Общото послание на Варнава ГЛАВА 1 1 Блаженство на вас, синове и дъщери мои, в името на нашия Господ Иисус Христос, Който ни възлюби, да ви благослови с мир. 2 Като усетих изобилие от знание за великите и превъзходни Божии закони във вас, аз извънредно се радвам за вашите благословени и възхитителни души, защото така достойно приехте благодатта, която беше присадена във вас. 3 Затова съм изпълнен с радост, надявайки се повече да бъда спасен, понеже виждам дух, влят във вас от чистия Божи извор, 4 Имайки това убеждение и бидейки напълно уверен в него, защото откакто започнах да ви говоря, имах повече от обикновен добър успех в пътя на Господния закон, който е в Христос. 5 Поради тази причина, братя, и аз наистина мисля, че ви обичам повече от собствената си душа, защото в тях обитава величието на вярата и любовта, както и надеждата за бъдещия живот. 6. И тъй, като имах предвид това, че ако се погрижа да ви съобщя част от това, което съм получил, това ще ми бъде награда, че съм послужил на такива добри души, положих старание да ви пиша накратко, за да може заедно с вярата ви да бъде съвършено и знанието. 7 И така, три неща са определени от Господа: надеждата за живот; началото и завършекът му. 8 Защото Господ ни е възвестил чрез пророците отминалите неща и ни е открил началото на бъдещите. 9 Затова, както Той е казал, ще ни е уместно да дойдем по-святи и по-близо до Неговия олтар. 10 Затова аз, не като учител, а като един от вас, ще се постарая да ви предложа няколко неща, чрез които можете в много отношения да станете по-радостни. ГЛАВА 2 1 Тъй като дните са изключително зли и противникът е получил властта на настоящия свят, ние трябва да се стараем още повече да изследваме праведните съдби на Господа. 2 А помощниците на нашата вяра са страх и търпение, а съборниците ни в борбата ни – дълготърпение и въздържание. 3 Докато те остават чисти в това, което се отнася до Господа, мъдростта, разумът, науката и знанието, радвайте се заедно с тях. 4 Защото Бог ни е открил чрез всичките пророци, че няма нужда от нашите жертви, нито от всеизгаряния, нито от приноси, казвайки така: „За какво Ми е многото ви жертви?“ – казва Господ. 5 Наситих се от всеизгаряния на овни и от тлъстината на угоени животни; и не се наслаждавам на кръв от юнци или от козли.
6 Когато дойдете да се явите пред Мене, кой е поискал това от ръцете ви? Няма вече да стъпвате в дворовете Ми. 7 Не принасяйте вече суетни приноси, тамянът е мерзост за Мен; новолунията ви и съботите ви, свикването на събрания не мога да премахна, това е беззаконие, дори тържественото събрание; душата Ми мрази новолунията ви и определените ви празници. 8 И така, Бог отмени тези неща, за да може новият закон на нашия Господ Иисус Христос, който е без такова иго, да има духовен принос от самите човеци. 9 Защото така казва Господ отново на онези, които бяха дотук: „Заповядах ли някога на бащите ви, когато излязоха от Египетската земя, относно всеизгаряния на жертви?“ 10 Но това им заповядах, казвайки: Никой от вас да не замисля зло в сърцето си против ближния си и да не обича лъжлива клетва. 11 И тъй, понеже не сме безразсъдни, длъжни сме да разбираме замисъла на нашия милостив Отец. Защото Той ни говори, желаейки ние, които сме били в същото заблуждение относно жертвите, да търсим и да намерим начин да се приближим до Него. 12 И затова ни казва така: „Жертвата Божия (е дух съкрушен), съкрушено и разкаяно сърце Бог няма да презре.“ 13 Затова, братя, ние сме длъжни още по-усърдно да се интересуваме от тези неща, които принадлежат на нашето спасение, за да не може противникът да проникне в нас и да ни лиши от духовния ни живот. 14 Затова Той им говори отново за тези неща: „Не постете както постите днес, за да се чуе гласът ви нагоре.“ 15 Такъв ли е постът, който Аз избрах? Ден, в който човек да смирява душата си? Да наведе главата си като тръст и да си постила вретище и пепел? Ще наречеш ли това пост и ден, благоприятен за Господа? 16 А на нас казва така: Не е ли това постът, който Аз избрах, да развържа оковите на неправдата, да разхлабя тежките бремена и да пусна на свобода угнетените, и да счупите всяко ярем? 17 Не е ли да раздаваш хляба си на гладните и да въвеждаш в дома си сиромаха, които са изоставени? Когато видиш голия, го обличаш и не се криеш от собствената си плът. 18 Тогава светлината ти ще изгрее като зората и здравето ти ще се разпространи бързо; и правдата ти ще върви пред тебе, славата Господня ще бъде твоята награда. 19 Тогава ще извикаш и Господ ще отговори; ще извикаш и Той ще каже: Ето ме. Ако премахнеш изсред себе си ярема, показването на пръст и говоренето на суета, и ако дадеш душата си на гладния, и наситиш наскърбената душа. 20 И така, братя, Бог ни е показал предузнанието и любовта Си към нас, защото е придобил за Своя възлюбен Син хора, които са повярвали в искреност; и затова е показал тези неща на всички нас, за да не се обръщаме като прозелити към юдейския закон.