Първото послание на Климент до Коринтяните ГЛАВА 1 1 Църквата Божия, която е в Рим, до църквата Божия, която е в Коринт, избрани, осветени от Божията воля, чрез Исус Христос, нашия Господ: благодат и мир от Всемогъщия Бог, чрез Исус Христос да ви се умножи. 2 Братя, страхуваме се, че внезапните и неочаквани опасности и бедствия, които ни сполетяха, ни направиха още по-бавни в размишленията ни върху нещата, за които ни попитахте: 3 Както и за онази нечестива и отвратителна бунтовна дейност, толкова недостойна за Божиите избраници, която малцина дръзки и своенравни мъже са подбудили до такава степен на безумие, че чрез нея е силно похулено вашето почтено и прочуто име, толкова достойно да бъде обичано от всички хора. 4 Защото кой от вас не е бил някога между вас, не е изпитал твърдостта на вашата вяра и нейната плодовитост във всички добри дела; и не се е възхищавал на характера и умереността на вашата религия в Христос; и не е разгласявал навсякъде величието на вашето гостоприемство, и не ви е смятал за щастливи в съвършеното ви и сигурно познание на Евангелието? 5 Защото вършехте всичко безпристрастно и ходехте според Божиите закони, подчинявайки се на вашите началници и отдавайки почит, която подобава на старейшините между вас. 6 Вие заповядахте на младите мъже да мислят за онези неща, които са скромни и сериозни. 7 Жените увещавахте да вършат всичко с безупречна, благоприлична и чиста съвест, обичайки мъжете си, както е подобаващо, и като се пазят в границите на дължимото послушание, да подреждат домовете си сериозно и с пълна благоразумност. 8 Вие всички бяхте смирени, не се хвалехте с нищо; желаехте повече да се подчинявате, отколкото да владеете; да давате, отколкото да получавате; доволни бяхте с дела, който Бог ви е отредил; 9 И като слушахте старателно словото Му, вие се разширихте в сърцата си, имайки страданието Му винаги пред очите си. 10 Така ви беше даден твърд, благословен и полезен мир; и ненаситно желание да вършите добро; и изобилно изливане на Светия Дух беше върху всички вас. 11 И бидейки изпълнени с добри намерения, вие с голяма готовност и с религиозна увереност протегнахте ръце към Всемогъщия Бог, молейки Го да бъде милостив към вас, ако в нещо неволно сте съгрешили против Него.
12 Вие се борихте денем и нощем за цялото братство, за да се спасят с милосърдие и чиста съвест Неговите избрани. 13 Вие бяхте искрени и не се обиждахте един към друг; не мислехте за обиди; всяка бунтовническа дейност и разкол бяха мерзост за вас. 14 Оплаквахте всеки греховете на ближния си, считайки недостатъците му за свои. 15 Вие бяхте благи един към друг без колебание, готови за всяко добро дело. И украсени с живот, изцяло добродетелен и благочестив, вършехте всичко със страх от Бога, Чиито заповеди бяха написани на плочите на сърцата ви. ГЛАВА 2 1 Всяка почит и широта ви се даде; и така се изпълни писаното: „Възлюбеният ми яде и пи, разшири се, надебеля и рита.“ 2 Оттук произлязоха враждебност, завист, разправии и бунтове; гонение и безредие, война и плен. 3 И така, онези, които бяха без име, се надигнаха срещу почитаните, онези без име – срещу уважаваните, глупавите – срещу мъдрите, младите – срещу старите. 4 Затова правдата и мирът са се оттеглили от вас, защото всеки е изоставил страха от Бога и е ослепял във вярата си, нито ходи по Божиите заповеди, нито живее както подобава в Христа. 5 Но всеки следва своите собствени зли страсти, като е възприел неправедната и злата завист, чрез която смъртта първо влезе в света. ГЛАВА 3 1 Защото така е писано: „И след известно време Каин принесе от плода на земята принос Господу. И Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му.“ 2 И Господ погледна благосклонно към Авел и към приноса му, а към Каин и към приноса му не погледна благосклонно. И Каин се натъжи много и лицето му помрачи. 3 И Господ каза на Каин: Защо си наскърбен? И защо е помрачено лицето ти? Ако принасяш право, а не разделяш право, не съгрешаваш ли? Млъкни; към теб ще бъде неговото желание и ти ще владееш над него. 4 И Каин каза на брат си Авел: Да слезем на полето. И когато бяха на полето, Каин се нахвърли против брат си Авел и го уби. 5 Вижте, братя, как завистта и ревността причиниха смъртта на брат. Затова баща ни Яков избяга от лицето на брат си Исав. 6 Това беше причината Йосиф да бъде преследван дори до смърт и да попадне в робство. Завистта принуди Моисей да избяга от лицето на фараона, египетския цар, когато чу собствените си сънародници да го питат: Кой те постави съдия и управител над нас? Ще ме убиеш ли, както уби египтянина вчера? 7 Поради завист Аарон и Мариам бяха отлъчени от стана, от останалата част от обществото, седем дни. 8 Заплахата им бързо изпрати Датан и Авирон в гроба, защото вдигнаха бунт против Моисей, Божия слуга.