Въведение
Обществените пространства винаги са винаги са
заемали основно място в живота на общността, служейки като зони за социално взаимодействие, културни дейности и гражданска ангажираност. През
последните години, участието на младите хора в
тези пространства се превърна в ключов елемент за
изграждането на приобщаваща градска среда, която
е устойчива, адаптивна и динамична. Включването
на младежите в обществените пространства
може да допринесе значително за благосъстоянието
на общността, насърчавайки креативността, гражданската отговорност и социалното сближаване.
Постигането на ефективна младежка ангажираност
обаче е съпроводено с редица предизвикателства, особено в контекста на Балканите, където социално-
икономическите, инфраструктурните пречки и
липсата на адекватни местни политики, често ограничават възможностите за участие на младите хора.
Този доклад изследва тенденциите, предизвикателствата и възможностите за младежко участие в обществените пространства в шест държави на Балканите: България, Гърция, Румъния, Северна Македония, Сърбия и Хърватия.
Констатациите се основават на обширен преглед
В следващите раздели се задълбочаваме в
специфичните за всяка страна изводи, формулирани
посредством изследване на материалите, анализа на
добрите практики и информацията от фокус групите.
Тези резултати хвърлят светлина върху уникалните
предизвикателства и възможности, пред които са изправени младите хора във всяка от шестте
държави партньори, и поставят основата за набор от
целенасочени препоръки, насочени към подобряване на
младежкото участие в обществените пространства
на Балканите.
Констатациите, представени в този доклад, са
част от инициативата „Младежко създаване на
места на Балканите“ (Youth Placemaking Balkans – YPB).
Проектът има за цел да насърчи водени от младежи
дейности за
среда (т.нар. placemaking)
се превърнат в активни участници в процесите на
градско развитие.
Проектът „Youth Placemaking Balkans“ (YPB) е
финансиран от Европейския съюз. Изразените
възгледи и мнения обаче принадлежат единствено на
автора(ите) и не отразяват задължително тези на
Европейския съюз или на ЦРЧР (Център за развитие на
човешките ресурси). Нито Европейският съюз, нито
предоставящият финансирането орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
Методология и
изследователски процес
Историята на конфликти и принудителна миграция
в Балканския регион, в съчетание с продължаващата
икономическа и политическа нестабилност, е оставила много млади хора разочаровани и
безучастни. Недостатъчният брой граждански
инициативи и възможности за доброволчество
лишават младежите от пространства, в които да
участват активно в живота на своите общности.
Недостатъците в градоустройственото планиране
и липсата на подходяща за младите хора публична
среда, допринасят за социалната им изолация.
Схващането, че възрастните трябва да решават
вместо тях, потискат техния глас. Това изключване
води до апатия, отчуждаване, а в някои случаи и до
деструктивно поведение като насилие и вандализъм.
Тъй като проектът има за цел да насърчи
гражданската ангажираност и да създаде
по-приобщаващи обществени пространства „за“ и „от“ младите хора, настоящият изследователски доклад дава отговори на следните въпроси:
■ Какви са актуалните тенденции в младежката ангажираност в региона?
■ Кои са успешните практики за включване на младите хора?
■ Какви са предизвикателствата и бариерите пред младежката
Хърватия, като фокусът бе върху младежи на възраст
между 16 и 29 години. За целите на проучването
и в контекста на проекта под „обществени пространства“ се разбират най-общо местата, където младите хора могат да се събират – като
жилищни райони, улици и площади, паркове и читалища
или пространства за споделено ползване. За да съберат изчерпателни данни, партньорите приложиха
набор от инструменти за анализ на тенденциите на
няколко нива:
■
Национално ниво: На това ниво, чрез проучване
на наличната информация и материали, партньорите извършиха цялостен анализ
на съществуващи изследвания, доклади, политики и стратегии през призмата на младежкото включване. Акцентът бе върху
идентифицирането на вече документирани тенденции, успешни практики и съществуващи пречки. Този процес спомогна да се установи
до каква степен младежката ангажираност в
обществените пространства е залегнала в
официалните политики и стратегии.
■
Градско/районно ниво: На това ниво
партньорите обявиха отворена покана в своите
страни за събиране и описване на добри практики.
Покана бе адресирана към граждански организации, неформални групи, публични институции и
др. Проучването разкри ключови тенденции в младежката ангажираност „на терен“ (местни инициативи, намеси в градската среда и др.).
Лично ниво: На това ниво
Този раздел разглежда младежката ангажираност в
обществените пространства в шест държави, като анализира общите тенденции и предизвикателства, които влияят върху участието на младите хора в
граждански дейности. Чрез комбиниране на преглед на
литературата, анализ на гражданските инициативи и гледните точки на участниците
разделът
представя ключови изводи
засилено младежкото участие.
България
Прегледът на наличната информация относно мла-
дежката ангажираност в обществените пространства в България, обхвана няколко ключови източника (местни стратегии за развитие и участие на младите хора1, изследователски доклади и статии2, Националната стратегия за младежта3), като подчерта основните социално-икономически бариери. Общите
1
2
3
констатации показват, че младежкото участие е възпрепятствано от липсата на специализирана инфраструктура, социално-икономическите различия между градските и селските райони (според Доклада за младежта за 2019 година, „мястото на живеене оказва голямо влияние: 80% от живеещите в столицата заявяват, че могат да получат добро образование, докато в селата този процент е 32%“) и липсата на връзка
между местните власти и младите хора (Национал-
ната стратегия за младежта насърчава предоставянето на възможности за участие в процеса на вземане на решения и формиране на политики / Национална
стратегия за младежта 2021-2030).
Тенденциите в младежката ангажираност подчертават значението на активното участие в процесите на вземане на решения, подкрепата за различни младежки групи и необходимостта от целенасочени политики. Въпреки това остават предизвикателства
като недостатъчно младежко участие в граждански
инициативи, несъответствие между образованието
и нуждите на пазара на труда и спад в предприема-
ческата активност. Добрите практики показват успешни инициативи, за включване на младите хора
в планирането и изграждането на обществени пространства, като средство за насърчаване на чувството за принадлежност и общност.
По време на фокус групите, проведени във Варна, Казанлък и Пловдив с 40 участници, бе допълнително подчертана нуждата от по-безопасни и добре поддържани обществени пространства, особено в по-малките населени места. Участниците обърнаха
“
Вечерните разходки в много паркове
ми изглеждат опасни, като момиче,
поради липсата или ограниченото
улично осветление в тези части на
града.”
“
Всяка седмица организирам
вечер на настолните игри в
моя град за местните младежи.
Събитието се превърна в място
за дискусии относно нуждите
и предизвикателствата пред младите хора. Нуждаем се
пространства, където гласът ни
между градските и селските райони: Младите хора в селата и
населени места са изправени пред по-големи изпитания поради недостатъчна инфраструктура, ограничени възможности
пространства.
■ Недостатъчна комуникация
■ Нужда
Препоръки
■ Подобряване на комуникационните канали: Установяване на постоянен диалог между общините и младите хора чрез дигитални платформи, форуми и срещи с общността.
■ Инвестиране в инфраструктурата на малките населени места: Повишаване на качеството и безопасността на обществените пространства чрез изграждане на добре осветени паркове, спортни съоръжения и културни центрове.
■ Насърчаване на младежкото лидерство: Подкрепа за инициативи, водени от младежи, и включването им в процесите на вземане на решения на местно ниво, за да се гарантира, че техните гледни точки се вземат предвид.
■ Стимулиране на предприемачеството и развитието на умения: Прилагане на целенасочени програми
на предприемачески и граждански умения у младите хора.
■ Създаване на приобщаващи и безопасни обществени пространства: Обособяване на зони за различни групи потребители, осигуряване на достъпност и насърчаване на взаимодействието в общността.
■ Укрепване на гражданското образование: Въвеждане на програми, които повишават информираността относно правата на младежите и възможностите за участие в местното управление.
Настоящият
в съучастното градско планиране и трайната пропаст между градските и селските райони. Прегледът открои няколко основни тенденции, успешни практики и предизвикателства, които оформят участието на младите хора в обществените пространства и гражданския живот. Значима тенденция е нарастващото признаване на значението на младежкото участие в управлението и развитието на общността, отразено в различни стратегически документи като Национал-
ната програма за младежта и Плана за действие за младежта на Истрийска област. Тези рамки подчертават прехода към по-приобщаващи политики, целящи да
интегрират гледните точки на младите хора в процесите на вземане на решения. Литературата обаче разкрива и трайни предизвикателства и бариери, които ограничават младежката ангажираност. Те включват социоикономически неравенства, политическа незаинтересованост и структурна неефективност, които отслабват въздействието на политиките, насочени към младежта. Селските райони изпитват особени
затруднения при предоставянето на възможности за включване на младите хора, което задълбочава разликата между градските и селските общности.
Идентифицирани са успешни практики, особено в
градските райони, където иновативни подходи като
дигитални платформи и младежки съвети ефективно мобилизират младите хора. Тези инициативи демонстрират потенциала на смисленото ангажиране на младежите, водещо до по-жизнени и приобщаващи общности. Гражданските практики показват ефективността на проектите, основани на участие, за засилване на ролята на младежите
Въпреки тези успехи, дискусиите във фокус групите, проведени в Пула и Загреб с 30 участници, разкриват, че предизвикателствата остават. Младежите в селските райони изпитват недостиг на специализирани пространства и се чувстват изключени от процесите на планиране, докато градските младежи изразяват разочарование от ограниченото си влияние върху вземането на решения. Тези констатации подчертават необходимостта от целенасочени интервенции, които да овластят младите хора и в двете среди чрез иновативни и приобщаващи подходи.
Цитати
“
Искаме да участваме повече,
но често имаме чувството, че
решенията се вземат без никакво
реално допитване до младите хора.”
“
Наистина е разочароващо,
че почти няма осветление
на спортните игрища и
площадките. Обществените
пространства трябва да бъдат
по-добре осветени, за да можем
действително да ги ползваме
вечер.”
■ Разликата между града и селото: Младежите в селските райони са изправени пред ограничен достъп до обществени пространства и инициативи за участие в сравнение със своите връстници в градовете.
■ Политическо отчуждаване: Много млади хора се чувстват откъснати от институционалното вземане на решения, което ограничава тяхното участие в обществените дела.
■ Липса на многофункционални пространства: Младежите търсят приобщаващи места, които
позволяват разнообразни дейности – от отдих до общностни събития.
■ Ограничена дигитална интеграция: Въпреки
съществува празнина в институционалната подкрепа за интегрирането на дигитални инструменти
формалните процеси на ангажираност.
Препоръки
■ Разширяване на проектите за съвместно градско планиране към селските райони, за да се преодолее пропастта в ангажираността.
■ Инвестиране в многофункционални обществени пространства, съобразени с нуждите на младежите, като се гарантира тяхната достъпност и приобщаващ характер.
■ Засилване на онлайн участието чрез включване на дигитални платформи в официалните процедури
за вземане на решения.
■ Насърчаване на инициативи, водени от младежи, чрез партньорства с общините и програми за неформално образование.
■ Разработване на политически рамки, които насърчават равнопоставеното инвестиране в подходящи за младежите обществени пространства в цяла Хърватия.
Гърция
Прегледът на литературата изследва стратегиите,
проучванията и политиките, свързани с основните тенденции, предизвикателства и добри практики при
младежката ангажираност в Гърция, особено в конте-
кста на съучастното градско планиране и гражданското участие.
нуждите на младежите. Той също така насърчава участието им в процесите на вземане на решения, което е от решаващо значение за оформянето на местата, където те живеят, работят и се ангажират с общността. По подобен начин Националната стратегия за повишаване на младежкото участие (2023 г.)8 допълнително се застъпва за интегриране на младежкия глас в държавното управление и градското развитие, подчертавайки, че приносът на младите хора е от съществено значение за създаването на жизнени и гостоприемни обществени пространства.
Въпреки това остават значителни предизвикателства, включително бариери пред активното участие, проблеми с достъпността, пространствено неравенство и опасения за безопасността. Макар стратегическите документи да наблягат на младежкото участие, съществуват пропуски в създаването на устойчиви възможности за включване. Изследванията на институтите Dianeosis9 и Nikos Poulantzas10 показват, че макар младежите да имат желание да участват в градското развитие, те често остават изключени
от институционалните механизми за вземане на
решения. Достъпността остава сериозна пречка, което се потвърждава както от политиките, така и
от данните от проучването
Младежите в райони в неравностойно положение често нямат достъп до безопасни
поддържани обществени пространства. Изследванията сочат, че разликата в качеството на средата между
жираност в Гърция. Лошо поддържаните или опасни
места, особено в селските райони, демотивират младите хора да участват в обществения живот и в инициативи за облагородяване на средата (placemaking).
Проучването върху безопасността в обществените пространства на Атина, потвърждава притесненията на младежите относно личната им сигурност, особено през нощта. Този страх ограничава степента, в която младите хора, и по-специално младите жени, могат да използват обществената среда. Въпросът за сигурността е критична точка, която спира младите хора да използват пространствата. Това трябва да бъде преодоляно, за да се гарантира равноправно и приобщаващо участие.
Проведените в Гърция фокус групи, с 40 участници, предоставиха ценна информация за младежките нагласи. Срещите, състояли се в Солун и Атина, изследваха идеи за по-добро използване на спортните съоръжения и адресираха предизвикателствата пред участието чрез последващи уъркшопи. В тях се включиха и студентки, които обсъдиха ролята си в оформянето на градската среда. Участниците изразиха разочарование от липсата на реални възможности за влияние
върху вземането на решения и посочиха липсата на
сигурност като основна пречка, пред свободното ползване на градските пространства.
■ Ограничено влияние върху вземането на решения: Младежите се чувстват изключени от процесите по оформяне на градската среда.
■ Пространствено неравенство: Големите разлики в достъпа до качествени обществени
пространства пряко влияят на нивата на младежка ангажираност.
■ Опасения за безопасността: Лошото осветление и липсата на сигурност ограничават участието на младите хора, особено на младите жени.
■ Липса на приобщаващи пространства: Младежите търсят многофункционални места, които да съчетават отдих, култура и социално взаимодействие.
■ Култура на недоверие към институциите: Част от младите хора възприемат гражданското участие като неефективно поради съществуващите институционални бариери.
Препоръки и
■ Насърчаване на споделеното планиране: Създаване на работещи модели за диалог с младите хора относно развитието и облика на градовете.
■ Подобряване на обществените пространства: Инвестиране в многофункционална, подходяща за младежи среда с подобрени мерки за безопасност.
■ Засилване на онлайн участието: Използване на дигитални платформи за включване на младите хора в процесите на вземане на решения.
■ Подкрепа за инициативи, водени от младежи: Насърчаване на местните съвети
и партньорствата да подкрепят проекти, инициирани от самите младежи.
■ Подобряване на изпълнението на политиките: Осигуряване на последователност при прилагането на политиките за
Липсата
Законът за младежко участие и младежки политики11, приет през 2020 г., е първата законова рамка, която
гарантира участието на младите хора и дефинира формите на младежко сдружаване и организиране. Този закон регулира въпросите на младежкото участие на
местно и национално ниво, установявайки задължения
за подкрепа на младежите от страна на общините
и държавата. Друг ключов документ е Националната
стратегия за младежта (2023–2027 г.)12 която в раздела
за младежко участие предвижда механизми за засилване на ролята на младите хора в управлението. Това включва увеличаване на броя на младите кандидати в
парламентарните и местните избори, както и по-голяма ангажираност в планирането на обществените пространства.
Въпреки наличието на национални регулации, стратегиите за младежта на местните общини13 подчертават проблеми, свързани с достъпа до информация, урбанистичното планиране и социалното включване. Младите хора в по-малките населени места често не знаят как да се включат в граждански дейности, чувстват се изолирани от процесите на вземане
на решения и са изправени пред инфраструктурни
пречки като липса на спортни съоръжения, велоси-
педни алеи и подходящи обществени пространства.
Локалните граждански инициативи, които се опитват
да включат младежите още във фазата на планиране, показват, че това води до по-устойчива и подходяща
за младите хора среда, като същевременно създава у тях чувство за принадлежност
общността.
11 Закон за младежкото
Проведените в Скопие фокус групи с 30 участници
(студенти, безработни младежи и млади специалисти)
предоставиха ценна информация за използването на
обществените пространства. Участниците споделиха, че ги използват основно за отдих и социализация, но се сблъскват с лоша инфраструктура, липса на
поддръжка и опасения за сигурността. Като основни бариери пред гражданската активност бяха посочени липсата на мотивация, слабата информираност и
недостигът на достъпни данни за възможностите за участие. Повечето участници смятат, че не им се предоставят достатъчно шансове за реално включване.
“
Нуждаем се от по-безопасни и
по-добре поддържани обществени
пространства, където действително
да прекарваме времето си. Би било
чудесно да има повече зони за спорт
и събития, които се фокусират върху
това, което наистина ни интересува.”
“ Доскоро дори не знаех, че в нашата
община има младежки съвет. Липсва
каквато и да
съществуването на общинските младежки съвети, младежките офиси и възможностите за гражданска активност, което води до ниско участие в процесите на вземане на решения.
■ Обществените пространства като социални центрове: Младите хора използват публичните зони предимно за социализация и отдих, а не за структурирана гражданска ангажираност или активизъм.
■ Проблеми с инфраструктурата и сигурността: Лошо поддържаните паркове, липсата на спортни площадки и притесненията за безопасността ограничават възможностите на младежите
да използват пълноценно обществените пространства.
■ Бариери пред гражданската активност:
Липсата на мотивация, недостигът на свободно
време и липсата на достъпна информация
възпрепятстват включването на младите хора в
местното самоуправление.
■ Потребност от пространства, ориентирани
младежта: Изразява се силен интерес към обособяването на специализирани зони, които отговарят на техните нужди – като модерни спортни съоръжения, места за събиране и културни събития.
Препоръки
■ Подобряване на
информираността и
комуникацията: Общините трябва активно
да популяризират младежките съвети и
гражданските инициативи чрез социалните
мрежи, училищата и младежките организации.
■ Обновяване на инфраструктурата на
обществените пространства: Инвестициите
в добре поддържани паркове, велосипедни алеи и спортни съоръжения могат да направят градската среда по-привлекателна и
функционална за младите хора.
зони.
Ангажирането на младите хора в проектирането и планирането на обществените пространства гарантира, че техните нужди ще бъдат удовлетворени, и
изгражда чувство за принадлежност.
■ Насърчаване на
инициативи: Подкрепата за проекти, ръководени от младежи, и доброволчески дейности може да засили гражданската ангажираност и да създаде по-жизнени, приятелски настроени към младежите пространства.
Румъния
Прегледът на наличната информация за Румъния
включва анализ на седем различни източника, които предоставят широко разбиране за законодателната
и социокултурната
14
№ 350/2006 (Legea tinerilor nr. 350/2006).
15 Правителство на Румъния, Наредба № 26/2000 относно сдруженията и фондациите (Ordonanţa nr. 26/2000).
16 Парламент на Румъния, Закон № 78/2014 за регулиране на доброволческата
(Legea nr. 78/2014).
ския живот и създават възможности за личностно
развитие. Освен това Националната стратегия за
младежта (2024–2027 г.)17 акцентира върху достъпа до
образование, дигитализацията, социалното участие
и възможностите за предприемачество и заетост,
като същевременно адресира предизвикателства като социалното изключване и ограниченото участие
във вземането на решения.
Въпреки обширната законова база, предизвикателствата на ниво изпълнение остават. Остатъци от бюрократичните системи на комунистическия режим
и остарелите административни подходи все още
влияят върху младежката ангажираност, ограничавайки възможностите за проактивно включване. Често младите хора получават оскъдна информация за възможностите за гражданско участие, което допринася за пасивност и ниски нива на включване в обществени дейности. Проучването подчертава и значителните различия във възможностите за участие между градските и селските райони, като младежите в селата са изправени пред сериозни трудности по отношение
на достъпността и качеството на обществените пространства.
Фокус групите в Румъния бяха проведени в няколко града, включително Сучава, Букурещ и Клуж-Напока, с участието на 50 души от различни групи - младежи от малки общности, бежанци и студенти. Дискусиите предоставиха задълбочен поглед върху опита и гледните точки на младите хора. Участниците обърнаха внимание на липсата на добре поддържани
Цитати от участниците
“
Рядко чуваме за младежки
проекти, които се случват
в нашия град. Освен ако не
познаваш някой пряко включен, е
много лесно да ги пропуснеш.”
“ Няма достатъчно места, където
да се събираме, да творим или
дори просто да си почиваме.
Обществените пространства
трябва да са предназначени
за нещо повече от пешеходци
и туристи — те трябва да са
достъпни и за нас.”
■
Несъответствие между законова рамка и
изпълнение: Въпреки, че Румъния разполага
с развита нормативна база в подкрепа на
младежкото участие, бюрократичните пречки и остарелите административни подходи
възпрепятстват ефективното ѝ прилагане.
■ Пречки пред достъпа до информация: Много
от младите хора не са запознати с младежките
проекти и възможностите за гражданско
участие, което прави включването им зависимо от лични контакти, а
информационни кампании.
■ Различия между градските
селските райони: Младежите в селските
значително по-големи трудности при достъпа до качествени обществени пространства и възможности за гражданска ангажираност в сравнение с връстниците си в градовете.
■ Потребност от обществени пространства, адаптирани към младежите: Съществуващите публични пространства, често, са проектирани за масова пешеходна употреба или туризъм, вместо да отчитат специфичните нужди на младите хора. Това води до липса на приобщаващи
Препоръки
■ Подобряване на каналите за информиране:
Властите и организациите трябва да
оптимизират разпространението на информация
чрез дигитални платформи, училища и младежки
центрове, за да гарантират по-широка
осведоменост относно наличните възможности.
■ Преодоляване на регионалните различия: Голяма част от текущите инициативи са съсредоточени в големите градски центрове, което ограничава ангажираността на младите хора от по-малките населени места.
■ Създаване на специализирани младежки пространства: Проектирането и поддръжката на обществени зони, насочени конкретно към младите хора, включително културни хъбове, творчески пространства и безопасни зони за отдих, могат да засилят участието им в живота на общността.
■ Овластяване чрез преки механизми за участие: Насърчаването и подкрепата на проекти, ръководени от младежи, съвети за вземане на решения и съвместно бюджетиране (participatory budgeting) могат да дадат реална власт на младите хора да оформят своите общности по-ефективно.
Сърбия
Прегледът на наличната информация за Сърбия се
основава на няколко източника, които предоставят
критичен поглед върху социално-икономическите и инфраструктурните пречки пред младежката ангажираност. Проучванията последователно отбелязват, че икономическата нестабилност остава значителна пречка за участието на младите хора,
в селските райони. Стратегията за
ните услуги трябва да включват правата на всички
граждани. Друг анализ19 твърди, че младежите в Сърбия
нямат места за събиране: „Има малко достъпни пространства, които младите хора и техните сдружения могат да ползват безплатно. Белград не разполага с
такова място, както и 80% от общините в Сърбия, тъй като някогашните младежки домове вече не съществуват. Единственият действащ младежки център е OPENS в Нови Сад, открит, когато градът
спечели титлата Европейска младежка столица.“ Младежките и гражданските инициативи са възпрепятствани и от липсата на единен регистър: „Няма официален регистър на обществените пространства, липсва информация за тяхната собственост, както и за процедурите и механизмите за тяхното придобиване или ползване“ 20
Като цял, информацията акцентира върху необходимостта от образование, политики за развитие, социална чувствителност и прозрачност при планирането на обществените пространства. Подчертава
се значението на това младежите да бъдат признати
за активни ползватели на градската среда, на които трябва да се осигурят възможности за социализация, обучение и развитие.
Проведените в Сърбия фокус групи с 38 участници (студенти, млади специалисти и безработни) предоставиха ценна информация. Участниците споделиха мненията си за средата както в големи центрове като Белград, така и в по-малки общини. Общото усещане
19 Пространства за младите: Предизвикателства и решения за качествено прекарване на свободното време (Prostori za mlade: Izazovi i rešenja za kvalitetno provođenje slobodnog vremena).
20 Обществените пространства
„отключим“ (Javni Prostori I Kako Ih Otkljucati).
съобразени
от тях смятат, че обществените пространства не са проектирани за тях, което ги демотивира да ги
използват активно.
Няма
събиране,
да
Повечето
пространства
мислени
■ Ограничена наличност на пространства, пригодени за младежи: Отчетлива тенденция е липсата на обществени места, специално
проектирани за млади хора, където те да се събират и да участват в развлекателни, социални или граждански дейности.
■ Отчужденост от вземането на решения за градската среда: Тази липса на ангажираност се дължи основно на отсъствието на механизми
Препоръки
■ Включване на младежите в процесите на
вземане на решения: Местните власти трябва да внедрят процеси на съвместно
планиране, които активно да включват
младите хора в проектирането и управлението на обществените пространства. Това ще гарантира, че техните нужди са взети под
внимание, и ще ги овласти да оформят средата, която използват. ■ Подобряване на информираността и достъпа
до информация: За да се преодолее разривът и слабата ангажираност, е от решаващо значение да се подобрят комуникационните
Регионални тенденции
младежката ангажираност
в обществените
пространства на Балканите
Този раздел обобщава регионалните тенденции, наблюдавани в шест балкански държави. Въпреки че всяка страна е изправена пред специфични предизвикателства, от анализа на информацията, добрите практики и дискусиите във фокус групите произтичат няколко общи теми. Тези тенденции очертават споделените трудности и възможности, като същевременно служат за основа при формулирането на регионални стратегии за подобряване на младежкото участие в градското и общностното развитие. Успешните инициативи доказват, че когато на младите хора се предоставят възможности за лидерство и смислено участие, те могат да имат значителен принос за своите общности.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО: Постоянна тема във
всички изследвани държави е сериозните разминавания във възможностите за младежка ангажираност между градовете и селата. Градските райони обикновено се възползват от по-развита инфраструктура, специализирани младежки пространства и по-добри комуникационни канали. В същото време селските региони често са изпра-
вени пред занемарени обществени пространства и силно ограничени възможности за участие в местни инициативи. Това несъответствие
налага приемането на целенасочени стратегии за преодоляване на географските различия и осигуряване
среда, съобразена с нуждите на младите хора.
ВЪЗМОЖНОСТ: За да се гарантира равен достъп, е от решаващо значение приоритетното развитие на младежка инфраструктура в селските райони. Могат да бъдат разработени финансови механизми, насочени конкретно към младежки
инициативи в малките населени места, както и програми за развитие на управленския потенциал. Подкрепата за местните власти при разработването на собствени проекти за младежка ангажираност би позволила прилагането
насърчаване на младежката ангажираност, тяхното прилагане често е непоследователно. Общините често изпитват недостиг на ресурси или
административен капацитет за ефективното
им изпълнение, което води до сериозна пропаст
между политическите намерения и реалните резултати. Участниците и в шестте държави
изразиха разочарование от т.нар. символично участие (tokenism), при което младите хора не са реално включени в процесите на вземане на решения, а присъствието им е само формално.
ВЪЗМОЖНОСТ: Насърчаването и подкрепата на
проекти, ръководени от самите младежи, може да създаде у тях чувство за собственост и отговорност. Чрез предоставяне на безвъзмездни средства (грантове) или техническа подкрепа за младежките организации, общините могат да овластят младите хора да реализират собствени идеи. Това гарантира, че ангажираността не е само символична, а е реално движена от нуждите и визията на младото поколение.
3. Опасения, свързани със сигурността
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО: Въпросът със сигурността неизменно присъства, като основна бариера, пред използването на обществените пространства от младите хора. Лошото осветление, занемарената инфраструктура и липсата на специализирани младежки зони са основни фактори,
и България, което показва, че подобряването на
безопасността е фундаментално изискване за
повишаване на младежкото участие.
ВЪЗМОЖНОСТ: Повишаването на сигурността
е задължително условие за по-активното използване на обществените пространства. Инвестициите в осветление, редовната поддръжка и
мерките за безопасност трябва да бъдат приоритет за целия регион. Освен това, проектирането на пространства с директното участие на младите хора и по-специално на младите жени, превръща тези зони в отворени и безопасни
обществени пространства.
4. Ограничена осведоменост
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО: Общо предизвикателство за Балканите е слабата осведоменост на младе-
жите относно възможностите за включване в
обществени инициативи. Съществува спешна
нужда от по-добри комуникационни канали, като дигитални платформи, насочени към младите, и
информационни кампании, за да се гарантира, че всеки млад човек знае как може да се включи.
ВЪЗМОЖНОСТ: Необходими са по-ефективни информационни канали, за да се гарантира, че младите хора
Партньори
Ръководител
CONTACTS: BG Be Active Association Bulgaria www.bgbeactive.org beactive@bgbeactive.org
DISCLAIMER: Youth Placemaking Balkans (YPB) is funded by the European Union. Views and opinions expressed are however those of the author(s) only and do not necessarily reflect those of the European Union or HRDC. Neither the European Union nor the granting authority can be held responsible for them.