2 Коринтяни ГЛАВА 1 1 Павел, апостол на Исус Христос по Божията воля, и Тимотей, нашият брат, към Божията църква, която е в Коринт, с всичките светии, които са в цяла Ахая: 2 Благодат на вас и мир от Бог, нашия Отец, и от Господ Исус Христос. 3 Благословен да бъде Бог, Бащата на нашия Господ Исус Христос, Бащата на милосърдието и Богът на всяка утеха; 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които са в някаква скръб, с утехата, с която Бог ни утешава. 5 Защото както изобилстват Христовите страдания в нас, така и нашата утеха изобилства чрез Христос. 6 И ако страдаме, това е за ваша утеха и спасение, което е резултат от понасянето на същите страдания, които и ние страдаме; или ако се утешаваме, това е за ваша утеха и спасение. 7 И нашата надежда за вас е твърда, като знаем, че както сте участници в страданията, така ще бъдете и в утехата. 8 Защото не бихме искали, братя, да оставите в неведение нашата беда, която ни сполетя в Азия, че бяхме притиснати извън мярка, над сила, до такава степен, че се отчаяхме дори за живота си. 9 Но ние имахме в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите. 10 Който ни избави от толкова голяма смърт и избавя; в Когото се надяваме, че Той още ще ни избави; 11 Вие също помагате заедно с молитва за нас, така че за дара, даден ни чрез средствата на много хора, благодарността може да бъде отдадена от мнозина от наша страна. 12 Защото това е нашата радост, свидетелството на съвестта ни, че в простота и богоугодна искреност, не с плътска мъдрост, но чрез Божията благодат, сме водили нашия живот в света, и по-изобилно с вас. 13 Защото ние не ви пишем нищо друго освен това, което четете или признавате; и вярвам, че ще признаете дори до края; 14 Както и вие отчасти ни признахте, че ние сме ваша радост, както и вие сте наша в деня на Господ Исус. 15 И с тази увереност възнамерявах да дойда при вас преди, за да можете да имате второ благо; 16 И да мина покрай вас в Македония и да дойда пак от Македония при вас, и вие да ме отведете към Юдея. 17 И така, когато мислех така, използвах ли лекота? или нещата, които възнамерявам, възнамерявам ли по плът, за да има с мен да, да, и не, не? 18 Но тъй като Бог е истинен, нашето слово към вас не беше да и не. 19 Защото Божият Син, Исус Христос, който беше проповядван между вас от нас, дори от мен, Силван и Тимотей, не беше да и не, но в него беше да. 20 Защото всичките Божии обещания в него са да, и в него амин, за слава на Бог чрез нас.
21 А Този, Който ни утвърждава с вас в Христос и ни е помазал, е Бог; 22 Който ни е запечатал и е дал залога на Духа в сърцата ни. 23 Освен това призовавам Бога за свидетелство на душата си, че за да ви пощадя още не съм дошъл в Коринт. 24 Не защото ние владеем вашата вяра, но сме помощници на вашата радост; защото чрез вяра вие стоите. ГЛАВА 2 1 Но реших това със себе си, че няма да дойда отново при вас в тежест. 2 Защото, ако те наскърбявам, кой тогава е този, който ме радва, освен този, който е наскърбен от мен? 3 И аз ви писах това същото, да не би, когато дойда, да имам скръб от онези, за които трябва да се радвам; имам доверие във всички вас, че моята радост е радостта на всички вас. 4 Защото от голяма скръб и мъка на сърцето ви писах с много сълзи; не за да бъдете наскърбени, но за да познаете любовта, която имам в изобилие към вас. 5 Но ако някой е наскърбил, той не е наскърбил мен, но отчасти, за да не претоваря всички вас. 6 За такъв човек е достатъчно това наказание, което беше наложено на мнозина. 7 Така че, напротив, по-скоро трябва да му простите и да го утешите, за да не би такъв човек да бъде погълнат от прекомерна скръб. 8 Затова ви умолявам да потвърдите любовта си към него. 9 Защото и аз за тази цел писах, за да мога да знам доказателството за вас дали сте послушни във всичко. 10 На когото вие простите нещо, и аз прощавам; защото, ако простих нещо, на когото го простих, заради вас го простих в лицето на Христос; 11 Да не би Сатана да се възползва от нас, защото ние не сме в неведение за неговите замисли. 12 Освен това, когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото благовестие, и ми се отвори врата от Господа, 13 Нямах покой в духа си, защото не намерих брат си Тит; но като се простих с тях, отидох оттам в Македония. 14 Сега благодарим на Бог, Който винаги ни кара да тържествуваме в Христос и изявява чрез нас благоуханието на Своето знание навсякъде. 15 Защото ние сме благоухание на Христос за Бога в тези, които се спасяват, и в тези, които погиват: 16 За едни сме смъртоносен аромат за смърт; а на другия - живот за живот. И кой е достатъчен за тези неща? 17 Защото ние не сме тези, които покваряват Божието слово, а искрено, но като от Бога, пред Бога говорим в Христос. ГЛАВА 3 1 Започваме ли отново да се хвалим? или ние се нуждаем, както някои други, от похвални писма до вас или похвални писма от вас?