Второто послание на Климент до Коринтяните ГЛАВА 1 1 Братя, ние трябва да мислим за Исус Христос като за Бог: като за съдия на живите и мъртвите; нито пък бива да мислим по-малко за нашето спасение. 2 Защото, ако мислим лошо за Него, ще се надяваме да получим само малки неща от Него. 3 И ако правим така, ще съгрешим, без да размишляваме откъде сме призовани, от кого и на кое място; и колко много Исус Христос благоволи да пострада заради нас. 4 Каква награда ще Му дадем, или какъв плод, достоен за това, което Той ни е дал? 5 Защото наистина колко големи са тези предимства, които Му дължим във връзка с нашата святост? Той ни е просветлил: като баща ни е нарекъл свои деца; той е спасил нас, които бяхме изгубени и погубени. 6 Каква хвала ще Му отдадем? Или каква награда, която може да се сравни с това, което сме получили? 7 Бяхме несъвършени в разбиранията си; покланяхме се на камъни и дърво, злато, сребро и мед, дела на човешки ръце; и целият ни живот не беше нищо друго освен смърт. 8 Затова, обгърнати от тъмнина и имайки такава мъгла пред очите си, ние погледнахме нагоре и по Неговата воля отхвърлихме облака, с който бяхме обгърнати. 9 Защото Той се смили над нас и, разчувстван в сърцето Си, ни спаси, като видя в нас много прегрешения и погибел; и видя, че нямахме никаква надежда за спасение, освен чрез Него. 10 Защото Той призова нас, които не бяхме; и благоволи от нищо да ни даде битие. ГЛАВА 2 1 Радвай се, неплодна, която не раждаш; извикай и викай ти, която не се мъчиш да родиш; защото самотната има много повече деца, отколкото онази, която има мъж. 2 Като каза: „Радвай се, неплодна, която не раждаш“, той говореше за нас, защото нашата църква беше неплодна, преди да ѝ бъдат дадени деца. 3 И отново, когато каза: „Викай ти, която не раждаш“, той имаше предвид следното: „Подобно на жените, които раждат, ние не трябва да преставаме да отправяме изобилни молитви към Бога.“ 4 И за това, което следва, понеже самотната има повече деца, отколкото омъжената: затова беше добавено, защото нашият народ, който изглежда е бил изоставен от Бога, сега вярва в Него, е станал повече от онези, които са изглеждали, че имат Бога.
5 И друго писание казва: „Не дойдох да призова праведните, а грешниците към покаяние.“ Смисълът на това е, че погиналите трябва да бъдат спасени. 6 Защото това е наистина велико и чудно не да се утвърждават нещата, които все още стоят, а тези, които падат. 7 Така и на Христос му се стори добре да спаси погиналото; и когато дойде в света, спаси мнозина и призова нас, които вече бяхме погинали. 8 И тъй, като е показал към нас толкова голяма милост, и най-вече затова ние, живите, вече не принасяме жертви на мъртви богове, нито им отдаваме поклонение, а чрез Него сме доведени до познанието на Отца на истината. 9 С какво ще покажем, че наистина Го познаваме, освен като не се отричаме от Оногова, чрез Когото Го познахме? 10 Защото и Той Сам казва: „Който изповяда Мене пред човеците, него ще изповядам и Аз пред Отца Си.“ И така, това е нашата награда, ако изповядаме Оногова, чрез Когото сме спасени. 11 Но как трябва да Го изповядаме? А именно, като вършим това, което Той казва, и като не престъпваме заповедите Му: като Му се покланяме не само с устните си, но с цялото си сърце и с целия си ум. Защото в Исая казва: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им е далеч от Мен.“ 12 Нека не само го наричаме Господ, защото това няма да ни спаси. Защото той казва: „Не всеки, който ми казва: Господи, Господи, ще се спаси, а онзи, който върши правда.“ 13 Затова, братя, нека Го изповядваме чрез делата си, като се обичаме един друг, като не прелюбодействаме, като не се злословим един против друг, като не си завиждаме, а като бъдем кротки, милостиви, добри. 14 Нека също така имаме взаимно разбиране за страданията един на друг и не бъдем алчни за пари, но нека чрез добрите си дела изповядваме Бога, а не чрез онези, които са други. 15 И нека не се боим от човеци, а по-скоро от Бога. Затова, ако вършим такива нечестиви дела, Господ е казал: „Ако се прилепите към Мен дори в самата Ми пазва и не пазите заповедите Ми, Аз ще ви отхвърля и ще ви кажа: Махнете се от Мен; не зная откъде сте, вие, които вършите беззаконие.“ ГЛАВА 3 1 Затова, братя, като оставим доброволно заради съвестта си пребиваването си в този свят, нека вършим волята на Този, Който ни е призвал, и да не се боим да си отидем от този свят. 2 Защото Господ казва: „Ще бъдете като овце посред вълци.“ Петър отговори и каза: „Ами ако вълците разкъсат овцете?“ Исус каза на Петра: „Да не се страхуват овцете от вълците след смъртта им; и вие не се страхувайте от онези, които ви убиват, и след това няма да имат какво повече да ви сторят; но бойте се от Оногова, Който след вашата смърт има власт да хвърли и душа, и тяло в огнен ад. 3 Защото, братя, помислете, че пребиваването на тази плът в настоящия свят е малко и краткотрайно, но