Притчата за сеяча Матей 13:1-23 1 В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край морето. 2 И се събраха около Него големи множества, така че Той влезе в кораба и седна; а цялото множество стоеше на брега. 3 И им говореше много неща с притчи, казвайки: Ето, сеяч излезе да сее; 4 И когато сееше, някои семена паднаха край пътя, и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5 Други паднаха на каменисти места, където нямаха много пръст, и веднага поникнаха, защото нямаха дълбока пръст; 6 А когато слънцето изгря, те изгоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7 А други паднаха между тръни; и тръните поникнаха и ги задушиха; 8 А други паднаха на добра земя и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесеткратно, а кое тридесеткратно. 9 Който има уши да слуша, нека слуша. 10 И учениците дойдоха при Него и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11 Той им отговори и рече: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 Защото, който има, ще му се даде и ще има още повече; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, не виждат, и слушат, не чуват, нито разбират. 14 И в тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, но няма да разберете; и с очи ще гледате, но няма да видите.“ 15 Защото сърцето на тия хора е закоравяло, ушите им са глухи да чуват и очите им са затворени, да не би някога да видят с очите си, да чуят с ушите си, да разберат със сърцето си и да се обърнат, и Аз да ги изцеля. 16 Но блажени са вашите очи, защото виждат, и вашите уши, защото чуват. 17 Защото истина ви казвам, че много пророци и праведници са искали да видят това, което вие виждате, и не са го видели; и да чуят това, което вие чувате, и не са го чули. 18 Чуйте, прочее, притчата за сеяча. 19 Всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, тогава идва лукавият и грабва посеяното в сърцето му. Това е онзи, който е бил посеян край пътя.
1
20 А посеяният на каменисти места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; 21 Но той няма корен в себе си, а е нестабилен; защото, когато настане скръб или гонение заради словото, веднага се съблазнява. 22 Посятото между тръните е онзи, който слуша словото, но грижите на този свят и измамата на богатството заглушават словото и той остава безплоден. 23 А посеяното в добрата земя е онзи, който чува словото и го разбира; той дава плод и дава плод – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
Марк 4:1-20 1 И пак започна да поучава край морето; и се събра около Него голямо множество, така че Той влезе в кораб и седна в морето; а цялото множество беше край морето на сушата. 2 И ги поучаваше много неща с притчи и им казваше в учението Си: 3 Чуйте! Ето, сеяч излезе да сее: 4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя, и дойдоха небесните птици и ги изкълваха. 5 А друго падна на камениста земя, където нямаше много пръст, и веднага поникна, защото нямаше дълбока пръст; 6 Но когато слънцето изгря, то изгоря и понеже нямаше корен, изсъхна. 7 А друго падна между тръни, и тръните пораснаха и го заглушиха, и то не даде плод. 8 А други паднаха на добра земя и дадоха плод, който поникна и се умножи; и дадоха плод, кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто. 9 И им каза: Който има уши да слуша, нека слуша. 10 И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчата. 11 И им каза: На вас е дадено да знаете тайната на Божието царство, а на тези, които са външни, всичко това става в притчи. 12 за да гледат, но да не видят; и да чуват, но да не разбират, да не би някога да се обърнат и греховете им да им се простят. 13 А той им каза: Не знаете ли тази притча? Как тогава ще знаете всички притчи? 14 Сеячът сее словото. 15 А това са онези край пътя, където се сее словото; но щом чуят, веднага идва Сатана и грабва словото, посеяно в сърцата им. 16 Подобно са и посеяните на камениста земя, които, щом чуят словото, веднага го приемат с радост; 17 и нямат корен в себе си, затова са временно постоянстващи; после, когато настане скръб или гонение заради словото, веднага се съблазняват. 18 А това са посятите между тръни, които слушат словото, 19 И грижите на този свят, и измамата на богатството, и страстите на другите неща, като влизат, задушават словото и то става безплодно. 20 А посятото на добра земя са тези, които чуват словото и го приемат, и дават плод – едни тридесет, други шестдесет, а други стократно.
Лука 8:4-15 4 И когато се събра много народ и от всеки град дойдоха при Него, Той им говори с притча: 5 Един сеяч излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и биде стъпкано, и небесните птици го изкълваха. 6 А друго падна на скала и щом поникна, изсъхна, защото нямаше влага. 7 А друго падна между тръните; и тръните поникнаха заедно с него и го задушиха. 8 А други паднаха на добра земя, поникнаха и дадоха стократен плод. И като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша. 9 И учениците му го попитаха, казвайки: Какво ли е тази притча? 10 А той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите - с притчи, та като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
2
11 А притчата е ето каква е: Семето е Божието слово. 12 А онези край пътя са тези, които слушат; после идва дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и да се спасят. 13 А онези, които са на скала, са ония, които, когато чуят, приемат словото с радост; и те нямат корен, те вярват за известно време, а във време на изкушение отпадат. 14 А падналото между тръни са ония, които, като чуят, излизат, но се задушават от грижи, богатства и удоволствия на живота и не дават съвършен плод. 15 А посеяното на добрата земя са ония, които, като чуят словото, пазят го с чисто и добро сърце и дават плод с търпение.
3