3. Описание на кралските подаръци: (а) Масата (вероятно най-сложната мебел, произвеждана някога). (б) Другите подаръци. 4. Описание на Йерусалим. (а) Храмът (и водопроводната система). (б) Церемонията. (в) Цитаделата. (г) Градът. (д) Селската местност. 5. Прощаването на Елеазар. 6. Обяснението на закона от Елеазар (това е дълбока мъдрост). 7. Приемът. 8. Банкетът (72 въпроса и отговора). 9. Преводът на Книгата. ГЛАВА 1
Писмото на Аристеас ВЪВЕДЕНИЕ В писмото на Аристей, едно от най-забележителните и древни открития в тази колекция, сме изминали дълъг път от Адам и Ева, дълъг път от Потопа. Това писание представя зрелище на устойчивостта на човешката раса, която е заселила отново Земята, с могъщи нации, живеещи в разкош и блясък. Тук ще прочетете за първия велик библиофил – Птолемей Филаделф. Той желае да събере в библиотеката си в Александрия „всички книги на света“. Накрая, в страстта си да се сдобие с едно велико произведение – Еврейските закони – той разменя 100 000 пленници за тази книга. Това е може би най-високата цена, плащана някога за едно произведение. Тя представя необичайна причина за края на Великия плен. Събитията в това повествование се развиват по време на живота на известната царица Арсиноя, която умира през 270 г. пр.н.е. Точната дата на написването е несигурна. Подробностите от дворцовия живот, обсъждането на социални проблеми на деня са от изключителен интерес и живост. Странно откритие е в днешно време да видиш краля и неговите гости да си играят на въпроси и отговори по време на банкета си. Структурата на тази увлекателна работа е следната: 1. Посвещение на книгата на Филократ. 2. Предварителни действия: (а) Предложението на библиотекаря да освободи еврейските пленници в замяна на книга. (б) Еманципацията. (в) Писмото на Филаделф до Елеазар. (г) Отговорът. (д) Имената на комисията, назначена за превода на книгата.
По време на еврейския плен в Египет, Птолемей Филаделф се разкрива като първият голям библиофил. Той желае да има всички книги на света в библиотеката си; за да се сдобие с Мойсеевите закони, той предлага да размени 100 000 пленници за тази работа, възкликвайки: „Това е наистина малка благодат!“ 1 Тъй като събрах материал за запомняща се история на посещението ми при Елеазар, първосвещеника на евреите, и тъй като ти, Филократе, както не пропускаш възможност да ми напомниш, отдаде голямо значение на разказа за мотивите и целта на моята мисия, се опитах да съставя ясно изложение на въпроса за теб, защото виждам, че притежаваш естествена любов към ученето, качество, което е най-висшето притежание на човека – постоянно да се стремиш „да добавиш към запаса си от знания и придобивки“, било чрез изучаване на историята, било чрез действително участие в самите събития. 2 Именно по този начин, като приема в себе си найблагородните елементи, душата се утвърждава в чистота и след като е определила целта си върху благочестието, най-благородната цел от всички, тя го използва като свой непогрешим водач и така придобива определена цел. 3 Именно моята преданост към търсенето на религиозни знания ме накара да предприема пратеничеството при човека, когото споменах, който се ползваше с най-голямо уважение от собствените си граждани и от другите, както заради своята добродетел, така и заради величието си, и който притежаваше документи с най-голяма ценност за евреите в собствената си страна и в чужди земи за тълкуване на божествения закон, защото техните закони са написани на кожени пергаменти с еврейски букви. 4 Това пратеничество предприех с ентусиазъм, след като първо намерих възможност да се обърна към царя с молба за еврейските пленници, които бяха преместени от Юдея в Египет от бащата на царя, когато той за първи път завладя този град и завладя египетската земя. 5 Струва си да ви разкажа и тази история, тъй като съм убеден, че вие, с вашата склонност към святост и съчувствие към хората, които живеят в съответствие