ПисмотонаАристеас
ВЪВЕДЕНИЕ
ВписмотонаАристей,едноотнай-забележителнитеи древниоткритиявтазиколекция,смеизминалидълъг пътотАдамиЕва,дълъгпътотПотопаТоваписание представязрелищенаустойчивосттаначовешкатараса, коятоезаселилаотновоЗемята,смогъщинации, живеещивразкошиблясък
Тукщепрочететезапървиявеликбиблиофил–ПтолемейФиладелфТойжелаедасъберев библиотекатасивАлександрия„всичкикнигина света“.Накрая,встрасттасидасесдобиеседно великопроизведение–Еврейскитезакони–той разменя100000пленницизатазикнигаТоваеможе бинай-високатацена,плащананякогазаедно произведениеТяпредставянеобичайнапричиназа краянаВеликияплен
Събитиятавтоваповествованиесеразвиватповреме наживотанаизвестнатацарицаАрсиноя,коятоумира през270г.пр.н.е.Точнатадатананаписванетое несигурна
Подробноститеотдворцовияживот,обсъжданетона социалнипроблеминаденясаотизключителен интересиживостСтраннооткритиеевднешновреме давидишкраляинеговитегостидасииграятна въпросииотговориповременабанкетаси Структуратанатазиувлекателнаработаеследната: 1ПосвещениенакнигатанаФилократ 2Предварителнидействия: (а)Предложениетонабиблиотекарядаосвободи еврейскитепленницивзамянанакнига (б)Еманципацията. (в)ПисмотонаФиладелфдоЕлеазар (г)Отговорът (д)Именатанакомисията,назначеназапреводана
3Описаниенакралскитеподаръци: (а)Масата(вероятнонай-сложнатамебел, произвеждананякога).
(б)Другитеподаръци 4ОписаниенаЙерусалим (а)Храмът(иводопроводнатасистема).
(б)Церемонията (в)Цитаделата (г)Градът.
(д)Селскатаместност
5ПрощаванетонаЕлеазар
6.ОбяснениетоназаконаотЕлеазар(товаедълбока мъдрост)
7Приемът
8.Банкетът(72въпросаиотговора).
9ПреводътнаКнигата
ГЛАВА1
ПовременаеврейскияпленвЕгипет,Птолемей Филаделфсеразкривакатопървиятголямбиблиофил. Тойжелаедаимавсичкикнигинасветав
1Тъйкатосъбрахматериалзазапомнящасеистория напосещениетомиприЕлеазар,първосвещеникана
възможностдаминапомниш,отдадеголямозначение наразказазамотивитеицелтанамоятамисия,се опитахдасъставяясноизложениенавъпросазатеб, защотовиждам,чепритежавашестественалюбовкъм ученето,качество,коетоенай-висшетопритежаниена човека–постояннодасестремиш„дадобавишкъм запасасиотзнанияипридобивки“,билочрез изучаваненаисторията,билочрездействително участиевсамитесъбития.
2Именнопотозиначин,катоприемавсебесинайблагороднитеелементи,душатасеутвърждавав чистотаиследкатоеопределилацелтасивърху благочестието,най-благороднатацелотвсички,тяго използвакатосвойнепогрешимводачитака придобиваопределенацел.
3Именномоятапреданосткъмтърсенетона религиознизнанияменакарадапредприема пратеничествотопричовека,коготоспоменах,койтосе ползвашеснай-голямоуважениеотсобственитеси
съссветиязакон,щесевслушатеощепо-охотнов разказа,койтовъзнамерявамдавиразкажа,тъйкато самиятвиенаскородойдохтепринасотостроваисте нетърпеливидачуетевсичко,коетоимазацелда укрепидушата.
6Ипридругслучайвиизпратихзаписнафактите, коитосметнахзаценнизаразказванеотносно юдейскиянарод–записа,койтобяхполучилотнайученитепървосвещеницинанай-ученитеземина Египет
7Тъйкатоситолкованетърпеливдапридобиеш знаниязаонезинеща,коитомогатдабъдатотползаза ума,чувствамзадължениедатипредамцялата информация,скояторазполагам
8Бихизпитвалсъщиядългкъмвсички,които притежаватсъщиянрав,ногоизпитвамособенокъм теб,тъйкатоимаштолковаблагороднистремежиитъй катосимибратнесамопохарактер,ноипокръв,но сиедносменивстремежакъмдоброта.
9Защотонитоудоволствието,извличаноотзлатото, нитокоетоидаедругоотпритежанията,ценениот плиткитеумове,недавасъщатаполза,кактостремежът къмкултураиученето,коетовлагамевнейното придобиване
10Нозаданевиотегчаствърдедълговъведение,ще преминаведнагакъмсъщносттанамоето повествование
11ДимитрийФалерски,управителятнацарската библиотека,получилогромнасумапари,задасъбере, доколкотоевъзможно,всичкикнигипосвета 12Чрезпокупкаипреписванетойизпълни,доколкото можеше,намерениетонацаря 13Веднъж,когатоприсъствах,гопопитаха:„Колко хилядикнигиимавбиблиотеката?“итойотговори: „Повечеотдвестахиляди,царю,ищесепостараяв близкобъдещедасъбераиостаналите,зададостигна общопетстотинхиляди.Казахами,чезаконитена евреитесиструвадабъдатпреписаниизаслужават мястовъввашатабиблиотека!“
14„Каквовипречиданаправитетова?“–отвърнал царят„Всичконеобходимоепредоставенонаваше разположение!“
15„Трябвадабъдатпреведени“,отговориДимитрий, „защотовстранатанаюдеитеизползватособенаазбука (точнокактоиегиптянитеиматособенвидбукви)и говорятособендиалект.“
16Предполагасе,чеизползватсирийскиезик,нотова неетака;езикътимесъвсемразличен.“
17Ицарят,когаторазбравсичкифактипослучая, заповядадасенапишеписмодоюдейския първосвещеник,задасеизпълнинеговатацел(която вечебешеописана).
18Мислейки,чеедошловреметоданастоявамза искането,коеточестобяхотправялпредСосибий ТарентскииАндрей,началниканателохранителите,за освобождениетонаюдеите,преместениотЮдеяот бащатанацаря–защото,когаточрезсъчетаниена късметисмелосттойбешедовелдоуспешенкрай нападениетосисрещуцялатаобластКелесирияи Финикия,впроцесанатероризираненастранатаи
дошливЕгипетсперсиеца,авпо-раненпериодоще другибяхаизпратенивЕгипет,задапомогнатна Псаметихвпоходамусрещуетиопскияцар.Нотене бяхатолковамногобройни,колкотопленниците,които Птолемей,синътнаЛаг,отведе)
22Кактовечеказах,Птолемейизбранай-добритеот тях,мъжете,коитобяхавразцветанасилитесиисе отличавахасъссвоятасмелост,игивъоръжи,нопоголяматачастотостаналите,онези,коитобяхатвърде стариилитвърдемладизатазицел,кактоижените, тойпороби,незащотоискашеданаправитовапо собственаволя,абешепринуденотвойницитеси, коитогипоискахакатонаградазауслугите,коитобяха оказаливъввойната.
23Следкато,кактовечебешепосочено,получих възможностдаосигурятяхнотоосвобождение,се обърнахкъмкралясъсследнитеаргументи:„Некане
24Тъйкатозаконът,койтоискаменесамода
оттяхоставатвробствовъввашетоцарство?
25ВсъвършенствотоибогатствотонаТвоятамилост освободионези,коитосадържанивтаковаокаяно робство,тъйкато,кактосепостарахдаоткрия,Богът, Койтоимедалзакона,еБогът,Койтоподдържа Твоетоцарство.
26ТесепокланятнасъщияБог–Господаряи СъздателянаВселената,кактовсичкиостаналихора, кактоиниесамите,царю,макарчегонаричамес различниимена,катоЗевс1илиДис
27Товаимемуебилодаденомногоподходящоот нашитепървипредци,задасепокаже,чеТой,чрез коготовсичкинещасадаренисживотивъзникват,е непременноЕздачътиГосподарятнаВселената 28Дайпримерзавеликодушиенацялоточовечество, катоосвободишонези,коитосадържанивробство 29Следкратъкинтервал,докатоотправяхусърдна молитвакъмБога,Тойданастроиуманацарятака,че всичкипленницидабъдатосвободени–(защото човешкиятрод,бидейкитворениенаБога,е управляваниповлиянотНего
30ЗатовасмногоразличнимолитвипризовахТози, Койтовладеесърцето,задабъдецарятпринуденда
33Андрей,койтостоешенаблизо,отговори:„Малко повечеотстохиляди.“
34„Наистинамалкаблагодатетова,коетоАристей искаотнас!“–казацарят.
35ТогаваСосибийинякоидруги,коитоприсъстваха, казаха:„Да,нощебъдеподобаващпочиткъмвашето великодушиедапредложитеосвобождаванетонатези мъжекатоактнапреданосткъмвърховнияБог.“
36ВиестебиливисокопочетениотВсемогъщияБоги възвишенинадвсичкивашипредцивславаие подобаващодаМуотдадетенай-голямата благодарственажертва,скояторазполагате“
37Изключителнодоволеноттезиаргументи,той заповядадасенаправидобавкакъмзаплатитена войницитесъссуматанапаритезаоткуп,дасеплатят подвадесетдрахминасобственицитезавсекироб,да сеиздадепубличназаповедикъмнеядасеприложат регистринапленниците
38Тойпроявинай-голяментусиазъмвработата, защотоБогбешетози,койтобешедовелнашатацелдо изпълнениевнейнатацялостигопринудидаизкупи несамоонези,коитобяхадошливЕгипетсвойската набащаму,ноивсички,коитобяхадошлипредитова времеилибяхадоведенивпоследствиевцарството
39Бешемупосочено,чеоткупътщенадхвърли четиристотинталанта
40Мисля,чещебъдеполезнодасевмъкнекопиеот указа,защотопотозиначинщесеизявипо-ясноипоочевидновеликодушиетонацаря,койтоебил упълномощенотБогадаспаситолковаогромни множества.
41Указътнацарягласешеследното:„Всички,коитоса служиливъввойскатанабащанивпоходасрещу СирияиФиникияипринападениетонадюдейската странаисазавладелиюдейскипленнициисагидовели обратновградАлександрияивЕгипетскатаземяили сагипродалинадруги–ипосъщияначинвсички пленници,коитосабиливнашатаземяпредитова времеилисабилидоведенитукследтова–всички, коитопритежаваттакивапленници,садлъжнидаги освободятнезабавно,катополучатподвадесетдрахми заглавакатооткуп“
42Войницитещеполучаваттезипарикатоподарък, добавенкъмзаплатитеим,аостаналитещебъдатот царскатахазна
43Смятаме,чеебилопротивволятанабащании противвсякаквоблагоприличиетедабъдатпленении чеопустошаванетоназемятаимиотвежданетона евреитевЕгипетебилоактнавоеннабезразсъдност
44Плячката,коятопаднавърхувойницитенабойното поле,бешецялатаплячка,коятотебитрябвалода претендират.
45Дасепоробятхоратавдопълнениекъмтовабеше актнаабсолютнанесправедливост
46Следователно,тъйкатоепризнато,чесмесвикнали даотдавамесправедливостнавсичкихораиособено наонези,коитосанесправедливовробскоположение, итъйкатосестремимдасеотнасямесправедливос всичкихораспоредизискваниятанасправедливосттаи благочестието,ниепостановихме,поотношениена
47Врамкитенатридниследпубликуванетонатози
служителите,назначенидаизпълняватнашатаволя,и незабавнодапредставятлицатанапленниците.
48Защотосмятаме,чещебъдепо-полезнозанасиза нашитедела,аковъпросътседоведедокрай
49Всеки,койтожелае,можедададеинформацияза всеки,койтонесеподчиняванауказа,приусловиече акоседокажевинатаначовека,тойщестаненеговроб; имуществотомуобачещебъдепредаденовцарската хазна
50Когатодекретътбешедонесен,задабъдепрочетен нацарязаодобрение,тойсъдържашевсичкиостанали разпоредбисизключениенафразата„всичкипленници,
си
52Когатобилповдигнатвъпросътдалидасеплати суматаотдвадесетталантазатезинеща,царят заповядалтовадабъденаправеноипотозиначин изпълнилрешениетосипонай-изчерпателенначин ГЛАВА2
Показванекаксасеводилинай-внимателнизаписина държавнитеделаПравителственабюрокрация Назначенекомитетотшестимадуши,койтода отидеприпървосвещеникавЙерусалимидауреди размянатаАристеасеназначензаръководителна делегацията
1Следкатотовабешенаправено,тойзаповядана Димитрийдасъставипротоколотноснопреписването наеврейскитекниги
2Защотовсичкидържавниделасеизвършвахачрез указииснай-старателнаточностоттезиегипетски цареинищонесеправешенебрежноилибезразборно. 3Итака,добавихкопияотмемориалаиписмата,броя
6Тесанаписанисеврейскибуквииезикисабили небрежнотълкуваниинепредставяторигиналния текст,кактомиеказаноотонези,коитознаят;защото никоганесасегрижелицардагизащити.
7Необходимоетедабъдатнаправениточнизавашата библиотека,тъйкатозаконът,койтосъдържат, доколкотоеотбожественпроизход,епъленсмъдрост ибезникакъвнедостатък.
8Порадитазипричиналитераторите,поетитеи мнозинствотоотисторическитеписателисасе въздържалиотпозоваваненатезикнигиинахората, коитосаживелииживеятвсъответствиестях,защото тяхнотосхващанезаживотаетолковасвещенои религиозно,кактоказваХекатейотАбдера
9Акотиеугодно,царю,некасенапишеписмодо първосвещеникавЙерусалим,смолбадаизпратишест старейшиниотвсякоплеме–мъже,коитосаживели най-благороденживотисанай-опитнивзаконаси–за даразберемпокоивъпросимнозинствотооттяхса единодушнииследкатополучимточенпревод,даго поставимнавидномястопоначин,достоензасамото делоитвоятацел.
10Некабъдетвойнепрестаненпросперитет!
11Следкатотозивъзпоменателендокументбеше представен,царятзаповядадасенапишеписмодо Елеазарповъпроса,вкоетодасеразкажеиза освобождениетонаеврейскитепленници
12Идадепетдесетталантазлатоиседемдесетталанта сребро,иголямоколичествоскъпоценникамъни,зада направикупи,чаши,трапезаичашизавъзлияние 13Тойсъщотаказаповяданаонези,коитопазеха хазнатаму,дапозволятназанаятчиитеданаправят избороткаквитоидасаимнеобходимиматериализа целта,идабъдатизпратенистоталантапариза осигуряваненажертвизахрамаизадругинужди
14Щевидампъленотчетзаизработката,следкатови представякопияотписмата.Писмотонацарягласеше следното:
15„ЦарПтолемейизпращапоздравиблагословияна първосвещеникаЕлеазар.“
16Тъйкатовнашетоцарствосасезаселилимного юдеи,отведениотЙерусалимотперситеповремена тяхнотомогъщество,имногодруги,коитосадошлис бащамивЕгипеткатопленници,тойепоставилголям бройоттяхвъввойскатаиимеплащалпо-високи заплатиотобикновено.Следкатоедоказаллоялността натехнитеводачи,епостроилкрепостиигиеповерил натяхнаотговорност,задаможеместнитеегиптянида бъдатсплашениоттях
17Иаз,когатосевъзкачихнатрона,възприех доброжелателноотношениекъмвсичкимоиподаници, ипо-специалнокъмонези,коитобяхавашиграждани–освободихповечеотстохилядипленници,катоплатих насобственицитеимсъответнатапазарнаценазатях,и аконякогаебилопричиненозлонавашиянарод порадистраститенатълпата,азимнаправих обезщетение.
18Мотивът,койтоподтикнадействиетоми,беше желаниетодадействамблагочестивоидапринесана върховнияБогблагодарственажертвазатова,че поддържамоетоцарствовмириголямаславапоцелия
19Освентова,онезиотвашиянарод,коитобяхав
вашиятзакондабъдепреведенотеврейскияезик, койтосеизползвасредвас,нагръцки,задамогаттези книгидабъдатдобавеникъмдругитецарскикнигив моятабиблиотека
21Щебъдеотвашастранамилостинаградазамоето усърдие,акоизберетешестстарейшиниотвсякоот вашитеплемена,мъжесблагороденживот,коитоса умелидапознаватзаконавиидаготълкуват,зада можемприспорнивъпросидастигнемдорешение,с коетомнозинствотоеединодушно,защото разследванетоеотнай-голямозначение.
22Надявамседаспечеляголямаславачрез завършванетонатовадело
23ИзпратихАндрей,началниканамоятателохранител, иАристей–мъже,коитомногоуважавам–дати представятвъпросаидатидадатстоталантасребро, първитеплодовеотмояприносзахрама, жертвоприношениятаидругитерелигиозниобреди 24Акомипишетеотносножеланиятасипотези въпроси,щемиокажетеголямауслугаищемидадете новзалогзаприятелство,защотовсичкивашижелания щебъдатизпълненивъзможнонай-бързоСбогом!
25НатоваписмоЕлеазаротговориподходящо,както следва:„Елеазар,първосвещеникът,изпращапоздрави нацарПтолемей,свояверенприятел“
26Най-искренитемижеланиясазатвоеблагополучие иблагополучиетонакралицаАрсиноя,твоятасестра,и надецатати
27Иазсъмдобре.Получихписмототиимногосе радвамнанамерениетотиинаблагородниятисъвет 28Събрахцелиянародиимгопрочетох,задаузнаят завашатапреданосткъмнашияБог.
29Показахимсъщоичашите,коитоизпрати,двадесет златниитридесетсребърни,петтекупиитрапезатаза посвещение,истотеталантасреброзапринасянена жертвиизаосигуряваненанещата,откоитосенуждае храмът
30ТезидаровемибяхадонесениотАндрей,единот най-почитанитевислуги,иотАристей,идвамата
31Тезимъжемипредадохапосланиетотииполучиха
ипреводътнасветиязакондасеокажеполезензатеби дабъдеизвършенуспешно.
34Предцелиянародизбрахшестстарейшиниотвсяко племе,добрииистинскимъже,ивигиизпратихс преписотнашиязакон.
35Щебъдемилостоттвоястрана,о,праведницарю, акодадешнарежданеведнагащомпреводътназакона бъдезавършен,мъжетеданибъдатвърнатиотновов безопасностСбогом!
36Етоименатанастарейшините:отпървотоплеме: Йосиф,Езекия,Захария,Йоан,ЕзекияиЕлисей
37ОтвторотоплемеЮда,Симон,Самуил,Адей, Мататиас,Ешлемия.
38Оттретотоплеме,Неемия,Йосиф,Теодосий,Базеас, Орний,Дакис
39Отчетвъртотоплеме:Йонатан,Абрай,Елисей, Анания,Хабрия
40Отпетотоплеме:Исаак,Яков,Исус,Саватай, Симон,Левий.
41Отшестотоплеме:Юда,Йосиф,Симон,Захария, СамуилиСелема
42Отседмотоплеме:Саватай,Седекия,Яков,Исаак, Иесия,Натай
43Отосмотоплеме,Теодосий,Ясон,Иисус,Теодот, Йоан,Йонатан.
44ОтдеветотоплемеТеофил,Авраам,Арсамос,Язон, Ендемий,Даниил
45Отдесетотоплеме:Йеремия,Елеазар,Захария, Ванея,ЕлисейиДатей
46Отединадесетотоплеме:Самуил,Йосиф,Юда, Йонат,Хаву,Доситей.
47Отдванадесетотоплеме:Исаел,Йоан,Теодосий, Арсам,Авиет,Езекиил
48Тебяхаобщоседемдесетидвама.Такъвбеше отговорът,койтоЕлеазариприятелитемудадохана царскотописмо
ГЛАВА3
Вкоетоеописананай-изящнатаикрасивамаса, произвеждананякогаСъщотакаидругибогати подаръци,интереснивсветлинатанапоследните разкопкивЕгипет
1Сегащеизпълняобещаниетосиищедамописание
напроизведениятанаизкуството
2Тебяхаизработенисизключителноумение,защото кралятнепестешесредстваиличноръководеше работницитепоотделно.
3Следователнотенеможехадапропуснатникоячаст отработатаилидаязавършатнебрежно 4Първощевидамописаниенатаблицата
5Царятсетревожелтовапроизведениедабъдес изключителноголемиразмериинакаралдасеразпитат местнитеевреиотносноразмеранамасата,коятовече сенамиралавхрамавЙерусалим
6Икогатомуописахаразмерите,тойпопитадалиби могълданаправипо-голямаконструкция. 7Анякоиотсвещеницитеидругитеюдеиотговориха, ченяманищо,коетодагоспре
8Итойказа,чеенетърпеливдагонаправипетпъти по-голям,носеколебаеданебидасеокаже
9Тойжелаешедарътмуданебъдепростопоставенв
предишнатамасаебиланаправенасмалкиразмери,но изглеждаеимало,казалтой,някаквапричина,поради коятоебиланаправенас–тезиразмери
11Защото,акобешедаденазаповедта,нямашедаима недостигнасредства
12Затованебивадапрестъпвамеилидапревишаваме мярката.
13Всъщотовреметойимзаповядадаизползват всичкиразнообразниформинаизкуството,защото бешечовекснай-възвишенипредставииприродатаго бешенадариласостровъображение,коетому позволявашедасипредставивида,койтощешедасе представиотзавършенотопроизведение.
14Тойсъщотаказаповядатам,къдетонямауказанияв юдейскитеписания,всичкодабъденаправено възможнонай-красиво.
15Когатотакиваинструкциибяхададени,тетрябваше дабъдатизпълняванистриктно
16Направихатрапезатадвалакътядълга,единлакът широкаиединлакътиполовина,катояизработиха високоотчистозлато
17Това,коетоописвам,небешетънкозлато,положено върхудругаоснова,ацялатаструктурабешеот масивнозлато,споенозаедно
18Инаправихаоколонегобордюрсширинанаедна длан
19Иимашевенецотвълнообразнаизработка,гравиран релефновъвформатанавъжета,чудноизтъканиот тритемустрани
20Защотоимашетриъгълнаформаиизработкатабеше еднакваотдветестрани,такаченакоятоистранадасе обърнат,изглеждахаеднакво
21Отдветестраниподбордюра,тази,коятосе спускашенадолукъммасата,бешемногокрасива изработка,ноименновъншнатастранапривличаше погледаназрителя
22Горниятръбнадветестрани,бидейкиповдигнат, бешеостър,тъйкато,кактоказахме,ръбътбеше тристранен,независимоотгледнататочка,откоятои дасеподходикъмнего.
23Ивърхунегоимашепластовескъпоценникамъни посредрелефнатаизработка,итебяхапреплетениедин сдругчрезнеподражаемохудожественосредство 24Отсъображениязасигурноствсичкитебили
подреденичепкигроздеицаревичникочани,фурми, ябълки,наровеидругиподобни.
28Тезиплодовебяхаизработениотскъпоценни камъни,съссъщияцвяткатосамитеплодове,иги закрепихапоръбаоколовсичкистранинамасатасъс златналента
29Иследкатокоронатаотплодовебешепоставена, отдолубешевмъкнатдругмотивотяйцаот скъпоценникамъниидругиканелюриирелефни изделия,задамогатдасеизползватидветестранина масата,спореджеланиятанасобствениците,ипоради тазипричинавълнообразнатаработаибордюрътбяха удълженидокракатанамасата.
30Тенаправихаизакрепихаподцялаташиринана масатамасивнаплоча,дебелачетирипръста,зада могаткракатадасевкаратвнея,идасезакрепят здравосщифтове,коитопасвахавгнездатапод бордюра,такачедаможедасеизползвакоятоидае странанамасата,коятохоратапредпочитат.
31Такастанаочевидно,чепроизведениетоебило предназначенодабъдеизползваноподватаначина
32Върхусаматамасагравираха„меандър“,катов средатамусеоткроявахаскъпоценникамъни–рубини, изумруди,ониксимногодругивидовекамъни,които сеотличавахаскрасота.
33Адо„меандъра“бешепоставенапрекраснамрежа, коятоправешецентъранамасатадаизглеждакато ромбоиднаформа,авърхунеябяхаизработеникристал икехлибар,кактосенарича,коетопроизвеждаше несравнимовпечатлениеузрителите
34Направихаподножиятанамасатасглавикатолилии, такачеизглеждахакатолилии,наведениподмасата,а видимитечастипредставлявахалиста,коитостояха изправени.
35Основатанастъпалотоназемятасесъстоешеот рубинибешевисокаколкотодланнавсякъде
36Имашевиднаобувкаибешеширокаосемпръста.
37Върхунегосеопирашецялаташиринанастъпалото
38Инаправихаподножиетодаизглеждакатобръшлян, израстващоткамъка,преплетенсакантиобграденс лоза,коятогообгръщашесгроздове,издяланив камъни,стигащидовърханаподножието
39Ичетиритекракабяхаизработенивединисъщи стиливсичкобешеизработеноимонтиранотолкова умело,катобяхавложенитакивазабележителни уменияизнания,задасенаправитака,чеда съответстванаприродата,чекогатовъздухътсе раздвижвашеотполъхнавятъра,листатасе раздвижвахаивсичкобешеоформенотака,чеда съответстванадействителнатареалност,която представляваше
40Инаправихагорнатачастнамасатаоттричасти катотриптихон,итебяхатакасъединениисъединени скрановепоцялаташиринанаизработката,че съединяванетонаставитенеможешедасевидиили доридасеоткрие
41Дебелинатанамасатабешенепо-малкаотполовин лакът,такачецялатаработасигурноеструваламного таланти
43ИвсичкобешезавършеноспоредНеговияплан,по
44Откупитезасмесванедвебяхаизкованиотзлатои отосноватадосредатабяхагравиранисрелефна работавъвформатаналюспи,амеждулюспитебяха вмъкнатискъпоценникамънисголямохудожествено майсторство
45Следтоваимаше„меандър“високединлакът,чиято повърхностбешеизработенаотскъпоценникамънив многоцветове,показвайкиголямохудожествено усилиеикрасота
46Върхутоваимашемозайка,изработенавъвформата наромб,смрежествидистигащачакдоръба.
47Всредата,малкищитове,изработениотразлични скъпоценникамъни,поставенипоследователноис различенвид,непо-малкоотчетирипръсташироки, подчертавахакрасотатанавъншнияимвид
48Навърханаперифериятаимашеукрашениеот цъфналилилии,анаоколобяхагравиранипреплетени гроздове
49Такавабешеконструкциятаназлатнитекупии всякаоттяхпобирашеповечеотдвепърлини.
50Сребърнитекупиимахагладкаповърхностибяха чудесноизработени,сякашбяхапредназначениза огледала,такачевсичко,коетоседоближавашедотях, сеотразявашедорипо-ясно,отколкотовогледала 51Ноеневъзможнодасеопишеистинското впечатление,коетотезипроизведениянаизкуствотоса произвеливърхуума,когатосабилизавършени 52Защото,когатотезисъдовебяхазавършении поставениединдодруг,първосребърнакупа,после златна,последругасребърнаинакраяощеедназлатна, видът,койтопредставляваха,бешенапълнонеописуем ионези,коитодойдохадагивидят,неможехадасе откъснатотблестящатагледкаипленителното зрелище
53Впечатленията,произведениотзрелището,бяха разнообразниповид
54Когатохоратапогледнахазлатнитесъдовеи умоветеимнаправихапъленобзорнавсекидетайлот изработката,душитеимсевълнувахаотудивление
55Когатоотновонякойчовекискалданасочипоглед къмсребърнитесъдове,докатостоялипреднего, всичкооколомястото,къдетостоял,сякаш проблясвалоотсветлинаидоставялоощепо-голяма насладаназрителите
56Такачеенаистинаневъзможнодасеопише художественатакрасотанапроизведенията
57Златнитечашигравирахавцентъраслозовивенци.
59Останалитечастиотрелефнитеработите
42Защото,тъйкатоцарятнеискалдаувеличава размераѝ,тойпохарчилзадетайлитесъщатасумапари, коятобибиланеобходима,акомасатаможешедабъде
коитодасесравняватстезипоценаилихудожествено майсторство.
61Защотоцарятнемалкосегрижешезатях,понеже обичашедасеслависпревъзходствотонасвоите замисли.
62Защоточестотойпренебрегвашеслужебнитеси задълженияипрекарвашевреметосисхудожниците, загрижентедазавършатвсичкопоначин,достоенза мястото,къдетотрябвашедабъдатизпратенидаровете 63Итака,всичкосеизвършисголямразмах,поначин, достоензацаря,койтоизпращашедаровете,иза първосвещеника,койтобешеуправителнастраната
64Нямашеизлишъкотскъпоценникамъни,защото бяхаизползванинепо-малкоотпетхилядиивсичките бяхасголемиразмери
65Използваноенай-изключителнохудожествено умение,такачеценатанакамънитеиизработкатае билапетпътипо-високаоттазиназлатото
ГЛАВА4
Яркиподробностиотжертвоприношението. Безпогрешнататочностнажрецитее забележителнаДивашкаоргияОписаниенахрамаи неговитеводопроводнисъоръжения.
1Дадохвитоваописаниенаподаръците,защото сметнахзанеобходимо
2Следващататочкаотповествованиетоеописаниена нашетопътуванедоЕлеазар,нопървощевидам описаниенацялатастрана
3Когатопристигнахмевземятанаюдеите,видяхме града,разположенвсредатанацялаЮдея,навърхана планинасъсзначителнависочина
4Навърхахрамътбешепостроенвцелиясиблясък.
5Бешеобграденаоттристени,високиповечеот седемдесетлакътя,адължинатаиширинатаим съответстваханаструктуратанасградата.
6Всичкисградисехарактеризирахасбезпрецедентно великолепиеиразкош
7Бешеочевидно,ченесабилипестениникакви средствазаврататаизакрепващитеелементи,коитоя свързвахасстълбоветенавратата,кактоиза стабилносттанатрегера.
8Стилътназавесатасъщобешенапълно пропорционаленнатозинавхода 9Порадитечениетонавятъра,тъкантамубешев постояннодвижениеитъйкатотовадвижениесе предавашеотдолуизавесатасеиздувашедокрай,тя предлагашеприятнозрелище,откоеточовекедва можешедасеоткъсне
10Конструкциятанаолтарабешесъобразенасъс самотомястоисвсеизгарянията,коитосеизгаряхаот огънвърхунего,аиподходъткъмнегобешевподобен мащаб
11Къмнегоимашепостепененнаклон,удобноустроен сцелблагоприличие,аслужещитесвещеницибяха облеченивлененидрехидоглезените. 12Храмътеобърнатнаизток,агърбътмуеназапад 13Целиятподепостланскамъниисеспусканадолу
15Освентова,кактомипосочиха,имачудеснии
безбройтръби,такачеразличнитепотоцисесливат заедно.
16Ивсичкитебяхазакрепенисоловоотдолуипо страничнитестени,авърхутяхбешеразнесеноголямо количествомазилкаивсякачастотработатабеше извършенанай-внимателно
17Восноватанаолтараимамногоотворизавода, коитосаневидимизавсички,освензаонези,които участватвслужението,такачецялатакръвотжертвите, коятосесъбиравголемиколичества,сеотмивазамиг. 18Таковаемоетомнениеотноснохарактерана резервоаритеисегащевипокажакактобеше потвърдено.
19Темеотведоханаповечеотчетиристадииизвън градаимизаповядахадасевгледамнадолукъмедно мястоидасевслушамвшума,койтосевдигашеот срещатанаводите,такачеогромниятразмерна резервоаритемистанаясен,кактовечебешепосочено 20Служениетонасвещеницитеененадминатовъв всякоотношение,кактопоотношениенафизическата сииздръжливост,такаипоподреденотоитихо богослужение.
21Защотовсичкитеработятспонтанно,макарчетова есвързаносмногомъчителниусилия,ивсекиима определенамуспециалназадача.
22Службатасеизвършвабезпрекъсване–едни осигуряватдървата,други–маслото,трети–финото пшеничнобрашно,други–подправките;другипък отноводонасятпарчетатамесозавсеизгарянето, показвайкичуднастепеннасила
23Защототевдигатсдверъцекрайницинателе,всеки откоитотежиповечеотдваталанта,игихвърлятс всякаръкапочуденначиннависокотомястонаолтара, безникогадапропуснатдагипоставятнаправилното място
24Посъщияначинчаститеотовцетеикозитеса чудесникактопотеглотоси,такаипотлъстинатаси. 25Защототези,чиятоработаетова,винагиизбират животни,коитосабезнедостатъкиособеноугоени,и потозиначинсеизвършважертвоприношението,което описах
26Имаспециалномясто,отделенозатях,задаси починат,къдетоседятосвободенитеотслужба
27Когатотовасеслучи,онези,коитовечесаси починалиисаготовидавъзобновятзадължениятаси, ставатспонтанно,тъйкатонямакойдададезаповеди
навъншниямувид,коетосеразкривашеводеждата, коятоносеше,искъпоценнитекамънипотялотому.
31Върхудрехата,коятостигашедокракатаму,имаше златникамбанки,издаващиособенамелодия,аот дветеимстраниимашенаровеспъстрицветовес прекрасеноттенък
32Тойбешеопасанспояссзабележителнакрасота, изтъканвнай-красивицветове.
33НагърдитеситойносешеБожияоракул,кактого наричат,върхукойтобяхавграденидванадесеткамъка отразличнивидове,закрепенизаедносъсзлато, съдържащиименатанаводачитенаплемената,според първоначалнияимред,катовсекиоттяхблестешепо неописуемначинсъссобствениясиспецифиченцвят 34Наглаватасиносешетиара,кактоянаричат,а върхунеяпосредатаначелотоси–неподражаем тюрбан,царскатадиадема,пълнасъсслава,симето Божие,изписаносъссвещенибуквивърхузлатна плочка...бидейкисчетензадостоенданоситези символиповременаслужението 35Появатаимсъздавашетаковастрахопочитаниеи объркване,чечовексечувствашесякашепопадналв присъствиетоначовек,принадлежащнаразличенсвят
36Убеденсъм,чевсеки,койтоучаствавзрелището, коетоописах,щесеизпълнисудивлениеинеописуемо удивлениеищебъдедълбокоразвълнуванотмисълта засветостта,коятоесвързанасвсекидетайлот службата.
37Нозадаполучимпълнаинформация,сеизкачихме навърханасъседнатацитаделаисеогледахме 38Разположененамноговисокомястоиеукрепенс многокули,построенидосамиявръхотогромни камъни,сцел,кактонибешесъобщено,дапазят храмовитерайони,такачевслучайнанападение, въстаниеиливражесконашествие,никойданеможеда нахлуевстените,коитообграждатхрама
39Накулитенацитаделатабяхаразположенибойни машинииразличнивидовемашини,апозициятаим бешемногопо-високаоткръгаотстени,който споменах.
40Кулитесъщобяхаохраняваниотнай-доверените мъже,коитобяхадалинай-висшидоказателстваза свояталоялносткъмстранатаси.
41натезимъженикоганеимбилопозволенода напускаткрепостта,освенвпразничнидниитогава самонагрупи,нитопъкдопускалинанепознатда влизавнея
42Тесъщотакабяхамноговнимателни,когатоидваше заповедотглавнияофицердадопускатпосетители,за даогледатмястото,кактонинаучисобствениятни опит
43Темногонеохотнонипуснаха–макарчебяхме самодваманевъоръженимъже–дагледаме принасянетонажертвите
44Итетвърдяха,чесаобвързанисклетва,когатоиме поверенодоверието,защотовсичкисасезаклелииса задълженидаспазватклетватасвятодословно,че макардасапетстотиннаброй,нямадапозволятна повечеотпетимамъжедавлизатедновременно 45Цитаделатаебиласпециалнатазащитанахрамаи нейниятоснователяеукрепилтолковаздраво,чеда
2Доколкотоможедасепредположи,обиколкатамуе околочетиридесетфурлонга.
3Кулитемусаразположенивъвформатанатеатър,с улици,водещимеждутях-сегакръстовищатана долнитекулисавидими,нотезинагорнитекулисапопосещавани
4Защотоземятасеиздига,понежеградътепостроен върхупланина
5Имаистъпала,коитоводятдокръстопътя,инякои хоравинагисекачват,адругислизат,иседържат възможнонай-далечединотдругпопътя,зарадионези, коитосаобвързанисправилатазачистота,данебида докоснатнещонезаконно.
6Неслучайнопървоначалнитеоснователинаградаса гопостроиливправилнитепропорции,защотоса притежавалияснапредставазатовакаквосеизисква. 7Защотостранатаеобширнаикрасива
8Някоичастиотнегосаравнинни,особенообластите, коитопринадлежатнаСамария,кактосенарича,и коитограничатсъсземятанаидумейците,другичасти сапланински,особенотези,коитосавсъседствосъс земятанаЮдея.
9Следователнохоратасадлъжнидасепосветятна земеделиетоиобработкатаназемята,задаиматпо тозиначинизобилиеотреколта.
10Потозиначинсеизвършваземеделиеотвсякакъв видисесъбираизобилнареколтавцялата гореспоменатаземя.
11Градовете,коитосаголемиисерадватна съответстващпросперитет,садобренаселени,но пренебрегватселскитерайони,тъйкатовсичкихораса склонникъмживотнаудоволствия,понежевсекиима естественасклонносткъмтърсененаудоволствия 12СъщотосеслучиивАлександрия,която превъзхождавсичкиградовепоразмерипросперитет 13Селскитехора,катоемигриралиотселскитерайони исезаселваливграда,довелиземеделиетовнемилост: изадаимпопречидасезаселятвграда,царятиздал заповеди,ченетрябвадаоставатвнегоповечеот двадесетдни.
14Ипосъщияначинтойдадеписмениинструкциина съдиите,чеакоенеобходимодасеиздадепризовка срещунякой,койтоживеевстраната,делототрябвада бъдерешеноврамкитенапетдни
15Итъйкатосмяташевъпросазамноговажен,той назначиисъдебнислужителизавсякаобластстехните
19Другивидовеовощнидърветаифурминесеброятв сравнениестези.
20Имаголямоколичестводобитъкотвсякакъввиди богатипасищазатях.
21Следователнотеправилнопризнават,чеселските районисенуждаятотголямонаселениеиче отношениятамеждуградаиселатасаправилно регулирани.
22Арабитевнасятвстранатаголямоколичество подправки,скъпоценникамъниизлато
23Защотостранатаедобрепригоденанесамоза земеделие,ноизатърговия,аградътебогатна изкустваинеелишенотстоки,коитосепренасятпрез морето
24Притежаватвърдеподходящииудобнипристанища вАскалон,ЙопаиГаза,кактоивПтолемаида,коятое основанаотцаряизаемацентралноположениев сравнениесдругитеспоменатиместа,тъйкатонее многоотдалеченаотнитоеднооттях.
25Странатапроизвеждавсичковизобилие,тъйкатое добренапояванаотвсичкипосокиидобрезащитенаот бури.
26РекаЙордан,кактоянаричат,коятоникогане пресъхва,течепрезземята
27Първоначалностранатаеобхващаланепо-малкоот 60милионаакра–макарчевпоследствиесъседните народисаправилинабезисрещунея–и600000мъже сабилизаселенивнеявъвфермиотпостоакравсяка.
28Реката,подобнонаНил,сеиздигаповремена жътваинапояваголямачастотземята
29Близодообластта,принадлежащанажителитена Птолемаида,тясевливавдругарека,коятосевливав морето
30Другипланинскипотоци,кактогинаричат,се спускатвравнинатаиобхващатчаститеоколоГазаи областтаАшдод
31Странатаеобграденаотестественаоградаиемного трудназаатакаинеможедабъдеатакуванаотголеми сили,порадитеснитепроходиснадвисналипропастии дълбокиклисури,кактоипорадисуровияхарактерна планинскитерайони,коитообграждатцялатаземя
32Казахани,чеотсъседнитепланининаАрабия предисаседобивалимедижелязо.
33Товаобачееспряноповременаперсийското управление,тъйкатовластитепотовавреме разпространяватфалшивслух,чеработатавминитее безполезнаискъпа,задапредотвратятунищожаването настранатаимотминнотоделовтезиобластии евентуалнотоѝотнеманепорадиперсийското управление,тъйкатоспомощтанатозифалшивслух тенамиратизвинениезанавлизаневобластта
34Сега,скъпибраткоФилократе,тидадохнакратко цялатасъщественаинформацияпотозивъпрос
35Щеопишаработатапопреводавпродължението
36Върховниятжрецподбиралмъжеснай-добър характеринай-високакултура,каквиточовекби очаквалотблагороднияимпроизход.
37Тебяхамъже,коитонесамобяхапридобилиумения веврейскаталитература,ноибяхаизучилинайвнимателногръцката.
38Следователнотебяхаспециалноквалифицираниза службавпосолстваипоемахатазизадачавинаги, когатобешенеобходимо
39Тепритежавахаголямаспособностзапровеждане наконференциииобсъжданенапроблеми,свързани съсзакона
40Тевъзприехасредниякурс–итовавинагиенайдобриятпът,койтотрябвадасеследва.
41Тесеотказвахаотгрубитеиневъзпитаниобноски, нобяханапълнонадгордосттаиникоганеси присвоявахапревъзходствонаддругите,авразговор бяхаготовидаслушатидададатподходящотговорна всекивъпрос.
42Ивсичкитестриктноспазвахатоваправилоисе стремяхаповечеотвсичкодасепревъзхождатедин другвспазванетому,ивсичкитебяхадостойниза свояводачизанеговатадобродетел
43ИчовекможешедавидикактеобичахаЕлеазар, катонежелаехадабъдатоткъснатиотнего,икактой гиобичаше
44Освенписмото,коетонаписадокраляотносно благополучнотоимзавръщане,тойсъщотакаусърдно умолявашеАндреасдаработизасъщатацелиме призовадапомогнаскаквотомога
45Ивъпрекичеобещахмедаобърнемнай-голямо вниманиенавъпроса,тойказа,чевсеощеесилно разстроен,защотознае,чекралят,порадидобротатаси, смятазасвоянай-висшапривилегия,винагикогаточуе зачовек,койтопревъзхождасвоитесъбратяпокултура имъдрост,дагопризовевдвораси 46Защотосъмчуваледнахубаванеговапоговорка,че катоосигуриоколосебесисправедливии благоразумнихора,тойщеосигуринай-голямазащита зацарствотоси,тъйкатотакиваприятелибезрезервно щемудадатнай-полезнитесъвети
47Имъжете,коитосегабяхаизпратенипринегоот Елеазар,несъмненопритежавахатезикачества.
48Итойчестозаявявашеподклетва,ченикоганямада пуснемъжете,акопростонякакъвнеговличенинтерес представлявашеподтикващиятмотив-ноги изпращашезаобщатаползанавсичкиграждани
49Защото,обяснитой,добриятживотсесъстоив спазванетонаразпоредбитеназаконаитазицелсе постигамногоповечечрезслушане,отколкоточрез четене
50Оттоваидругиподобнитвърденияставашеясно каквисачувстватамукъмтях
3Когатогопопитахмезащо,тъйкатоимасамоедна форманатворение,някоиживотнисесчитатза нечистизаядене,адруги–нечистидоризадопир (защото,макарзаконътдаескрупульозенпоповечето въпроси,тойеособеноскрупульозенпотакива въпроси),тойзапочнаотговораситака: 4„Забелязватеказатойкаквовлияниеоказват върхунасначинътнинаживотиобщуванетони;като общуватслошите,хоратаулавяттехнитепокварии ставатнещастнипрезцелиясиживот;ноакоживеятс мъдритеиблагоразумните,тенамиратначиндасе измъкнатотневежествотоидаподобрятживотаси“ 5Нашиятзаконодателнай-напредеустановил принципитенаблагочестиетоиправедносттаигие въвелточкапоточка,несамочреззабрани,ноичрез използваненапримери,показвайкивредните последициотгрехаинаказанията,наложениотБогана виновните
6Защототойдоказапредивсичко,чеимасамоедин БогичеНеговатасиласепроявявавцялатавселена, тъйкатовсякомястоеизпълненосНеговата суверенностинищоотнещата,коитосеизвършват тайноотхоратаназемята,несеизплъзваотНеговото знание
7Защотовсичко,коеточовекправи,ивсичко,коетоще сеслучивбъдеще,еизвестнонаНего 8Разработвайкивнимателнотезиистинииследкатоги изясни,тойпоказа,чедориакочовекпомислида извършизло–данеговоримзадействителнотому извършване–тойнямадаизбегнеразкриването, защотояснозаяви,чесилатаБожияпрониквавцелия закон
9Започвайкиототправнатаситочка,тойпродължида показва,чецялоточовечество,освеннас,вярвав съществуванетонамногобогове,въпрекичесамитете самногопо-могъщиотсъществата,накоитонапразно сепокланят.
10Защото,когатосанаправилистатуиоткамъки дърво,теказват,четовасаобразинаонези,коитоса изобретилинещополезнозаживота,иимсепокланят, въпрекичеиматяснодоказателство,ченепритежават чувства
11Защотобибилонапълноглупаводасепредполага, ченякойестаналбогблагодарениенасвоите изобретения
12Защотоизобретателитепростовзелинякоивече създаденипредметиикатогикомбинирали,показали, четепритежаватноваполезност:тесамитенеса създаливеществотонапредметаизатоваесуетнои глупавохоратадаправятбоговеотхора,подобнина себеси
13Защотовнашевремеимамногохора,коитоса многопо-изобретателниимногопо-учениотхоратаот миналото,коитосабилиобожествени,новъпрекитова никоганебихадошлидаимсепоклонят 14Създателитеиавторитенатезимитовесмятат,чеса най-мъдритеотгърците.
15Защоенужнодаговоримзадругиобсебениотстрах хора,египтяниидругиподобни,коиторазчитатна дивизверовеиповечетовидовепълзящисъществаи добитък,почитатгииимпринасятжертвикакто
сенаединственияВсемогъщБогнадцялототворение. 17Затоваводещитеегипетскижреци,следкато внимателносаразгледалимноговъпросиисабили запознатиснашитедела,нинаричат„Божиимъже“ 18Товаетитла,коятонепринадлежинаостаналата частотчовечеството,асамонаонези,коитосе покланятнаистинскияБог
19Останалитенесачовеци,коитотърсятхрана, питиетаидрехи.
20Защотоцялотоимразположениегиводиданамират утехавтезинеща,коитонесесчитатзанищо,освен въввсичкитеимпритежания.
21Среднашитехора,такивахора,презцелиясиживот основнотоимсъображениеесуверенитетътнаБог
22Затова,заданесепокваримотнякаквамерзостили животътнидасеизопачиотзлипослания,Тойни обградиотвсякъдесправилазачистота,отнасящисе еднакводотовакаквоядем,пием,докосваме,чуваме иливиждаме
23Защото,макарче,общовзето,всичкинещаса еднаквипосвоятаестественаструктура,тъйкато всичкитесеуправляватотеднаисъщасила,всепак въввсекиотделенслучайимадълбокапричина,поради коятосевъздържамеотупотребатанаопределени нещаисерадваменаобщатаупотребанадруги
24Заилюстрациящеразгледамединилидвамомента ищевигиобясня.
25Защотонебивадасимислиш,чеМойсейесъставил законитесистаковаизключителновниманиезаради мишките,невестулкитеидругиподобнинеща.
26Всичкитезиобредибяханаправенивиметона праведността,задаподпомогнатстремежакъм добродетелиусъвършенстванетонахарактера.
27Защотовсичкиптици,коитоизползваме,сапитомни исеотличаватсъссвоятачистота,хранейкисес различнивидовезърненихраниибобовирастения, катонапримергълъби,гургулици,скакалци,яребици, гъскиивсичкидругиптициоттозиклас
28Ноптиците,коитосазабранени,щеоткриете,чеса дивиимесоядни,тиранизиращидругитечрезсилата, коятопритежават,ижестокодобиващихрана,като ловуватизброенитепо-горепитомниптици 29Инесамотова,нотехващатагнетаиярета,и нараняватдорихора,мъртвиилиживи,икатоги
дабъдатсправедливииданепостигатнищочрез насилие,идасевъздържатоттиранизираненадругите, разчитайкинасобственатасисила
31Защото,тъйкатосесмятазанеприличнодоридасе докосваттакиванечистиживотни,кактобяха споменати,порадитехнитеспецифичнинавици,не трябвалидавземемвсичкипредпазнимерки,задане сеунищожиинашиятсобственхарактервсъщата степен?
32Следователновсичкиправила,коитоеустановил относнотовакаквоепозволенопоотношениенатези птициидругиживотни,тойепостановилсцелдани дадемораленурок.
33Защоторазделянетонакопитотоиотделянетона ноктитеиматзацелданинаучат,четрябвадаправим разликамеждуотделнитесидействиясоглед практикуванетонадобродетел
34Защотосилатанацялотонитялоинеговатадейност зависятотраменетеикрайницитени.
35Затоватойнизадължавадаосъзнаем,четрябвада извършвамевсичкитесидействиясразграничение споредстандартанаправедността–ощеповече, защотосмебилиотчетливоотделениотостаналата частотчовечеството
36Защотоповечетодругимъжесеоскверняватчрез безразборниполовисношения,катопотозиначин вършатголемибеззакония,ацелидържавииградове сегордеятстакивапороци.
37Защототенесамоиматсексуалниотношенияс мъже,ноиоскверняватсобственитесимайкиидори дъщеритеси.
38Нониебяхмепредпазениоттакивагрехове
39Ихората,коитосабилиразделенипо гореспоменатияначин,същосахарактеризираниот Законодателякатопритежаващидаранапаметта
40Защотовсичкиживотни,„коитосасраздвоени кракаипреживят“,представляватзапосветените символнапаметта
41Защотопреживянетонеенищодругоосвенспомен заживотаисъществуването.
42Защотоживотътесвикналдасеподдържачрез храна,затоватойниувещаваивПисаниетостези думи:„НепременнощепомнишГоспода,Койтое извършилвтебонезивеликиичуднинеща“
43Защото,когатосаправилнозамислени,теса очевидновеликииславни;първо,строежътнатялото, разположениетонахранатаиотделянетонавсеки отделенкрайник,аощеповече,организациятана сетивата,действиетоиневидимотодвижениенаума, бързинатананеговитеотделнидействияиоткриването наизкуствата,показватбезкрайнанаходчивост
44Затоватойниувещавадапомним,че гореспоменатитечастиседържатзаедноот божественатасиласизключителноумение
45ЗащотоТойеопределилвсяковремеимясто,зада помнимнепрестанноБога,Койтониуправляваипази 46Защотоповъпросазахранатаинапиткитетойни заповядвапърводапринесемчасткатожертваислед товаведнагадасенасладимнахранатаси
47Освентова,върхудрехитенитойниедалсимволна споменипоподобенначинниезаповядалдапоставим
49Тойсъщотаказаповядванахората,когатосилягат даспятиставатотново,даразмишляватвърху Божиитедела,несамосдуми,ноикатонаблюдават яснопромянатаивпечатлението,коетоимсесъздава, когатозаспят,асъщоикогатосесъбуждат,колко божественаинепонятнаепромянатаотеднотокъм друготосъстояние.
50Превъзходствотонааналогиятапоотношениена разграничениетоипаметтавечевибешепосочено, спореднашетотълкуванена„раздвоенотокопитои преживянетонапрежда“
51Защотонашитезаконинесасъставенипроизволно иливсъответствиеспърватаслучайнамисъл,коятое хрумналанаума,асогледнаистинатаииндикацията направилнияразум
52Защоточрезуказанията,коитодаваотноснохраните инапитките,кактоиотносноотделнитеслучаина докосване,тойнизаповядванитодаправим,нитода слушаменещобезразсъдно,нитодаприбягвамедо несправедливост,злоупотребявайкисъссилатана разума
53Същиятпринципможедабъдеоткритипридивите животни
54Защотохарактерътнаневестулката,мишкитеи подобниживотни,коитосаизричноспоменати,е разрушителен
55Мишкитеоскверняватиповреждатвсичко,несамо засобственахрана,нодоридостепендаправят абсолютнобезполезнозачовекакаквотоидаимсе изпречинапътядаповредят
56Класътнаневестулкитесъщоеособен:освен казаното,тойимаеднахарактеристика,коятое оскверняваща:зачевапрезушитеираждапрезустата 57Ипорадитазипричинаподобнапрактикасеобявява занечистаухората
58Защото,катовъплъщаватвречвсичко,което получаватчрезушите,тевъвличатдругитевзлинии вършатнеобикновенанечистота,бидейкисамитете напълноосквернениотомърсяванетонанечестието 59Ивашиятцар,кактониесъобщено,постъпва съвсемправилно,катоунищожаватакивамъже“
60Тогаваказах:„Предполагам,чеиматепредвид доносниците,защототойпостоянногиподлагана мъченияиболезнениформинасмърт“
61„Да“,отговоритой,„товасамъжете,коитоимам предвид;защотодасенаблюдаваунищожениетона хоратаенечестивонещо“
62Инашиятзаконнизабраняваданараняваменякого, билотосдумаилидело
63Моетократкоописаниенатезивъпросибитрябвало давиубеди,чевсичкинаширазпоредбисасъставенис
праведностпредвсичкихора,катопомним ВсемогъщияБог.
64Итака,щосеотнасядонечиститемесаинеща, пълзящитеживотниидивитезверове,цялатасистема сестремикъмправедностиправедни взаимоотношениямеждучовекичовек“
65Струвашемисе,чеенаправилдобразащитапо всичкиточки;защотоипоотношениенателетата, овнитеикозите,коитосепринасятвжертва,тойказа, чеенеобходимодасевзематотстадатаиовците,дасе жертватопитомениживотниидасенепринасятнищо диво,задамогатпринасящитежертвитедаразберат символичнотозначениеназаконодателяиданебъдат подвлияниетонаарогантносамосъзнание
66Защото,койтопринасяжертва,принасявжертваи собственатасидушавъввсичкитеѝнастроения.
67Мисля,четезиподробностипоотношениена нашатадискусиясиструвадабъдатразказаниипоради светосттаиестествениясмисълназакона,бях принудендатигиобясняясно,Филократе,поради твоятасобственапреданосткъмученето
ГЛАВА7
Пристиганетонапратеницитесръкописанаценната книгаидароветеПриготовлениязакралскибанкет Веднагащомсенастаняванамасата,домакинът забавлявагоститесисвъпросииотговори.Някои мъдрикоментаривърхусоциологията
1ИЕлеазар,следкатопринесежертвата,избра пратеницитеиприготвимногодаровезацаря,ни изпратинапътсголямабезопасност
2ИкогатостигнахмевАлександрия,царятведнага бешеуведомензанашетопристигане.
3Придопусканетонивдвореца,азиАндреас поздравихмесърдечноцаряимупредадохмеписмото, написаноотЕлеазар.
4Царятмногоискалдасесрещнеспратеницитеи заповядалвсичкиостаналислужителидабъдат освободени,апратеницитенезабавнодабъдат призованипринего
5Товапредизвикавсеобщаизненада,защотое обичайноонези,коитоидватдатърсятаудиенцияпри царяповажнивъпроси,дабъдатдопусканидонегона петияден,докатопратенициотцареилимноговажни градоветрудносиосигуряватдостъпдодвораза тридесетдни–нотезимъжетойсмяташезадостойни запо-голямапочит,тъйкатотолковависокоценеше господаряим,изатоваведнагаотпращашеонези,чието присъствиесмяташезаизлишно,ипродължавашедасе разхожда,докатоневлязатитойнеуспядаги приветства.
6Когатовлязохасдаровете,коитобяхаизпратенис тях,иценнитепергаменти,върхукоитозаконътбеше изписансъсзлатосеврейскибукви,защото пергаментътбешечудесноизработенивръзкатамежду страницитебешеосъщественатака,чедаеневидима,
8„Благодаряви,приятелимои,иблагодарянатози, койтовиизпратиощеповече,инай-веченаБога,чиито сатезиизречения.“
9Икогатовсички,пратеницитеидругите,които присъстваха,извикахавединглас:„Боже,пазиЦаря!“, тойизбухнавсълзиотрадост.
10Защотовъзторгътнадушатамуичувствотоза огромнатапочит,коятомубешеоказана,гонакараха даплачезащастиетоси
11Тойимзаповядадавърнатсвитъцитенаместатаим иследкатопоздравимъжете,каза:„Правилнобеше, мъжеБожии,първодаотдампочитнакнигите,заради коитовиповикахтук,аследтова,следкатонаправя това,давипротегнадесницатанаприятелството.“
12Именнопорадитазипричинанаправихтоваза първипът
13Постановихтозиден,вкойтопристигнахте,дасе почитакатовеликденидасепразнуваежегоднопрез целиямиживот
14Случайное,чеднесегодишнинатаотморскатами победанадАнтигонЗатоващесерадвамдапразнувам свасднес
15Всичко,коетоможедатипотрябва,казатой,ще бъдеприготвенозатебпоподобаващначин,асъщои заменстеб
16Следкатоизразихазадоволствотоси,тойзаповяда даимсеотредятнай-добритепомещенияблизодо крепосттаидасенаправятприготовленияза пиршеството.
17ИНиканорповикагосподаря-настойникДоротей, койтобешеспециаленслужител,назначендасегрижи заюдеите,имузаповядаданаправинеобходимите приготовлениязавсекиединоттях 18Защототоварешениебешенаправеноотцаряитое решение,коетовиждатедасеспазваиднес.
19Защотовмногоградове,коитоиматспециални обичаиотноснопиенето,храненетоисядането,са назначениспециалнислужители,коитодасегрижатза технитеизисквания
20Икогатодойдатдапосетятцарете,приготовленията сеправятспоредтехнитеобичаи,заданяма неудобство,коетоданарушиудоволствиетоот посещениетоим
21Същатапредпазнамяркабешевзетаивслучаяс еврейскитепратеници
22АДоротей,койтобешеназначендасегрижиза юдейскитегости,бешемногосъвестенчовек
23Всичкизапаси,коитобяхаподнеговконтроли отделенизапосрещаненатакивагости,тойизнесеза празника.
24Тойнаредиседалкитевдвареда,споредзаповедите
27Затоватойпремахнауслугитенасвещените глашатаи,жреците,извършващижертвоприношенията, идругите,коитобяхасвикналидаотправятмолитвите, иповикаединотнашите,Елеазар,най-стариятот еврейскитесвещеници,даотслужимолитвавместо него
28Итойстанаиотправизабележителнамолитва: „НекаВсемогъщиятБогтеобогати,о,царю,свсички добринеща,коитоесъздал,инекаТойдаритеб,жена ти,децататиидругаритетидагипритежавате постоянно,докатостеживи!“
29Притезидумиизбухнахасилниирадостни аплодисменти,коитопродължихадоставреме,след коетотесенасладиханаприготвениябанкет
30Всичкиприготовлениязасервираненатрапезата бяхаизвършенивсъответствиеснарежданетона Доротей
31Средприслужницитебяхакралскитепажовеидруги, коитозаемахапочетниместавкралскиядвор.
32Възползвайкисеотвъзможността,предоставенаот паузатавпиршеството,царятпопитапратеника,който седешенапочетнотомясто(защотобяхаподредени споредстаршинството),какможедазапазицарството синевредимодокрай?
33Следкатопомислизамомент,тойотговори:„Найдобребихтемоглидаустановитенеговатасигурност, акоподражаватенанепрестаннатаблагосклонностна Бог.Защото,акопроявяватемилостиналагателеки наказаниянаонези,коитогизаслужават,според заслугитеим,щегиотвърнетеотзлотоищеги доведетедопокаяние.“
34Царятпохвалилотговораиследтовапопитал следващиячовек:„Какевъзможнодаправивсичкопо най-добрияначинвъввсичкитесидействия?“
35Атойотговори:„Акочовексеотнасясправедливо къмвсички,тойвинагищепостъпваправилновъв всекислучай,помнейки,чевсякамисълеизвестнана БогаАковземетестрахаотБогазаотправнаточка, никоганямадапропуснетецелта“
36Царятпохвалиитозичовекзаотговорамуипопита друг:„Какевъзможнодаимаприятелисъссходни интереси?“
37Тойотговори:„Акотевидят,чесегрижишза интереситенамножествата,надкоитоуправляваш; добрещенаправиш,катонаблюдавашкакБогдарява своитеблагодеянияначовешкиярод,катоим осигуряваздраве,хранаивсичкидругинещанавреме“
38Следкатоизразисъгласиетосисотговора,царят попитаследващиягосткак,катодавааудиенциии произнасяприсъди,можедаспечелипохвалатадорина онези,коитонеуспяватдаспечелятделотоси?
39Итойказа:„Акобъдетесправедлививречтасикъм всичкиеднаквоиникоганедействатенагло,нито тираничновотношениетосикъмнарушителитеАще направитетова,аконаблюдаватеначина,покойтоБог действаМолбитенадостойнитевинагисеизпълняват, докатоонези,коитонеполучаватотговорнамолитвите си,биватинформираничрезсънищаилисъбитияза това,коетоебиловредновмолбитеим,ичеБогнеги поразяваспоредгреховетеимиливеличинатана Своятасила,адействастърпениекъмтях“
40Царятпохвалилтоплочовеказаотговорамуи
41Атойотговори:„Аконесееуповавализцялона
призовавалнепрестанноБогададоведеначинанията мудоуспешенкрай,докатосамияттойизпълнява всичкитесизадължениявдухнасправедливост.“
42Приветствайкитозиотговор,тойпопитадругкакби могълдастанеобектнастрахзавраговетеси 43Итойотговори:„Ако,докатоподдържашеогромни запасиоторъжияисили,сиспомняше,четезинещаса безсилнидапостигнаттраениокончателенрезултат. ЗащотодориБогвнушавастрахвумоветенахората, катодаваотсрочкиипростопоказвавеличиетона Своятасила.“
44Царятпохвалилтозичовекиследтоваказална следващия:„Коеенай-висшетоблаговживота?“
45Атойотговори:„Дазнаем,чеБогеГосподна Вселенатаичевнай-добритенипостижениянение постигамеуспех,аБог,койтосъссилатасидовежда всичкинещадоизпълнениеиниводикъмцелта.“
46Царятвъзкликнал,чечовекътеотговорилдобре,и следтовапопиталследващиякакемогълдазапази всичкитесипритежаниянепокътнатиинакраядаги предаденанаследницитесивсъщотосъстояние?
47Атойотговори:„Катосемолишнепрестаннона Богадабъдешвдъхновенотвисокимотививъв всичкитесиначинанияикатопредупреждаваш потомцитесиданесезаслепяватотславатаили богатството,защотоБоге,койтодарявавсичкитези дарове,ахоратаникогасаминепечелят върховенството“
48Царятизразисъгласиетосисотговораипопита следващиягосткакможедапонесеспокойнокаквотои дамусеслучи?
49Итойказа:„Акоздраворазбиратемисълта,че всичкихорасаопределениотБогадасподеляткакто най-голямотозло,такаинай-голямотодобро,тъйкато еневъзможночовекдабъдеосвободеноттях.НоБог, накоготовинагитрябвадасемолим,нивдъхва смелостдаиздържим“
50Възхитенототговораначовека,царятказа,че всичкитеимотговорисабилидобри„Щезадамедин въпроснадругия“,добавитой,„иследтоващеспра засега:задаможемдаобърнемвниманиетосикъм удоволствиетоотпиршествотоидапрекарамеприятно време.“
51Тогаватойпопиталчовека:„Какваеистинскатацел насмелостта?“
52Атойотговори:„Аковчаснаопасностсе осъществиправиленплан,всъответствиес първоначалнотонамерениеЗащотовсичкое
54ИМенедем,философътотЕретрия,каза:„Вярное, царю,защотощомвселенатасеуправляваот провидениетоищомправилноразбираме,чечовекъте творениенаБога,следва,чецялатасилаикрасотана речтапроизлизатотБога.“
55Следкатоцаряткимнавзнакнасъгласиестова предложение,разговорътспряитепродължихадасе веселят.Когатосесвечери,пиршествотоприключи.
ГЛАВА8
ОщевъпросииотговориОбърнетевниманиенастих 20,вкойтосеспоменавазалетеневъввъздуха, написанпрез150гпрне
1Наследващиядентеотновоседнаханатрапезатаи продължихапиршествотоспоредсъщите приготовления
2Когатоцарятсметна,чеенастъпилподходящмомент даразпитагоститеси,тойзапочнадазадава допълнителнивъпросинамъжете,коитоседяхадотези, коитобяхадалиотговорипредишнияден
3Тойзапочнаразговорасединадесетиямъж,защото предишнияпътбяхаразпитанидесетдуши
4Когатосевъзцаритишина,тойпопитакакможеда продължидабъдебогат?
5Следкратъкразмисъл,човекът,накоготобеше зададенвъпросът,отговори:„Аконееправилнищо недостойнозапозициятаси,никоганеедействал разпуснато,никоганеехарчилпаризапразниисуетни занимания,ачрезблаготворителнидействияеправил всичкисвоиподанициблагосклонникъмсебеси. ЗащотоБогеавторътнавсичкидобринещаичовекът едлъжендаМусеподчинява“
6Царятгопохвалииследтовапопитадругкакможе дазапазиистината?
7Вотговорнавъпросатойказа:„Катоосъзнаеш,че лъжатаносиголямпозорнавсичкихора,аособенона царетеЗащото,щомиматвласттадаправяткаквотоси поискат,защодаприбягватдолъжи?Вдопълнение къмтова,царю,винагитрябвадапомниш,чеБогобича истината“
8Царятприелотговорасголямарадости,като погледналдруг,казал:„Каквоеучениетона мъдростта?“
9Адругиятотговори:„Кактожелаешданетесполети никаквозло,адаучаствашвъввсичкидобринеща, такатрябвадапостъпвашпосъщияпринципспрямо поданицитесиионези,коитотенараняват,итрябва кроткодаувещавашблагороднитеидобритеЗащото БогпривличавсичкихоракъмСебеСичрезСвоята доброта“
10Царятгопохвалилипопиталследващияпоредкак можедабъдеприятелнахората?
11Атойотговори:„Катонаблюдаваш,чечовешкият родсеувеличаваисераждасмногопроблемии големистрадания:затованебивалекомисленодаги наказвашилидаимпричинявашмъки,тъйкатознаеш, чеживотътнахоратаесъставенотболкиинаказания Защото,акоразбирашевсичко,щяхадасеизпълнятсъс съжаление,защотоизаБогаежалко!“
12Царятприелотговорасодобрениеипопитал следващия:„Коеенай-важнотоусловиеза
13„Дасепазишотговоритойотподкупиида практикуваштрезвеностпрезпо-голяматачастот животаси,дапочиташправдатанадвсичкоидаси създавашприятелистакивахораЗащотоиБогобича справедливостта!“
13Следкатоизразиодобрениетоси,царятказанадруг: „Койеистинскиятбелегнаблагочестието?“
14Атойотговори:„Даосъзнаеш,чеБогпостоянно действавъвВселенатаизнаевсичко,иникойчовек, койтодействанесправедливоивършизло,неможеда избегнеНеговотовниманиеТъйкатоБогеблагодетел нацелиясвят,такаититрябвадаМуподражавашида бъдешбезгрешен!“
15Царятизразисъгласиетосииказанадруг:„Каквае същносттанацарскатавласт?“
16Атойотговори:„Дауправлявашдобресебесиида несеподвеждашотбогатствоилиславакъм прекомерниилинеприличнижелания,товае истинскиятначиннауправление,акодобреразмислиш завъпросаЗащотовсичко,откоетонаистинасе нуждаеш,етвое,аБогесвободенотнуждаие благосклоненкъмвсичко.Некамислитетибъдат такива,каквитоподобаватначовек,инежелаймного неща,асамотези,коитосанеобходимиза управление!“
17Царятгопохвалиипопитадругчовеккакбиха моглидабъдатнай-добритемуразмисли?
18Атойотговори:„Акопостояннопоставяшепред себесисправедливосттавъввсичкоисмяташе несправедливосттазалишаванеотживотЗащотоБог винагиобещаванай-висшиблагословиина праведните!“
19Следкатогопохвалил,царятпопиталследващия: „Какможедасеосвободиотсмущаващимисливсъня си?“
20Итойотговори:„Зададохтемивъпрос,накойтое многотруднодасеотговори,защотонеможемда проявимистинскатасисъщностповременачасовете засън,асмездраводържанивтяхотвъображения, коитонемогатдабъдатконтролираниотразума. Защотодушитенииматчувството,чевсъщноствиждат нещата,коитовлизатвсъзнаниетониповременасън Ногрешим,акопредположим,чевсъщностплавамепо моретослодки,летимвъввъздуха,пътувамедодруги
Затоватрябвадабъдетенепоколебимивпостоянната дисциплинанасебеси.
23Царятпохваличовекаиказанадруг:„Тъйкатоти сидесетият,койтоотговаря,щомговориш,щесе посветимнапиршеството.“Итогаватойзададе въпроса:„Какмогадаизбегнаданаправянещо недостойнозасебеси?“
24Атойотговори:„Винагигледайкъмсобственатаси славаисобственотосивърховноположение,зада можешдаговоришимислишсамонеща,коитоса съвместимистях,знаейки,чевсичкитвоиподаници мислятиговорятзатебЗащотонебивадаизглеждаш по-лошотактьорите,коитовнимателноизучават ролята,коятоенеобходимодаиграят,иоформят всичкитесидействиявсъответствиеснеяТине играешроля,асиистинскицар,тъйкатоБогтиедал царскавласт,съответстващанатвояхарактер“
25Следкатоцарятаплодирасилноипродължително понай-приятнияначин,гоститебяхаподканенидаси починатИкогаторазговорътприключи,тесе посветиханаследващотоястиеотпиршеството
26Наследващияденсеспазисъщотоспоразумениеи когатоцарятнамеривъзможностдаразпитамъжете, тойпопитапървияотостаналитезаследващияразпит: Кояенай-висшатаформанауправление?
27Атойотговори:„Дауправлявашсебесииданесе увличашотимпулсиЗащотовсичкихорапритежават определенаестественасклонностнаума.Вероятное повечетохорадаиматсклонносткъмхрана,пиенеи удоволствия,ацарете–къмпридобиваненатеритория иголямаслава.Ноедобредаимаумереноствъв всичко“
28Това,коетоБогтидава,говземиипази,ноникога некопнейзанеща,коитосатинедостижими.“
29Доволеноттезидуми,царятпопиталследващия: „Какможедасеосвободиотзавистта?“
30Итой,следкраткапауза,отговори:„Акопърво вземетепредвид,чеБоге,Койтодаряванавсичкицаре славаиголямобогатствоиникойнеецарпособствена сила,всичкихораискатдасподеляттазислава,ноне могат,тъйкатотяедаротБога!“
31Царятпохвалилчовекавдългаречиследтова попиталдруг:„Какможедапрезиравраговетеси?“
32Атойотговори:„Акопроявявашдобротакъм всичкихораипечелишприятелствотоим,нямадасе страхувашотникого.Дабъдешпопуляренсредвсички хораенай-добриятотдобритедарове,коитоможешда получишотБога!“
33Следкатопохвалилтозиотговор,царятзаповядал наследващиячовекдаотговоринавъпроса:какможе дазапазиголяматасислава?
34Атойотговори:„Акосищедъривеликодушенв товададарявашдобротаиделанаблагодатнадругите, никоганямадазагубишславатаси,ноакоискаш гореспоменатитеблагодатидапродължатдатеобземат, трябванепрестаннодапризовавашБога“
35Царятизразиодобрениетосиипопитаследващия: „Къмкоготрябвадапроявяващедростчовек?“
36Атойотговори:„Всичкихорапризнават,четрябва дапроявявамещедросткъмонези,коитосадобре настроеникъмнас,ноазмисля,четрябвада
37Следкатоизразисъгласиетосисотговора,царят помолишестиядаотговоринавъпроса:накоготрябва дапроявимблагодарност?
38Атойотговори:„Народителитенинепрестанно, защотоБогниедалнай-важназаповедотносно почитта,дължиманародителитеНаследващомясто Тойразглеждаотношениетонаприятелкъмприятел, защотоговориза„приятел,койтоекатотвоята собственадуша“Добреправиш,катосестараешда доведешвсичкихоравприятелствосъссебеси“
39Царятмуговорилюбезноиследтовапопита следващия:„Каквоетова,коетоприличанакрасотапо стойност?“
40Итойказа:„Благочестие,защототоенай-висшата форманакрасотата,асилатамусекриевлюбовта, коятоедаротБогаТивечесияпридобилиснея всичкиблагословиинаживота.“
41Царятпонай-милостивначинприветстваотговораи попитадруг:как,акосепровали,бимогълдаси възвърнерепутациятавсъщатастепен?
42Итойказа:„Неевъзможнодасепровалиш,защото сипосялвъввсичкихорасеменатанаблагодарността, коитодаватплоднадоброжелателност,атоваепомогъщоотнай-силнитеоръжияигарантиранай-голяма сигурностНоаконякойчовексепровали,тойникога повеченетрябвадаправионезинеща,коитоса причинилипроваламу,атрябвадасъздаваприятелства идадействасправедливоЗащотодаротБогаеда можешдавършишдобридела,анеобратното.“
43Възхитеноттезидуми,царятпопитадруг:„Как можедасеосвободиотскръбта?“
44Атойотговори:„Аконикоганеенаранявалникого, аеправилдобронавсичкииеследвалпътяна праведността,защотонейнитеплодоведонасят освобождаванеотскръб.Нониетрябвадасемолимна Богаданенисполетятнеочакванизлиникатосмърт, болест,болкаилинещоподобноНотъйкатотиси отдаденнаблагочестието,никоганямадатесполети подобнонещастие“
45Царятговъздадесголямапохвалаипопитадесетия: „Кояенай-висшатаформанаслава?“
46Итойказа:„ДапочитамеБога,итовасеправинес даровеижертви,асчистотанадушатаисвято убеждение,тъйкатовсичкинещасасъздадении управляваниотБогавсъответствиесНеговатаволяС
Стих8олицетворяваценносттаназнаниетоСтих 28,родителскатаобичОбърнетеспециалновнимание навъпросавстих26иотговораОбърнетевниманиеи навъпросавстих47иотговораТоваемъдърсъвет забизнесмени
1Наследващияденбяханаправенисъщите приготовлениязапиршествотоицарят,щомсеудаде удобенслучай,започнадазадававъпросинамъжете, коитоседяхадоонези,коитовечебяхаотговорили,и казанапървия:„Можелимъдросттадабъде преподавана?“
2Итойказа:„Душатаетакаустроена,чечрез божественатасилаеспособнадаприемавсичкодобро идаотхвърляобратното.“
3Царятизразиодобрениеипопитаследващиямъж: „Коеенай-полезнозаздравето?“
4Итойказа:„Умереност,атованеевъзможнодасе постигне,освенакоБогнесъздадепредразположение къмнея“
5Царятговорилюбезносчовекаиказанадруг:„Как можечовекдостойнодаизплатидълганаблагодарност къмродителитеси?“
6Итойказа:„Катоникоганеимпричинявашболка,а тованеевъзможно,освенакоБогненастроиумада преследванай-благороднитецели“
7Царятизразисъгласиеипопитаследващия:„Как можедастаненетърпеливслушател?“
8Итойказа:„Катопомните,чевсякознаниееполезно, защотовидававъзможностсБожиятапомощвмомент наспешностдаизберетенякоиотнещата,коитосте научили,идагиприложитекъмкризата,предкоято стеизправени.Итакаусилиятанахоратасеизпълняват сБожиятапомощ“
9Царятгопохвалилипопиталследното:„Какможеда избегнедаправинещо,коетопротиворечиназакона?“
10Итойказа:„Акопознавате,чеБогевложилв сърцатаназаконодателитенамерениятадасезапази животътнахората,щегипоследвате.“
11Царятприелотговораначовекаиказалнадруг: „Какваеползатаотроднинскатавръзка?“
12Атойотговори:„Аковземемпредвид,чесамитение смезасегнатиотнещастията,коитосполетяватнашите роднини,иакотехнитестраданиястанатнаши собствени,тогавасилатанародствотоеочевидна веднага,защотосамокогатопроявимтаковачувство, щеспечелимпочитиуважениевтехнитеочи.Защото помощта,когатоесвързанасдоброта,самапосебесие връзка,коятоенапълнонеразривнаИвденянатехния просперитетнетрябвадажадувамезатехните притежания,атрябвадасемолимнаБогдаимдаде всякакъввиддобро“
13Иследкатомуотдадесъщатапохвалакатона останалите,царятпопитадруг:„Какможедасе освободиотстраха?“
14Итойказа:„Когатоумътосъзнае,ченееизвършил злоикогатоБоггонасочикъмвсичкиблагородни съвети“
15Царятизразиодобрениетосиипопитадруг:„Каке възможновинагидапреценяваправилно?“
16Атойотговори:„Акопостоянносипредставяше
17Царятпосрещналлюбезночовекаипомолил следващиядаотговоринавъпросакакбимогълда избегнеживот,изпълненслекотаиудоволствие? 18Атойотговори:„Акопостояннопомнеше,чее владетелнавеликаимперияигосподарнаогромни множестваичеумътмунебивадабъдезаетсдруги неща,авинагитрябвадаобмислякакнай-добреда допринесезатяхнотоблагополучие,тойтрябвасъщо дасемолинаБогаданепренебрегненитоедно задължение“
19Следкатогопохвали,царятпопитадесетия:„Как можедаразпознаеонези,коитосеотнасятковарнос него?“
20Итойотговоринавъпроса:„Акоенаблюдавалдали държаниетонаоколнитееестественоидалиспазват правилнотоправилозапредимствонаприемиисъвети, кактоивобщитесиотношения,никогане
всичкоблагородно.“
21Следкатоцарятизразисилнотосиодобрениеиги похваливсичкипоотделно(средаплодисментитена
пиршеството
22Инаследващияден,когатосепоявивъзможност, царятпопитаследващиячовек:„Кояенай-грубата формананебрежност?“
23Атойотговори:„Акочовекнесегрижизадецатаси инепосветивсичкитесиусилиянатяхното образованиеЗащотониевинагисемолимнаБогане толковазасебеси,колкотозадецатаси,задаможе всякоблагословениедабъдетяхно.Нашетожелание децатанидапритежаватсамоконтролсеосъществява самочрезБожиятасила“
24Царятказа,чееговорилдобре,аследтовапопита друг:„Какможедабъдепатриотичен?“
25„Катодържишвумасиотговоритоймисълта, чеедобредаживеешидаумрешвсобственатаси странаПребиваванетовчужбинаносипрезрениена беднитеисрамнабогатите,сякашсабилипрогонени запрестъпление.Акоправишблагодеяниянавсички, кактоправишнепрекъснато,Богщетидаде
26Следкатоизслушатозичовек,царятпопита следващияпоред:„Какможедаживеемирносжена си?“
27Итойотговори:„Катосепризнае,чеженитепо
дауправляватистинскиякурснаживотаповсяко време.“
28Царятизразисъгласиетосиипопитаследващия: „Какможедабъдебезгрешен?“
29Атойотговори:„Аковинагидействашобмисленои никоганевярвашнаклевети,асампроверявашнещата, коитотисеказват,ирешавашпособственапреценка молбите,коитотисеотправят,иизпълнявашвсичко споредпреценкатаси,щебъдешсвободенотгрешки,о, царюНознаниетоипрактикуванетонатезинещае делонаБожественатасила“
30Възхитеноттезидуми,царятпопитадруг:„Как можедасеосвободиотгнева?“
31Итойотговоринавъпроса:„Акопризнаеше,чеима властнадвсички,доридаимнанесесмърт,акосе отдаденагневасиичебибилобезполезноижалко, акотой,самозащотоегосподар,лишимнозинаот живот“
32Каквануждаотгняв,когатовсичкихораса подчиненииникойнеевраждебнонастроенкъмНего? Необходимоедасепризнае,чеБогуправлявацелия святвдухнадобротаибезникакъвгняв,итиказа тойо,Царю,понеобходимосттрябвада подражавашнаНеговияпример
33Царятказа,чееотговорилдобре,иследтовапопита следващиячовек:„Каквоедобърсъвет?“
34„Дадействамедобреповсяковремеис необходимоторазмишление“,обяснитой,„като сравняваметова,коетоеизгоднозанашатасобствена политика,свреднитепоследици,коитобиха произтеклиотвъзприеманетонапротивоположното мнение,задаможем,катопретеглимвсякаточка,да бъдемдобрепосъветваниицелтанидабъде постигната.Инай-важнотоотвсичко,чрезсилата Божиявсекивашпланщесеосъществи,защото практикуватеблагочестие“
35Царятказа,четозичовекеотговорилдобре,и попитадруг:„Каквоефилософия?“
36Итойобясни:„Даобмислямедобревсекивъпрос, койтовъзниква,иникогаданесеувличамеотимпулси, адаразмишлявамевърхунараняванията,произтичащи отстрастите,идадействамеправилно,кактоизискват обстоятелствата,практикувайкиумереност.Нотрябва дасемолимнаБогдавнушивуманизагриженостза тезинеща“
37Царятизразисъгласиетосиипопитадруг:„Как можедасесдобиеспризнание,когатопътував чужбина?“
38„Катоесправедливкъмвсичкихора“,отговоритой, „икатоизглеждапо-нисш,отколкотопо-висшотонези, средкоитопътуваЗащотоеобщопризнатпринцип,че БогпосаматаСиприродаприемасмирените.А човешкиятродобичаонези,коитосаготовидаимсе подчиняват“
39Следкатоизразиодобрениетосиоттозиотговор, царятпопитадруг:„Какможедастроипотакъвначин, чесградитемудаиздържатиследнего?“
40Итойотговоринавъпроса:„Акотворениятаму бяхасголямиблагороденмащаб,такаче наблюдателитедагипощадятзарадикрасотатаим,и аконикоганеуволнявашеникогоотонези,коитоса
пример,катовъзнаграждавахоратазатехнияупорит трудЗащотоделата,извършенивправедност, пребъдватвечно!
42Царятказа,чеитозичовекеотговорилдобреи попитадесетия:„Какъвеплодътнамъдростта?“
43Атойотговори:„Човектрябвадаосъзнава,ченее извършилзлоидаживееживотасивистинатаЗащото оттях,о,могъщиЦарю,произлизанай-голямата радост,твърдосттанадушатаисилнатавяравБога, акоуправлявашцарствотосисблагочестие“
44Икогаточухаотговора,всичкиизвикахасгръмки възгласи,аследтовацарят,изпълненсрадост,започна дапиезатяхноздраве 45Инаследващияденпиршествотосесъстояпо същияначин,кактоивпредишнитеслучаи,икогатосе появивъзможност,царятзапочнадазадававъпросина останалитегостииказанапървия:„Какможечовекда севъздържиотгордост?“
46Атойотговори:„Акотойпазиравенствоипомни въввсякоедноотношение,чеечовек,властващнад хоратаИБогунижавагорделивитеивъзвисява кроткитеисмирените!“
47Царятговорилюбезноснегоипопитаследващия: „Коготрябвадаизберечовекзасвоисъветници?“
48Атойотговори:„Тези,коитосабилиизпитванив многоделаизапазватнесмесенадобронамереносткъм негоиучастватвнеговотособственоразположениеИ Богсеявяванаонези,коитосадостойни,задамогатда бъдатпостигнатитезицели.“
49Царятгопохвалиипопитадруг:„Коеенайнеобходимотопритежаниезаединцар?“
50„Приятелствотоилюбовтананеговитеподаници“, отговоритой,„защоточрезтовавръзкатанадобрата воляставанеразривнаИБоге,Койтогарантира,че товаможедасеслучиспоредвашетожелание.“
51Царятгопохвалиипопитадруг:„Какваецелтана речта?“Атойотговори:„Даубедишпротивникаси, катомупокажешгрешкитемувдобреподредена армияотаргументи“
52Защотопотозиначинщеспечелитеслушателяси, некатомусепротивопоставяте,акатогохвалитесцел дагоубедитеАубеждаванетосеосъществявачрез Божиятасила.“
53Царятказа,чеедалдобъротговорипопитадруг: какможедаживеевмирсмноготоразличнираси, коитосъставляватнаселениетонанеговотокралство?
54„Катопостъпвашпоподходящначинспрямовсеки
55Царятсезарадвалнатозиотговорипопиталдруг:
сиизасобственатасиизгодаСамосБожиятасила можемдаизбегнемвсякозло!“
57Царятказа,чеедалподходящотговорипопита друг:„Каксегубирепутацията?“
58Атойотговори:„Когатогордосттаибезграничната самоувереноствладеят,сепораждатбезчестиеизагуба нарепутацияЗащотоБогеГосподнавсякарепутация иядавакъдетопожелае.“
59Царятпотвърдиотговорасиипопитаследващия човек:„Накоготрябвадаседоверятхората?“
60„Наонези“,отговоритой,„коитовислужатотдобра воля,анеотстрахилиличенинтерес,мислейкисамо засобственатасиизгода.Защотоеднотоезнакза любов,адругото–зазлобаислужененавремето“
61Защоточовекът,койтовинагитърсисобственатаси изгода,епредателпосърце.Нотипритежавашобичта навсичкитесиподанициспомощтанадобриясъвет, койтоБогтидава“
62Царятказа,чееотговорилмъдро,ипопитадруг: „Каквопазиедноцарствовбезопасност?“
63Итойотговоринавъпроса:„Грижаи преднамереност,заданесепричинизлоотонези, коитосапоставенинавластнаднарода,итовавинаги правитеспомощтанаБога,койтовивдъхновявасъс сериознапреценка.“
64Царятмуказанасърчителнидумиипопитадруг: „Каквоподдържаблагодарносттаипочитта?“
65Атойотговори:„Добродетелта,защототяе създателятнадобритедела,ачрезнеязлотосе унищожава,кактоивиепроявяватеблагородствона характерасикъмвсичкичрездара,койтоБогвиедал.“
66Царятлюбезноприелотговораипопитал единадесетия(тъйкатобилидвамаповечеот седемдесет)какемогълповременавойнадазапази душевноспокойствие?
67Атойотговори:„Катопомниш,ченеесторилзло наникогоотподаницитесиичевсичкищесебиятза неговзамянанаоблагите,коитосаполучили,знаейки, чедориидазагубятживотаси,тищесегрижишза онези,коитозависятоттях.Защотоникогане пропускашдапоправишвредатананикого–такавае добротата,скоятоБогтеевдъхновил“
68Царятбурногиаплодиравсичкииимговоримного любезно,аследтоваотпидългаглътказаздраветона всекиоттях,отдавайкисенаудоволствиеи обсипвайкигоститесиснай-щедроирадостно приятелство
ГЛАВА10
ВъпроситеиотговоритепродължаватПоказваткак трябвадасеизбиратармейскитеофицериКойчовек едостоензавъзхищениеидругипроблемиот ежедневието,коитосатолковаактуалниднес, колкотоипреди2000годиниСтихове15-17са забележителнистова,чепрепоръчваттеатъра Стихове21-22описватмъдросттанаизбиранетона президентилинацар 1Наседмияденбяханаправенимногопо-обширни приготовленияимногодругиприсъствахаотразлични градове(средтяхголямбройпосланици)
2Когатосеудадеудобенслучай,царятпопитапървия
различниформиНодапритежавашбуденумида можешдасиизградишздравапреценкавъввсеки случайеединотдобритедаровенаБогаитиго притежаваш,о,царю“
4Царятбурноаплодираотговораипопитадруг:„Защо мнозинствотоотхоратаникоганестават добродетелни?“
5„Защото“,отговоритой,„всичкихорапоприродаса невъздържаниисклонникъмудоволствияОттук произтичатнесправедливосттаипотокътоталчност. Навикъткъмдобродетелтаепречказаонези,коитоса отдаденинаживотвудоволствия,защотоим предписвапредпочитаниетокъмумерености праведностЗащотоБогегосподарятнатезинеща“ 6Царятказа,чееотговорилдобреипопита:„Накакво
Итойотговори:„Всички,коитомразятнечестиетои подражаватнатвоитедействия,постъпватправедно,за даподдържатдоброимезавинаги.Защототоваправиш Ти,могъщиЦарю“,казатой,„иБоге,Койтотиедал венецанаправдата“
9Царятшумноприветстваотговораиследтова, поглеждайкиследващиямъж,каза:„Коготрябвада назначимзаофицеринадвойските?“
10Итойобясни:„Онези,коитосеотличаватсъс смелостиправедностионези,коитосапо-загрижени забезопасносттанасвоитехора,отколкотода постигнатпобеда,рискувайкиживотасичрез прибързаностЗащото,кактоБогпостъпвадобрес всичкихора,такаивие,подражавайкинаНего,сте благодетелнавсичкивашиподаници.“
11Царятказа,чеедалдобъротговорипопитадруг: „Койчовекедостоензавъзхищение?“
12Атойотговори:„Човекът,койтоенадаренс репутация,богатствоивластипритежавадуша,равна навсичкотова.Тисамиятпоказвашсделатаси,чеси
113Царятизразиодобрениетосииказанадруг:„На
16Атойотговори:„Дагледашпиеси,коитомогатда бъдатизигранисблагоприличие,идасипредставяш сцени,взетиотживотаиразигранисдостойнствои благоприличие,еполезноиуместно.“
17Защотодоривтезизабавленияможедасенамери известноназидание,тъйкаточестоотнайнезначителнитежитейскиделасепреподаванякакъв желанурок.Нокатопрактикувашнай-голяма благоприличиевъввсичкитесидействия,тисипоказал, чесифилософисипочетенотБогазарадитвоята добродетел“
18Царят,доволеноттоку-щоизреченитедуми,казана деветиямъж:„Кактрябвадаседържичовекна пиршества?“
19Атойотговори:„Трябвадапризовешприсебеси ученимъжеитакива,коитосаспособнидатидадат полезнисъветиотносноделатанатвоетоцарствои животанатвоитеподаници(защотонебимогълда намеришпо-подходящаилипо-образователнатемаот тази),тъйкатотакивамъжесаскъпинаБога,защотоса обучилиумоветесидаразмишляватвърхунайблагороднитетеми–кактоправишитисамият,тъй катовсичкитетидействиясаръководениотБога“
20Възхитенототговора,царятпопитаследващия човек:„Коеенай-доброзанарода?Дабъденаправен царединчастенгражданиниличленнацарското семейство?“
21Атойотговори:„Онзи,койтоенай-добърпо природаЗащотоцарете,произхождащиотцарскирод, честосасуровиистрогикъмподаницитесиИоще повечетоваважизанякоиотонези,коитосасе издигналиотредоветенаобикновенитеграждани, коитоследкатосапреживелизлоисапонеслисвоя дялотбедността,когатоуправляватнадмножества,се оказватпо-жестокиотбезбожнитетирани“
22Но,кактоказах,добратаприрода,коятоебила правилнообучена,еспособнадауправлява,атиси великцар,нетолковазащотосеотличавашсъсславата науправлениетосиибогатствотоси,апо-скоро защотосинадминалвсичкихорапомилости човеколюбие,благодарениенаБога,койтотеедарис тезикачества“
23Царятпрекараизвестновреме,хвалейкитозичовек, инакраяпопита:„Коеенай-голямотопостижениев управлениетонаимперия?“
24Атойотговори:„Поданицитедаживеятпостояннов миривслучайнаспороведасевъздавабързо правосъдие.“
25Тезирезултатисепостигатчрезвлияниетона владетеля,когатотойечовек,койтомразизлото,обича добротоипосвещаваенергиятасинаспасяванетона животанахората,точнокактотисмяташ несправедливосттазанай-лошатаформаназлоичрез справедливотосиуправлениесисиизградилвечна репутация,тъйкатоБогтидаряваум,койтоечисти неопетненотникаквозло“
26Икогатотойспря,избухнахасилниирадостни аплодисменти,продължилидоставремеКогатоте спряха,кралятвзечашаипроизнесетоствчестна всичкисвоигостиидумите,коитотебяхаизрекли.
27Следтовавзаключениетойказа:„Извлякохнай-
царятсеотдаденанепрестаненкръговратна празненство.
ГЛАВА11
Закоментаротноснодревнатастенографиявижте стих7Преводътепредставензаодобрениеиприет катопрочетен,и(стих23)сепровеждагласуванеза одобрениеснарастващогласуване,коетосеприема единодушно.
1Писахтинадългоимолязаизвинение,Филократе 2Бяхбезкрайноизуменотмъжетеиначина,покойто импулсивнодадохаотговори,коитовсъщност изисквахадълговреме,задабъдатизмислени 3Защото,макарчезадаващиятвъпросабешеобмислил добревсекиотделенвъпрос,онези,коитоотговаряха
веднагаизатоватемисесторихадостойниза възхищение,кактонамен,такаинавсички присъстващи,иособенонафилософите
4Ипредполагам,четоващесесториневероятноза онези,коитощепрочетатразказамивбъдеще.
5Ноенеприличнодасеизопачаватфакти,записанив публичнитеархиви
6Инебибилоредноотмоястранадапрегрешав подобнонещоРазказвамисториятаточнокактосее случила,катосъвестноизбягвамвсякаквагрешка 7Бяхтолковавпечатленотсилатанаизказваниятаим, чесепостарахдасеконсултирамсонези,чияторабота бешедаводятзапискизавсичко,коетосеслучвашена царскитеаудиенцииибанкети.
8Защото,кактознаете,еобичайноотмомента,вкойто царятзапочнедавършидела,домомента,вкойтосе оттеглидасипочине,дасеводиотчетзавсичкинегови думиидела–едноизключителнополезнои превъзходнорешение
9Защотонаследващияденпротоколитеотделатаи казанитеотпредходнияденсепреглеждат,предида започнеработата,иакоеималонякакванередност, въпросътведнагасепоправя.
10Следователно,кактобешеказано,получихточна информацияотпубличнитезаписииизложихфактите вправилнияред,тъйкатознамколкостенетърпеливи даполучитеполезнаинформация 11Триднипо-късноДимитрийвземъжетеикатомина покрайморскатастена,дългаседемстадия,доострова,
споразумяха,бешенадлежнопреписанопод ръководствотонаДимитрий.
14Изаседаниетопродължидодеветиячас;следтова тебяхаосвободенидасегрижатзафизическитеси нужди.
15Всичко,коетоискаха,имбешеосигуреносразкош ВдопълнениекъмтоваДоротейправешезатяхсъщите приготовлениявсекиден,каквитоправешеизасамия цар–защототакамубешезаповяданоотцаря 16Раносутринтатесепоявявахавсекиденвдвораи следкатопоздравявахацаря,севръщаханамястотоси 17Икактоеобичайнозавсичкиюдеи,тесиизмиха ръцетевморетоисепомолиханаБога,аследтовасе посветиханачетенеипреводнаконкретнияпасаж,с койтосезанимаваха,иазгипопитах:Защосиизмиха ръцете,предидасепомолят? 18Итеобясниха,четоваезнак,ченесаизвършили никаквозло(защотовсякадейностсеизвършвачрез ръцете),тъйкатопосвояблагороденисвятначинте считатвсичкозасимволнаправедностиистина 19Кактовечеказах,тесесрещахавсекиденна мястото,коетобешеприятносъссвоятатишинаи яркост,исеотдаваханазадачатаси 20Исеслучитака,чеработатапопреводабеше завършеназаседемдесетидвадни,сякаштовабеше уговореносопределенацел 21Когатоработатабешезавършена,Димитрийсъбра еврейскотонаселениенамястото,къдетобеше направенпреводът,игопрочетенавсичкив присъствиетонапреводачите,коитобяхаприетис голямоодобрениеиотнарода,зарадиголемите благодеяния,коитоимбяхаоказали 22Тесъщотакаотдадохагорещипохвалина Димитрийигонастоявахадапрепишецелиязаконида представикопиенатехнитеводачи 23Следкатокнигитебяхапрочетени,свещеницитеи старейшинитенапреводачите,еврейскатаобщности водачитенанародастанахаиказаха,чещоме направентакъвпревъзходен,свещениточенпревод,е реднотойдаостанетакъв,какъвтое,иданесеправят никаквипроменивнего
24Икогатоцялотосъбраниеизразиодобрениетоси,те имзаповядахадапроизнесатпроклятиеспоредтехния обичайвърхувсеки,койтобинаправилкакватоидае промяна,билоточрездобавянеилипромянапо какъвтоидаеначиннанякояотнаписанитедуми,или чрезпропусканенанещо
25Товабешемногомъдрапредпазнамярка,задасе гарантира,чекнигатащебъдезапазенанепромененаза всичкибъдещивремена
26Когатослучаятбешесъобщеннацаря,тойсе зарадвамного,защоточувстваше,чепланът,който бешезамислил,ебилблагополучноосъществен
27Цялатакнигамубешепрочетенаитойбешесилно удивенотдуханазаконодателя
28ИтойказанаДимитрий:„Какевъзможноникойот историцитеилипоетитеданеесметналзадостойнода споменетаковачуднопостижение?“
29Атойотговори:„Защотозаконътесвещениот божественпроизход.Инякоиотонези,коитосаимали намерениедасезанимаватснего,сабилипоразениот
30Тойказа,чеечулотТеопомп,чеебилпобъркан
31Когатосесъвземалко,тойсепомолинаБогадаму обяснизащогоесполетялонещастието
32Имусеоткринасън,чеотпразнолюбопитствоиска дасъобщисвещениистининаобикновенитехораиче акосевъздържи,щеоздравее
33ЧувалсъмсъщоотустатанаТеодект,единот трагичнитепоети,чекогатосеканелдаадаптиранякои отслучките,описанивкнигата,заеднаотпиеситеси, билзасегнатоткатарактаинадветесиочи.
34Икогаторазбрапричинатазатованещастие,тойсе молешенаБогамногоднииследтоваоздравя
35Иследкато,кактовечеказах,царятполучи обяснениетонаДимитрийпотозивъпрос,тойотдаде почитизаповядадасеполагатголемигрижиза книгитеитедабъдатсвещенопазени.
36Итойнастоявашепреводачитедагопосещават честоследзавръщанетосивЮдея,защото,казатой,е редносегадагиизпратиподомоветеси.
37Нокогатосевръщаха,тойсеотнасяшестяхкатос приятели,кактобешередно,итеполучавахабогати подаръциотнего.
38Тойзаповядадасенаправятприготовленияза завръщанетоимудомаисеотнесестяхнай-щедро 39Тойподаринавсекиоттяхпотринай-хубавидрехи, дваталантазлато,единбюфетстеглоединталанти всичкипринадлежностизатритекушетки 40ИспридружителяизпратинаЕлеазардесет кушеткисъссребърникракаивсичкинеобходими принадлежности,бюфетнастойносттридесетталанта, десетпурпурниодеждиивеликолепнакорона,сто парчетанай-финотъканлен,същокупииблюда,идве златничаши,задабъдатпосветенинаБога 41Тойгоумолявашеивписмо,аконякойотмъжете пожелаедасевърнепринего,данемупречи 42Защототойсмяташезаголямапривилегиядасе радванаобществотонатакиваученимъжеи предпочиташедараздавабогатствотосизатях, отколкотозасуетнинеща 43Асега,Филократе,тиразказавсичко,кактообещах. 44Мисля,ченамирашпо-голямоудоволствиевтези неща,отколкотовписаниятанамитолозите 45Защотосиотдаденнаизучаванетонаонезинеща, коитомогатдабъдатполезнизадушата,иотделяш многовремезатова.Щесеопитамдаразкажавсички другисъбития,коитосиструвадабъдатзаписани,та катогипроучите,дасиосигуритенай-високатанаграда завашатаревност