ГЛАВА 1 1 В дванадесетата година от царуването на Навуходоносор, който царуваше в Ниневия, големия град; в дните на Арфаксад, който царуваше над мидийците в Екбатан, 2 И изградих в Екбатан стени наоколо от издялани камъни, широки три лакътя и дълги шест лакти, и направиха височината на стената седемдесет лакътя, а ширината й петдесет лакътя; 3 И постави кулите му върху портите му, високи сто лакътя, а широчината им в основата им беше шестдесет лакътя; 4 И той направи портите му, тъкмо порти, които бяха издигнати на височина седемдесет лакътя, и широчината им беше четиридесет лакътя, за излизането на силните му войски и за поставянето в строя на пешаците му; 5 Дори в онези дни цар Навуходоносор воюва с цар Арфаксад в голямата равнина, която е равнината в границите на Рагау. 6 И дойдоха при него всички, които живееха в хълмистата страна, и всички, които живееха при Ефрат, Тигър и Хидасп, и равнината на Ариох, царя на Елимея, и много много народи от синовете на Хелод се събраха към битката. 7 Тогава Навуходоносор, царят на Асирийците, изпрати до всички, които живееха в Персия и до всички, които живееха на запад, и до онези, които живееха в Киликия, и Дамаск, и Ливан, и Антилибан, и до всички, които живееха по морския бряг, 8 И на онези сред народите, които бяха от Кармил, и Галаад, и горната Галилея, и голямата равнина на Есдрелом, 9 И на всички, които бяха в Самария и градовете й, и отвъд Йордан до Йерусалим, и Бетане, и Хелус, и Кадес, и Египетската река, и Тафнес, и Рамесе, и цялата земя Гесем, 10 Докато стигнете отвъд Танис и Мемфис, и до всички жители на Египет, докато стигнете до границите на Етиопия. 11 Но всички жители на земята пренебрегнаха заповедта на Навуходоносора, царя на асирийците, нито отидоха с него на битка; защото те не се страхуваха от него: да, той беше пред тях като един човек и те изпратиха посланиците му от себе си без резултат и с позор. 12 Затова Навуходоносор беше много ядосан на цялата тази страна и се закле в своя трон и царство, че със сигурност ще отмъсти на всички онези брегове на Киликия, и Дамаск, и Сирия, и че ще убие с меч всички жители на земята на Моав, и синовете на Амон, и цяла Юдея, и всички, които бяха в Египет, докато стигнете до границите на двете морета. 13 Тогава той тръгна в бойна око със силата си срещу цар Арфаксад през седемнадесетата година и надделя в битката му; защото той събори цялата сила на Арфаксад, и всичките му конници, и всичките му колесници, 14 И стана господар на градовете си, и стигна до Екбатане, и превзе кулите, и разграби улиците им, и превърна красотата им в срам.
15 Той превзе и Арфаксад в планините на Рагау, порази го със стрелите си и го унищожи напълно онзи ден. 16 И така, той се върна след това в Ниневия, както той, така и цялата му група от различни нации, които бяха много голямо множество военни мъже, и там той се отпусна и угости, както той, така и армията му, сто и двадесет дни. ГЛАВА 2 1 И в осемнадесетата година, на двадесет и втория ден от първия месец, се заговори в къщата на Навуходоносора, асирийския цар, че той трябва, както той каза, да отмъсти за себе си по цялата земя. 2 И така, той повика при себе си всичките си служители и всичките си благородници и им съобщи тайния си съвет и заключи страданието на цялата земя от собствените си уста. 3 Тогава те постановиха да унищожат всяка плът, която не се подчини на заповедта на устата му. 4 И когато той приключи съвета си, Навуходоносор, асирийският цар, повика Олоферн, главния военачалник на армията си, който беше до него, и му каза. 5 Така казва великият цар, господарят на цялата земя: Ето, ти ще излезеш от присъствието ми и ще вземеш със себе си мъже, които се надяват на собствената си сила, от пешаците сто и двадесет хиляди; и броят на конете с ездачите им беше дванадесет хиляди. 6 И ще тръгнеш срещу цялата западна страна, защото не се подчиниха на моята заповед. 7 И ще обявиш на това, че те приготвят за мен пръст и вода; защото ще изляза в гнева Си против тях и ще покрия цялото лице на земята с краката на Моята армия и ще ги предам за плячка на тях: 8 Така че техните убити ще напълнят долините и потоците им и реката ще се напълни с техните мъртви, докато прелее: 9 И ще ги заведа в плен до най-крайните части на цялата земя. 10 Затова ще излезеш. и вземи предварително за мен всичките им предели; и ако те се предадат на теб, ти ще ги запазиш за мен до деня на тяхното наказание. 11 Но относно бунтовниците, нека окото ти не ги щади; но ги предайте на клане и ги разграбвайте, където и да отидете. 12 Защото жив съм аз и със силата на моето царство, всичко, което съм казал, ще го направя с ръката си. 13 И внимавай да не престъпваш никоя от заповедите на своя господар, но ги изпълни напълно, както ти заповядах, и не отлагай да ги изпълниш. 14 Тогава Олоферн излезе от присъствието на своя господар и повика всички управители и капитани, и офицерите от армията на Асур; 15 И той събра избраните мъже за битката, както неговият господар му беше заповядал, до сто и двадесет хиляди и дванадесет хиляди стрелци на коне; 16 И той ги подреди, както голяма армия е подредена за войната. 17 И той взе камили и магарета за техните коли, много голям брой; и овце, говеда и кози без брой за прехраната им:
18 И изобилие от храна за всеки човек от войската, и много злато и сребро от царската къща. 19 Тогава той излезе напред и цялата си сила, за да отиде пред цар Навуходоносор в пътуването и да покрие цялото лице на земята на запад с техните колесници, и конници, и избраните им пешаци. 20 И голямо множество различни страни дойдоха с тях като скакалци и като земния пясък; защото множеството беше безброй. 21 И те излязоха от Ниневия на тридневен път към равнината на Бектилет и се разположиха на стан от Бектилет близо до планината, която е отляво на горната Киликия. 22 Тогава той взе цялата си войска, своите пешаци, конници и колесници и отиде оттам в планинската страна; 23 И унищожи Фуд и Луд и разграби всички синове на Рас и синовете на Израел, които бяха към пустинята на юг от земята на Хелианците. 24 След това той премина през Ефрат и мина през Месопотамия, и разруши всички високи градове, които бяха над река Арбонай, докато стигнете до морето. 25 И той превзе границите на Киликия и изби всички, които му се съпротивляваха, и стигна до границите на Яфет, които бяха на юг, срещу Арабия. 26 Той обиколи и всичките синове на Мадиам, изгори шатрите им и разграби кошарите им за овце. 27 Тогава той слезе в равнината на Дамаск по време на жътвата на пшеницата и изгори всичките им ниви и унищожи стадата и говедата им, също разграби градовете им и напълно опустоши страните им и уби всичките им младежи с острието на меча. 28 Затова страхът и ужасът от него обзе всички жители на морските брегове, които бяха в Сидон и Тирус, и онези, които живееха в Сур и Окина, и всички, които живееха в Йемнаан; и онези, които живееха в Азот и Аскалон, се страхуваха много от него. ГЛАВА 3 1 И така, те изпратиха посланици при него да уговорят мир, като казаха: 2 Ето, ние, слугите на Навуходоносор, великия цар, лежим пред теб; използвай ни както ти е угодно. 3 Ето, къщите ни и всичките ни места, и всичките ни ниви с жито, и овци, и говеда, и всичките ни колиби на шатрите ни лежат пред лицето ти; използвай ги както ти харесва. 4 Ето, дори нашите градове и жителите им са твои слуги; ела и постъпи с тях както ти се вижда добре. 5 И така, мъжете дойдоха при Олоферн и му казаха по този начин. 6 Тогава той слезе към морския бряг, както той, така и армията му, и постави гарнизони във високите градове, и взе от тях избрани мъже за помощ. 7 Така те и цялата околна страна ги посрещнаха с венци, с танци и с тимпани. 8 И все пак той събори границите им и изсече дъбравите им: защото беше постановил да унищожи всички богове на земята, така че всички народи да се покланят само на Навуходоносор и че всички езици и племена трябва да го призовават като бог.
9 Освен това той дойде срещу Ездраелон близо до Юдея, срещу големия проток на Юдея. 10 И той се разположи на стан между Геба и Скитополис и остана там цял месец, за да може да събере всичките колесници на своята армия. ГЛАВА 4 1 Сега децата на Израел, които живееха в Юдея, чуха всичко, което Олоферн, главният военачалник на Навуходоносора, асирийския цар, беше направил на народите и по какъв начин беше разграбил всичките им храмове и ги унищожи. 2 Затова те се уплашиха много от него и се смутиха за Ерусалим и за храма на Господа техния Бог; 3 Защото те бяха току-що върнати от плена и целият народ на Юдея наскоро беше събран заедно; и съдовете, и олтарът, и къщата бяха осветени след оскверняването. 4 Затова те изпратиха до всички предели на Самария и селата и до Веторон, и Белмен, и Ерихон, и до Хова, и Есора, и до долината на Салим: 5 И завладяха предварително всички върхове на високите планини и укрепиха селата, които бяха в тях, и запасиха храна за снабдяването на войната, защото нивите им бяха късно ожънати. 6 Също така първосвещеникът Йоаким, който беше в онези дни в Ерусалим, писа на онези, които живееха във Ветилуя и Бетоместам, който е срещу Ездраелон към полето, близо до Дотаим, 7 Заръчвайки им да пазят проходите на хълмистата страна, защото през тях имаше вход към Юдея и беше лесно да ги спрат, които щяха да се изкачат, защото проходът беше прав, най-много за двама души. 8 И израилевите синове направиха, както им заповяда първосвещеникът Йоаким, със старейшините на целия израилев народ, който живееше в Ерусалим. 9 Тогава всеки израилтянин извика към Бога с голяма пламенност и с голяма ярост смириха душите си: 10 И те, и жените им, и децата им, и добитъкът им, и всеки пришълец и наемник, и слугите им, купени с пари, туриха вретища на кръста си. 11 Така всички мъже и жени, и малките деца, и жителите на Ерусалим паднаха пред храма и посипаха главите си с пепел, и разпънаха вретищата си пред лицето на Господа; също туриха вретище около олтара, 12 И извикаха към Бога на Израил всички единодушно и усърдно, че няма да предаде децата им за плячка, и жените им за плячка, и градовете на наследството им на унищожение, и светилището на осквернение и позор, и за да се радват народите. 13 И така, Бог чу молитвите им и погледна на страданията им; защото хората постиха много дни в цяла Юдея и Йерусалим пред светилището на Господа Всемогъщия. 14 И Йоаким, първосвещеникът, и всичките свещеници, които стояха пред Господа, и онези, които служеха на Господа, препасаха кръста си с вретище и принасяха ежедневните всеизгаряния, с оброците и безплатните дарове на народа, 15 И имаха пепел по митрите си и извикаха към Господ с цялата си сила, че Той ще погледне милостиво на целия дом на Израил.
ГЛАВА 5 1 Тогава беше обявено на Олоферн, главния командир на армията на Асур, че децата на Израел са се подготвили за война и са затворили проходите на хълмистата страна и са укрепили всички върхове на високите хълмове и са имали постави пречки в страните от Шампейн: 2 С което той беше много ядосан и повика всички князе на Моав, и началниците на Амон, и всички управители на морския бряг, 3 И той им каза: Кажете ми сега, вие, синове на Ханаан, кой е този народ, който живее в планинската страна, и кои са градовете, които обитават, и какво е множеството на тяхната армия, и къде е тяхната власт и сила и кой цар е поставен над тях или командир на армията им; 4 И защо те решиха да не дойдат и да ме срещнат повече от всички жители на запад? 5 Тогава каза Ахиор, военачалникът на всичките синове на Амон, Нека сега господарят ми чуе дума от устата на слугата си и аз ще ти изявя истината относно този народ, който живее близо до теб и обитава планинските страни : и лъжа няма да излезе от устата на слугата ти. 6 Този народ произлиза от халдейците: 7 И те пребиваваха досега в Месопотамия, защото не искаха да следват боговете на бащите си, които бяха в земята на Халдея. 8 Защото те оставиха пътя на своите предци и се поклониха на небесния Бог, на Бога, когото познаваха; така ги отхвърлиха от лицето на техните богове и те избягаха в Месопотамия и пребиваваха там много дни. 9 Тогава техният Бог им заповяда да напуснат мястото, където пребиваваха, и да отидат в Ханаанската земя; където те живееха и се умножиха със злато и сребро и с много добитък. 10 Но когато глад покри цялата ханаанска земя, те слязоха в Египет и останаха там, докато се изхранваха, и станаха там голямо множество, така че никой не можеше да преброи народа им. 11 Затова египетският цар се надигна против тях и постъпи хитро с тях, и ги унижи с работа в тухли, и ги направи роби. 12 Тогава те извикаха към своя Бог и той порази цялата египетска земя с неизлечими язви: така че египтяните ги изхвърлиха от погледа си. 13 И Бог изсуши Червеното море пред тях, 14 И ги доведе до планината Сина и Кадес-Барн и изгони всички, които живееха в пустинята. 15 Така те се заселиха в земята на аморейците и те унищожиха със силата си всички от Есевон и преминавайки през Йордан, завладяха цялата хълмиста страна. 16 И те изгониха пред себе си ханаанците, ферезейците, евусейците, сихемците и всичките гергесейци, и те живяха в тази страна много дни. 17 И макар да не съгрешиха пред своя Бог, те успяха, защото Бог, който мрази беззаконието, беше с тях. 18 Но когато се отклониха от пътя, който той им определи, те бяха унищожени в много тежки битки и бяха отведени в плен в земя, която не беше тяхна, и
храмът на техния Бог беше съборен на земята, а градовете им бяха взети от враговете. 19 Но сега те се върнаха при своя Бог и се изкачиха от местата, където бяха разпръснати, и завладяха Ерусалим, където е тяхното светилище, и седнаха в хълмистата страна; защото беше пусто. 20 И така, сега, господарю и управителю, ако има някаква грешка срещу този народ и те съгрешат срещу своя Бог, нека считаме, че това ще бъде гибелта им, и нека се изкачим и ще ги победим. 21 Но ако няма беззаконие в техния народ, нека сега господарят ми мине, за да не би техният Господ да ги защити и техният Бог да бъде за тях, и ние да станем укор пред целия свят. 22 И когато Ахиор свърши тези думи, всичките хора, стоящи около шатрата, замърмориха и първенците на Олоферн и всички, които живееха край морето и в Моав, казаха, че той трябва да го убие. 23 Защото, казват те, ние няма да се уплашим от лицето на синовете на Израил; защото, ето, това е народ, който няма нито сила, нито мощ за силна битка 24 Сега, следователно, господарю Олоферн, ние ще се качим и те ще бъдат плячка, която ще бъде изядена от цялата ти армия. ГЛАВА 6 1 И когато шумът на хората, които бяха около съвета, престана, Олоферн, главният военачалник на армията на Асур, каза на Ахиор и всички моавци пред цялата група от други народи, 2 И кой си ти, Ахиоре, и наемниците на Ефрем, че пророкувахте против нас до днес и казахте, че не трябва да воюваме с израилтяните, защото техният Бог ще ги защити? и кой е Бог освен Навуходоносор? 3 Той ще изпрати силата Си и ще ги изтреби от лицето на земята, и техният Бог няма да ги избави; но ние, Неговите слуги, ще ги изтребим като един човек; тъй като те не са в състояние да поддържат силата на нашите коне. 4 Защото с тях ще ги стъпчем и планините им ще се изпият от кръвта им и полетата им ще се напълнят с мъртвите им тела и стъпките им няма да могат да устоят пред нас, защото напълно ще загинат, казва цар Навуходоносор, господарят на цялата земя, защото той каза: Нито една от думите ми няма да бъде напразна. 5 И ти, Ахиоре, наемник на Амон, който си изрекъл тези думи в деня на беззаконието си, няма да видиш повече лицето ми от този ден, докато не отмъстя на този народ, който излезе от Египет. 6 И тогава мечът на моята армия и множеството от онези, които ми служат, ще преминат през страните ти и ти ще паднеш сред убитите им, когато се върна. 7 Сега, прочее, слугите ми ще те върнат обратно в планинската страна и ще те настанят в един от градовете на проходите: 8 И няма да загинеш, докато не бъдеш унищожен с тях. 9 И ако се убедиш в ума си, че те ще бъдат взети, нека не падне лицето ти: Аз го казах и нито една от думите ми няма да бъде напразна. 10 Тогава Олоферн заповяда на слугите си, които чакаха в шатрата му, да вземат Ахиор и да го отведат
във Ветулия, и да го предадат в ръцете на синовете на Израел. 11 И така, слугите му го взеха и го изведоха от лагера в равнината, и отидоха от средата на равнината в хълмистата местност и стигнаха до изворите, които бяха под Ветилуя. 12 И когато мъжете от града ги видяха, те взеха оръжията си и излязоха извън града на върха на хълма; и всеки мъж, който използваше прашка, ги възпираше да се изкачат, като хвърляше камъни по тях. 13 Въпреки това, след като стигнаха тайно под хълма, те вързаха Ахиор и го хвърлиха долу, и го оставиха в подножието на хълма, и се върнаха при своя господар. 14 Но израилтяните слязоха от града си и дойдоха при него, развързаха го и го заведоха във Ветилуя, и го представиха на управителите на града; 15 Които бяха в онези дни Озия, синът на Миха, от племето на Симеон, и Хаврис, синът на Готониил, и Хармис, синът на Мелхиел. 16 И те свикаха всички старейшини на града и всичките им младежи и жените им се събраха на събранието, и поставиха Ахиор сред целия си народ. Тогава Озия го попита какво е станало. 17 И той отговори и им изложи думите на съвета на Олоферн и всички думи, които беше изрекъл всред принцовете на Асур, и всичко, което Олоферн беше изрекъл гордо срещу дома на Израел. 18 Тогава хората паднаха и се поклониха на Бога, и извикаха към Бога. казвайки, 19 О, Господи, Боже на небесата, виж тяхната гордост и съжали низкото положение на нашата нация и погледни лицето на онези, които са осветени за Теб днес. 20 Тогава те утешиха Ахиор и го похвалиха много. 21 И Озия го изведе от събранието в къщата си и направи угощение за старейшините; и те призоваваха Бога на Израил през цялата онази нощ за помощ. ГЛАВА 7 1 На следващия ден Олоферн заповяда на цялата си армия и на всичките си хора, които бяха дошли да вземат участие, да премахнат лагера си срещу Ветилуя, да превземат предварително изкачванията на хълмистата страна и да воюват срещу децата на Израел . 2 Тогава силните им мъже премахнаха лагерите си в онзи ден и армията на военните мъже беше сто и седемдесет хиляди пешаци и дванадесет хиляди конници, освен багажа, и други мъже, които бяха пеша сред тях, много голямо множество . 3 И те се разположиха на стан в долината близо до Ветиулия, до извора, и се разпростряха на ширина над Дотайм дори до Белмаим, и на дължина от Ветиулия до Кинамон, който е срещу Ездраелон. 4 Сега израилтяните, като видяха множеството им, се смутиха много и казаха всеки на ближния си: Сега тези хора ще оближат лицето на земята; защото нито високите планини, нито долините, нито хълмовете не могат да понесат тежестта им. 5 Тогава всеки взе бойното си оръжие и когато запалиха огньове върху кулите си, останаха и бдяха през цялата тази нощ.
6 Но на втория ден Олоферн изведе всичките си конници пред очите на израилтяните, които бяха във Ветилуя, 7 И огледа проходите нагоре към града, и стигна до изворите на техните води, и ги превзе, и постави гарнизони от военни мъже над тях, а самият той тръгна към своя народ. 8 Тогава дойдоха при него всички началници на синовете на Исав, и всички управители на народа на Моав, и началниците на морския бряг и казаха: 9 Нека сега господарят ни чуе дума, за да няма съкрушение в твоята войска. 10 Защото този народ от синовете на Израил не се уповава на копията си, а на височината на планините, в които живеят, защото не е лесно да се изкачи до върховете на планините им. 11 Сега, прочее, господарю мой, не се бийте срещу тях в бойни редици и няма да загине нито един човек от народа ви. 12 Остани в лагера си и пази всички мъже от войската си, и нека слугите ти вземат в ръцете си извора на водата, която извира от подножието на планината. 13 Защото всички жители на Ветилуя имат вода оттам; така жаждата ще ги убие и те ще напуснат града си, а ние и нашият народ ще се изкачим на върховете на планините, които са наблизо, и ще лагеруваме върху тях, за да внимаваме никой да не излезе от града. 14 Така те, жените им и децата им ще бъдат изгорени с огън и преди мечът да дойде срещу тях, те ще бъдат съборени по улиците, където живеят. 15 Така ще им отдадеш зла награда; защото се разбунтуваха и не те посрещнаха мирно. 16 И тези думи се харесаха на Олоферн и на всичките му слуги и той нареди да направят както казаха. 17 И тъй, лагерът на синовете на Амон тръгна и с тях пет хиляди от асирийците, и те се разположиха на стан в долината, и превзеха водите и изворите на водите на синовете на Израил. 18 Тогава синовете на Исав се изкачиха с синовете на Амон и разположиха стан в хълмистата област срещу Дотаим; и изпратиха някои от тях на юг и на изток срещу Екребел, който е близо до Хуси, т.е. на потока Мочмур; а останалата част от асирийската войска се разположи на стан в равнината и покри лицето на цялата земя; и техните палатки и карети бяха разпънати пред много голямо множество. 19 Тогава израилтяните извикаха към Господа своя Бог, защото сърцето им отпадна, защото всичките им врагове ги бяха обкръжили и нямаше начин да избягат отсред тях. 20 Така цялата дружина на Асур остана около тях, техните пешаци, колесници и конници, тридесет и четири дни, така че всичките им съдове с вода изтощиха всички жители на Бетулия. 21 И водоемите се изпразниха и нямаха вода да пият до насита един ден; защото им дадоха да пият с мярка. 22 Затова малките им деца бяха обезсърчени и техните жени и млади мъже припадаха от жажда и падаха по улиците на града и при проходите на портите, и нямаше вече сила в тях. 23 Тогава целият народ се събра при Озия и при началника на града, и млади мъже, и жени, и деца, и
извикаха със силен глас, и казаха пред всички старейшини: 24 Бог да бъде съдия между нас и вас; защото ни причинихте голямо зло, като не поискахте мир от синовете на Асур. 25 Защото сега нямаме помощник; но Бог ни предаде в ръцете им, за да бъдем хвърлени пред тях с жажда и голяма гибел. 26 Сега, прочее, извикай ги при себе си и предай целия град за плячка на народа на Олоферн и на цялата му армия. 27 Защото е по-добре за нас да им станем плячка, отколкото да умрем от жажда; защото ние ще бъдем негови слуги, за да могат душите ни да живеят и да не видят смъртта на нашите младенци пред очите ни, нито на жените ни, нито децата ни да умрат. 28 Приемаме за свидетели против вас небето и земята и нашия Бог и Господа на нашите бащи, който ни наказва според нашите грехове и греховете на нашите бащи, за да не постъпи според това, което казахме днес. 29 Тогава настана голям единодушен плач всред събранието; и те извикаха към Господа Бога със силен глас. 30 Тогава Озия им каза: Братя, бъдете смели, нека издържим още пет дни, в които време Господ нашият Бог може да обърне милостта Си към нас; защото той няма да ни изостави напълно. 31 И ако тези дни минат и не ни дойде помощ, ще направя според думата ти. 32 И той разпръсна народа, всеки на свой ред; и те отидоха до стените и кулите на своя град и изпратиха жените и децата в къщите им; и те бяха много принизени в града. ГЛАВА 8 1 Сега по това време Юдит чу за това, която беше дъщеря на Мерари, син на Окс, син на Йосиф, син на Озел, син на Елсия, син на Анания, син на Гедеон, син на Рафаим , син на Ацито, син на Елиу, син на Елиав, син на Натанаел, син на Самаел, син на Саласадал, син на Израел. 2 И Манасия беше нейният съпруг, от нейното племе и род, който умря в жетвата на ечемика. 3 Защото, докато стоеше и надзираваше онези, които връзваха снопи в полето, горещината дойде върху главата му и той падна на леглото си и умря в град Ветулия; и го погребаха с бащите му в полето между Дотайм и Баламо . 4 Така Юдит остана вдовица в къщата си три години и четири месеца. 5 И тя си направи шатра на покрива на къщата си, облече вретище на кръста си и облече вдовишките си дрехи. 6 И тя пости през всичките дни на вдовството си, с изключение на навечерието на съботите, и на съботите, и навечерието на новолунията, и новолунията, и празниците и тържествените дни на дома на Израил. 7 Тя също беше с хубаво лице и много красива за гледане; и мъжът й Манасия й беше оставил злато и сребро, и слуги и слугини, и добитък, и земи; и тя остана върху тях.
8 И нямаше кой да й каже лоша дума; тъй като тя се страхуваше много от Бога. 9 Сега, когато чу злите думи на народа против управителя, че припадаха поради липса на вода; защото Джудит беше чула всички думи, които Озия им беше казал, и че той се закле да предаде града на асирийците след пет дни; 10 Тогава тя изпрати своята прислужница, която управляваше всичко, което имаше, да повика Озия, Хабрис и Чармис, древните на града. 11 И те дойдоха при нея и тя им каза: Чуйте ме сега, вие, вие, управители на жителите на Ветулия: защото думите ви, които изрекохте пред хората днес, не са правилни, що се отнася до тази клетва, която направихте и произнесохте между Бог и вас и обещахме да предадем града на враговете ни, освен ако през тези дни Господ се обърне да ви помогне. 12 И сега кои сте вие, които изкушихте Бог днес и стоите вместо Бог сред чедата човешки? 13 И сега опитайте Господа Всемогъщия, но никога няма да разберете нищо. 14 Защото не можете да откриете дълбочината на сърцето на човека, нито можете да разберете нещата, които той мисли; тогава как можете да издирите Бога, Който е направил всички тези неща, и да познаете Неговия ум, или да разберете целта Му? Не, братя мои, не разгневявайте Господа, нашия Бог. 15 Защото, ако той не ни помогне в рамките на тези пет дни, той има властта да ни защити, когато пожелае, дори всеки ден, или да ни унищожи пред враговете ни. 16 Не обвързвайте намеренията на Господа, нашия Бог, защото Бог не е като човек, за да бъде заплашен; нито е като човешки син, че да се колебае. 17 Затова нека чакаме спасение от Него и Го призовем да ни помогне, и Той ще чуе нашия глас, ако Му е угодно. 18 Защото не е възникнало в нашата епоха, нито има сега в тези дни нито племе, нито семейство, нито хора, нито град сред нас, които да се покланят на богове, направени с ръце, както е било преди. 19 Поради тази причина бащите ни бяха предадени на меч и за плячка и паднаха голямо пред враговете ни. 20 Но ние не познаваме друг бог, затова вярваме, че той няма да презре нито нас, нито някой от нашия народ. 21 Защото, ако ни хванат така, цяла Юдея ще лежи пустош и светилището ни ще бъде разграбено; и той ще поиска оскверняването му от нашите уста. 22 И избиването на нашите братя, и пленяването на страната, и запустяването на нашето наследство, той ще обърне върху главите ни сред езичниците, където и да бъдем в робство; и ще бъдем съблазън и укор за всички, които ни притежават. 23 Защото нашето робство няма да бъде насочено към благоволение, но Господ, нашият Бог, ще го обърне в безчестие. 24 Затова сега, о, братя, нека дадем пример на нашите братя, защото техните сърца зависят от нас и светилището, и домът, и олтарът почиват върху нас. 25 Освен това нека благодарим на Господа, нашия Бог, Който ни изпитва, както направи бащите ни.
26 Спомнете си какво направи на Авраам и как изпита Исаак, и какво стана с Яков в Месопотамия на Сирия, когато пасеше овцете на брата на майка си Лаван. 27 Защото Той не ни изпита в огън, както направи тях, за да изпита сърцата им, нито ни отмъсти; но Господ бичува онези, които се приближават до Него, за да ги увещава. 28 Тогава Озия й каза: Всичко, което си говорила, си говорила с добро сърце и няма кой да оспори думите ти. 29 Защото това не е първият ден, в който се проявява твоята мъдрост; но от началото на дните ти всичките люде познават разума ти, защото разположението на сърцето ти е добро. 30 Но хората бяха много жадни и ни принудиха да направим с тях това, което казахме, и да си положим клетва, която няма да нарушим. 31 Затова сега се моли за нас, защото ти си благочестива жена и Господ ще ни изпрати дъжд, за да напълним щерните си, и няма да припадаме повече. 32 Тогава Джудит им каза: Чуйте ме и аз ще направя нещо, което ще премине през всички поколения към децата на нашия народ. 33 Вие ще стоите тази нощ при портата и аз ще изляза с чакалнята си; и в рамките на дните, които сте обещали да предадете града на враговете ни, Господ ще посети Израил чрез моята ръка. 34 Но вие не питайте за постъпката ми; защото няма да ви я разкрия, докато не бъдат завършени нещата, които правя. 35 Тогава Озия и принцовете й казаха: Иди с мир и Господ Бог да бъде пред теб, за да отмъсти на враговете ни. 36 И така, те се върнаха от шатрата и отидоха в своите отделения.
6 Да, нещата, които си определил, бяха готови и казаха: Ето, ние сме тук, защото всичките ти пътища са приготвени и присъдите ти са в твоето предузнание. 7 Защото, ето, асирийците са умножени в силата си; те са възвишени с коня и човека; хвалят се със силата на своите пешеходци; уповават на щит, на копие, на лък и прашка; и не знаеш, че ти си Господ, който разбива битките; Господ е името ти. 8 Свали силата им в силата Си и свали силата им в гнева Си, защото те намислиха да осквернят светилището Ти и да осквернят скинията, където почива славното Ти име, и да повалят с меч рога на Твоя олтар. 9 Виж гордостта им и изпрати гнева Си върху главите им; дай в ръката ми, която съм вдовица, силата, която заченах. 10 Порази с измамата на устните ми слугата с княза и княза със слугата; разруши величието им с ръката на жена. 11 Защото силата Ти не устоява на множеството, нито силата Ти на силните мъже; защото Ти си Бог на оскърбените, помощник на угнетените, защитник на слабите, защитник на изоставените, спасител на онези, които са без надежда . 12 Моля Те, моля Те, Боже на баща ми и Боже на наследството на Израил, Господарю на небесата и земята, Създателю на водите, царю на всяко създание, чуй молитвата ми: 13 И направи моята реч и измама тяхна рана и удар, които са замислили жестоки неща срещу Твоя завет и Твоя осветен дом, и срещу върха на Сион, и срещу дома на притежанието на децата ти. 14 И накарай всеки народ и племе да признаят, че ти си Богът на цялата сила и мощ и че няма друг, който да защитава народа на Израел освен Теб.
ГЛАВА 9 ГЛАВА 10 1 Юдит падна на лицето си и посипа главата си с пепел и разкри вретището, с което беше облечена; и около времето, когато тамянът на онази вечер беше принесен в Йерусалим в дома на Господаря, Юдит извика със силен глас и каза: 2 Господи, Боже на баща ми Симеон, на когото си дал меч, за да отмъсти на чужденците, който разхлаби пояса на слугиня, за да я оскверни, и откри бедрото за неин срам, и оскверни девствеността й за неин укор; защото ти каза: няма да бъде така; и все пак го направиха: 3 Затова ти предаде техните управници да бъдат убити, така че те боядисаха леглото си в кръв, като бяха измамени, и поразиха слугите с техните господари, и господарите на техните тронове; 4 И си предал жените им за плячка и дъщерите им за пленници, и цялата им плячка за разделяне между твоите любими деца; които бяха движени от твоята ревност и се отвращаваха от оскверняването на кръвта си и те призоваваха за помощ: Боже, Боже мой, чуй и мен вдовица. 5 Защото ти си извършил не само тези неща, но и нещата, които са изпаднали преди и които са последвали след това; ти си мислил за нещата, които са сега и които ще дойдат.
1 Сега след това тя беше спряла да вика към Бога на Израил и беше сложила край на всички тези думи. 2 Тя стана, където беше паднала, и повика слугинята си, и слезе в къщата, в която живееше в съботните дни и в празничните си дни, 3 И съблече вретището, с което беше облечена, и съблече дрехите на вдовството си, и изми цялото си тяло с вода, и се помаза със скъпоценно миро, и сплете косата на главата си, и сложи гума на и облече радостните си дрехи, с които беше облечена през живота на съпруга си Манасия. 4 И тя взе сандали на краката си и сложи около себе си гривните си, верижките си, пръстените си, обеците си и всичките си украшения и се накичи смело, за да привлече очите на всички мъже, които я видят. 5 Тогава тя даде на слугинята си мех вино и стомна масло и напълни торба с печено жито, и буци смокини, и с хубав хляб; така че тя сгъна всички тези неща заедно и ги постави върху себе си. 6 Така те отидоха до портата на град Бетулия и намериха стоящи там Озия и древните на града Хабрис и Хармис. 7 И когато я видяха, че лицето й беше променено и облеклото й беше променено, те се учудиха много на красотата й и й казаха.
8 Бог, Бог на бащите ни, да ти даде благоволение и да изпълни твоите начинания за слава на израилевите синове и за възвеличаване на Ерусалим. Тогава те се поклониха на Бога. 9 И тя им каза: Заповядайте да ми отворят портите на града, за да мога да изляза да изпълня нещата, за които ми говорихте. И заповядаха на младите мъже да й отворят, както беше казала. 10 И когато свършиха това, Юдит излезе, тя и слугинята й с нея; и мъжете от града се погрижиха за нея, докато тя слезе от планината и докато премина долината и не можеше да я види повече. 11 Така тръгнаха право напред в долината и първата стража на асирийците я срещна, 12 И я взе и я попита: От кой народ си? а ти откъде идваш? и къде отиваш? И тя каза: Аз съм жена от евреите и избягах от тях, защото ще ви бъдат дадени да ги изтребите. 13 И аз идвам пред Олоферн, главния военачалник на вашата армия, за да изявя думи на истината; и ще му покажа път, по който ще тръгне и ще завладее цялата хълмиста местност, без да изгуби тялото или живота на нито един от хората си. 14 Сега, когато мъжете чуха думите й и видяха лицето й, те се учудиха много на красотата й и й казаха: 15 Ти спаси живота си, като побърза да слезеш при присъствието на нашия господар; сега, прочее, ела в шатрата му и някои от нас ще те преведат, докато те предадат в ръцете му. 16 И когато застанеш пред него, не бой се в сърцето си, но му покажи според думата си; и той ще се отнесе добре с теб. 17 Тогава те избраха от тях сто мъже, които да придружат нея и слугинята й; и я заведоха в шатрата на Олоферн. 18 Тогава имаше сборище из целия лагер: защото идването й се разчу в шатрите и я заобиколиха, докато стоеше извън шатрата на Олоферн, докато не му казаха за нея. 19 И те се чудеха на красотата й и се възхищаваха на израилтяните заради нея, и всеки казваше на ближния си: Кой би презрял този народ, който има сред себе си такива жени? наистина не е добре да остане един човек от тях, който, като бъде пуснат, може да измами цялата земя. 20 И онези, които лежаха близо до Олоферн, излязоха и всичките му слуги и я въведоха в шатрата. 21 Сега Олоферн почиваше на леглото си под балдахин, който беше изтъкан с пурпур, злато, изумруди и скъпоценни камъни. 22 И те му показаха за нея; и излезе пред шатрата си със сребърни светилници пред него. 23 И когато Джудит дойде пред него и слугите му, всички се възхитиха на красотата на нейното лице; и тя падна на лицето си и се поклони пред него; и слугите му я вдигнаха. ГЛАВА 11 1 Тогава Олоферн й каза: Жено, успокой се, не бой се в сърцето си, защото никога не съм наранил никого, който е готов да служи на Навуходоносор, царя на цялата земя.
2 Сега, прочее, ако твоят народ, който живее в планините, не беше осветил чрез мен, не бих вдигнал копието си против тях; но те сами си направиха тези неща. 3 Но сега ми кажи защо избяга от тях и дойде при нас: защото си дошъл за защита; бъди спокоен, ще живееш тази нощ и след това: 4 Защото никой няма да те нарани, но те молят добре, както правят слугите на цар Навуходоносор, господаря ми. 5 Тогава Джудит му каза: Приеми думите на слугата си и позволи на слугинята ти да говори в твое присъствие, и тази нощ няма да обявя лъжа на моя господар. 6 И ако последваш думите на слугинята си, Бог ще направи това нещо съвършено покрай теб; и господарят ми няма да провали намеренията си. 7 Както е жив Навуходоносор, царят на цялата земя, и както е жива силата му, който те е изпратил за защита на всяко живо същество: защото не само хората ще му служат чрез теб, но също така и полските зверове и добитъкът, и небесните птици ще живеят с твоята сила под Навуходоносор и целия му дом. 8 Защото ние чухме за твоята мъдрост и твоите правила и се говори по цялата земя, че ти си единственият превъзходен в цялото царство, и могъщ в знанието, и чудесен във военните подвизи. 9 Що се отнася до въпроса, който Ахиор говори в твоя съвет, чухме думите му; тъй като мъжете от Бетулия го спасиха и той им разкри всичко, което ти беше говорил. 10 Затова, господарю и управителю, не уважавай думата му; но го положи в сърцето си, защото е истина: защото нашият народ няма да бъде наказан, нито мечът може да надделее над тях, ако не съгрешат срещу своя Бог. 11 И сега, за да не бъде моят господар победен и осуетен в целта си, дори смъртта сега е паднала върху тях и грехът им ги е постигнал, с което те ще провокират своя Бог до гняв, когато направят това, което не е подходящо да бъде Свършен: 12 Защото храната им липсва и цялата им вода е оскъдна и те са решили да сложат ръка на добитъка си и са възнамерявали да консумират всички онези неща, които Бог им е забранил да ядат от неговите закони: 13 И са решени да похарчат първите плодове от десетките вино и масло, които бяха осветили и запазили за свещениците, които служат в Ерусалим пред лицето на нашия Бог; кои неща не е позволено на никой от хората дори да пипа с ръце. 14 Защото изпратиха някои в Ерусалим, понеже и живеещите там направиха същото, за да им донесат разрешение от сената. 15 Сега, когато им съобщят, те веднага ще го направят и ще бъдат дадени на теб, за да ги унищожиш в същия ден. 16 Затова аз, слугинята ти, като знам всичко това, избягах от присъствието им; и Бог ме изпрати да върша неща с теб, от които цялата земя ще се учуди и всеки, който го чуе. 17 Защото твоят слуга е религиозен и служи на небесния Бог денем и нощем; сега, господарю мой, ще остана при теб и твоят слуга ще излезе през нощта в долината и ще се помоля на Бога, и той ще ми кажат, когато са извършили греховете си:
18 И аз ще дойда и ще ти го покажа; тогава ще излезеш с цялата си армия и няма да има нито един от тях, който да ти устои. 19 И ще те водя през средата на Юдея, докато дойдеш пред Йерусалим; и ще поставя престола ти всред него; и ще ги подгониш като овце, които нямат пастир, и куче дори няма да отвори устата си пред теб; защото тези неща ми бяха казани според моето предузнание и те ми бяха обявени и аз съм изпратен да кажа теб. 20 Тогава думите й се харесаха на Олоферн и на всичките му слуги; и те се чудеха на нейната мъдрост и казаха:
21 Няма такава жена от единия край на земята до другия, както по красота на лицето, така и по мъдрост на думите. 22 По същия начин й каза Олоферн. Бог направи добре, като те изпрати пред народа, за да бъде силата в нашите ръце и унищожението върху онези, които гледат лекомислено на моя господар. 23 И сега ти си едновременно красив в лицето си и остроумен в думите си: със сигурност, ако правиш, както си говорил, твоят Бог ще бъде мой Бог и ти ще живееш в къщата на цар Навуходоносор и ще бъдеш прочут навсякъде земя. ГЛАВА 12 1 Тогава той заповяда да я доведат там, където беше поставена чинията му; и заповяда да й приготвят от неговите собствени ястия и тя да пие от неговото собствено вино. 2 И Джудит каза: Няма да ям от него, за да не стане обида, но ще се вземат мерки за мен от нещата, които донесох. 3 Тогава Олоферн й каза: Ако твоето снабдяване се провали, как ще ти дадем същото? защото няма никой с нас от твоя народ. 4 Тогава Юдит му каза: Жива е душата ти, господарю мой, слугинята ти няма да изразходва нещата, които имам, преди Господ да изпълни с ръката ми нещата, които е определил. 5 Тогава слугите на Олоферн я въведоха в шатрата и тя спа до полунощ и стана, когато беше към утринната стража, 6 И изпрати до Олоферн, спасявайки: Нека сега господарят ми заповяда слугинята ти да може да излезе на молитва. 7 Тогава Олоферн заповяда на стражата си да не я спират: така тя остана в лагера три дни и излезе през нощта в долината на Ветулия и се изми в извор с вода край лагера. 8 И когато тя излезе, тя се помоли на Господа, Израилевия Бог, да насочи пътя й към издигането на децата на нейния народ. 9 И тя влезе чиста и остана в шатрата, докато изяде месото си вечерта. 10 И на четвъртия ден Олоферн направи угощение само за собствените си слуги и не покани нито един от служителите на угощението. 11 Тогава той каза на евнуха Багоас, който отговаряше за всичко, което имаше: Иди сега и убеди тази еврейка, която е с теб, да дойде при нас и да яде и да пие с нас. 12 Защото, ето, ще бъде срам за нас, ако пуснем такава жена, без да я има; защото, ако не я привлечем към нас, тя ще ни се присмее.
13 Тогава Багоа си отиде от присъствието на Олоферн и дойде при нея, и каза: Нека тази прекрасна девойка не се страхува да дойде при господаря ми и да бъде почитана в негово присъствие, да пие вино и да се весели с нас и да бъде направи този ден като една от дъщерите на асирийците, които служат в къщата на Навуходоносор. 14 Тогава Юдит му каза: Коя съм аз сега, че да противореча на моя господар? със сигурност всичко, което му е угодно, ще направя бързо и това ще бъде моя радост до деня на смъртта ми. 15 Така тя стана и се накичи с облеклото си и всичките си женски дрехи, а прислужницата й отиде и постла меки кожи на земята за нея срещу Олоферн, които беше получила от Багоас за ежедневна употреба, за да може да седне и яжте върху тях. 16 Сега, когато Юдит влезе и седна, сърцето на Олоферн беше пленено от нея, а умът му беше развълнуван и той силно желаеше компанията й; защото чакаше известно време, за да я измами, от деня, в който я видя. 17 Тогава Олоферн й каза: Пий сега и се весели с нас. 18 И Джудит каза: Ще пия сега, господарю мой, защото животът ми е възвеличен в мен днес повече от всички дни, откакто съм се родил. 19 Тогава тя взе, яде и пи пред него това, което слугинята й беше приготвила. 20 И Олоферн много се зарадва на нея и изпи повече вино, отколкото беше пил когато и да било за един ден, откакто се е родил. ГЛАВА 13 1 Сега, когато настъпи вечерта, неговите слуги побързаха да си тръгнат и Багоас затвори палатката си навън и освободи сервитьорите от присъствието на своя господар; и те си легнаха, защото всички бяха уморени, защото празникът беше дълъг. 2 И Юдит остана сама в шатрата, а Олоферн лежеше сам на леглото си, защото беше пълен с вино. 3 Сега Джудит бе заповядала на прислужницата си да стои извън спалнята си и да я чака. идваше, както правеше всеки ден: защото тя каза, че ще отиде на молитвите си, и тя говори на Багоас според същата цел. 4 Така всички излязоха и никой не остана в спалнята, нито малък, нито голям. Тогава Джудит, застанала до леглото му, каза в сърцето си: Господи Боже на всяка сила, погледни този подарък върху делата на ръцете ми за възвисяването на Йерусалим. 5 Защото сега е времето да помогнеш на наследството си и да изпълниш начинанията си за унищожението на враговете, които се надигнаха срещу нас. 6 Тогава тя стигна до стълба на леглото, който беше до главата на Олоферн, и свали от там облеклото му, 7 И се приближи до леглото му, хвана косата на главата му и каза: Укрепи ме, Господи Боже Израилев, днес! 8 И тя удари два пъти по врата му с всичка сила и му отне главата. 9 И претърколи тялото му от леглото, и смъкна балдахина от стълбовете; и веднага след като тя излезе и даде главата на Олоферн на слугинята си;
10 И тя го сложи в торбата си с месо; така двамата отидоха заедно според обичая си на молитва; и когато преминаха лагера, заобиколиха долината и се изкачиха на планината на Ветулия и стигнаха до нейните порти. 11 Тогава Юдит каза отдалече на стражите при портата: Отворете, отворете сега портата: Бог, нашият Бог е с нас, за да покаже силата Си все още в Ерусалим и силите Си срещу врага, както е и направено този ден. 12 И когато мъжете от нейния град чуха гласа й, побързаха да слязат до портата на своя град и повикаха старейшините на града. 13 И тогава те изтичаха всички заедно, и малки, и големи, защото им беше странно, че тя дойде; така че те отвориха портата и ги приеха, и запалиха огън за светлина, и застанаха около тях. 14 Тогава тя им каза със силен глас: Хвалете, хвалете Бога, хвалете Бога, казвам, защото Той не отне милостта Си от израилевия дом, но погуби враговете ни с ръцете ми тази нощ.
15 И така, тя извади главата от торбата и я показа, и им каза, ето главата на Олоферн, главния командир на армията на Асур, и ето балдахина, в който той лежеше в своето пиянство; и Господ го порази с ръката на жена. 16 Заклевам се в живота на Господа, Който ме пази в пътя ми, по който вървях, лицето ми го измами за погибелта му, но въпреки това той не извърши грях с мен, за да ме оскверни и посрами. 17 Тогава всичките хора бяха изключително учудени и се поклониха и се поклониха на Бога, и единодушно казаха: Благословен да си, Боже наш, който днес унищожи враговете на Твоя народ. 18 Тогава Озия й каза: О, дъще, благословена си ти от Всевишния Бог над всички жени на земята; и благословен да бъде Господ Бог, който създаде небето и земята, който те насочи към отсичането на главата на първенците на нашите врагове. 19 Заради това твоята увереност няма да напусне сърцата на хората, които помнят силата на Бог завинаги. 20 И Бог ти обръща тези неща за вечна хвала, за да те посещава с добри неща, защото ти не си пощадил живота си за страданието на нашия народ, но си отмъстил за нашата гибел, като си ходил прав път пред нашия Бог. И всичките хора казаха; Така да бъде, така да бъде. ГЛАВА 14 1 Тогава Джудит им каза: Чуйте ме сега, братя мои, вземете тази глава и я окачете на най-високото място на вашите стени. 2 И веднага щом се появи утрото и слънцето изгрее над земята, вземете всеки оръжието си и излезте всеки храбър мъж извън града и поставете началник над тях, сякаш искате слез в полето срещу стражата на асирийците; но не слизай. 3 Тогава те ще вземат доспехите си и ще отидат в лагера си, и ще вдигнат началниците на армията на Асур, и ще изтичат до шатрата на Олоферн, но няма да го намерят: тогава страхът ще ги обземе и те ще избяга пред лицето ти. 4 Така че вие и всички, които обитавате крайбрежието на Израел, ще ги преследвате и ще ги съборите, докато вървят.
5 Но преди да извършите тези неща, повикайте ме Ахиор от Амонит, за да може той да види и познае онзи, който презря дома на Израел и който го изпрати при нас сякаш на смърт. 6 Тогава повикаха Ахиор от дома на Озия; и когато дойде и видя главата на Олоферн в ръката на един човек в събранието на народа, той падна на лицето си и духът му отпадна. 7 Но когато го върнаха, той падна в нозете на Джудит и се поклони пред нея, и каза: Благословена си ти във всички шатри на Юда и във всички народи, които, като чуят името ти, ще се удивят. 8 Сега, прочее, кажи ми всичко, което си направил през тези дни. Тогава Джудит му разказа сред народа всичко, което беше направила от деня, в който излезе, до онзи час, когато им говори. 9 И когато тя престана да говори, народът извика с висок глас и вдигна радостен шум в града си. 10 И когато Ахиор видя всичко, което Израилевият Бог беше направил, той много повярва в Бога и обряза краекожието си и беше присъединен към Израилевия дом до днес. 11 И щом се разсъмна, те окачиха главата на Олоферн на стената и всеки взе оръжията си и те излязоха на групи към теснините на планината. 12 Но когато асирийците ги видяха, те изпратиха до своите водачи, които дойдоха при техните началници и трибуни, и до всеки един от техните управители. 13 И така, те дойдоха в шатрата на Олоферн и казаха на този, който отговаряше за всички негови неща, Събудете сега нашия господар, защото робите се осмелиха да се спуснат срещу нас на битка, за да бъдат напълно унищожени. 14 Тогава Багоас влезе и почука на вратата на шатрата; защото той мислеше, че е спал с Джудит. 15 Но тъй като никой не отговори, той отвори и влезе в спалнята, и го намери хвърлен на пода мъртъв, и главата му беше отнета от него. 16 Затова той извика със силен глас, с плач и въздишка, и силен вик, и раздра дрехите си. 17 След като влезе в шатрата, където Юдит беше настанена, и когато не я намери, той изскочи при хората и извика:
18 Тези роби постъпиха коварно; една жена от евреите донесе срам на дома на цар Навуходоносор: защото, ето, Олоферн лежи на земята без глава. 19 Когато началниците на асирийската армия чуха тези думи, те раздраха палтата си и умовете им бяха чудесно смутени, и имаше вик и много голям шум в целия лагер. ГЛАВА 15 1 И като чуха онези, които бяха в шатрите, смаяха се на станалото. 2 И страх и трепет ги обзе, така че нямаше човек, който да се осмели да остане пред очите на ближния си, но като се втурнаха всички заедно, те избягаха във всички пътища на равнината и хълмистата страна. 3 И онези, които бяха разположили стан в планините около Ветилуя, избягаха. Тогава израилтяните, всеки, който беше воин между тях, се втурнаха срещу тях. 4 Тогава изпрати Озия до Бетомастем, и до Бебай, и Чобай, и Кола и до всички брегове на Израел, за да
кажат нещата, които са били извършени, и всички да се втурнат към враговете си, за да ги унищожат. 5 Сега, когато израилевите синове чуха това, всички се нахвърлиха върху тях единодушно и ги убиха до Хобай; също и онези, които дойдоха от Ерусалим и от цялата хълмиста страна, (защото хората им бяха казали какво се е случило в лагера на техните врагове) и онези, които бяха в Галаад и в Галилея, ги преследваха с голямо клане, докато не минаха Дамаск и границите му. 6 И остатъкът, който живееше във Бетулия, нападна лагера на Асур и ги ограби, и бяха много обогатени. 7 И синовете на Израил, които се върнаха от клането, имаха това, което остана; и селата и градовете, които бяха в планините и в равнините, спечелиха много плячка; защото множеството беше твърде голямо. 8 Тогава първосвещеникът Йоаким и старейшините на израилтяните, които живееха в Ерусалим, дойдоха да видят добрите неща, които Бог беше показал на Израил, и да видят Юдит, и да я поздравят. 9 И когато дойдоха при нея, те я благословиха единодушно и й казаха: Ти си възвишението на Ерусалим, ти си великата слава на Израил, ти си великата радост на нашия народ; 10 Ти си извършил всички тези неща чрез ръката си; ти си направил много добро на Израил, и Бог е благоволил това; благословен да си от Всемогъщия Господ до века. И целият народ каза: Така да бъде. 11 И хората разграбиха лагера в продължение на тридесет дни: и те дадоха на Юдит Холоферн неговата палатка, и цялата му чиния, и легла, и съдове, и всичките му вещи: и тя го взе и го качи на мулето си; и приготви количките си и ги постави на тях. 12 Тогава всички израилтяни се стекоха да я видят и я благословиха, и извиха хоро между тях за нея; и тя взе клони в ръката си и даде също и на жените, които бяха с нея. 13 И сложиха венец от маслини върху нея и слугинята й, която беше с нея, и тя отиде пред всички хора в хорото, водейки всички жени; и всички мъже на Израил я последваха в оръжията си с венци и с песни в устата им. ГЛАВА 16 1 Тогава Юдит започна да пее тази благодарствена песен в целия Израил и всичките хора пееха след нея тази песен на хваление. 2 И Джудит каза: Започни на моя Бог с тимпани, пей на моя Господ с цимбали; 3 Защото Бог съкрушава битките, защото Той ме избави в стана всред народа от ръцете на ония, които ме преследваха. 4 Асур излезе от планините от север, той дойде с десет хиляди от своята армия, чието множество спря пороите и техните конници покриха хълмовете. 5 Хвалеше се, че ще изгори пределите ми и ще убие моите младежи с меч, и ще разбие сучещите деца на земята, и ще направи бебетата ми за плячка и девиците ми за плячка. 6 Но Всемогъщият Господ ги разочарова чрез ръката на една жена.
7 Защото могъщият не падна от младите мъже, нито синовете на титаните го удариха, нито високи великани
се нахвърлиха върху него; но Юдит, дъщерята на Мерари, го отслаби с красотата на лицето си. 8 Защото тя съблече дрехата на вдовството си за възвеличаване на угнетените в Израил, и помаза лицето си с миро, и върза косата си в колан, и взе ленена дреха, за да го измами. 9 Нейните сандали пленеха очите му, красотата й плени ума му и козирката премина през врата му. 10 Персите се разтрепериха от смелостта й, а мидийците бяха уплашени от нейната издръжливост. 11 Тогава страдащите ми извикаха от радост и слабите ми извикаха с глас; но те бяха учудени; те издигнаха гласовете си, но бяха съборени. 12 Синовете на момичетата ги пробиха и ги нараниха като деца на бегълци; те загинаха в битката на Господа. 13 Ще пея на Господа нова песен: Господи, Ти си велик и славен, чуден по сила и непобедим. 14 Нека всички създания ти служат; защото Ти говори и те бяха създадени, Ти изпрати духа Си и той ги създаде и няма никой, който да устои на гласа Ти. 15 Защото планините ще се разклатят от основите си заедно с водите, скалите ще се стопят като восък от Твоето присъствие; но Ти си милостив към онези, които Ти се боят. 16 Защото всяка жертва е твърде малка за благоухание за теб и цялата тлъстина не стига за всеизгарянето ти; но който се бои от Господа, е велик по всяко време. 17 Горко на народите, които въстават против моя род! Всемогъщият Господ ще им отмъсти в деня на съда, като постави огън и червеи в плътта им; и те ще ги почувстват и ще плачат вечно. 18 И щом влязоха в Ерусалим, те се поклониха на Господа; и щом народът се очисти, те принесоха своите всеизгаряния, безплатните си приноси и даровете си. 19 Юдит също посвети всички вещи на Олоферн, които хората й бяха дали, и даде балдахина, който беше взела от спалнята му, като дар на Господа. 20 Така хората продължиха да пируват в Йерусалим пред светилището в продължение на три месеца и Юдит остана с тях. 21 След това време всеки се върна в собственото си наследство, а Юдит отиде във Ветилуя и остана в собственото си притежание, и по своето време беше почитана в цялата страна. 22 И мнозина я пожелаха, но никой не я позна през всичките дни на живота й, след като мъжът й Манасия умря и се прибра при своя народ. 23 Но тя нарастваше все повече и повече в почит и остаря в къщата на съпруга си, като беше на сто и пет години, и освободи слугинята си; така тя умря във Ветилуя; и я погребаха в пещерата на съпруга й Манасия. 24 И израилевият дом я оплакваше седем дни; и преди да умре, тя раздаде имота си на всички, които бяха найблизки от рода на съпруга й Манасия, и на онези, които бяха най-близки от нейния род. 25 И нямаше никой, който да кара децата на Израел повече да се страхуват в дните на Джудит, нито дълго време след нейната смърт.