказуемото стои пред групата на подлога, словоредът се нарича обрат ен.________________________________ Упражнение 1 ► Определи групите на главните части на изреченията.

1. В делничния бит на българина, в народното творчество, в приказките и песните трудът винаги се е въздигал в мярка за достойнство, в оценка за нравственост, в показател за нравст вен престиж. 2. Добротата, трудолюбието и честността трябва да бъдат основа на моралната характеристика на човека. 3. Аз съм деветокласник. 4. Изглеждаш толкова доволен, че няма смисъл да те питам всичко ли е наред. 5. Започна да святка, да гърми и да вали. В Отговори на въпросите: 1. Има ли в текста съставни сказуеми? 2. Как се образува съставно сказуемо? ЗАПОМНИ!! • Рязкото изменение на обикновения словоред се нарича инверси я („обърнат ред“ , „разместване“). • Инверсията често се среща в поетическата реч. • За инверсията са най-характерни: а) голямо отдалечаване на главните части: „Баба Гена в гор ния кът до гостите първа ще седне“; б) отдалечаване на възвратното местоимение от сказуемото: „Стройна се Калина вие над брега усамотени...“; в) отдалечаване на спомагателния глагол от причастието: „По глухи улици отдавна е нощта отсенки метнала“; --------------------------------------------------------------------------------------------- 29

г) преместване на определението: „Борци, венец ви свих от песен жива.“ д) поставянето на сказуемото, допълнението или обстоятел ственото пояснение в началото на изречението: „Рони се песен след песен.“ „И дето срещнат душманин, със куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват...“ „Надоле! Надоле! Надоле! В студените бездни слезни...“ Упражнение 2 ► Посочи инверсията в стиховете.

Нивата Морен орачът из нивата сееше, сееше в ровки бразди, руен се пот от челото му лееше и по космати гърди.

Жадна за хубаво семе е нивата, силна е, сочна е тя; всичко се хваща в горката, родливата: бурен и клас, и цветя. Ив. Вазов

Упражнение 3 ► Препиши текста. След всяко изречение в скоби посочи словореда на главните части.

Работи по модела: Започнаха да падат първите слани. (сказуемо -> подлог)

Есен Започнаха да падат първите слани. Планината посърна. Есен ните ветрове прескачаха високите хребети, лудуваха из гората, бру леха листата и. Катеричките пълнеха дълбоките си скривалища със зрели горски плодове. В храсталаците шумоляха лениви, натежали зайци. По скалите весело фиюкаха с крила диви гълъби. (По Д. Тажев)

Упражнение 4 ► Прочети стихотворение от любимия си поет. В

Отговори на въпросите:

1. Има ли в текста разместване на думите, характерно за инверсия? 2. Защо поетът използва инверсия при създаване на творбата си?

НОВ УЧЕБЕН МАТЕРИАЛ

ЕДНОСЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ я__________________ _ П ________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Според своя състав простите изречения биват двусъставни и едносъставни. • При двусъставните изречения са налице главните компонен ти на изречението - подлогът и сказуемото. • При едносъставните изречения е налице само една от глав ните части на изречението - подлог или сказуемо.

ВИДОВЕ ЕДНОСЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! • Едносъставните прости изречения се делят на глаголни и иженни. • Именните едносъставни изречения имат само подлог. • Глаголните едносъставни изречения имат само сказуемо. • Едносъставните глаголни изречения се делят на определенолични, неопределено-лични, обобщено-лични и безлични. Е д н осъ ставн и изречения

Е д н осъ ставн и именни изречения

Е дн осъ ставн и

1. О пределено-

глаголни

лични

изречения

Х ар актер и сти ка

П рим ери

Безглаголни изречения, в които единствената главна част е изразена с някакво име, се наричат едносъставни именни изречения.

Безброй звезди, ясно небе, ярка луна... Какво обаяние за очите, каква наслада за душата!

Определеноличните изречения са едносъставни изречения с единствена главна част, изразена с глагол в първо, второ или трето лице единствено или множествено число. Подлогът в този вид изречения липсва, но винаги може да се възстанови с лично местоимение.

Чета книга. (Аз) чета книга. Четем книги. (Ние) четем книги. Влезе в стаята. (Той) влезе в ста ята. (Емилия) влезе в стаята. И граем на двора. (Ние) играем на двора. Пишат писмо. (Те) пишат писмо.

Е д н осъ ставн и изречения

Х ар ак тер и сти к а

П ри м ери

2. Н еопределено- Неопределено-

Н а в ся к ъ д е говор ят

ли чни изречения личните изречения

за п р е д с т о я щ и т е

са едносъставни

п р а зн и ц и .

изречения, чиято

(Х о р а т а ) н а в с я

главна част е

к ъ д е г о в о р я т за

изразена с глагол

п р едст оя щ и т е

в трето лице

п р а зн и ц и .

множествено число. Липсващият

Д ъл го вр ем е щ е

подлог при тези

р а з п р а в я т за

изречения може да

н егови т е у ж а с н и

се интерпретира

п ост ъп к и .

със значение за

(Н я к о и х о р а / Х о р а -

неопределено лице.

т а) д ъл го вр ем е щ е р а з п р а в я т за н егови т е у ж а с н и п ост ъп к и .

3. О бобщ ен о-

Обобщено-личните

ли чни изречения изречения са

Н е п и т ай ст а р о, а м и пат ило.

едносъставни

Н е п и т а й (т и )

изречения, чиято

ст а р о, а м и пат ило.

главна част се изразява с глагол

С п о м н е т е си

във второ лице

н а р одн и т е п есн и !

единствено число

С п о м н е т е си (ви е

(много по-рядко

вси ч к и ) н а р о д н и т е

с глагол в първо

п есн и !

лице единствено

З н а е м ги т ези

или множествено

р а б о т и ! З н а е м ги

число или с глагол

(н и е ) т ези р а б о т и !

във второ лице множествено

Н ям а д а м у гл еда м

число). Липсващият х а т ъ р а ! Н я м а подлог може да

(а з ) д а м у г л е д а м

се интерпретира

хат ъра!

със значение за всички лица, към които се включва и говорещият. 33

Е д н осъ ставн и изречения

Х ар актер и сти ка

П рим ери

4. Б езлични

Безличните

изречения

изречения са

Т ъ ж н о м у е.

едносъставни

М н ого м и е весел о.

С м е ш н о м и е.

изречения, чиято единствена главна

С р а м м е е.

част е глагол

Н е ни е ст р а х .

в трето лице

С м я х ли го е ?

единствено число. В безличните

Н я м а го. В ал и .

изречения подлог

С види м у се. П е е

няма и не се

м и се. Д о ж а л я в а

подразбира, тоест

ми. С ъм ва ли веч е ?

синтактичната

М ъ р з и я.

позиция на подлога

Т ук н е с е п уш и .

остава винаги е

Б ол и м е.

свободна.

Н е Ви ли с е я д е .

Задачи: ► Анализирай съдържанието на таблицата. ► Сравни структурата на именните и глаголните едносъставни изречения. ► Сравни по структура видовете на глаголните едносъставни изречения. ► Анализирай примерите.

■ ИМЕННИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! • Безглаголни изречения, в които единствената главна част е изразена със съществително име, се наричат едносъставни именни изречения. Например: Безкрайно хълмисто поле. • Едносъставните именни изречения по състав и значение би ват: описат елни (Стар, неспокоен и замислен Осъм.) и по казат елни (Ето и славната Добруджа!). • Ако едносъставните именни изречения изразяват отношението на говорещото лице към реалните факти или негова волеизява, те се делят на възклицат елни (Каква наслада на душата!) и волеизявит елни (Сполука, приятели!)._____________ 34

Упражнение 1 ► Прочети текста. Открий именните изречения.

Добруджа Те излязоха на шосето за Ведрово и веднага потъмнялата и без крайна равнина се ширна пред погледа му. Дълги километри разо рана, прясна угар, и още по-дълги и широки зелени площи, покрити с нежната тревица на зимницата. И нищо друго - никъде горич ка, никакво дръвце. Само небето, надвиснало над равнината като опушен връшник, и дългата, кална лента на шосето. Безкрайно хълмисто поле и тъмен, губещ се в далечината мъглив кръгозор. - Славна е нашата Добруджа, другарю! - извърна се внезапно файтонджията. - Земя - чудо, само водица, дето не ни е дал господ, иначе - рай! (По А. Гуляшки)

ЗАПОМНИ!! Именните изречения не трябва да се смесват с непълните'. Къде пътуваш? - За К л исура. (Непълно изречение с изпуснато сказуемо пътувам) Упражнение 2 ► Открий именни изречения в следното стихотворение. Препиши ги.

Привечер И нищо се не чува. В здрачината - селска тишина. Добър вечер! Мама ме целува. Дюлята излъчва светлина.

Ябълки - във шепите събрани. Прясно сирене и стар ошав. Думите й, малко неразбрани, слушам аз и ням, и гологлав.

Мама ме целува. В двете длани мъжко, необръснато лице. Две сълзи - запазени от лани, скрити в най-дълбокото сърце.

Някъде детинството ми плува. Кучета, волове и жита... Добър вечер! Мама ме целува. Мене ме целува радостта. П. Матев

Упражнение 3 ► Намери еднородните части в текста.

Българският език има многовековна история, живо сплетена и неразривно свързана с историята на българския народ, с неговия труд и бит, с процеса на формиране и утвърждаване на неговото на ционално съзнание. Богат, звучен и красив, той блести като ведра --------------------------------------------------------------------------------------------------

пролетна дъга, в която се преливат чудни багри. Напевен като ро мон на планински поток, корав като кремък или звънък като стома на, той отразява мисълта в цялата й дълбочина и с всичките й от сенки. Неговото многообразие, неговата красота и сила са изиграли огромна роля в градежа и развоя на българската национална култу ра през вековете. В

Отговори на въпросите:

1. Какви части на изречението са еднородните части? 2. С помощта на кои части на речта са изразени еднородните части?

■ ЕДНОСЪСТАВНИ ГЛАГОЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! Едносъставните гл а гол н и изречения могат да се различават според лицето и числото на употребената глаголна форма._______

ОПРЕДЕЛЕНО-ЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! Едносъставните изречения, в които глаголното сказуемо чрез окончанията за 1 и 2 л. ед. и мн. ч. указва на определено действа що лице, се наричат определено-лични, например: Дали да й драсна няколко прощални думи? (Ив. Вазов) Упражнение 1 ► Прочети текста. Открий определено-личните изречения. Обоснови се.

През марта на Чепино - Я ми кажи, искаш ли да те заведа аз тебе на Чепино? - На Чепино? О, да, с голямо удоволствие. Ама аз имам и прия тел. - Добре, и него ще вземем. В събота по пладне на гарата, прието ли е? - Прието е. Наистина не му беше май времето за полски и горски разходки през март, но аз толкова хвалби бях чувал за туй Чепино, че на дра го сърце приех любезната покана на моя приятел. В събота по плад не се качихме на Софийската гара и около четири часа слязохме на станцията Белово, откъдето на коне потеглихме през върха Алабак за Чепино. Едва изминахме селото и ситен дъждец ни заръси върху оголените беловски хълмове... Един едничък си имаме женски месец - Марта, да ни е живичка, ама пази боже! Коварно и изменчиво създание. Нали уж тъмна нощ 36 --------------------------------------------------------------------------------------------------

беше, нали уж вятър и дъжд блъскаха в очите, а пък излизаме из барака, и какво да видим?.. (По Ал. Константинов)

Упражнение 2 ► Препиши изреченията. Посочи в скоби действащото лице, изразено с местоимение, ако трябва.

1. 2. 3. 4. 5.

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. (Ив. Вазов) Що дириш в кръгозорите, внимателен и ням? (Ив. Вазов) Тръгваме на заход-слънце. (Й. Йовков) Какво ще кажете за тази новина? (И. Вапцаров) Аз ще скитам безутешна в безучастната чужбина. (Ел. Багря на) В Отговори на въпросите: 1. По какво се различава словоред в съобщителни и въпроси телни изречения? 2. Защо в българските изречения подлогът, изразен с лично местоимение, се изпуска по-често, отколкото в езика на обуче нието? Упражнение 3 ► Състави изречения със следните изрази. Използвай допълнителни средства за разширяване на изреченията.

Вземам решение, променям решението си, изпълнявам решението си, моля за разрешение, искам разрешение. В Отговори на въпросите: 1. Към кой вид се отнасят съставените от тебе изречения? 2. Какво е използвано за разширяване на изреченията?

НЕОПРЕДЕЛЕНО-ЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! • Неопределено-личните изречения са безподлооюни изрече ния, в които сказуемото е изразено с глагол в 3 л. мн.ч. във всички времена. • При тях може да се говори не за липсата на подлога, а само за неговото отстраняване, за неговата неопределеност.__________ Упражнение 1 ► Препиши изреченията. Подчертай сказуемите.

1. В казармите го обикнаха, защото беше весел и хубавец. (Ел. Пелин) 37

2. Разнесе се слух, че ще прокарват железен път за клисурата на Искър. (Ив. Вазов) 3. Дадоха сладко, после кафе. (Ив. Вазов) 4. Току рекли Върбан лош. Лъжат. (И. Йовков) 5. Взимат ме нощеска от къщи и ме закарват в конака. (Ив. Ва зов) Отговори на въпросите: 1. Всички ли изречения са прости? 2. Всички ли изречения са неопределено-лични? Упражнение 2 Определи вида на изреченията: определено-лични, неопределенолични или непълни.

1. Предложиха й да стане председателка на женското дру жество. 2. Погледнете изгрева на слънцето. 3. В чужда манджа сол не туряй. 4. Такива обуща, яки връзки не носят тук. 5. Какво ще кажеш на тази новина? 6. Тъжно и хубаво е да вървиш повторно по изминат вече път. 7. Казват ми: иди там и там - и аз отивам. 8. Много съм уморена, нека ми донесат чаша вода, моля ви се. 9. Трябва да бъдеш критичен към себе си. 10. Вървете напред. 11. Да минем в другата стая. 12. Казали на лисицата, а тя - на опашката си. 13. Умният човек говори с делата си, а глупавият - с езика си. Упражнение 3 Препиши текста. Подчертай неопределено-личните изречения.

1. В селото на Пелинко изведоха песен. (Ел. Пелин) 2. Към средата на лагера се зачу кавал. Играеха хоро. (Й . Йов ков) 3. Борбата, както казват, е епична. (Н. Вапцаров) 4. Стигаме по дрезгаво. Затварят ме и там, защото бе още рано. (Ив. Вазов) 5. Кога те пуснаха? - попита учудено Дяконът. (Ив. Вазов) 6. Не пущат повече - говореше важно той, - служба! (Ел. Пелин) Отговори на въпросите:

1. С какво са изразени сказуемите в изреченията? 2. Има ли сказуеми, които не са части на неопределено-лични изречения?

ОБОБЩЕНО-ЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! • О бобщ ено-личнит е изречения имат сказуемо във второ лице единствено и множествено число с обобщено значение. • Сказуемото с обобщена функция може да бъде в сегашно или бъдеще време, или в повелително наклонение. Упражнение 1 ► Препиши. Подчертай обобщено-личните изречения.

Зора. Събуждаш се и ти от своя сън... И тръгваш. Накъде? Не знаеш. (Н.Вапцаров)

Отговори на въпросите:

1. Всички ли изречения са обобщено-лични? 2. С какво са изразени сказуемите? Упражнение 2 ► Препиши. Подчертай обобщено-личните изречения.

1. 2. 3. 4. 5.

Не питай старо, а патило. Ако искаш да вземаш, научи се да даваш. Не хвърляй камък в блатото, да не те опръска. Ако излъжеш един път, няма да ти вярват до века. Не зяпай нагоре, за да не паднеш надолу.

Отговори на въпросите:

1. Какво общо има между определено-лични, неопределенолични и обобщено-лични изречения? 2. Каква е разликата между определено-лични, неопределе но-лични и обобщено-лични изречения? Упражнение 3 ► Препиши текста. Определи вида на изреченията. Подчертай сказуемите.

1. Качиш ли се там на снежния връх, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини. (Ив. Вазов) 2. А хъш значи - да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума да бъдеш мъченик. (Ив. Вазов) 3. Три пъти пристъпи - пет пъти падни, десет пъти се обърни двайсет се ослушай. (3. Стоянов)

Отговори на въпросите:

1. Всички ли изречения са едносъставни? 2. Всички ли изречения са обобщено-лични? 39

БЕЗЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! • В безличното изречение се съобщава за някакво действие или състояние независимо от активен деятел (няма подлог). • Безличните изречения по структура се делят на две основни групи: а) безлични изречения с глаголно сказуемо: мръкваше се, здрачава се; б) безлични изречения с безлично-предикативни думи: мъчно ми е.

БЕЗЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ С ГЛАГОЛНО СКАЗУЕМО ЗАПОМНИ!! • Безличните изречения с глаголно сказуемо се делят на две групи: а) с глаголно сказуемо без възвратно местоимение се: Щом съмна, той впрегна конете. б) с глаголно сказуемо със се: Яде ми се. • Сказуемите в тези изречения са безлични глаголи. • Безличните глаголи назовават най-често: - природни явления: гърми, вали, святка се; - физически и душевни състояния: горчи (ми), спи (ми) се; - липса или наличие на нещо, възможност, необходимост: има/ няма, може, трябва. • Безличните глаголи имат само форма за 3 лице единствено число. • Някои безлични глаголи се употребяват и като лични глаго ли, могат да се спрягат: има—тмам, мож е—*мога, няма—* нямам и др.________________________________________________ Упражнение 1 ► Препиши текста. Подчертай безличните глаголи.

Упътване за пране Блузата се пере в топла вода (30°-40°С), в която има разтворен фин прах за пране, като се плакне няколко пъти и леко се стиска. Не е необходимо да се търка, да се четка или да се изстисква.

Плакнене Плакне се в хладна вода, докато пусне бистра вода. При цветно пране за запазване свежестта на боята е хубаво да се капнат няколко капки оцет във водата.

Избелване Не се избелва. 40

Сушене Блузата се издърпва до първоначалната й форма и по дължина се простира на въжето, като увисне от двете му страни. Цветното пране не бива да се поставя едно върху друго. То трябва да се изсуши в кърпа предварително, след това да се постави да съх не на умерена температура. В

Отговори на въпросите:

1. Кои безлични глаголи са образувани от съответните лични глаголи? 2. Как са образувани? ЗАПОМНИ!! • В някои безлични изречения с глаголно сказуемо е задължи телна употребата на крат кит е винит елни местоимения: боли же, мързи го, досмешава я и др.

• В някои други безлични изречения с глаголно сказуемо се употребяват за допълнение крат ки дат елни местоимения: прилошава ти, върви т у, домъчнява т и и др. • Кратките дателни местоимения могат да се свързват с глаголно сказуемо със се: лежи т и се, пее ни се, спи т и се и др._____ Упражнение 2

► Работ и по ж одела Не ми се разговаря. - Не ми се иска да раз говарям. - Не ми е до разговор. Не му се яде. Не ни се разхожда. Не им се приказва. Не ви се спи. Не ми се пее. В

Отговори на въпросите:

3. Как трябва да трансформираш изреченията, за да ги превър неш във въпросителни? 4. Как трябва да трансформираш изреченията, за да ги превър неш във въпросително-отрицателни?

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! Ако се употребява удвоено допълнение, и двете форми на местоимението (и пълната, и кратката) трябва да са от един падеж._____ Упражнение 3 ► Трансформирай изреченията от упр. 2, като употребиш двойно местоименно допълнение. 41

Отговори на въпросите:

1. С какво може да се замени пълната форма на местоимението?

2. Как трябва да се трансформират новите изречения, за да по лучиш въпросителни и въпросително-отрицателни изрече ния?

БЕЗЛИЧНИ ИЗРЕЧЕНИЯ С ПРЕДИКАТИВНА ДУМА ЗАПОМНИ!! • Тази група безлични изречения могат да се образуват с помощ та на спомагателния глагол съж и предикативна дума, която може да бъде наречие или съществително. • Използват се наречия на -о: Опасно е да ходиш болна. В стая та беше студено. • Изреченията с наречията на -о могат да се разширяват с крат ки дателни лични местоимения, например: Лошо жи е. Не приятно ни е да говорим за това. • Могат да се използват неголям брой съществителни като срам, смях, грижа, страх, жал, яд и др., например: Страх го беше. Смях ме е. • Ако като предикативна дума се употребява съществително, в повечето случаи се употребяват крат ки винит елни жест оиж ения, например: Никак не же е грижа за това. Жал же е. НО: Грехота беше да се остави болен човек непрегледан. Упражнение 1 ► Открий безличните изречения. Обясни структурата им.

Какво ти е? - Стефке, какво ти е? - Лошо ми е. Вие ми се свят. - Да не си болна? - Не зная. Сигурно имам температура. - Страх ме е! Какво да правя? Ти си гореща. Ще извикам лекар. - Недей! Време е да си отивам. Като се прибера у дома, ще се оба дя по телефона на поликлиниката. - Остани при нас. Болна си! Най-добре е да си на топло. Ето тук ще си легнеш, а аз веднага ще извикам бърза помощ. - Да знаеш колко ме е яд! Утре трябва да взема изпита. - Сега ще ти донеса чай с лимон. Опасно е да ходиш болна. Си гурно ти е студено? - Добре. Оставам тук. Много ме боли главата. 42

Отговори на въпросите:

1. От кой вид са безличните изречения в текста? 2. Каква е разликата между изреченията Какво да правя? и Какво да се прави? Упражнение 2 ► Определи вида на безличните изречения в следния текст.

Хигиената на облеклото е здраве. Знае се, че организмът не диша само с белите дробове, но и с кожата. Погрешно е да се мис ли, че плътните тъкани са по-добри. За предпочитане е някол ко по-тънки дрехи вместо една по-дебела. За лятото, напротив, се използват леки платове - памучни, копринени и изкуствени, през които въздухът, а с него и потта лесно преминават навън. Таки ва дрехи обикновено се избират в по-светли тонове, за да отразят слънчевите лъчи. Не е практично да се носят тесни дрехи, загцото пречат на кръ вообращението и храносмилането. Не се препоръчва закопчаване то или препасването около корема и гърдите, смущаващо техните функции. На обувките следва да се обърне особено внимание: да са удобни и сухи. Едва ли е нужно да се подчертава колко е важно бельото и дрехите да бъдат чисти, изпрани и изгладени. Това е от зна чение не само за здравето на човека, но и за трайността на самото облекло. Упражнение 3 ► Продължи изреченията.

1. 2. 3. 4. 5.

Хубаво е, че... Лошо е, че... Вярно е, че... Добре е, че... Сигурно е, че... Упражнение 4

► Напиши следните изречения по друг начин.

Работ и по м одел а Лесно т и е да уча. На ж ене т и е лесно да уча. 1. 2. 3. 4. 5.

Трудно ми е да пиша. Приятно му е да се разхожда. Тежко й е да носи багажа. Трудно им е да говорят български. Неудобно й е да пита. 43

Упражнение 5

► Работ и по м одел а На Петър ту е лошо. Боли го главата,На него ту е лошо. Него го боли главата. 1. На Росица й е лошо. Боли я стомаха. 2. На Петър и на Стоян им е лошо. Боли ги глава. 3. На мене и на Крум ни е лошо. Боли ни гърло. 4. На тебе и на Ралица ви е лошо. Боли ви корем. 5. На Никола му е лошо. Боли го ухото. 6. Лошо ми е. Болят ме очите. 7. На Красимира й е зле. Боли я корема. 8. На Ралица не й е добре. Боли я зъб. 9. На Петър не му е добре. Боли го зъб. Упражнение 6 ► Анализирай таблицата. ► Запиши по 2 примера за всеки вид на едносъставните глаголни изречения, които да илюстрират таблицата. Сказуемо Е дн осъ ставн и

Е ди нствено число

М нож ествено число

глаголн и изречения

Лице

1 лице

2 лице

3 лице

1 лице

2 лице

3 лице

О пр еделено-ли чн и

Н еопределено-лични

О бобщ ен о-ли чн и

Безлични

Отговори на въпросите:

1. Правилно ли е попълнена таблицата? 2. Кои едносъставни изречения най-често употребяваш в речева та си практика?

ЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Изреченията се делят на прости и сложни. • Простото изречение има едно сказуемо (освен именните изре чения). • Сложното изречение има две или повече сказуеми. ЗАПОМНИ!! • Съединение от две или повече прости изречения, които са свързани граматически и по смисъл, се нарича с л о ж н о из речен ие. • Сложно изречение, което се състои от самостойни прости изре чения, се нарича сл о ж н о съч и н ен о изречение. • Сложно изречение, в което едно просто изречение пояснява друго, се нарича сл о ж н о съст авно изречение. • Съчинителното и подчинителното отношение са основни синт акт ични от нош ения в сложното изречение. • Простите изречения образуват сложни по два начина: свърз ват се направо (безсъюзно) или чрез съюз (или съюзна дума местоимение, наречие).______________________________________

ВИДОВЕ СЪЮЗИ ПО СЪСТАВ П рости

а, и, или, но, обаче, ни, нито, да, че, ако, като, сякаш и др.; в разгов. реч: а л а , а м а , а м и , т а, пи, ч е ( = и ) , п ъ к ( = и ) и др. б е з д а , за д а , и д а , а к о д а , а к о и д а , п р е д и д а , ч е д а , с я к а ш д а , ст и г а д а , а п ък , а к о п ък , н о п ък , и л и п ък , н и т о п ък , а

С лож ни

к а т о , т ъ й к а т о, с л е д к а т о , с ъ щ о и, т а к а с ъ щ о , с а м о а к о, с а м о ч е, с я к а ш ч е, м а к а р ч е, в ъ п р е к и ч е, е с л у ч а й ч е, т а к а ч е, п р и п о л о ж е н и е ч е, п ри у с л о в и е ч е, е т о з а щ о , и т а к а, п ор а ди т ова

и др.

и - и, и л и - или, л и - или, ни - ни, н и т о - н и т о, ни - н и т о,

П овторителни

С ъ ю зн и дум и

и др.; в разгов. реч: т у - т у, х е м - х е м , я - я , к о е - к о е , ч е - н о и и др. д а л и - или

местоимения: к ой , к о г о , щ о , чий, к а к ъ в и др.; к о й т о , ч и й т о, к а к ъ в т о и др.. наречия: к ъ д е , н а к ъ д е , к о га , как, з а щ о , за к а к в о и др.; к ъ д е т о , к о г а т о , к а к т о , з а щ о т о и др.; т о га в а , з а т о в а , с л е д о в а т е л н о и др. частици: д а ж е , д о р и , ли, н а л и , д а л и , д а н о и др. 45

ПРИПОМНИ СИ!|

Простите съюзи са проклитични думи и обикновено се изговарят в изречението слято със следващата най-близка самостоятелна дума.

ВИДОВЕ СЪЮЗИ ПО ЗНАЧЕНИЕ и, па, та, че - и, също, така също, нито - нито, и - и, Съединителни и - както и и др. Съотносителни или, или - или, ли - или, дали - или, хем - хем, я - я и др. (разделителни) но, обаче, а, ала, ама, ами, пък, не само - но и, само че, Противоположни не стига че - но и, стига само да и др. ето защо, и така, и тъй, така че, тъй че, поради това, Заключителни следователно, затова, тогава и др. Определителни който, какъвто, чийто, с което (заради което) и др. Допълнителни че, да, кой, какъв, защо, що, как, колко, дали, даже и др. Обстоятелствени където, откъдето, когато, както, като, сякаш и др. Упражнение 1 ► Определи вида на сложните изречения.

1. Защо ме люлееш, защо не гърмиш, защо не счупиш мачтите? 2. Искам да те видя, защото може би няма да те видя никога. 3. Обичахме волната ти песен, която никога няма да заглъхне в душите ни. (По Н. Вапцаров)

Отговори на въпросите:

1. Има ли в дадените изречения съюзи и съюзни думи? 2. Има ли изречение с безсъюзна връзка на частите му? Упражнение 2 ► Прочети изреченията по двойки. Сравни ги.

1. Кина и Радулчо излязоха на върха. Кина плачеше и Радулчо се разплака. 2. Върховете, доловете, равнината са побелели от сняг. Планинският вятър се усили, брули ги по лицата, развява им дрехите. 3. Строг, но справедлив човек беше той. Той беше строг човек, но постъпваше справедливо. В

Отговори на въпросите:

1. Какво общо има между синтактичните връзки при еднород ните части на изречението и при самостоятелните прости из речения в сложното съчинено изречение? 2. По какво се различават изреченията във всяка двойка? 46

СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ !

ЗАПОМНИ!

• Частите на сложното съчинено изречение са независими една от друга, но образуват едно цяло. • Според смисловата връзка различаваме главно три вида сложни съчинени изречения: съединит елни, ра здел и т ел ни и прот ивополож ни. • Сложните съчинени изречения могат да бъдат и разнородни (вж. таблицата). ВИДОВЕ СЛОЖНИ СЪЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ П рости те В ид

изречения

П ри м ери

се свъ р зват

С ъединителни

Разделителни (съотносителни)

със съюзите: и, та, па, ни - ни, нито - нито и др.

И при юнака дойдат, та седнат. Нито ми пушка обтегна, нито ми сабя омръзна.

със съюзите: или, или - или, ту - ту, дали - или, я - я, било - било и др.

Те или ще победят, или ще загинат. Ту заплаче, ту се смее. Дали си болна лежала, или си болно гледала.

със съюзите: а, но, обаче, ама, ала, сам о че и др.

Той тръгна навреме, обаче заболя из пътя. Цялото село знае, но никой не ми казва за това.

без съюз

Бърз кон се стига, бърза реч не може. Цървули няма - гайда иска.

със съюзи и без тях

Те ще победят и светлината ще се разпръсне, а тъмнината ще изчезне. Кина странеше от него, държеше се гордо и презрително, но това не го плашеше.

П ротивополож ни

Разнородни

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ В СЛОЖНИТЕ СЪЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ: ЗАПОМНИ!

• В сложните съчинени изречения със съюзна връзка всяко просто изречение се отделя със запетая, която се поставя: 1. Пред съчинителните съюзи а, ал а, но, обаче и др.: Момчето е умно, обаче е мързеливо. 2. При повторителните съюзи т у-ту, или-или, нито-нито и др. при повторната им употреба: А воденицата ту тръгваше, ту спираше. 3. Пред съюзите и, или само когато се повтарят: Или им помогнете, или не им пречете. • Простите изречения могат да се отделят с тире при бърза смяна на явления или вместо пропусната граматична връзка: Минаха спокойно една-две минути и страшен гръм се чу откъм върха. Минаваме едно село, минаваме друго навред е пусто, (вместо: но навред е пусто) • В изреченията с б езсъю зн а връзка простите изречения се от делят винаги с препинателен знак: 1. Със запет ая се отделят простите изречения, които означават едновременни или последователни явления: Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена. 2. С т очка и запет ая се отделят група изречения, които са по-тясно свързани, особено когато между тях има запетая: Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее Балканът пее хайдушка песен. 3. С двоеточие се отделят простите изречения: а) когато изразяват следствие: Но корабът, уви, не спира: все по-далеч и по-далеч. б) когато разясняват или допълват предходното изречение: И глави ний няма да сложим пред страсти и светски кумири: сърцето си вече казахме с печалните наши две лири. 4. С тире се отделя второто просто изречение, когато означава следствие, рязко противопоставяне или неочаквано действие: Посях любов - пожънах срам, вражди. Пред тях се нощ тъмней - над него ден изгрява. 48

СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАПОМНИ!! • Сложните съставни изречения се състоят от главно и едно или няколко подчинени. • Просто изречение, което пояснява дума в друго изречение, се нарича подчинено. • Просто изречение, към което се отнася подчинено изречение, се нарича главно. • Подчиненото изречение обикновено се свързва с главното чрез съю з или съю зн а дут а. Упражнение 1 ► Състави изречения от дадените двойки изречения. Д Опиши картината на оран, като използваш получилите се изречения.

Денят настъпи. Природата се окъпа. Тракторът забръмча. Запя чучулига.

Настъпи изведнъж. Окъпа се в светлина. Забръмча някъде. Ранобудна чучулига. Упражнение 2

► Препиши изреченията. Обясни кои от изреченията са сложни съчинени, а кои - сложни съставни.

1. Всички мълчат, но гостът не си отива. 2. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадно лице. 3. Палтото му падна в ръцете на полицията и в пазвата се наме риха няколко бунтовнически прокламации. 4. Аз съм уверен, че тоя мазник нищо не ще смее да направи. (По Ив. Вазов)

Отговори на въпросите:

1. В кои сложни изречения простите са самостойни по смисъл, синтактично равностойни, свързани със съчинителни връз ки? 2. В кои сложни изречения простите са зависими едно от друго, има главно и подчинено изречения, свързани с подчинителни връзки? Упражнение 3 ► Определи вида на изреченията.

Времето е хладно, има мъгли, дъждове и слани. Някой ден може да ни изненада първият сняг. Вятърът е отбрулил пожълтелите листа от дърветата, плодовете са обрани, зимнината е приготвена. --------------------------------------------------------------------------------------------------

Бръмбарите, пеперудите, скакалците вече са се скрили в потайни места и, ако не сте наблюдателни, никога няма да ги забележите. Едни от тях са се заровили в земята, други се крият под кората на дърветата. Няма добри и лоши месеци. Едни носят аромата на цветята и песните на птиците през пролетта, други - плодородието на лятото, трети - изобилието на есента, а зимните - снега. В

Отговори на въпросите:

1. Кои от изреченията са сложни съчинени изречения? 2. Кои от сложните съчинени изречения са безсъюзни? 3. Има ли в текста сложни съставни изречения? Упражнение 4 ► Състави по две сложни изречения с фразеологичните словосъчетания свиря първа цигулка и доказвам надълго и нашироко, като използваш синонимните словосъчетания.

свиря първа цигулка

= имам първостепенно значение; = играя главна роля; = заемам първо място.

доказвам надълго и нашироко = доказвам подробно и пълно; = обяснявам подробно и пълно; = разказвам подробно и пълно. В

Отговори на въпросите:

1. Какво значение в нашата реч имат фразеологизми? 2. Можеш ли самостоятелно да посочиш синонимите на дадени те фразеологични словосъчетания? 3. Кой речник ще използваш? Упражнение 5 ► Замени следните безпредложни глаголно-именни словосъчетания с глаголи-синоними. Състави с някои от тях изречения.

Допускам грешки, привеждам данни, давам съвет, изказвам бла годарност, извличам поука, правя извод, нося отговорност, изразявам съчувствие, изпълнявам ръководна функция. В Отговори на въпросите: 1. За кой стил са характерни дадените словосъчетания? 2. За кой стил е характерна употребата на предложените от тебе глаголи? 50

Упражнение б ► Обясни препинателните знаци в изреченията.

1. Ту валяха буйни дъждове, ту настъпваха горещини и засухи. 2. Като дете боледувах от разни болести: ту колики ме свият, ту разни шарки обжарят лицето ми, ту ме втресе, ту ми се яви някоя рана. 3. През предвоенната 1939 година в България имаше само пет висши учебни заведения, а сега техният брой е почти трийсет.

■ ВИДОВЕ ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ !

ЗАПОМНИ!

• Според начина, по който поясняват главното изречение, и според въпроса, на който отговарят, подчинените изрече ния биват определит елни, допълнит елни, подлооюни, обст оят елст вени. • Подчинените изречения приличат на второстепенни части на простото изречение и отговарят на същите въпроси.__________

ВИДОВЕ ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В ид

О пределително

(пояснява същ. име в главното изречение) Д опълнително

(пояснява сказуемото и изпълнява спрямо него служба на допълнение)

О бстоятелствен о

(пояснява сказуемото откъм време, място, начин, условие, причина, цел и др.)

П р ости те изречения се

П ри м ери

свъ р зва т със

Съюзни

думи

: к ойт о,

ч и й т о, к а к ъ в т о , д е т о , щ о, к огот о, к ъ д е т о

и пр.

Съюзи: ч е. д а

Н а ст ъп и в р ем е, к ога т о т рябва дел а , а не дум и. М а л к от о м ъ ж е , коит о б я х а ост а н а л и , б я х а м и рн и за н а я т ч и и .

Съюзи: ч е. д а : Съюзни д у м и : к о й . чий.

у д о б н и за п ъ т у в а н е .

к а к ъ в , к ъ д е , к о га , как,

Той н е б еш е в еч е сп о со б ен

к ол к о, защ о, д а л и

и др.

С ъоб щ и ха , ч е п ът и щ ат а са

д а м и сл и . Н е з н а м к а к с е с л у ч и т ази беда.

Съюзи: за д а , б е з д а , а к о и др. Съюзни д у м и : к о г а т о .

Т р ъ г в а м п о -р а н о , за д а н е зак ъсн ея . П ом и сл и , п реди д а к а ж еш

кат о, щ ом , п р е д и да ,

т еж к а дум а.

какт о, к ол к от о, защ от о,

А к о гон и ш д в а заек а, н я м а

к ъдет о

и др.

д а ул ови ш нит о еди н . К ъ д е т о им а сговор, т ам им а и усп ех.

П одлож н о

Съюзни

(разкрива описателно подлога)

к о й , к а к ъ в , чий, к о г о ,

С казуем но-

Съюзи: ч е. д а и др. Съюзни д у м и : к о й т о ,

Ж ел а н и ет о м и е да

к а к ъ в т о , к ак, к ога ,

П ъ р в о т о в п е ч а т л е н и е е, ч е

определително

(замества сказуемното име)

думи

какво, за щ о

коит о

: к ойт о,

и др.

К о й с е хвали, щ е ж а л и . К о й т о с е н а д я в а на ч у ж д а т р а п е за , г л а д е н о с т а в а .

н а м е р я ся н к а.

з ем я т а с е е р а зт р есл а .

П________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Подчиненото изречение обикновено се отделя със запетая. • Когато е между частите на главното изречение, отделя се от двете страни със запетая, например: Делото, от което зависи спасението на България, заслужава всички жертви.________

ПОДЧИНЕНО ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАПОМНИ!! • Подчинено изречение, което пояснява съществително или местоимение в главното изречение, се нарича подчинено оп редел и т ел н о. • То отговаря на въпросите кой? какъв? колко? • Определителното изречение се свързва с главното чрез отно сителните местоимения който, какъвто, чийто и др., напри мер: Лошо прави онзи, който се дели от своя народ. • Има и определителни изречения, които се свързват с главното с относително наречие, например: Всички ще помним годината, когато бе построена тази сграда. • За връзка на определителното изречение с главно могат да служат и подчинителните съюзи че, да, например: Огнянов даде заповед да останат всички по местата си. • Много често при относителните местоимения стои предлог, на пример: Затова бе тяхното семейно знаме, с което се гордееха. • Подчинените определителни изречения винаги се отделят със запетая. Упражнение 1 ► Обясни какво значат думите гара, перон, пристанище, летище, аерогара, спирка. 52

Работи по модела Гарата е място, където пристигат вла кове. Гарата е място, откъдето тръгват (заминават) влакове. Упражнение 2 ► Състави едно изречение от две.

Работи по модела: Търси ви един ученик. "I__^ Търси ви един ученик, Не познавам този ученик. І" когото не познавам. 1. Много чужденци посещават Варна. Варна се намира на Черно море. 2. Разкажете ни за градовете. През тези градове минахме. 3. Ще ви покажа студента. Писмената работа на студента е най-хубавата. 4. Отивам в едно село. Това село е историческо. 5. Тролей № 5 отива до Руския паметник. Тролей № 5 минава покрай университета. Упражнение 3 ► Попълни празните места с относителните местоимения който или когото.

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Срещнах Иван, с ... се познаваме от две години. Това е Петров, при ... ходихме на рожден ден. Това е стаята, в ... учим. Това са обувките, за ... ти говорих, че ги харесвам. Това е авторът, ... харесвам най-много. Това е журналистът, с ... се запознах преди няколко дни. Упражнение 4

► Продължи изреченията.

1. 2. 3. 4. 5.

Часовник, който не е нов, е ... Човек, който не е весел, е ... Къща, която не е голяма, е ... Прозорец, който не е отворен, е ... Обувки, които не са скъпи, са ... Упражнение 5

► Отговори на следните въпроси, като употребиш в отговорите подчинени определителни изречения.

1. 2. 3. 4.

Какви книги обичаш да четеш? На какви хора се стремиш да подражаваш? Какви филми обичаш да гледаш? Какви хора обичаш? 53

Упражнение б ► Разкрий скобите в дадените изречения, като поставиш относителното местоимение който в необходимата форма:

1. Приятелят на Левски, с (който) живеем, е нечут характер. 2. Хиляди години човекът, (който) е най-загадъчното същество на Земята, непрекъснато се удивява на своето собствено съзнание. 3. А има още един човек в тоя дом, (който) нищо не е донесъл. 4. Вакрил не обичаше хората, (който) говореха отвисоко и (чийто) думи бяха големи, а делата малки. 5. Как мога да говоря за човек, (който) не познавам. 6. Само (който) не е пътувал зиме по Рила, той не може да си представи нейната красота. Упражнение 7

► Работи по модела: Старателен (ученик) - който се старае. Внушителен, решителен, внимателен, въпросителен. Упражнение 8 ► Обясни как се казва човек.

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

Човек, Човек, Човек, Човек, Човек, Човек, Човек, Човек,

който който който който който който който който

учи другите, се казва ... . пише книги, .... обвинява друг, .... спортува, .... открива нещо ново, .... чете книги, .... слуша нещо, .... гледа филм, ....

ПОДЧИНЕНО ДОПЪЛНИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАПОМНИ!! • Подчиненото изречение, което пояснява сказуемото на главно то изречение и изпълнява службата на допълнение, се нарича допълнит елно, например: Вестниците съобщиха, че е сключен тир. • По смисъл и форма подчинените допълнителни изречения се делят на разк азн и (съобщителни) и въпросит елни (косвен въпрос). • Разказното допълнително изречение се свързва с главното обикновено със съюзите че или да, например: Аз мислех, че сънувам. Момичето реши да почака. Зная, че тази среща ще се състои утре следобед. 54 --------------------------------------------------------------------------------------------------

• В някои случаи за връзка с главното служат относителните местоимения когото, какаото и др., например: Какаото посееш, това и ще пожънеш. • Въпросителното допълнително изречение се свързва с главно то: 1) с въпросително местоимение или наречие кой, кого, какъа, чий, как, къде, кога и др. (без или с предлог), напри мер: Разбрахте ли какао трябва да се направи? Чуй как стене гора и шуми. 2) с въпросителните частици л и или дали, например: Ще го попитам дал и ще дойде. _________________ Ще го попитам ще дойде ли.__________________ Упражнение 1 ► Открий в текста подчинени допълнителни изречения.

Грозде от България Сред щайгата с грозде чужденецът намери малък затворен плик. Отвори го. В писмото пишеше: „Който и да сте Вие, незнаен чуждене цо, за Вас съм наредила това грозде. Аз зная, че Вие сте добър човек. Затова Ви целувам по челото и Ви изпращам цял влак поздрави от моето отечество. Вие не знаете колко красива е нашата страна. Не знаете и кой Ви пише. Аз съм едно десетгодишно момиче на име Рад ка Петрова от село Бяла Църква, Великотърновско. Искате ли да научите нещо за мене? Ние сме три сестричета и едно братче. Татко е работник. Имаме едно хубаво лозе. Много ме интересува дали Вие имате деца и какви са те. Спомнете си за нас, когато хрупкате здравите сочни зърна от на шето лозе.“ (По А. Каралийчев)

ЗАПОМНИ!! • Подчиненото допълнително изречение се отделя от главното със запетая. • Не се пише запетая пред съюза да, употребен еднократно, а също и пред непряк въпрос. • При повторение на съюза да и при атори непряк въпрос се пише запетая, например: Още като юноша той обичаше да мисли за бъдещето на своя народ. Не зная какъв е той. НО: Казах му да се приготви, да стане рано и да чака на спир ката. Не зная какъв е, къде живее, дали ще дойде. • Непряк въпрос се отделя със запетая, когато стои пред главно то изречение, например: Къде живее той, и днес не зная. 55

• След непряк въпрос се пише въпросителен знак, ако главното изречение е въпросително, например: Знаете л и какво пише днес във вестниците? • Когато е пропуснат съюзът че, вместо запетая се пише двоеточие, например: Един ден съобщиха: сключен е тир.___________ Упражнение 2 ► Открий подчинените допълнителни изречения в стиховете:

Което мога, имам сам, което знам, не е от бога, да стъпча ли, което мога, да хвърля ли, което знам? Л. Стоянов

Те всички мислеха, че ще се върнат скоро, защото беше есен, чакаше ги оран... Даскалът единствен знаеше добре, че няма път за връщане, че ще се мре, че силен е врагът, че е жесток. Ат. Стоянов

Упражнение 3 ► Състави сложни съставни изречения с подчинени допълнителни, като използваш за сказуемо в главното изречение глаголите зная, мисля, наблюдавам, разбирам, чувствам, виждам, забелязвам. Упражнение 4 ► Довърши дадените изречения, като прибавиш подчинено допълнително изречение със значение на косвен въпрос, образуван от глагола, даден в скоби. Ако е необходимо, използвай видовата двойка на глагола.

1. 2. 3. 4. 5. 56

Ученикът не знаеше ... (решавам). Децата разпитваха ... (казвам). Той поиска ... (платя). Чиновничката го попита ...(работя). Отговорникът на групата търсеше ... (настанявам се).

Упражнение 5 ► Замени следните изречения с отрицателни.

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Личеше, че е изморен. Забелязах, че се е случило нещо особено. Допускам, че някой го е предизвикал с това. Мисля, че това известие ще го огорчи особено много. Виждаше се, че в кабинета влизат много хора. Вярвах, че е дошла с такива намерения. Упражнение 6

► Довърши изреченията:

1. 2. 3. 4. 5. 6.

Не Не Не Не Не Не

си представям, че ... си представям да ... вярвам да ... вярвам, че ... си спомням какво ... си спомням да ...

7. Не очаквах, че ... 8. Не очаквах да ... 9. Страхувам се, че 10. Страхувам се да 11. Надявам се, че ... 12. Сигурен съм, че .

Упражнение 7 ► Отговори на следните въпроси, като използваш в отговорите сложни съставни изречения с подчинени допълнителни.

1. Какво разказваш за здравето и настроението си на своите ро дители? 2. Какво почувства, когато за първи път посети театър? 3. Какво очакваш за рождения си ден? 4. Какво си спомняш от лятната ваканция? 5. Какво чувстваш, когато четеш произведенията на Иван Вазов?

ПОДЧИНЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАПОМНИ !| Подчинено изречение, което показва кога, как, къде, защо, при какви обст оят елст ва и пр. се извършва действието в главното изречение, се нарича подчинено обст оят елст вено. Упражнение 1 ► Препиши следните сложни изречения. В скоби посочи въпроса, на който отговаря подчиненото изречение.

1. И колкото повече разказваше, толкова повече се увличаше в тия горчиви спомени. (Ив. Вазов) 57

2. Като го погледнах, глътнах си езика. (А. Каралийчев) 3. Чубрата се усмихваше загцото си беше спомнил за Иван Ве лин. (И. Йовков) 4. Какво щяха да пият нашенци ако не бях измъкнал водата. 5. Ако сполучи сам се хвали, ако сбърка, хората му криви. (Пословица) 6. Палазов стоеше на мястото си без да помръдне. (Й. Йовков) Отговори на въпросите:

1. Правилно ли са сложени запетаите? 2. Към кой вид се отнасят подчинените изречения? Защо? Упражнение 2 Препиши изреченията, като поставиш пропуснатите съюзи и съюзни думи.

1. Аз не мога да дойда в Габрово, ... нямам сигурно известие, ... петлите три пъти пели, три пъти Янка на съд извели. 2. След двайсет минути нашите юнаци завзеха високите пози ции, ... пукне пушка. 3. Ние сме тука, ... пазим къщата. 4. Вървяха тежко, бавно, ... умората беше ги налегнала. 5. А там, ... е скалата, беше последният бой. 6. Почнах да вземам малки пъстри книжки от дюкяна, ... сутрин купувах хляб за чая. 7. Четях в бараката, ... отивах да цепя дърва, или на тавана, ... беше еднакво неудобно и студено. 8. Понякога, ... книгата ме интересуваше или трябваше да я про чета по-скоро, ставах нощем и запалвах свещта. 9. Старата господарка забеляза, ... нощем свещите намаляват, и взе да ги измерва с тресчица. 10. Той гори свещите, ... чете книжки. Отговори на въпросите:

1. Кои видове подчинени обстоятелствени изречения има в тек ста? 2. Кои съюзни думи са употребени?

ЗАПОМНИ!! • Подчиненото обстоятелствено изречение пояснява сказуемото на главното изречение откъм вреже, ж ясто, начин, коли чество, цел, усл ови е ипр., например: Когат о излязоха на върха, беше вече тъжно.

• Обстоятелственото изречение може да пояснява и обстоятел ствена дума (наречие) в главното изречение, например: Сега, когато знаем истината, няма смисъл да спорим. Там, където ме изпращат, положението е много тежко. • Има толкова вида обстоятелствени изречения, колкото и обстоятелствени пояснения.

ВИДОВЕ ПОДЧИНЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ Вид

Главно изречение или ча ст о т него

В ръзка

Главно изречение

изречение

или ча ст о т него

Когато

измине последният той ще си отиде. ден на февруари,

Докато

мъдрите се намъдруват,

Ом

са я

П одчинено

След като узреят нивите,

фермерите ще започнат жътвата.

Преди да убиеш мечката,

не й продавай кожата.

го

Отивам там,

където Дето

о н о « § я

го

Я са о ч о се

я я V Я

а. я

св

сп

дума не помага,

докъдето пътят е свободен.

Нататък,

накъдето

ще срещнеш много хора.

Де

няма жена,

няма и къща.

ако

годината е високосна.

Да

отидете ли в гората,

Февруари наричат най-малкият брат,

защото

Тези въпроси продължават да ни вълнуват,

тъй като

Хайде да си вървим,

там опитай и тояга.

отиваш,

сп

ме пращат.

Ще вървя пеш дотам,

Февруари има 29 дни,

лудите се налудуват.

че

ще ви посрещнат големите борове.

има само 28 дни. решаването им е тясно свързано с бъдещето на мира. няма време.

и степен

За кол-во

За начин

Вид

Главно изречение или ча ст о т него

Главно изречение

изречение

или ча ст о т него

както

можеше.

По пътя се движеха цели тълпи,

сякаш

отиваха на панаир.

Без да

подозира нещо,

Бързай,

колкото

ти сили държат.

Пари ще ти дам,

колкото

ти трябва.

Той отговаряше на чужденеца,

За цел За отстъп ване

П одчинено

Всеки се приготви,

Събуди ме

За последици

Връзка

доколкото

разбираше езика.

Доколкото

зная,

да За да Въпреки

обядваме навреме, трябва да отида до магазина. обещанията си,

Не остава нищо друго,

освен да

се заловим за работа.

Всичко е добре обмислено,

така че

можем да разчитаме на успех.

че

едва се чува.

следова телно

всеки ден го срещам.

Живея наблизо,

просветната работа върви добре.

не закъснея за работа.

Вместо да спорим,

Тя говори толкова тихо,

Марин замина.

се учиш много лошо. нека да признаем грешките си.

Упражнение З ► Вместо точките постави в дадените изречения необходими съюзни връзки.

1. 2. 3. 4. 60

Нивите се простират, ... ти очи видят. Ще се срещнем там, ... продават билети. Недостатъци няма само там, ... не се търсят. Да се трудим там, ... има нужда от нашия труд.

Упражнение 4 ► Довърши изреченията.

1. Трябва да отида натам, .... 2. Младостта трябва да бъде там ,..... 3. Ще се върне тя пак оттам, .... 4. Ще стигнем дотам, .... 5. Ако искате да бъдете здрави, .... 6. Ако желаеш да опознаеш България, .... 7. Ако шофьорът внимава на завоя, .... 8. Той ми даде толкова книги, .... 9. Ще взема от парите, .... 10. Той ме гледаше така смаяно, .... Упражнение 5 ► Замени следните изречения със синонимни конструкции.

Работ и по м о д ел а : Той говори бавно, разтегляйки гласните. Той говори бавно, като разтегля гласните. 1. И те умират, сражавайки се до последния куршум. 2. Напущайки дома, трябваше да заличим всички следи. 3. Мария се приближи до него, не преставайки да му говори. 4. Тя пристъпи към гишето, взирайки се в служителките. 5. Опипвайки стената в тъмното, слизах стъпало след стъпало. 6. Продължихме пътя си, крачейки вече на разстояние един от друг. Упражнение 6 ► Вместо точките постави по избор: толкова - колкото или колкото толкова.

1. 2. 3. 4. 5.

Той разчупил питата на ... парчета, ... души имало на трапезата. ... по-дълго чакаше, ... по-нетърпелив ставаше. Той купи ... подаръци, ... бяха му поръчали. ... по-голяма ставаше, ... повече се радваха родителите и. Мустачките му порасли.., ... да могат да се възсукват. Упражнение 7

► Довърши дадените пословици така, че да образуваш сложни съставни изречения с подчинени обстоятелствени.

За използване: докато е младо; дето те мразят; дето те оби чат; докато е горещо; отколкото баница с беда; за да имаш. 1. Кови желязото, ... . 2. Дървото се превива, .... 61

3. Не хвърляй коричката, ... в торбичката. 4. ... , не ходи, ... , не чести. 5. По-добре хляб с вода, ....

Отговори на въпросите:

1. Какви са по вид подчинените обстоятелствени изречения? 2. Кои съюзи или съюзни думи са употребени? Упражнение 8 ► Прочети изреченията. ► Вместо точките постави наречията: едва, още, само, тъкмо, чак, дори.

1. Старецът се успокои ... когато тя се върна в колибата. 2. Мама усети каруцата ... когато конете се изравниха с нея. 3. Бона слезе од дървоту ... когато откъсна и последната череш ка. 4. Тук той спеше ... кугато вкъщи си бяха гости. 5. ... когато бях отминал, тя извика да й пиша поне веднъж на седмицата.

Отговори на въпросите:

1. Има ли в текста пропуснати препинателни знаци? 2. Няма ли правописни грешки? Упражнение 9 ► Препиши текста. Подчертай подчинените изречения.

За да останеш, за да си потребен, за да те има и след теб дори, ти всяка вещ и образ покрай тебе открий отново и пресътвори. В. Ханчев

Отговори на въпросите:

1. Към кой вид се отнасят подчинените изречения? 2. Правилно ли са сложени препинателните знаци?

ПОДЧИНЕНО ПОДЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ. СКАЗУЕМНО-ОПРЕДЕЛИТЕЛНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАПОМНИ!!

• Подчинено изречение, което служи за подлог на главното из речение, се нарича подлооюно. 62 --------------------------------------------------------------------------------------------------

• Подложното подчинено изречение се отнася към спомагател ния глагол в 3 лице ед.ч. (ясно е, ясно беше, известно е и др.) или към глаголи, които са употребени безлично (изглежда, струва ти се, говори се и др.), например: Ясно е, че не те радват. Лошо е, че така лекомислено се отнасяш към преките си задължения. • За връзка на подложното изречение с главното обикновено служат съюзът да или че. • Когато подложното изречение е въпросително, то се свързва с главното чрез въпросително местоимение или въпросително наречие кой, какъв, кога, к ол к о и др. • В пословични изрази за връзка на подчинено подложно из речение с главното често служи относителното местоимение който\ Който завижда, нищо не вижда. Който се надява на чужда трапеза, гладен остава. • Обикновено подчиненото подложно изречение се отделя със запетая: ______________ Който не работи, не трябва да яде.______________ ЗАПОМНИ!! • Подчинено изречение, което служи за сказуемно определение в главното изречение, се нарича ск а зуем н о-определит елно. • То се свързва с главното изречение чрез относителни местоимения който, какъвто и др., например: Бъди, какъвто трябва да бъдеш! • Употребява се рядко, обикновено се отделя със запетая от главното. • В съвременния български книжовен език то се измества от подчинено определително изречение, сравни: Бъди, какъвто трябва да бъдеш! ____________ Бъди такъв, какъвто трябва да бъдеш!____________ ЗАПОМНИ!! • Подчиненото определително изречение пояснява съществи телното или местоимението в главното изречение (подлог или второстепенна част). • Подчиненото подложно изречение служи за подлог в главното изречение. • Подчиненото сказуемно-определително изречение служи за сказуемно определение в главното изречение.________________ 63

Упражнение 1 Обясни разликата между подчинените изречения вдадените сложни съставни изречения.

1. Истина е, че им предстои трудна и опасна борба. Истината е, че той често доверяваше на чужди хора. 2. Лошо е, че така лекомислено се отнасяш към преките си за дължения. Лошото е, че днешното училище не подготвя младежите за практическия живот. Упражнение 2 Кажи какви са подчинените изречения в следните сложни изречения:

1. 2. 3. 4.

Който не работи, не трябва да яде. Който мъдро мълчи, той по-добре говори. Който прави зло, да не чака добро. Едничката му почивка беше, когато сядаше да яде кротко су хия си хлебец. 5. Първата ми мисъл беше да грабна пушката. Упражнение 3 Определи вида на подчинените изречения:

1. Той изтръпна пред догадката, че тя всичко знае за неговата дейност. 2. Като мина през тъмния двор, той влезе в стаята. 3. Той не знаеше как точно ще стане това. 4. Всички разбраха, че настъпва ново време. 5. Всеки се приготви, както можеше. 6. Без да почине, той пое отново към върха. 7. Щом времето се оправи, ние тръгнахме на път. 8. Пропуснах филма, защото бях много зает. 9. На другия ден, преди да изгрее слънцето, всички се спуснаха надолу. 10. Изучавайте биографията на Левски, делата на когото могат да служат за пример. Упражнение 4 Открий в текста подложни и сказуемно-определителни изречения.

Пред изпитите - Мамо, днес пак получих двойка по физика. - Много ме разстройват твоите неуспехи в училище. - Ясно е, че не те радват. Но какво да се прави?

- Лошо е, че така лекомислено се отнасяш към преките си задъл жения. Физиката е много труден предмет. Как ще издържиш изпита по физика? - Ще ми подскаже някой. Сигурен съм, че ще ми помогнат. - Който се надява на чужда трапеза, гладен остава. По-добре е сам да се подготвиш за изпита. - Нямам нито сили, нито желание. Защо да се мъча? След учили ще никога няма да отворя учебника по физика. - Няма значение. Трябва да признаеш, че волята ти е много сла ба. Бъди, какъвто трябва да бъдеш! - Какъв? - Решителен, трудолюбив и уверен в силите си!

СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ СПОВЕЧЕ ПОДЧИНЕНИ ЗАПОМНИ!! • Често се срещат сложни съставни изречения с повече подчи нени. • Подчинени изречения, които се отнасят към едно и също глав но изречение, се наричат съподчинени. • Подчинени изречения, от които всяко е подчинено на предход ното, се наричат последоват елно подчинени, например: Дядо Йоцо се боеше, іче ще умре, іпреди да разбере ____________________________________ Хкакво нещо е "българското".

■ СЪПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!! • Съподчинени изречения, които поясняват една и съща част на главното изречение по един и същ начин, се наричат едно родн и съп одчин ен и изречения, например: Той пита как е пременен началникът, как ходи. • Съподчинени изречения, които не са еднакви по значение, от говарят на различни въпроси, но поясняват една и съща част или различни части на главното изречение, се наричат р а з нородни съп одчин ен и изречения, например: Като наблюдаваше света, той се чудеше как хората ______________________ си тровят живота.______________________ 65

Упраж нение 1 ► П рочети и зр еч ен и ята. Съ стави схем ите им.

Работ и по образеца:

1. Когато се намери на улицата, той видя, че е твърде рано. (Ив. Вазов) 2. Като скитах на лов из тъмните дълбочини на една букова гора, дето човешки крак едва ли е стъпвал някога, в средата на най-скритото място намерих чешма. (Ел. Пелин) 3. Пред едно кладенче в гората Липо се отби да си почине и по легне на гръб под горската сянка. (Ел. Пелин) 4. А когато влезе, той не можа да чуе собствените си думи, с кои то поздрави. (Ел. Пелин) 5. Той позна, че това е Нено, когото баща му щеше да среща. (Ел. Пелин) 6. Спомни си той колко безсилен се почувства да прикрие онова безумно вълнение, което го обхвана, когато се покачи на ка менните стъпала на училището. (Ел. Пелин) В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. 2. 3. 4.

Има ли в текста съподчинени изречения? Има ли в текста последователно подчинени изречения? Има ли в текста еднородни съподчинени изречения? Има ли в текста разнородни съподчинени изречения? Упраж нение 2

► П репиш и и зр еч ен и ята. П одчертай с една черта ед нор од ни те съ по д чи нени и с д в е - р азн о р о д н и те съ под чи нени и зр еч ени я.

1. Тази сутрин като мравки, които се преселват, потеглиха по клонниците на Цанка Дюстабанов през ливадите и през гора та на Марагидик, където войводата е дал последното сраже ние на турците. (А. Каралийчев) 2. Ти вървиш нагоре към селата, които се гушат в пазвите на планините и над които нощта, като стара квачка, извежда милиони златни пилета. (А. Каралийчев) 3. Стори му се, че по цялата гора се раз люля невидимо хоро и го загради в безумния си пръстен. (Ел. Пелин) 66

4. И старият ловец, като въздъхна, почна да ми разказва спокой но, равно, с глас, който сякаш извираше от самото му сърце, дивна легенда за тия Самоковски скали. (Ел. Пелин)

ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ЗАПОМНИ!!

Подчинени изречения, които са свързани помежду си по такъв начин, че всяко от тях е подчинено на предходното и същевре менно е главно изречение спрямо следващото, се наричат последоват елно подчинени изречения. Упраж нение 3 ► Р едакти рай и зр еч ен и ята, за да и зб егнеш , ако е небходим о, небл аго звучно по вто р ен и е на съю зи и съ ю зни дум и.

1. Аз отидох в библиотеката, която се намира на улицата, която е край реката, която тече покрай големи тополи. 2. Над селото и навред по околията се бе застояла страшна суша, която изпогори всичко, която изпосуши кладенци и извори, която измори добитъка за вода. (Ел. Пелин) 3. И Липо мечтае как ще си направят нова къща с градина зад нея, как ще се ожени за най-хубавото момиче в селото, какви хубави дрехи ще ушие нему и на баща си. (Ел. Пелин) 4. Когато потеглихме от София, хората чакаха да се изпълни за каната на оня, който беше писал това. (А. Каралийчев)

ПУНКТУАЦИЯ ЗАПОМНИ!!

• Съподчинени изречения, свързани със съюза и, не се отделят едно от друго със запетая, например: Можеш да видиш този човек, който е дал тази заповед и е подписал новата. • Пред съюза и се пише запетая, за да се отдели подчиненото изречение в първата част на главното изречение от втората му част, например: Славяните, които бяха облечени с бели и червени дрехи, и българите, облечени с кожени дрехи, много се различаваха помежду си. • Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отде лят помежду си със запетая, например: Искам да остана тук, да постъпя на работа, да бъда полезен на другите. 67

• При повторна употреба на съюза да в последователно подчи нени изречения не се пише запетая, например: Желая да замина да продължа образованието си в Измаил. • Еднородните съподчинени изречения се отделят с точка и за петая, когато са сложни по състав, например: Ако съм художник, бих изобразил как стана посрещането на героите; как целият град бе окичен със знамена ________ и зеленина; как отвред се носеше радостно "ура".________ Упраж нение 4 П рочети тек ста. П ровери и обясни п ун ктуац и ята. О п редели вида на по д чи нени те и зр еч ени я.

1. Колкото и скромно да е още делото му, може да се каже опре делено, че то оставя бразда в литературата ни, че то доприна ся много за съвременното развиване и обогатяване на малкия ни разказ, пък и на другите жанрови форми. (77. Зарее) 2. И това се е получило така, защото позицията, на която е за станал поетът, е погрешна, стара, отживяла своето време. (В. Ковалевски). 3. Не може ли човек да познава живота, без да е навлязъл в те чението му, без да се е ожулил в грубия му юмрук, без да се е преборил с героите му? (Б. Райнов) 4. Делчо каза от кой е полк, защо е дошъл и где е техният лагер. (77. Йовков). 5. Аз, който го познава много отблизо, и сега не мога да кажа какво точно имаше тогава предвид. (А. Гуляшки). 6. Като станеха сутрин, всеки щеше да тръгне натам, накъдето му беше казано. (А. Дончев) 7. Личеше, че говори така само, за да заглуши вътрешния си трепет. (Г. Райчев). 8. Още щом го видя, Марта позна, че му се е случило нещо важ но. (Ем. Станев) О тго в о р и на въ пр о си те:

1. 2. 3. 4.

Упраж нение 5 Н аправи схем а на д ад ен и те слож ни съ став н и и зр еч ени я съ с съ по д чи нени и зр еч ени я.

1. През зимата щом завие страхотна буря, влакът се чернее сред високите преспи сняг в които са затънали дълбоко телеграф ните стълбове. (Ст. Кралевски)

2. Вървеше без да подигне очи, без да погледне наляво или на дясно. (Й. Йовков) В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Правилно ли са сложени препинателните знаци? 2. Какви са по вид подчинените изречения? Упраж нение 6 ► Съ стави слож ни съ ста в н и и зр еч ени я по сл ед ни те схем и.

Упраж нение 7 ► Съ стави 3 слож ни съ став н и изр еч ени я съ с съ под чи нени еднородни и зр еч ени я. Упраж нение 8 ► Съ стави 3 слож ни съ став н и изр еч ени я съ с съ под чи нени р азно р о дни и зр еч ени я.

СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ ЗАПОМНИ!!

Сложно изречение, в което едните прости изречения са свързани като части на сложно съчинено, а другите - като части на сложно съставно изречение, се нарича сл о ж н о см есен о изречение. Упраж нение 1 ► П рочети тек ста. О ткр и й слож ните и зр еч ени я.

Розовата долина и Тунджа (откъс) Розовата долина не се е облякла напълно още с трендафиловия си накит. Пролетта позакъсня. Зимният хлад още вее от преспите на Балкана, слънцето няма време да сгрее добре долината, по която --------------------------------------------------------------------------------------------------

случаят ме принуди да пътувам по-рано, когато розовите пъпки ед вам се развиват. Скръбта ми е искрена. Долината на розите трябва да я посетиш през средата на май, ако желаеш да плуваш в море от трендафили. Но и сега тя колко е прекрасна! Колко сила и фантазия природа та-магьосница е похарчила, за да окичи пролетното й було! Додето ти стига окото, гледаш бляскаво зелени ливади, нежни кадифени морави, живописни ландшафти, гюлови градини, вече заруменели и заблагоухали, пресни поляни, през които ручат бистри планински багри, и всичко това прошарено с купове горици от кестени, орехи, сливи, череши, круши, дрянове, ябълки, вишни, празнично разцъф тели, а през средата на тая панорама, между върбалаци и шумящи брястове, вие се млада Тунджа и шари чудни меандри по зелената равнина. (По Ив. Вазов)

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Има ли в текста сложни съчинени изречения? 2. Има ли в текста сложни съставни изречения? 3. Има ли в текста сложни смесени изречения? Упраж нение 2 ► П репиш и тек ста. Посочи слож ните см есени и зр еч ен и я. Съ стави схем ите им.

1. Когато слязох на брега, валеше слаб, светъл дъждец, но скоро облаците се разкъсаха и над тях светна чистото небе (77. Вежинов). 2. Той наметна палтото си, защото беше само по риза, и, като се обади на жена си, излезе на пътя. (Р. Коралов) 3. Изкачи се по върховете на планините, които обграждаха не говия роден край, и пред очите му се разкриха нови простори. (Д. Талев) 4. Дълго беше чакал тоя миг, а когато мигът дойде, той се из плаши. (А. Дончев) 5. Знам, че трудно се вярва в това, което ви разказах, но всичко се случи така или приблизително така. (Челкаш) 6. Когато вратата се отвори и в полутъмната стая влезе човек, Роман изведнъж разбра, че това е Самуил. (А. Дончев) Упраж нение 3 Д О бед и ни д ад ен и те групи пр о сти и зр еч ени я в слож ни см есени и зр еч ен и я, като използваш подходящ и съ чи ни тел ни и подчинителни съю зи и съю зни дум и.

1. През април небето е синьо. Духа топъл вятър. Хората го нари чат развигор. 70

2. По поляните ще срещнете априлския бръмбар и други насеко ми. Те благополучно са презимували. Сега напускат убежища та си. 3. Чувства се полъхът на пролетта. Изпод угнилата шума показ ват главици кокичетата и минзухарите. Лъчите на мартен ското слънце ги галят. 4. Важно крачи щъркелът. Той току-що е пристигнал от топлия юг. Той се радва на родните поля. Гнездото му е на комина на къщата. 5. Почвата се е затоплила. Селските стопани засяват фасула и много други култури. Те не са застрашени от пролетни слани. Н

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Кои съюзи и съюзни думи са използвани? 2. Каква е пролетта тази година? Упраж нение 4 ► П репиш и сл ед ни те слож ни и зр еч ен и я, като определиш вида им. П остави п р о пуснати те пр епи нател ни знац и .

1. И вечер когато слънцето захождало и с последни лъчи озаря вало височините дето били бащините й колиби, то се прощава ло с най-хубавата пастирка из света. (Ел. Пелин) 2. С Дъбака който се отличаваше от него че е млад дядо Корчан бе свързал едно странно приятелство. (Ел. Пелин) 3. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове, които воденичарската глава на дядо Кор чан всякога одобряваше а неуморимите ръце идеха на помощ. (Ел. Пелин) Упраж нение 5 ► П рочети тек ста. С ъ стави схем и на и зр еч ени ята.

1. Той стои на къщния праг и дълго гледа прашния път, който се вие в полето. (Ел. Пелин) 2. Вечерен здрач падаше на дола, дето бяха градините, и Цвета спря пред масата, гдето беше Гроздан. (Й. Йовков) 3. Костадин видя, че прозорците на салона са осветени, а в пристройките трепна отражение на огън. (Еж. Станев) 4. Шибил ясно виждаше две очи, които го гледат, една усмивка, която го мами. (Й. Йовков)

БОСОБЕНИ ЧАСТИ В ИЗРЕЧЕНИЕТО ЗАПОМНИ!!

• Второстепенни части, които изпъкват като по-самостоятелни в из речението и се изговарят с подчертаване, се наричат обособени. • Обособяват се определ ен ия, прилоою ения и обст оят ел ства. • Обособените части могат да стоят в началото, в средата или в края на изречението. • Обособените части се отделят от останалите думи със запетая, тире или двоеточие.___________________________________ Упраж нение 1 ► П рочети тек ста. Посочи о б о со б ен и те части. ► О бясни пунктуац ията при о б о со б ен и те части на и зр еч ени ята.

Моето детство не е било като вашето И аз съм бил дете като вас. Но моето детство не е било като ваше то... Моето село е бедно, но красиво. То е наредило малките си бели къщици с червено гривосани по края прозорчета по едно разлато възвишение - там, където Средна гора се откача от нейната майка Стара планина и повежда дружини от малки и големи върхове на изток към Тракия. Обърнато право срещу слънцето, то се радва и гледа през дивите овошки на дворовете си един живописен, весел и зелен простор от поляни, долинки, ниви, напостлани между шубракови синори като пъстри черги, малки кичести горички и едвам до ловими живи петна на селца... Тук, в тоя прекрасен кът, съм научил нашия хубав език, тук съм чул чудната българска песен, извезана от красотата на най-хубави думи. Тук съм опознал нашия работлив народ, нашия човек - бълга рина - и неговата широка, добродетелна и отзивчива душа. (По Еж. Пежин) В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Има ли в текста непознати думи? 2. Има ли в текста диалектни думи, които ги няма в родния ти говор? Упраж нение 2 ► Трансф орм ирай сл ед ни те слож ни и зр еч ени я в п р ости , като зам ени ш по д чи нени те и зр еч ени я с об особени части:

1. България участва почти във всички европейски стопански ор ганизации, които са създадени в рамките на ЕС. 72 --------------------------------------------------------------------------------------------------

2. Главен доставчик на тези стоки в България е Европейският съюз, който заема 70% от вноса за комплексно оборудване в България. Упраж нение 3 ► О ткр и й о б о со б ен и те части в сл ед ни те сти хо тв о р ен и я:

Гори, любов, до сетната минута, дори когато нещо те гаси. Дори да бъдеш някъде оплюта, над тъмни грехове се извиси. Вдигни ръце - две неспокойни струни, сред погледи нечисти заблести. Ще дойда аз, пред тях ще те целуна и пак най-чиста ще останеш ти... Евтим Евтимов

Балканът задрямва, дълбоко заслушан на гусла хайдушка в странния звук, той слуша, унесен в напева въздушен, че чудо Господне е ставало тук!.. Но в доба потайна, по върхове горе, гуслар се възкачва, бездомен и хром, и днес още крият гори и простори небесните думи на тъжен псалом! Теодор Траянов

Ш ПУНКТУАЦИЯ ПРИ ОБОСОБЕНИТЕ ЧАСТИ

НА ИЗРЕЧЕНИЕТО ЗАПОМНИ!!

Когато обособената част се намира вътре в изречениет о, тя се огражда от двете ст рани с препинателен знак, най-често със запетая. Тирета се пишат в случаите, когато се цели по-силно сжислово изт ъкване на обособената част, например: За него - Живота - направил бих всичко. Двоеточие се поставя пред обособената част, която конкрети зира поясняваната от нея дума и съдържа изреждане, напри мер: Тя - пролетта - дойде прекрасна: __________ със слънце, с топъл лъх и рози.____________________ 73

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗАПОМНИ!!

• Ако определението стои след опреде ляемото, то обикновено се обособява, например: По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. • Понякога се обособяват определения, които стоят пред определяемото, например: Висок и снажен, Боримечката беше и голям песнопоец. • Това по-често се случва с причастия изрази, например: Опустял от гостите, Черни връх забиваше ______________________ челото си в облаци.______________________ Упраж нение 4 ► П рочети тек ста. Посочи о б о со б ен и те части на и зр еч ени ята.

1. И тая звезда, най-хубавата, най-светлата, скоро ще се скрие вече. (И. Йовков) >

И тая звезда, която е най-хубава и светла, скоро ще се скрие вече.

2. Суетна и пуста, тя не можеше да оцени Стремски. (Ив. Вазов) > >

Тя, която беше суетна и пуста, не можеше да оцени Стремски. Понеже беше суетна и пуста, тя не можеше да оцени Стремски.

3. Звукът, усилен от ехото, звучи съвсем близко. (Л. Стоянов) >

Звукът, който е усилен от ехото, звучи съвсем близко.

4. А гракът на рояк гарвани, прелитащи из мрака, ехтеше в дал нини. (П.П. Славейков) >

А гракът на рояк гарвани, които прелитат из мрака, ехтеше в дал нини.

5. Тая поляна, обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеж даше още зелена и свежа. (Й. Йовков) > >

Тая поляна, която беше обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа. Тая поляна, понеже беше обрасла с гъста трева и хвойнови храсти, изглеждаше още зелена и свежа.

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. С какво са изразени обособените определения в оригиналния текст? 2. С какво са заменени обособените определения от оригинала в трансформираните изречения?

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ПРИЛОЖЕНИЯ !

ЗАПОМНИ!

• Обособеното приложение се обособява със запет ая, например: Баща му, Минчо Иванов, бил търговец. • Обособеното приложение се обособява с тире, когато приложе нието се изтъква или се подразбира връзката именно, например: Най-хубавият роман на Вазов - «Под игото» е преведен на много езици. • Обособеното приложение се обособява със скоби, когато прило жението има еднакъв смисъл с определяемата дума, например: Балканът (Стара планина) е бил закрилник на народа през време на робството. • Обособеното приложение се обособява с двоеточие (или тире), когато няколко приложения се отнасят към едно име, например: В редица стихотворения Вазов е възпявал народните ___________ будители: Паисий, Раковски, Левски и др.___________ Упраж нение 5 ► П рочети тек ста. Посочи о б о со б ен и те части на и зр еч ен и ята.

Но бухалът, кръвнишка птица, подгони светлата мушица. (Ст. Михайловски) >

Но бухалът, който беше кръвнишка птица, подгони светлата му шица. > Но бухалът, понеже беше кръвнишка птица, подгони светлата му шица. О тго в о р и на въ пр о си те:

1. С какво са изразени обособените приложения в оригиналния текст? 2. С какво са заменени обособените приложения на оригинала в трансформираните изречения?

ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ ПРИ ОБОСОБЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИ ПОЯСНЕНИЯ ЗАПОМНИ!!

• Винаги се обособяват деепричаст ни изрази, например: Вървейки по пътя, те се озъртаха наляво-надясно. • Най-често се обособяват обстоятелствени пояснения, които са по-разш ирени от другите части на изречението, например: Горе, на покрития с високи дървета връх, се чу весела песен. • Не се обособяват обстоятелствените изрази с освен, въпреки и др., ако това не е необходимо, например: _________ Освен това трябваше да вземем малко захар._________ 75

пРЯКА И НЕПРЯКА РЕЧ ЗАПОМНИ!! • Чуждата реч, която е предадена дословно и е съпроводена от авторска реч, наричаме пряк а реч.

• Авторовата р е ч съпровожда пряката реч, за да се посочи на кого принадлежи пряката реч, при какви условия е произне сена, към кого е насочена и пр. • В авторовата реч обикновено се употребяват глаголи, кои то въвеждат пряката реч: казват, разправят, обаждат се, отговарят, отвърна, река, питат, продутат, прошепват, тълвя, говоря, прибавят, продължават, допълват, повто ря, съобщават, обясняват, разказват, тисля, заповядват и др. Упраж нение 1 ► П репиш и тек ста. П одчертай пряката реч.

В навечерието Елена го погледна крадешком. - Много ли обичате своята родина? - произнесе тя плахо. - Още не се знае - отговори той. - Когато някой от нас умре за нея, тогава може да се каже, че я е обичал. - Тъй че, ако биха Ви лишили от възможността да се върнете в България - продължаваше Елена, - би Ви било много тежко да ос танете тук, нали? Инсаров наведе глава. - Струва ми се, не бих могъл да понеса това - продума той. - Кажете - започна пак Елена, - трудно ли е да се научи българ ски език? - Никак не е трудно. (По Ив. Тургенев) В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. С кои глаголи е въведена пряката реч? 2. Кои препинателни знаци са използвани за въвеждане на пря ката реч? Сравни с езика на обучението. 3. За кои събития се разказва в творбата на Ив. Тургенев „В на вечерието“?

■ ПУНКТУАЦИЯ ПРИ ПРЯКАТА РЕЧ П___________________________________________________________________________ ПРИПОМНИ СИ! • Пряката реч се отделя с кавички или тире. • Обикновено с тире и нов р е д се отделя пряката реч, която е част от диалог, а с кавички - когато се намира вътре в автор ското изложение. • Авторовите думи могат да стоят пред пряката реч, сл ед нея или м е ж д у нейните части. ЗАПОМНИ!!

• Авторовите думи се отделят от пряката реч по различен на чин: а) когато се намират пред пряката реч, те се отделят от нея с двоеточие, например: Когато свърши, тя още веднъж го попита: „Значи за нищо на света не бихте останали тук?“ Когато свърши, тя още веднъж го попита: - Значи за нищо на света не бихте останали тук? б) когато авторската реч се намира след пряката реч, тогава тя се отделя с тире, например: - Струва ми се, не бих могъл да понеса това - продума той. в) когато авторовите думи се намират м еж ду частите на пря ката реч, те се отделят от нея с тирета от двете страни-. - Кажете - започна пак Елена, - трудно ли е да се научи български език? г) ако след първата част на пряката реч пред авторовите думи има запетая, тя се пренася в края на авторовата реч и се слага пред второто тире, например: - Кажете - започна пак Елена, - трудно ли е да се научи български език? _____ ("Сравни: Кажете, трудно ли е да се научи български език?) Упраж нение 2 ► О бясни кои пр епи нател ни знац и са п р опуснати . О боснови се.

Бдна българка Бунтовникът вървеше и разправяше на баба Илийца, че иде от Балкана. Изгубил четата оная ногц, не ял два дена и две нощи. Синко, ти не можеш да вървиш каза му тя дай си пушката. И тя му взе пушката. Върви, стягай се, момче. Къде ще отида, бабо, запита я той. Как къде? Ами у дома! 77

Истина ли? Благодаря ти, бабо, ти си добра жена отговори трог нат до сълзи бунтовникът. (По Ив. Вазов) Упраж нение 3 ► И зползвай и зр еч ени ята като пряка реч.

Р абот и по м одела. Можете ли да ни помогнете?

1. 2. 3. 4. 5.

Те попитаха:„Можете ли да ни помогнете?“ Чакам да се върнат родителите ми. Ако дойдеш навреме, ще ме завариш тук. Ела на гости у нас! Сигурно имаш много приятели и приятелки. Хайде да отидем на кино! Упраж нение 4

► Д обави пр о пуснати те глаголи, които въ веж д ат пряката реч:

Сойката като всяка глупава птица, която не разбира умен разго вор, само ... отстрани: - Глупци! Глупци! А червеношийката скачаше на един самотен трън отстрани и ... с въздишка: - Боже, колко обичам този врабец! Колко е лош и колко го обичам! ЗАПОМНИ!!

Н епрякат а р е ч е чужда реч, която е възпроизведена не дослов-

но, а само по смисъл, по съдържание.___________________________

■ ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ПРЯКА РЕЧ В НЕПРЯКА ЗАПОМНИ!!

• При трансформиране непряката реч заедно с авторската реч образува сл ож н о съст авно изречение. • Авторовите думи се превръщат в главно изречение, а пряка та реч - в подчинено. • Пряката реч става подчинено изречение (със съюзи че, да) или косвен въпрос. • Подчиненото допълнително изречение започва със съюза че, ако пряката реч в изявит елно или усл о вн о наклонение, например: Той отговори, че русинът трябва да знае всички славянски наречия. Той отговори, че русинът би трябвало да знае всички сла вянски наречия. 78 --------------------------------------------------------------------------------------------------

• Подчиненото допълнително изречение започва със съюза да, ако пряката реч е в повелит елно наклонение, например: Ирина каза: „Майко, не ме събуждай рано!“ Ирина каза на майка си да не я събужда рано. • Въпросит елнит е изречения при тази замяна стават косвен въпрос, който се свързва с главното изречение чрез въпроси телни местоимения и частици: къде, как, кога, кой, чий, какъв, ли, дали и др. Например: Людмила попита: - Татко, кога ще се върнеш? Людмила попита татко си кога ще се върне. • При трансформиране в непряка реч възклицат елнит е из речения стават съобщ ит ел ни, като изгубват емоционалния си тон. Например: -Д айт е ми книгата веднага! - каза момчето. _____ Момчето заповяда да т у дадат книгата веднага.________

В идове изречения

С и н та к ти ч П р я к а реч

П одбуди телни

ни средства за свързване

Роден съм в Карлово. С ъ общ и тел н и

Н епр яка реч

Левски отговори: - Действах сам.

Левски каза, че е р оден в Карлово. Левски отговори, че е действал сам.

че

- Да влезе Левски! - извика един от съдиите.

Един от съдиите извика Левски да влезе.

да

Запитаха го: „Как е името ти? Откъде си? Какво е занятието ти?“

Запитаха го как е името му, от к ъде е, какво е занятието му.

въпросителни думи

Запитаха го: - Имаш ли помощни ци?

Запитаха го има ли помощници. Запитаха го дали има помощници.

въпросителни частици

В ъпросителни

ЗАПОМНИ!! 1. При трансформиране на пряката реч в непряка глаголът се употребява в 3 лице. 2. Ако в пряката реч глаголът е в минало време, в непряка реч той се употребява в минало неопределено време. 79

Упраж нение 5 ► П реразкаж и ан ек д о ти те б ез пряка реч.

1. Майката пита дъщеря си: - Мария, колко време вари яйцата? - Девет минути, мамо. - Колко пъти съм ти казвала да не вариш едно яйце повече от три минути. - Да, мамо, но яйцата бяха три, а три по три прави девет. 2. Купувачът пита продавачката: - Значи този плат е най-новият? - Вчера го докарах от фабриката. - Ами дали няма да избелее? - Моля ви се! Цял месец стои на витрината и нищо му няма. 3. Срещнали се двама габровци. - Накъде? - попитал единият. - Тръгнал съм да търся абажур за лампата си. - А защо не си купиш по-слаба крушка? 4. Момчето пита: - Татко, защо нашият квартирант всеки ден яде кебапчета? - Защото го мързи да си посади лук! - отвърнал поучително бащата. Упраж нение б ► П реразкаж и на б ъ л гар ски , като използваш непряка реч.

1. Електротехнік, повернувшись з роботи, побачив, що в його сина перев’язаний палець: - Що трапилося? Ти поранився? - Ні, я впіймав бджолу, але вона була заізольована тільки з одного боку. 2. Двоє сусідів склалися і купили віслюка. Один запитав: - Яка половина буде твоя? Другий, посміхнувшись, запитав: - Яку ти хочеш? - Передню, з головою, - не вагаючись, відповів перший. - Добре! - погодився другий. Повідганявши мух у віслюка навколо хвоста, він сказав своє му напарникові: - Я подбав про свою частину віслюка. А ти купи ячменю та дивися: добре годуй свою половину, щоб наш спільний віслюк добре віз.

ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗУЧЕНОТО В V-IX КЛАС

■ ФОНЕТИКА В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Какво изучава фонетиката? 2. Кои звукове на речта се наричат гласни и кои съгласни? 3. Кои букви от азбуката служат за означаването на гласните звукове? 4. Каква звукова стойност имат буквите Я и Ю? 5. По какъв признак съгласните се делят на звучни и беззвучни? 6. Кои съгласни звукове се наричат сонорни? 7. Какви правила определят правописа на звучни и беззвучни съгласни? 8 . По какъв признак съгласните се делят на твърди и меки? 9. Как се обозначават меките съгласни в писмената реч? 10. Що е ударение? 11. Кои думи и форми в книжовния български език нямат собствено ударение? Кои от тях са проклитики и кои са енклитики? 12. Каква е разликата между енклитичните и проклитичните думи? 13. Кои звукови закони определят фонетичния строй на книжов ния български език? 14. Що е „ятовата граница“? 15. Кои гласни се наричат подвижни? 16. Има ли случай на диалектен изговор в речевата практика на съселяните ти? 17. Как се прави фонетичен разбор? Упраж нение 1 ► П репи ш и те к ста . ► О б ясн и р азл и к а та м еж ду и зго в о р и п р а в о п и с в п о д ч ер тан и те дум и .

Левски наобиколи мочурището, което му се изпречи, прехвърли на другото рамо торбата и закрачи нататък. Вървеше бързо и с ши роки крачки, въпреки че раната му не бе зарасла напълно. Над че лото му бе паднал кичур прегоряла от слънцето коса, очите внима телно оглеждаха равнината. След една нова извивка на пътеката, вдясно зад гората, се очер таха две високи, тъмни гърбици; по-надире волно разперваше клони голям самотен дъб и веднага след него се дигаше островръх покрив на къща. Точно така бе писал Караджата в писмото си: мошията на нашенеца господин Колони с двата големи хамбара, що се видят от далече... (По Ст . Дичев) 82

Упражнение 2 ► П репи ш и те к ста . ► Посочи ф онетичната сто й н о ст на буквите Я и Ю.

Левски намери пътечката, за която му бяха споменали в Петрушан, напусна коларския път и тръгна към мошията. Блатата и шо сето за Гюргево останаха зад него; вдясно се тъмнееше върбова гора; напред, чак додето очи видят, се ширеха избуяли царевични ниви. Макар високото лятно небе да пламтеше в златисти сияния, слънцето бе залязло отдавна и здрачът незабелязано заливаше влашката шир. Само някъде в далечината се чуваше цвилене на жребец, ала и то трепетливо се късаше и глъхнеше в предвечерната тишина. (По Ст. Дичев) Упраж нение 3 Д П репиш и тек ста. П остави уд ар ен и я та. Свърж и чр ез д ъгички пр о кл и ти ки те и ен кл и ти ки те с д ум и те съ с сам остой но уд ар ени е.

Работ и по ж одела: в^двора. ► Научи сти хо тв о р ен и ето наизуст.

Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни. Кат бреме хвърлил черната умора, що безутешни дни ти завещаха ти с плахи стъпки да събудиш в двора пред гостенин очакван с радост плаха. Да те пресрещне старата на прага и, сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо... Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шепнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона: аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина... О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина! Д. Дебелянов 83

Упражнение 4 ► О ткр и й дум и те, които им ат н е съ о тв етств и е м еж ду броя на зв уко в ете и броя на буквите. О бясни защ о.

1. Градил Манол малко-много време, градил ми е до една година, направи си мермерна джамия. Ето иде султан Селим Страшни, ето иде яден, та намръщен. Ас. Разцветников

2. Къща, артист, нощта, въглекопач, Янко, подзънкам, бояджия, ютия. Упраж нение 5 ► П одреди дум и те в д в е колонки: в пъ рвата колонка буквите Я и Ю да о зн ач ав ат ЙА и ЙУ; във втората колонка съ щ и те букви да о зн ач ав ат букви б ез Й.

Ято, юг, зюмбюл, люляк, Мария, Юлиан, Катя, лягам, люлка, Ваня, ютия, юрган, Любомир, яд, Яна. Упраж нение б ► П рочети откъса от "Ян Бибиян". ► П опълни пр о п усн ати те букви, ако тр я б в а. Н аправи сп равка в П равопи сен р ечни к на б ъ л гарски я книж овен език.

Под високия сво... наи...скачваха звезди, замигваха, затрептяваха. Скоро на и...ток се подаваше лу...ният кръг и заливаше с мека син кава светлина цялата околност... Ян Бибиян протягаше р...ка към небето и казваше: - Там ще те завед... . Там сиг...рно има живот и хора като на наш...та Земя, която е родна сестра на Луната. Ще бъде интересно, нали? Калчо се пр...тискаше до приятеля си и, ...плашен и ...дивен пред великата гледка на о...сипаното със звезди небе, едвам продумваше: - Д а . . .

(По Еж. Пежин) Упраж нение 7 ► П репиш и д ум и те, като правиш избор на гласните:

(о/у)чуден, (о/у)несен, (о/у)самотен, (о/у)достоявам, (о/у)познавам, ч(о/у)век, няк(о/у)й. 84

Упраж нение 8 ► П репиш и тек ста. П одчертай м еките съ гласни .

От наблюдение знаем, че снегът и ледът се топят и се превръщат в течност, когато стане по-топло. Това може да се установи и чрез опит. Ако загреем сняг и лед, те се стопяват и се превръщат за крат ко време във вода. Чрез наблюдения и опити се опознават природни те явления, разкриват се свойствата на веществата. Упраж нение 9 ► О бясни как трябва да се п р о вер яв ат дум и те.

Сте(в/ф)ка, (с/з)града, мра(с/з), хля(б/п).

беле(ж/ш)ка,

цъ(ф/в)тя,

моли(в/ф)че,

У п р а ж н е н и е 10 ► П осочи в кои дум и има н е съ о тв е тств и е м еж ду и зго в о р и п р ав о п и с.

Плета/плетат, бдя/бдят, земя, мъжа, реда, безпокоя се, Златьо, вода, момчета, Сашо, синът, ножче, безкраен. У п р а ж н е н и е 11 ► П рочети текста. ► Посочи дум и, които съ д ъ р ж ат подвиж но/неподвиж но Ъ.

1. Въстанието начело с Ивайло е първото въстание на селяните в България. То е едно от първите и най-големите селски въс тания в Европа. 2. Въстанието е ярък пример как народът може да се бори про тив своите господари и да защищава страната от външни вра гове. 3. Замърсеният въздух над една страна се разнася от вятъра и над съседните страни. Затова усилия за опазване на въздуха от замърсяване трябва да полагат всички народи. У п р а ж н е н и е 12 ► О бясни с каква цел в сти хо вете са д о пуснати отклонени я от правилата за пр ом енливо Я.

И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат, та седнат. Хр. Ботев 85

А над безкрайните поляни гласът на слънцето звъни и идат бодри и засияни очакваните нови дни. Хр. Сжирненски У п р а ж н е н и е 13 ► П репиш и тек ста. П одчертай д ум и те б ез уд ар ен и е. С ъ с стр елка отбележ и с кои дум и се п р о и зн а ся т слято.

Аз съм българче и силна майка мене е родила; с хубости, блага обилна е родината ми мила. Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време, син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе. Ив. Вазов У п р а ж н е н и е 14 ► Д окаж и, че б ъ л гарско то у д ар ен и е е см и слор азл и чи телн о:

завет - завет дава - дава

хора - хора загуби - загуби

пара - пара

пета - пета

войни - войни

чета - чета

У п р а ж н е н и е 15 ► Посочи в кои дум и трябва да се и зб егн е д и а л ек тн и я т и зговор, за да няма греш ки на писм о:

1) глава, ръка, овчаря, вода, радостта, солта, песента; 2) вървя/вървят, търпя/търпят, чета/четат, плета/плетат, мълча/ мълчат, кръжа/кръжат; 3) мисля/мислят, ходя/ходят, къпя/къпят; 4) пещта, нашата, поща, моите, вашите. У п р а ж н е н и е 16 ► С ъ стави и зр еч ен и я, като използваш д ад ен и те двой ки дум и. Изясни р азл и ки те в см исъла и м орф ем ния съ ста в на дум и те.

Претеглям/притеглям, превързвам/привързвам, принасям/пренасям.

■ МОРФОЛОГИЯ В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8.

9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22. 23. 24. 25. 26. 27. 28. 29. 30. 31. 32. 33. 34. 35.

Какво изучава морфологията? Какви морфеми различаваме в строежа на думите? Що е основата на думата? Какви правила за правописа на представките и корените трябва да знаеш? Как се образуват сложни думи? Кои са частите на речта в книжовния български език? По какво се различават изменяеми и неизменяеми части на речта? По какво се различават самостойни и служебни части на реч та? Кои видове съществителни имена знаеш? Кои граматични категории на съществителното име знаеш? Как се членуват съществителните имена? Кои видове прилагателни имена знаеш? Кои са граматичните категории на прилагателното име? Как се членуват прилагателните имена? Как се степенуват прилагателните имена? Какви видове наречия има в книжовния български език? Как се образуват наречията? Кои наречия могат да се степенуват? Кои са главните видове числителни имена и какви особе ности имат те? Какви видове местоимения има в книжовния български език? Кои местоимения имат падежни форми? При кои местоимения има пълни и кратки форми? При кои местоимения имаме пълни и кратки падежни форми? Кога едновременно се употребяват и пълните, и кратките форми на местоименията? Кога се употребяват възвратните местоимения? Какви са граматичните категории на глагола? Какво означават свършени и несвършени глаголи? Кои глаголи се наричат преходни/непреходни? По какво се различават лични и безлични глаголи? Как се използва спомагателният глагол СЪМ? Кои са не личните форми на глагола? Как се образуват деепричастия и отглаголни съществителни? Колко вида има българското причастие? Как и кога се употребяват причастията? Що е причастен израз? 87

36. Колко и какви глаголни времена има в книжовния българ ски език? 37. Колко и какви глаголни наклонения има в книжовния бъл гарски език? 38. Имат ли собствено ударение предлозите и съюзите? 39. Каква е службата на предлозите и съюзите? 40. Що е морфологичен разбор и как се прави при различни час ти на речта? Упраж нение 1 ► П репиш и о тк ъ са. П одчертай и напр ави м орф ологичен р азб ор на съ щ естви тел н и те им ена.

Изгнанието и теглилата, вместо да охладят жара към идеята, за която беше пострадал, връщаха го тук още по-възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм и честен до самопожертване. Съдбоносни случаи ни го показаха на дело. Да, той идеше в България да работи за освобождението и. За човек като него, избягал от заточение, живущ тук под лъжливо име, без никак ви семейни и обществени връзки, всеки час наложен да бъде изда ден или открит, без бъдеще, без заря в живота - само една такава велика мисъл би могла да го привлече в България, а след двете убийства да го задържи в нея... Как щеше да работи и да бъде поле зен? Каква беше тук почвата? Какво може да извърши? Постижима ли беше целта ни? Той не знаеше. Знаеше само, че има да срещне големи пречки и премеждия, които не се забавиха още в първия час да го сполетят. (По Ив. Вазов) Упраж нение 2 ► П репиш и сти хо тв о р ен и ето . П одчертай п р и лагател н и те им ена. ► Н аправи м орф ологичен р азб ор на пр и лагател ни те.

Разсъмване Като сълза над бреговете свети прозрачната предутринна луна. Докоснати едва от ветровете, поклащат свойте черни силуети смокините край старата стена. Пазачът сам по жълтата пътека отива своя фар да загаси. Над пясъците в светлината мека, развяват се безшумно и полека на мрежите кафявите коси. 88

По покривите гларусите плачат с настръхнали от вятъра пера. А над водите, гълъбови в здрача, две облачета розови се влачат, видели първи морската зора. В. Ханчев Упраж нение 3 ► П репиш и. П одчертай в о ткъ са ф орм ите на и зяви телно н аклонени е с права черта, а ф орм ите на п р еи зказн о н акло н ен и е с лъ катуш на черта. О бясни упо тр еб ата им.

Левски го приближи, хвана ръката му и радостно я разтърси: - Ти ли си бе, Дяконе - развика се Дрънкалото. - Чакай да те видя! Ти ли си? Добре си дошъл! Ама че ние откога те чакаме! - А ти на стража ли? - попита Левски, като отстъпи встрани и се усмихна. Дрънкалото кимна - войводите го изпратили тук, трябвало да се внимава добре! Напоследък се чуло, че насам шарят турски шпио ни... И той продължи надълго и широко да разправя. Ала Левски го прекъсна: - Де са сега войводите, в мошията ли? - Там били, в господарската къща. Стопанинът, господин Коло ни, заминал и сега в стаите на горния кат се разполагало началство то на четите. А пък момците - момците се криели хей в ония там хамбари... Левски махна с ръка, поздрави и отмина... Когато стигна мошия та, беше се смрачило съвсем. Той изобиколи хамбарите, дето тъмно се мяркаха множество хора, мина край големия орех - там други хъ шове палеха огън - и макар че сърцето му го теглеше към тях, към другарите, той не се отклони от пътя си. (По Ст. Дичев) Упраж нение 4 ► П редай следния о тк ъ с в п р еи зказн о наклонени е.

Хайдутите не продумаха на Шибил, нито смееха да го погледнат в очите. И когато вечерта се прибраха в планината на върха Сините камъни, между орловите гнезда, и Шибил си легна и заспа, те оста наха около огъня и си приказваха. Планината си беше същата, убе жището им беше сигурно. И все пак те бяха неспокойни и плахо се оглеждаха наоколо. Изкрещи някъде лисица - стори им се, че човек кашля; изпука някоя съчка - мислят, че иде някой... (По И. Йовков) --------------------------------------------------------------------------------------------------

Упражнение 5 ► П редай текста в и зяви тел но н аклонени е. О тбележ и д и ал ек тн и те откло нени я.

Хаджи Генчо вървял и мислил: „Пък какво ли съм направил Либену, та се сърди като делибашин? Аз и сам вече забележвам, че тук има нещо!“ ... Като размишлял така, Хаджи Генчо се върнал назад и сторил намерение да иде пак у дядови Либенови и да се обясни със сър дития старец; но не можал да се реши да изпълни своите намере ния, защото и неговата глава, както и всяка човеческа глава, имала някаква си неопределена гордост; той се върнал у дома си и нами слил да напише Любену писъмце. Той извадил от раклето едно пар че хартия, която останала от ланската есен, когато баба Хаджийка залепила прозорците си, извадил из пояса си дивита, който прили чал на арнаутски пищов, изтърсил из него едно орлово перо, сед нал на земята турски, турил хартията на коляното си и захванал да пише. (По Л. Каравежов) Упраж нение б ► П репиш и тек ста. П одчертай слож ните и м ена. О бясни правопи са им.

Горнотракийската низина е по-топла от Дунавската равни на. Стара планина и Средна гора я запазват от северните ветрове. По долината на река Марица нахлува топъл въздух от юг. Горнот ракийската низина е една от най-гъсто населени области в Бълга рия. Упраж нение 7 ► С ъ стави слож ни и м ена, като ком бинираш някои от д ад ен и те дум и.

Средна гора, слива, свят, бера, сребро, скачам, трънка, сам, любя, ходя, вода, летя, шаран, луна, роза, лапам, добър, въртя, грозде, же лая. Упраж нение 8 ► Посочи о т кои дум и са о б р азув ани слож ните съ щ естви тел н и в сл ед н и те тек сто ве.

Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна, като теменужен остров в лунносребърни води. Хр. Сжирненски

Рисувам с цвят зеленовесел треви, фонтани и градини, 90

и път, мечтата ми понесъл над виадуци да премине. Н. Зидаров Упраж нение 9 ► О п редели вида на п р и лагател н и те им ена. ► Извади и запом ни названията на птиците. Сравни с родния си говор.

Денят беше студен и ветровит. Гонени от силния северен вятър, към покрайнините на селото долитаха стотици прелетни птици да търсят закрила от студа и глада. Орляци от пойни дроздове и скор ци, дъждосвирци със златисти очи, калугериците с широки траурни криле, жълтурки и гълъби напущаха равнината, понесени от вятъ ра. Целият този птичи свят търсеше спокоен кът, за да си отпочине, нахрани и стопли след дългия път от юг. (По Еж. Станев)

У п р а ж н е н и е 10 ► П редай текста в сегаш н о и сто р и ческо врем е.

Никой не знаеше годините на старата топола. Макар че беше с изсъхнал връх и понаведена на една страна, тя не падаше, както очакваха някои. Дядо Руси също не остаряваше. Той имаше обичай да си стои вън на улицата, на пейката под бялата стена на къщата си, да си дреме там на слънце или да гледа Балкана насреща. Тъй бяха го запомнили от години. Наблизо, в съседния двор се изправяше тополата и сухият й връх като с вила бодеше в небето. Вечер листата на старото дърво затрептяваха като пеперуди, сянката му се проточваше през мегдана и сти гаше до бялата стена, под която седеше дядо Руси. (По И. Йовков) У п р а ж н е н и е 11 ► Р едакти рай и зр еч ен и ята, като зам ениш п од чер тан и те нелични глаголни форми с лични. ► О ткр и й в текста слож ните и м ена. О бясни о б р азув ан ето им.

1. Оценявайки растящото значение на хранителната промишле ност, правителството полага големи грижи за нейното развитие. 2. Някои от суровините са вносни, понякога поради срещащи се затруднения при тяхното доставяне се налага заменяне на една с друга. 3. Отделни обединения, ръководейки се от тесноведомствени ин тереси, покрай хубавите стоки „пробутват“ и лошокачествени. --------------------------------------------------------------------------------------------------

Упражнение 12 ► П репиш и тек ста. П одчертай всички глаголни врем ена, като посочиш в скоби о сн овната форма на съ о тветн и я глагол. ► О бясни упо тр еб ата на глаголни те врем ена (устно). ► З а п и ш и в р е ч н и ч е то си н а з в а н и я т а на ц в етя та и п ти ц и те о т текста.

Дълго време Шибил мисли дали това не е примка. Всичко, кое то имаше, беше го дал. А гората беше се раззеленила цяла, натежа и потъмня, поляните се покриха с висока трева, цъфна божурът, цъфна и росенът, самодивското цвете. Из долищата се понесе дъх на люляка и на липи. И когато в усоите проехтя ревът на рогач, а в Старата кория за гукаха гриви гълъби - корав се стори на Шибил камъкът, на който вечер слагаше главата си, и тежка му се видя пушката. Той повече не можеше да трае и тръгна за село. Когато потегли от Сините камъни, беше пладне. Когато слезе долу на пътя и се обърна назад, върховете на планината и канарите по тях бяха се зачервили от залеза на слънцето. Но орлите още се ви еха пред белите сипеи и каменните стени на урвите. (По И. Йовков) У п р а ж н е н и е 13 ► Извади о т текста и напр ави м орф ологичен р азб ор на м есто и м ени ята. ► О бясни пунктуац ията на пряката реч.

Отсреща през двора се зададе Шаро, като се клатушкаше бавно, сякаш на всеки крак, с приведена глава и увиснала опашка. При ближи се кучето, приповдигна муцуна към стопанина си. - Е, какво да ти правя - подигна рамена Стоян, - късно идваш. Кучето проследи с очи как Стоян сдъвка и глътна залъка, сетне се пообърна и се отпусна с въздишка на земята. - Остаряваш, Шаро! - поклати глава Стоян. Кучето подигна към него верните си очи. Ушите му висяха ого лени и закоравели, черното калпаче над лявото му око беше проску бано и прошарено с побелели косми. Стоян чувстваше върху себе си умния поглед на кучето и тъкмо намери сега с кого да си поприказ ва свободно, без всякакъв страх, просто, от сърце и по своему. Шаро можеше да го разбере най-добре и не чакаше от Стоян никакъв отго вор. - Остаряхме ние с тебе, Шаро - продължи Стоян ту гласно, ту на ум, - много време мина, откакто напуснахме нашето село. (По Д. Талев) 92

У п р а ж н е н и е 14 ► Н аправи сл о во о б р азувател ен р азб о р на п од чер тан и те дум и.

Днес беше някакъв малък празник, в чаршията нямаше да се ра боти. Стоян Глаушев не бързаше. Той седна на стъпалата на чар дака да похапне няколко залъка хлебец за утринна закуска. Слънцето още не беше изгряло, но септемврийското небе свете ше над града като огромен зеленикав стъклен купол и високо там горе пламтяха няколко розови облачета. Стоян дъвчеше замислен и машинално глътваше сухите залъци. Малките облачета по небето горе прегоряха и остана там бяла, опушена пепел, но пламнаха върховете на двете тополи отсреща. Слънцето беше изгряло. Откъм вътрешността на къщата се чу детски плач. Султана будеше децата - не ги оставяше да се изле жават след изгрев слънце. Такава си беше тя. Стоян се поизмести на стъпалото и сложи в устата последния залък. (По Д. Тажев) У п р а ж н е н и е 15 ► Н апиш и няколко съ щ естви тел н и им ена о т мъжки род, които съ д ъ р ж ат пром енливо Я. Членувай съ щ е ств и тел н и те с пълен и к р а тъ к член. П остави уд ар ен и е на чл енувани те форм и. О бясни ф о нетич ни те пром ени. У п р а ж н е н и е 16 ► П репиш и тек ста. П одчертай кач еств ен и те пр и лагателни имена с една черта, о тн о си телн и те - с д ве. О б р азувай от тях, ако е възм ож но, нар ечи я. С тепенувай и п р и лагател н и те, и о б р азув ан и те о т тях нар ечи я, ако е възмож но.

Българската народна музика е богата и разнообразна и по мело дия, и по ритъм, и по текстовете на песните. По характерните осо бености може да се познае от кой край на България е мелодията. Обособени са няколко главни фолклорни области - тракийска, ро допска, пиринска, шопска, добруджанска, северняшка. У п р а ж н е н и е 17 ► П осочи ви д а и зн а ч е н и е то на у п о т р е б е н и т е в те к ста м е сто и м е н и я .

Гората е населена със сенки — свят от сенки неспокойни, мър зеливи, жизнени, застрашителни, играещи със слънцето на „жмичка“. Те кръжат около дънерите на дърветата с вечния копнеж да бъдат освободени, забравили, че те не са дървета, а сенки на дър вета, че ако се отскубнат, в същия миг те ще бъдат унищожени и стопени. 93

Гората си играе не само на черно и бяло. Окъпе ли я сутрешното слънце в пурпур, зеленината й се превръща в лилаво. Залее ли я слънцето с жар - зеленината засивява, като че извадена от пепел. (По Н. Хайтов) У п р а ж н е н и е 18 ► Извади ч асти ц и те, като ги групи р аш по зн ач ени е.

1. А бре да те убие Светата Сирница! Стара и изкуфяла бабичка що слушаш, бре, душманино! Съвест нямаш ли? (Чудомир) 2. Карай, хей, шоп! Ще помръзнем. (Ел. Пелин) 3. - Не е за мен работа - каже, - на мене ми дай подкови да кова. (А. Каралийчев) 4. - Ти господа ли ги наричаш, а? По-добре наричай ги братя забележи сърдито съдията. (Ел. Пелин) 5. Ела бре! Андрешко! Пари ще ти дам, колкото искаш! Избави ме!.. Ще умра бе!.. (Ел. Пелин) 6. По пътя се зададе керван. Най-отпред на бял кон яздеше ху бав млад мъж. 7. Я погледни на какво прилича той. 8. Не зная нищо за миналото ти. 9. Дали ще е удобно да се отбием там? 10. Я съм, мале, златно дръвце, златно дръвце, плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земля. (Народна песен) У п р а ж н е н и е 19 ► Извади глаголи те в сегаш но врем е. Дай техн и те форм и в м инало св ъ р ш ено , м инало н есвъ р ш ено и бъдещ е врем е.

Сводът се люшка от птичия полет. В извори, в погледи греят слънца. С вятъра тичам и с бялата пролет пея за всички деца. Радват се хора, тополи, пътеки. Трепкат листата - зелени сърца. С жълта иглика в косите си меки пея за всички деца. Звънкат призивно антени и жици. Пърхат над мен лястовични крилца. С капки небе под щастливи ресници пея за всички деца. 94

Пътища вият асфалтови ленти. Слънцето грее като обица. С клонки, с лалета, с реки, континенти пея за всички деца. Н. Зидаров

Упражнение 20 ► Редактирай текста, като употребиш деепричастия.

1. Веднъж, когато се връщахме от училище, срещнахме глутни ца вълци. 2. Момчетата обхождат роднините си и познати, като пеят обред ни песни. 3. Вървяхме по улицата, като се възхищавахме от красивите здания. 4. Посрещнахме Великден, като мислехме за бъдещето. 5. Той ни поздрави, като се усмихваше.

■ СИ Н ТА КСИ С В

Отговори на въпросите:

1. Какво изучава синтаксисът? 2. Що е изречение? 3. Какви видове изречения по състав и според целта на общува нето има в съвременния български книжовен език? 4. Кои са главните и второстепенните части на простото изре чение? Каква е ролята на второстепенните части на изрече нието (допълнение, определение, обстоятелствено пояснение, приложение, сказуемно определение)? 5. Как се получават разширени части на изречението? 6. Какво разбираме под обособени и вметнати части на изрече нието? Каква е тяхната роля в изречението и в речта? 7. Кои са главните особености на словореда в българското изре чение? 8 . Какви видове сложни изречения има? 9. Кои са разновидностите на сложното съчинено изречение? 10. Кои са разновидностите на сложното съставно изречение спо ред характера и броя на подчинените изречения? 11. Кои видове подчинени изречения има в българския език? 12. Какъв е словоредът на подчиненото изречение спрямо главно то? 13. Как се получават смесени сложни изречения? 14. Как и кога се заменят подчинените изречения с обособени час ти на изречението и обратно? 95

15. С помощта на кои съюзи и съюзни думи се осигурява съчинителна и подчинителна връзка в сложни изречения? 16. Каква е употребата на препинателните знаци в сложните съ чинени и сложните съставни изречения? 17. Какви са характерните особености на пряката и непряката реч? 18. Каква е употребата на препинателните знаци при пряката реч? 19. Как се трансформира пряката реч в непряка? 20. Как се прави синтактичен разбор? Упражнение 1 ► Направи синтактичен разбор на простите изречения.

Навън духаше студен вятър. Калинка и Крум хвърлиха още дър ва в пламтящото гърло на печката. Погледнаха снежния път и кри вия дървен мост, но минувачите вече ги нямаше, дърветата в гради ната бяха побягнали някъде, а високият комин на Книжната фабрика се беше разтопил в зимния вечерен мрак. Бели снежинки лепнеха по стъклата. Калинка грабна чорапа и куките заиграха сръчно между пръстите й. Крум направи от пластилин още едно колело. - Станаха четири. Моят автомобил е готов. Не зная само да му сложа ли комин... Какво ще кажеш, Калинке? Да му сложа ли висок комин? - Я ме остави на мира. Последните бримки изплитам. Комин щял да слага. Къде си видял автомобил с комин? Някой похлопа на пътната врата. (По А. Каралийчев)

Упражнение 2 ► Извади в две колонки разширените и неразширените подлози от изреченията.

1. 2. 3. 4. 5.

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Мир и ведрина веят от дълбокото звездно небе. Тайнствената нощна тишина става зловеща. Дружината замълча. Мъчителна въздишка се изтръгна от Лазовите гърди. (По Еж. Пежин)

Упражнение 3 ► Определи вида на изреченията по състав. Посочи съюзните връзки в сложните изречения.

Другаде намери заспал в храстите кос. Издебна го, ала скочи лошо. Черната птица изхвръкна с изплашен писък. Заспала наблизо сойка се разбуди и изкрещя. 96

Тогава лисицата слезе отново към дола, намери засипана от сне га киселица, разрови край нея и яде гнилите й стипчиви плодове. После отърси златистата си козина и се мушна в дупката. ( По Еж. Станев)

Упражнение 4 ► Подчертай сказуемите. Определи вида на сложните изречения по състав.

А. Слушай в часа на прилива как диша пълноводният океан, гледай как тежко се вгъва необятната му гръд медносиня. Но иде отливът - белогриво войнство вдига своя стан, за да овла дее там, в безкрая, американската твърдина. Е. Багряна

Б. Решихме да прекараме една седмица тук. Привечер Джордж и аз тръгнахме да се поразходим по брега. Вървяхме бавно, а мислите ни бяха с Елза. Едва сега разбрах колко силно се бях привързала към нея. Ние така се бяхме сприятелили, че без нея се чувствах непоносимо самотна. (По Док. Адажсън)

Упражнение 5 ► На мястото на многоточието постави подходящата съюзна врзка.

1. Никога не дружи с човек,... не можеш да уважаваш. (Ч. Дарвин) 2. ... вкъщи дойде гост, не поглеждай часовника см. (Тайска пословица) 3. Запалва факел, ... намери игла. (Бенгалска пословица) 4. ... налита на бой, той често бива бит. (Японска пословица) Упражнение 6 ► Определи вида на подчинените изречения. Посочи съюзните връзки. Обясни пунктуацията.

Привечер ятото диви гълъби накаца на ниските дъбове, които се издигаха на високия бряг, до самата рекичка, чиито топли, уморени от жегата води кротко ромоляха по каменистото корито. Еж. Станев

Упражнение 7 ► Докажи, че следните изречения са сложни съставни с подчинени допълнителни. Посочи съюзните връзки. Обясни пунктуацията.

1. Дълго време Шибил мисли дали това не е примка. (И. Йовков) 2. Стоил повече не се съмняваше: идеше пролетта. (Й. Йовков) 97

3. Аз забелязах, че той успя да хвърли бърз поглед на жълтици те. (Ив. Вазов) 4. Не усетих как се смъквам на колене пред този страховит Аспа рух. (В. Мутафчиева) 5. Чудех се наум колко подробно бе предвидил той всичко. (В. Мутафчиева) Упражнение 8 ► Направи разбор на сложните изречения в следния текст.

Във вторник сутринта всички тютюноработници и тютюноработнички се събраха много рано пред складовете. Повечето от тях лю бопитстваха да видят как ще започне стачката. Складовете, както и всяка друга сутрин, бяха пометени и почистени. Тази сутрин, за раз лика от всяка друга сутрин, те бяха и добре проветрени. Обикновено господарите на складовете не позволяваха да се проветряват манипулационните помещения, защото тютюнът съхнел и листата се чу пели. Но макар вратите да бяха широко отворени, никой не влизаше. Само някои млади работници надникваха вътре и се отдръпваха на зад, като мятаха по някоя шега. Всички знаеха, че ако до времето, определено за започване на ра ботата, господарите не отговорят и не приемат условията на стачния комитет, стачката ще започне. И затова всички, които имаха часов ници, поглеждаха често-често циферблатите и следяха с трепет рав номерното и неумолимо движение на стрелките. (По Г. Караславов)

Упражнение 9 ► Препиши текста. Постави пропуснатите пунктуационни знаци.

1. Но между тях и мястото откъдето гръмна пушката имаше дълбока пропаст. (Й. Йовков) 2. Онгълът напомняше грамадна работилница където никой не знаеше отдих. (В. Мутафчиева) 3. Най-празният от нашите дни е оня в който не сме се смели нито веднъж. (Чудомир) 4. Изведнъж се чу шум от крила които бързо цепеха въздуха. (Ем. Станев) 5. Малкото й личице бе мило и хубаво под бялата забрадка чиито краища бяха пуснати свободно. (Ел. Пелин) Упражнение 10 ► Определи вида на подчинените изречения. Обясни как се свързват с главното изречение.

1. Додето си жив и здрав, прави добро. (Пословица) 98

2. Ще те помнят, докле свят светува. (А. Каралийчев) 3. А Първан все лежеше там, дето падна. (Ив. Вазов) 4. Д окато се разхождаше бавно из двора, патицата оглеждаше кладенеца. (Й. Радичков) 5. Гората се огласяше от птичи гласове, сякаш от сутрин до къс на вечер там ставаше някакъв празник. (Ем. Станев) 6. Горе, откъдето линията се спущаше, се сивееше каменният кантон. (Т. Караславов) Упражнение 11 ► Замени употребените съюзи с други, без да променят смисъла на изреченията. Обясни каква е разликата между всеки два варианта.

1. Защо не седнеш, че да си починеш? 2. Струна невяста рано подрани, та си направи много работи... (Народна песен) 3. Децата го зърнаха и радостни хукнаха след него, пък той съв сем не бързаше. 4. Спрях коня, па ги гледам. (Й. Йовков) 5. Притури се планината, че затрупа два овчеря. (Народна пе сен) Упражнение 12 ► Довърши твърденията. Дай по 2-3 примера.

1. Чрез сложните съчинени съединителни изречения се преда ват ... 2. В сложните съчинени разделителни изречения се предава редуване на действията или се посочват две възможни дейст вия, но ... Упражнение 13 ► Обясни словореда на изреченията. ► Открий в текста диалектизми и архаизми.

Стройна се Калина вие над брегът усамотени, кичест Явор клони сплита в нейни вейчини зелени. Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина и така ме тайната си повери Калина с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен: „Някога си бях девойка аз на този свят дъждовен“. 99

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето, ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето! И не грееше туй слънце от високо, от далеко грееше ме, гледаше ме, от съседски двор напреко. Гледаше ме утрин, вечер, Иво там от бели двори и тъжовна аз го слушах той да пее и говори: „Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка, че кайл за нас не стават моя татко, твойта майка...“ П.П. Славейков

Упражнение 14 ► Обясни службата и състава на подчертаните разширени части.

Минало Замислена вечер над златни поля разстилаше тиха тъга и в свежия въздух, високо над нас, простряна бе цветна дъга. Погалена сякаш от свята ръка, потрепваше росната ръж и волни талази един подир друг летяха нашир и надлъж. На огнени ленти от двете страни на насипа бликнал бе мак; сред него, увити от скръб и любов, ний чакахме дългия влак. Зад сивия облак на утрешний ден неведом бе нашият път; умът не прозираше - тръне ли там, или теменуги трептят. Житейските наши пътеки тогаз едва се допряха и пак издебна ни мълком раздялата зла и стисна ни нейният мрак ... Хр. Сжирненски

100

■ ЛЕКСИКОЛОГИЯ В

Отговори на въпросите: 1. Какво изучава лексикологията? 2. Що е морфемен състав на думата? 3. Кои са основните видове морфеми? 4. Кои думи са сродни? 5. Как се определя морфемният състав на думата? 6. Каква е разликата между лексикално и граматично значение на думите? 7. Каква е разликата между пряко и преносно значение на ду мите? 8. По какви признаци думите се определят като синоними, анто ними, омоними, пароними? 9. По какви признаци думите в българския език се делят на до машни, заемки и чуждици? 10. Как се обогатява речникът на книжовния език? 11. Защо трябва да се бори за чистотата на родния език? 12. Какви видове фразеологични съчетания съществуват в бъл гарския език? 13. В кои речници може да се открие лексикалното значение на думите? 14. По какво се различават едноезичните и двуезичните речници? 15. Как се използват правописните и правоговорните речници? Упражнение 1

► Препиши текста. Обясни кои от подчертаните думи са употребени с пряко значение, кои - с преносно значение.

1. Тя винаги носеше златния медальон, подарък от майка й. 2. В златния залез се разливаше морето. 3. Черней, горо, черней, двама да чернейте, ти за твойте листи, горо, аз за мойта младост. 4. Пред очите ми се чернееха разораните угари. 5. Месецът рисуваше върху водите сребърна пътека. 6. Навън е смирена, печална, есенна нощ. 7. - Друго се помни, старче - с корава усмивка изрече ханът. Упражнение 2 ► Напиши думи, синоними на фразеологичните словосъчетания:

1) торба кокали; 2) бостанско плашило; 3) та пушек се дига; 4) държа си езика; 5) вземам ума (на някого). 101

Упражнение З ► Открий омонимите в изреченията.

Петльо, вчера в Братислава жъна лаври, бра ти слава; там един - словак ли, чех ли те нагизди с нови чехли.

Пак за път прекрачваш прага ... Заминавам днес за Прага. Мойта песен сто лица чакат в тая столица! Ив. Кръстев

Прострях бельото, днес що прах, но духна вятър, вдигна прах, и ми замеси, без да пита, че смъмрех сляпото небе, но то ... Виновно то не бе. Кр. Велков

Упражнение 4 ► Допълни антонимните двойки:

покупка - ... близко - ... беден - ... доверие - ... събувам - ... повредя - ...

по мед и масло - ... лежи ми на сърцето трън в очите - ... държа си езика - ... Упражнение 5

► Попълни и обясни какви са приликите и отликите между пароними, омоними и синоними. В идове дум и

З вукова ф о р м а различна

Синоним и

близка

еднаква

Л ексикално значение различно

близко

еднакво

О м оним и П ароним и

Упражнение б ► Обясни лексикалното и граматичното значение на употребените в следните изрази омоними:

черен дроб / десетична дроб кран за вода / кран за повдигане на тежести прах за пране / вдигната прах 102

улов на клен / листа на клен кълбо прежда / земно кълбо върховен съд / съд за мляко копие от документ / остро копие машинен лагер / лагер за ученици Упражнение 7 ► Посочи разликата между следните пароними, които се използват в езикознанието:

подчинено / подчинителен съчинено / съчинителен книжен / книжовен ► Употреби ги в подходящ контекст. Упражнение 8 ► Обясни таблицата. Направи писмено морфемен разбор на три думи по избор.

Упражнение 9 ► Посочи значението на термините. Обясни от какъв произход са тези думи. Направи справка в„Речник на чуждите думи в българския език".

А. Езикознание, лексика, лингвистика, лексикология, омоним, синтаксис, морфема, пунктуация. Б. Представка/префикс, наставка/суфикс. 103

Упражнение 10 ► Обясни таблицата. Д ум и те в българския език

Д ом аш н и

Д ум и от:

индоевропейски произход праславянски произход тракийски произход прабългарски произход старобългарски произход

104

Ч у ж д и дум и

Заемки

Ч уж ди ц и

ЧЕТЕМ, ПРЕРАЗКАЗВАМЕ, НАУЧАВАМЕ НАИЗУСТ

ИЗ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА Пейо ЯВОРОВ ( 1877- 1914) Видният представител на българската литература Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) е роден на 1 яну ари 1877 година в град Чирпан в скромно обедняващо семейство. В семейната среда той е закърмен с въз рожденски демократични чувства и настроения. Баща му взема участие в политическите борби, заставайки на демократични позиции. За творческото развитие на поета решаваща роля изиграва майката. След смъртта й той пише: «Ясно съзнавам, че всичко добро и ценно, което съществува в натурата ми, е наследено от нея». Хуманизмът и демократизмът на П. Яворов са основни черти в мирогледа му, които се формират още в семейната среда и доразвиват през ученическите му години под благотворното влияние на прогресивните идеи. Отначало П. Яворов се учи в родния си град, а след това в Пловдивската мъж ка гимназия. В Пловдив той участва в социалистически кръжок, интересува се от световната класическа литература.. В Пловдив той се увлича от революционни настроения, проявени в две на соки: в прогресивните идеи и в македонското революционно движение. Още тук П. Яворов започва да пише стихотворения с революционна борческа тематика. Поради материални трудности (разоряване на бащата) той е принуден да на пусне училище. През 1897 година П. Яворов е назначен за телеграфист в Чирпан. Тук той се отдава на трескава работа, за да разшири знанията си, които не е могъл да получи в училище. Интересът му към литературата се разширява. Той се учи от творбите на Каравелов, Вазов. Проучва подробно творчеството на Ботев, революционната дейност на Левски и заживява с високите идеали на най-благородните револю ционни дейци на България. П. Яворов посвещава силите си на активна обществена дейност. Още през 1896 година той става член, а по-късно и секретар на Чирпанската социалдемо кратическа група, която ръководи до преместването му в Сливен. От този период датират редица зрели поетични творби на П. Яворов. В ня колко значителни произведения той изразява своето негодувание и протеста си срещу социалните неправди и варварските закони на управляващата класа. Осо бено когато през 1900 година избухват стихийните бунтове в Шабла, Тръстеник и Дуран Кулак, той дълбоко изживява поражението на тези селски въстания. Участието на П. Яворов в Македонското революционно движение е връх на революционното увлечение на поета. Той окончателно загубва вярата си в об ществената справедливост. Неудовлетвореността от света и от собствения си живот довежда П. Яворов до мрачни, песимистични настроения. Той загива трагически на 17 октомври 1914 година. 106

Значението на П. Яворов се определя предимно от реалистичните му творби. Той издига до съвършенство българския поетичен език и стил. В българската лирика той заема едно от първите места. В много от стихотво ренията си той отразява мъките и неволите на българските бедни селяни. От П. Яворов и до днес се учат на поетическо майсторство младите поети.

Пролет С топи се мартенският сняг и селската речица, до вчера заледена, облива с пяна своя бряг, от топъл вятър съживена. О т ранно утр о още грей разпаленото слънце на м одър св од небесен, ви сок о птичката си рей и пролетта здрависва с песен. Н авсякъде живот и шум, нивята се пробуж дат за своите юнаци: препълнен е утъпкан друм от работливите селяци...

Заточеници О т заник слънце озарени, алеят м орски ширини; в игра стихийна уморени, почиват яростн и вълни ... И кораба се носи леко с попътни тихи ветрове, и чезнете в мъгли далеко вий, родни брегове. И някога за път обратен едва ли ще удари час: вода и суша - необятен, света ще бъде сън за н а с! А Вардар, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин ще греят нам - д о гр об зарица сред спомена един. 107

Рушители на гнет вековен предаде ни предател клет; служители на дълг синовен осъди ни врага заклет... А мож ехме, родино свидна, ний м ож ехм е с докраен жар да водим бой - съдба завидна! край твоя свят олтар. Н о корабът, уви, не спира все по-далеч и по-далеч лети, отнася ни... П ростира нощта крилото си и веч едва се мяркат очертани на тъмномодър небосклон замислените великани на чутният А тон. И ний през сълзи накипели обръщ аме за сетен път назад, към скъпите предели, угаснал взор - за сетен път простираме ръце в окови към нашия изгубен рай... Горчива скръб сърца ни трови. Прощавай, роден край!

Отговори на въпросите:

1. На кого е посветено стихотворението? 2. За кого разказва поетът? 3. Какво чувство предизвиква стихотворението?

Май

108

Р адост-пролет! Слънце грей златен клас на нива зрей. П о ливади злака млади

неуморен в труд упорен, тук обажда се орач; де овчари, де жетвари,

росен лей брилянт-сълза; б о г въздъхна - вятър лъхне, вий се къдрава лоза. В полски равни широти весел глъч и шум ехти:

ей а там запял косач... С киша, засух, буря, град, че с н ем отн ост, че и с глад ти, сирашки р од селяшки, невидяло мир сърце,

ти се бориш , що да сториш , рий в пръстта до гр об ръце! В се пак злото няма край. Днес е харно: пей, мечтай...

И следите на бедите нека пот ги от чело поизбрише; де ще пише инак н овото тегло?

► Съпостави пролетното настроение в стихотворенията "Пролет" и "Май". По какво си приличат и по какво се различават? В

Отговори на въпросите:

1. Кое от стихотворенията на Пейо Яворов знаеш наизуст? 2. Какви чувства предизвиква творчеството на Пейо Яворов?

Захари СТОЯНОВ ( 1850- 1889) Прочутият български писател Захари Стоянов (Джендо Стоянов Джедев Далакчиев) е роден в семей ството на овчаря Ст. Далакчиев в котленското село Медвен през 1850 година. До седемнадесетгодишната си възраст той е бил овчар. После решава да се учи, но баща му не се съгласява и го изпъжда от къщи. л ) Започват мъчителните странствувания за ученолюби вия младеж. Не в училище, а на улицата попада той. Гладува, слугува, сменя много професии. В Русе той V вижда как Ангел Кънчев, проследен оттурците, пося га на живота си. "Убийството на Ангел Кънчев - пише по-късно Захари Стоянов - ми произведе потресаващо впечатление; дълго време аз не можах да забравя неговите огнени очи, думите "Да живее България!", раз бития череп... Няколко нощи наред той ми се вестяваше насън във всичкото си мъченическо величие". Малко след това, лутайки се из града, Стоянов попада в читалище "Зора", където се събирали хора от Тайния революционен комитет. Оттогава започва ре волюционният живот на бъдещия писател. Захари Стоянов става член на Русен ския революционен комитет, взема участие в националноосвободителните борби. Захари Стоянов изпитва истинска ненавист към турците, чорбаджиите, а също така и към предателите на святото дело. Прогледнал за света в Русенското читалище, скоро Захари Стоянов участва във въстание в Стара Загора (1875 г.), участва в организирането на Априлското въстание (един от апостолите на IV Пловдивски окръг) и в хвърковатата чета на Бенковски. Потушаването на Ап рилското въстание донася на 3. Стоянов много тежки изпитания. Османлиите го влачат от затвор в затвор. След разгрома на въстанието е затворен в Пловдив, после принудително е изпратен в родното му село. През 1881 г. се завръща в Пловдив. Оглавява БТЦРК, който подготвя и орга низира Съединението на Източна Румелия с Княжество България (06.09.1885 г.).

-------------------------------------------------------------------------------------------------- 109

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. (Фото на Димитър Кавра). Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори р ед седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев.

През 1886 г. става депутат, а по-късно подпредседател (1887 г.) и председател (1888-1889 г.) на Народното събрание. Едвам на 30 години той се отдава на литературна дейност. Една от най-изтъкнатите му творби е «Записки по българските въстания», разказваща за националноосвободителния подем на българския народ и, като резултат на подема, Априлското въстание. Главният герой на неговата книга е народът, величав с под вига си, вярата и скромността си. Според Захари Стоянов, Априлското въстание е едно от най-забележителните събития в историята на българския народ. Но и в оценки, и в живи картини той показва и слабостите на въстанието. Дълбок ум, Захари Стоянов стига до много истини за причините, двигателите, същността и последствията на Априлското въстание. Разказът завършва с погрома на въстанието. "Записките" остават недовърше ни поради ранната смърт на автора. Без да поставя личността си на първо място, Захарий Стоянов разказва и за живота си като медвенски овчар, шивашки калфа в Русчук, и за дейността си като организатор на революционни комитети из плов дивските села, и за несгодите на турския плен. 110

Основните събития, описани в „Записките“, са:

ЗА ПИ СК И

|?&5хазъ на очевидци) ІМТІІ—ік т «і г. ••п.

3. СТОЯНОВА

• несполучилото Старозагорско въстание; • образуването на Гюргевския революционен комитет; • подготовката на Априлското въстание; • Великото народно събрание в Оборище; • сформирането на Хвърковатата чета на Бенковски, • хода на въстанието.

ї'ОН’ЬІ* Ні ламке рлрво,

------- Ю +Л * . * > . * > - - ---

МЛОВДПВЬ

ІШ. Широкият поглед на автора превръща творбата му не само историческо и мемоарно съчинение, а дава цялостна представа за живота в България през по следните години преди Освобождението. В съчинението си Захарий Стоянов оставя портрети на редица видни рево люционери: Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, баба Тонка, Матей Преображенски, Кочо Чистеменски, Никола Обретенов. Наред с тях са представени не така известни, но заслужили мястото си в бъл гарската история дейци: Иван Арабаджията (сподвижник на Левски), Ботевите четници Сава Пенев и Димитър Тодоров (Димитрото), Михаил Жеков, Васил Соколски (послужил за прототип на доктор Соколов от "Под игото"). "Записките" са изпъстрени с множество епизодични, но колоритни персо нажи: Кондю Делидимоолу, помакът Хасан Ага, разбойникът Амиш, Руско Робов (Робът), четникът Ботю Иванов и много други. Стилът на "Записки по българските въстания" е своеобразен. Незавършил дори средно образование, Захари Стоянов се оформя като самоук талант. Речта му е близка до народната, изпъстрена стурцизми и популярни изрази. В нея на ред с драматичния патос присъства живият народен хумор, иронията и самоиронията. Автора го наричат "голям хуморист", сравняват го с Алеко Константинов, отбелязват, че персонажите, представени в "Записките", са обрисувани с рядка дарба. В същото време го критикуват за твърде небрежно отношение към езика и за отсъствие на композицията, но самата творба характеризират като „блестящ труд".

Трябва да се отбележи, че съчинението на Захарий Стоянов е послужило като първоизточник за романа "Под игото" на Иван Вазов, написан в Одеса. При 111

създаване образа на баба Мокра последният е вдъхновен от баба Тонка Обретенова в Захариевото съчинение, а Васил Соколски е послужил за прототип на доктор Соколов от "Под игото". През 1976 г. въз основа на "Записки по българските въстания" е заснет ед ноименният тринадесетсериен телевизионен филм с главен режисьор Борислав Шаралиев. Както каза Веселин Андреев, "Захари Стоянов стана революционер, без да мисли, че създава история, написа "Записките", без да мисли, че създава лите ратура. И направи едното и другото... Може би от големите български писатели Захари Стоянов е най-народен в прекия смисъл на думата". Участието на Захари Стоянов в Априлското въстанието, както и дейността му в процеса на Съедине нието и възстановяване на българската държава въпреки решенията на Берлин ския конгрес, а също така изключителният, самороден, своеобразен талант са из точници на силата му.

Отговори на въпросите:

1. Чел/-а ли си „Записки по българските въстания“? 2. Знаеш ли, че пълното название на произведението на Захари Стоянов е „Записки по българските въстания. Разказ на оче видци. 1870-1876 г.“? 3. Знаеш ли, че основната творческа дейност на Захари Стоянов е свързана с мемоарно-биографическата литература? Защо може да се направи такъв извод? 4. Кога и къде „Записките по българските въстания“ са издаде ни за пръв път? 5. Какво знаеш за дейността на Захари Стоянов в БТЦРК?

112

ОТ ИЗВОРА НА БЪЛГАРЩИНАТА Много са талантливите хора, бесарабски и таврийски поети, писатели и художници, които възпитават у българчетата ни любов към родния край - украинските степи, села и градове, и почит към прародината си.

Петър БУРЛАК-ВЪЛКАНОВ Роден е на 18.01.1939 г. в Одеска област, в с. Бабата (сега Островное), Арцизско. Завършва Тирасполския педагогически институт. Умира на 3.10.2005 г. в гр. Кишинев, Молдова. През 1967 година се издава първата му българска стихосбирка "Моя южна равнина". Автор е на много книги на български език: "Вярност", "Далечни извори", "Монолог на земята", "Равноденствие", "Стара планина" и др. Членува в Съюза на писателите на Молдова и в Съ юза на българските писатели, България. Награден е с българския орден "Мадарски конник" II степен за неговата просветителска и литературна дейност, както и за големия му принос в популя ризиране на българската култура в Украйна и Молдова. Основната тема на поетичните му творби - носталгичните спомени за родния край и близките хора.

Мама На прага тя седи. Със зърно храни звездички жълтеникави. О брасло е из двора ни със треволяк. Харманът притъпква сянката й. Ранобудно тя шета пак забързано из двора. С ръжена вади топлата погача. Наведена плеви сред чесъна и боба. А във очите й топи се здрачът. Ръцете си отпущ а отмалели върху земята сива, пепелява. А сетне кърпата пребражда. Гледа отвъд полята. Как ли се надява! А майка ми да оплете пуловер не мож е вече. О старя. Разбирам. 113

Ний няма към влачанката с ум ора да крачим през главанските баири. Д овечера ще седне до чекъра и ще тъче конопени сълзи. Щ е вплита м оите години скъпи, на топ ще ги увива. Щ е ги свързва. ► П рочети сти хо тв о р ен и ето на свои те роднини. ► П опитай ги за кого сп о м енаваха, до като слуш аха сти хо тв о р ен и ето . В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. В твоето село има ли известни поети, които пишат на българ ски език? 2. Имаш ли съученици, които имат поетическа дарба? 3. Има ли в текста думи, които не отговарят на книжовната норма? 4. Защо възприемаме текста като поезия, въпреки че практи чески не е римуван? 5. Как разбираш последните четири реда на стихотворението?

Край мой небесносин Край м ой небесносин, ниви и дъбрави,

Златнокъдра м оя шир, в твоя пух аз крача.

на лю бов неукротим, на тъга и вяра! А х , как сладко пияни твоя звезден мирис. В твойте злачни ширини никнат м ойте мисли.

С будни чувства аз вървя, а сърцето трепва: син ли съм на тез нивя,

И тече Киргиж - река посребрена сабя, покрай древната тъга, скръб и спом ен грабва. А Буджакът ведросин е в премяна злачна.

на земята древна? Син ли съм или пък не питам всяко стръкче, всеки камък наранен, всяко земно кътче. И под твоя н ебосвод на Буджака древен ще живее м оят род, м оят корен клетвен.

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Разбираш ли чувствата на автора? Споделяш ли ги? Защо? 2. Забелязваш ли в речта на автора особености на родния му го вор? 3. Използва ли авторът некнижовни форми на някои думи? Защо? 114

Моите бесарабски българи С калпаци агнешки, големи, със сила в плещите превити, с ръце попукани, корави, тъй както тоя чернозем. К огато сбират те наесен със радост златната реколта, устройват сборищ а в селата, с агнета и плат червен. Децата с торбички нови да коледуват с радост ходят. На Заговезни палят огън, с коне ковани се надбягват, дорде нощта не припълзи. А зиме на седянки ходя т ергените. Те срамежливо сядат до свои те м ом и - „кадънки“ ... А те подхващат стара песен и тъжни, мълком се унасят, и ронят старите сълзи... Те не забравиха до днеска на сватба с бъклица да канят, ни песни стари, ни обреди... О, не забравиха до днеска те своя български език. В

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Кои от описаните обичаи са запазени в родното ти село? 2. Има ли в текста думи, които не разбираш? 3. Можеш ли да опишеш особеностите на стихотворния текст? 115

Нико СТОЯНОВ Роден е на 09.01.1947 в О деска о б ласт (с. Нова Ивановка, А рци зско ). Завърш ва "Руска и украи нска ф и ло логия" в Х арко вски я държ авен университет. О т 1988 г. е главен редактор на бъ лгар ски я вест ник "Родно слово" (гр. Киш инев, М олдова). Член е на Съюза на ж урналисти те (от 1978 г.), на Съюза на писателите (М олдова) и на Съюза на б ъ лгар ските писатели (България). Заслуж ил деец на изкуствата на М олдова (1995 г.). Издал е няколко сти хо сби рки , м еж ду които са: "Здравейте" (1976 г.), "Благода ря" (1979 г.), "От болка свята" (1983 г.), "Аз, българинът..." (1999 г.) и др. Нико Стоянов е прочут с преводите си о тукр аи н ски , молдовски, руски език. Та лантливите му творби са принос в развитието на световната преводна литература. И здадени са неговите преводи на Тарас Ш евченко, Л еся У краи нка, М аксим Рилски и други украи нски поети.

Благодаря Б лагослови ме, майко моя, но казвам ти: благодаря за хляба бял и черен - твоя, че днес живея и горя.

Благодаря, че в път нелесен над мене ясен ден изгря, че с люлчината твоя песен сега вървя, вървя, вървя.

И ти не питай днес къде съм в света голям. Благодаря!

И здрав да си!.. Обичай твоята родина, земята родна, бащин кът и ще познаеш дълъг път, ще видиш мож е би чужбина. И както тука, над Буджака, там н ебосвода ще е син. Ч е ще посрещ ат като син теб и навсякъде - не чакай... Обичай хора, песни, книги и тръгвай см ело, и търси.. И до България да стигнеш, но здрав да си, но здрав да си!.. 116

Вярвам

Тече през м оето селце Киргиш -Китай - една рекичка. Тече през м оето сърце и помни много, вижда всичко.

И нека, нека да цъфтят градините над таз рекичка. И нека здрави да растат това момче, това момиче.

През май овош ките цъфтят: бял облак - цялата градина. Наесен в бъчвите искрят слънцата летни - бяло вино.

И зная, зная, вярвам аз: ще се събудят утре заран, ще станат същ о като нас каменоделци и зидари.

Расте селцето. В секи ден тук нова къща се издига и вече нова покрай мен шуми - играят дечурлига.

Щ е станат учен и войник, ще помнят дядовата слава и своя български език те никога не ще забравят.

О тго в о р и на въ пр о си те:

1. Какви чувства предизвикват тези три стихотворения? 2 . Според тебе какви теми преобладават в поезията на Нико Стоянов?

117

Михаил БЪЧВАРОВ М ихаил Бъчваров-Бондар е роден на 21.11.1946 г. в с. Чийшия (сега с. Городнєє), Болградски район, О де ска област, Украйна. Потомък е на българи, преселили се в Бесарабия през 1812-1813 г. Прадядо му Д им итъ р Бондар е един от бесарабските български опълченци по време на Руско-турската война 1 877-1878 г. Завърш ва средно образование в родното си село Чийш ия. Работи дълги години като миньор в Донецка област, гр. Кировск. После ж ивее и работи в Киш инев (М олдова), М огильов (Беларус), Царева ливада (Бълга рия). На български ези к са издадени няколко негови сти хо сби рки : "На белия свят" (1986 г.), "Камък на синора" (1996 п), "Архангеловден" (1997 г.), "Скитник ср ед вет ровете" (2003 г.), "В полето широко" (2005 г.) и др. Автор е на до кум ентални я филм "Трънливият път към науката" (1989 г.). Член е на Съюза на бъ лгарските писатели (България).

На мама Щ е се върна, мамо, в ранна есен, почнат ли да се берат лозята; ще си вляза в двора тесен, ще почукам тихо на вратата. И без време, рано побеляла, тебе, мамо нежно ще прегърна. Дълго чакала си ме и пяла, плакала си в къщи да се върна. С тежка черна кърпа забрадена, чакала си ти пред стари порти, пътя си изгледала за мене, откъдето син ти ще си дойде. К ато майка, к ротк о, с тиха радост ти със светли сълзи ще поплачеш; в стомната, останала от дядо, вино от мазето ще наточиш. Щ е се върна, мамо, в ранна есен, почнат ли да се берат лозята, със жена, с деца и стара песен... Щ е почукам, мамо, на вратата. 118

Утро над родното село Зората гори като пламък, събуж да се новият ден над нашето село голямо, където и аз съм роден.

А слънцето буди и гали напъпили нежни цветя, ту бели, ту жълти, ту алени те кичат с венци пролетта;

И вдига се бяла мъглица, люлее ветрецът листца и бързат м ом и за водица, и майките будя т деца.

с полета зелени, широки, с ветреца, що тихо шуми, със кладенци бистри, дълбоки, к ои то събират моми,

със стари салкъми клонасти, през май побелели от цвят... Не, няма от род н ото м ясто по-мило на белия свят.

Роден край Сам-самин за теб си мисля, пиша ти туй писъмце, пламнало чело притискам, слушам св о е то сърце. Роден край, от теб заминах, дирех по света късм ет,

а в една донбаска мина станах, без да ща, поет. Ни богатств о аз намерих, ни имот, нито покой... Н о на теб останах верен, роден край, далечен мой.

Владимир КАЛОЯНОВ Владимир Калоянов е потомък на тавр и й ски те бъл гари. Роден е на 22 септем ври 1954 г. в с. Вайсал (Лозоватка), Приморски район на Запорож ка област, Украй на. Завърш ил е Л и тер атур н и я и н сти тут "Максим Горки" през 1981 г. и аспирантур а в И нститута по история на БАН. О т 1991 г и понастоящ ем е член на Конгреса на украи нски те писатели. Член е на Съюза на б ъ лгар ски те писатели. Издал е сти хо сби рки те "Капки от корена"

119

(1991) и "Звънлив капчук" (стихове за деца, 1994), хри стом ати ята "Българска л и те ратура" (в съавто рство с проф. С. Янев, 1994) и преводната от украи нски на бъл гарски сбирка "Слънчевото училищ е" (1997).

Памет Но стига ми тая награда да каж е нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода Хр. Ботев

С ърцето му от кремък сътворено огниво във бунтарските гърди. О т зов за св о бо д а възпламенено, навеки сл о в о то му ще пламти.

С тои сега безмълвен под небето и страж е на свещения Балкан. Т ук верен на народа е, където е паднал от народа неразбран.

В живота си не знаел светла радост, със стиснат заканително пестник застинал той в гранит - самата младост, изваяна като нестихващ вик.

Моя земя Загърбил това, що е минало, аз търся днес на птиците пътя. П робуж дат ме на м ладостта годините и ме настигат на майка съветите. Поляга нататък житната нива, класът сладнее, в шепа го стривам. Солена п от по чел ото избива и селяшката ми душа е щастлива. Сраснал съм се от д етство с полето, сърцето далеч по земята тъгува. Във всеки житен клас ми е сърцето. Т и хо е, по тревата стъпките си чувам.

Спомен за мама И денят - като нощ. Само сенките на ябълките д ок осват тревата. Есента е в паяжина бяла. 120

Ж ивотът се разтопи като звук. А домът без радост. Н яма я мама. Земята обедня.

Таня ТАНАСОВА-ТОДОРОВА Родена е на 19 юни 1963 г. в с. Валя Пержей, М ол дова. Завърш ва Киш иневския държ авен ун и вер си те т по спец и ално ст "Ж урналистика". Работи в киш инев ския вестни к "Родно слово", р едактир а болградския вестни к "Камбана". Пише сти хо ве на б ъ лгар ски ези к. И здадени са сбирките "Това съм аз" (1990 г., гр. Киш инев), "Нежни листа" (1994 п, гр. Болград), "Полет от О нгъла" (1999 г., гр. Габрово, Българи я), "Ще ме харесваш после" (2004 г., гр. Габрово, България) и др. Л ириката на Таня Танасова-Тодорова отразява бо гатата о д ухо тво р ен о ст на бесарабска бъ лгар ка, лю бов та към своя народ и уваж ението към историята му.

От Онгъла О ттук е тръгнал А спарух, от Онгъла и към Балкана. О ттук. Свидетел е Ялпух, да ни напомня той останал. Видяла, знае тази степ, че тук прабългари живели. Земя орали и овце отглеждали и песни пели. О ттук е тръгнал А сп арух! О ттук България голяма е взела нещо като дух, дух, к ой то другаде го няма. О ттук е взела този блян, о тту к е взела тази пролет. 121

А разцъфтяла вече там и там се вдигнала във полет. О ттук е тръгнал А спарух. Пък стъпките му дъжд измива. Н о жив е неговият дух той в нашите сърца попива.

Заминаване „ Вървят наляво гласове и стъпки... “ Петър Лозанов

Как слънцето без мене ще изгрее таз сутрин в род н ото ми сел о? В очите ми н ебето се люлее... Н о няма как - притискам с пръсти чело... О стават тук приятели и близки. У ж заедно см е си били току-щ о. И в тоз момент, о, кол ко ми се иска май да не съм си идвала изобщ о. Да съм живяла с тайната надежда, че ск о р о , м н ого ск ор о ще се върна. И майка ми, с кълбо от бяла прежда във двора да заваря, да прегърна. О стават тук, на пейките, комшии, поседнали до къщите си гордо. Н е зная как тъгата си да скрия... И плачат в мене свидните акорди. Вървят на изток къщички, градини, дувари - бел и ,син кави и сини. Дали пак ще си дойда догодина или и тя в очакване ще мине? Вървят на изток стълбове, дървета. И сел ото остава в долината. И аз съм същ о там, там, откъдето съм тръгнала веднъж към самотата.

122

Тодор СТОЯНОВ Роден е на 7 ноември 1957 г. в с. Волное, Тарутински район, О деска област. Завърш ил е Киш иневския държ авен ун и вер си те т по спец и ално ст "Английска филология". Тодор Стоянов пише сти хо ве на български ези к. Из дадени са две негови сти хо сби рки : "Акварели" (1991 г., гр. Кишинев) и "Размисъл" (1995 г ., гр. Болград, Одеско). Тодор Стоянов е член на Съюза на писателите на М олдова и на Съюза на независим ите български писа тели (България).

Старата черква А х , удари пак камбаните! Раждат се звуци и мрат... Л еко д ок освам със дланите хладна стоманена плът. Н ейде във см ъ тн ото минало някому, като на нас, все тез камбани са кимали, пееха с същия глас... А пък к огато и ние с теб станем трева и листа, ще огласяват пак тази степ звуците на вечността...

Димитър ПЕЙЧЕВ Роден е на 19 май 1943 г. в с. Бургудж и (днес с. Виноградовка), А рцизски район, Одеска област. О т 1962 г. учи ж ивопис при бележ ития худо ж ник М ихаил Греку. През 1970 г. завърш ва Киш иневското худо ж естве но училищ е "И. Е. Репин". През 1975 г. завърш ва М осковския полиграф ичес ки и н сти тут по спец и ално ст "Худож ник-полиграфист". Член е на Съюза на м олдовските худож ници. Сред сънародниц и те си е прочут като худож ник, обаче от десетина години пише стихове на български език.

123

Утро далечно У тр о далечно, в бяло облечено, сребърен черковен звън, бели момичета с китки окичени, стари дувари, от слънце напечени, зная, тъгувате вие за мен. Черги окърпени, вехти дисаги, бели месали, възглавници писани, купища пълни, алени грънци, с бяло брашно нощови всички сте живи за мен тази вечер, всички сбрани см е ний на хоро... Как да не каним кавала на Каню, как да не чуем Яна усмяна, Яна усмяна, с нова премяна? К ол ко ми светиш ти, утр о далечно, пред Н овогодиш ната идваща нощ! Свирете, пейте, играйте на ръцете ни, български наши деца. У тр о далечно, кол ко си вечно!

Нощем в Буджака Тиха нощ е, лятна спи будж акската земя, спят нивята, спят лозята, спят баири, долини, спи рекичката далече, кладенецът е заспал, спят дикани наредени, спят девойки уморени, дядовият спи кавал, спят звънците под звездите, спят зрънцата под луната. Само някоя майка нейде пеленачето повива и в нощта му тихо пее: „Нани, синко, нанкай, чедо, да пораснеш ти голям, че ще яхнеш коня бял, ще засвириш на кавал да се чуй кавала дядов вечер, нейде надалече“ . 124

Анна КОСТРОВА-ТЕРЗИВЕЦ Родена е на 10 декем ври 1976 г. в с. Д елени, Арцизски район, О деска област. Завърш ва Соф ийския ун и ве р си те т по спец и ално ст "Ж урналистика". О т 1999 г. работи във вестни к "Роден край" като ли тер атур ен р едакто р , после - ж урналист. Пише стихове на български ези к, които започва да публикува още като студ ентка. През 2002 г. нейни те стихове са публикувани в алм анах "Родолюбец" (Со фия). М ного сти хо ве на Анна Кострова-Терзивец са посветени на своите корени, на природата на Буджака и родното село.

Две люлки, две родини Две люлки, две родини ме люлеят и двете тъжни песни светли пеят едната като майчица е нежна, а другата е приказна и снежна. Две люлки, две родини ме люлеят, в Украйна гор д о българи живеят. Те своя бряг и св оя свят си пазят, на вечното х о р о другари канят. Украйна! България! На кръстопътя те са две пътеки, две думи, две родини, две утехи едната е съдба, пък другата - мечта, а лю бовта към двете е една!

*** „Да се завърнеш в бащината къща...

“

Д и м ч о Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща след дълъг път за важна среща. Да кажеш тихо: майко, татко, от радост болно е и сладко. Оглеждам бавно м оя роден двор, лозата, някога от мен садена, изнасям дървения бабин стол и сядам радостна, смирена. 125

Във тук тук тук

тази къща врем ето е спряно, м ой то д етство палаво живей, аз безгрижно съм се смяла, и сега сърцето ми беззвучно пей!

Безмълвно дишат стаите широки, грижливо подредени по реда. Старателно белосани таваните високи от майка ми - най-нежната в света! Напускам пак любимата си стая... За колко време, знае сам о Б ог. Долавям тъж ното роди тел ско „Почакай! Не бързай! Н е усилвай на ж ивота х о д !“ . Н о аз не спирам и не се оглеждам, потеглям към незнайни светове... К ъдето нощем тихо ще си спомням за бащината къща сред Б удж ак ск ото поле.

Марианна ЧЕПРАЗОВА Родена е през 1983 г. в с. Чийший (сега с. О городное), Болградски район, О деска област, Украйна. Още в начално училищ е започва да учи български език. През 2005 г. за вършва О деския Н ационален ун и ве р си те т по спец и ално ст "Украинска и българска филология". Пиш е сти хо в е на б ъ лга р ски е зи к . П овечето сти хо в е посвещ ава на родната къща и майчината обич.

Защо не съм орлица Защо не съм орлица да литна в родно село и в хладната водица да се окъпя см ел о? Гераните са свети, харманите богати! Защо не съм вълчица? Щ е бягам до умора. Щ е литна като птица 126

да видя родни хора. И българско да дишам, да слушам мили песни, и манджи да мириша из стаичките тесни. Каруците да скърцат по улиците криви, и бабите да бързат към черквите с молитви...

* * * „Да се завърнеш в бащината къща...

“

Д и м ч о Дебелянов

Да се завърнеш в бащината къща, да видиш майка си, баща си. К огато вече ще е късно, да видиш де е твой то щастие. Да седнеш тихо до пещта, да се оплачеш на роднини, да им разкажеш за неща, безпокоили те с години. Съвет да чуеш от бащата, от майка прошка да помолиш, да стигнеш после до вратата и пак отвън да я затвориш.

Зиме ще се върна Зиме ще се върна, мамо, к огато сняг ще навали. О т комини димът да хвърчи, ще се върна в у тр о ранно. Да е всичко бял о-бяло, да ми скърца под краката. И от сняг се не видяла ще почукам на вратата. Да е м еко, белоснеж но и студ ен о във хармана,

и да те прегърна нежно тебе, мамо, в у тр о ранно. Да ме пуснеш в топла стая със очите насълзени, бързичко да ме нахраниш и да седнеш ти до мене... Щ е се върна в у тр о ранно аз от сняг се не видяла. Прегърни ме, мило мамо, майко м оя побеляла!

Анна Ж ЕЧЕВА Родена е на 2 май 1973 г. в с. Ж овтневое (сега Кара курт), Болградски район, О деска област. Завършва Ш уменския уни вер си тет "Епископ Кон стантин Преславски" по специалност "Начална педагоги ка". През 1997 г. започва да работи като фотож урнал и с т във ве стн и к "Роден край". О т 2003 г. е пом ощ ник на президента на А соц иац ия та на бъ лгарите в Украйна Антон Киссе.

127

Пише стихове от ученическите си години на български и на руски. Анна Ж ечева е л аур е а т на Н ационалния ко нкур с за поезия "Нова Загора 2005", в който взем ат участи е почти 160 български поети и една българка от Ук райна, една от 30-те наградени участници.

Буджак мой ненагляден Цъфтяща степ - Будж ак м ой ненагледен земя свещена, свиден край оби чан ! Във твой то лоно аз до дъх последен ще черпя сила, радостна ще тичам! А з твойта шир прекрасна ще прегърна и тихичко земята ще целуна. И дланите си аз ще ти протегна, в прегръдка твоя топла ще се гмурна. Лъчите нежно мене ще ме греят, нивите с ж ито мене ще ме галят, лозята младо вино ще разлеят с горчив нектар душата ще разпалят. Във твойта люлка аз ще се люлея, от аромата на степта пленена. А з песните ти ласкави ще пея и ще заспя във тебе аз, смирена.

► П одготви заед н о съ с съ учен и ц и те си м узи кално-поети чна ком позиция за 24 м ай, като и зп олзвате сти хове на б ъ л гар ски те поети от У кр ай на. ► П одгответе училищ но м ер о п р и яти е „Б ъ л гар ски те д и асп о р и по света", като и зп о лзвате тво р б и те на б ъ л гар и те, които ж и вея т извън п р ед ел и те на България. ► О р га н и зи р а й те ко нкур с на учени ч ески съ чи нени я "Да се завъ р неш в бащ ината къща..."

128

ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ КРАТКА ХРОНОЛОГИЯ НА СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ПРЕЗ ХП-ХХв. ИСТОРИЧЕСКИ ДАТИ И СЪБИТИЯ (ХП-ХХв). 1185 г.

Освобождение на България от Византийското робство.

1197 г.

При нов заговор е убит цар Петър II. На престола се възкачва третият брат - цар Калоян

14 април 1205 г.

Българската войска под водителството на цар Калоян разгромява кръстоносната армия на император Балдуин Фландърски край гр. Одрин. Латинският император е пленен и откаран в Търново.

1 2 1 8 -1 2 4 1 г.

България при цар Иван Асен II. Най-голям разцвет и политическо могъщество на Втората българска държава.

9 м ар т 1230 г.

Българска войска начело с цар Иван Асен II разгромява и пленява при с. Клокотница византийската армия начело с император Теодор Комини.

1 2 7 7 -1 2 8 0 г.

Селско въстание начело с Ивайло.

18 ю ли 1331 г.

Голяма победа на българите начело с цар Иван Александър над византийската армия при с. Русокастро, Бургаско.

28 ю ни 1389 г.

Битката на Косово поле.

17 ю ли 1393 г.

Търново пада под властта на османците.

1395 г.

Краят на Търновска България.

1 4 0 4 -1 4 0 8 г.

Първо въстание против османските поробители начело с Константин и Фружин.

10 септем ври 1444 г.

Християнската армия на Владислав III и Хунияди е разбита от турците в битката при гр. Варна. Крал Владислав загива.

1598 г.

Първо Търновско въстание начело с архиепископ Дионисий Рали, Тодор Балина и Павел Джорджич.

1686 г.

Второ Търновско въстание начело с Ростислав Стратимирович и Савелий Дубровски.

1689 г.

Карпошово въстание в Македония с център в гр. Скопие (начело с Карпош войвода). 129

1762 г.

«История славянобългарска» - Паисий Хилендарски.

1824 г.

«Рибен буквар» - Петър Берон.

14 април 1821 г.

В гр. Котел е роден Георги Раковски - патриарх на българското националноосвободително движение.

1 8 2 9 -1 8 3 0 г.

Около 130 000 българи след войната 1828-1829 г. се преселват в Бесарабия.

1835 г.

Подготовка за въстание с център Велико Търново, известен като «Велчова завера».

1835 г.

Въстават 16 села в района до гр. Ниш.

1837 г.

Отново въстание в района до гр. Ниш начело с Върбан Панов и Кръстю Нешин.

18 ю ли 1837 г.

В гр. Карлово е роден Васил Левски.

1841 г.

Първи опит на българската емиграция за революционен отряд, формиран в гр. Браила, организиран от Васил Хадживълков - тъй наречения «Първи Браилски бунт».

1841 г.

Нишкото въстание, начело с Никола Сръднак и Стоян Чавдар.

1842 г.

Опит за втори бунт в гр. Браила, начело с Георги Раковски.

1843 г.

Трети Браилски бунт начело с Андрей Дешев и Никола Филиповски.

1854 г.

В гр. Одеса Никола Палузов, Никола Тошков и др. основават Българското настоятелство.

1858 г.

Георги Раковски написва в гр. Одеса първия си план за освобождение на България.

1 8 6 4 -1 8 6 6 г.

Христо Ботев учи в гр. Одеса.

1866 г.

Христо Ботев е учител в с. Задунаевка, Арцизко.

6 ю ли 1868 г.

Дунава преминава чета начело с Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която води героични сражения, последното от които е на връх Бузлуджа.

1869 г.

Васил Левски започва да основава първите революционни комитети в България.

април-м ай 1872 г.

В гр. Букурещ се провежда първото общо събрание на БРЦК и за председател е избран Любен Каравелов.

19 ф евруари 1873 г.

Васил Левски е обесен от османските поробители в гр. София.

В края на 1874 г.

Любен Каравелов се оттегля от революционното движение и се отдава на публицистична дейност.

130

1875 г.

Христо Ботев застава начело на БРЦК.

П р о л етта на 1876 г.

Подготовка на Априлското въстание.

1 2 -1 4 април 1876 г.

Събрание на делегати от Четвърти Панагюрски революционен окръг в местността Оборище.

2 0 април 1876 г.

Тодор Каблешков обявява Априлското въстание, като изпраща «Кървави» писма до останалите революционни комитети.

В края на април 1876 г.

Въстанието избухва и в градовете Клисура, Стрелча, Батак, Бранцигово, Перушица и в много села.

17 май 1876 г.

Река Дунав се преминава с кораб «Радецки» от четата на Христо Ботев, която след две героични битки е разбита на 1 юни 1876 г. във Врачанския балкан.

2 ю ни 1876 г.

Христо Ботев загива в сражение във Врачанския балкан.

2 1 -2 3 авгу ст 1877 г.

Тридневни боеве в защита на Шипченския проход.

8 - 9 януари 1878 г.

Боеве при Шипка и Шейново с участие на Българското опълчение, при което е пленена армията на Вейсал паша.

3 м ар т 1878 г.

В с. Сан-Стефано е подписан мирен договор, според който се възстановява българската държава, а българският народ получава своята свобода.

ю н и -ю л и 1878 г.

В Берлин се провежда Берлинският конгрес, на който България е разпокъсана на пет части, като българските земи са дадени на Сърбия, Румъния и върнати на Турция. Създадени са две български държави: Княжество България и Източна Румелия.

5 октом ври 1878 г.

Избухва Кресненско-Разложкото въстание.

21 януари 1879 г.

В гр. Русе почива Любен Каравелов.

10 ф евр уар и 1879 г.

Във Велико Търново е открит първият български парламент - учредително събрание, което трябва да приеме първата българска конституция.

16 април 1879 г.

Приета и подписана Търновската конституция.

ю н и 1879 г.

За първи български глава е избран княз Александър Батенберг.

ф евр уар и 1885 г.

В гр. Пловдив е съдаден Български таен централен революционен комитет, който си поставя за задача да извърши съединението на Северна и Южна България.

6 септем ври 1885 г.

В гр. Пловдив с участието на войската начело с майор Данаил Николаев е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. 131

2 ноември 1885 г.

Сръбският крал Милан обявява война на България.

14 и 15 ноември 1885.

Сръбската армия е окончателно разгромена в боеве при гр. Пирот.

19 ф евруари 1886 г.

В гр. Букурещ е подписан мирен договор между България и Сърбия.

1887 - 1894 г.

Министър-председател на България Стефан Стамболов довежда до бързо икономическо развитие на страната.

2 2 септем ври 1908 г.

Във Велико Търново е прочетен манифест за обявяване на независимостта на България от васалната зависимост от Турция.

23 октом ври 1893 г.

В гр. Солун е създаден Български македоноодрински революционен комитет, организацията, която застава начело на борбата на македонските и тракийските българи за освобождение от османска власт.

4 май 1903 г.

В сражение с османските поробители загива Гоце Делчев - всепризнат ръководител на борбата.

5 октом ври 1912 г.

Избухва Балканската война 1912-1913 г. България и Гърция обявяват война на Турция.

1 1 -1 3 м а р т 1913 г.

След 2-денонощен щурм Втора армия на ген. Никола Иванов овладява Одринската крепост, считана за непревземаема.

17 май 1913 г.

В Лондон е подписан мирен договор между Турция и балканските страни.

16 ю ни 1913 г.

Избухва междусъюзническата война между България и Сърбия, Гърция, Румъния и Турция от друга страна.

28 ю ли 1913 г.

В Букурещ е подписан мирен договор между България и балканските държави. Първа национална катастрофа.

1 април 1916 г.

Въвеждане на новия календар (стар / нов стил): 1 април става 14 април.

1 септем ври 1916 г.

България обявява война на Румъния.

5 януари 1917 г.

Българските части освобождават цяла Добруджа.

7 май 1918 г.

В Букурещ е сключен българо-румънски договор за прекратяване на войната между държавите.

2 9 септем ври 1918 г.

България подписва примирие с войските на Съглашението в гр. Солун.

3 октом ври 1918 г.

Цар Фердинанд доброволно се отказва от престола в полза на своя син - цар Борис III.

132

2 7 ноември 1919 г.

В парижкото предградие Ньой е подписан мирен договор между България и страните победителки. Втора национална катастрофа.

9 ю ни 1923 г.

Извършен е военно-фашистки преврат в България.

23 септем ври 1923 г.

Избухва Септемврийското антифашистко въстание. Въстанието е потушено, загиват над 5000 души.

7 септем ври 1940 г.

Южна Добруджа от Румъния се предава на България по силата на договора, подписан в гр. Крайова.

1 м ар т 1941 г.

Във Виена България подписва договор за присъединяване към страните от Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония).

П р о л етта на 1943 г.

Българският народ не позволява евреите от България да бъдат откарвани в германските лагери на смъртта.

28 август 1943 г.

Умира цар Борис III.

10 август 1943 г.

Формиране на Национален комитет на ОФ.

10 януари 1944 г.

Най-тежката бомбардировка на англо-американската авиация над София.

9 септем ври 1944 г.

Установява се правителството на ОФ.

2 2 септем ври 1944 г.

Манифест към българския народ за начало на бойните действия на Българската армия против хитлеристка Германия.

8 септем ври 1946 г.

Референдум за премахване на монархията.

15 септем ври 1946 г.

България е обявена за Народна република.

14 декем ври 1955 г.

НРБ е приета за членка на ООН.

1 0 -1 2 април 1979 г.

Космически полет на първия български космонавт Георги Иванов.

1981 г.

1300-тодишнината на българската държава.

1989 г.

Радикални промени в обществено-политическия живот на България.

133

БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ СЛЕД ВИЗАНТИЙСКОТО РОБСТВО Владетел

Години на управлението

Бележки

Цар Петър IV

1186-1196

в Преслав и Търново

Цар Иван Асен I

1186-1196

в Търново

Цар Калоян

1196-1207

Цар Борил

1207-1218

Цар Иван Асен II

1218-1241

Цар Калиман I Асен

1241-1246

Цар Михаил II Асен

1246-1256

ЦарКалиман II Асен

1256-1257

Цар Константин Тих Асен

1257-1277

цар, избран от болярите

Цар Ивайло Бърдоквата

1278-1280

пръв селски цар в Европа

Цар Иван Асен III

1279

Цар Георги I Тертер

1279-1292

Цар Смилец

1292-1298

Цар Иван Смилец

разширил територията на България до три морета Черно, Бяло (Егейско) и Синьо (Адриатическо)

основател на династията на Тертеровци

1298-1300 (?) (Йоан Палеолог Ангел Врана)

Цар Чака (Чоки)

1299-1300

ЦарТодор Светослав Тертер

1300-1321

Цар Георги II Тертер

1321-1322

Цар Михаил III Шишман

1322- 1330

Цар Иван Стефан

1330-1331

Цар Иван Александър

1331-1371

разцвет на българската култура

Цар Иван Шишман

1371-1395

в Търново и Никопол; последен търновски цар, водил епични битки с османците и възпят от народа

Цар Иван Срацимир

1356-1397

царувал едновременно с брат си Иван Шишман със столица Видин, която последна падна под османска власт

134

татарски хан, узурпатор на трона

основател на династията на ІІЇитттмановіти

ВЛАДЕТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖ АВА ( 1879- 1946) Години на правлението

Владетел

17.04.1879-26.08.1886

Княз Александър Батенберг

25.06.1887-03.10.1918

Княз, цар Фердинанд I

03.10.1918-28.08.1943

Цар Борис III

28.08.1943-15.09.1946

Цар Симеон II

15.09.1946

След референдум, България става република

ВАСИЛ ЛЕВСКИ „Каквото съм правил, в полза народу е..."

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български нацио нален герой. Той е идеолог и организатор на българската националноосвободителна революция, основател на Вътрешната революционна организа ция (ВРО). Най-много е известен като Апостола на свободата заради активната му дейност, свързана с организирането и разработването на революционна мрежа за освобождаване на България от османско робство. Неговата меч та е „България да е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание“ . През 2007 г. чрез национално телевизионно допитване на БНТ Ва сил Левски е избран на първо място в списъка на най-великите българи за всички времена. Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в гр. Карлово, в семей ството на Иван Кунчев Иванов. Родителите му имат пет деца - Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка. Баща му - Иван Кунчев (1808/1809-1851 г.), е буден и просветен сре ден занаятчия, занимаващ се с гайтанджийство и бояджийство. Запада ма териално, а по-късно е разорен поради злополучно поръчителство и нело ялност на неговия съдружник. Майката на Васил Левски е Гина Василева Караиванова-Кунчева (вероятно 1810-1878 г.). Васил Левски първоначално учи една година в килийното училище в Карлово (1845 г.), после продължава учението си във взаимно училище в Карлово (1846-1849 г.) и същевременно учи занаята кафтанджийство. 135

Майката на Левски - Гина Кунчева (с Начо Андреев Начев, най-го ле мия й внук), 1876 г.

Васил Левски като знаменосец на четата на Панайот Хитов през 1867 г„ гр. Белград 136

През 1851 г. след дълго боледу ване умират бащата и по-малката се стра Мария. Братята остават да се грижат за семейството. Васил е на 14 години и започва да учи абаджилък. От 1852 г. Васил е послушник при вуйчо си - архимандрит Васи лий, който обещава да изучи сестри ника си. През 1852-1854 г. живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църков но пеене и богослужение, пее в мест ния църковен хор. През 1855 г. заедно с вуйчо си напуска Карлово и отива в Стара За гора. Там учи две години в класното училище (1855-1856), същевременно пее в църковния хор. През 1856-1857 г. по настоява не на вуйчо си прекъсва обучение то в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Св.св. Кирил и Методий“ , което е основано от Най ден Геров през 1850 г. От това вре ме са неговите записки „В[ъ]ведение на обличителното богословие“ , кои то днес са най-ранния запазен ръко пис от Левски. През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си, който му поставя условие да се покалугери. На 7 декември 1858 г. приема мона шество с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“ под мантия та на йеромонах Кирил Рилски. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Бого родица“ в Карлово, където и служи до края на 1861 г., когато взема ре шение да се посвети на революцион ната борба.

На 3 март 1862 г. вечерта напуска Кардово с коня на вуйчо си и отпъ тува за Пловдив, за да се сдобие с тескере. След това се отправя към Бел град, където се установява в началото на април. В столицата на Сърбия се включва в Първата българска легия на Георги Раковски, чието име днес носи Болградската гимназия. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в Белград от 3-5 юни 1862 г. при Варош капия, Сръпска круна и Байраклъ джамия получава името Левски. На този етап Васил Левски изпитва силно влияние на Георги Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне наро дът на въстание. В края на юни 1862 г. заедно с група легисти е изпратен в Крагуевац, под ръководството на дядо Ильо войвода. Обаче вместо военно обучение те трябвало да косят трева за сръбска та армия, което довежда до конфликт с войводата им. В края на краищата заминава за Белград, където до края на 1862 г. учи абаджийство, а в сво бодното си време посещава казармата за усвояване на военни знания. В края на 1862 г. заминава за Влашко, където пребивава в столицата Букурещ до пролетта на 1863 г., обаче не след дълго се завръща в Бълга рия и се установява като певец в църквата в Карлово. През лятото същата година е арестуван за три месеца в затвора в Плов див (според някои източници - за участието му в легията, според други по оплакването на вуйчо му за кражбата на коня). На 19 април 1864 г., навръх Великден, в местността Алтънчаир край Карлово в присъствието на приятелите си хаджи Георги Попристов и Христо Пулев сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент е служител на свободата Васил Левски. От април 1864 до 1866 г. е учител в село Войнягово, Карловско, от март до октомври 1866 г. - в добруджанското Еникьой. Бидейки по-бли зо до границата, се надява да се свърже с Георги Раковски и да се запознае с неговите по-нататъшни планове. Продължава да развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

Васил Левски (вторият седнал от дясно на ляво) сред другари от Втората българска легия в гр. Белград, 1868 г. 137

Васил Левски в униформа на Първа българска легия. Букурещ.1869 г.

Васил Левски (вляво), брат му Христо Кунчев и Христо Иванов-Големия по време на Втората българска легия в Белград

През октомври 1866 г. заминава за кратко в Галац и Яш. Движи се в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. от ново се среща с Георги Раковски. В края на 1866 - началото на 1867 г. е учител в с. Конгаз в Север на Добруджа. През март 1867 г. заминава за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Георги Раковски. По негово предложение е определен и включен като знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на нейния 99-дневен поход в Балкана (28 април - 4 август). Заедно с четата премина ва в Сърбия и известно време остава в гр. Княжевац. През август и септем ври 1867 г. заедно с Панайот Хитов и Иван Кършовски живее в Белград, където постъпва във Втората българска легия (1867-1868 г.). През февруари 1868 г. се разболява тежко (вероятно язва на стома ха), лежи във военна болница, където е опериран. През април напуска Ле гията, която в края на месеца окончателно е разтурена от сръбското пра вителство. През май-юни 1868 г. е в Турну Мъгуреле, където заедно с Васил Ганчев-Плевнелията се уговарят да организират малка чета и да минат в България. През юни се среща с Хаджи Димитър в Букурещ във връзка с подготвяната чета, но не одобрява организацията им и се връща в Сърбия. През август е в Букурещ, където също е арестуван за кратко от влаш ките власти заради минаването в България на четата на Хаджи Димитър и 138

Стефан Караджа, но е освободен по здравословни причини. По това време съмненията му в целесъобразността на четническата тактика се превръщат в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. За пръв път изразява мнение, че трябва предварителна подготовка на наро да за участие в освободителното дело. В него се засилва убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Дими тър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната под готовка е необходимо условие за победата на българската националноосвободителна революция. До декември 1868 г. живее в Букурещ, където се свързва с дейците на „Българското общество“ . Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев. На 7 декември 1868 г. заминава за Цариград, откъдето на 11 декември 1868 г. започва първата си обиколка из българските земи. Тя е с осведоми телна и агитационна цел. При извършването й се запознава с условията и възможностите за революционна дейност в българските земи. В началото на януари 1869 г. напуска турската столица и се отправя към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Карлово, Со пот, Казанлък, Сливен, Велико Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. На всякъде разговаря със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Обнадежден, че в непродължителен срок може да бъде обявено въстание, приключва своята обиколка и на 24 февруари се завръща в Тур ну Мъгуреле. До края на април пребивава в Букурещ, като подготвя новата си оби колка. На 1 май 1869 г. започва втората си обиколка в българските земи с изходен пункт Никопол. Сега е снабден с революционна прокламация и пълномощно. И двата документа, които удостоверяват, че Васил Левски не е случаен човек, а изразява мнението на българска политическа органи зация в Румъния, са подпечатани с печата на „Временното правителство на Балкана“ . По време на тази обиколка поставя началото на изграждането на Въ трешната революционна организация (ВРО), която се състои от револю ционни комитети. Първият е основан в Плевен. Следва изграждането на частни революционни комитети в Ловеч, Троян, Карлово, Калофер, Ка занлък, Пловдив, Сопот, Чирпан и др. Втората обиколка го убеждава, че въстанието не може да бъде вдигнато толкова скоро, както мисли някол ко месеца преди това. Съзира необходимостта от по-голяма подготовка на народа, осъществявана от революционните комитети, свързани организа ционно помежду си. След завръщането си в румънската столица на 26 август 1869 г. се включва активно в живота на българската емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския револю ционен централен комитет (БРЦК). Стреми се да убеди емиграцията, че -------------------------------------------------------------------------------------------------- 139

центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се прене се във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ. Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. се завръща в България, До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни коми тети, обединени в цялостна организация. За столица на ВРО е обявен град Ловеч. Ловешкият частен революционен комитет е обявен централен. Васил Левски единствен е убеден, че в подготовката трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Към края на 1871 г. ВРО е единствената реал на сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Васил Левски изработва устава на организацията, разработва го в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на демократична република с гаранции за равенството на всички жители без отчитане на техния етнос и вероизповедание. Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавяне то и присъдата на Васил Левски - нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешки чорбаджия и последвалите разкрития от османската полиция. На 24 декември Левски, преоблечен като турчин, пристига в Ловеч. На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче. Предаден е на Софийската извънредна следствена комисия.

Васил Левски през 1870 г.

140

Последната фотография на Васил Левски, по която е издирван от турската полиция. Букурещ, 1872 г.

Васил Левски пред Софийската следствена комисия. Художник Калина Тасева

Съдът издава общо 15 присъди, от които две са смъртни - на Димитър Общи и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. В последните си мигове Апостола на свободата се изповядва пред ар хиерейския наместник на София отец Тодор Митов. В изповедта си казва: "Каквото съм правил, в полза народу е". На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, близо до мястото, където е издигнат неговят паметник. Васил Левски няма гроб, останките му не са погребани. В съвременна България личността на Васил Левски се възприема като най-ярката и най-откроена сред българските революционери. За българите той е национален герой и национален идеолог за "чиста и свята република".

О бесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. 141

Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. Хр. Ботев

^ Научи стихотворението наизуст.

МЕН

П аметници на Васил Левски

Паметник на Васил Левски в центъра на София

Най-първият паметник на Васил Левски в гр. Бердянск, Украйна. Името на Васил Левски носи и Неделното училище към българското друж ество „ Родолюбив основано в гр. Бердянск през 1992 г. 142

Паметник на Васил Левски в Карлово

ДАНАИЛ ЦОНЕВ НИКОЛАЕВ, БЪЛГАРСКИЯТ ГЕНЕРАЛ ОТ ПЕХОТАТА Д. Николаев е участник в Сръбскотурската война, Руско-турската война (1877-1878), Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбскобългарската война; военен министър в на вечерието на Балканските войни; първи ят офицер, получил най-високото звание в Българската армия - генерал от пехотата. Известен е като „патриархът на българ ската войска“ . Данаил Николаев е роден на 30 декем ври 1852 г. в гр. Болград (Одеско) в бъл гарско семейство, бежанци от Търново. През 1871 г. завършва Болградската бъл гарска гимназия. Военна служба започва във Волноопределящата рота на 54-ти Мински Пехотен полк. На 19 септември 1873 г. постъпва във 143

Воєнно Пехотно училище в Одеса като юнкер. Завършва през 1875 г. и на 20 юли се завръща в полка си в Кишинев с воєнно звание портупей-юнкер. Като научава за приготовленията на Сърбия за война с Османска та империя, на 14 юни (нов стил) 1876 г. подава молба да бъде уволнен от военна служба, за да се включи във войната. Молбата му е прегледа на от началника на дивизията генерал-майор Михаил Драгомиров, но Да наил Николаев не е уволнен, а изпратен в отпуск. Участва като доброво лец в Сръбско-турската война. Сражава се при Бабина глава, Мировица и Гъмзи град. По време на войната през 1877-1878 г. е командир на рота от V Опъл ченска дружина в Българското опълчение. Отличава се в боевете на Шип ка и в Шейново. На 8 юли 1877 г. е произведен в първо офицерско звание подпоручик, а на 10 август 1877 г. е повишен в поручик. В началото на 1880 г. Данаил Николаев е назначен за командир на I Пловдивска дружина. На 1 март същата година е повишен в звание щабс-капитан от Източнорумелийската милиция. По-късно е назначен за командир на II Пловдивска дружина. Същата година Данаил Николаев е поканен да кумува на жандарме рийския офицер в Чирпан и негов добър приятел Константин Паница. Там той се запознава с най-малката сестра на годеницата - Радка, за която по-късно същата година се жени. В деня на венчавката със специална запо вед на княз Александър Батенберг, лично секретарят му К. Стоилов връч ва на капитан Николаев Орден „За храброст“ III ст., за участието му в Ру ско-турската война (1877-1878). На 15 ноември 1883 г. е повишен в майор от Източнорумелийската ми лиция. Като командващ голяма част от милицията по време на военни ма неври на 6 септември 1885 г. отстранява главния управител на Източна Румелия, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княже ство България и Източна Румелия. На същия ден е издадена прокламация на БТЦРК за създаване на временно правителство на Източна Румелия. В него е включен и майор Николаев. Заема длъжността главнокомандващ Източнорумелийската милиция. Със заповед №4 от 9 септември 1885 г. майор Николаев е назначен за началник на Търново-Сейменския отряд. На 11 септември с.г. е повишен в звание подполковник. През Сръбско-българската война командва Източния корпус, а при контранастъплението на българската армия, след боевете при Сливница (5-7 ноември 1885 г.) - Западния корпус. Командва настъпление към Ца риброд и Пирот. След края на войната е награден с Орден „За храброст“ II ст. и повишен в звание полковник. Така Данаил Николаев става първият полковник от българската армия.

144

Д ърж авната дейност на генерал Д. Н иколаев След детронирането на княз Александър I Батенберг Д. Николаев ста ва военен министър и участва в потушаването на бунтовете на офицерите през 1887 г. По негова заповед военните формирования, участвали в пре врата, са разформировани, а бойните им знамена - изгорени. След избора на Фердинанд I за български княз Данаил Николаев на пуска поста военен министър и е назначен за военен съветник на княза (1887-1893). На 14 февруари 1891 г. е повишен в звание генерал-майор. Участва в специалната делегация по време на бракосъчетанието между княз Ферди нанд I и принцеса Мария Луиза. На самия прием, за да се задоволи нечие „суетно желание“ , не е спазено висшестоянието на чиновете, поради кое то е накърнена честта на генерал Николаев. Напуска двореца и в знак на протест подава оставка. Между 1893 и 1897 г. е в запаса, като през това време е председател на Върховния македонски комитет (1895-1897). След връщането му в армията княз Фердинанд I го назначава за генерал-адютант (1897-1907). На 15 ноември 1900 г. е повишен в звание генерал-лейтенант.

Кабинетът на Александър Малинов през 1908 година. Генерал Николаев е вторият от ляво на дясно.

От 1907 до 1911 г. генерал-лейтенант Николаев е военен министър и ръководи подготовката на армията за предстоящите войни. През 1907 г. -------------------------------------------------------------------------------------------------- 145

лично княз Фердинанд го награждава с Орден „Св. Александър“ I ст. с брилянти. Като министър на войната, на 22 септември 1908 г. генерал-лей тенант Данаил Николаев приподписва манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на Независимостта на България. На 18 май 1909 г. става първи ят български офицер, получил званието генерал от пехотата (инфантерията). През 1911 г. напуска армията и минава в запаса. Обаче по време на Балканската война командва гарнизона на Ямбол. На 16 април 1925 г., при атентата в църквата „Света Неделя“ , загива единственият му син - подполковник Никола Николаев. На 6 май (Гергьовден) 1936 г. ген. Николаев е награден лично от цар Борис III с най-високото българско отличие - Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“ . Като старши генерал в Българската армия, на 12 юли 1937 Данаил Ни колаев става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски. Генерал от пехотата Данаил Николаев умира на 29 август 1942 г. в Банкя. В негова чест булевард в София е наименуван „Генерал Данаил Николаев“ и през 1934 г. село Калъчлий е преименувано в Генерал Николаево (от 1966 г. е квартал на гр. Раковски).

Н аградите на Данаил Цонев Николаев • • • • • • • • • • •

Орден „За храброст“ II и III ст., 2-ри клас Велик кръст на ордена „Св. Александър“ с брилянти и I ст. на съ щия орден Златен орден и медал „За заслуга“ Орден „Св. Св. Равноапостоли Кирил и Методий“ Сръбски орден „Бял орел“ I ст. Сръбски медал „За храброст“ Черногорски орден „Данило“ I ст. Румънски орден „Румънска звезда“ с меч Турски орден „Османие“ I ст. Турски орден „Меджидие“ I ст. с брилянти Персийски орден „Лъв и слънце“ I ст и др.

Отговори на въпросите:

1. Тачи ли се паметта на Д . Николаев в нашия край? 2. Известно ли е нещо за родителите на Д. Николаев? 3. Живеят ли в Украйна потомците на роднините му?

146

НЕОФИТ РИЛСКИ Неофит Рилски е български мо нах, учител и художник. Една от воде щите фигури в българското просвет но движение през първата половина на X IX век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“ . Обикновено се приема, че Нео фит Рилски е роден през 1793 годи на в Банско, но според други сведе ния това става през 1790 година в село Баня (Гулийна баня), Разложко. Свет ското му име е Никола Поппетров Бе нин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от рода на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си. Негов дядо е игуменът на Рилския манастир Теодосий I Рил ски. Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто баща е зографът Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче Димитър да замине за Рилския манастир и там да се учи за иконопи сец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Но скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Иеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 година и му дава монаше ското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист.

Учи телската дейност на Н еоф и т Рилски През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където из вестно време е секретар на епископ Игнатий. Негов ученик и впоследствие близък приятел е Захари Зограф. Младият иконописец и художник прие ма своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят актив на кореспонденция, която е ценен биографичен източник, до самата твър де ранна смърт на Захари Зограф през юни 1853 година. 147

Г.ОЛГЛГПКЛ

кг«тво* кнома* ИЗЛОЖИШ о м

Г Р Її Лі ЛІ її Т І К її Са

-ф

Ь '

іишво оо'іиіиня. ‘ Ітх І(і'*»гг4 II. П. ;;^і.ч им сицЛгиьм {Ситіли І У и і м . Лі ^ № т;хіли і| и ї л и ; т : і . !ж і ; . і л П

е(ч'м|») і КІ (Ш ЙЛДХКІ ЇП ЦЕ^ДШ ТІ іі;,'д;г:Хгня хі Ці т; п,ч;і:Іц«4И4

ГЧлХамЛії*. т г і і * ч , ■ м м іА т а , *

«гллчлі»іай Та ч а - т а м й іт г і. N ^ І І т

мп*цМч*>Ч*ілк*та, А И

1 оЛгатп.

І>|иМ ТО Т И П І .

•* і ггчткіїиі шмкх

І ТІ

Г. Іф-ІТІА ЛИсТіІІІФИІІ, Житіи Глгі(мрк<а . (і ш д и т іл { н к ц к п *:• і;;;;г ім л : ні (’ац>,-іс ;рііхяі|и.

*ІТ ІУжмм І V* Г* Оіг'Т 'і Н 0 <і ф І* Т л Ц анміл^і II. II, Гй.ІИ-

к* ЕіонГрОДЯ. її/. КфБМиЦІ. ОС* Кііджіпс*-Оігв<*.*и і'нпої ІШ

Корица на „ Българска граматика“

І «їж Корица на „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език “

След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да из действа разрешение за възстановява нето на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увен чава с успех, ако се съди по султан ският ферман от 10 ноември 1833 го дина. Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпра ща в Букурещ, за да изучи дидактическата метода в тамошното гръцко учи лище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габро во. През 1834 година Неофит се връ ща в България и на 2 януари 1835 го Гробът на Неофит Рилски до дина първото габровско взаимно учи църквата на Рилския манастир лище отваря своите врати. 148

Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно пра ви първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска габров ското училище и става учител в Копривщица. През 1836 година създава първия български глобус. През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Краткое и ясное изложение... на гръцкия език“ (1835), „Болгарска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837). След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в ма настира и продължава книжовната си дейност. След като получава пока на да преподава славянски езици в богословското училище на Халки, той преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския ма настир, поради върлуващата в училището холера. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“ , а година по-късно -„Х р и с томатия славянското язика“ . От 1852 година до края на живота си се пос вещава на книжовна дейност в Рилската обител.

Последните години на живота През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския ма настир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“ , а през 1879 година „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“ . Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година и е погребан в Рилския манастир.

Отговори на въпросите:

1. Каква е ролята на Неофит Рилски в българското просветно дело? 2. Кога и с каква цел се създава Априловската гимназия в Габ рово? 3. Колко е важна книжовната дейност на Неофит Рилски?

149

БОРИС III

Портретна снимка от началото на 1940-те години Л и ч н и данни Управлени е

от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г.

К оронация

3 октомври 1918 г.

П ъ л н о име Роден П очи н ал П огребан в П редш ествен и к Н аследник

Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски 30 януари 1894 г. София, Княжество България 28 август 1943 г. София, Царство България Рилския манастир Фердинанд I Симеон II С ем ейство

Д инастия Б ащ а М айка Б рак П о то м ц и

150

Сакскобургготски Фердинанд I Мария Луиза Йоанна Савойска Княгиня Мария Луиза Княз Симеон Търновски

Борис Ш Обединител (официално: „Негово Величество Борись Ш, по Бо жията милость и Народната воля, Царь на Българите, Принци Саксь-Кобургъ-Гота и Херцогь Саксонски“ ) е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на ЗО януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 г. до смъртта му на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд І, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата Световна война.

Подписът на цар Борис III

Роден е на 30 януари 1894 г. в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. През Балканските войни (1912-1913 г.) и Първата Световна война участва като офицер за свръзки по фронтовете в действащата армия. В края на Първата световна война е провъзгласен за цар на България след абдикацията на баща си.

Борис като престолонаследник , 1905 г.

Борис като м ладеж

151

Скиптър на цар Борис

Лична карта на Борис III

Царски монограм на Борис III

ВОЕННИТЕ ЗВАНИЯ НА БОРИС III • Подпоручик (30 януари 1893 г.) • Капитан (30 януари 1912 г.) • Майор (16 януари 1916 г.) • Подполковник (1916 г.) • Генерал-майор (3 октомври 1918 г.) • Генерал-лейтенант (1928 г.) • Пълен генерал (1938 г.) Макар и неохотно, Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

Борис III при откриването на IV М еж дународен конгрес за византийски изследвания, София , 9 септември 1934 г. 152

България по време на Втората Световна война След началото на Втората Световна война Борис III насочва България към неутралитет. София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г. През 1940 г. царят подписва Закона за защита на нацията, който лиша ва евреите от повечето граждански права и по същество представлява ко пие на Нюрнбергските закони на Германия. През 1940 г. Борис III отклонява всички предложения за сключване на договор за мир и дружба, дори онези, в които е включена и възможността за бъдещо съвместно присъединяване към Оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съ гласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт. През март-април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възмож ността да администрира до края на войната земите, известни от история та като Поморавие, Вардарска Македония и Беломорие. Във връзка с това цар Борис III е наречен Цар Обединител. След избухването на войната, по договора с Германия, България не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фрон та да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби от български младежи-ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Ве ликобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на германските съюзници. През 1943 г. като част от т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от „новите земи“ , както и част от евреите от старите територии на страната. Първа та част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдей ствието на държавната администрация на профашисткото правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на Българската пра вославна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиціо нери и др.

Смъртта на Борис III Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване след обяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Спо ред дневника на германския аташе в София по това време, полковник фон -------------------------------------------------------------------------------------------------- 153

Шонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя - Зайц и токсикологът Ханс Епингер - са вярвали, че царят е умрял от същата от рова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас: бавно действаща отрова, коя то действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта. Слухове за смъртта на царя твърдят, че е отровен по нарежда не на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с царя и неговия отказ да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“ , на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където царят е погребан в манастирската църква. Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II, от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет - проф. Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов до превра та на 9 септември 1944 г., когато е назначен последният регентски съвет в състав: акад. Тодор Павлов, проф. Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, който управлява до установяването на републикански режим на 15 сеп тември 1946 г. През 1946 г., по нареждане на комунистическите власти, останките му са ексхумирани и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“ . През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.

Гробът на Цар Борис III е Рилския манастир 154

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирва нето на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“ . То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г. В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: „На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония“ .

Отговори на въпросите:

1. 2. 3. 4.

Кога е роден Борис III? Как се казват децата му? Кога умира Борис III? Къде е погребан Борис III?

ХРЕЛЬО ВОЙВОДА Хрельо войвода (Стефан Хрельо, Хрельо Драговола, Стефан Драговол) е средновековен български властител на служба при кралете Стефан Милутин, Стефан Дечански и крал, впоследствие цар Стефан Душан.

Хрелъовата кула 155

Благодарение на него Рилската обител е съградена на днешното й мяс то, където тя става символ и хранител на българщината през вековете на османското робство. Хрельо е прототип на Рельо Шестокрили в българ ския юнашки епос. Стефан Драговол получава титлата протосеваст от Андроник II, зара ди оказаната му помощ в конфликта с неговия внук. За пръв път се споме нава в изворите за събития през 20-те години на XIV век, когато командва кралски военен отряд, изпратен във Византия. Средище на феодалните му владения първоначално е Щип. Хрельо се отличава в борбата срещу византийците още от времето на кралица Анна Тертер. Сръбските крале Стефан Урош Милутин и Стефан Дечански разчитат на властителя си и ценят неговата военна помощ, която Дечански предоставя на император Андроник II в борбата му срещу него вия внук Андроник III. Търновският цар Михаил ІТТитттман от своя страна подкрепя младия Андроник в гражданската война във Византия. Хрельо взема участие във Велбъждската битка като верен властител на Стефан Дечански. През 1334 година Хрельо обновява Рилския манастир, премествайки го от старото му място на сегашното, а през 1335 построява Хрельовата кула. На нейната южна стена е изписано с вградени тухли: „При владиче ството на превисоки господин крал Стефан Душан, господин протосеваст Хрельо с голям труд и разход изгради тази кула на светия отец Иван Рил ски и на Божията майка, наречена Осеновица, в годината 6843 индикт пети (1334-35)“ .

156

Около 1336-1340 г., по време на военните успехи на византийците и заболяване на Душан, Хрельо за известно време признава върховната власт на византийците, за което получава титлата кесар и апанаж с център кре постта Струмица, заедно с обширни владения между Щип и Мелник и по левия бряг на Струма. В началото на 40-те години на XIV век се включ ва в поредната гражданска война във Византия (1341-1347) на страната на Йоан Кантакузин, който за награда му отстъпва Мелник. След оздравяването си Душан сключва с Кантакузин споразумение, по силата на което Хрельовите земи се връщат под властта на царя. В Душановото царство Хрельо е един от тримата велможи (заедно с Прелюб и Войхна), които носят титлата кесар. Впоследствие Хрельо е принуден да се замонаши в Рилския манастир и приема името Харитон. В края на 1342 година, на 27 декември, той е убит от наемни убий ци, пратени от Стефан Душан. Погребан е в изградената от него църква на Рилския манастир. Запазени са късове от надгробната му плоча с възпоме нателен надпис.

Отговори на въпросите:

1. Каква е ролята на Хрельо войвода в построяването на Рил ския манастир? 2. Как Хрельо войвода е участвал в запазването на манастира? 3. Кои думи в текста не разбираш? Запиши ги в речничето си.

157

БЪ Л ГА РИ ТЕ ПО С В ЕТА

ДЖОН АТАНАСОВ Джон Атанасов е роден на 4 октомври 1903, на няколко мили западно от град Хамилтън, Ню Йорк. Баща му - Иван Атанасов е роден в с. Бояджик, Ямболска област. Не говите родители загиват в Априлското въста ние. През 1889 г. 13-годишният Иван Атана сов емигрира в САЩ заедно с чичо си. Майката на Джон Атанасов се казва Ива Лусена Пърди (Іуа Ьисепа Ригс(у). учител ка по математика. Джон младши е първото от 9-те деца на Ива и Иван. В Брюстър, щата Флорида, Джон Атанасов младши завършва училище. Семейството на Джон се премества в Стара Чикора (Флорида), преди той да влезе в гимназия. Там той завърш ва средния курс за две години, с отличие по математика и природознание. Тогава вече е решил, че иска да стане физик. През 1921 г. Джон влиза в Гейнсвилския университет в щата Флорида, но със специалност „Електро инженерство“ , защото най-силно желаната от него специалност не била за стъпена в учебния план на Гейнсвилския университет. Междувременно за почва да се интересува от електроника и продължава с висша математика. Атанасов получава бакалавърската си степен по електроинженерство през 1925 г. с отличие, след което започва да преподава в Щатския колеж на Айова. Всъщност това не е единственото предложение, което получава поканен е от много университети, включително Харвардския, но избира колежа на Айова, защото от там получава първата оферта и заради добра та репутация в инженерните и научни специалности на колежа на Айова. През юни 1926 г. Джон Атанасов получава учителската си степен по математика в Айова, където е нает за преподавател. Оженва се за Лура Мийкс, след около година се ражда първото от трите им деца - Елзи. О с таналите са Джоан и Джон Атанасов III. Когато дъщеря им навършва една годинка, младото семейство се премества в Мадисън, Уисконсин, където Джон е приет за докторант. Неговата дисертация „Диелектричната кон станта на хелия“ е свързана с голям брой сложни изчисления. Изморител ните часове пред механичния калкулатор „М онро“ накарали младия учен да се замисли върху идеята за по-съвършена изчислителна машина. След като получава доктората си по теоретична физика през юли 1930, Джон се връща в Айова, решен да опита да създаде по-добър и по-бърз компю тър. 1 58 --------------------------------------------------------------------------------------------------

Създаване на компютъра АВС В края на 1930 г. Атанасов става асистент-професор по математика и физика в университета на Айова. Високите му познания в тези области му позволяват да започне да експериментира с електронни лампи и радио електроника. След като изпитва много математически устройства, достъпни през онова време, Атанасов заключава че те попадат в две категории - аналого ва и цифрова. Всъщност терминът „цифров“ бил използван доста по-къс но. Атанасов противопоставил аналоговите машини на «същинските из числителни машини». През 1936 г. е последният му опит да конструира малък аналогов кал кулатор. Заедно с Глен Мърфи, който тогава бил атомен физик в уни верситета на Айова, те създават „Лапласиометър“ , машина, използвана от тях за анализиране на геометрични повърхности. Тя обаче притежава съ щия недостатък, както и всички аналогови изчислителни машини - неточ ността.

От 1939 до 1941 Атанасов работи заедно със студента по електроин женерство и свой добър приятел Клифърд Е. Бери. Те подобряват АВС, Атанасов-Бери-Компютър, както е наречен по-късно. За съжаление, когато САЩ се включва във Втората световна война, на 7 декември 1941, ра ботата върху компютъра спира. Въпреки, че университета на Айова е наел чикагския адвокат по патентно право Р.Трекслър, АВС не бил патенто ван... През септември 1939 г. Атанасов напуска Амес, Айова и щата Айова заради работа във военно-морската оръдейна лаборатория във Вашингтон. -------------------------------------------------------------------------------------------------- 159

Атанасов работи като завеждащ проект за създаване на изчислителна ма шина за Военно-морските сили на САЩ. По същото време, той е привле чен да участва в първият атомен опит в Тихия океан - проект, който мно го допадал на Атанасов. През 1948 г., при едно от първите му завръщания в Амес, Джон бил изненадан и разочарован от новината, че Атанасов-Бери-Компютър е бил преместен от сградата на физическия факултет и след това разглобен. Нито той, нито Клифърд Бери са били уведомени, че компютърът е щял да бъде разрушен. Спасени били само няколко части от него.

Джон А танасов в Б ългария Джон Атанасов посещава втората си родина - България, два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Тук е награден с орден „Кирил и Методий“ , I ст. Тогава Джон Атанасов изнася няколко лекции в Българската академия на науките, пос ветени на изобретяването на компютъра. Второто му посещение в България е през май - юни 1985 г. Джон Ата насов вече е признат за изобретател на компютъра, тъй като историческият съдебен спор е завършил в негова полза. Тогава е награден с орден „Народ на Република България“ , I ст. Посещава и родното място на своя баща с. Бояджик, Ямболско, където е посрещнат от земляците на баща си из ключително радушно, с много ентусиазъм и признателност. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на гр. Ямбол“ . Наред с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно признание на България: през 1983 г. е избран за чужде странен член на Българската академия на науките, а от 1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса - така е назован първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Ро жен“ . След дълго боледуване Дж. Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.

Отговори на въпросите:

1. Кога е роден Джон Атанасов? 2. Идвал ли е в България? 3. С кои български награди е награден?

160

ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК БУКВИТЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ АЗБУКИ

Кирилица

Г лаголица

ТАБЛИЦА НА ДВЕТЕ СТАРОБЪЛГАРСКИ АЗБУКИ Назвами* КИРИЛИЦА и Лл ШИ К и «ІИ К к глагола

Гг

доио Л л (СМ 6 с « « І€ іс 1 И«Ш Ж ж зт Ба яч і ЗМИЯ Ч ч а юи я I

како кол*

Н нм 1

ін ії

КЬСЛЕТЕ М м .п КАШ I I I I ОН 0 0 о нокМ I I п ГЦЬІ р р

-Іїї Я? V % 61 А £

2 3 4 5

слово С С Твердо Т т

6 7

ЇЖ ФІРН

ХСР

« чг

0 3 зь * а * &

л с .и

К к

> І* л А

Л л

Наяаиия КИРИЛИЦА

ГЛАГОЛИЦА

" ЦМ

20 ' ЧІРвк " І

шд

О уо у св

ФФ

X х X ( і ) IV 1.1 ц У

и у ч (с <.)

Шш

ГЛАГОЛИЦА Ж

Назвами* КИРИЛИЦА

40 І ШТД 50 ЕР 70 І ІРМ 80 (РЬ ям 100

■Рч> 9 з Г г Ь ь

9 » Ш и »

4Т

О ф

800

кси

V »

900 90 і

пси

ш ъ

■і1 » •И -в -9

Ь Ігіьи м Гь н К і. ■к к

ІПІ 1%

Й 600 1

>0 ю 200 І 10 ■•••я ІЛ ІЛ 300 идпмА А а д і А і л 400 юс НЛШ ІО* й» л чОО

Ьь

ЦІ

ГЛАГОЛИЦА

■Е 8 *

А Р>

»с в»с

3 л Т 4 ' 4

ОРТА

•0‘ 4.

ИЖИЦА

Й- 8-

Старобългарският период Старобългарският период обхваща времето от средата на IX век, когато се създава българската писменост, до края на XI век. От старобългарския период нататък българският език има писмени из вори, затова можем да говорим за сравнително точни сведения за неговата звукова, граматична и речникова система. От старобългарската книжнина са запазени 18 ръкописа и около 40 надписа върху камък, мазилка, керамика и др. 161

Най-прочутите старобългарски писмени паметници 1. А с е м а н и е в о е в а н ге л и е .

Глаголически ръкопис от края на X век. Предполага се, че датира от втората половина на X или XI век. Учените смятат, че ръкописът съдържа най-близкия текст до първия Кирило-Методиев превод. Ръкописът се състои от 158 пергаментови листа. Той е от типа на из борните (богослужебни) евангелия и включва подбрани евангелски откъси, предназначени за четене на глас по време на Светата литургия. В края се намира списък на неподвижните (независещи от датата на Великден) цър ковни празници, наричан „менологий“ (месецослов). Сред светците, чиято дата на поменуване е отбелязана, са Кирил, Методий и Климент Охрид ски. Ръкописът включва и многобройни бележки на кирилица. 7 в .'Ь

адазААЛ’жїлваев" їлоейїнза 9

зі фзг1®? ГРіїЬзв Д

Л ЪіХЧ-ЧЄ’Д+<3гго .й»йОгй>^ Алпи

- шз

■' вр.

зл»,і.ві.сч«Йг;і-

ійА ї 1

„Асеманиевото евангелие“ се отличава сред другите глаголически ръ кописи с по-богатата си художествена украса. Основният й елемент са преплетените ленти, образуващи кръгове и други геометрични мотиви. Открито е в Ерусалим от Йосиф Симон Асемани, на чието име е наре чено. От 1736 година се съхранява във Ватиканската библиотека в Рим.

162

2 . З о г р а ф с к о е ва н гел и е.

Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие е средновековен български ръкопис на четирите евангелия. То е една от най-ранните запазени книги на старобългарски език: според учените дати ра от втората половина на X или от XI в. Произхожда вероятно от Южна България. През 1843 г. архимандрит Порфирий Успенски открива ръкописа в Зографския манастир, където на следващата година го изследва Виктор Григорович. През 1860 г. зографските монаси подаряват евангелието на руския император Александър II. Днес то се пази в Руската национална библиотека.

Четвероевангелието е писано с обла глаголица и съдържа 304 пергаментови листа (вкл. по-късна кирилска притурка на л. 289-304). Украсе но е с цветни плетенични заставки и заглавни букви. Може да е съдържало и сега изчезнали изображения на четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. На някои празни места в по-късно време са добавени несръч ни рисунки на човешки фигури и животни. Началото на текста е изгубено, така че в днешния си вид ръкописът за почва с глава 3 на Матеевото Евангелие. Отделни празнини има и друга де. Краят също не е запазен. През XII в. са вмъкнати допълнителни глаголически листове (л. 41-57) от преизползван пергамент: долният, изличен текст на тях е от друго, по-старо глаголическо евангелие от Х-ХІ в. През ХІІІ-ХІУ век е добавен писан на кирилица синаксар (списък на църковните празници). По този начин до нас в една обща подвързия са дошли четири отделни писмени паметника: три глаголически и един кирилски. 163

3 . С а в и н а к н и га .

Савина книга или Савово изборно евангелие е кирилски ръкопис от X или XI век, писан в Източна България. Състои се от 129 пергаментови листа. Съдържа подбрани евангелски текстове, които са предназначени за прочитане в неделни и празнични дни. Някои от тях са: „Притча за жесто кия длъжник“ , „Притча за богатия притежател на лозе и неговите работни ци“ , „Съденето на Исус. Отричането на Петър“ . В края на ръкописа е по местен синаксар. Текстът на евангелието и синаксара са непълни поради повреди на ръкописа. Езикът на „Савината книга“ е архаичен. Шрифтът е старинно уставно писмо, ранна форма на кирилицата, със следи от глаголица. Несложната украса се състои от заглавки (инициали) и заставки. .і.м................ л **.'«■■* ,1 , •• п и р .*

і ’.’ / і 'ГЬҐЗрц-.'.м' и ^ г{ і Іі<ц

, ‘-Чр* г ’ "А( ' Ч,

-Ж**^ _я

^ ..ч ч *»■¥гк \ ' ГНУ ГV *, ,Г(111ГЛ " '|і*ЛАЬч'гіт -. ^ г. ’ ?

"іН*. члж ,1 т ш•ілл.кіг'у"’ї*

Г*пнц<*>•М»’‘«ин,.,41. 'Г*; і,"*ІН/*Л»»£&•*+<*.■(г;2;*‘‘ *«П*

зУЦ. ***...гміггйї. . ЦТ^А-Л1Г ^ ПЄ#С грі ......... ....

Названието си дължи на 2 приписки, в които се споменава поп Сава. Изказани са предположения, че той е преписвачът на евангелието. Още в XI век са загубени листите от №152 до №163. Те са подменени с нови, дело на български книжовник. През XIV век текстът е допълнен отново, този път от руски книжовник. Най-ранното му известно местонахождение е манастир край Псков. Тук, според бележка в ръкописа, той се е намирал през XVII век. Впослед ствие е пренесен в Типографската библиотека, където става обект на вни мание от страна на Измаил Срезневски, който го публикува за пръв път. След 1917 г. е преместен в Държавния архив за древни актове, където се намира в момента.

4. С уп расълски сборник.

Супрасълският сборник (на латински: Сосіех 8ирга8Ііеп8І8) е старобъл гарски кирилски ръкопис от средата на X век. Състои се от 285 листа, на правени от добре обработен пергамент. Названието на сборника произлиза от Супрасълския манастир (край Бялисток, Полша), където е открит през 1823 г. от белоруския учен Ми164

хаил Бобровски. Той на два пъти изпраща части от ръкописа на Ерней Копитар във връзка с неговото изследване на „Клоцовия сборник“ . Втората част (118 листа) Копитар не връща; след смъртта му (1844 г.) тя попада в лицея в Любляна и днес се намира в библиотеката на тамошния универси тет. Друга част от сборника, състояща се от 151 листа, е купена от графо вете Замойски и се озовава в Националната библиотека във Варшава. През 1939 г., по време на Втората световна война, тя изчезва. В неизвестност е до 1968 г., когато се появява в САЩ и е върната на Полската национална библиотека. Трета част, състояща се от две тетради (коли) с общо 16 лис та, става собственост на помещика Стрелбицки. Откупена е от него през 1856 г. от Афанасий Бичков, завеждащ тогавашната Императорска пуб лична библиотека. В тази библиотека тя се намира и днес. По този начин ръкописът сега е разделен на части, пазещи се в европейски библиотеки, в това число - в градовете Любляна и Варшава. ' 'л ,

Х і у и н и М^ъиг «

л Г+ 4ДІ

* л | п н і п М к і и г \ М Н І Г І г К И и **Л»НИ • ц т « т * с і ті

МЧМ*

ч * г « и гщ ( Н и і » п п

п\«гиі\

Л»Л* 1 Г 4 Я * * А * 1 1 1 Т П 1 Х »

г*«# ім *

киши \ иінн|<>П(*и.н

** 13 4 I V V»

• П А Щ г н і ♦ %І і ИІ *

і«к ч! %^#

І ►А \1М 0 | | ^ Д \ < | 1 і \

Іі

I» *•* *’

и і г і і и н л у « и * і п ій л | % * і * * * і у І И ,* > т » а І Ї У І К '* * * ( *

*ІІДИЛІЇ ІІЧН ІЛ'"Чік\ ^иімп»і тіні Й І Г А П Н Г | \ П І і |ІМ « (!( ІІП ІЯІД «V|І*АД* *М *І* *

И Н І І і г А* * # • <• л І І 4 І І * Т* * є * < • * % . || %|у

МІ**>

ІГА А ||||||м ліІіГМ іиій«А « н и :г и ,іі# г н н Г і А д Ч і й Л VI Ъ 1 4 і І \| #і 4 І ч І Г ч ■ н І\ І И и м К ^ П І N(1 * ч « м і« м і т і

іІ«* г н і » • И * • к*р% ИМІ и> і

* *NІ •Ч‘IIй~Щ г««І» м|»*І»ІА*’ а*1 , І4 |ІІ4 * * < « А Г « Н | И М )1 « * ' %^ ) І 9М (Л'■* »•, - ■• ІКНІМпн» * ^

і і

Сборникът съдържа жития на светци и празнични слова (проповеди) за месец март. Макар началото и краят му да липсват, той е най-големият по обем сред съхранените старобългарски ръкописи и най-старият известен миней (менелогий) за месец март в славянската и византийска книжнина. Съставен е въз основа на поне два първоизточника, съдържащи менелогий и триоден панегирик с проповеди за четене по време на Светлата седмица. Съдържанието му е характерно за сходни византийски ръкописи от Х-Х11 век. Въз основа на езика му се предполага, че е писан в източнобългарска -------------------------------------------------------------------------------------------------- 165

говорна област. Сред съчиненията, поместени в него, са „Житие на свети те 40 мъченици“ , „Житие на монаха Яков“ , „Слово за Връбница“ от Йоан Златоуст.

5. Е нински апостол

Енинският апостол е старобългарски ръкопис от XI век. Книгата е най-старият паметник на кирилица, срещат се и букви от глаголицата. Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Ръкописът е открит случайно през 1960 г. при ремонт на храма „Све та Параскева“ в с. Енина, близо до Казанлък. Работниците предават сил но повредения ръкопис (от който не е запазен нито един цялостен лист) на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН. Написаното е по тогавашния образец - без да бъдат отделяни думи те една от друга, с наклонени надясно букви. Друга особеност е висящото писмо, подобно на гръцки ръкописи от втората половина на IX век, позна ти в гръцката палеография като „славянски унциал“ .

Според съдържанието може да се предположи, че Енинският апос тол е част от Изборен апостол, съдържал вероятно 26-27 тетради, около 220 листа, от които са запазени само 39 листа и части от листове. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Ве ликата събота и от 1 септември до 3 октомври. 166

6. С а м у и л о в и я т н а д п и с

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 година. Счита се, че е сред най-старите датирани надписи на кирилица. Днес се намира в Националния исторически музей в София. Надписът представлява частично повредена мраморна плоча, открита през 1888 година при строежа на църквата „Свети Герман“ при село Гер ман, Преспанско, днес в Гърция. Издълбан е по нареждане на цар Самуил (997 - 1014) в памет на родителите му комит Никола и Рипсимия и брат му - Давид. Състои от 11 реда, изписани в стила на т.нар. стар унциал, по влиян от ръкописния литургичен унциал.

Църквата „ Свети Герман

За пръв път надписът е обнарод ван от директора на Руския археологи чески институт в Константинопол Фьодор Успенски през 1899 година, като почти едновременно за него се произна сят Константин Иречек, Тимотей Флорински и Любомир Милетич. През 1916 година надписът е пренесен в София от етнографа към Първа българска армия Стефан Костов.

Ф!»1- 1Н]!НА ш т о 4 ! гЗС1

Самуиловият надпис от 993 г. 167

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПАМЕТНИКА: О р и ги н ал

ївь и м а \\пьца и съина и стаго доуха азъ самоип (л) ь рабъ бжи полагал памАть \утьцоу и матєри и братоу на крьст Ьхь сихъ* имена оусъпъшихъ никола рабъ бжи ... 1>давдъ написа ... въ лТто отъ сътворения мироу 8* фа* инъдикта §• П ревод

,, |В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз, Самуил, раб божий, пола гам помен на баща [си] и майка [си] и брат [си] на този кръст. Това са име ната на покойните: раб божий Никола, Рипсимия и Давид. Написа се в го дината от сътворението на света 6501 [992/93].

► Сравни буквите на двете славянски азбуки. ► Виж кои букви имат цифрови обозначения. В

Отговори на въпросите:

1. Защо се създават старославянските азбуки? 2. Защо азбуките са две? 3. Защо можем да настояваме, че по време на цар Симеон бъл гарският народ е бил един от най-грамотните в Европа? 4. Каква е ролята на учениците на Кирил и Методий в делото на ограмотяването на българския народ?

168

ОТ СПИСЪКА НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО БОЯНСКАТА ЦЪРКВА

Боянската църква „Св.св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква (придворен параклис, по-късно манастир) в софийския квартал „Бояна“ , намиращ се в подножието на Витоша. Църквата е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като кул турен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей от 2003 г. Тук през 1854 г. Виктор Григорович открива „Боянския поменик на българските царе“ и „Боянския палимпсест“ - забележителни паметници на българското средновековие.

Строителни периоди Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробни ци с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен - за семеен па раклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала, от която тя е била част. Най-старият строителен период е от края на X век-началото на XI век. Това е малка кръстокуполна сграда с вградени подпори, кои то формират вписан кръст. Фасадната пластика на многостъпалните засводени ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. „вълчи зъби“ от -------------------------------------------------------------------------------------------------- 169

керамични зидарийни тела при сводовете. Тези похвати са характерни за по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.

План на първия етаж на Боянската църква

Църквата е разширена с пристроената през XIII век основна част по време на Второто българско царство от севастократор Калоян. Именно тя определя храма към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж (криптата), е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши „аркосолии“ на северната и на южната стена, а горният (параклисът) - повтаря архите ктурния тип на първоначалната църква. Характерна е фасадната украса, където освен пластиката на слепите засводени ниши и арките при отвори те тук е приложен т.н. „живописен стил“ - смесена зидария от бял камък и червени тухли, съчетана с керамопластична декорация от вградени цвет ни глазирани „чашки“ , характерна за Търновските, Несебърските и Охрид ските български храмове. От изградените по поръка на севастократора в София църкви са запазени още две - „Света Петка Стара“ и параклисът „Свети Николай“ . Третата възрожденска част е достроена от боянчани, с техни сред ства, в средата на XIX в. След Освобождението селяните искат да постро ят по-голяма нова черква, като съборят старата. Средновековната възрож денска църква е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Царицата Елеонора устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвой и други ред ки видове дървета. След кончината й през септември 1917 г., царицата е погребана до южната страна на Калояновата църква.

Стенописите Стенописите в църквата са от различни периоди: Х І-Х ІІ век, 1259 г. (най-ценните), XIV век, Х У І-Х У ІІ век и 1882 г. Изключителни художест вени достойнства имат световно известните стенописи (240 изображения втори живописен слой над оригиналния) от 1259 г. на т. нар. Боянски май стор и неговата група средновековни художници. Сред тях се знае името 170

на Димитрий Зограф, който се причислява от изкуствоведите към Търнов ската живописна школа. Ктиторите на храма са били севастократор Калоян и съпругата му Де сислава. Техните портретни изображения на северната стена, както и тези на българския цар Константин Асен и царица Ирина, се характеризират с ярка индивидуалност и психологизъм. Отбелязани са с надписи: Калоян - севастократор и ктитор, Десислава севастократорица и ктиторица, Константин - цар, Ирина - царица.

Реставрация Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколе ния. Още от началото на X X в. влага, соли и замърсявания покриват стено писите. Доктор Богдан Филов, директор на Народния музей, възлага през 1912 г. реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. По-къс но пак по поръка на музея през 1914-1915 г. Марин Георгиев завършва за почнатите от австрийския специалист работи. През 1934 г. отново се нала га реставрация, която е възложена на професор Кирил Цонев. През 1944 г. Карл Йорданов почиства отново стенописите.

Боянската църква преди 1945 г.

През 1977 г. Боянската църква е затворена за посещения, в нея се из вършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии око ло 2000 г. Благодарение на реставрацията, завършена през 2006 г., ясно се виж дат фреските от XVII в., изрисувани върху по-старите от XII в., между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски. "Боянският майстор" е понятие, използвано в историческата наука и изкуствознанието за обозначаване на група средновековни художници, -------------------------------------------------------------------------------------------------- 171

изписала през 1259 г. по поръчка на севастократор Калоян прочутата Боянска църква. Стиловите особености на стенописите ги причисляват към Търнов ската живописна школа, следваща традициите на Палеологовия Ренесанс. Андрей Грабар ги отнася към „най-чистото византийско изкуство“ , при знавайки, че те характеризират и българското изкуство от епохата. В кано нично отношение те следват утвърдените традиции. Според Никола Мавродинов стенописите от 1259 г. (на „Боянския майстор“ ) много по-точно отговарят на византийския канон от по-стария живописен слой, датиран от XI в.

Севастократорица Десислава , стенопис от Боянската църква, 1259 г.

Правят впечатление многобройните образи на светци-войни (10 на брой), типични за Търновската школа, и на Христос: „Пантократор“ (Вседържател), „Емануил“ (Младеж), „Евергет“ (Благославящ), „У брус“ , „Керамидион“ и уникалното изображение „Христос по-стар от дните“ , пред ставящо Исус като белобрад старец. Изображенията на светците-войни, на „Христос Емануил“ и други не отстъпват по художествени качества на Константинополските образци. Изписани са пълнокръвни образи на живи хора с портретни черти. Това са одухотворени лица, които предизвикват вълнение у зрителя. В някои от детайлите се откриват битови подробности от живота на българите от XIII в. Характерна е в това отношение и сцената „Тайната вечеря“ . Впечатляват изобразените в притвора ктиторски портрети на севасто кратор Калоян и съпругата му Десислава и на царстващата двойка - цар Константин Тих и царица Ирина. Това са истински портрети, а не типизи рани канонични фрески. Изпълнени са реалистично, от тях може не само 172

да се съди за модата в облеклото на висшата българска аристокрация от епохата, но и да се доловят черти от душевността и характера на персона жите. Особено силно е въздействието на портрета на Десислава, наречен от изкуствоведа Андрей Грабар „едно от най-забележителните творения в Бояна“ . Подобно на Никола Мавродинов и той вижда в образа и западно (ла тинско) влияние, особено в позата й и жеста на ръката, придърпваща шнурчето на мантията. Това е един от най-ранните исторически достовер ни портрети на българска аристократка.

Кой е Боянският майстор?

Детайл от стенописа „Христос сред книжниците“

Според Казимир Попконстантинов и Божидар Димитров, „Боянският майстор“ е българинът протозограф Василий от село Субоноша, Сярско, работил със своите помощници - зографа Димитрий и още един, неизвес тен иконописец. Твърденията се основават на тълкуването им на открити ето, направено през март 2008 година от екипа, извършващ консервацион ните работи в църквата под ръководството на проф. Григорий Григоров и Владимир Цветков. 173

В една от нишите е разкрит ескиз на лице, направен върху мократа то гава мазилка и надпис с въглен, разчетен като „Аз В_____ах“ . Ако това е автопортрет на майстора, както смята Б. Димитров, може да се види, че художникът тогава е бил на възраст около 50-55 години, с висок ръст и умни очи. Други считат, че това е ескиз на цар Давид. Проучващите над писа експерти Казимир Попконстантинов и Зарко Ждраков са го разчели като „Аз Василий писах“ . В подкрепа на твърдението, че зографът Василий е реална историчес ка личност, първомайстор с отношение към църквата на севастократор Калоян, Казимир Попконстантинов посочва записаното в „Боянския поменник“ (ръкопис от Боянската църква, съдържащ списък с имена на бъл гарски царе, патриарси и някои велможи от средните векове, в който се чете „вечна памет“ за тях на църковни празници). Там, съвсем не според ранга си, е вписан и „Василий Зограф от с. Субоноша, Серско“ .

Боянският царственик, споменаващ зограф Василий от Субоноша

Това име отсъства в други подобни поменици и причината този зограф да е поменаван от боянчани наравно с патриарси и царе е неговото забеле жително дело в тяхната църква. Според Иван Петрински, името на селото е грешно разчетено и става въпрос за зографа Василий от Сяр, и отделно, за Ношо (много разпростра нено име през ХУІ-ХУІІ в.) от с. Субо. Невъзможно е засега да се напра ви връзка между майстора Василий, чието дело са стенописите в Боянска та църква, и зографа Василий, споменат 350 години по-късно в Боянския поменик. Археологът Николай Овчаров изразява съмнения в достоверността на твърденията, че подписът е именно на „Боянския майстор“ . Той смята, че може да е направен от всеки посетител. Директорът на НИМ заявява, че надписът е положен върху мократа ма зилка, когато до вътрешността на църквата не е имал достъп страничен човек. Според обичая, освен живописците никой не е имал право да присъст ва там по време на работа, дори ктиторът - севастократор Калоян. Ско ро след това е положена замазка с фин грунт, така че подписът може да е оставен единствено от някой от зографите, твърди той. Като допълнител ни доводи за тезата си посочва сведенията от „Боянския поменник“ и две икони, за които се смята, че са други, достигнали до нас, произведения на зограф Василий. Според мнението на епиграфа Коста Хаджиев, изложено на Национал ната археологическа конференция в Шумен (26-29 май 2008 г.), твърдени 174

ята, че е открита самоличността на „Боянския майстор“ не се основават на научни доводи. Той смята, че името трябва да се чете като „Василие“ а не „Василий“ . Отбелязва също, че формата „аз писах“ се използва, когато някой е желаел да увековечи присъствието си в църквата и не е задължи телно да е дело на зограф. Изключително редките случаи на автографи на средновековни иконо писци (подпис от 14 век в днешна Македония и от 12 век в катедрала та „Света София“ в Киев) не приличат на надписа от Боянската църква. К. Хаджиев оспорва и мнението, че изобразеното лице е автопортрет. Той смята, че „автопортрет като понятие в Средновековието няма“ .

ЗАПОМНИ!! •

•

• •

•

Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ , известна със средновековните си стенописи, е включена през 1979 г. в списъ ка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. В боянския храм се различават няколко строителни етапа. През Х -Х І в. е изградена малка кръстокуполна църква, обновена в XII в. През XIII в. към западната фасада на старата църква е пристроен притвор, а над него - малък параклис. В средата на X IX в. е достроено двуетажно преддверие „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ . Църквата е действащ храм до 1954 г. Ктиторски надпис на български език в притвора на църквата указ ва годината на цялостното й изписване (1259 г.), имената на дари телите и родствената връзка на местния феодал ктитор с българ ския цар и сръбския крал. Стенописите от XIII в. в кораба (наоса) следват схемата на този тип църква: Христос Вседържител е изписан в купола, под него са ангели и евангелистите; в олтарната ниша са представени „Богоро дица на трон“ , „Поклонение на жертвата“ , „Благовещение“ ; по сте ните и арките са сцени от живота на Христос. Реставрацията на „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ започва в сре дата на X X в. и завършва през 2006 г. вследствие на дарителска ак ция, организирана от Националния исторически музей. Боянската църква е уникална с многообразието, колоритното ре шение и дълбоката психологическа трактовка на образите. Стилът на стенописите от 1259 г. е свързан с традициите на Търновска та живописна школа от XIII в. Неизвестният майстор следва кла сическата иконография. Живописта му е ярка и наситена, образи те - жизнени, богати на духовни нюанси, подчертана е портретната характеристика на светските лица. Този новаторски подход класи ра храма „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ в листата на световното културно-историческо наследство. От 2003 г. Боянската църква е филиал на Националния истори чески музей. 175

РИЛСКИЯТ МАНАСТИР Рилският манастир се намира в Югозападна България, област Кюстен дил, община Рила. Основан е през X век от св. Иван Рилски, в горното те чение на Рилска река.

Рилският манастир е един от най-значимите културни паметници в България, символ на България, включен в списъка за световното наслед ство на ЮНЕСКО. Днес ансамбълът на манастира обхваща територия от 8800 м2, от кои то 5500 м2 е застроена площ. Манастирските крила, изградени по различно време на 4 и 5 етажа, заобикалят от всички страни единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

Историята на манастира Сегашният манастир се намира близо до село Пастра, недалеч от мяс тото на първоначалното му изграждане. Покрай него тече Рилска река. Това е най-големият манастир в България - 5 етажа, като видими са 4 от тях. Тази особеност на сградата се обяснява с ограниченията, наложени от османската власт през 1834 г., когато са строени сегашните сгради. В пар терния етаж се разполага музеят. В магерницата се е приготвяла храна за монасите. Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (според някои автори - от него вите ученици) в Рила планина. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния фе одален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата запазена сгра да в манастирския комплекс и по стил принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира паракли сът „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на XIV век. 176

Цар Иван Шишман (1371-1393 г.) издава на 21 септември 1378 г. Рил ската грамота, подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им. Още през 1402 г. османското правителство нарежда на кюстендилския кадия да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520-1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси. През 1469 г. с помощта на Мара Бранкович мощите на св. Иван Рилски са пре несени обратно от Търново в Рилския манастир. Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно среди ще. Голяма педагогическа дейност в него развива Неофит Рилски, който през възраждането основава тук килийно училище. Манастирът дава под слон на велики български революционери, сред които Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др. През 1778 г. манастирът „Св. Иван Рилски“ става жертва на стихиен пожар. Възобновен е през 1784 г. от Алекси Рилец, който през 1816-1819 г. проектира и строи източното, северното и западното крило. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г., като възстановяването му отново е извършено от Алекси под ръководството на тогавашния игу мен Йосиф Строителя. През 1840 г. е изработен нов иконостас на църква та от Петър Филипов, Антон Станишев и Димитър Станишев. Според свидетелства на посетилите манастира през 1862 година аме рикански мисионери, там има 350 монаси, а в навечерието на Великден в него пребивават и 400 гости.

Набези и опустошавания По време на османското робство манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези: • На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. • През 1818 г. манастирът е обновен изрядно, но през 1819 г. е зао биколен от 800 души редовна османска войска и ограбен. • През 1821 г. след въстанията в Гърция, манастирът е ограбен отно во от редовната войска. 177

•

На 12 януари 1833 г. манастирът изгаря след пожар, когато изга рят всички манастирски строения, освен църквата и крепостните стени. През лятото на 1846 г. десетина разбойници заколват петима души от манастирския чифлик.

Рилският конгрес на ВМОРО Освен че манастирът е давал подслон на революционерите, в него са се провеждали заседания на ВМОРО. През октомври 1905 г. в манастира цял месец е траел Рилският конгрес - общ конгрес на Тайната македоно-одринска революционна организация, на който се дава оценка на досегаш ната дейност на организацията на Илинденското въстание, а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. За председател на конгреса е оп ределен изтъкнатият лидер Даме Груев, а в конгреса са участвали видни български революционери като Христо Чернопеев, Яне Сандански, Пере Тошев, Гьорче Петров, Борис Сарафов, Георги Попхристов, Петър Кушев, Мише Развигоров, Климент Шапкарев, Павел Христов, Добри Даскалов, Лазар Томов и др. След Рилския конгрес се стига до разцепление в Орга низацията, което става окончателно след героичната гибел на Груев през 1906 г.

Рилският манастир през XX век На 28 юли 1961 г. Министерството на просветата и културата и Ми нистерството на вътрешните работи внасят предложение в Министерския съвет Рилският манастир да се използва като държавен музей и да се пре крати всякаква църковна дейност в него. С Указ 403 на Президиума на На родното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“ и тържествено открит през 1965 г. Междувременно рилските монаси са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1967 г. е разрешено на монасите да се завърнат в манастира и на 1 октомври 1968 г. монасите се завръщат в Рил ския манастир, но притесненията не престават. През 1968 г. Хрельовата кула е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от Средновековието. Рилският манастир, в т.чис ло Хрельовата кула, църквата, манастирските сгради и църквата „Свети Лука“ са обявени още през 1927 г. за „народна старина“ . През 1976 г. манастирът става национален исторически резерват, а от 1983 г. е културен паметник под егидата на ЮНЕСКО. С Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. се възстановява монаше ският статут на Рилския манастир. На 3 май 1991 г. Великото Народно съ брание със закон отменя указа от 1961 г. 178

Обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО На 7-та сесия на Комитета за световно наследство към ЮНЕСКО, проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В библио теката на манастира се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от ХІУ-ХІХ век, а в музея - много старинни предмети: черковна утвар, жез ли, икони, оръжия, монетна колекция и др. През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св.Иван Рилски, включ ващ църквата „Успение на Св.Иван Рилски“ и постницата Св.Иван Рилски; Скитът „Свети Лука“ , включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът „Орлица“ с църквата „Све ти Петър и Павел“ и църквата „Успение Богородично“ са обявени за гру пови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национал но значение, а метохът „Пчелино“ - за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение. През хилядолетното си съществуване манастирът е сменял два пъти мястото си, бил е разрушаван и обновяван няколко пъти. През XIV в. е обновен от българския владетел Хрельо Драговол, като от този период е запазена кула с параклис „Преображение Господнє“ , в който са съхранени ценни стенописи от X IV в. и археологически останки от средновековната твърдина. Днешните сгради на манастира датират от началото на XIX в., когато след стихиен пожар са били построени отново.

Църква „Рождество Богородично“

Съборният манастирски храм „ Рож дест во Богородично“

Църквата „Рождество Богородично“ е съборният, централният храм на Рилския манастир. 179

Средновековната църква, построена от Хрельо Драговол и назовавана „Хрельова църква“ , е съществувала до 1834 г., когато по решение на ма настирското братство е била съборена и на мястото й, а вероятно и върху част от нейните основи, е построена днешната съборна църква. Строежът на храма започва през 1835 г. и е завършен през 1837 г. Не гов строител е първомайстор Павел Иванович от с. Кримин, Сисанийска епархия, южно от Костурско, потомък на стар род строители. Риломанастирската църква е църква от т.нар. „атонски тип“ . Предста влява куполна базилика с пет кръстовидно разположени купола. От север и юг са прибавени два параклиса, посветени на свети Николай Мирликийски и на свети Иван Рилски. Църквата няма притвор. Отвън от запад, се вер и юг едноетажна аркадна галерия изпълнява ролята на нартекс. Стенописната украса на съборната църква е дело на най-изтъкнатите зографи от X IX в., между които са Димитър Христов Зограф, Захари Зограф, Димитър и Симеон Молерови и др. Иконостасът е дело на Атанас Теладур от Самоков и Петър Гарка.

Ц ърква „В ъведение Б огородично“ Църквата „Въведение Богородично“ е гробищната църква на Рилския манастир, разположена южно от манастира. Изградена е на три етапа. Първият строителен етап обхваща строежа на двуетажна църк ва-костница. Долният етаж представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите. Горният етаж е еднокорабна църква с обширна олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос. Иконостасът е дърворезбен и датира от XVIII или началото на X IX в. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Църквата е строена, вероятно, преди средата на XVIII в. Изписана е през 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей. През втория етап към втория етаж на църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в гор ния с паянтови. Тази част на строежа датира от края на XVIII или начало то на X IX в. През третия етап от запад пред монашеските килии е изградена двуе тажна галерия.

Ц ърква „Успение на Свети Иван Рилски“ Източно от манастира, на пътеката, която води за старата постница, е разположена църквата „Успение на свети Иван Рилски“ . През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква вър ху мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. Към църк вата е включена пещерата-жилище на отшелника през X в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда 180

с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописи те са силно повредени.

Ц ърква „Свети Л ука“ Църквата „Свети Лука“ е построена в края на XVIII в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Иван Рилски. Сградата е еднокорабна, с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“ . Градежът на църквата и приземието е каменен, масивен, като и двата етажа са засводени. Иконостасът, който сега се намира в НИМ, е дърворезбен, позлатен и богато изписан. Той датира от XVIII в. Наосът и при творът са изписани през 1799 г. по време на игумен Герасим, като ктитор е бил йеромонах Игнатий (Иван Калпакчи от Стара Загора). Стенописите в апсидата са от Тома Вишанов, а в наоса и притвора от зографи от Само ковската школа. В 1864 г. от западната страна на църквата е пристроено обширно преддверие, което я е свързало с училището, издигнато от Неофит Рилски.

Ц ърква „Покров на Света Б огородица“ В непосредствена близост северно от църквата „Свети Лука“ , на по-ви соко издигната тераса, се намира църквата „Покров на света Богородица», построена през 1805 г. от майсторите Михаил и Радоица от с. Рила, вър ху основи на по-стара църква - „Покров Богородичен“ . Стенописите й от 1811 г. са дело на Тома Вишанов Молера и други майстори от банската художествена школа.

М етох „О рлица“ с ц ъ р квата „Свети П етър и П авел“ Рилският метох „Орлица“ се намира на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 км източно от град Рила и 18 км от Рилския манастир. Създаден е вероятно в средата на X V век. В метоха „Орлица“ през 1469 г. пренощува тържествената процесия с мощите на Св. Иван Рилски, пренасяни от Търново в манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е малка, еднокораб на култова сграда, построена е през 1478 г., изографисана цялостно през 1491 г. През 1863 г. е изписана наново от Никола Образописов - художник от Самоковската живописна школа, като са запазени част от средновеков ните стенописи (над входа и в апсидата). 181

М етох „П челина“ с ц ъ р квата „Успение Б огородично“

Икона в метох „ Пчелина “ е църквата „Успение Богородично в Рилския манастир от Макарий Галатишки

Рилският метох „Пчелина“ се намира на около 4 км също на юго-запад от манастира. Метохът представлява комплекс, състоящ се от църква, жи лищни и стопански сгради. Представителната му част се състои от неголя ма жилищна сграда, разположена на юго-изток от построената в близост в края на XVII в. също неголяма църква „Успение Богородично“ , издигната по всяка вероятност със средствата, а може би и с труда на монаси пчела ри в чифлика.

• • • •

ЗАПОМНИ!! Рилският манастир е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Открит е за посещения от 8 до 18 ч. всеки ден. Правенето на снимки в църквата и музея на манастира е забранено. Разрешено е снимането в двора на манастира. Рилският манастир има статут на отделно селище с население (по настоящ адрес) от 58 жители. В Рилския манастир са погребани Неофит Рилски, Цар Борис III, Хрельо Драговол и др.

Отговори на въпросите:

1. Кои думи в текстовете на раздела не разбираш? 2. В кой речник ще ги търсиш?

182

БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ ДЕНЯТ НА СВЕТИ НИКОЛА ЧУДОТВОРЕЦ Никулден е един от важните православни празници. Посветен е на Свети Никола Мирликийски, покровител на водите, който властва над мо ретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и ру салки, който се почита като избавител на пленниците и покровител на мо ряците, пътешествениците, търговците и банкерите, който пази и закриля хората. В народните представи Св. Никола е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. В едно предание се разказва как той спа сил гемия от потъване, като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постни те ястия - сарми, чушки и варива. Трапезата не се вдига през целия ден, а стопанката запазва костицата от главата на шарана („кръстчето»), като амулет против уроки и болести в семейството. Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват в Бълга рия по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща „стария стил“ , т.е. Юлианския календар (по „нов стил“ се празнуват само празници като Гергьовден и празника на Св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по с т а р стил, е погреш но, тъй като при преминаването към Григорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния, Ница и др. На празника, за да уважат именника, в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени. Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често - пълнен шаран с орехи. Освен на 6 декември Никулден се празнува и на 9 май, когато е т.н. Летен Никулден. На 9 май Православната църква чества пренасянето на мощите на Св. Никола(й) Мирликийски от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия). През 1077 г. гр. Мира е бил завладян от седжукските турци. За да не бъдат поругани светите му мощи, светецът в съновидение раз поредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население. През 1139 г. в гр. Бари е бил построен храм, посветен на Св. Нико ла, където и до днес почиват мощите на великия светител. Този църковен празник в България е известен като „Св. Никола(й) Летни“ . 183

СВЕТИ НИКОЛА Св. Никола е роден в гр. Патара. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, изба вящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на Св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в нарочно построена, посветена на све теца базилика. На 6 декември се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е пълнен шаран). В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сут ринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните. В православната вяра на българите светецът Николай, чието име озна чава „Побеждаващ“ , се почита и като патрон на рибарите. Според народ но-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, ре ките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони.

Народните представи за „мокрия Свети Никола“ или „рибния светец“ са разнообразни. Той се осмисля като крилат момък с необикновена физи ческа сила. Лети със златните си крила над морета и океани и влиза в люти 184

битки с водните демони. В други случаи е наричан стари, зимни Св. Нико ла и е описван като беловлас и белобрад старец. Християнската иконогра фия го изобразява също като възрастен мъж. Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като спо ред поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“ . Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на свете ца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: „На Никул ден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“ .

Чувосворєц На 6 декември, е Никулден

Всяка българска къща лг»» посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Кръстецът - костнца от главата на шарана, се зашива є шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “ зли очи", -

.........

лабІ75

■ .........

.... = р о -И г а г ін е і

Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран, освен костицата, не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейно то благополучие. В деня на Свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чуш ки, боб. В една от легендите се разказва, че Свети Никола носи първия сняг разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Из вестна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“ . На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. -------------------------------------------------------------------------------------------------- 185

ЗАПОМНИ!! НИКУЛДЕН

—» църковен и народен празник —» 6 декември

Т и п н а п р а зн и к а Д ата

З и м ен Н икул ден

Т и п н а п р а зн и к а Д ата

—» църковен и народен празник

—» 9 май

Л ет ен Н и к ул ден

Посветен е на Николай Мирикийски

Н Отговори на въпросите:

1. В родното ти село запазена ли е тази традиция? 2. Как и кога се отбелязва Никулден в родното ти село? ► Прочети статията за Никулден от Елена Огнянова Боянова.

СВЕТИ НИКОЛА ЧУДОТВОРЕЦ. НИКУЛДЕН Никулден се празнува на 6 декември и е третият ден след Варвара и вторият ден след Сава, за които народът смята, че са сестри на свети Ни кола. Сава е по-добрата, понеже подтичва след Варвара и я моли да не пу ска от ръкава си зърна по нивите, че ще замръзнат. Двете подготвят праз ника на брат си и затова се казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде“ . Според народната вяра светецът е избран от моряците за свой покро вител. Канонизиран след смъртта си, Свети Никола Чудотворец е възпят в много народни песни, героизиран е в народните легенди и предания. Спо ред някои от тях, при подялба на службите на светците, Св. Иван поел кумството (да кръщава вода, гора), Св. Илия станал господар на „дъждове те, гръмотевиците и трескавиците“ , Св. Петър поел ключовете от рая, където да пуща само праведните, а Св. Никола приел „да си ходи по море, по Дунав, да си ходи гемии да крепи“ . В други песни се пее или се разказва, че „дяла камъни да направи кораб“ , „за да ходи в земи некръстени“ ; че гра ди черква от сребро и злато, но не му достига „безценен камък да свети на олтара“ . Тогава ударил с патерица морето, то се разделило на две и риба та попаднала на сухо. Той я хванал, казал й каква черква да строи, както и: ...а тебе ще курбан клади, курбан клади на църквите, курбан да си дор до века. Оттогава, казват, останал обичаят на Никулден да се готви риба във всеки дом. Най-често се прави шаран, завит в тесто, и печен Р и б н и к : 1 86 --------------------------------------------------------------------------------------------------

Н арязва с е повечко лук на филии, изпърж ва се леко, д об а в я се чаша ориз и от горе с е пост авя изчистената риба. В ърху нея да с е наре дят резенчет а дом ат и или лим он и с е слага д а с е пече.

Или готвят

П ъ л н ен ш аран:

Рибат а с е изчиства и с е измива доб р е. Нарязват с е 5 - 6 глави лук и леко с е запърж ват . Д обавят с е ситно нарязан м агданоз, чаша и половина ориз, половин чаена чаша галета, черен и червен пипер. Тази с м е с с е кавардисва (с л е д като с е излее в п ъл неж а, с е ост авя д а кипне с него) с почти пълна чаена чаша б я л о вино. Ост авя с е да поизстине, за да п о ем е оризът течността. П о с л е шаранът с е п ъл ни с ъ с см ест а, зашива се, поръсва с е с ъ с сол и червен пипер и се пече в зат оплена фурна, като с е доливат две-т ри чаши вода и сокът на няколко червени дом ат а или разм ит о дом а т ен о пюре. Д ок ат о се пече, с е полива с ъ с со са и олио или зехтин.

На Никулден празнуват: Коле, Колчак, Кольо, Кула, Никола, Нико лай, Николина, Никол, Никула, Нина, Нино. Една от песните, възхваляващи светеца, за когото народът вярва, че е свръхестествено същество, е песента от Панагюрище:

СВЕТИ НИКОЛА СПАСЯВА КОРАБИ Свет Никола вино пие нависоко на платера млади наши Божие ле! В среде море кораб се дави, кораб се дави с триста юнака. Първи табур се златаре, златаре се молба молят: - Изкарай ни накрай море, накрай море, на бел песак, ще те дарим триста оки, триста оки злато и сребро! Втори табур се ораче, ораче се молба молят: - Изкарай ни накрай море, накрай море на бел песак, ще те дарим триста кила, триста кила бела пченица! Трети табур се лозаре, лозаре се молба молят: - Изкарай ни накрай море,

накрай море на бел песак, ще те дарим триста мери, триста мери благо вино! Свет Никола ютговаря: - Я ви не ща триста оки, триста оки злато, сребро; я ви не ща триста кила, триста кила бела пченица; я ви не ща триста мери, триста мери благо вино; я ви искам един колак, и той да е на деня ми, на деня ми, на Никулден; я ви искам една мера, и тя да е на деня ми, на деня ми, на Никулден; я ви искам една пара, и тя да е на деня ми, на деня ми, на Никулден! Млади наши Божие ле!

Отговори на въпросите:

1. Има ли в текста на песента отклонения от книжовната нор ма? 187

2. Има ли подобни отклонения в родния ти говор? 3. Има ли в текста думи, които не разбираш? ► Изпиши непознатите думи в речничето си. ► Открий в текста на песента нарушаване на словореда (инверсия). ► Разпитай близките си за песните, които се пеят в родното ти село на Никулден.

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

Сирни заговезни (П р о ш к а , П о к л а д и , С ирни ца, М а с л е н и ц а ) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на мо 188

мата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които мом четата харесват. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя се палят огньове (клади) и, след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни.

Късно след обяд момчетата запалват „оратняци“ , факли от слама. Като запалят сламата, започват да въртят оратняка и да викат: „Ората копата, дай ми, дядо, момата, че ти запалим брадата!“ или нещо подобно. Това са и факлите, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“ : на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки свекър и свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, ис кат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“ . „П ростено!!!“ пък е задължителният отговор. Тъкмо затова в някои райони на западните територии, населени с българско население, наричат празника „Прошка“ . 189

Този празник съществува и при римокатолиците, и при православните християни.

Римокатолическо християнство До началото на X X век Римската църква празнува Заговезни в сегаш ната първа постна неделя. В отговор на забележката на източните хрис тияни, тя решава да измени датата, защото шест седмици по шест постни дни правят 36 дни, а не 40. Затова Папата увеличава великия пост с още 4 дни, вследствие на което той започва от „Пепеляна сряда“ . При католи ците празникът се празнува винаги във вторник. Най-съществен ритуал е искането на прошка. При срещата по-младите се навеждат и целуват ръка на по-възрастните и искат прошка, а те я дават и ги гощават. Вечерта цялото семейство се събира вкъщи.

Православно християнство Сутринта в православните храмове, по време на Св. литургия, се четат думите от Евангелието: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешения та им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“ (Мат. 6:14-15). Следобед по време на вечерната свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с по клони и се произнася Великопостната молитва на Св. Ефрем Сирин: „ Г о с п о д и и В ладико на м о я ж ивот ,, не м и давай д у х на бездел и е, униние, власт олю бне и празнословие. Н о д у х на ц ел ом ъдр и е, с м иреном ъдрие, т ърпение и л ю бов дарувай на м ене, Твоя раб. 190

Ей, Г о с п о д и Ц а р ю ! Д арувай м и д а в и ж д а м м оит е прегреш ения и д а не о с ъ ж д а м м о я брат, защ от о си благословен во веки веков. Амин. “

ГДИ Й ЕЛИ»

Ж И ЕОТЛ М ОЧЧО, Д % 2

прлздностн,

«уіІЬІН ЇА,

Л КІЕО Н іИ М ЇА Й Щ А З Д Н О М О Б ЇА МС ДЛЖДЬ М И . 4 % 3 ІКС Ц ^ Л О М # Д |)ЇА , СМІїрСММОМ^ДрЇА, Т е р П ^ Н ЇА Й ЛЮВЕС ДЛр5>Й МИ рЛЕ^ Т Е О С М ^ . & Й , /

гДи црів, д Д О й

МИ

зр^'ти

МОА

прсгр'ЕшрмЇА, й ис «ж^ждлтн врлтл

/ИОСГЮ , И К Ш ЕЛГОГЛОБСН2 рСИ БО Б^И И

б4 к

« Ж 2 , «М И Н Е.

Св. Ефрем Сиріт

След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолния кръст и иконите на Спасителя и Св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миря ни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други. Обредността на Сирница, както виждаме, е подчинена на подготовка та за великденския пост. Постенето е своеобразна магия, казвали са нашите предци, която тряб ва да предизвика плодородието. В традицията постът означава временна смърт, след която задължително идва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат на живота.

Кукерите СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ е времето на кукерите. Кукерите, наричани още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари, са българските карнавални фигури - мъже, предрешени като зверове или ти пични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Обичаят е запазен в периода между Месни и Сирни заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България. Днес нався къде в Източна България (дори по цяла България), Кукеровден се празну ва точно на Сирни заговезни. Кукерите танцуват по улиците, за да изпла шат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни (символични) действия като оране, сеитба и други. 191

Кукери в Разлог

На първи януари - Нова година - и Сирни заговезни по традиция се организира кукерски събор. Млади и стари се обличат в народни носии, маскират се и започват да гонят злите духове. Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Мъжете обличат предварител но изработени от всеки участник специални маски. Всяка кукерска дружи на си има водач, който единствен е женен мъж, сиреч стопанин с устано вено социално положение (в Източна България има само по една дружина, водена от булка и младоженец-жена). Водачите в останалите краища са: кукер, баба или кукерица - кукерска булка, цар, плюфкач, харачари (два ма или четирима), берберин. В Източна България водачите са облечени в обичайните булчински и младоженски костюми. В останалите части на България са облечени с кози, овчи или сърнешки кожи с козината отвън, имат кожени маски на главите или пък са с начернени лица. На кръста са окачени звънци (чано ве), в ръка се държи пометаш (дървен прът с привързан накрая парцал за измитане на пещта). В България по време на Нова година и Сирни заговез ни се провеждат специални обредни ритуали, наречени Кукерски игри. Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени. Накрая, на сел192

ския мегдан, кукерите играят буйни танци, като раздрънкват силно окаче ните по тях звънци. Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна година та. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодови тост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя (или крадат кукерската булка - на изток) с носеното оръжие (за царя) - кросно - след което това обредно лице възкръсва. В днешно време не съществува Цар, а младо женец и булка. Младоженецът носи в ръка кутия, в която всеки пуска по някоя пара.

М аски Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се нале пят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледа ла, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и по-страшна, за да изплашат злото. Най-старинни се считат маските, пред ставящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свър зани с древните дионициади.

В гр. Павел баня 193

Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродуш но; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на укра сата. И тук преобладава червеният цвят - символ на плодовитостта, на об новяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Разпространение и произход Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и Централна Европа в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Словения, Хърватия, България и т.н. Подобни карнавални маски съществуват в Италия (на остров Сарди ния). Италианските кукери мамутонес носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през пър вата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Ав стрия, където се наричат перхтен. Обичаят в България води началото си от обичая на траките, който се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и е свързан с посрещането на земеделска нова година, със заораването на ни вите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лят ното плодородие.

Отговори на въпросите:

1. Какво можеш да разкажеш за Сирни заговезни по нашите села? 2. Има ли този обичай в списъка на семейните ти празници? 3. В нашия край празнува ли се Кукеровден? ► Разпитай роднините си за Сирни заговезни в миналото. ► Провери няма ли новогодишни обичаи, подобни на Кукеровден, в други региони на Украйна.

194

НАРОДНИ МЪДРОСТИ СЛАВЯНСКИ

пословици

Упражнение 1 ► Прочети пословиците. 1. По дрехите посрещат, по ума изпращат. 2. Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си. 3. Хубавата дреха не прибавя ума. 4. Ако излъжеш един път, не ти вярват до века. 5. Трудът краси човека, а мързелът го грози. 6. Светът за едни е рай, а за други - мъка без край. 7. Сговорна дружина планина повдига. 8. Приятел в нужда се познава. 9. Приятел се познава в неволя, както златото в огъня. 10. Чисти сметки - добри приятели. 11. Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари. 12. Не бой се от умния враг, а от глупавия. 1 3 . И лудият прави път на пияния. 14. Който няма кожух, всички ветрове му са северни. 15. Каквото повикало, такова се обадило. 16. Питай не живяло, а патило. 17. Най-добрата е храната, която е готова вече. 18. Сънят е по-сладък и от меда. 19. За вълка приказват, а вълкът е в кошарата. 20. Живота си давам, вярата - не. 21. Надявай се на труда, а не на рода. 22. Капката пробива камъка.

► Избери две пословици и обясни смисъла им. Упражнение 2 Д Препиши пословиците, които според тебе са най-мъдри. Обясни устно смисъла им. Използвай избраните пословици в общуването си. ► Разпитай баба и дядо за стари пословици, които те са чували от своите родители. Упраж нение 3

И збери една от послови ц и те като тем а за д ом аш н о съ чи нени е. 195

Упражнение 4 ► Сравни пословиците. Хто знання має, той мур зламає. Біда вимучить, біда й виучить. Без трудів не їстимеш пирогів. Боїшся ведмедя, не йди до лісу. Крапля за краплею - озеро буде. Вовк линяє, а вдачі не міняє. Нехай кожна жаба знає свою калюжу.

Кто учится, у того все получится. Нужда научит горшки обжигать. Кто не работает, тот не ест. Волков бояться - в лес не ходить. С миру по нитке - голому рубашка. Как волка не корми, он все в лес смотрит. Знай сверчок свой шесток.

Който се учи, той ще сполучи. Неволята на ум учи. Който не работи, не яде. Който го е страх от мечката, да не ходи в гората. Капка по капка - вир става. Вълкът козината си мени, нрава - не. Всяка жаба да си знае гьола.

Упражнение 5 ► Преведи от български. 1. По дрехите посрещат, по ума изпращат. 2. Кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какъв си. 3. Ако не можеш да бъдеш хубав и честит, както искаш, бъди добър и почтен, както трябва. 4. Хубавата дреха не прибавя ума. 5. Ако излъжеш един път, не ти вярват до века.

► Разпитай родителите си за стари пословици, които те са чували от своите дядовци. ► Прочети пословиците от упр.4 на възрастните и по-малките си роднини и заедно с тях анализирай съдържанието на пословиците.

196

ЧЕРВЕНАТА КНИГА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ „Червената книга“ е списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, живеещи на територията на всяка една страна. В България идеята за издаването на националната „Червена книга“ е на бележития зоолог и природозащитник Николай Боев. Първото й изда ние излиза в 2 тома: първият том е посветен на растенията (1984 г.); вто рият том е посветен на животните (1985 г.).

О рганизация на текста До всяка илюстрация на животните в Червената книга има специален знак - лък със стрела, символизиращ състоянието на вида. За изчезналите видове той е черен, за застрашените - червен, а за редките - жълт. В „Чер вената книга“ за животните са включени птици, бозайници, риби, влечуги и земноводни. Вече има второ издание на „Червената книга“ , което е попълнено спо ред данните от 2012 г. Описаните в нея биологични видове са приоритет ни за опазване в задължителния за България европейски проект „Натура-2000“ . Второто издание на Червената книга се изготвя според новите по-пре цизни критерии за оценка на застрашеността на видовете, изработени от Международния съюз за защита на природата (ШС1Ч). Ръководителят на ав торския екип е акад. Васил Големански, дългогодишен директор на бившия -------------------------------------------------------------------------------------------------- 197

Институт по зоология към БАН. В това издание намират място 285 вида животни, около 550 вида висши растения и 150 вида гъби, които получа ват различен статут - изчезнали, критично застрашени, уязвими и т.н. Второто издание на Червената книга на застрашената флора и фауна в България съдържа информация, посветена на застрашените местообитания - много важен фактор за оцеляването на видовете.

Застраш ени видове в Б ългария През последните 50-60 г. в България са изчезнали около 30 вида рас тения и 16 вида животни. Освен това около 400 вида растения и 78 вида животни са застрашени от изчезване. България е на едно от първите места в Европа по разнообразие на жи вотински видове. Местообитанията и естествената среда, необходими за съществуването на повечето от тях, са разположени в границите на трите национални парка „Пирин“ , „Рила“ , „Централен Балкан“ и съществуващи те в страната резервати. Структурата на новото издание се отличава, защото включва не два, а три тома: том първи - растения и гъби, том втори - животни (гръбначни и безгръбначни) и том трети - местообитания.

ПТИЦИ В България са установени 409 вида птици. Под защита са 327 от тях, а 100 са включени в „Червената книга“ . Това са: черен щъркел, осояд, ска лен орел, горски бекас, гълъб хралупар, белогърби кълвач, черен кълвач, малък креслив орел, сокол орко, голям ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол, белошипа ветрушка и други.

Защитен вид птица - корморан 198

Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в „Червената книга“ като изчезнали. Пет от тях - розов пеликан, картал, сив жерав, сред на бекасина и малка кукумявка вече не гнездят в страната. Други три вида брадат лешояд, момин жерав и стрепет - вече не гнездят в България, нито мигрират през нея.

БОЗАЙНИЦИ В „Червената книга на България“ са вписани 19 бозайника, като Злат ка, пъстър пор, тюлен монах, кафява мечка, видра, дива котка, някои ви дове прилепи и други. По принцип, черноморският тюлен-монах се счи та за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. Изчезнала е и европейската норка. През последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи до машни животни - риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон. Трябва да се отбележи, че породите домашни животни и сортовете културни рас тения са продукт на изкуствения (а не на естествения) отбор и не са обект на опазване от Световния съвет за защита на природата. Обаче учените продължават да ги следят и да констатират всички промени и отклонения, ако ги има. Например, според екологичната организация Сдружение „Балкани“ , в началото на X XI век, в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България в продължение на един век. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Според Сдружението, анализиращо ситуацията, е възможно повторно то заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком, който е изключен от първоначал ния проект на „Натура-2000“ след натиск от местния бизнес. Подобни ре шения и на други места също могат да повлияят негативно върху приро дата.

ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ В „Червената книга“ са описани 2 земноводни (алпийски тритон и си рийска чесновница) и 13 влечуги. Защитени са вдлъбнаточел смок, смок мишкар, змиегущер, леопардов смок, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка и други.

РИБИ В „Червената книга“ са вписани 2 кръглоусти и 22 костни риби. За страшени от изчезване са див шаран, кавказко попче, деветиглена бодливка, дунавска минога, михалца, волжка бяла риба, келерово попче, шип и други. 199

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ФЛОРА, ПОРОДЕНИ ОТ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧОВЕКА Най-много стопанската дейност на човека вреди на горите. Неправил ната експлоатация на горите поражда редица проблеми: • намаляване на лесистостта в южните склонове на Стара планина, Източни Родопи, Южен Пирин, Огражден; • влошен е съставът на растителните съобщества (1/3 от всички гори в страната са нискостеблени, а от тях половината са закелевяли); над 70 % от церовите и дъбовите и около 20 % от буковите гори са издънкови и малоценни; силно деградирани са ливадите и пасища та (2/3 от тях подлежат на реконструкция); • извършва се подмяна на първичните растителни съобщества с про изводни, които са с по-ниска продуктивност и по-малоценни, осо бено в равнинната част на страната; това довежда до намаляване на естественото разпространение на редица растения; • прекомерното развитие на вредителите (насекоми) довежда до ши роко развитие на явлението „обезлистване” на дървесните видове; особено засегнати са горските екосистеми в Южна България, Завалска планина, Плана, Същинска и Ихтиманска Средна гора, юж ните склонове на Сърнена гора, южните склонове на Стара планина; • изтощаването на естествените ресурси на горските плодове и бил ки, поради неправилното им събиране.

Изчезващо растение - пясъчна черноморска лилия, м ож е да се види само по южното Черноморие, около Аркутино, Иракли и др. Има я и на плажа в Силистра. 200

ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ФАУНА, ПОРОДЕНИ ОТ СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ НА ЧОВЕКА В България са установени над 15 000 животински вида, които съста вляват около 15% от видовото разнообразие на европейския континент. Предполага се обаче, че действителният състав на фауната ни е около 35-50 хил. вида. Но поради недостатъчната изученост някои от тях не се включват във видовия състав. Най-многобройни са насекомите, следва ни от паякообразните. Гръбначните видове са само 700, включително 200 вида риби. Животинският свят в България е обособен в четири основни пояса. Някои учени твърдят, че България е единствена в Европа страна, съхра нила своята флора и фауна. Но стопанската дейност на човека, мотивира на не от желанието да се запази природата, а от увеличаване на печалбите, довежда до възникването на редица проблеми: • разрушаване на местообитанията и изолация на естествените местообитания в резултат от развитието на туризма, пътищата, про мишлеността; • промяна във видовия състав в резултат на унифициране на ланд шафтите вследствие интензивното земеделие; • унищожаване на отделни видове поради свръхексплоатация чрез лов, бракониерство и пряко унищожаване; • изчезване на редица водни представители поради пресушаване и замърсяване на водоемите или в резултат на снижаване на храни телните запаси.

ПЪТИЩА ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ЧОВЕКА Един от ефикасните пътища е създаване на защитени природни тери тории (засега те заемат едва 3,4 % от територията на страната). С поставянето под режим на защита на определени територии се цели да се опазят в естествено състояние комплексите от саморегулиращи се екосистеми, както и отделни растителни и животински видове. В България са създадени 89 резервата и 3 Национални парка, множе ство защитени местности (99), природни забележителности (2272) и исто рически места (972). От резерватите 17-те са включени в системата на ЮНЕСКО - езерото Сребърна, Батин, Царичина (в Стара планина), Парангалица (Рила), Байови дупки (Пирин) и др. В тях се опазват както растителните, така и живо тинските видове. Мрежата от защитени природни територии не обхваща в нужната сте пен всички региони на страната (Средна гора, Горнотракийската низина, Дунавската равнина). Резерватите са с малка площ и не отговарят на меж дународните изисквания. Значителни резерви съществуват за обособяване -------------------------------------------------------------------------------------------------- 201

на територии с по-свободен режим, чиято цел е защита на природата, но се допуска и ограничена стопанска дейност. Необходимо е да се използва определения интерес на западноевропейски държавни и неправителствени организации към райони с високо биологично разнообразие, за да се създа ват в тях защитени природни територии с тяхна помощ. Наложително е повишаването на ефективността на защита на тези тери тории. Първо, чрез създаване на действащи закони за защита на природна та среда и в частност природните компоненти. Второ, постоянно планиране и провеждане на конкретни мероприятия за опазването на околната среда. Трето, активно участие на народа в защитните мероприятия, които са спо собни да преодолеят всички проблеми, пречещи на опазване на природата. Четвърто, младото поколение трябва да се възпитава в уважение към при родата чрез учебните програми в училища и висши учебни заведения.

Отговори на въпросите:

1. Какво знаеш за „Червената книга на Украйна“? 2. Във вашата местност има ли птици, животни или растения, които са защитени от „Червената книга на Украйна“? 3. Местната флора и фауна имат ли проблеми, свързани със стопанската дейност на човека? 4. Всички ли названия на птици, животни и растения, посочени в текста, ги знаеш?

БЪЛГАРСКИТЕ ПРИРОДНИ РЕЗЕРВАТИ Н ационалният природен резерват „П обитите камъни“

202

Природният феномен „Побитите камъни“ , известен още като „Камен ната гора” и „Дикилиташ” , е разположен на около 18-20 км от гр. Варна и на няколко километра от гр. Белослав.

\ V

\/аІсЬї Сої Вълчи дол

АІЬеп;

Албен

З чуогоуо

\ • ,

Суворово

С01Л)ЕМ5АН[> ЗЛАТНИ

пясъци

Оеупуа Девня

веіозіау Белослав

Уагпа Варна ■

Това е един от уникалните природни феномени, както в България, така и в света. Местността се намира край варненските черноморски езе ра. Цялата е покрита от изправени, естествено образувани скални колони, откъдето идва и името й. Разполагат се на площ от 7 км2. Височината им варира от 5 до 7 м и дебелината е от 0,3 до 3,0 м. Колоните са кухи, без твърди основи и са силно ерозирали. Формата им наподобява цилиндър. Според учените колоните са образувани преди 50 млн. години, когато Югоизточна Европа е била дъно на море, вследствие подводна вулканич на дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури изли зали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлаждала и втвърдявала при контакта със студената вода. След образу ването на колоните метанът продължавал да си проправя път, правейки ги кухи в средата. „Побитите камъни“ са били известни като сакрално място от дълбо ка древност, но за първи път са документирани през 1829 г. За пръв път са обявени за природна забележителност през 1937 г., което е потвърдено на 23.08.2002 г. С най-интересните, най-красивите и най-тайнствените места обикно вено са свързани и чудесни легенди, които в същото време дават на учени те информация, позволяваща да строят собствени хипотези за природните феномени на планетата ни, както и за промени в нейните релефи. Ето една от легендите, в която се споменава и за морето. 203

ЛЕГЕНДА ЗА ДИКИЛИТАШ Преди много време, когато морето достигало тези земи, то било охра нявано от титани, подчинени на Бога на морето. Недалеч от мястото има ло малко селце, където живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова момъкът бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане смъртен. Една сутрин момъкът съзрял на морския бряг невероятно красива де войка. Те се влюбили от пръв поглед. Но тя била отредена за жена на пред водителя на морските титани. Любовта накарала момъка да се престраши и да отиде при титаните. Той обещал, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. Титаните заявили, че девойката ще бъде не гова съпруга, само ако се съгласи да разкрие името на Бога. Преди изгрев на следващата сутрин се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта. Той заявил, че е готов да разкрие името на Бога. Тогава момъкът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато приключил, им казал: „Аз току що изписах името на Бога с вашите тела“ . Бог останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта и решил да накаже титаните, затова че посегнали на най-скъпото на мла дия човек - неговото безсмъртие.

204

Отговори на въпросите:

1. Трябва ли да се запазват подобни природни феномени? Защо? 2. Има ли полза от запазването им? 3. Трябва ли да се употребява думата „полза“, когато става дума за най-различни природни явления, дарове от природата? 4. Как човек трябва да се отнася към околната среда? Защо? 205

Седемте Рилски езера Седемте Рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в Бъл гария и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се нами рат в Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 м над морско равнище. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоско ци и водопади. Първите три езера - Сълзата, Окото и Бъбрека - се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джерман (ляв приток на Струма).

206

Името на всяко от Седемте Рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро: 1. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. 2. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дъл бокото циркусно езеро в България- дълбочината му е 37,5 м. 3. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. 4. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седем те езера. 5. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. 6. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“ . 7. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

ЛЕГЕНДА ЗА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Легендата за Седемте Рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама вели кани - мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом. Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че ня мало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят. За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зър нали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завина ги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята. Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат черното си дело докрай. В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите й бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота. Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобя ва фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом. 207

Основни показатели на Седемте Рилски езера Н адм ор ск а Езеро

П лощ

О бем

Д ъ л б о чи н а

(дка)

(хил. м3)

(м)

височина (м)

Сълзата

2535

4,5

Окото

2440

—

37,7

Бъбрека

2282

1117

28,0

Близнака

2243

590

27,5

Трилистника

2216

—

6,5

Рибното езеро

2184

—

2,5

Долното езеро

2095

—

11,0

В близкото минало стъпаловидният циркус на Седемте езера и самата езерна група са се наричали Еди гьол, а езерата - Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните: Сълзата - Баш гьол, Окото Чанак гьол, Бъбрека - Кара гьол, Близнака - Чифте гьол, Трилистника Средния гьол. Последните две езера - Рибното и Долното - не са имали собствени имена.

Езеро Сълзата е най-високото от Седемте Рилски езера. Намира се непосредствено до Езерния връх, който обичайно е окупиран от множество туристи. 208

Най-дълбоко е езеро Окото.

Най-голямо е езеро Близнака. В съчетание с връх Харамията, то се е превърнало в емблематичен пейзаж от Седемте Рилски езера.

Залез. Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното.

Бъбрека безспорно е най-популярното езеро в България или поне от Седемте Рилски езера. Гледано от високо формата му наистина наподобя ва този анатомичен орган.

ИНСТРУКЦИЯ ЗА РАЗХОДКА Ясно е, че през лятото природният феномен Седемте Рилски езе ра е най-атрактивен в района. Разположени в живописни циркуси под не по-малко красиви била и върхове, езерата могат да бъдат видени в 4 -5 -ча сова разходка от хижата. -------------------------------------------------------------------------------------------------- 209

Най-близките езера отстоят на около 40 минути пеша от хижа „Рилски езера“ - до Бъбрека по пътеката нагоре край трасето на влека по Сухия рид, или до Рибното при старата хижа по пътеката на югоизток. За прият ната ви разходка покрай живописните езера можете да тръгнете по едната пътека и да се завърнете по другата. Двете пътеки се събират при езерото Бъбрека, откъдето нагоре се из качват до най-високото езеро - Сълзата. Непосредствено до него е и въз вишение, известно като Езерния връх, от което можете да се насладите на панорамна гледка във всички посоки към целия циркус. Без бързане и с почивки край всяко езеро, обиколката на всичките езера отнема около 4 часа. Имайте предвид, че районът на Седемте Рилски езера е защитена те ритория, в която е забранено паленето на огън, опъването на палатки, из хвърлянето на отпадъци и други дейности, които могат да нарушат екоравновесието. Забранено е също така и къпането в езерата или реките, чрез които се оттичат едно в друго. Нека заедно опазим езерата и района около тях чисти, за да могат да ги видят такива и следващите поколения. Имайте предвид също така, че хижа „Рилски езера“ и високопланин ските райони около нея, разположени над горския пояс, попадат в Нацио нален парк Рила. Затова всички активности извън утвърдените пътеки и трасета в защитената територия трябва да бъдат съгласувани с дирекцията на парка, ако не са заложени в Плана за управление.

Отговори на въпросите:

1. Какво знаеш за водните резервати в Украйна? 2. Има ли водни резервати в нашия край?

210

ДИАЛОЗИ

СВОБОДНОТО МИ ВРЕМЕ

О - Владо, още ли не си готова? Ще закъснеем! Пламен и Елена ни чакат пред театъра, а билетите са у нас. - Ето, готова съм вече. А къде са местата ни? На партера или на бал кона? - Партер, пети ред, вдясно. - Имаш ли дребни пари за програмата? - Да, имам. Много се бавиш обаче. Сигурно вече бие първи звънец. - Моля ти се, още има време... - Ако дойдем след трети звънец, ще останем във фоайето до края на действието. - Ето, готова съм вече. Хайде да тръгваме!

© - Ало, Милена ли е на телефона? - О, ти ли си, Камене? Какво има? Как са Румяна и Явор? - В събота вечер искаме да отидем някъде. Искаш ли да дойдеш с нас? - С удоволствие! Къде предлагате да отидем? - Не можем да решим. Румяна настоява да отидем на кино, а Явор иска да слушаме „Летящия холандец“ в Народния театър. - Аз предпочитам драматични спектакли. - Откровено казано, не ми се ходи нито в операта, нито на театър, нито на кино. - А може би ще отидем да потанцуваме някъде. - Това е добра идея. Ще ти се обадя след десет-петнайсет минути. Трябва да обсъдим предложението ти.

© - Добър ден, Стефчо! - Здравей, Сашо! Ще ходим ли на риба в неделя? - Разбира се! Ще ловим заедно. Ще отидем на язовира. - А не! Ти ще ловиш, пък аз искам да се поразходя малко. - Защо не искаш да ловиш риба? - Много обичам природата. Бреговете на язовира са прекрасни. Когато съм там, много ми се пее. - Изглежда, че няма да хвана риба в неделя... - Защо? 212

- Ако ти пееш, ще свърши тишината. Каква глупава трябва да бъде ри бата, която ще налапа въдицата. Значи няма да имаме гости на пържена риба, по-точно, няма да имаме самата риба, нито жива, нито пържена.

О - Здравей, лельо! Как си? - Добър ден, миличка моя! Добре съм, благодаря ти! А ти как си? - Аз също съм добре. Във ваканция съм. Ти нали обеща да ме научиш да бродирам? - Е, да! Радвам се, че не си се отказала от тази своя идея. - Твоите бродерии са толкова фини. Аз също искам да имам бродира ни възглавници и килимчета. - Трябва да имаш цветни конци, гергеф, иглички с голямо ухо и ножица. - Твоят гергеф е дървен, а моят е пластмасов. - Няма значение. Най-важното е ръцете ти да са сръчни. - Завиждам ти. Знаеш да бродираш, да плетеш дантела, пък аз нищо не мога. - Ще се научиш. Трябва да имаш търпение. Ще те науча да плетеш на кука, да шиеш и да бродираш.

- Хайде да отидем тази вечер в филхармонията. Донесох ти билет за концерта на прочутия цигулар Емил Камиларов. - О, много ти благодаря! Знаеш колко обичам музика. А това е първи ят концерт на този музикант у нас. - Знаеш ли, че той е спечелил първа награда на големия международен конкурс в Рим? - А и Николай Гяуров, прочутият певец, е лауреат на голямата награ да „Орфей“ , която „Гранд опера“ в Париж дава всяка година на най-доб рия оперен певец. - Къде ще се състои концертът? - В зала „България“ . Започва в 19 часа. Сега часът е пет вече. Трябва да започнеш своята подготовка. Сложи си малко грим, облечи най-хубава та си рокля и лачените обувки. - Има време. - В 18.30 ще дойда с кола и ще те чакам долу, пред входа.

Хайде бързо на плажа! Много си почерняла. Колко бани имаш? Дванайсет. Сигурно много се печеш на слънце. 213

- Пека се, къпя се. Като вляза в морето, не ми се излиза. - Ти знаеш да плуваш. Б лазе ти! - А ти още ли не си се научила? - Не, миналото лято щях да се удавя. Оттогава ме е страх. - Трябва да се научиш да плуваш. Това е най-хубавият вид спорт. А иначе как прекарваш тук? Намерила ли си компания? - Да, срещнах много познати. Ходим заедно на разходка, а вечер тан цуваме в дискотеката. - С една дума, не скучаеш... - Дните минават толкова бързо. В събота смяната ми свършва. - Моята също. Ако имах възможност, бих останала още. Толкова е ху баво на морето.

- В неделя ще отида с баща си в парка. Той ми обеща да ме заведе на луна-парк да полудувам на въртележката. - Имаш късмет! И аз бих искал, но баща ми не може да отиде нито в парка, нито на кино, защото работи и в неделя. - Няма ли почивни дни? - Има в петък, когато съм на училище. - Искаш ли да вземем със себе си и тебе, и по-малката ти сестра? - Това би било много хубаво! Дали ще се съгласят? - Те обичат ли да играят на криеница? - Повече обичат да играят на сляпа баба. - Нека да дойдат утре през деня у нас. Ще се запознаем с тях по-от близо, тогава може би ще се съгласят да отидат с нас в парка.

214

Отговори на въпросите: 1. Обичаш ли музика? Каква музика предпочиташ? Класическа, забавна или народна?

2. Свириш ли на някакъв инструмент? На пиано, цигулка, акор деон, китара, гайда, гъдулка или нещо друго? 3. Кои композитори обичаш? Според тебе, кой е най-известният композитор в нашата страна? А в България? 4. Обичаш ли киното? Какви филми предпочиташ? Игрални, исторически, кинокомедии, документални, анимационни или нещо друго? 5. Кой филм ти е направил много силно впечатление и защо? 6. Обичаш ли книги? Какво обичаш да четеш? Повести, разкази, романи, стихове? 7. Коя книга ти е направила най-силно впечатление? 8 . Според тебе, кой е най-известният писател или поет у нас? А в България? 9. Какво предпочиташ: театър, кино, опера, балет или концерт? 10. Как прекарваш свободното си време? Имаш ли хоби? Спорту ваш ли?

КОЛКО МИ СЕ ЯДЕ!

О -

Искаш ли да се отбием в една сладкарница да изпием по едно кафе? Добре. С удоволствие ще изпия кафе и ще изям двеста грама сладолед. Моля, дайте ни две банички, две чаши кафе и един голям сладолед. А ти не искаш ли сладолед? Предпочитам още една баничка. Имаме много малко време. Хайде да платим сметката и да тръгваме!

© - Мамо, да слагам ли масата за закуска? Готови ли са палачинките? - Скоро ще са готови. Започвай да сервираш. - Да постеля ли бялата покривка? - Да, разбира се. Сложи чаши с чинийки, чинии за палачинките. Изва ди от шкафа за съдове купи за сладко и една сосиера за сметана. - Да нарежа ли хляб? - Малко. Нарежи го на тънки филийки, донеси масло и мляко. - Готово е. Хайде, татко, бате, всички на закуска! - И аз също съм готова. Ето ги, палачинките! - А ние още от вчера сме готови, защото твоите палачинки са най-вкус ните на света. 215

- Обичаш ли бонбони? - Да, много. Най обичам шоколадови бонбони с ликьор. - Така ли? Имам кутия точно такива бонбони. С голямо удоволствие ще те почерпя. - А ти не обичаш ли? - Аз предпочитам вафли с пълнеж или натурален шоколад. - Млечният шоколад също е много вкусен. А обичаш ли дропс? - Не, моите зъби не са за дропс, пък и от дъвките също съм се отказа ла отдавна.

О - В колко часа ще тръгнем утре? - Мисля да излезем рано. - Хайде да носим храна, за да не обядваме в ресторанта при язовира. - Това би било много добре. Аз ще взема хляб, сирене, салам, варени яйца и масло. - Там ще пържим риба. - Дано да уловим тази риба. - Ще помоля майка ми да ни опържи кюфтета, ще взема кашкавал, конфитюр, бисквити и още нещо. - По-добре е да вземем сандвичи с кашкавал и салам, солетки, кола или швепс. - Толкова храна! За какво отиваме там, на язовира? Прави ми се впе чатление, че отиваме да ядем, а не да ловим риба.

0 - Вземи яйца, сирене, мляко, брашно, домати, сол, пипер. - Продуктите са годни за ядене. Имам надежда, че и яденето ще бъде ядивно. - Яйцата се разбиват... - Ясно е, иначе какво може да се приготви от тях освен варени яйца... - Бъркаш яйцата с млякото и брашното. - Колко брашно се взема? - Сама ще видиш. Трябва да прилича на тесто за кътми, може би мал ко по-рядко. - Защо ти са доматите? - Чакай! Всичко ще ти обясня. Намажи тигана с мас и сложи върху слаб огън. Излей в него тестото... - Та това е обикновен омлет! - Още малко приказки и ще останеш гладна! Когато отдолу се хване коричка, тогава слагаш и доматите. - Цели ли да ги слагам? - Нарежи ги на парчета. Яденето е готово! 216

- А сиренето? - Сиренето се стърже на ренде. После малко изстинало ядене се по сипва с настърганото сирене, освен това се поръсва със сол и пипер. При ятен апетит!

- Какво ще препоръчате за ордьоврите? - Бих ви посъветвал да поръчате шоп ска салата, руска салата или чер хайвер. - Други салати нямате ли? - Имаме цели доматки, салата от дома ти и краставици с каймак. - Добре, донесете, моля, две шопски са лати! Кои от аламинутите са най-хубави? - Шницел-натур с гарнитура, свинска пържола. - Имате ли скара? - Да, имаме. Мога да Ви предложа кебапчета, шишчета, кюфтета. - Една пържола и четири кебапчета с червен сос. - Какво ще пиете? Имаме уиски, коняк, бренди. - Две минерални води, моля!

Отговорете на въпросите:

1. 2. 3. 4. 5. 6. 7.

Какво закусваш обикновено? Какво обядваш обикновено? Какво вечеряш обикновено? Какво обичаш да ядеш? Обичаш ли плодове и зеленчуци? Обичаш ли пържено месо? Знаеш ли какво е яхния, гювеч, баница, милина, мелба, пас та? Обясни. 8 . В училищния стол ли обядваш? 9. Какво е най-любимото ядене в твоето семейство? 10. Какви напитки обичаш: швепс, кола, лимонада, цитронада, боза или нещо друго? 11. Знаеш ли да готвиш? 12. Можеш ли да приготвиш супа, чорба, таратор? 13. Каква салата можеш да приготвиш: шопска, руска, гръцка? 14. Какво вземаш за училище: сандвичи, кифли, банички, пи рожки, минерална вода? 15. Какво се слага във великденската кошница?

217

КАРТИНЕН РЕЧНИК

218

МУЗИКАЛНАТА КУЛТУРА

Софийската опера

Райна Кабаиванска

Николай Гяуров

Одеският театър за опера и балет

Фестивал на народната музика „Чумацький шлях",Украйна

Киевският театър за опера и балет

Людмила Монастирска

Дмитрий Гнатюк

Варненският музикален театър

Фолклорен събор "Рожен", България 219

Това е: 1. оркестър; 2. диригент; 3. музикант; 4. музикантка; 5. цигулка; 6. виола; 7. виолончело; 8. контрабас; 9. арфа; 10. китара; 11. флейта; 12. обой; 13. кларинет; 14. фагот; 15. тромпет; 16. валдхорна; 17. тромбон; 18. туба; 19. барабан, тъпан; 20. барабанче, тъпанче; 21. барабанна пръчка; 22. тимпан; 23. триъгългик;

Това са: А. група на струнните инструменти; Б. група на дървените духови инструменти; В. група на медните духови инструменти; Г. група на ударните инструменти; Д. българ ски народни инструменти. 220

24. гъдулка; 25. кавал; 26. гайда; 27. тъпан.

Това е: 1. Слънчевата система; 2. Земята; 3. Луната; 4. Слънцето (звезда); 5. небе (през деня);

6. нощно небе със звезди; 7. звезда; 8. месец (месечина, месечника); 9. пълнолуние; 10. хоризонт. 221

НАШАТА ПЛАНЕТА

Това е: 11. равнина; 12. степ; 13. поле; 14. пръст; 15. плато (висока рав нина); 16. могила (хълм, рид); 17. планина; 18. връх; 19. ледник (глетчер); 20. вулкан; 21. пропаст; 22. клисура (проход, дефиле); 23. морена; 24. гора; 25. борова гора.

222

Това е: 26. извор, изворче; 27. ручей (поточе); 28. река; 29. океан; 30. айсберг; 31. море; 32. плаж;

33. водопад; 34. езеро; 35. блато; 36. посоки на света; 37. север; 38. изток; 39. североизток;

40. югоизток; 41. юг; 42. югозапад; 43. запад; 44. северозапад; 45. кръговрат на водата в природата. 223

ЧОВЕК - ЧАСТИ НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Това е: 1. човек; 2. глава; 3. тил; 4. лице; 5. коса; 6. чело (чело); 7. вежда; 8. око; 9. слепоочие; 10. буза; 11. ухо; 224

12. нос; 13. уста; 14. устна; 15. език; 16. зъб; 17.брада (брадичка); 18. брада (на мъж); 19. гуша; 20. гръклян; 21. врат;

22. шия, врат; 23. мустак; 24. рамо; 25. гръб; 26. корем; 27. ръка; 28. лакът; 29. китка; 30. длан; 31. пръст; 32. нокът;

33. палец; 34. показалец; 35. среден пръст; 36. безимен пръст; 37. малък пръст (кутре); 38. крак; 39. коляно; 40. пета; 41. стъпало.

ЛИЧНА ХИГИЕНА

Това е: 1. сапун; 2. сапуниерка; 3. шампоан; 4. паста за зъби; 5. четка за зъби; 6. гребен; 7. четка за коса; 8. хавлия;

9. кърпа за лице; 10. хавлиена банна кърпа (хавлия); 11. гъба; 12. огледало; 13 изтривалка; 14. (хигиенично) червило; 15. лак за нокти;

16. крем (за лице, за ръце); 17. самобръсначка; 18. електрическа самобръсначка; 19. крем за бръснене; 20. сушуар; 21. парфюм.

225

ВЪНШЕН ВИД НА ЧОВЕКА

Това е: 1. висок; 2. среден на ръст; 3. нисък; 4. слаб; 5. дебел (пълен); 6. стар; 7. млад; 226

8. русокос; 9. кестеняв; 10. чернокос; 11. с къдрава коса (къдрокос); 12. с права коса; 13. бретон;

14. опашка (конска опашка); 15. плитка; 16. кок; 17. перчем.

ЦВЕТОВЕТЕ И ПРИРОДАТА

% Ф

Това е: 1. пурпурен залез; 2. ален изгрев; 3. бял облак; 4. тюркоазено небе; 5. синьо небе; 6. сиво небе; 7. зелен лист; 8. сребриста роса; 9. черен облак (буреносен); 10. лилав люляк;

11. дъга (небесна дъга); 12. синьо море; 13. изумрудена (изумрудна) трева; 14. жълт пясък.

Това са: 15. бели рози; 16. розови гладиоли; 17. жълти иглики; 18. алени макове;

19. червени карамфили; 20. оранжеви латинки; 21. зелени смарагди; 22. сини сапфири; 23. жълти топази; 24. светлолилави александрити; 25. пъстри пеперуди; 26. жълти листа. 227

ГОДИШНИ ВРЕМЕНА. ПРИРОДНИ ЯВЛЕНИЯ. ВРЕМЕТО

Това е: 1. мъгла; 2. роса; 3. скреж (слана); 4. заледяване; 5 .земетресение (земетръс); 6. изригване на вулкан; 7. северно сияние; 11. термометър; 21. слънцето е на зенита.

Какво е времето? 8. облачно; 9. слънчево; 10. навъсено; 12. десет градуса под нулата (мразовито); 13. десет градуса над нулата (топло); 14. трийсет градуса над нулата (горещина, жега); 15. петнайсет градуса под нулата (студено).

Какво прави? 1. пада, разсейва се; 2, 3. пада; 16. мръзне; 17. изпотява се; 18. изгрява; 19. залязва; 20. грее. 228

СВЯТ НА РАСТЕНИЯТА

Това е: 1. пшеница, жито; 2. ръж; 3. овес; 4. ечемик; 5. просо; 6. слънчоглед; 7. слънчогледова пита; 8. слънчогледово семе (слънчоглед); 9. клас; 10. стъбло; 11. корен; 12. царевица;

13. кочан царевица; 14. свила; 15. царевично зърно (зрънце); 16. царевичен лист; 17. маматарка; 18. червена маматарка; 19. брезова маматарка; 20. пънчушка; 21. печурка; 22. гълъбка; 23. мухоморка; 24. трева.

Това са: 25. кочани; 26. царевични зърна; 27. житни зърна; 28. класове; 29. стъбла; 30. корени; 31. листа; 32. водорасли (ед.ч. водорасъл); 33. мъхове (ед.ч. мъх); 34. гъби (ед.ч. гъба).

229

СВЯТ НА РАСТЕНИЯТА

Това е: 36. дърво; 37. храст; 38. дънер, ствол; 39. пън; 40. клон; 41. вейка; 42. вишня; 43. ябълка; 44. круша; 2 3 0 -----------------

45. дюля; 46.череша; 47. кайсия; 48. праскова; 49. черница; 50. орех; 51. липа; 52. акация; 53. люляк;

54. жасмин; 55. дъб; 56. платан; 57. бреза; 58. клен; 59. бор; 60. ела; 61. листак, шума; 62. реса;

63. топола. Това са: 64. дървета; 65. храсти; 66. вейки; 67. клони.

ЦВЕТЯ

Това е: 1. кокиче; 2. минзухар; 3. иглика; 4. теменужка; 5. зюмбюл; 6. божур; 7. лале; 8. нарцис; 9. маргаритка;

10. карамфил; 11. хризантема; 12. роза; 13. люляк; 14. шипка; 15. петуния; 16. перуника; 17. гладиола; 18. невен;

19. латинка; 20. мушкато; 21. гергина; 22. босилек; 23. момина сълза; 24. здравец; 25. кукуряк; 26. синчец, метличина;

27. камбанка; 28. лайкучка; 29. незабравка; 30. детелина; 31. димитровче; 32. лилия; 33. пъпка (на цвете).

231

ДИВИ ЖИВОТНИ В ГОРАТА Това е: 1. вълк; 2. вълчица; 3. вълче; 4. лисица; 5. лисиче; 6. мечка; 7. мече (мече), меченце (меченце); 8. катерица (ка теричка); 9. катери че; 10. таралеж (еж); 11. таралежче (ежче); 12. заек; 13. зайче; 14. елен; 15. еленче; 16. сърна; 17. сърне (сърненце); 18. бобър.

232

ДИВИ ЖИВОТНИ. В ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА

Това е: 1. лъв; 2. лъвче; 3. тигър; 4. тигърче; 5. слон; 6. слонче; 7. жираф; 8. жирафче;

9. камила; 10. камилче; 11. зебра; 12. маймуна; 13. носорог; 14. носорогче; 15. кенгуру; 16. кенгурче;

17. газела; 18. бодливец; 19. хипопотам; 20. пантера; 21. леопард; 22. лапа, крак; 23. муцуна; 24. муцунка;

25. уста; 26. грива; 27. холка, кичур от гривата; 28. кожа (с козина); 29. опашка; 30. рог; 31. хобот. 233

ди ви п ти ц и

Това е: 1. врабче; 2. синигер; 3. сврака; 4. гарван; 5. гарга; 6. червенушка; 7. врана; 8. кос; 9. сойка; 234

10. славей; 11. кълвач; 12. чучулига; 13. папуняк; 14. кукувица; 15. лястовица (ластовица); 16. пеликан; 17. жерав;

18. орел; 19. сокол; 20. бухал; 21. кукумявка; 22. папагал; 23. лебед; 24. щъркел; 25. щраус; 26. гълъб;

27. гугутка; 28. скорец; 29. фазан; 30. токачка; 31. паун; 32. полски гарван.

РИБИ. МОРСКИ ЖИВОТНИ. РИБАРСКИ УРЕДИ

Това е: 1. риба; 2. кит; 3. акула; 4. щука; 5. шаран;

6. пъстърва; 7. сом; 8. морж; 9. тюлен; 10. делфин;

11. рак; 12. морски рак; 13. скарида; 14. медуза; 15. калмар;

16. въдица; 17. тапичка; 18. рибарска мрежа.

235

ЖАБИ. ВЛЕЧУГИ. НАСЕКОМИ

т ул Ш

ияяцн _л

V I

СЯЗядЗ

Това е 1. жаба; 2. жаба; 3. костенурка; 4. гущер; 5. пепелянка (усойница); 6. смок; 7. кобра (очиларка); 8. питон; 236

9. червей; 10. гъсеница; 11. пеперуда; 12. пчела; 13. оса; 14. рояк; 15. медена (восъчна) пита; 16. кошер; 17. хралупа, коруба;

18. паяк; 19. паяжина; 20. светулка; 21. щурец; 22. бръмбар; 23. скакалец; 24. мравка; 25. мравуняк; 26. муха; 27. калинка;

28. комар; 29. хлебарка; 30. дървеница; 31. водно конче; 32. водомерка (водна дърве ница); 33. листна въшка, 34. крокодил.

ДОМАШНИ ж и в о т н и

Това е: 1. вол; 2. крава; 3. теле; 4. бивол; 5. биволица; 6. биволче (малаче); 7. кон; 8. кобила; 9. конче (жребче);

12. магаре 13. овен; 14. овца; 15. агне (а 16. козел; 17. коза; 18. козле

19. свиня; 20. прасе; 21. куче; 22. кученце (кутре); 23. котарак; 24. котка; 25. коте (котенце); 26. мишка; 27. мишле. 237

ДОМАШНИ ПТИЦИ

Това е: 1. петел; 2. петле; 3. кокошка; 4. пиле; 5. гъсок; 6 гъска; 7. гъсе (гъсенце); 238

8. паток; 9. патица; 10. пате (патенце); 11. пуяк; 12 пуйка; 13. пуйче;

14. гребен; 15. човка, клюн; 16. опашка; 17. гуша; 18. шия; 19. крило; 20. перо;

21. нокът (закривен нокът); 22. плавателна ципа; 23. яйце.

ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ (КАКВО ЯДЕМ? КАКВО ПИЕМ?)

Това е: 1. брашно; 2. червен пипер; 3. черен пипер; 4. оливия (олио); 5. оцет; 6. хляб;

7. кифла; 8. геврек; 9. баница; 10. баничка; 11. мекица; 12. козунак;

13. бисквит; 14. вафла; 15. месо; 16. кренвирш; 17. сарфалада; 18. салам (колбас);

19. риба; 20. сирене; 21. кашкавал; 22. масло (масла).

239

ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ (КАКВО ЯДЕМ? КАКВО ПИЕМ?)

Това е: 23. ориз; 24. фиде; 25. макарони; 26. юфка; 27. сол; 28. зехтин; 29. мед; 240

30. конфитюр; 31. мармалад; 32. сладко; 33. супа; 34. кюфте; 35. кебапче; 36. сърма;

37. зеле с месо; 38. ориз с месо; 39. пиле яхния; 40. зелен фасул (зелен боб); 41. фасул (зрял); 42. пюре;

43. грах; 44. печено агне (аг нешко печено); 45. пържола с гарнитура; 46. ситна захар; 47. захар на бучки.

ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ И ХРАНИ (КАКВО ЯДЕМ? КАКВО ПИЕМ?)

Това е: 48. паста; 49. торта; 50. бонбон; 51. шоколадне; 52. халва; 53. локум; 54. шербет; 55. печена тиква;

56. нуга; 57. паста; 58. (буркан) компот; 59. гроздов сок; 60. нектар; 61. сироп; 62. кока-кола; 63. лимонада;

64. швепс; 65. айран (мътеница); 66. прясно мляко; 67. кисело мляко; 68. чай; 69. вода; 70. кафе.

241

ПЛОДОВЕ

Това е: 1. грозде (кичур); 2. ябълка; 3. круша; 4. слива; 5. праскова; 6. кайсия; 7. череша; 8. вишня; 242

9. ягода; 10. малина; 11. касис; 12. френско грозде (кичур); 13. цариградско грозде; 14. орех; 15. лешник;

16. лимон; 17. портокал; 18. мандарина; 19. банан; 20. ананас; 21. нар.

ЗЕЛЕНЧУЦИ И ПОДПРАВКИ

Това е: 1. домат; 2. чушка; 3. люта чушка; 4. краставица; 5. кромид (глава лук); 6. зелен лук; 7. репичка; 8. чесън; 9. зелка; 10. патладжан (син домат); 11. тиквичка;

12. картоф; 13. морков; 14. маруля; 15. салата; 16. червено (салатно) цвекло; 17. карфиол; 18. зелен боб (зелен фасул); 19. зрял боб (фасул); 20. ряпа;

21. гулия; 22. диня; 23. пъпеш; 24. магданоз; 25. целина; 26. джоджен; 27. копър; 28. чубрица; 29. тиква.

243

Това е: 1. кожух; 2. шуба; 3. кожухче; 4. балтон; 5. палто; 6. шлифер; 7. яке; 244

8. анорак; 9. анцуг; 10. костюм (мъжки); 11. костюмче (дамски костюм); 12. сако; 13. панталон (панталони);

14. 15. 16. 17. 18.

пола; рокля; престилка; пуловер (поло); (плетена) жилетка.

ОБЛЕКЛО (ДРЕХИ)

Това е: 19. блуза (блузка); 20. риза; 21. фланелка; 22. шорти; 23. (къси) гащи, гащички; 24. пликче; 25. шал; 26. шал, шалче;

27. шапка; 28. (плетена) шапчица 29. ръкавица; 30. ръкавица (ръкави' 31. потник; 32. камизолка; 33. джоб; 34. копче;

35. ръкав; 36. якичка; 37. яка; 38. ревер; 39. кърпичка (носна кърпа); 40. вратовръзка; 41. колан. 245

СЪДЪРЖАНИЕ НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР Н ЕИ ЗМ ЕН ЯЕМ И ЧАСТИ НА РЕЧ ТА ..............................................................................................5 Н А Р Е Ч И Е .................................................................................................................................................. 7 П Р Е Д Л О З И ...........................................................................................................................................11 С Ъ Ю З И ................................................................................................................................................... 15 В И Д О В Е СЪЮ ЗИ ПО С Ъ С Т А В ...................................................................................... 15 М ЕЖ Д УМ ЕТИ Я И ЗВУКО П О Д РАЖ АТЕЛ Н И Д У М И ................................................ 17 Ч А С ТИ Ц И .............................................................................................................................................. 19 У П О ТР ЕБ А НА КРАТКИ ТЕ, БЕЗЛИ ЧН И ТЕ (БЕЗП О Д Л О Ж Н И ТЕ), Б ЕЗС К А ЗУ ЕМ Н И ТЕ И Н ЕП Ъ ЛН И ТЕ И ЗР ЕЧ ЕН И Я ...........................................................24 ГЛАВНИ И ВТО РО С ТЕП ЕН Н И ЧАСТИ НА П РО СТО ТО И ЗР ЕЧ ЕН И Е..............27 С Л О В О Р ЕД В П РО СТО ТО И З Р Е Ч Е Н И Е .................................................................................29

НОВ УЧ ЕБЕН МАТЕРИАЛ ЕДНОСЪСТАВНИ ИЗРЕЧЕНИЯ.................................................................................................32 ВИ Д О ВЕ ЕД Н О СЪ СТА ВН И И ЗР ЕЧ ЕН И Я ....................................................................... 32 ИМ ЕННИ И З Р ЕЧ ЕН И Я ...........................................................................................................34 ЕД Н О СЪ СТАВН И ГЛАГОЛ НИ И ЗР ЕЧ ЕН И Я ...........................................................36 О П РЕД ЕЛ ЕН О -ЛИ Ч Н И И ЗРЕЧ ЕН И Я.................................................................. 36 Н ЕО П РЕД ЕЛЕН О -Л И Ч Н И И ЗР ЕЧ ЕН И Я ...........................................................37 О БО БЩ ЕН О -ЛИ ЧН И И З Р Е Ч Е Н И Я ......................................................................39 БЕЗЛИЧНИ И З Р Е Ч Е Н И Я ............................................................................................. 40 БЕЗЛИЧНИ И ЗРЕЧЕНИ Я С ГЛАГОЛ НО С К А З У Е М О ....................... 40 БЕЗЛИЧНИ И ЗРЕЧЕНИ Я С П РЕД И КА ТИ ВН А Д У М А ...................... 42

СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ..................................................................................................................... 45 СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ................................................................................47 П РЕПИ Н АТЕЛН И ЗНАЦИ В С Л О Ж Н И ТЕ СЪЧИНЕНИ И ЗР ЕЧ ЕН И Я ..................................................................................................................................48

СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ................................................................................49 ВИ Д О ВЕ ПОДЧИНЕНИ И ЗРЕЧ ЕН И Я..........................................................................51 П ОДЧИ НЕНО О П Р ЕД ЕЛ И ТЕЛ Н О И ЗРЕЧ ЕН И Е..........................................52 П ОДЧИ НЕНО Д О П Ъ Л Н И ТЕЛ Н О И З Р ЕЧ ЕН И Е...........................................54 П ОДЧИ НЕНО О Б С ТО Я ТЕЛ С ТВ ЕН О И З Р ЕЧ ЕН И Е....................................57 П ОДЧИ НЕНО ПОДЛОЖ НО И ЗРЕЧЕН И Е. С К А ЗУ ЕМ Н О О П Р ЕД ЕЛ И ТЕЛ Н О И ЗР ЕЧ ЕН И Е............................................ 62 246

СЛО Ж Н О С Ъ С ТА ВН О И ЗРЕЧ ЕН И Е С П О ВЕЧЕ П О Д Ч И Н ЕН И ..............65 СЪ П О Д ЧИ Н ЕН И И ЗРЕЧ ЕН И Я ........................................................................................ 65 П О С Л ЕД О ВА ТЕЛ Н О ПОДЧИНЕНИ И ЗР ЕЧ ЕН И Я ............................................ 67 П У Н К Т У А Ц И Я .............................................................................................................................67 СЛО Ж Н О С М ЕС ЕН О И З Р ЕЧ ЕН И Е.............................................................................. 69 О БО СО БЕН И ЧАСТИ В И ЗР ЕЧ ЕН И ЕТО ..........................................................................72 П УН КТУАЦ И Я ПРИ О БО С О БЕН И ТЕ ЧАСТИ НА И ЗРЕЧ ЕН И ЕТО ........73 П РЕП И Н АТЕЛН И ЗНАЦИ ПРИ О БО СО БЕН И О П Р Е Д ЕЛ ЕН И Я ............ 74 П РЕП И Н АТЕЛН И ЗНАЦИ ПРИ О БО СО БЕН И П РИ Л О Ж ЕН И Я..............75 П РЕП И Н АТЕЛН И ЗНАЦИ ПРИ О БО СО БЕН И О БС ТО Я ТЕ Л С ТВЕ Н И П О Я С Н ЕН И Я............................................................................ 75 П Р Я К А И Н Е П Р Я К А Р Е Ч ..................................................................................................................76 П УН КТУАЦ И Я ПРИ ПРЯКАТА Р Е Ч ......................................................................................77 ТРА Н С Ф О РМ И РА Н Е НА П РЯКА РЕЧ В Н Е П Р Я К А .................................................. 78

О БО БЩ ЕН И Е НА ИЗУЧЕНОТО В V -IX КЛАС Ф О Н Е Т И К А .......................................................................................................................................... 82 М О Р Ф О Л О ГИ Я ..................................................................................................................................87 С И Н ТА К С И С ........................................................................................................................................95 Л ЕК С И К О Л О ГИ Я ........................................................................................................................... 101

ЧЕТЕМ , ПРЕРАЗКАЗВАМ Е, НАУЧАВАМ Е НАИЗУСТ ИЗ БЪЛГАРСКАТА Л И Т Е Р А Т У Р А ............................................................................................... 106 О Т ИЗВОРА НА Б Ъ Л ГА Р Щ И Н А ТА .......................................................................................... 113 ИЗ И СТО РИ ЯТА НА БЪ Л ГА Р И Я ................................................................................................ 129 БЪЛГАРИ ТЕ ПО С В Е ТА ..................................................................................................................... 158 ИЗ И СТО РИ ЯТА НА БЪЛГАРСКАТА К У Л ТУ Р А .................................................................161 О Т С П И С Ъ К А НА С В Е ТО В Н О ТО К У Л Т У Р Н О Н А С Л Е Д С Т В О НА Ю Н ЕС К О .......................................................................................................169 БЪЛГАРСКИ ТРАДИЦИИ И О БИ Ч А И .................................................................................... 183 НАРО ДНИ М Ъ Д Р О С ТИ ...................................................................................................................195 О П А ЗВ А Н Е НА О КО ЛНАТА С Р Е Д А .......................................................................................197

Д И А Л О ЗИ ................................................................................................................................................. 211

КАРТИНЕН РЕЧНИК

218

247

Навчальне видання

ТЕРЗІ Вероніка Мечеславівна

Рекомендовано Міністерством освіти і науки України Видано за рахунок державних коштів. Продаж заборонено

У підручнику використано матеріали з відкритих інтернет-джерел Редактор X. Ніколова Коректор М. Ніколов Технічний редактор С. Максимець Дизайн і верстка І. Стусика

Формат 70x100/16. Ум.-друк. арк. 20,08. Обл.-вид. арк. 17,00. Наклад 1330 прим. Зам. № 1195.

Видавець і виготовлювач видавничий дім “Букрек”, вул. Радищева, 10, м. Чернівці, 58000.

іллллллЬикгек.пеі. Свідоцтво про внесення до Державного реєстру суб’єкта видавничої справи ЧЦ № 1 від 10.07.2000 р.