1 Царе ГЛАВА 1 1 А цар Давид беше стар и в напреднала възраст; и го покриваха с дрехи, но той не се стопляше. 2 Затова слугите му рекоха: Нека се потърси за господаря ми, царя, млада девица, която да стои пред царя и да го обгръща, и нека лежи в пазвата ти, за да се стопли господарят ми, царят. 3 И тъй, те потърсиха хубава девойка по всичките предели на Израил и намериха Ависага, една сунамитка, и я доведоха при царя. 4 А момичето беше много хубаво, обичаше царя и му служеше; но царят не я позна. 5 Тогава Адония, синът на Агита, се възгордя и каза: Аз ще бъда цар. И си приготви колесници и конници, и петдесет мъже, които да тичат пред него. 6 Баща му никога не го беше разгневил, като му каза: Защо правиш това? А той беше и много красив човек; и майка му го роди след Авесалом. 7 И той се съветваше с Йоав, сина на Саруя, и със свещеника Авиатар; и те, които следваха Адония, му помагаха. 8 Но свещеникът Садок, Ванаия, синът на Йодай, пророк Натан, Семей, Рей и силните мъже, които бяха на Давид, не бяха с Адония. 9 И Адония закла овце, говеда и угоени говеда при камъка Зоелет, който е близо до Ен-Рогел, и повика всичките си братя, царските синове, и всичките юдейски мъже, царските слуги. 10 Но пророк Натан, Ванаия, силните мъже и брат си Соломон не повика. 11 Затова Натан говори на Витсавее, майката на Соломон, казвайки: Не си ли чула, че Адония, синът на Агита, се е възцарил, а господарят ни Давид не знае това? 12 И така, ела сега, моля те, нека ти дам съвет, за да спасиш живота си и живота на сина си Соломона. 13 Иди и влез при цар Давид и му кажи: Не се ли кле ти, господарю мой, царю, на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седне на престола ми? Защо тогава царува Адония? 14 Ето, докато ти още говориш там с царя, и аз ще вляза след теб и ще потвърдя думите ти. 15 И Витсавее влезе при царя в стаята; а царят беше много стар; и сунамитката Ависага служеше на царя. 16 И Витсавее се поклони и се поклони на царя. А царят каза: Какво искаш? 17 А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа, твоя Бог, на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седне на моя престол. 18 И сега, ето, Адония царува; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това; 19 И закла много волове, угоени говеда и овце, и повика всичките царски синове, свещеника Авиатара и военачалника Иоава; но слугата ти Соломон не повика. 20 И ти, господарю мой, царю, очите на целия Израил са вперени в тебе, за да им кажеш кой ще седне на престола на господаря ми царя след него.
21 Иначе, когато господарят ми, царят, заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем счетени за виновни. 22 И ето, докато тя още говореше с царя, влезе и пророк Натан. 23 И известиха на царя, казвайки: Ето пророк Натан. И когато той влезе пред царя, поклони му се с лице до земята. 24 И Натан каза: Господарю мой, царю, ти ли каза: Адония ще царува след мен и той ще седне на моя престол? 25 Защото той слезе днес и закла много волове, угоени говеда и овце, и повика всичките царски синове и военачалниците, и свещеника Авиатар; и ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония! 26 А мен, твоя слуга, и свещеника Садока, и Ванаия, син на Иодая, и твоя слуга Соломон, не повика. 27 Нима това нещо е направено от господаря ми царя, а ти не си го изявил на слугата си, кой ще седне на престола на господаря ми царя след него? 28 Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте ме Витсавее. И тя влезе в присъствието на царя и застана пред него. 29 И царят се закле и каза: Заклевам се в живота на Господа, Който изкупи душата ми от всяка беда, 30 Както ти се клех в Господа, Израилевия Бог, казвайки: „Синът ти Соломон ще царува след мен и ще седне на престола ми вместо мен“, така ще направя и днес. 31 Тогава Витсавее се поклони с лице до земята, поклони се на царя и каза: Да живее господарят ми, цар Давид, довека! 32 И цар Давид каза: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванея, сина на Йодая. И те дойдоха пред царя. 33 Царят им каза още: Вземете със себе си слугите на господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле и го заведете в Гион. 34 И нека свещеникът Садок и пророкът Натан го помажат там за цар над Израиля; и затръбете с тръбата и кажете: Да живее цар Соломон! 35 Тогава вие ще се качите след него, за да дойде и да седне на моя престол; защото той ще бъде цар вместо мен; и него поставих да бъде владетел над Израил и над Юда. 36 И Ванаия, синът на Йодая, отговори на царя и каза: Амин! Господ, Бог на господаря ми царя, да каже така. 37 Както Господ е бил с господаря ми царя, така да бъде и със Соломон, и да направи престола му поголям от престола на господаря ми цар Давида. 38 И тъй, свещеникът Садок, пророкът Натан и Ванаия, синът на Йодая, херетците и фелетците слязоха, качиха Соломон на мулето на цар Давид и го заведоха в Гион. 39 И свещеникът Садок взе рог с масло от скинията и помаза Соломон. И те затръбиха с тръбата; и целият народ каза: Да живее цар Соломон! 40 И целият народ се качи след него, и народът свиреше с гайди, и се радваше с голяма радост, така че земята се разцепваше от шума им. 41 И Адония и всички гости, които бяха с него, чуха това, след като бяха свършили да ядат. И когато Йоав чу звука на тръбата, каза: Защо е този шум в града?