Пазачът Езекиил 3:17-21 17 Сине човешки, поставих те страж на Израилевия дом; затова чуй словото от устата Ми и предупреди ги от Мое име. 18 Когато кажа на нечестивия: „Непременно ще умреш“, а ти не го предупредиш, нито проговориш, за да предупредиш нечестивия от нечестивия му път, за да го спасиш, то същият нечестивец ще умре в беззаконието си; но кръвта му ще изискам от твоята ръка. 19 Но ако предупредиш нечестивия, и той не се обърне от нечестието си и от нечестивия си път, той ще умре в беззаконието си; но ти си избавил душата си. 20 И още: Когато праведник се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, и Аз поставя пред него препънка, той ще умре; защото не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата му, която е вършил, няма да се помни; но кръвта му ще изискам от твоята ръка. 21 Но ако предупредиш праведния, за да не съгреши, и той не съгреши, той непременно ще живее, защото е предупреден; и ти си избавил душата си.
Езекиил 33:1-33 1 И словото Господне дойде към мен и каза: 2 Сине човешки, говори на синовете на твоя народ и им кажи: Когато докарам меч върху някоя земя, ако народът на земята вземе човек от своите предели и го постави за свой страж, 3 Ако, когато види меч да идва върху земята, затръби с тръба и предупреди народа; 4 Тогава, който чуе звука на тръбата и не се предупреди, ако мечът дойде и го завладее, кръвта му ще бъде на главата му. 5 Той чу звука на тръбата и не се предупреди; кръвта му ще бъде върху него; а който се предупреди, ще избави душата си. 6 Но ако стражът види меча да идва и не затръби с тръба, и народът не се предупреди, то ако мечът дойде и засегне някого измежду тях, той ще бъде засегнат в беззаконието си; но кръвта му ще изискам от ръката на стража. 1
7 И така, сине човешки, поставих те страж на Израилевия дом; затова ще чуеш словото от устата Ми и ще ги предупредиш от Мое име. 8 Когато кажа на нечестивия: „Нечестиви човече, непременно ще умреш“, ако не проговориш, за да предупредиш нечестивия от пътя му, тоя нечестивият ще умре в беззаконието си; но кръвта му ще изискам от твоята ръка. 9 Но ако предупредиш нечестивия за пътя му да се отвърне от него, и той не се отвърне от пътя си, той ще умре в беззаконието си; но ти си избавил душата си. 10 Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом: Така говорите вие, казвайки: Ако престъпленията ни и греховете ни са върху нас и ние се изтощаваме в тях, как тогава ще живеем? 11 Кажи им: Жив съм Аз, казва Господ Иеова, нямам благоволение в смъртта на нечестивия, а да се обърне нечестивият от пътя си и да живее; обърнете се, обърнете се от злите си пътища; защото защо да умирате, доме Израилев? 12 Затова, сине човешки, кажи на синовете на твоя народ: Правдата на праведния няма да го избави в деня на престъплението му; а що се отнася до нечестието на нечестивия, той няма да падне в деня, когато се обърне от нечестието си; нито праведният ще може да живее чрез правдата си в деня, когато съгреши. 13 Когато кажа на праведния, че непременно ще живее, ако той се уповава на собствената си правда и върши беззаконие, всичките му правди няма да се помнят; но за беззаконието, което е извършил, той ще умре за него. 14 И когато кажа на нечестивия: „Непременно ще умреш“, ако той се обърне от греха си и постъпва законно и праведно; 15 Ако нечестивият върне залога, върне ограбеното, ходи в повеленията на живота, без да върши беззаконие, той непременно ще живее, няма да умре. 16 Нито един от греховете му, които е извършил, няма да му се спомене; той е правил това, което е законно и право; непременно ще живее. 17 А чадата на твоя народ казват: „Пътят Господен не е прав.“ Но и техният път не е прав. 18 Когато праведният се отвърне от правдата си и извърши беззаконие, той ще умре от това. 19 Но ако нечестивият се обърне от нечестието си и постъпва законно и праведно, той ще живее чрез това. 20 А вие казвате: „Пътят Господен не е прав.“ Доме Израилев, Аз ще ви съдя всеки според пътищата Му. 21 И в дванадесетата година от нашето пленничество, в десетия месец, на петия ден от месеца, един от избягалите от Йерусалим дойде при мене и каза: Градът е поразен. 22 А ръката Господня беше върху мен вечерта, преди да дойде избягалият, и отвори устата ми, докато дойде при мен на сутринта; и устата ми се отвори, и аз не бях вече ням. 23 Тогава словото Господне дойде към мен и каза: 24 Сине човешки, онези, които живеят в пустошта на Израилевата земя, говорят: Авраам беше един и наследи земята; а ние сме много; земята ни е дадена в наследство. 25 Затова им кажи: Така казва Господ Иеова: Вие ядете с кръвта, повдигате очите си към идолите си и проливате кръв; и ще наследите ли земята? 26 Вие се опирате на меча си, вършите гнусотии и осквернявате всеки жената на ближния си; и искате ли да наследите земята? 27 Кажи им така: Така казва Господ Иеова: Жив съм Аз! Онези, които са в пустошта, ще паднат от меч, а ония, които са на полето, ще ги предам на зверовете да ги изядат. А ония, които са в укрепленията и в пещерите, ще умрат от мор. 28 Защото ще направя земята най-пуста и величието на силата ѝ ще престане; и планините Израилеви ще запустеят, така че никой няма да минава през тях. 29 Тогава ще познаят, че Аз съм Господ, когато направя земята пуста поради всичките им мерзости, които са извършили.
2
30 И ти, сине човешки, синовете на твоя народ още говорят против тебе по стените и по вратите на къщите, и говорят един на друг, всеки на брат си, казвайки: Елате, моля, и чуйте какво е словото, което излиза от Господа. 31 И те идват при тебе, както идва народът, и сядат пред тебе като Мои люде, и слушат думите ти, но не ги изпълняват; защото с устата си показват много любов, но сърцето им отива след алчността им. 32 И ето, ти си за тях като много хубава песен на някой, който има приятен глас и свири добре на инструмент; защото слушат думите ти, но не ги изпълняват. 33 И когато това стане (ето, ще стане), тогава ще познаят, че е имало пророк сред тях.
Ролята на стража Разположен на стена: Подобно на древен страж на наблюдателна кула, който забелязва враг и надува тръба, Езекиил е призован да види духовна опасност и да бие тревога. Предаване на предупреждението: Той трябваше да каже на нечестивите да се отвърнат от греховните си пътища.
Принципът на отчетността Ако стражът предупреди: Ако Езекиил даде предупреждението и хората отказаха да слушат, хората бяха отговорни за собственото си унищожение. Ако стражът се провали: Ако Езекиил не успее да вдигне тревога, Бог държи Езекиил лично отговорен за загубените животи.
Разбивка стих по стих на Езекиил 33 Част 1: Дългът на стража (стихове 1–9) Този раздел използва ярките образи на военен страж, за да определи духовните отговорности на Езекиил. Стихове 1–3: Сценарият. Бог описва стандартна древна практика: когато един град е заплашен от нашествие, гражданите избират човек, който да застане на стената. Неговата единствена задача е да пази за меча (врага) и да надуе тръбата, за да предупреди хората. Стихове 4–5: Отговорност на народа. Ако тръбата зазвъни и някой я игнорира, смъртта му е по негова вина. Той е чул предупреждението и е избрал бездействие. И обратно, тези, които приемат предупреждението, спасяват живота си. Стих 6: Провалът на стража. Ако стражът види идващия враг, но не надуе тръбата , гражданите все пак биват отвеждани заради греховете си, но Бог държи стража отговорен за кръвта им. Стихове 7–9: Духовното приложение. Бог изрично посочва Езекиил като страж на дома Израилев . Езекиил трябва да чуе словото от Божиите уста и да предупреди народа. Ако Бог обяви съд над нечестивите, а Езекиил мълчи, нечестивият човек умира, но Езекиил е признат за виновен. Ако Езекиил ги предупреди и те го игнорират, Езекиил е очистен от всякаква вина.
3
Част 2: Лична отговорност и благодат (стихове 10–20) Този раздел разглежда отчаянието на изгнаните израилтяни и очертава истинското Божие желание за човечеството. Стих 10: Отчаянието на народа. Изгнаниците се чувстват обременени от греховете си и се питат: „Как тогава да живеем?“ Те вярват, че преценката им е окончателна и няма измъкване. Стих 11: Божието сърце. Това е един от най-известните стихове в Езекиил. Бог заявява: „Нямам благоволение в смъртта на нечестивия, а в това нечестивият да се обърне от пътя си и да живее . “ Той отправя страстна молба: „Върнете се, върнете се от злите си пътища; защото защо да умирате, доме Израилев?“ Стихове 12–16: Динамиката на праведността. Бог обяснява, че миналите действия не гарантират бъдещ статус. Ако исторически праведен човек се уповава на добрите си дела в миналото и се обърне към грях, миналата му праведност няма да го спаси. Ако исторически нечестив човек се покае, върне откраднато имущество и ходи по Божиите постановления, миналите му грехове са забравени. Той със сигурност ще живее. Стихове 17–20: Божията справедливост. Израилтяните се оплакват, че „пътят Господен не е равен “ : Бог отвръща, че именно техните пътища са несправедливи. Той повтаря, че ще съди всеки човек според собственото му поведение, като набляга на личната отговорност пред колективната вина. Част 3: Потвърдено падането на Йерусалим (стихове 21–22) Този кратък разказвателен откъс бележи огромен поврат в служението на Езекиил. Стих 21: Новината пристига. През 12-ата година от изгнанието, оцелял от Йерусалим пристига и съобщава трагичната новина: „Градът е поразен. “ Това изпълнява всичко, което Езекиил е предсказвал години наред. Стих 22: Устата на Езекиил се отвори. Вечерта преди оцелелият да пристигне, Божията ръка беше върху Езекиил и отвори устата му. До този момент Езекиил беше свръхестествено поразен „ нямо “, способен да говори само когато Бог му даде директно пророчество (Езекиил 3:26-27). От този момент нататък речта му е напълно възстановена. Част 4: Съд над останалите в земята (стихове 23–29) Бог се обръща към заблудите на евреите, които успяха да останат в разрушената земя на Израел. Стихове 24–26: Арогантността на остатъка. Хората, останали в руините, претендират за собственост върху земята. Те твърдят, че ако Авраам е бил само един човек и е наследил земята, те – както много хора – имат още по-голямо право върху нея. Бог възразява, като посочва техните продължаващи грехове: ядене на месо с кръв, идолопоклонство и проливане на кръв. Той пита: „Ще притежавате ли земята?“ Стихове 27–29: Пълно опустошение. Бог обещава, че онези, които се крият в руините, пещерите и откритите полета, ще умрат от меч, диви зверове и язви. Земята ще бъде превърната в пълна пустош, за да се сломи гордостта им.
4
Част 5: Опасността от повърхностното слушане (стихове 30–33) Главата завършва с предупреждение към Езекиил относно популярната му репутация сред изгнаниците. Стихове 30–32: Развлечение срещу послушание. Бог предупреждава Езекиил, че хората говорят за него зад гърба му и се канят един друг: „Елате, моля ви, и чуйте какво е словото, което излиза от ГОСПОДА.“ Те обаче се отнасят към Езекиил като към певец на любовни песни с красив глас . Те обичат да слушат думите му като забавление, но нямат абсолютно никакво намерение да ги приложат на практика, защото сърцата им са алчни. Стих 33: Крайното доказателство. Бог заключава, че когато всичко, предсказано от Езекиил, най-накрая се сбъдне, тези повърхностни слушатели ще осъзнаят твърде късно, че „сред тях е имало пророк“.
Приложение на концепцията за стража в Новия завет Новият завет прехвърля ролята на стража от един-единствен старозаветен пророк към християнски служители, църковни водачи и вярващи, споделящи Евангелието. 1. Отговорност на служението (пастори и лидери) В Новия завет църковните водачи са описани като духовни стражи, които трябва да дават отчет на Бога за душите, за които се грижат. Евреи 13:17: „Покорявайте се на вашите началници и се покорявайте, защото те бдят за душите ви , като такива, които трябва да дадат отчет...“ Приложение: Пасторите имат строгото задължение да проповядват пълната истина – включително предупреждения за греха и съда – а не просто приятни послания, отразявайки отговорността на Езекиил. 2. Защитата на Пол с „чистите ръце“ Апостол Павел изрично използва езика на Езекиил, за да опише мисионерската си работа. Когато се разделял със старейшините на Ефес, той заявил: Деяния 20:26–27: „Затова ви заявявам днес, че съм чист от кръвта на всички човеци . Защото не се поколебах да ви изявя цялата Божия воля.“ Приложение: Павел знаеше, че тъй като вярно проповядва Евангелието и предупреждава всеки, когото среща, той успешно е „спасил душата си“ в стила на Езекиил 33:9. 3. Призивът за духовна бдителност (всички вярващи) Гръцката дума, често превеждана като „бдителен“ или „бъди бдителен“ ( gregoreo ), се използва често от Исус и апостолите, разширявайки начина на мислене на страж за всички християни. Марк 13:37 (Заповедта на Исус): „ И това, което ви казвам, казвам го на всички: Бдете . “ 1 Петрово 5:8: „Бъдете трезви, бъдете будни , защото вашият противник, дяволът, като ревящ лъв обикаля и търси кого да погълне.“
5
Приложение: Вярващите от Новия завет са призовани да бъдат стражи над собствения си живот, семействата си и общностите си – като бъдат бдителни за духовната измама и второто пришествие на Христос.
6